РЕШЕНИЕ

№ 261

гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев Членове: Весислава Иванова, Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601434 по описа за 2022 година Атакувана е присъда № 260053/30.11.2020 г. по н.о.х.д. № 674/2016 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 20. първоинстационен наказателен състав, с която подсъдимият А. Г. С. е признат за виновен за това, че за времето от 22.04.2001 г. до 1.05.2001 г., в гр. •••, Република Судан, в съучастие като извършител за едното от деянията - това, извършено на 1.05.2001 г., с помагач Н. А. С., в условията на продължавано престъпление - когато две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, противозаконно присвоил, чрез правни действия - наредил два трансгранични парични преводи от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиалът на гражданско сдружение „КАС“, по сметка № 00•••388 в „Нова Банк“ - Солун, Р. Гърция, с титуляр Е. А. Г., ЕГН ••••••••••, и по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Р. Австрия, с титуляр Н. А. С., ЕГН ••••••••••, чужди движими вещи - пари, в общ размер на 240 000 (двеста и четиридесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 521 536.80 лв. (петстотин двадесет и една хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки), които владеел в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк” - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х. Р., като:

• на 22.04.2001 г., в гр. •••, Република. Судан, противозаконно присвоил чрез правни действия - наредил трансграничен паричен превод от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, по сметка № 00•••388 в „Нова Банк“ - Солун, Република Гърция, с титуляр Е. А. Г., ЕГН ••••••••••, чужди движими вещи - пари - сумата от 160 000 (сто и шестдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.1758 лв., с левова равностойност 348 128 (триста четиридесет и осем хиляди сто двадесет и осем) лева, които владеел в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х. Р. и - на 1.05.2001 г., в гр. •••, Република Судан, като извършител, в съучастие с помагач Н. А. С., противозаконно присвоил чрез правни действия - наредил трансграничен паричен превод от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., ЕГН ••••••••••, чужди движими вещи - пари - сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х. Р., като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла погасителна давност, не му наложил наказание, като го признал за невинен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 206, ал. 4 от НК, а именно обсебването да е в особено големи размери - равняващо се на 6 136 (шест хиляди сто тридесет и шест) MP3 (минимални работни заплати), представляващо особено тежък случай, с оглед размера на обсебената сума, обстоятелството, че сумата е във валута и обсебването е довело до ликвидация на ГС „КАС“ и до накърняване на международния престиж на страната ни, както и да е осъществил деянието на 22.04.2001 г. в съучастие с Н. А. С.. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия А. Г. С., със снета по делото самоличност, за виновен в това, че за времето от 29.08.2001 г. до 3.04.2002 г., в гр. София, като помагач, в съучастие с извършителя Н. А. С., ЕГН ••••••••••, умишлено улеснил извършването на финансови операции като на 28.08.2001 г. разкрил сметка № •••••••••• в „Инг Банк“ - клон София, на свое име и предоставил данните за сметката си на Н. Г. С. и на 26.11.2001 г. разкрил друга сметка - №•••••••••• в „Райфайзен Банк“ АД - София, на свое име и предоставил данните за сметката си на Н. Г. С., със средства за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 206 от НК - наредените от А. Г. С. на 1.05.2001 г., в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х. Р., по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Австрия, с титуляр Н. А. С., и наредената сума постъпила по сметката й на 2.05.2001 г., като с част от получените средства Н. А. С. извършила финансови операции - наредила три парични преводи на суми в общ размер на 74 000 (седемдесет и четири хиляди) щатски долара, с левова равностойност 162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки):

• на 29.08.2001 г., в гр. София, бул. „В. Левски“ № 35, използвайки факсов апарат, собственост на „Юзит Колорс“ ЕАД, Н. А. С., като разпоредител с наличностите по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., извършила финансова операция - наредила паричен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.14408 лв., с левова равностойност 62 178.32 лв. (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки) от сметката си № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, по сметка № •••••••••• в „Инг Банк“ - клон София, с титуляр А. Г. С. и наредената сума постъпила по сметката му на 31.08.2001 г., със средства - част от постъпилите на 2.05.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 1.05.2001 г., от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“ в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;

• на 27.11.2001 г., в гр. София, бул. „Самоков“ № 11а, използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Енергомонтаж“ АД, Н. Г. С., като разпоредител с наличностите по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., извършила финансова операция - наредила паричен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22557 лв., с левова равностойност 55 639.25 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от сметката си № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, по сметка № •••••••••• в „Райфайзен Банк“ - София, с титуляр А. Г. С., и наредената сума постъпила в сметката му на 30.11.2001 г., със средства - част от постъпилите на 2.05.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 1.05.2001 г., от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“, в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;

• на 3.04.2002 г., в гр. София, бул. „Самоков“ № 11а, използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Енергомонтаж“ АД, Н. Г. С., като разпоредител с наличностите по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ – Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., извършила финансова операция - наредила паричен превод сумата от 20 000 (двадесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22178 лв., с левова равностойност 44 435.60 лв. (четиридесет и четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки) от сметката си № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, по сметка № •••••••••• в „Инг Банк“ - клон София, с титуляр А. Г. С., и наредената сума постъпила в сметката му на 8.04.2002 г., със средства - част от постъпилите на 2.05.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 1.05.2001 г., от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“, в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление, като деянието е извършено повече от два пъти - престъпление по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла погасителна давност, не му е наложил наказание, като го признал за невинен и го оправдавал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно в това престъплението да е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, деецът да е съзнавал, че паричните средства са придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК, както и случаят да е особено тежък, с оглед трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на престъплението (вече в качеството му на обвиняемо лице, привлечен на 15.08.2001 г., по настоящото дело, било следствено дело № 104/2001 г. по описа на ССлС, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК).

С присъдата подсъдимата Н. А. С. е призната за виновна за това, че на 1.05.2001 г., в гр. •••, Република Судан, като помагач, в съучастие с извършителя А. Г. С., ЕГН ••••••••••, умишлено улеснила - като разкрила на 30.04.2001 г. сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., и предоставила данните за сметката си на А. Г. С., противозаконно присвояване, чрез правни действия - А. Г. С. наредил на 1.05.2001 г., в гр. •••, Република Судан, трансграничен паричен превод от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение „КАС“, по сметка № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., на чужди движими вещи - пари - сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.16761 лв., с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), които А. Г. С. владеел в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х. Р., като обсебването е в големи размери - престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла погасителна давност, не й наложил наказание, като я признал за невинна и я оправдал по първоначално повдигнатото обвинение в престъпление по чл. 206, ал. 4 от НК, а именно обсебването да е в особено големи размери - равняващо се на 6 136 (шест хиляди сто тридесет и шест) MP3 (минимални работни заплати), представляващо особено тежък случай, с оглед размера на обсебената сума, обстоятелството, че сумата е във валута и обсебването е довело до ликвидация на ГС „КАС“ и до накърняване на международния престиж на страната ни.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимата Н. А. С. за виновна в това, че за времето от 29.8.2001 г. до 3.04.2002 г., в гр. София, в съучастие с помагача А. Г. С., ЕГН ••••••••••, извършила финансови операции - наредила три парични преводи на суми в общ размер на 74 000 (седемдесет и четири хиляди) щатски долара, с левова равностойност 162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки), с част от средства, постъпили на 2.05.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република. Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 1.05.2001 г. от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“, в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаел, че са придобити чрез престъпление по чл. 206 от НК, като:

• на 29.08.2001 г., в гр. София, бул. „В. Левски“ № 35, използвайки факсов апарат, собственост на „Юзит Колорс“ ЕАД, извършила финансова операция - наредила паричен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.14408 лв., с левова равностойност 62 178.32 лв. (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), от сметката си № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, по сметка № •••••••••• в „Инг Банк“ - клон София, с титуляр А. Г. С., и наредената сума постъпила по сметката му на 31.08.2001 г., със средства - част от постъпилите на 02.05.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 1.05.2001 г. от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“ в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;

• на 27.11.2001 г., в гр. София, бул. „Самоков“ № 11а, използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Енергомонтаж“ АД, извършила финансова операция - наредила паричен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22557 лв., с левова равностойност 55 639.25 лв. (петдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от сметката си № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, по сметка № •••••••••• в „Райфайзен Банк“ - София, с титуляр А. Г. С., и наредената сума постъпила в сметката му на 30.11.2001 г., със средства - част от постъпилите на 2.05.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 01.05.2001 г. от сметка № 3226 в Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение„КАС“, в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара, с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление;

• на 3.04.2002 г., в гр. София, бул. „Самоков“ № 11а, използвайки факсов апарат, собственост на ТК „Енергомонтаж“ АД, извършила финансова операция - наредила паричен превод сумата от 20 000 (двадесет хиляди) щатски долара, при централен курс на БНБ за щатски долар 2.22178 лв., с левова равностойност 44 435.60 лв. (четиридесет и четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), от сметката си № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република Австрия, по сметка № •••••••••• в „Инг Банк“ - клон София, с титуляр А. Г. С. и наредената сума постъпила в сметката му на 8.04.2002 г., със средства - част от постъпилите на 2.5.2001 г. по сметката й № 51•••/00 в „Банк Аустриа“ - Виена, Република. Австрия, с титуляр Н. А. С., по нареждане от А. Г. С. на 1.05.2001 г. от сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ - гр. •••, Република Судан, с титуляр - филиала на гражданско сдружение „КАС“, в размер на 80 000 (осемдесет хиляди щатски долара), с левова равностойност 173 408.80 лв. (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), за които знаела, че са придобити чрез престъпление, като деянието е извършено повече от два пъти - престъпление по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла погасителна давност, не й наложил наказание, като я признал за невинна и я оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 253, ал. 4 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно в това престъплението да е извършено при условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, деецът да е съзнавал, че паричните средства са придобити чрез обсебване, квалифицирано по чл. 206, ал. 4 от НК, както и случаят да е особено тежък, с оглед трансграничния характер на извършените финансови операции, усложнената престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и грубо незачитане на установения правов ред в страната при извършване на престъплението (вече в качеството му на обвиняемо лице, привлечен на 15.8.2001 г., по настоящото дело, било следствено дело № 104/2001 г. по описа на ССлС, за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201 от НК).

С присъдата съдът е отнел в полза на държавата от А. Г. С. и от Н. Г. С. солидарно, на основание чл. 253, ал. 5 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.) от НК, предмета на престъплението по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК за А. Г. С., и по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за Н. Г. С., а именно сумата от 162 253.17 лв. (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки).

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия А. Г. С. да заплати сумата от 1 430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляваща ½ от направените в съдебната фаза на делото разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд и е осъдил подсъдимата Н. Г. С. да заплати сумата от 1 430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляваща ½ от направените в съдебната фаза на делото разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд.

Настоящата въззивна проверка на присъдата на СГС № 260053 от 30.11.2020 г. следва да обсъди доводите на прокурора, залегнали в протеста, както и възраженията на защитниците на подсъдимите и на подсъдимия С., отразени в подадените от тях жалба и допълнения към тях.

Представителят на държавното обвинение поддържа позицията, че оправдателната част на присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като извършените от подсъдимите престъпления представляват особено тежък случай, поради което следва да се приложи законът за по-тежко наказуеми престъпления, каквото е било обвинението в първата инстанция. Според прокурора изводът, че подсъдимите са осъществили инкриминираните престъпления при условията на квалифициращия признак особено тежък случай, се обуславя: от изключително високия размер на предмета на престъпленията, който многократно надхвърля възприетия критерий за определяне на признака особено големи размери; от задружната престъпна дейност завишава обществената опасност на деянията; от продължителния период, в който са извършени множество деяния, което демонстрира престъпната упоритост на подсъдимите и завишава обществената опасност на деянията; от факта, че подсъдимите са злоупотребили с доверието на работодателя си, както и че обсебените парични суми са имали изключително важно икономическо значение за ГС „КАС“ и за представляваните от него дружества. В протеста се отправя искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по обвинението, което е било първоначално повдигнато с обвинителния акт.

В жалбата на защитника на подсъдимия С. – адвокат Х., се поддържа, че присъдата е постановена в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения, поради което се иска нейната отмята и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда.

В жалбата на адвокат Д. – защитник на подсъдимата С., се поддържа, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, доколкото при изтекла абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 253 НК съдът не е запитал подсъдимите дали желаят продължаване или прекратяване на наказателното производство. Защитникът твърди: че диспозитивът на обвинението, пренесен и в присъдата, е неясен и противоречив относно предмета на престъплението по чл. 206, ал. 4 НК; че липсват доказателства откъде са приходите по сметка 3226, както и че са собственост на ГС „КАС, тъй като гражданското дружество не може да развива самостоятелна търговска дейност в Судан, съответно да има собствени приходи; че по време на инкриминираните дати е имало забрана, наложена от ООН и ЕС за търговия с оръжия в Судан, поради което такава дейност не би могла да се извършва; че подсъдимият С. е изпълнявал свой частен проект, доходите от който са привеждани по сметка 3226; че парите по сметката не са нито на държавното дружество, нито на гражданското дружество; че с обжалваната присъда се нарушава правото на ЕС, доколкото се приема, че българската държава е нарушавала ембаргото, наложено от ЕС за търговия с оръжие в Судан; че по делото няма доказателства да е изпълнен договор КАС 5а, от който се твърди, че са постъпили паричните средства, предмет на обсебването; че е налице спор за собственост върху парите по сметка 3226 на ГС „КАС“, поради което е налице негоден предмет на престъплението по чл. 206 НК; че гражданското дружество „КАС“ не е станало собственик на паричните средства по сметка 3226, а парите са собственост на държавното дружество „ПИМА“ АД, поради което е налице несъставомерност на деянието по чл. 206 НК и за двамата подсъдими. В жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата С. да бъде оправдана по всички обвинения или да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В допълнението към жалбата адвокат Д. излага аргументи: че съдът не е обсъдил в мотивите си заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е приел, че ГС „КАС“ е собственик на предмета на престъплението на базата на спорни доказателства и предположения; че договорът между „ПИМА“ ЕАД и суданското дружество не е изпълнен, поради което сумата от 240 000 долара няма как да е цена по този договор; че не се дължи плащане по договора преди подписване на приемо-предавателен протокол, какъвто по делото няма и следователно без изпълнение на договора няма как да има и платени пари по него; че по делото липсва счетоводно-финансов документ, който да е основание за плащането на 240 000 долара, които се твърди, че са постъпили по сметка 3226 и са били предмет на обсебване; че обясненията на подсъдимия С., че сумата от 240 000 долара са негови пари, получени за работа по частен проект в Судан, не е са опровергани от другите доказателства по делото, поради което съдът е допуснал нарушения при оценката на обясненията на подсъдимия С.; че са налице съмнения за манипулиране на доказателствата и за опорочено образуване на наказателното производство, а показанията на свидетелите Х., Ж., И., С., М., Л., С. и И. са изначално компрометирани, тъй като са дадени по следствено дело, което е образувано в нарушение на принципа за справедлив процес; че показанията на свидетелите М. и Р. А. са недостоверни, тъй като не е доказано тези лица да са пребивавали на територията на Република България изобщо; че несъставомерността на деянието по чл. 206 НК води и до несъставомерност на деянието по чл. 253 НК, поради което подсъдимата С. следва да бъде оправдана и по това обвинение; че няма доказателства за помагаческата дейност на подсъдимата С. по обвинението по чл. 206 НК.

В съдебно заседание на въззивния съд представителят на САП поддържа протеста срещу присъдата по изложените в него съображения, като счита, че в конкретния казус са налице основанията за приложение на квалифицирания състав за особено тежък случай. Прокурорът се позовава на съдебна практика на ВКС на РБ – решение № 76/1.03.2000 г. по н.д. № 564/1999 г. на II н.о. и решение № 360/14.11.2008 г. по н.д. № 297/2008 г. на II н.о., според които особената тежест на случая е налице и тогава, когато настъпилите съставомерни последици многократно надхвърлят критерия за особено големи размери, както е и в конкретния случай – по делото е налице 6 185 пъти надхвърляне размера на минималната работна заплата или 44 пъти надхвърляне на изискването за големи размери според практиката на върховната съдебна инстанция. Прокурорът счита, че факта на съучастието завишава обществената опасност на престъплението; че фактите са установени правилно от първия съд, но правната квалификация следва да отговаря на първоначално внесеното обвинение, а именно за особено тежък случай.

Упълномощеният защитник на подсъдимия С. адвокат Х. поддържа депозираната срещу присъдата жалба и настоява за нейното уважаване. Защитникът поддържа, че основен порок на присъдата е оценката на доказателствата, осъществена от първоинстанционния съд, тъй като са кредитирани показания на свидетели, които са заинтересовани или, за чиято самоличност има съмнение; че Градският съд не е спазил процедурата по чл. 289, ал. 2 НПК и не е дал възможност на подсъдимите да заявят воля за продължаване или прекратяване на наказателното производство, поради изтеклата абсолютна давност за наказателно преследване. Защитникът моли за уважаване на въззивната жалба, за цялостна отмяна на първоинстанционната присъда и за оправдаването на подсъдимия С.. В лична защита подсъдимият С. поддържа жалбата и заявените аргументи на неговия защитник, както и препраща към подробните си защитни бележки пред първата инстанция.

Упълномощеният защитник на подсъдимата С. адвокат Д. поддържа жалбата срещу присъдата, като счита, че анализът на доказателствения материал от първия съд, е извършен в нарушение на процесуалните правила по чл. 12, чл. 13, чл. 107 и чл. 55 НПК. Според защитника не се предявени материалите от разследването на принципала на „Пима“ АД, Монтана; по делото няма нито един документ във връзка с твърденията на стр. 4 и 5 от обвинителния акт за изпълнение на договор КАС 5а, както и че министерството на икономиката като принципал на „Пима“ АД не се командировали служители в Судан за изпълнение на посочения договор. В защитната си реч адвокат Д. развива съображения, че по делото няма изискуемите документи за изпълнение на инкриминирания договор, нещо повече, съобразно резолюции на ООН от това време, за българските дружества е съществувала забрана да осъществяват търговска дейност на територията на Република Судан; че договор КАС 5а не е изпълнен и поради това не генерира доход, което е пропуснато от първоинстанционния съд; че подсъдимият С. не е подписвал писма № К- 21/18.03.2001 г. и № К-10/10.04.2001 г., които са приети от първоинстанционния съд за правно основание за разпореждането; че няма доказателства за произхода на тези средства и за техния собственик; че липсват счетоводни и други документи, които да свържат инкриминираните парични средства с някое от дружествата, посочени от обвинението, поради което не е установено в чие владение/разпореждане са били предоставени парите; че от доказателствата по делото не може да се изведат обективните елементи на престъплението обсебване, а в обвинителния акт не са описани правните действия, които е извършил подсъдимия С. за разпореждането с тях; че липсва идентичност между правни действия и нареждане за превод, както е приел прокурорът, а след това и съдът; че няма доказателства за приетите от съда настъпили вредни последици за дружеството КАС; че обясненията на подсъдимия С. за произхода на средствата не са опровергани по делото; че инкриминираната сума е била собствена на подсъдимия като резултат на дължимо възнаграждения за изпълнен от него частен проект; че съдът неоснователно и в отклонение от Международната конвенция за дипломатическата служба, е пренебрегнал писмото и двете ноти на посолството на Судан в България. Защитата настоява за цялостен преглед на доказателствата с оглед липсата на връзка между обективните данни и обвинението срещу С., която е обвинена като помагач на съпруга си, без да има доказателства и мотиви в присъдата на Градския съд.

В лична защита подсъдимата С. заявява, че поддържа казаното от защитника си.

В предоставеното им право на последна дума подсъдимите А. С. и Н. С. молят за постановяване на решение по съвест.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Протестът на прокурор от СГП, жалбата на защитника на подсъдимия С. и жалбата на защитника на подсъдимата С. са неоснователни 1. Доказателствата Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства – факта на извършване на деянията, авторството, мястото, механизма и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които са били извършени деянията – фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимия обем и пълнота. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което въззивната инстанция ги приема за напълно доказани. Фактическите констатации на СГС в тази насока са направени след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:

• обясненията на подсъдимия А. Г. С. пред първоинстанционния съдебен състав (т. 3, л. 1 010 гръб – л. 1 041, л. 1 045 гръб – л. 1 051, л. 1 062 – л. 1 076 и л. 1 091 гръб – л. 1 096 от съдебното производство по н.о.х.д. № 674/16 г. на СГС) и тези, депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването (т. 3, л. 24 – л. 28, л. 25, последен абзац, л. 26, първи абзац, л. 35, л. 52 – л. 53, и т. 4, л. 38 от досъдебното производство) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2 от НПК, и на подсъдимата Н. А. С. пред първоинстанционния съдебен състав (л. 1 090 гръб – л. 1 091 от съдебното производство) и тези, депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването (т. 3, л. 77 – л. 80, л. 82 – л. 85, л. 86 – л. 87, л. 91 – л. 92 и л. 95 – л. 97 от досъдебното производство), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 от НПК;

• показанията на разпитаните свидетели: В. Е. Ж. (т. 1, л. 89 гръб – л. 100 от съдебното производство), включително и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 156 – л. 159) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; Р. Х. Р. (т. 1, л. 123 – л. 143 гръб от съдебното производство), включително и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 121 – л. 128) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК; М. И. И. (т. 1, л. 167 – л. 182 гръб от съдебното производство), включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 104 от н.о.х.д. № 369/2003 г. и л. 54 – л. 63 от н.о.х.д. № 2095/2014 г.) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 140 – л. 145) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; В. М.К. – М. (т. 1, л. 183 – л. 189 гръб от съдебното производство), включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 100 – л. 100 гръб от н.о.х.д. № 369/2003 г.) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 146 – л. 147) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; А. И. Л. (т. 1, л. 189 гръб – л. 196 гръб от съдебното производство), включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 99 гръб – л. 100 от н.о.х.д. № 369/2003 г.) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 152 – л. 155) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; А. К. С. (т. 2А, л. 726 гръб – л. 735 гръб от съдебното производство), включително и тези, снети пред друг състав на съда (л. 188 – л. 188 гръб от н.о.х.д. № 369/2003 г.) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК; Н. Х. И. (т. 3, л. 1165 – л. 1167 от съдебното производство); В. Л. Ц. (т. 4, л. 1 313 – л. 1 314 от съдебното производство); С. Д. С., депозирани в хода на досъдебното производство (т. 3, л. 149 – л. 150) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК и тези, снети по н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС - НО, 8. състав (л. 101) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на Ф. А. М., депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 210а НПК (отм), съответстващ на чл. 223 от НПК (т. 3, л. 130 – л. 132), и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК; показанията на Г. А. Р. А., депозирани в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 210а НПК (отм), съответстващ на чл. 223 от НПК (т. 3, л. 133 – л. 137), и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК;

• писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК: заверени копия на справка за състоянието на банкова сметка № 3226 и движението по нея за периода 1.04.2001 г. – 30.06.2001 г., ведно с извлечение от сметката на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 5 – л. 7 от досъдебното производство); заверено копие на писмо от ГС „КАС“ до М.І.С. – •••, изх. № 0017В/6.07.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 8 и л. 9 от досъдебното производство); факс в заверено копие на писмо от М.І.С. – ••• до ГС „КАС“ от 23.07.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 10 и л. 11 от досъдебното производство); заверено копие на писмо от ГС „КАС“ до „Омдурман Национал банк“, изх. № 0019В/25.07.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 12 и л. 13 от досъдебното производство); заверени копия на писмо от ГС „КАС“ до А. и Н. С., изх. № 0063К/27.07.2001 г. и обратна разписка да получаването му (т. 1, л. 14 и л. 15 от досъдебното производство); заверено копие на писмо от ГС „КАС“ до А. С., изх. № 0069К/08.08.2001 г. (т. 1, л. 16 от досъдебното производство);

• извлечение от движението по банкова сметка № 3226, разкрита в „Омдурман Национал банк“ за периода 1.01.2001 г. – 30.06.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 18 и л. 19 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на наредително писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до Ислямска банка „Тадамон“ – клон Албаляди от 24.03.2001 г. за заверка на сметка № 3226 в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, със сумата от 160 000 щатски долара – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 20 и л. 21 от досъдебното производство); заверено електрофотографско копие на дебитна нота от Ислямска банка „Тадамон“ от 25.03.2001 г. за сумата от 160 000 щатски долара – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 24 и л. 25 от досъдебното производство); писмо изх. № К-21/18.03.2001 г., от името на А. С. до „Yarmouk Complex“ – в оригинал и в превод на български език (т. 1, л. 26 и л. 27 от досъдебното производство); заверено копие на наредително писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ до „Омдурман Национал банк“ от 18.04.2001 г., за заверка на сметка № 3226, със сумата от 80 000 щатски долара – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 28 и л. 29 от досъдебното производство); заверено копие на дебитна нота от 23.04.2001 г. за дебитиране на сметка № 3507 в „Омдурман Национал банк“, със сумата от 80 000 щатски долара – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 32 и л. 33 от досъдебното производство); заверено копие на кредитна бележка от 22.04.2001 г. за кредитиране на сметка № 3226, със сумата от 80 000 щатски долара – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 34 и л. 35 от досъдебното производство); писмо изх. № К/10.04.2001 г., от името на А. С. до „Yarmouk Complex“ – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 36 и л. 37 от досъдебното производство);

• заверено копие на наредително писмо от А. С. до „Омдурман Национал банк“, за превод от сметка № 3226 към сметка на Е. С. на сумата от 160 000 щатски долара – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 38 и л. 39 от досъдебното производство); заверено копие на дебитна нота от „Омдурман Национал банк“ от 22.04.2001 г., за превод на сумата от 160 000 щатски долара в полза на „Нова Банк“ – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 40 и л. 41 от досъдебното производство); суифт съобщение за извършен превод на сумата от 159 680 щатски долара към „Нова Банк“ и удръжка на 820 щатски долара банкови такси – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 42 и л. 43 от досъдебното производство); заверено копие на наредително писмо от А. С. до „Омдурман Национал банк“, за превод от сметка № 3226 към сметка на Н. С. в „Банк Аустриа“ на сумата от 80 000 щатски долара – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 44 и л. 45 от досъдебното производство); заверено копие на дебитна нота от „Омдурман Национал банк“, за превод на сумата от 79 580 щатски долара в полза на „Банк Аустриа“ и удръжка на 420 щатски долара банкови такси – на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 47 и л. 48 от досъдебното производство); суифт съобщение за извършен превод на сумата от 79 580 щатски долара – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 48 и л. 49 от досъдебното производство);

• автобиография на А. С. – т. 1, л. 50 от досъдебното производство; молба от А. С. до изпълнителния директор на ГС „КАС“, за постъпване на работа в задгранично представителство в Судан – т. 1, л. 51 от досъдебното производство; заверено копие на трудов договор № 0047/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и А. С. (т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство); молба от А. С. за ползване на 22 дни платен годишен отпуск от 5.05.2001 г. – т. 1, л. 55 от досъдебното производство; молба от А. С. за освобождаване от заеманата длъжност от 21.06.2001 г. – т. 1, л. 56 от досъдебното производство; заверено копие на заповед № 034/21.06.2001 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с А. С. (т. 1, л. 57 от досъдебното производство); заверено копие на трудов договор № 0048/19.07.2000 г., сключен между ГС „КАС“ и Н. С. (т. 1, л. 58 – л. 60 от досъдебното производство); заверено копие на заповед № 033/21.06.2001 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Н. С. (т. 1, л. 61 от досъдебното производство);

• факс в незаверено копие на сертификат № 876/15.08.2001 г., за вписване на консорциум ГС „КАС“ (KAS ENGINEERING CO-OPERATION) в Търговския регистър на БТПП (т. 1, л. 62 – л. 63 от досъдебното производство); факс в незаверено копие на протокол от ОС на ГС „КАС“ № 21/9.08.2001 г. (т. 1, л. 64 – л. 65 от досъдебното производство);

• протокол за доброволно предаване от 30.08.2001 г., ведно с приложения – оригинали на наредително писмо от А. С. до „Омдурман Национал банк“, за превод от сметка № 3226 към сметка на Е. С. в „Нова Банк“, на сумата от 160 000 щатски долара, и на наредително писмо от А. С. до „Омдурман Национал банк“, за превод от сметка № 3226 към сметка на Н. С. в „Банк Аустриа“ на сумата от 80 000 щатски долара– на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 67 – л. 72 от досъдебното производство);

• протокол за доброволно предаване от 4.10.2001 г. (т. 1, л. 73 – л. 74 от досъдебното производство) ведно с приложения: писмо от „Омдурман Национал банк“ до „КАС Инженеринг Кооперейшън“ от 25.08.2001 г. – в оригинал на английски език в превод на български език (т. 1, л. 76 и л. 77 от досъдебното производство), кредитна нота от „Омдурман Национал банк“ от 22.04.2001 г. за сумата от 80 000 щатски долара – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 78 и л. 79 от досъдебното производство); документ за извършен превод на сумата от 160 000 щатски долара от Ислямска банка „Тадамон“ към сметка № 3226 в „Омдурман Национал банк“ от 27.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 80 и л. 81 от досъдебното производство); дебитна нота от Ислямска банка „Тадамон“ от 25.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 82 и л. 83 от досъдебното производство); дебитна нота от „Омдурман Национал банк“, за превод на сумата от 80 000 щатски долара в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 84 и л. 85 от досъдебното производство); дебитна нота от „Омдурман Национал банк“, за превод на сумата от 160 000 щатски долара в полза на „Нова Банк“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 86 и л. 87 от досъдебното производство); наредително писмо от Военно – индустриална корпорация „Ярмук“ от 24.03.2001 г., за заверка на сметка № 3226 със сумата от 160 000 щатски долара – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 92 и л. 93 от досъдебното производство); наредително писмо от Военно- индустриална корпорация „Ярмук“ от 18.04.2001 г., за заверка на сметка № 3226 със сумата от 80 000 щатски долара – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 94 и л. 95 от досъдебното производство); заверено копие на спесимен на И. С. И. от 6.11.1997 г. – на арабски и английски език и в превод на български език (т. 1, л. 96 и л. 97 от досъдебното производство); заверено копие на пълномощно от изпълнителния директор на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ в полза на И. С. И. от 21.10.1997 г., по сметка № 3226 – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 98 и л. 99 от досъдебното производство); заверено копие на пълномощно от И. С. И. в полза на А. Г. С. от 29.07.2000 г. – на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 100 и л. 101 от досъдебното производство); дебитна нота от „Омдурман Национал банк“ за дебитиране на сметка № 3507, със сумата от 80 000 щатски долара, в полза на „КАС“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 102 и л. 103 от досъдебното производство); писмо от „Омдурман Национал банк“ от 15.09.2001 г., за предаване на оригинали от банкови документи на Р. Х. – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 104 – л. 109 от досъдебното производство);

• писмо от ГС „КАС“, изх. № 0099К/11.10.2001 г. (т. 1, л. 110 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0100К/11.10.2001 г., ведно с приложение – оперативна бланка и печати на ГС „КАС“ за кореспонденция в страната и чужбина (т. 1, л. 111 и л. 112 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0102К/12.10.2001 г. (т. 1, л. 113 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0104К/12.10.2001 г., ведно с приложение – незаверени копия на документи за отчет на командировка на Р. Х. в Судан в периода 24.10.2000 г. – 1.11.2000 г. (т. 1, л. 114 – л. 128 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0114К/2.11.2001 г., ведно с приложения – справка за състоянието на банкова сметка № 3226 и движението по нея за периода 1.04.2001 г. – 30.06.2001 г. – в оригинал, заверено копие на извлечение от сметка № 3226 към 03.05.2001 г. на арабски език и в превод на български език, справка за състоянието на банкова сметка № 3226 и движението по нея за периода 1.01.2001 г. – 31.03.2001 г. – в оригинал, извлечение от сметка № 3226 към 24.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език, справка за състоянието на банкова сметка № 3226 и движението по нея за периода 1.07.2000 г. – 30.09.2000 г. – в оригинал, незаверени копия на документи, удостоверяващи превод на сума от 15 000 щатски долара от сметка № 3226 към „Бета“ ЕООД, незаверено копие на извлечение от банкова сметка № 3226 към 2.10.2000 г., незаверено копие на договор за трансфер на технологии от 16.09.1995 г. – на английски език и в превод на български език, и справка за получено възнаграждение от служителите на ГС „КАС“ – офис „Судан“, в щатски долари – за А. С. и Н. С. (т. 1, л. 130 – л. 213 от досъдебното производство);

• писмо от ГС „КАС“, изх. № 0115К/6.11.2001 г., ведно с приложения – заверени копия от водения от ГС „КАС“ регистър за изходяща външна и вътрешна кореспонденция за периодите 16.10.2000 г. – 19.10.2000 г. и 24.06.2001 г. – 27.06.2001 г. (т. 2, л. 2 – л. 6 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, вх. № 104/01/17.12.2001 г. по описа на Специализираната следствена служба, ведно с приложения – незаверени копия на договор за съвместна дейност от 30.05.1995 г. (изм. и доп.), карта за регистрация по Булстат на ГС „КАС“, данъчна регистрация на ГС „КАС“ и сертификат за регистрация на офиса на ГС „КАС“ в Судан – последният на английски език, придружен с превод на български език (т. 2, л. 7 – л. 19 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 133К/20.12.2001 г. относно процентното участие на държавата в капитала на съдружниците на ГС „КАС“ (т. 2, л. 20 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 004К/15.01.2001 г., ведно с приложения – извлечение от „Омдурман Национал банк“ за движението по сметка № 3226 за периода 1.01.2001 г. – 31.12.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 2, л. 21 – л. 23 от досъдебното производство); писмо от Българска народна банка (БНБ), изх. № 0403-142/14.11.2001 г. (т. 2, л. 25 от досъдебното производство); писмо от М.І.С. – Судан от 2.03.2002 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 2, л. 30 и л. 33 – л. 36 от досъдебното производство); писмо от „Омдурман Национал банк“ от 4.03.2002 г., ведно с извлечение от банкова сметка № 3226, разкрита в банката – в оригинал и в превод на български език (т. 2, л. 37 – л. 41 от досъдебното производство); документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Австрия, касаещи открита банкова сметка от Н. С. в „Банка Австрия“ АД – Виена и движението по сметката – под формата на незаверени копия и в превод на български език (т. 2, л. 53 – л. 93 от досъдебното производство); документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Гърция (т. 2, л. 97 – л. 99 от досъдебното производство); приемо-предавателен протокол от 25.10.2002 г., изх. № 6925/25.10.2002 г. по описа на „Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с приложения към него – 13 броя банкови документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр А. Г. С. (т. 2, л. 106 – л. 129 от досъдебното производство); приемо-предавателен протокол от 25.10.2002 г., ведно с приложения към него – заверени копия на документи, касаещи откриването и движението по банкова сметка, открита банкова в „ИНГ Банк Н. В.“ АД с титуляр А. Г. С. и движението по сметката (т. 2, л. 131 – л. 158 от досъдебното производство);

• протокол за доброволно предаване от 30.08.2001 г., ведно с приложения – незаверени копия на писмо от изпълнителния директор на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ до „Омдурман Национал банк“ – Судан, клон •••, от 18.10.2000 г., и писмо от Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на КАС до „Омдурман Национал банк“ – Судан, клон •••, с копия до М.І.С. – Судан и г-н А. от 26.06.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 11 – л. 16 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 16.10.2001 г., ведно с приложения – писмо от изпълнителния директор на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ до „Омдурман Национал банк“ – Судан, клон ••• от 18.10.2000 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 37 – л. 39 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 18.10.2001 г., ведно с приложения – писмо от Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на КАС до „Омдурман Национал банк“ – Судан, клон •••, с копия до М.І.С. – Судан и г-н А. от 26.06.2001 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 40 – л. 42 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 23.04.2002 г., ведно с приложение – заверено копие на страници от паспорт № 308435910, издаден на 22.06.2000 г. на Н. А. С. (т. 3, л. 54 – л. 58 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 15.08.2001 г., ведно с приложение – протокол от 10.03.2001 г. с машинописен текст и таблица с посочени 15 имена и суми в щатски долари срещу тях – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 72 – л. 74 от досъдебното производство); заверено копие на протокол от 22.06.2001 г. за издаване на касовата наличност в търговско бюро на ГС „КАС“ – Судан (т. 3, л. 99 от досъдебното производство); справка за задграничните пътувания на Е. А. С. (т. 3, л. 115 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 10.10.2001 г., ведно с приложение – заверено копие на страници от паспорт № 313495722, издаден на 3.10.2000 г. на Е. А. Г. (т. 3, л. 117 – л. 120 от досъдебното производство); незаверено копие на протокол от 17.04.2000 г., относно плащания по договор „KAS – 5А“ – на английски език и в превод на български език (т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство);

• писмо от ГС „КАС“, изх. № 0047К/3.06.2002 г., ведно с приложения към него – незаверено копие на протокол на Общото събрание на ГС „КАС“ от 5.03.2005 г. и на протокол от 21.05.2002 г., подписан между представляващите ГС „КАС“ и „ПИМА“ АД (несъстоятелност) (т. 4, л. 163 – л. 167 от досъдебното производство); писмо от ГС „КАС“, изх. № 0068К/11.11.2002 г. (т. 4, л. 171 от досъдебното производство); заверено копие на удостоверение по ф. д. № 1293/1992 г. по описа на ОС – Монтана (т. 4, л. 179 от досъдебното производство); справка относно задграничните пътувания на А. С., Н. С. и на И. И. (т. 4, л. 181 – л. 183 от досъдебното производство); писмо от „ТК Енергомонтаж“ АД – София, изх. № 246/26.11.2002 г. (т. 4, л. 185 от досъдебното производство); писмо от „Юзит Калърс България“ ЕООД от 25.11.2002 г. (т. 4, л. 188 от досъдебното производство);

• документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Гърция – изпратени с писмо с № 212/13.04.2005 г. на Апелативна прокуратура Солун, Република Гърция – в оригинал на гръцки език, ведно с превод на български език (т. 5, л. 5 – л. 87 от досъдебното производство);

• извлечение от фирмено досие на „Пима“ ЕАД (т. 6, л. 17 – л. 18 от досъдебното производство); писмо от 15.06.2004 г. от СГС – ФО, ведно с удостоверения за актуално състояние на „КАС Инженеринг“ ООД и „Кармако Холдинг“ АД (л. 126 – л. 128 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8-ми състав); писмо от Дирекция „Консулски отношения“ към МВнР, изх. № КО-04-09-1095/04 – 11.11.2004 г., ведно с превод на писмо от „Омдурман Национал банк“, чрез Посолството на Судан в Кайро (л. 172 и л. 173 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); писмо от 16.05.2004 г. от СГС – ФО, ведно със заверени копия на решения по ф. д. № 8524/1996 г. по партидата на „КАС Инженеринг Консорциум“ ООД (л. 196 – л. 202 от НОХД № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); писмо от БТПП, изх.№ 986/12.05.2005 г. (л. 205 – л. 210 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8. състав); писмо от „ВМЗ“ ООД – Сопот, подписано от Р. Х. до М.І.С. от 17.08.2001 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 244 и л. 245 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); справка за текуща сметка в чужда валута № 3226/1/1, издадена на 24.03.2001 г. от „Омдурман Национал банк“, за периода 1.01.2001 г. – 22.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език (л. 246 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); писмо от „ВМЗ“ ЕАД – Сопот, изх. № 0000009/5.01.2007 г. (л. 328 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); незаверено копие на писмо от „Омдурман Национал банк“ от 18.11.2007 г. – на арабски език и в превод на български език (л. 382 – л. 384 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); незаверено копие на писмо от „Омдурман Национал банк“ от 24.11.2007 г. – на арабски език и в превод на български език (л. 385 – л. 388 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); списък на продукция, изх. № 84/9.05.2001 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 433 – л. 438 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); протокол за приемане на готови (продукти) от 24.06.1998 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 439 – л. 440 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); фактура № 0181-GSH-S/11.06.1998 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 441 – л. 444 от н.о.х. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); писмо от ГС „КАС“ до А. и Н. С., изх. № 0063К/27.07.2001 г. – в оригинал (л. 446 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); кореспонденция и протоколи, касаещи търговския стокообмен на ГС „КАС“ и съдружниците в сдружението – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 447 – л. 452, л. 458 – л. 460 и л. 469 – л. 472 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на протокол за предаване на съхранение на оборудване на офиса на ГС „КАС“ в Судан на представител на M.I.C. – на английски език и в превод на български език (л. 453 – л. 457 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); фактура, издадена на Р. Х. Р. от хотел „Хилтън“ – •••, Судан, за нощувки в периода 25.10.2000 г. – 28.10.2000 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език (л. 464 – л. 466 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав); заверено копие на писмо от „Омдурман Национал банк“ от 4.06.2006 г. – на английски език и в превод на български език (л. 479 – л. 488 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав);

• незаверено копие на решение от 7.10.2014 г. по гр. дело № 418/1999 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, за прекратяване на производството по несъстоятелност на „ПИМА“ ЕАД (л. 38 от н.о.х.д. № 2095/2014 г. по описа на СГС, 20. състав);

• материали по н.о.х.д. № 482/2009 г. по описа на ОС Плевен;

• писмо от Министерство на финансите, изх. № 11-03-98/27.05.2016 г. (т. 1, л. 153 от съдебното производство по н.о.х.д. № 674/2016 г. по описа на СГС, НО, 20. състав); писмо от БНБ, изх. № БНБ – 50710/27.05.2016 г. (т. 1, л 155 – л. 156 от същото съдебно производство); писмо от ТД на НАП – София, офис „Изток“, изх. № М94-18- 120#2/27.05.2016 г. (т. 1, л. 157 от същото съдебно производство); писмо от ТД на НАП – София, офис „Изток“, изх. № 14-10-01-4#1/21.06.2016 г. (т. 1, л. 162 – л. 163 от същото съдебно производство); писмо от БТПП, изх. № 798/23.06.2016 г. (т. 1а, л. 228 – л. 230 от същото съдебно производство); писмо от Министерство на правосъдието, изх. № 11-00- 1318/26.09.2016 г. (т. 2, л. 283 – л. 284 от същото съдебно производство);

• договор за предоставяне на услуги от 21.08.2000 г., сключен между А. Г. С. и У. Я. М. А. – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 693 – л. 696 от съдебното производство); приемо – предавателен протокол от 24.07.2004 г., за сумата от 3 500 щатски долара – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 697 от съдебното производство); протокол за приемане и предаване на отчетни документи и касова наличност в офиса на ГС „КАС“ – гр. •••, Судан – в оригинал (т. 2А, л. 699 – л. 700 от съдебното производство); заверено копие на удостоверение № 882/8.09.1995 г., за вписване на ГС „КАС“ в Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 701 – л. 703 от съдебното производство); заверено копие на писмо от М.І.С. до „КАС Инженеринг“ от 6.02.2001 г. – на английски език и в превод на български език (т. 2А, л. 704 и л. 705 от съдебното производство); нота, реф. № ASS/5/276 от 10.10.2008 г., издадена от Посолство на Судан в София – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 2А, л. 706 и л. 707 от съдебното производство); нота, реф. № SU/14/099 от 14.09.2009 г. от Посолство на Судан в София – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 2А, л. 709 – л. 711 от съдебното производство); заверено копие на искова молба от „ПИМА“ ЕАД (несъстоятелност) срещу А. Г. С. (т. 2А, л. 721 – л. 725 и л. 831 – л. 833 от съдебното производство); писмо от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“, изх. № КОА-10-02-1/25.09.2018 г. (т. 2А, л. 790 – л. 791 и л. 796 – л. 800 от съдебното производство); писмо от Министерство на икономиката, изх. № 11-00- 84/22.11.2018 г., ведно с приложения – извлечения от Закона за финансово оздравяване на държавни предприятия и Правилника за прилагането му (т. 2А, л. 841 – л. 852 от съдебното производство); писмо от МВнР, Дирекция „Консулски отношения“, изх. № КОА-10-02- 1/27.11.2018 г. (т. 2А, л. 864 от съдебното производство);

• незаверено копие на страници от дипломна работа на А. Г. С. на тема „Организация и дейност на централната производствено – ремонтна оръжейна база при МВР в началото и хода на войната от 1986 г.“ (т. 3, л. 1 054 – л. 1 060 от съдебното производство); заверени копия на: писмо от началник ЦПРОБ – МВР – майор инж. А. С., до началника на служба „МТОСО“ – МВР – полк. инж. Л. С., заповед с рег. № 33, от 11.01.1995 г. на началник служба „МТОСО“ - полк. инж. Л. С., удостоверение № 1431/30.12.1978 г. от началник на ШПЗО „Г. Делчев“ – Враца, грамота за изказана благодарност на А. Г. С. от началник управление „Кадри“ – МВР от 19.08.1987 г., заповед на Министъра на вътрешните работи № К-623 от 30.04.1996 г. за уволнение по собствено желание на майор А. Г. С., считано от 6.05.1996 г., удостоверение от МВР – Централно бюро за изобретения и рационализации, № 197 от 20.05.1983 г., за внедрена рационализация от екип с участието на инж. А. С., удостоверение от МВР – Централно бюро за изобретения и рационализации, № 186 от 20.05.1983 г., за внедрена рационализация от екип с участието на инж. А. С., удостоверение за класиране и пенсия - образец „В“, от МВР, № РС 2407/23.05.1996 г., издадено на А. Г. С.; прессъобщение от 25.10.2004 г., извадено от интернет архивна база на Министерство на икономиката на 23.06.2016 г., в 22: 14 час, относно изтекла информация за наложени наказателни мерки на две български фирми за продажба на оръжия на една от шестте страни, фигуриращи в американския черен списък на държавите, подкрепящи тероризма (т. 3, л. 1 081 – л. 1 089 от съдебното производство);

• писмо от СГС, ТО от 8.07.2020 г. (т. 3, л. 1 121 от съдебното производство); писмо от БТПП, изх. № 638/15.07.2020 г. (т. 3, л. 1 122 от съдебното производство); писмо от Агенция по вписванията (АП), изх. № 812/16.07.2020 г. (т. 3, л. 1 124 – л. 1 125 от съдебното производство); писмо от ТД на НАП – София, изх. № 10-00-2387/16.07.2020 г. (т. 3, л. 1 130 от съдебното производство); писмо от МВР, Дирекция „Човешки ресурси“, изх. № 8121р- 12454/23.07.2020 г. (т. 3, л. 1 143 – л. 1 144 от съдебното производство); писмо от Министерство на икономиката, изх. № 11-00-97/23.07.2020 г. (т. 3, л. 1 150 – л. 1 155 от съдебното производство); писмо от МВнР, Дирекция „Обща външна политика и политика за сигурност на ЕС“, № 10-02-1/29.07.2020 г. (т. 3, л. 1 158 – л. 1 159 от съдебното производство); Устав на „ПИМА“ ЕАД – Монтана (т. 3, л. 1 188 – л. 1 192 от съдебното производство); превод на документи, находящи се в т. 1, л. л. 69, 71, 76, 78, 80, 82, 84, 86, 88, 92, 94, 96, 98, 100, 102, 104 – 106, 117, 119, 121, 126, 128, 132, 140 и 142, т. 2, л. л. 18, 22, 33 – 35, 37, 39 – 40, 47 и л. 3, т. 38, 41 и 138 от досъдебното производство и на л. 247 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав (т. 3, л. 1 216 – л. 1 257 и л. 1 268 – 1 305 от съдебното производство);

• справки за съдимост на А. Г. С. (т. 1, л. 48 от съдебното производство) и на Н. А. С. (т. 1, л. 52 от съдебното производство); служебни характеристики на А. Г. С. (т. 4, л. 189 от досъдебното производство) и на Н. А. С. (т. 4, л. 190 от досъдебното производство); декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Н. А. С. (т. 4, л. 49 от досъдебното производство);

• справки от банкови институции, относно наличие на банкови сметки и/или влогове в лева и валута, както и сейфове, на името на А. Г. С. и Н. А. С. (т. 2, л. 554, л. 566, л. 574, л. 578, л. 579, л. 580, л. 582, л. 583, л. 585 и т. 2А, л. 639, л. 640, л. 641, л. 643, л. 645, л. 649, л. 650, л. 652, л. 654, л. 656, л. 659, л. 661, л. 663, л. 665, л. 666, л. 668, л. 691 от съдебното производство); справки от Агенция по вписванията, изх. № № 11-00-768/16.04.2018 г., 11- 00-768/28.06.2018 г., 11-00-768/20.08.2018 г. и 5686/19.09.2018 г., относно извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидите на А. Г. С. и Н. А. С., ведно с подлежащите на вписване актове (т. 2, л. 590 – л. 597 и т. 2А, л. 697-1 – л. 684, л. 768 и л. 776 – л. 787 от съдебното производство);

• заверено копие на страници от паспорт № 307982198, издаден на 8.06.2000 г. на А. Г. С. (т. 2А, л. 712 – л. 714 от съдебното производство); заверено копие на страници от трудова книжка на А. Г. С. № 224 (т. 2А, л. 715 – л. 717 от съдебното производство); заверено копие на страници от паспорт № 308435910, издаден на 22.06.2000 г. на Н. А. С. (т. 3, л. 54 – л. 58 от досъдебното производство и т. 2А, л. 718 – л. 720 от съдебното производство);

• веществено доказателствено средство – оптичен носител (т. 3, л. 897 от съдебното производство) и - способи на доказване – заключения на експертизи: заключения на – банково- счетоводна експертиза, ведно с приложения към нея (т. 3, л. 164 – л. 195 от досъдебното производство); графическа експертиза № 353/2001 г. (т. 4, л. 18 – л. 23 от досъдебното производство); комплексна експертиза на документи № 118/24.04.2002 г. (т. 4, л. 28 – л. 35 от досъдебното производство); съдебно – счетоводна експертиза (т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 2018/ДОК – 211 (т. 2А, л. 803 – л. 805 от съдебното производство); съдебно – почеркова експертиза № 2019/ДОК-72 (т. 3, л. 909 – л. 913 от съдебното производство) и съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 (т. 3, л. 1 260 – л. 1 264 от съдебното производство).

1. Фактите Въз основа на така изброените доказателствени материали Софийският апелативен съд, подобно и на състава на СГС приема за установено по несъмнен начин, че на 30.05.1994 г., в гр. София, бил сключен договор за учредяване на сдружение (съвместна дейност), по смисъла на чл. 357 – чл. 364 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 275 от Търговския закон (ТЗ), между „Металхим Холдинг“ АД – Сопот, „ВМЗ“ АД – Сопот, „Арсенал“ ЕАД – Казанлък, „Аркус“ АД – Лясковец, „ПИМА“ АД – Монтана, „Трема“ АД – Трявна, „Бета“ ЕАД – Червен бряг и „Дунарит“ ЕАД – Русе, в качеството им на съдружници. Договорът бил изменен с решения № 1 на Общото събрание (ОС) от 18.05.1995 г., № 2 от 28.10.1998 г. и № 3 от 25.02.1999 г. Съдружници в сдружението били търговски дружества от военнопромишления комплекс на Република България, които взели решение да обединят усилията си за реализация на инженерингови дейности и износ на военна продукция за Демократична република Судан. Сдружението било замислено като посредник при преговорите между отделните дружества и техни съконтрагенти от военно-промишления комплекс на Судан. Сдружението нямало право да извършва търговска дейност от свое име и за своя сметка.

Процентното участие на държавата в капитала на дружествата – съдружници по договора за гражданкко дружество към 21.12.2001 г. било, както следва: 100 % в „Пима“ ЕАД – Монтана, 100 % във „ВМЗ“ АД – Сопот, 100 % в „Дунарит“ ЕАД – Русе, 50 % минус една акция в „Трема“ АД – Трявна, 35.8 % в „Арсенал“ ЕАД – Казанлък, 20 % в „Металхим Холдинг“ АД – Сопот, 18.6 % в „Бета“ ЕАД – Червен Бряг и 0 % в „Аркус“ АД – Лясковец“.

Съгласно сключения договор за съвместна дейност, в редакцията му след приемане на решение на Общото събрание от 25.02.1999 г., съдружниците обединявали усилията си за организиране и реализация на съвместна дейност в областта на: изграждане на инженерингови обекти за създаване на производствени мощности и пускане в експлоатация на заводи за леене и механика, ковашко – пресови и механични заводи, монтажни заводи, механично – монтажни заводи, пресово – механични и монтажни заводи, както и за продажба на изделията, произвеждани в търговските дружества – съдружници – граждански и специални, като за тях се ползват съответно държавните лицензи на търговските дружества от сдружението.

Сдружението било създадено на основата на подписани договори за инженерингова дейност и готови изделия между отделните съдружници и Военно – промишлената корпорация на Судан: № 2 – KAS/29.03.1994 г., № 3 – KAS/1.04.1994 г., № 3 – KAS – ТА/1.04.1994 г., № 4 – KAS/1.03.1994 г., № 4 – KAS – ТА/2.03.1994 г., № 6 – KAS/1.03.1994 г., № 6 – KAS – ТА/2.03.1994 г., № 8 – KAS/1.04.1994 г., № 8 – KAS – ТА/2.03.1994 г., № 9 – KAS/5.04.1994 г., № 8 – KAS – ТА/5.04.1994 г. и разрешения от Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната № 000413/15.04.1994 г., № 000414/15.04.1994 г., № 000415/15.04.1994 г., № 000416/15.04.1994 г., № 000417/15.04.1994 г. и № 000416/15.04.1994 г., посочени в чл. 4, ал. 1 от договора, и било уговорено между страните да продължава да действа, на основание разрешение от компетентните органи на Република България за други инженерингови договори.

Условните цифрови обозначения в наименованието на договорите (2 – KAS, 3 – KAS и т.н.) обозначавали съдружникът, който предстояло да изпълнява ангажиментите по договора.

Договорено било сдружението да осъществява дейност от името и за сметка на съдружниците при запазване на тяхната организационна, икономическа и юридическа самостоятелност.

Сдружението било учредено за срок от четири години под името ГС „КАС“ с наименование на английски език „KAS ENGINEERING CO-OPERATION“ с транскрипция на български език „КАС Инженеринг Кооперейшън“ (писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г., депозирано на л. 205 – л. 210 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС, НО, 8. състав), като следвало да продължи да функционира до изпълнението на всички задължения по сключените външни договори и други договори, сключени от ГС „КАС“ или до учредяване на друго дружество, което да поеме активите и пасивите на сдружението.

Към момента на учредяване на сдружението – 30.05.1994 г., било взето решение същото да е със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „А. П. Чехов“ № 29. В периода 1995 – 1998 г. адресът и седалището на управление на сдружението бил в гр. София, ул. „Жолио Кюри“ № 20, а след 1998 г. и към 2001 г. включително, сдружението било със седалище и адрес на управление в гр. София 1111, ул. „Голаш“ № 23. Адресът на сдружението бил отбелязван и на бланките, ползвани за изходящата кореспонденция на дружеството.

С договора за съвместна дейност било уговорено: счетоводството на сдружението да се води отделно от счетоводствата на дружествата-съдружници и да се разпределя между тях, на база процентното участие на всеки съдружник; отчитането на резултатите да става на Общо събрание на съдружниците, по тяхно настояване или регулярно, след приключване на етап по изпълнението; цялостната дейност на сдружението да се извършва на база взаимния интерес, при защитаване интересите на съдружниците.

В раздел ІІ от договора за съвместна дейност, озаглавен „Имущество на сдружението“ (ред. към решение на Общото събрание № 3 от 15.02.1999 г.), било уговорено, че: за постигане целите на сдружението съдружниците отчисляват вноски от съответните стойности на инженеринговите и други договори по чл. 4, ал. 1 от същия; дяловете на съдружниците остават по сметки на сдружението; всичко придобито от сдружението в резултат на неговата дейност е обща собственост на съдружниците, според действителното процентно участие; никой от съдружниците не може да прехвърля своето право на участие в сдружението и своя дял (процентно участие) от общото имущество на друго лице, без съгласието на останалите съдружници; всеки съдружник може да иска да се възстановят собствените му проценти за участие в общото имущество, като се приспаднат направените общи разходи; за нуждите на сдружението, с решение на Общото събрание, отчисленията на съдружниците могат да се променят.

С договора за съвместна дейност били регламентирани още управлението и представителството на сдружението (в раздел ІІІ); правата и задълженията на съдружниците (в раздел ІV); членството в сдружението (в раздел V); разпределението на печалбите и загубите на сдружението между съдружниците (в раздел VІ); прекратяването и ликвидацията на сдружението (в раздел VІ) и някои допълнителни въпроси. Договорът бил подписан от лицата, които имали представителна власт за всяко едно от дружествата – съдружници в гражданското дружество.

Гражданското сдружение „КАС“ се управлявало от Общо събрание, в което участвали всички съдружници и изпълнителният директор с по един глас (чл. 12 и чл. 15, ал. 3 от договора за съвместна дейност). Сдружението се представлявало от изпълнителен директор, избран от Общото събрание, като с решение на Общото събрание се допускало писмено да бъде упълномощен друг съдружник да представлява сдружението за определено време и определена работа (чл. 16, ал. 1 и 2 от договора). Изпълнителният директор организирал и ръководел дейността на сдружението, съобразно закона и решенията на Общото събрание, включително: подписвал договори от името и за сметка на сдружението, след съгласуване със съдружника (съдружниците); решавал оперативно всички въпроси от дейността на сдружението; предлагал структура и наемал оперативни служители в сдружението.

От учредяването на сдружението, за негов изпълнителен директор бил избран Р. Х. Р.. Той заемал тази длъжност до прекратяване на сдружението с решение на Общото събрание от 5.03.2002 г., след което бил назначен за негов ликвидатор. Р. Х. бил упълномощаван от съдружниците за конкретни случаи да ги представлява при преговорния процес със съконтрагентите, включително да подписва документи от тяхно име и за тяхна сметка.

Счетоводството на сдружението се осъществявало от екип от шестима счетоводители, сред които и В. Е. Ж. – главен счетоводител, и М. И. И. – оперативен счетоводител. По трудово правоотношение със сдружението били назначени още и свидетелите С. Д. С. – на длъжност касиер, В. М.К. – М., която първоначално била назначена на длъжността стоковед, а по-късно била преназначена на длъжност търговски специалист, и А. И. Л., който първоначално бил назначен на длъжността транспортен специалист, а по-късно бил преназначен на длъжност търговски специалист. Л. владеел писмено и говоримо английски език и поради това често бил ангажиран от Р. Х. да изготвя изходящата кореспонденция на английски език от името на сдружението, както и да го придружава при пътуванията му извън страната.

Някои от служителите, които подпомагали дейността на сдружението, били назначени на работа и в дружество „КАС Инженеринг Консорциум“ ООД, рег. по ф. д. № 8524/1996 г. по описа на СГС, ФО, също управлявано и представлявано до 2001 г. от Р. Х., като по този начин се осигурявало регулярното заплащане на трудовите възнаграждения на служителите, независимо от постъпленията в ГС „КАС“. Сред тези служители били свидетелите Ж. и И. Дружеството било със седалище и адрес на управление, идентични с тези на ГС „КАС“. Дружеството притежавало лиценз за външнотърговска дейност с оръжие, издаден от Междуведомствения съвет по въпросите на военно-промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната, валиден до 12.06.2000 г. и било главен изпълнител на инженеринговия обект в „Ярмук комплекс“, Судан, изпълняван съвместно от съдружниците в ГС „КАС“. А. Л. управлявал и представлявал това дружество в периода 2001 – 2002 г. Свидетелите Р. Х., В. Ж. и лицето П. М. били членове на Съвета на директорите и на „Кармако Холдинг“ АД, регистрирано по ф. д. № 2810/1998 г. Гражданско сдружение „КАС“ било регистрирано в Териториално данъчно управление (ТДУ) – София към Министерство на финансите, с данъчен № 1227032487, с търговско наименование ГС „КАС“, с основни дейности – търговия с други стоки, посредничество и инженерингова дейност, с адрес на управление в гр. София, ул. „А. П. Чехов“ № 29 и лице за контакт – В. Ж., гл. счетоводител. Сдружението имало издадена регистрация по Булстат с ЕИК 831530873 (т. 2, л. 16 и л. 17 от досъдебното производство).

Сдружението било вписано и в Търговския регистър на Българската търговско – промишлена палата (БТПП) под № 6088644000, с решение от 2.06.1994 г. – копие на удостоверение № 882/8.09.1995 г. за вписване на ГС „КАС“ в Търговския регистър на БТПП – на английски език и в превод на български език (т. 2а, л. 701 – л. 703 от съдебното производство пред СГС, НО, 20. състав) и писмо от БТПП, изх. № 986/12.05.2005 г. (л. 205 – л. 210 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8. състав).

Сдружението имало открити две валутни банкови сметки и една банкова сметка в български лева в ТБ „Биохим“ (BIOCHIM BANK) и една валутна сметка и една сметка в български лева в МВТР (BICD), някои от които били посочени на бланките на сдружението, ползвана при водене на изходяща кореспонденция. Р. Х. единствен бил оправомощен да се разпорежда със сумите, налични и постъпващи по банковите сметки на сдружението. Тъй като свидетелят често пътувал извън страната, във връзка с дейността на сдружението и на други дружества, които представлявал, имало установена практика да оставя в офиса на ГС „КАС“ подписани от него празни бланки на сдружението, на които, по негово разпореждане, бил вписван текст или разпореждания, във връзка с банкови преводи или други дейности на сдружението. Така се осигурявало оперативното управление на сдружението и в негово отсъствие. Бланките се оставяли под брой и периодично главният счетоводител Ж. ги отчитала.

От самото си създаване ГС „КАС“ имало за цел да подпомага дейността на дружествата-съдружници, да им посредничи при контактите с представителите на военно- промишлената индустрия на Судан, с които Р. Х. имал тесни контакти, да ги улеснява при реализиране на инженерингови дейности и износ на продукцията на съдружниците за Военно –промишления комплекс на Судан, на база на издадените на всеки от съдружниците лицензии за това. На самото сдружение не била издадена лицензия за търговия с продукция за военни цели.

Съконтрагент на сдружението и на съдружниците в него от страна на Судан била Военно-индустриалната корпорация (Military Industrial Corporation – M.I.C.) на Судан, която, чрез своето подразделение Военно-индустриална корпорация „Ярмук“, проявила интерес за съвместни инженерни проекти и внос на продукция, произвеждана от съдружниците в ГС „КАС“. Посредничеството между отделните дружества, производители на военна продукция, и Корпорация M.I.C. Судан, се осъществяло от от ГС „КАС“.

Наред с изпълняваните договори, подписани към датата на учредяване на сдружението – посочените в чл. 4, ал. 1 от договора за съвместна дейност, чрез посредничеството на ГС „КАС“ се достигнало до подписване и на други договори.

На 16.09.1995 г. бил сключен договор между Военно- индустриалната корпорация (M.I.C.) на Судан, от една страна, и „ПИМА“ АД Монтана, представлявано от П. Б. П. и ГС „КАС“, представлявано от Р. Х., от друга. Договорът бил с предмет инсталиране на производствена линия чрез доставка, монтаж, изпитателно пускане, пускане в експлоатация, разработка на работните процедури и обучение на персонала на производствена линия за изковка, първична обработка и компресиране на миномети 122 мм HE ROUND, за 50 000 бройки годишно. Стойността на изпълнение на договора, съгласно чл. 12, възлизала на 3 307 500 щ. д. (незаверено копие на договор от за трансфер на технологии от 16.09.1995 г. – на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 144 – л. 212 от досъдебното производство).

Договорът накратко бил обозначаван като „KAS – 5А“. Сдружението посредничило за сключването и изпълнението на договор „KAS – 18“, изпълнител по който било дружеството „БЕТА“ Червен бряг.

С цел по-добро оперативно ръководство, по-добра работа със съконтрагентите по договорите и подпомагане на българските специалисти при престоя им в Судан във връзка с изпълнението на договорите, още на 18.01.1995 г. ГС „КАС“ регистрирало търговско бюро в Судан, на основание Дял VІІІ, параграф 248 /3/ на Наредбата за Компаниите, 1925, под наименование „KAS ENGINEERING CO-OPERATION“ („КАС Инженеринг Кооперейшън“) (вж. сертификат за регистрация (клон), издаден от Д. Р. Судан – в незаверено копие на английски език и превод на български език, депозирани в т. 2, л. 18 и л. 19 от досъдебното производство). Търговското бюро на ГС „КАС“ било регистрирано на адрес Судан, •••, Амарат, бл. 15, дом 12, ул. 39.

Първоначално, за ръководител на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан бил назначен Г. П.. Считано от 21.10.1997 г., за ръководител (General Manager) на търговското бюро в Судан, бил назначен И. С. И., който заминал за Судан заедно със своята съпруга С. И., която изпълнявала функциите на касиер-отчетник. Съгласно пълномощно, дадено му от Р. Х. на същата дата, в качеството му на изпълнителен директор на ГС „КАС“, И. И. бил упълномощен да представлява „КАС Инженеринг Кооперейшън“, „ВМЗ“ ООД, „Арсенал Ко“, „Аркус Ко“, „Пима Ко“, „Терм Ко“, „Бета Ко“, „Металхим Холдинг Ко“, „Дунарит Ко“ и да подписва всички необходими документи от името на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ в Судан. Пълномощното било със срок на валидност 21.10.1998 г. (заверено копие на пълномощно от 21.10.1997 г. на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 98 и л. 99 от досъдебното производство).

На 6.11.1997 г., упълномощеният представител на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан - „КАС Инженеринг Кооперейшън“ – И. И., разкрил разплащателна сметка под № 3226 в „OMDURMAN NATIONAL BANK“ – клон •••, Судан (в различните документи се среща също и под наименованието „Омдурман Национал банк“, „Омдурман нешънъл банк“ и „Национална банка „Омдурман“). Титуляр на банковата сметка било именно ГС „КАС“ – „KAS ENGINEERING CO-OPERATION“. На същата дата И. депозирал в банката и спесимен от подписа си (т. 1, л. 96 и л. 97 от досъдебното производство).

По тази банкова сметка постъпвали сумите, превеждани от ГС „КАС“ за издръжка на търговското бюро в Судан – за заплащане на суми за наем на помещения, канцеларски материали, озеленяване и други консумативи, които били в размер на около 10 000 щатски долара годишно. В първите години от дейността на търговското бюро, банковата сметка, открита в „Омдурман Национал банк“ била използвана само за преводи от Република България за издръжка на дейността на търговското бюро. В случай, че представителят на ГС „КАС“ в Судан следвало да осъществява разплащания в брой във връзка с дейността на офиса, той теглел суми от банковата сметка, които били заприходявани от касиер – отчетника в касата.

Сумите, дължими на съдружниците по сключените договори с предприятия в Судан първоначално били заплащани директно по банковите им сметки, а не по банковата сметка на ГС „КАС“, разкрита в “Омдурман Национал банк“ Те, от своя страна, превеждали дължимите отчисления, съгласно чл. 7, ал. 1 от договора за съвместна дейност за издръжка на ГС „КАС“.

Видно от писмо от Дирекция „Консулски отношения“ към МВнР, изх. № КО-04-09-1095/04 – 11.11.2004 г., ведно с превод на писмо от „Омдурман Национал банк“, чрез Посолството на Судан в Кайро (л. 172 и л. 173 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8. състав), при осъществяване на международни парични преводи „Омдурман Национал банк“ изпълнявала с точност желанието на клиента; осъществяването на паричните преводи ставало при условие прехвърляните пари да бъдат в наличност по сметката на клиента; молбата за изпълнение на международен превод следвало да съдържа номера на сметката на клиента, от която да може да бъде изтеглена превежданата сума, сумата и вида на превежданата валута, името на получателя на превода и банката-получател; клиентът трябвало да посочи името на банката-получател на превода; датата на плащане съвпадала с датата на подаване на молбата за превод.

Видно от писмо от „Омдурман Национал банк“ – клон •••, от 4.06.2006 г. (л. 479 – л. 488 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8. състав), банката е основана през 1993 г. и работи по установените международни стандарти и разпоредби за финансовите услуги, както и в съответствие с разпоредбите на Централната банка на Судан, чиято цел е да провежда определена парична политика. Банката се задължавала да уведоми банката на получателя за номера на сметката, от която парите се превеждат; не се изисквало да се посочва точната сума и валутата на превода, но по норматив имало разлика между преводи на физически лица и юридически лица (компании); необходимо било да се посочи пълното име на бенефициента и банката-получател; необходимо било да се постави оригинален подпис на наредителя на превода, като наредителят бил единственият, с който на банката е разрешено да работи; банката изисквала и поддържала образци на подписите на всички оправомощени лица, както и изисквала да се попълни дата, на която ще се извърши превода и банката- кореспондент; трансферът се заплащал от сметката на наредителя.

През 1994 г., Европейският съюз (ЕС) наложил ембарго на търговията със Судан, към което Република България се присъединила през 2001 г. С Постановление № 91/9.04.2001 г., Министерският съвет на Република България утвърдил списък на държавите и организациите, съгласно Приложение № 1, спрямо които Република България, в съответствие с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и решения на ЕС и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), прилага забрана или ограничения върху продажбата и доставките на въоръжение и свързаното с него оборудване от всякакъв вид, включително оръжие и боеприпаси, военни транспортни средства, оборудване и резервни части за тях, независимо от техния произход, както и оказване на военна помощ и обучение на военен персонал (обн. ДВ, бр. 37 от 2001 г.). В т. 18 от Приложение към чл. 1 от ПМС към датата на обнародването му, била посочена държавата Судан. Посочено било, че ограничението се налага по линия на Обща позиция № 94/165/CFSP (16.ІІІ.1994) и че ограничението включва „Ембарго върху износа на оръжие, боеприпаси и военно оборудване (оръжия, предназначени да убиват, и боеприпаси за тях), оръжейни платформи, неоръжейни платформи и спомагателно оборудване, а също така и резервни части, ремонтни дейности, поддръжка и трансфер на военни технологии. Не се отнася за договори, влезли в сила преди въвеждане на ембаргото.“ Поради наложени рестрикции за плащания извън Судан в щатски долари, в резултат на наложеното от ЕС ембарго и последвалите загуби за съдружниците от наложилото се разплащане в германски марки, съдружниците в ГС „КАС“ взели решение плащанията по договорите, които изпълнявали, да бъдат извършвани чрез разкритата в „Омдурман Национал банк“ банкова сметка № 3226, с титуляр „КАС Инженеринг Кооперейшън“, като постъпилите по банковата сметка суми да бъдат превеждани по собствените сметки на съдружниците от изпълнителния директор Р. Х.. Така се процедирало и към периода 2000 – 2001 г. И. С. И. представлявал търговското бюро на ГС „КАС“ в гр. •••, Д. Р. Судан до 19.07.2000 г. По време на престоя му в Судан изпълнението на договора „KAS – 5A“ продължило.

Поради затруднения при изпълнението и плащанията по договора, било постигнато споразумение между страните по договор „KAS – 5A“, обективирано в протокол от 17.04.2000 г., подписан от С. А. и от Г. А. Р. А., като представители на първата страна – М.I.C. – Судан, и Р. Х. и И. И., като представители на втората страна – ГС „КАС“, засягащ плащанията по „КАС – 5А“, съгласно който оставащата сума за техническо сътрудничество била в размер на 121 424 щатски долара, които първата страна приемала да изплати, както следва: 75 000 щатски дорала – веднага и 46 424 щатски долара – след 1 000 броя завършена нулева партида. Страните уговарили и плащания за доставки в размер на 20 % от сумата за доставки, съгласно писмо за одобрение или в размер на 730 435 щатски долара, включвайки и 68 937 щатски долара за неплатени доставки от 1997 г. и 1998 г., като първата страна се задължавала да заплати посочената сума, както следва: 100 000 щатски долара през април 2000 г. и по 80 000 щатски долара през месеците от май до декември 2000 г. Втората страна приемала да достави всички оставащи сурови материали според договора с „KAS – 5A“, незабавно след като първата страна плати три вноски, или сумата от 260 000 щатски долара по уговорената схема (протокол от 17.04.2000 г., приложен по делото под формата на незаверено копие на английски език и в превод на български език – т. 3, л. 138 и л. 139 от досъдебното производство).

След освобождаването му от заеманата длъжност на 19.07.2000 г., И. И. се завърнал в страната с полет от Судан на 7.08.2000 г. (справка за задгранични пътувания на И. – т. 4, л. 183 от досъдебното производство). Тъй като И. нямало да продължи да осъществява ръководство и представителство на търговското бюро на ГС „КАС“, а планирал да замине за Австралия, предстояло на тази длъжност да бъде назначен друг представител.

Необходимо било лицето, което следвало да бъде назначено на тази длъжност – ръководител и представляващ „КАС Интернешънъл Кооперейшън“, да има трудов стаж в системата на Министерство на вътрешните работи и да има задълбочени познания в областта на производството и пласмента на военна продукция.

С оглед тези условия било оценено, че подходящ да заеме длъжността бил А. С., с когото Р. Х. се познавал от края 1991 г., по повод участието на майката на С. в дружеството „Бултет“ ООД, на което Х. бил изпълнителен директор.

А. С. завършил Висшия машинно-електротехнически институт в гр. София през 1978 г., а през 1986 г. и Военна академия „Г. С. Раковски“. В периода 1978 – 1981 г. работил по разпределение в Института по оптика в гр. София, а в периода 1981 – 1996 г. бил служител на Министерство на вътрешните работи (МВР). Към 6.05.1996 г., С. заемал длъжността – началник на група в служба „Материално – техническо осигуряване и социално обслужване“ към МВР, откъдето бил освободен по негово желание, считано от същата дата, със заповед на министъра на вътрешните работи № К – 623/30.04.1996 г. (т. 3, л. 1 081 от съдебното производство). По време на службата си в системата на МВР, през 1987 г., С. бил награден с „обявяване на благодарност“ за проявена инициатива, съзнателност, всеотдайност и постигнати положителни резултати в служебната работа ( т. 3, л. 1 089 от съдебното производство).

А. С. имал сериозна подготовка и в областта на военното дело. Като курсант във Военната академия „Г. С. Раковски“, през 1986 г. той разработил дипломна работа на тема „Организация на дейността на централната производствено – ремонтна оръжейна база при МВР в началото и хода на войната“ (т. 3, л. 1 054 – л. 1 060 от съдебното производство). През 1983 г., на С. били признати внедрени рационализации относно „Винкелна каса с мрежести касети за оксидация на детайлите на стрелково оръжие при среден ремонт“ и „Устройство за изпразване на патрони и изпитване надеждността на еластичния елемент в пълнителите на 7.62 мм автомат „Калашников“ (т. 3, л. 1 082 и л. 1 083 от съдебното производство).

През 1993 г., а по-късно и през 1995 г., между А. С. и Р. Х. били провеждани срещи, на които Х. първоначално запознал подсъдимия с идеята за създаване на сдружение, а след това с дейността му, като търсел съдействие от С. на сдружението да бъде издаден лиценз за търговия с военна продукция. Подсъдимият С., обаче, не се ангажирал с дейността на сдружението и не оказал съдействие за издаване на лиценз.

В периода 1996 – 1997 г., С. заминал на работа в ЮАР, където работел за Военно – промишления комплекс на страна. След завръщането си в България през 1997 г., посетил офиса на ГС „КАС“ в гр. София, ул. „Жолио Кюри“ № 20, където разговарял с Р. Х. за възможностите за съвместна дейност. Двамата постигнали договореност С. да започне работа като търговски специалист в „КАС Инженеринг Консорциум“ ООД. Тази длъжност подсъдимият заемал от 1.11.1997 г. до 1.02.1999 г., след което бил преназначен на длъжността „специалист подготовка експедиция“ в ГС „КАС“, която длъжност заемал от 1.02.1999 г. до 20.07.2000 г. (заверено кпие на страници от трудова книжка на А. Г. С. № 224 (т. 2а, л. 715 – л. 717 от съдебното производство).

След напускането на И. от заеманата от него длъжност ръководител на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан, Р. Х., основавайки се на добрите си взаимоотношения и професионалния опит на подсъдимия в областта на военното дело, предложил на С. да заеме овакантената длъжност и той се съгласил.

Въпросът бил отнесен от Р. Х. и пред Общото събрание на ГС „КАС“, проведено на 19.07.2000 г., на което било взето решение С. да бъде назначен на длъжността „ръководител на търговското бюро“ на ГС „КАС“ в Судан. Съпругата на С. – Н. С., също предстояло да замине с него за Судан и да изпълнява задълженията на касиер-отчетник, съобразно практиката, установена по времето на пребиваването на И. И. и съпругата му в Судан.

С. депозирал молба до изпълнителния директор на ГС „КАС“ Р. Х., да бъде назначен в задграничното представителство на ГС „КАС“ в Судан. Върху молбата била поставена резолюция от 21.07.2000 г. със съдържание „да се подготви заповед със съответната заплата, в съответствие с решението на Общото събрание“ (т. 1, л. 51 от досъдебното производство).

По силата на трудов договор № 0047/19.07.2000 г., сключен в гр. София, на основание чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162/18.08.1992 г. и утвърдено щатно разписание на ГС „КАС“, между ГС „КАС“, представлявано от изпълнителния директор Р. Х. и А. Г. С., по силата на който С. бил назначен на длъжността „ръководител търговско бюро – Судан“ за срок от една година, считано от датата на заминаване, за пълно работно време, с основно месечно възнаграждение 1 820 щатски долара с право на пълен трансфер на сумата.

Съгласно чл. 13 от договора, подсъдимият се задължавал да изпълнява всички разпореждания на изпълнителния директор на ГС „КАС“ и неговите заместници, свързани с изпълнението на обектите „КАС”; да представлява ГС „КАС“ пред М.І.С. – Судан, според договорените задължения и разпоредбите, дадени от ГС „КАС“; да представлява ГС „КАС“ пред официалните органи на Судан; да координира осъществяването на шефмонтажа чрез групите, изпратени за осъществяване на техническа помощ и да оказва съдействие при отстраняване на възникнали проблеми в тази връзка; да координира изпращането на специалисти от Судан за обучение в България, съгласно подписаните договори за техническа помощ по обекти „КАС“; да открива банкови сметки и да контролира изразходването на средствата, преведени за издръжка на търговско бюро Судан; да опазва служебната тайна на обекта, в който работи, както и служебните и държавни тайни на Република България, да не коментира с местни лица личните си и договорни отношения, размера на възнаграждението си и служебните си взаимоотношения с ГС „КАС“; да не допуска в личния си живот действия, с които се уронва престижа на страната ни и личния му престиж; да пази грижливо поверения му инвентар за служебно и лично ползване (незаверено копие на трудов договор № 0047/19.07.2000 г. – т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство).

На същата дата – 19.07.2000 г., в гр. София, на основание чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда, Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162/18.08.1992 г. и утвърдено щатно разписание на ГС „КАС“, бил сключен трудов договор № 0048/19.07.2000 г. между ГС „КАС“, представлявано от изпълнителния директор Р. Х. и Н. А. С., по силата на който С. била назначена на длъжността „касиер – отчетник търговско бюро – Судан“ за срок от една година, считано от датата на заминаване, за пълно работно време, с основно месечно възнаграждение 518 щатски долара и с право на пълен трансфер на сумата.

Съгласно чл. 13 от договора, подсъдимата била длъжна: да изпълнява всички разпореждания на изпълнителния директор на ГС „КАС“ и неговите заместници, свързани с изпълнението на обектите на „КАС“; да отговаря за изразходването на паричните средства, предоставени за издръжка на офиса; да води редовно отчетните документи – касова книга, инвентарна книга, комплектовани със съответните първични документи и да изпраща тримесечни отчети в офиса на ГС „КАС“ в София; да съставя ведомостите за заплати на изпратените специалисти, съгласно сключените трудови договори и заплаща дължимите суми след предварително съгласуване с офиса в София; да опазва служебната тайна на обекта, в който работи, както и на служебните и държавни тайни на Република България, да не коментира с местни лица личните си и договорни отношения, размера на възнаграждението си и служебните си взаимоотношения с ГС „КАС“; да не допуска в личния си живот действия, с които се уронва престижа на страната ни и личния й престиж; да пази грижливо поверения й инвентар за служебно и лично ползване (незаверено копие на трудов договор № 0048/19.07.2000 г. – т. 1, л. 58 – л. 60 от досъдебното производство).

Преди отпътуването си за Судан, Н. С. била инструктирана от М. И. по какъв начин да води отчетническата дейност на търговското бюро, в изпълнение на задълженията ѝ като касиер – отчетник. С. следвало да депозира отчет за направените разходи пред И., ведно с разходооправдателните документи за това, на всяко тримесечие.

Подсъдимите А. и Н. С. отпътували за Судан, за да започнат да изпълняват трудовите си задължения. Установена от Р. Х. практика в ГС „КАС“ било досегашният ръководител на търговското бюро на сдружението в Судан да присъства при встъпване в длъжност на следващия ръководител, за да го въведе в работата и да го представи пред представляващите съконтрагентите на сдружението. Поради това, И. И. останал в Судан до пристигането на С. и неговата съпруга.

За Судан заминал и Р. Х., който представил С. на ръководството на Военно- промишлената корпорация на Судан и на Военно- индустриална корпорация „Ярмук“.

На 29.07.2000 г., И. И. и А. С. посетили „Омдурман Национал Банк“ – клон •••, и И. попълнил писмо, съгласно което нареждал „докато не получите писмени нареждания за обратното да считате г-н А. Г. С. … като напълно упълномощен от мен, от моя страна и в мое име да изготвя и подписва чекове; да тегли, приема и да джиросва менителници и полици; да преговаря за и да приема отстъпки и заеми; да гарантира депозит от всякакъв вид или да осигурява плащането на такива заеми или други посочени преимущества или отговорности общо взето във всички сделки и транзакции между мен и Вас да действа така пълно и ефективно за всички намерения и цели, както бих могъл и аз, ако присъствам и участвам в тези въпроси и транзакции, споменати по-горе, за всички от които това трябва да важи за Вас, Вашите офицери и служители... Оттук нататък се ангажирам, че (тъй като Вие сте заинтересован и засегнат) такива действия на посочения … ще бъдат обвързващи за моите изпълнители и управители и за всички други лица… “ (заверено копие на писмо от 29.07.2000 г. на английски език, с превод на български език – т. 1, л. 100 и л. 101 от досъдебното производство).

След упълномощаването му от И., С. имал възможност да тегли суми и да нарежда преводи от банковата сметка с титуляр ГС „КАС“ („КАС Инженеринг Кооперейшън“) с № 3226, открита в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, Судан.

Подсъдимият бил уведомен и за това, че по тази банкова сметка предстои да се извършват плащания от М.І.С. – Судан по договорите, изпълнявани от съдружниците в сдружението, сред които бил и договорът KAS – 5А, изпълняван от „ПИМА“ ЕАД.

На 1.08.2000 г., комисия в състав И. С. И., А. Г. С., С. П. М. – И. и Н. А. С., изготвила протокол за приемане и предаване на отчетни документи и касова наличност в офиса на ГС „КАС“ – гр. •••, Судан. Съгласно изготвения протокол, касовата наличност към 31.07.2000 г. възлизала на сумата от 8 938 щатски дорала, 3 431 062 судански лири, 40.68 египетски лири и 2 050 гръцки драхми, а състоянието на банкова сметка № 3226 в „Омдурман Национал банк“ възлизало на 10 620.50 щатски долара (протокол от 1.08.2000 г. – в оригинал, приложен в т. 2а, л. 699 – л. 700 от съдебното производство).

Подсъдимите А. С. и Н. С. започнали изпълнението на трудовите си функции, съгласно сключените трудови договори с ГС „КАС“. На адреса, на който бил регистриран офисът на ГС „КАС“ в Судан, били и жилищните помещения на подсъдимите. Издръжката на офиса се осигурявала от ГС „КАС“. Подсъдимият имал право да тегли суми от сметка № 3226, разкрита в „Омдурман национал банк“, като обичайно с тях заплащал разноските по издръжка на представителството.

Едно от задълженията на подсъдимия било да осъществява контрол и да следи за изпълнението на договорите „KAS – 5А“ и „KAS – 18“, които се изпълнявали към този момент, включително и за постъпващите плащания по договорите.

Към началото на 2001 г. от страна на Военно-индустриална корпорация „Ярмук“ при М.І.С. – Судан имало забава в плащанията по договор „KAS – 5А“. Платени били сумите, дължими към месеците април, май и юни 2000 г., както било отбелязано от А. Л. върху споразумителния протокол от 17.04.2000 г., след което плащания не били правени.

С писмо, изх. № К – 21/18.03.2001 г., изготвено от неустановено по делото лице на бланка, използвана от ГС „КАС“, на което бил придаден вид, че изхожда от А. С., подписано от името на Manager of KAS Engineering – Sudan (Eng. A. S.)“, адресирано до „Ярмук комплекс“, на вниманието на г-н Д., се изразявало желание плащанията по договор „КАS – 5А“ за два месеца да бъдат преведени на два пъти (по 80 000 щатски долара всеки) по банковата сметка на „КАС Инженеринг“ № 3226 в „Омдурман Нешънъл Банк“ – клон •••, в съответствие с писма от предходната година (писмо № К – 21/18.03.2001 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 26 и л. 27 от досъдебното производство).

С писмо, изх. № К/10.04.2001 г., изготвено от неустановено по делото лице на бланка, използвана от ГС „КАС“, на което бил придаден вид, че изхожда от А. С., подписано от името на Manager of KAS Engineering – Sudan (Eng. A. S.)“, адресирано до „Ярмук комплекс“, на вниманието на г-н Д., се изразявало желание плащането по договор КАС-5А за един месец (80 000 щатски долара да бъде преведено по банковата сметка на „КАС Инженеринг“ № 3226 в „Омдурман Нешънъл Банк“ – клон •••, в съответствие с последния разговор между лицата (писмо № К/10.04.2001 г., – в оригинал на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 36 и л. 37 от досъдебното производство).

Подписът за „Manager of KAS Engineering – Sudan (Eng. A. S.)“ в писмо № К – 21/18.03.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с „Документ № 3 – 25.10.2001 г.“, не бил положен от А. Г. С.. Подписът за „Manager of KAS Engineering – Sudan (Eng. A. S.)“ в писмо № К/10.04.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с „Документ № 2 – 25.10.2001 г.“, не бил положен от А. Г. С. (заключението на назначената и изготвена комплексна експертиза на документи № 118/24.04.2008 г. - т. 4, л. 28 – л. 35 от досъдебното производство). Писма № № К – 21/18.03.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с „Документ № 3 – 25.10.2001 г.“ и К/10.04.2001 г., обозначено условно върху обратната страна с „Документ № 2 – 25.10.2001 г.“, са отпечатани с мастиленоструен принтер.

Въпреки че писмата не изхождали от лицето, посочено като техен автор, въз основа на писмата, длъжностните лица при Военно-индустриална корпорация „Ярмук“ предприели изпълнение на задълженията си да заплатят уговорените на 17.04.2000 г. суми по договора „KAS – 5А“.

Така, на 24.03.2001 г., с наредително писмо, издадено от Военно-индустриална корпорация „Ярмук“ до директора на Ислямска банка „Тадамон“ – Албаляди, относно превод от 160 000 щатски долара в полза на „КАС Инженеринг“, било наредено на банката да преведе сумата от 160 000 щатски долара в полза на KAS Engineеring, по сметка в щатски долари № 3226 в „Национална банка Омдурман“ – клон •••, на бенефициент „КАС Инженеринг“, от сметката на наредителя с № 40799, както разходите да са за сметка № 40799. Върху наредителното писмо били положени два лични подписа и същото било подпечатано и с дописан на ръка текст „Чрез Ф. А. М. – представител на военнопромишлена корпорация – личен паспорт 114550, издаден от •••, 2.1.98. Личен подпис, 25.03.2001 г.“. (наредително писмо от Military Industrial Corp., Yarmouk Complex (Военно – индустриална корпорация „Ярмук“) от 24.03.2001 г., за заверка на сметка № 3226, със сумата от 160 000 щатск идолара – в оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л. 92 и л. 93 от досъдебното производство).

В изпълнение на това нареждане, на 25.03.2001 г. Ислямска банка „Тадамон“ – клон Албаляди, с дебитна бележка съобщила на наредителя – Военно-индустриална корпорация „Ярмук“, че дебитира сметката му и уведомява „Омдурман Национал банк“ – клон •••, че превежда 160 000 щатски долара в полза на „КАС Инженеринг“ (дебитна нота от Tadamon Islamic Bank от 25.03.2001 г. – в оригинал на арабски език и в превод на български език - т. 1, л. 82 и л. 83 от досъдебното производство). Дебитната бележка била подписана от две служебни лица. Видно от съдържанието на банков документ на „Омдурман Национал банк“, на който служебно било написано „да се използва само за обработване на чекове в чужда валута“, на 27.03.2001 г., с референция 382018 в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, по сметка № 3226 постъпили 160 000 щатски долара от Ислямска банка „Тадамон“.

На 18.04.2001 г. с наредително писмо, издадено от Военно-промишлена корпорация, Военно-индустриална корпорация „Ярмук“, до директора на „Омдурман Национал банк“ – клон •••, относно превод от 80 000 щатски долара, в полза на „КАС Инженеринг“, било наредено на банката да преведе сумата от 80 000 щатски долара в полза на KAS Engineering, по сметка № 3226 в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, от сметка № 3507. Върху наредителното писмо били положени два лични подписа и същото било подпечатано (наредително писмо от Military Industrial Corp., Yarmouk Complex (Военно – индустриална корпорация „Ярмук“, от 18.04.2001 г., за заверка на сметка № 3226 със сумата от 80 000 щатски долара – в оригинал на арабски език и в превод на български език - т. 1, л. 94 и л. 95 от досъдебното производство).

Видно от кредитна нота на „Омдурман Национал банк“, подписана с два лични подписа и подпечатана с печат на банката на 22.04.2001 г., това нареждане било изпълнено и по сметка № 3226, с титуляр „КАС Инженеринг“, постъпила сумата от 80 000 щатски долара (дебитна нота от Omdurman National Bank, за превод на сумата от 80 000 щатски долара в полза на „КАС“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 102 и л. 103 от досъдебното производство).

В резултат на извършените преводи, салдото по банковата сметка на „КАС Инженеринг Кооперейшън“, с № 3226, разкрита в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, към 22.04.2001 г. възлизало на 240 525.00 щатски долара.

Вследствие горепосочените две писма до Военно-индустриална корпорация „Ярмук“, на които бил придаден вид, че изхождат от А. С., по банковата сметка в „Омдурман Национал банк“ на търговското бюро на ГС „КАС“ в Судан – „КАС Инженеринг Кооперейшън“, постъпили двата превода, в общ размер на 240 000 щатски долара. След това А. С., като упълномощен от И., придобил възможността да се разпореди с посочената сума.

Междувременно, на 19.04.2001 г., синът на А. С. – Е. С., ЕГН ••••••••••, посетил Република Гърция (справка за задграничните пътувания на А. С. – т. 3, л. 115 от досъдебното производство) и открил банкова сметка на свое име с № 00•••388 в банка „Новабанк“ – клон Солун, Република Гърция (документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Гърция – т. 5, л. 24 – л. 26 и л. 82 – л. 83 от досъдебното производство). За откритата сметка, Е. С. съобщил на баща си А. С.. С дебитна нота, подписана от А. С., в качеството му на генерален мениджър на „КАС Инженеринг Кооперейшън“, до управителя на „Омдурман Национал банк“ – клон ••• от 22.04.2001 г., било наредено следното: „Моля дебитирайте наша сметка в щатски долари № 3226 със сумата от 160 000 щатски долара и ги преведете в полза на: (С.) Г. Е. сметка № (в щатски долара) 00•••388, Суифт адрес NOVAGRAA „Новабанк”/Тсимиски клон Банка кореспондент: Бенкър тръст Компа 130 Либерти Стрийт, Ню Йорк 10006 САЩ-АБА 021001033, сметка номер: 04413910. Моля, удръжте вашите разходи от сумата. Искрено Ваш А. С., генерален менажер на КАС инженеринг Кооперейшън - клон •••“ (дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на сумата от 160 000 щатски долара в полза на „Новабанк“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 69 и л. 70 от досъдебното производство).

Това нареждане било изпълнено от банката и със суифт на 22.04.2001 г., с референция № 528/2001 г., били преведени 159 680 щатски долара в „Новабанк“ S. A. - Атина, по сметка № 0000 5543 88, с бенефициент Е. А. Г. (С.). На бенефициента била преведена сумата от 159 680 щатски долара, като банката си удържала 820 щатски долара разноски, съгласно нареждането на разпоредителя по сметката (дебитна бележка от Omdurman National Bank за превод на сумата от 160 000 щатки долара в полза на „Нова Банк“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език (т. 1, л. 86 и л. 87 от досъдебното производство).

На 26.04.2001 г., банкова сметка № 0000 5543 88 в „Новабанк“ – клон Солун, Република Гърция, била кредитирана със сумата от 159 587.50 щатски долара (сто петдесет и девет хиляди петстотин осемдесет и седем щатски долара и петдесет цента), след удържане на комисионни за извършената услуга. Преводът на наредената сума постъпил по сметката с посредничеството на Британско-арабска търговска банка (банка-кореспондент) и сметката на Е. А. Г. (С.) била заверена със сумата от 159 587.50 щатски долара (вж. суифт съобщение за извършен превод – в оригинал на английски език и в превод на български език (т. 1, л. 42 и л. 43 от досъдебното производство и документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Гърция – т. 5, л. 82 – л. 83 от досъдебното производство).

На 30.04.2001 г., Е. А. Г. (С.), ЕГН ••••••••••, закрил сметката си с № 0000 5543 88 в „Новабанк“ – Солун, Република Гърция, открил нова банкова сметка с № 0000571001 на свое име, в същата гръцка банка и остатъкът от депозита в размер на 160 087.50 щатски долара (представляващ сумата от първоначално внесената от него сума при откриване на банковата сметка от 500 щатски долара и сумата, преведена по сметката на 26.04.2001 г., в размер на 159 587.50 щатски долара), прехвърлил в новооткритата си банкова сметка (документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Гърция – т. 5, л. 14 и л. 82 – л. 83 от досъдебното производство). Впоследствие, тази банкова сметка била запорирана с разпореждане на следовател от Първи отдел на Окръжен съд – Солун № 34/2002 г. На 30.04.2001 г., при завръщането си от Судан в България, с полет през Виена, Австрия, Н. А. С. открила на свое име банкова сметка с № 518-200551/00 в щатски долари в BANK AUSTRIA („Банк Аустриа“) – клон Виена, Р. Австрия (документи от изпълнена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Република Австрия, приложени под формата на незаверено копие на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 55 – л. 58 и л. 83 – л. 87 от досъдебното производство). За откритата банкова сметка, Н. С. още същия ден съобщила на своя съпруг А. С.. Откриването на банковата сметка от страна на С. било извършено въз основа на предварително взето решение от нея и от С.. С писмо, подписано от А. С., в качеството му на генерален мениджър на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ – клон •••, до управителя на „Омдурман Национал банк“ – клон •••, от 1.05.2001 г., било наредено следното: „Моля дебитирайте наша сметка в щатски долари № 3226 със сумата от 80 000 щатски долара и ги преведете в полза на: Н. А. С. по сметка номер (в щатски долари) 518-200-551/00 Банка Австрия -12 000, Суифт номер BKAU ATWW. Моля, удръжте Вашите разходи от сумата.“ (дебитна нота от Omdurman National Bank за превод на сумата от 80 000 щатски долара в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език - т. 1, л. 71 и л. 72 от досъдебното производство).

Нареждането било изпълнено и сметка № 3226, открита в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, била задължена със сумата от 80 000 щатски долара (осемдесет хиляди щатски долара), която включвала и банковите такси в размер на 420 щатски долара (дебитна бележка от Omdurman National Bank за превод на сумата от 80 000 щатски долара в полза на „Банк Аустриа“ – в оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л. 84 и л. 85 от досъдебното производство).

Със суифт на 1.05.2001 г., с референция № 528/2001 г., чрез кореспондентска банка „Креди Лионе“ – Швейцария, била преведена сумата от 79 580.00 щатски долара по сметка № 518-200551/00, открита в BANK AUSTRIA – клон Виена, Република Австрия, с титуляр Н. С., като при превода била удържана комисионна за извършената услуга. Наредената от А. С. сума постъпила по сметката на С. на 2.05.2001 г. (суифт съобщение за извършен превод – в оригинал на английски език и в превод на български език - т. 1, л. 48 и л. 49 от досъдебното производство).

Подписите, положени след „Sincerely Yours“ в наредително писмо за превод на сумата от 160 000 щатски долара на името на Е. Г. от 22.04.2001 г. и в наредително писмо за сумата от 80 000 щатски долара на името на Н. А. С. от 1.05.2001 г. – обекти на графологическа експертиза, са били положени от А. Г. С. (заключение на назначената и изготвена графическа експертиза - т. 4, л. 18 – л. 23 от досъдебното производство).

Левовата равностойност на сумата от 160 000 (сто и шестдесет хиляди) щатски долара към 22.04.2001 г. е 348 128.00 (триста четиридесет и осем хиляди сто двадесет и осем) лева, при курс на БНБ за 1 щатски долар от 2.1758 лева, и се равнява на 4 096 минимални работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.04.2001 г. до 30.09.2001 г., е в размер на 85.00 лева) (заключение на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство).

Левовата равностойност на сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) щатски долара към 1.05.2001 г. е 173 408.80 лева (сто седемдесет и три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет стотинки), при курс на БНБ за 1 щатски долар от 2.16761 лева, и се равнява на 2 040 минимални работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.04.2001 г. до 30.09.2001 г. е в размер на 85.00 лева).

Общата левова равностойност на сумите от дата 22.04.2001 г. (160 000 щатски долара) и от дата 1.05.2001 г. (80 000 щатски долара) е 521 536.80 лева (петстотин двадесет и една хиляди петстотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) и се равнява на 6 136 минимални работни заплати към 01.05.2001 г. (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.04.2001 г. до 30.09.2001 г. е в размер на 85.00 лева).

Междувременно, докато бил в Судан, С. получил оферта от Инвестиционна компания от Саудитска Арабия да участва в международен строително- технологичен екип за изграждане и внедряване на мобилна ремонтна база за военни изделия и военна техника.

В хода на преговорния процес, провеждан основно в офиса на ГС „КАС“ в Судан, подсъдимият бил подпомаган от свой познат – А. С., който към онзи момент изпълнявал длъжността главен счетоводител на Консорциум „Балкан“ в Судан. Двамата били представени един на друг от И. И. при пристигането на С. в Судан. Свидетелят С. владеел английски език на много високо ниво, включително и специфична военна и техническа терминология и поради това бил полезен на подсъдимия в хода на разговорите му с представителите на военната индустрия.

По делото не се установява такъв договор за изграждане на мобилна ремонтна база да е бил сключен, нито да са били извършени плащания от възложителя по него в полза на С.. На 29.04.2001 г., Н. А. С. напуснала Судан и се завърнала в България на 1.05.2001 г., с полет от Унгария. Няколко дни по-късно, А. Г. С. също напуснал територията на Судан и се завърнал в България на 5.05.2001 г., също с полет от Унгария (справка за задграничните пътувания на подсъдимите – т. 4, л. 181 – л. 182 от досъдебното производство и копие на паспорт на Н. А. С. – т. 3, л. 55 – л. 58 от досъдебното производство).

На 10.05.2001 г. С. посетил тържество по случай рождения ден на негова колежка от ГС „КАС“, провело се в офиса на сдружението, на което присъствал и Р. Х.. При завръщането си в страната, С. депозирал молба до изпълнителния директор на ГС „КАС“ да му бъде разрешено да ползва 22 дни платен отпуск, считано от 5.05.2001 г., която била одобрена с положителна резолюция (молба от 5.05.2001 г. – в оригинал, приложена в т. 1, л. 55 от досъдебното производство), а на 21.06.2001 г. депозирал нова молба до изпълнителния директор на ГС „КАС“, с която заявявал желание да бъде освободен от заеманата длъжност ръководител на бюро Судан, считано от 26.06.2001 г., на която също била поставена положителна резолюция, с указание „Да предаде всичко по опис от представителството в Судан и да присъства на приемането от новия представител в Судан“ (молба от 5.05.2001 г. – в оригинал, приложена в т. 1, л. 55 от досъдебното производство).

Пред колегите си в ГС „КАС“ подсъдимият обяснил необходимостта от напускане на заеманата от него длъжност със сериозни здравословни проблеми и с необходимостта да се лекува. Р. Х. наредил на главния счетоводител на ГС „КАС“ – В. Ж., по най-бърз начин да бъдат оформени документите за прекратяване на трудовите договори на подсъдимите А. и Н. С.. Със заповед № 033/21.06.2001 г., издадена от Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на ГС „КАС“, на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение на ГС „КАС“ с Н. А. С. – на длъжност „технически помощник – касиер“ с място на работа „търговско бюро Судан“, било прекратено по взаимно съгласие, считано от 25.06.2001 г. Със заповед № 034/21.06.2001 г., издадена от Р. Х., в качеството му на изпълнителен директор на ГС „КАС“, на основание чл. 325, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовото правоотношение на ГС „КАС“ с А. Г. С. – на длъжност „ръководител бюро“ с място на работа „търговско бюро Судан“, било прекратено по взаимно съгласие, считано от 26.06.2001 г. Тъй като към датата на издаване на заповедта подсъдимите не били дали отчет за последното тримесечие от престоя си в Судан, по настояване на В. Ж. в заповедите за прекратяване на трудовите договори изрично била включена клаузата, че „При установени щети в търговско бюро – Судан лицето се задължава да възстанови размера на щетата доброволно, а в противен случай ще му се потърси отговорност по съдебен път“. Заповедите били връчени на подсъдимите А. и Н. С. на 25.06.2001 г. (незаверени копия на заповеди № № 033/21.06.2001 г. и 034/21.06.2001 г. – т. 1, л. 57 и л. 61 от досъдебното производство).

На 22.06.2001 г. бил съставен приемо-предавателен протокол в присъствие на комисия в състав: В. Ж. – ръководител направление и М. И. И. – касиер-счетоводител, за издаване на касовата наличност на търговско бюро ГС „КАС“ – Судан от Н. С. – касиер- отчетник, на С. С. – касиер (т. 3, л. 99 от досъдебното производство). Съгласно така съставения протокол, била извършена проверка на документите и установена следната касова наличност: каса в щатски долари – 5 071.00 щатски долара – подробно посочен по купюри; каса в судански динари – 90 504.60 – подробно посочен по купюри; каса в египетски лири – 41.00 – подробно посочен по купюри и каса в гръцки драхми – 2 050.00 – подробно посочен по купюри.

На 30.06.2001 г. в гр. София, Н. С., в качеството си на касиер-отчетник, изготвила и представила пред М. И. „Справка за състоянието на банковата сметка и движението по нея през периода 1.04.2001 – 30.06.2001 г.“ относно „Банкова сметка Omdurman National Bank KAS Engineering – Co – Khartum operation A/C 3226“, в която посочила следното:

„1. Състояние на банковата сметка към 1.04.2001 г. $ 525.50.

1. Изтеглени и внесени на касата в ГС „КАС“ •••, 28.04.2001 г. $ 525.50 с чек № 599045.

Състоянието на банковата сметка към 30.06.2001 г. $ 0.00“.

Към справката С. приложила парагон за същата сметка на арабски език, издаден от Omdurman National Bank на 3.05.2001 г., донесен от С., от който било видно, че салдото по сметка № 3226 е 23.5. Към справката не бил приложен цитираният чек.

Подписът за касиер-отчетник: (Н. С.) в справка за състоянието на банковата сметка и движението по нея през периода 1.04. – 30.06.2001 г., датирана „•••, 30.06.2001 г.“, е положен от Н. А. С. (заключение на назначената и изготвена комплексна експертиза на документи № 118/24.04.2008 г. - т. 4, л. 28 – л. 35 от досъдебното производство).

На М. И. направило впечатление разминаваме между отразеното в отчета нулево салдо по сметката и в парагона за същата банковата сметка, в която се посочвало, че салдото е 23.5. По съвет на Ж., И. потърсила Н. С. с искане констатираното от нея противоречие да бъде изяснено. Подсъдимата отговорила, че цифрите 23.5 са банков код, а не салдо по сметката.

Тъй като противоречието не било отстранено, с писмо изх. № 0063К/27.07.2001 г., изготвено от главния счетоводител на ГС „КАС“ – В. Ж., подсъдимите А. и Н. С. били уведомени, че представеният при напускането им счетоводен отчет, като представители на ГС „КАС“ в задгранично бюро Судан, е неточен и непълен по отношение на представените документи, отчитащи движението на банковата сметка в USD на ГС „КАС“ в Судан, а именно: 1. Липсва извлечение за движението по сметката за периода от 1.01.2001 г. до 4.05.2001 г.; 2. Последният представен от подсъдимите документ, подпечатан от Omdurman National Bank, е с дата 3.05.2001 г. и показва салдо по сметката в размер на 23.50 USD, а в същото време в подписаната от касиера-отчетник – Н. С. справка за състоянието на банковата сметка било посочено, че с чек № 599045 от 28.04.2001 г. е изтеглена сумата от 525.50, с което банковата сметка била нулирана. Посочвало се, също така, че цитираният чек, с който са били изтеглени парите, също не бил приложен към отчета. Във връзка с констатираните несъответствия и липса на документи, подсъдимите били уведомени с писмото, че счетоводният отчет за 2001 г. на бюрото в Судан не може да бъде приет и били поканени в 7-дневен срок да представят в офиса на ГС „КАС“ в София необходимите банкови документи, доказващи движението по сметката и състоянието ѝ към датата на заминаването им от Судан. Писмото било връчено на С. на 30.07.2001 г. (писмо от ГС „КАС“ до подсъдимите А. и Н. С., изх. № 0063К/27.07.2001 г. – в оригинал (л. 446 от н.о.х.д. № 369/2003 г. по описа на СГС – НО, 8. състав и заверени копия на писмо изх. № 0063К/27.07.2001 г. и обратна разписка за връчването му – т. 1, л. 17 и л. 18 от досъдебното производство).

В действителност, към 3.05.2001 г. в сметката на „КАС-Инженеринг Кооперейшън“ в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, Судан, били останали 23.50 щатски долара – видно от извлечение по сметката, депозирано в оригинал и в превод на български език в т. 1, л. 18 и л. 19 от досъдебното производство.

В периода 1.07. – 3.07.2001 г. Р. Х. посетил Судан, като бил придружаван от А. Л.. Целта на посещението на Х. в Судан била да направи рекапитулация на изпълняваните от българска страна договори, както и да разговаря с представителите на М.І.С. във връзка със забавени плащания, дължими по договора „KAS – 5А“, тъй като от „ПИМА“ ЕАД (н) уведомили Х., че плащания по договора не постъпват, а дружеството имало спешна необходимост от парични средства.

При срещата си с представителите на М.І.С. в гр. •••, Судан, състояла се в присъствието на Л. и Г. А. Р. А., Х. поставил въпроса, че ангажимента за плащанията по договора, поет при подписването на протокола от 17.04.2000 г. не се изпълнявал и са осъществени само първите три от уговорените плащания – сумата от 100 000 щатски долара за април 2000 г. и две суми от по 80 000 щатски долара за май и юни 2000 г., за които Л. бил направил отметка върху протокола „платени“. От страна на представителите на М.І.С., обаче, било заявено, че са извършени още три превода, за сумата от 240 000 щатски долара по сметката в „Омдурман Национал банк“. Тъй като свидетелите Х. и Л. не разполагали с информация за извършени плащания в упоменатия размер, те поели ангажимент да извършат проверка при завръщането си в България.

След завръщането си в страната, на 25.07.2001 г., Р. Х. изпратил по факс писмо до „Омдурман Национал Банк“ – клон •••, с което, с оглед края на мандата на мениджъра на КАС Енженеринг-Судан – А. С., и необходимостта от одобрение на финансовия отчет, отправил искане до банковата институция да му бъде изпратено по куриер в оригинал подробно извлечение от сметката в чужда валута на сметката на КАС Инженеринг № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ – клон •••, за периода 1.01.2001 г. – 30.06.2001 г., както и оригиналите или заверени копия на всички платежни нареждания, подписани от С. или от друго лице за същия период.

С писмото, Р. Х. уведомявал банковата институция, че С. вече няма право да получава информация или документация, засягаща посочената банкова сметка. Към писмото били приложени потвърждение на подписа на генералния мениджър на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ – България от Генералния консул на Судан в България и оригинал на удостоверение, от което било видно, че само Х. бил оторизиран да представлява „КАС Инженеринг Кооперейшън“ (заверено копие на писмо на английски език и в превод на български език – т. 1, л. 12 и л. 13 от досъдебното производство).

В отговор на отправеното искане, на 8.08.2001 г. в ГС „КАС“ било получено извлечение от банковата сметка на „КАС Инженеринг Компания“, открита в „Омдурман Национал Банк“ – клон •••, за периода от 1.01.2001 г. до 30.06.2001 г. (извлечение на текуща сметка в чуждестранна валута (щатски долари), приложено в оригинал на арабски език и в превод на български език – т. 1, л. 18 и л. 19 от досъдебното производство), в което било отразено следното:

Старо салдоДата Операция От негоЗа него Салдо 525.50 29.03.2001внасяне (кредит) 160 000160 525.50 160 525.50 22.04.2001внасяне (кредит) 80 000 240 525.50 240 525.50 22.04.2001теглене (дебит) 160 502 80 023, 50 80 023.50 1.05.2001 теглене (дебит) 80 000 23, 50 Идентична информация за движението по банковата сметка на ГС „КАС“ в Судан се съдържала и в извлечението за движението по сметка № 3226, разкрита в „Омдурман Национал Банк“ – клон •••, на името на „КАС Инженеринг Кооперейшън“, за периода 1.01.2001 г. до 31.12.2001 г., получено от ГС „КАС“ на 15.01.2002 г. (извлечение от Omdurman National Bank за движението по сметка № 3226 за периода 1.01.2001 г. – 31.12.2001 г. – в оригинал и превод на български език - т. 2, л. 21 – л. 23 от досъдебното производство).

След като извършените по нареждане на С. преводи от банковата сметка на „КАС Инженеринг Кооперейшън“ били установени, с писмо от изпълнителния директор на ГС „КАС“ – Р. Х., С. бил поканен на среща в офиса на дружеството, находящ се в гр. София, ул. „Голаш“ № 23, на 9.08.2001 г., от 11: 00 часа, „във връзка с възникналия проблем с валутната ни сметка в Omdurman National Bank, •••, управлявана от вас за времето на назначението ви в задгранично бюро на ГС „КАС“ в Судан…“ (заверено копие на писмо – т. 1, л. 16 от досъдебното производство).

Срещата не се състояла, тъй като С. не се явил.

След като фактът на извършените по нареждане на С. преводи от банковата сметка на ГС „КАС“ в „Омдурман Национал банк“ – клон •••, Судан, били установени, на 9.08.2001 г., по искане на ГС „КАС“ и на „ПИМА“ ЕАД, било проведено Общо събрание на съдружниците в ГС „КАС“, на което било обсъдено финансовото състояние на обект „5-А КАС“ – Судан с изпълнител „ПИМА“ ЕАД – Монтана, и съдружниците били запознати с „получената информация за констатираните финансови злоупотреби от страна на представителя на ГС „КАС“ в страната“. В резултат на това, Общото събрание (ОС) взело решение изпълнителният директор на ГС „КАС“ незабавно да предприеме действия срещу А. С. за събиране на вземанията на „ПИМА“ ЕАД (н) – Монтана и всички документи да се предадат на синдика на „ПИМА“ ЕАД (н) – Монтана (незаверено копие на протокол от ОС на съдружниците в ГС „КАС“ № 21/9.08.2001 г. – т. 1, л. 64 – л. 65 от досъдебното производство).

В резултат на взетото решение на Общото събрание, Р. Х. депозирал сигнал до органите на реда, изх. № 0075К/10.08.2001 г. по описа на ГС„ КАС“, вх. № 3921/13.08.2001 г. по описа на Специализирана следствена служба (т. 1, л. 2 – л. 4 от досъдебното производство), въз основа на изложеното в който на 15.08.2001 г. било образувано досъдебно производство № 104/2001 г. по описа на ССлС, пр. пр. № 4256/2001 г. по описа на СГП.

На 5.03.2002 г. било проведено ОС на съдружниците в ГС „КАС“, с предварително обявен дневен ред: приемане на годишния счетоводен отчет и баланс на ГС „КАС“ за 2001 г. и прекратяване на дейността на ГС „КАС“. Общото събрание на сдружението взело решения за приемане на годишния счетоводен отчет и баланс на сдружението за 2001 г.; за прекратяване на дейността му, считано от датата на вземане на решението, като за ликвидатор бил назначен досегашния изпълнителен директор Р. Х. Р.; за прекратяване на представителството на Сдружението в Судан.

Решението на Общото събрание било обективирано в протокол № 23/5.03.2002 г. (т. 4, л. 164 – л. 166 от досъдебното производство).

Данъчната регистрация на дружеството била прекратена, считано от 5.12.2002 г. За данъчен период 2001 г., ГС „КАС“ декларирало общо приходи в размер на 552 023.00 лева и общи разходи в размер на 1 051 832.00 лева или счетоводна загуба в размер на 499 809.00 лева (писмо от ТД на НАП – София, офис „Изток“, изх. № 14-10-01-4#1/21.06.2016 г. - т. 1, л. 162 – л. 163 от съдебното производство).

Със Заповед № 164 от 13.04.1999 г. на министъра на финансите, дружеството „ПИМА“ ЕАД – Монтана било прекратено чрез ликвидация, на основание чл. 6 от Закона за финансово оздравяване на държавните предприятия, поради непостигане на финансово оздравяване в предвидените в програмите срокове (писмо от Министерство на икономиката изх. № 11-00-84/22.11.2018 г. – т. 2а, л. 841 – 852 от съдебното производство).

С решение на Окръжен съд – Монтана от 23.10.2001 г., по ф. д. № 1293/1992 г. по описа на същия съд, дружеството „ПИМА“ ЕАД, вписано в регистъра за търговските дружества с решение на същия съд от 26.06.1992 г., било обявено в несъстоятелност, като било постановено започване на осребряването на имуществото на дружеството. За синдик бил назначен К. С. К.. На 17.11.2003 г., в Софийски градски съд била депозирана искова молба от „ПИМА“ ЕАД (в несъстоятелност) със синдик К. С. К. (починал) срещу подсъдимите А. Г. С. и Н. А. С., с правно основание чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД, с цена на иска 528 000 лева, равняваща се на сумата от 240 000 щатски долара – присвоена от подсъдимите С.и, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането. За разглеждане на така депозираната искова молба било образувано гр. д. № 4110/2003 г. по описа на СГС - І ГО, VІІ-ми състав. Към настоящия момент същото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

С решение от 7.10.2014 г. по гр. дело № 418/1999 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, било постановено прекратяване на производството по несъстоятелност, поради изчерпана маса на „ПИМА“ ЕАД (дерегистрирано по ЗДДС на 3.07.2001 г.), като длъжникът бил лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. На 22.10.2014 г. „ПИМА“ ЕАД било заличено като търговец (т. 6, л. 17 – л. 18 от досъдебното производство).

След завръщането си в България от Судан, подсъдимите взели решение С. да преведе част от сумата по банковата си сметка, разкрита в „Банк Аустрия“ – клон Виена, Република Австрия, по банкови сметки с титуляр С.. За целта, на 28.08.2001 г. А. С. открил на свое име банкова сметка в щатски долари с № •••••••••• в ING BANK („ИНГ Банк Н. В.“) – клон София, България и предоставил данните за откритата банкова сметка на съпругата си (приемо- предавателен протокол от 25.10.2002 г., ведно с приложения към него в заверени копия документи, касаещи откриването и движението по банкова сметка, открита банкова в „ИНГ Банк Н. В.“ АД, с титуляр А. Г. С. и движението по сметката - т. 2, л. 131 – л. 158 от досъдебното производство).

На 26.11.2001 г. А. С. открил на свое име банкова сметка в щатски долари с № •••••••••• в RAIFFEISEN BANK („Райфайзенбанк (България) АД“) – клон София, България и предоставил данните за откритата банкова сметка на съпругата си (приемо- предавателен протокол от 25.10.2002 г., изх. № 6925/25.10.2002 г. по описа на „Райфайзенбанк (България)“ АД, ведно с приложения към него – 13 броя банкови документи, в оригинал, касаещи откриването и движението по банкова сметка в „Райфайзенбанк (България)“ АД с титуляр А. Г. С. (т. 2, л. 106 – л. 129 от досъдебното производство).

Двамата се уговорили Н. С. да превежда парични суми от банковата си сметка, открита в BANK AUSTRIA, по която на 1.05.2001 г. С. бил превел сумата от 80 000 щатски долара, по банковите сметки на С. в „ИНГ Банк Н. В.“ и в „Райфайзенбанк (България) АД“.

В изпълнение на постигнатата договореност, на 29.08.2001 г. Н. С. посетила търговски обект, стопанисван от „Юзит Колорс“ ЕАД, находящ се в гр. София, бул. „Васил Левски“ № 35. Дружеството извършвало дейност в сферата на туризма и ежедневно търговският обект се посещавал от множество лица. Там бил монтиран факс апарат с № 981 99 91. Видно от писмо от изпълнителния директор на „Юзит Колорс България“ ЕООД (т. 4, л. 187 от досъдебното производство), факс № 981 99 91 се ползвал от дружеството от 1998 г., а достъп до факс апаратът имат всички служители на фирмата, работещи в офис София.

Н. С. си осигурила достъп до факс апарата и чрез него изпратила нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Австрия, да бъде извършен превод на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щатски долара от банковата ѝ сметка, разкрита в банката, по сметка № ••••••••••, разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с титуляр А. С.. Кодът за достъп до сметката на Н. С. в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността си, бил името на по-малкия ѝ син - Д. Г. (незаверено копие на писмо до BANK AUSTRIA от 29.08.2001 г. на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 78 и л. 91 от досъдебното производство).

Нареждането било изпълнено и на 31.08.2001 г. наредената сума в размер на 29 000 щатски долара постъпила по банковата сметка на С., разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с вальор от 4.09.2001 г. (незаверено копие на извлечение от банковата сметка на С. – т. 2, л. 135 от досъдебното производство).

На 27.11.2001 г., Н. А. С. посетила сграда, стопанисвана от дружеството „ТК Енергомонтаж“ АД, София, находяща се в гр. София, бул. „Самоков“ № 11А. Дружеството ползвало факс апарат № 722 – 501. В дружеството не бил въведен специален ред за ползване на факсовия апарат, като апарътът бил разположен на лесно достъпно място в предверието между заседателната зала и кабинета на изпълнителния директор. Независимо, че факсовият апарат се обслужвал от Н. С. – технически сътрудник, било възможно същият да се използва от други лица в нейно отсъствие. Сградата на „ТК Енергомонтаж“ АД, София се охранявала от невъоръжена охрана – служители на дружеството. В работно време нямало специален пропускателен режим и не се водела отчетност на посетителите (писмо от изпълнителния директор на „ТК Енергомонтаж“ АД, София - т. 4, л. 185 от досъдебното производство).

Н. С. си осигурила достъп до факс апарата, ползван в „ТК Енергомонтаж“ АД, и чрез него изпратила нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Австрия, да бъде извършен превод на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щатски долара от банковата ѝ сметка, разкрита в банката, по сметка № ••••••••••, разкрита в „Райфайзенбанк (България)“ АД, с титуляр А. С.. Кодът за достъп до сметката на Н. С. в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността си, бил името на по-малкия ѝ син - Д. Г. (незаверено копие на писмо до BANK AUSTRIA от 27.11.2001 г. на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 79 и л. 93 от досъдебното производство).

Нареждането било изпълнено и на 30.11.2001 г. наредената сума в размер на 25 000 щаттски долара постъпила по банковата сметка на С., разкрита в „Райфайзенбанк (България) АД“ (суифт съобщение с реф. № Р011128007IN от 30.11.2001 г. – в оригинал на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 127 и л. 128 от досъдебното производство и извлечение по банковата сметка на подсъдимия – в оригинал – т. 2, л. 129 от досъдебното производство).

На 3.04.2002 г., Н. А. С. посетила сградата, стопанисвана от дружеството „ТК Енергомонтаж“ АД – София, находяща се в гр. София, бул. „Самоков“ № 11А и отново си осигурила достъп до факс апарата, ползван от дружеството с № 722 – 501. Чрез него подсъдимата изпратил нареждане до BANK AUSTRIA – клон Виена, Република Австрия, да бъде извършен превод на сумата от 20 000 (двадесет хиляди) щатски долара от банковата ѝ сметка, разкрита в банката, по сметка по сметка № ••••••••••, разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ – клон София, с титуляр А. С.. Кодът за достъп до сметката на Н. С. в BANK AUSTRIA, с който същата потвърдила самоличността си, бил името на по-малкия ѝ син - Д. Г. (незаверено копие на писмо до BANK AUSTRIA от 27.11.2001 г. на английски език и в превод на български език – т. 2, л. 80 и л. 92 от досъдебното производство).

Нареждането било изпълнено и на 8.04.2002 г. наредената сума в размер на 20 000 щатски долара постъпила по банковата сметка на С., разкрита в „ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, с вальор от същата дата (незаверено копие на извлечение от банковата сметка на С. – т. 2, л. 136 от досъдебното производство).

Факсовите съобщения, изпратени от Н. С. от факсовия апарат, ползван от ТК „Енергомонтаж“ АД, не били заведени в изходящата кореспонденция на дружеството. В изходящата кореспонденция се извеждала единствено официалната кореспонденция на дружеството. Текстът на заглавния ред на предоставените копия от факсови съобщения съответствал на ползвания от дружеството факсов апарат.

„ТК Енергомонтаж“ АД не е имало трудови отношения с никой от подсъдимите А. Г. С. или Н. А. С.. Двамата не фигурирали в книгата на акционерите на дружеството (писмо от изпълнителния директор на „ТК Енергомонтаж“ АД – София - т. 4, л. 185 от досъдебното производство).

Подписите, положени в копията на банкови документи на „BANK AUSTRIA“, намиращи се в т. 2, л. 55 – л. 57, л. 58, л. 78, л. 79 и л. 80 от досъдебното производство са подписи, изпълнени от Н. А. С. (заключение на назначената и изготвена съдебно – почеркова експертиза № 20/ДОК – 221 - т. 3, л. 1 260 – л. 1 264 от съдебното производство).

Левовата равностойност на сумата от 29 000 (двадесет и девет хиляди) щатски долара към 29.08.2001 г. била 62 178.32 лева (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), при курс на БНБ за 1 щатски долар от 2.14408 лева, и се равнява на 732 минимални работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 64/16.03.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.04.2001 г. до 30.09.2001 г. е в размер на 85.00 лева) – заключение на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство.

Левовата равностойност на сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) щатски долара към 27.11.2001 г. била 55 639.25 лева (петдесет и пет хиляди шестстотин тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), при курс на БНБ за 1 щатски долар от 2.22557 лева, и се равнява на 556 минимални работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.10.2001 г. до 31.12.2002 г. е в размер на 100, 00 лева) – заключение на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство.

Левовата равностойност на сумата от 20 000 (двадесет и пет хиляди) щатски долара към 3.04.2002 г. била 44 435.60 лева (четиридесет и четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), при курс на БНБ за 1 щатски долар от 2.22178 лева, и се равнява на 444 минимални работни заплати за страната към тази дата (съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.10.2001 г. до 31.12.2002 г. е в размер на 100, 00 лева) – заключение на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство.

Общата левова равностойност на сумите от дата 29.08.2001 г. (29 000 щатски долара), от дата 27.11.2001 г. (25 000 щатски долара) и от дата 3.04.2002 г. (20 000 щатски долара) се равнява на 162 253.17 лева (сто шестдесет и две хиляди двеста петдесет и три лева и седемнадесет стотинки) и се равнява на 1 622 минимални работни заплати за страната към 3.04.2002 г. (съгласно ПМС № 209/21.09.2001 г., МРЗ, установена за периода от 1.10.2001 г. до 31.12.2002 г. е в размер на 100.00 лева) – заключение на назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза - т. 7, л. 22 – л. 26 от досъдебното производство).

Подсъдимият А. Г. С. е роден на •••••••• г. в гр. •••. Той е български гражданин, не е осъждан, женен е, завършил е висше образование, а в момента е пенсионер. С. живее в гр. •••, бул. „•••“, бл. № •••, вх. „•••“, ет. •••, ап. ••• и има ЕГН ••••••••••.

Подсъдимата Н. А. С. е родена на •••••••• г., в гр. •••. Тя е българска гражданка, не е осъждана, омъжена е за А. С.. С. е завършила висше образование, а в момента е пенсионер и работи в строителна фирма „Линднер България“ ЕООД като специалист продажби. Тя живее в гр. •••, бул. „•••“, бл. № •••, вх. „•••“, ет. ••• ап. ••• и е с ЕГН ••••••••••.

1. Относно възраженията за допуснати от първия съд съществени процесуални нарушения, както за пороци при допускане, събиране и оценка на доказателствата В протеста на прокурор от СГП не се съдържат доводи срещу присъдата в частта за приетите фактически положения и доказателствения процес за тяхното установяване. Прокурорът възразява единствено против оправдателната част на присъдата и настоява да се приеме от въззвинния съд първоначалната квалификация на обвинението за присвояване и пране на пари при особено тежък случай и за двамата подсъдими, което ще бъде надлежно обсъдено по-долу в решението.

Защитниците излагат подробни съображения в няколко насоки:

За допуснати от първия съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това:

• че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, доколкото при изтекла абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 253 НК съдът не е запитал подсъдимите дали желаят продължаване или прекратяване на наказателното производство;

• че диспозитивът на обвинението, пренесен и в присъдата, е неясен и противоречив относно предмета на престъплението по чл. 206, ал. 4 НК.

В жалбите на защитата и допълненията към тях, както и в съдебните речи на защитниците в хода на съдебните прения пред САС се поддържат нарушения на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, свеждащи се до това:

• че липсват доказателства откъде са приходите по сметка 3226, както и че липсват доказателства те да са собственост на ГС „КАС, тъй като гражданското дружество не може да развива самостоятелна търговска дейност в Судан, съответно да има собствени приходи;

• че по делото няма доказателства да е изпълнен договор КАС 5а, от който се твърди, че са постъпили паричните средства, предмет на обсебването; че не се дължи плащане по договора преди подписване на приемо-предавателен протокол, какъвто по делото няма и следователно без изпълнение на договора няма как да има и платени пари по него; че по време на инкриминираните дати е имало забрана, наложена от ООН и ЕС за търговия с оръжия в Судан, поради което такава дейност не би могла да се извършва; че по делото липсва счетоводно-финансов документ, който да е основание за плащането на 240 000 долара, които се твърди, че са постъпили по сметка 3226 и са били предмет на обсебване;

• че съдът не е обсъдил в мотивите си заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като е приел, че ГС „КАС“ е собственик на предмета на престъплението на базата на спорни доказателства и предположения;

• че подсъдимият С. е изпълнявал свой частен проект, доходите от който са привеждани по сметка 3226; че обясненията на подсъдимия С., че сумата от 240 000 долара са негови пари, получени за работа по частен проект в Судан, не са опровергани от другите доказателства по делото, поради което съдът е допуснал нарушения при оценката на обясненията на подсъдимия С.;

• че са налице съмнения за манипулиране на доказателствата и за опорочено образуване на наказателното производство, а показанията на свидетелите Х., Ж., И., С., М., Л., С. и И. са изначално компрометирани, тъй като са дадени по следствено дело, което е образувано в нарушение на принципа за справедлив процес;

• че показанията на свидетелите М. и Р. А. са недостоверни, тъй като не е доказано тези лица да са пребивавали на територията на Република България изобщо и има съмнения в тяхната самоличност;

• че няма доказателства за помагаческата дейност на подсъдимата С. по обвинението по чл. 206 НК;

• че съдът неоснователно и в отклонение от Международната конвенция за дипломатическата служба, е пренебрегнал писмото и двете ноти на посолството на Судан в България.

3.1. По възраженията на защитата за допуснати от СГС съществени нарушения на процесуалните правила С приоритет следва да се обсъдят възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата от първия съд, доколкото наличието, съответно липсата им, предопределя в голяма степен по-нататъшния ход на въззивната съдебна проверка.

Според този състав на САС не са налице претендираните от защитата съществени процесуални нарушения, нито при служебната проверка се констатираха други причини, които да водят до отмяна на присъдата на това основание.

Защитникът на подсъдимата С. поддържа, че при констатацията на СГС за изтекла абсолютна давност за наказателно преследване за престъплението по чл. 253 НК, съдът не е запитал подсъдимите дали желаят продължаване или прекратяване на наказателното производство, което е довело до ограничаване на правата им. Същественото в случая е, че заключението на първия съд за изтекла погасителна давност за наказателно преследване и по двете обвинения срещу двамата подсъдими, е направено след преквалификацията на престъпленията с присъдата. Първоначалните обвинения срещу А. С. и Н. С. са по чл. 206, ал. 4, вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр с ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК. За тези обвинения, съобразно предвидените в закона наказания, към момента на приключване на съдебното следствие, както и към момента на постановяване на присъдата, абсолютната давност за наказателно преследване не е изтекла, доколкото сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 2 вр с чл. 81, ал. 3 НК не са били изтекли към 30.11.2020 г. – датата на обявяване на присъдата, нито впрочем са изтекли и към момента на приключване на съдебните прения пред въззивния съд.

В този смисъл съдът не е бил в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, за да приложи процедурата по чл. 289, ал. 2 НПК, а именно да даде възможност на подсъдимите да изразят становище за прекратяване на наказателното производство или за продължаване и приключване на съдебното заседание в първата инстанция с присъда. СГС едва с присъдата е приел, че внесеното обвинение е несъставомерно по по-тежко наказуемите състави и е преквалифицирал престъпленията и за двамата подсъдими по чл. 206, ал. 3, п. 1 вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр с ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК, като с присъдата е приложил закона за давността – чл. 80, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 81, ал. 3 НК и не е наказал подсъдимите.

Като е процедирал по указания начин първоинстанционният съд е спазил закона, не е ограничил процесуалните права на подсъдимите, поради което не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се от защитата, на следващо място, че диспозитивът на обвинението, пренесен и в присъдата, е неясен и противоречив относно предмета на престъплението по чл. 206, ал. 4 НК и за двамата подсъдими.

Видно от материалите по делото – т. 6 и т. 7 от досъдебвното производство, а и от приложените в съдебното следствие документи, СГС двукратно е прекратявал съдебното производство и връщал делото на прокурор от СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения, които са били свързани с неясноти в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт. Констатираните от съда дефекти на обвинителния акт са били отстранени с внесения в съда прокурорски акт, станал повод за образуване на настоящето съдебно производство по н.о.х.д. № 674/2016 на СГС, НО, 20. състав.

Според САС, съобразно изискванията на чл. 246 НПК, включително в светлината на задължителните разяснения на ВКС с ТР № 2/2002 г., обвинителният акт по делото съдържа всички необходими реквизити – фактите за престъпленията – пълно и безпротиворечиво описание на обстоятелствата, обосноваващи обективите и субективни елементи на вменените на подсъдимите престъпления; времето, мястото и начинът на извършването им; предметът на престъпленията и причинените от тях вреди; данни за личноста на подсъдимите и правната квалификация на деянията. По отношение на престъплението по чл. 206, ал. 4, вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както в обвинителния акт, така и в присъдата е посочено, че предмет на деянието са чужди движими вещи – пари, в общ размер на 240 000 щатски долара, с левова равностойност 521 536.80 лева, които подсъдимият С. владеел, в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“ в гр. •••, Судан, с титуляр на сметката филиала на гражданско сдружение „КАС“, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х. Р.. В този смисъл, в обвинителния акт предметът на престъплението е описан по начин, който отговаря на изискванията на чл. 206 НК по отношение на обективните елементи на деянието – индивидуализирана е чуждата движима вещ по начин, който позволява надлежното упражняване на правото на защита от подсъдимия.

При служебната проверка, САС не констатира допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения при провеждане на съдебното заседание и постановяване на присъдата.

3.2. По възраженията на защитата за допуснати от първия съд нарушения на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата 3.2.1 Първата група доводи на защитата са насочени към обосноваване на липсата на годен предмет на престъплението по чл. 206 НПК, доколкото инкриминираната сума пари по сметка № 3226 с титуляр гражданското дружество „КАС“, от една страна не е чужда на подсъдимия С., а от друга страна, не е доказан фактът чия собственост са парите – на гражданското дружество или на някое от търговските дружества – съдружници в сдружението.

Защитата настоява, че договорът КАС 5а, в изпълнение на който са постъпили паричните средства по сметка на гражданското дружество КАС, не е изпълнен, няма доказателства по делото изобщо да е започнало неговото изпълнение, доколкото гражданското дружество не може да развива самостоятелна търговска дейност в Судан, съответно да има собствени приходи; че не се дължи плащане по договора преди подписване на приемо-предавателен протокол, какъвто по делото няма и следователно без изпълнение на договора няма как да има и платени пари по него; че по време на инкриминираните дати е имало забрана, наложена от ООН и ЕС за търговия с оръжия в Судан, поради което такава дейност не би могла да се извършва; че по делото липсва счетоводно-финансов документ, който да е основание за плащането на 240 000 долара, които се твърди, че са постъпили по сметка 3226 и са били предмет на обсебването По така очертания кръг от фактически положения първият съд е изложил пълни и задълбочени мотиви, като е подложил на комплексен анализ гласните доказателствени средства, писмените доказателства и заключенията на счетоводно-банковата експертиза.

Обосновано СГС е приел, че надлежно приобщените показания на свидетеля Х. – изпълнителен директор на гражданско дружество КАС, от досъдебното производство следва да се възприемат с висока степен на доверие. Този свидетел има непосредствени възприятия по отношение на целия процес – за образуване на гражданското сдружение и причините за това; за начина, по който са се случвали на практика отношенията между съдружниците, включително за изпълненение на сключените договори със суданския военно-промишлен комплекс; за ролята и конкретните задачи, които подсъдимият С. изпълнявал през 2000 – 2001 г. като ръководител на задграничното бюро на гражданското сдружение „КАС“, включително упълномощаването му да се разпорежда с паричните средства по сметката № 3226 на сдружението в „Омдурман Национал Банк“. Неговите показания са приети за достоверни, защото освен логически издържани, те са в синхрон с показанията на Ж., И., К.- М. и С. – всички те били служители, които имали отношение към дейността на гражданското дружество КАС, както и с достоверните писмени доказателства – трудови книжки на подсъдимите, спесимен и пълномощно за С. да се разпорежда със суми по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“; писма от 18.10.2000 г. и 26.10.2000 г., приложени по делото в оригинал до „Омдурман Национал Банк“, писма от С. до военно-промишлена корпорация – производствен комплекс Ярмук № К-21 от 18.03.2001 г. и № К от 10.04.2001 г. Съществен факт, на който Градският съд е акцентирал, е установената от свидетеля Х. практика в гражданското сдружение КАС, той да оставя празни бланки, с логото на сдружението, които са били подписани от него. Тази част от показанията му се подкрепя от показанията на другите свидетели, които имали отношение към дейността на сдружението – Ж., И., К.-М., С. и Л.. От показанията на свидетеля Х. се установява, че банковата сметка № 3226 с титуляр гражданското сдружение КАС е била открита първоначално с цел превеждане на суми от съдружниците за издръжка на задграничното търговско бюро в Република Судан; че търговските разплащания между българските търговски дружества – съдружници в гражданското дружество и военно-промишлена корпорация – производствен комплекс Ярмук са се осъществявали пряко; че след въвеждане през 1994 г. от ЕС на ембарго с търговията със Судан, към което България се присъединила през 2001 г. с постановление на МС № 91/9.04.2001 г., директните разплащания между българските търговски дружества и суданската страна станали неизгодни, тъй като трябвало да се извършват в германски марки; че съдружниците в гражданското дружество взели решение плащанията по договорите, които се изпълнявали да бъдат извършвани чрез разкритата в „Омдурман Национал банк“ банкова сметка № 3226 с титуляр „КАС инженеринг корпорейшън“, като постъпилите по банковата сметка суми да бъдат впоследствие превеждани по сметките на търговските дружества – съдружници от изпълнителния директор Х.; че това решение на съдружниците действало и към инкриминирания период 2000 – 2001 г. В тази съществена за релевантните факти по делото част показанията на Х. се намират в пълно съотвествие с показанията на останалите служители, които имали отгношение към дейността на гражданското дружество - Ж., И., К.-М., С. и Л., но също така и от многобройните писмени доказателства по делото.

Несъмнено е установено по делото, доколкото е приложено копие на договора, че между „ПИМА“ ЕАД и Военно-индурстриална корпорация на Судан е сключен на 16.09.1995 г. договор за доставка, монтаж, изпитателно и пускане в експлоатация на производствена линия за специално продукция. Договорът бил подписан и от Р. Х. като изпълнителен директор на гражданското дружество КАС. Видно от показанията на Х. и от съдържанието на договора задължения като изпълнител възникват за „ПИМА“ ЕАД, не и за гражданското дружество КАС, а вписването му като страна в договора имало за цел информираност на сдружението за сключените от съдружниците договори в Судан, доколкото те били задължени по силата на договора за гражданско дружество да внасят отчисления от всеки договор с цел покриване на издръжката на сдружението и търговското бюро. Тези факти са несъмнено установени от цитираните свидетелски показания и писмени доказателства, както правилно е приел и СГС.

Въззивната инстанция не споделя частичната оценка за недостоверност на показанията на Х., която първият съд е извършил относно твърденията на свидетеля за това чия собственост са били постъпилите по сметка № 3226 на гражданското дружество 240 000 щатски долара в изпълнение на договора КАС 5а между „ПИМА“ ЕАД и Военно-индурстриална корпорация на Судан. Градският съд е приел за недостоверно твърдението на Х., че постъпилите в сметка №3226 суми били собственост на „ПИМА“ ЕАД, доколкото счел, че инкриминираните пари са собственост на титуляра на сметката – гражданското дружество КАС. В случая се касае за правен извод на свидетеля за това чия е собствеността на паричната сума в банковата сметка на гражданското дружество, а не за свидетелстване за факт, поради което и на основание чл. 117 НПК тази част от показанията не следва да се възприемат като недопустими, а не поради недостоверност.

В частта за правните съображения на това решение САС ще изложи аргументи относно този правен проблем, а именно собствеността на инкриминираната сума пари в щатски долари.

Тук в частта за фактите и доказателствата за тяхното установяване, САС счита да необходимо да отбележи, че за разлика от първия съд приема, че инкриминираната сума от 240 000 щатски долара е постъпила по сметка № 3226 с титуляр гражданско сдружение КАС по силата на изпълнение по договор № КАС 5а/16.09.1995 г. между „ПИМА“ ЕАД и Военно-индурстриална корпорация на Судан. За разлика от Градския съд, който обосновава, че инкриминираната сума е станала собственост на гражданското дружество, САС счита, че това не е факт, а правен въпрос, който ще бъде разгледан в частта за правните аргументи в това решение.

Поддържаните от защитата доводи за това, че договорът № КАС 5а между „ПИМА“ ЕАД и Военно-индурстриална корпорация на Судан не е бил изпълняван и не е могло фактически да бъде изпълнен поради наложеното ембарго, следователно инкриминиратите пари не са постъпили като плащане по този договор, са изцяло опровергани от надлежно обсъдените от първата инстанция доказателства, с които въззивната инстанция се солидаризира.

На първо място, видно от ПМС № 91/9.04.2001 г. на Министерския съвет на Република България, ембаргото за търговия с Република Судан, към което се присъединява страната, не се отнася до договори, сключени преди въвеждането му. Несъмнено е, че договорът № КАС 5а между „ПИМА“ ЕАД и Военно-индустриална корпорация на Судан е сключен на 16.09.1995 г. и в този смисъл за неговото изпълнение не е имало правна пречка.

За това, че по инкриминирания договор е имало изпълнение сигурни данни се съдържат в обсъдените по горе показания на свидетеля Х., които с основание са приети в тази част за достоверен доказателствен източник. В подкрепа на неговите показания е казаното от свидетеля Г. А. Р. А., който бил представител на суданската страна по договора, както и в решаваща степен - писмените доказателства. Поради забави в плащанията по договора била проведена среща между Х. и И., като представители на българската страна и Г. А. Р. А. и С. А., като представители на суданската страна. В резултат било подписано писмено споразумение, в което подробно се договаряли размерите и сроковете за плащанията по отделните задължения по силата на договора КАС 5а. Протоколът е подписан на 17.04.2000 г. и според него суданската страна се задължавала да плати първоначално, освен другите суми, на три вноски сумата от 260 000 щатски долара. Независимо от подписания протокол след юни 2000 година плащания по договора не били извършвани. Поради това с писма от 18.03.2001 г. и 10.04.2001 г., на които бил придаден вид, че са подписани от А. С., се отправяли искания до суданската страна за плащания по договор КАС 5а за три месеца общо в размер на 240 000 щатски долара.

Така обсъдените писмени и гласни доказателства несъмнено установяват, че договорът КАС 5а, сключен между „ПИМА“ ЕАД и Военно-индурстриална корпорация на Судан на 16.09.1995, е бил изпълняван и по него са постъпвали плащания, включително инкриминираните 240 000 щатски долара са платени на основание изпълнение на този договор.

Твърденията на защитата, че доколкото по делото липсвали приемо-предавателни протоколи, подписани между страните по договора, както и други доказателства за изпълнение на договора, съответно липсата на счетоводен документ за плащането, водят до извода за недоказаност на произхода на инкриминираната сума, са неоснователни.

Предметът на доказване по настоящото

наказателно дело не включва пълно и цялостно изследване на договорните отношения и тяхното съдържание между страните по договора - „ПИМА“ ЕАД и Военно-индустриална корпорация на Судан, така както това следва да бъде направено в един граждански процес относно вземането. Напълно достатъчно е установяването на факта, че сумата от 240 000 щатски долара е постъпила по сметка № 3226 с титуляр гражданското сдружение КАС, като плащане по договор № КАS 5а/16.09.1995 г. между ПИМА“ ЕАД и Военно-индустриална корпорация на Судан. Доколкото този факт е несъмнено доказан, възраженията на защитата по този въпрос се явяват неоснователни.

Обосновани са изводите на Градския съд за това, че търговското бюро в гр. •••, Република Судан е било разкрито от гражданското дружество КАС, а не от „КАС инженеринг“ ООД. В тази насока са анализирани задълбочено надлежно приобщените писмени доказателства – договор за гражданско дружество, трудови договори за подсъдимите, пълномощно за И. И., справки за касова наличност, изготвяни от Н. С.. Същественото по делото е, че при всички случаи наличните по сметка № 3226 парични суми са били чужди за подсъдимия С., който е имал фактическата власт върху тях въз основа на представеното му изрично пълномощно.

Следващото основно възражение на защитата по този кръг фактически въпроси, касае довода, че подсъдимият С. е изпълнявал свой частен проект, доходите от който са привеждани по сметка 3226. В този смисъл защитникът настоява, че обясненията на подсъдимия С., че сумата от 240 000 долара са негови лични пари, получени за работа по частен проект в Судан, не са опровергани от другите доказателства по делото, поради което Градският съд е допуснал нарушения при оценката на обясненията на подсъдимия С.. Подробните обяснения на подсъдимия С., показанията на свидетеля С., както и писмените доказателства – писма от 18.10.2000 г. и 26.06.2001 г., договор от 21.08.2000 г., протокол от 10.03.2001 г., приемо-предавателен протокол от 24.07.2004 г., нота от посолството на Судан в България от 10.10.2008 г., са подробно обсъдени от първоинстанционния съд, с чиито крайни изводи апелативният съд се съгласява.

По делото е несъмнено доказано, че инкриминираните 240 00 щатски долара представляват плащане по договор № КАС 5а/16.09.1995 г. между ПИМА“ ЕАД и Военно-индустриална корпорация на Судан, а не плащане в полза на подсъдимия С. по договор между него и суданската страна или друг търговски субект. Поради това обясненията на подсъдимия правилно са оценени от Градския съд като противоречив и недостоверен източник на доказателства.

В тази насока съществено значение има съпоставката им с писмените и гласните доказателства по делото, а именно:

• договор от 21.08.2000 г. за предоставяне на услуги между С. и У. Я. М. А., като представител на международен екип, на който да се платят 220 000 щатски долара за изпълнение на работа по проект за разработване на строителна и технологична документация на цех за роментни дейности, цех за окислителни дейности и нестандартно оборудване;

• протокол от 10.03.2001 г., подписан от участници в международния екип за развитие на строителната и технологична документация за цех за поправка на оръжия за атака, белезници, полицейски палки и др. за разпределение на сумата от 240 000 щатски долара за изпълнение на договор със Сауди Арабик Инвестмънт Къмпани сред участници в екипа, като под № 2 в екипа фигурира името на С., който в качеството му на консултант получил 20 000 щатски долара, удостоверено с подписа му;

• показанията на свидетеля С., който установява, че е съдействал на подсъдимия при водени от него преговори с представители на военната индустрия на Судан за участието на С. в проект за изграждане на ремонтна база и съоръжения за нуждите на военно-промишления комплекс на Судан.

От посочените по-горе доказателства следва единствено обоснованият извод, направен от първия съд, че подсъдимият е участвал в преговори със суданската страна за бъдещ проект за изграждане на ремонта база за военно-промишления комплекс, както и че е бил част от международен екип по договор с дружество от Саудитска Арабия, по което получил 20 000 щатски долара. Така установените факти по никакъв начин не опровергават обвинителната теза, тъй като няма идентичност между съществуващите лични бизнес отношения на подсъдимия и плащането на 240 000 щатски долара по сметка 3226 в изпълнение на договора № КАС 5а/16.09.1995 г. По същия начин следва да бъде интрепретиран и протокол от 24.07.2004 г., подписан от С. и У. Я. М. А., удостоверяващ получени от подсъдимия 73 000 щатски долара във връзка с договор за услуги. Очевидно е, че се касае за период, който следва с 3 години инкриминирания, а същевременно нито сумата, нито начинът на получаването й имат връзка с установения произход на инкриминираните 240 000 щатски долара.

Обоснована е доказателствената оценка на Градския съд и на приложената по делото нота от посолството на Судан в България № ASS/5/276 от 10.10.2008 г. В нотата се посочва, че С. е участвал в екип по специален технологичен проект в Судан в периода 2000 – 2001 г. заедно с оше 14 лица, като името на У. Я. М. А. не е сред тях. Нотата е издадена седем години след инкриминираните по делото събития, като е необяснима ролята на посолството на Судан в България в казуса, съответно въз основа на какви данни се извежда описанатата информация. Димпломатическата нота е писмено доказателство, за нейното издаване и нейния автор, но по отношение на описаните в нея факти – документът няма нито пряка, нито производна обвързваща доказателствена сила. Освен това съдържанието на нотата очевидно няма връзка с изпълнението на договора между ПИМА“ ЕАД и Военно- индустриална корпорация на Судан от 16.09.1995 г., а се отнася до други факти.

САС споделя доказателствената оценка и на писмо от 18.06.2000 г. „Омдурман Национал Банк“, подписано от Р. Х., в което се потвърждавало съгласието на Х. подсъдимият да участва в международен проект с инвестиционнна компания от Саудитска Аралия и да използва сметка № 3226 за целите на този проект. Недостоверността на този документ произтича от следните факти:

• документът е издаден на бланка на гражданското сдружение КАС от 2001 г., т.е., каквато през 2000 година не е съществувала;

• документът не е бил изведен в регистъра за изходяща кореспонденция на гражданското дружество, видно от представеното по делото копие от регистъра;

• свиделят Х. отрича да е писал и подписвал писмо с такова съдържание, а както той, така и свидетелката Ж. установяват, че в офиса на задграничното бюро е било практика по това време Х. да оставя празни бланки с неговия подпис;

• видно от писмен отговор от „Омдурман Национал Банк“ – писмо с такова съдържание не е получавано в банката.

Подобно е доказателствената оценка и на писмо от 26.06.2001 г., подписано от Х. и адресирано до „Омдурман Национал Банк“. В това писмо се иска от банката да не дава информация на С. по банковите трансфери на сдружението, както и се иска от банката да унищожи документите, които се отнасят от личния договор на С., който бил одобрен от Х. с предишното писмо от 18.06.2000 г. и трансфера на сумата от 240 000 щатски долара да бъде оформен като плащане по договор № КАС 5а/16.09.1995 г. И това писмо било издадено на бланка на сдружението, която към 2001 г. била извън обращение, тъй като на нея бил посочен неактуален адрес; писмото не било изведено в регистъра сдружението; писмото не е било получено в банката; свидетелят Х. отрича да е писал писмо с такова съдържание.

В обобщение САС, подобно на първата инстанция приема, че по делото е несъмнено установено, че инкриминираната сума от 240 000 щатски долара е преведена по сметка № 3226 в изпълнение на договор № КАС 5а/16.09.1995 г. между ПИМА“ ЕАД и Военно- индустриална корпорация на Судан. Лансираната от подсъдимия версия, че сумата е била плащане по негови лични проекти, не е подкрепена от достоверни доказателства по делото. Същественото обстоятелство по делото в тази връзка е, че двата инкриминирани парични превода – съответно на 24.03.2001 г. и 18.04.2001 г. за 160 000 щатски долара и 80 000 щатски долара, били предшествани от писма, съответно от 18.03.2001 г. и 10.04.2001 г., с които се отправяло искане до Военно-индустриална корпорация на Судан да се преведат посочените суми като плащания от договора договор № КАС 5а/16.09.1995 г. Писмата макар и да не са подписани от С., са дали основание за суданската страна да извърши преводите на сумите, които впоследствие са били предмет на последващо разпореждане от подсъдимия.

3.2.2. Втората група доводи на защитата поставят под съмнение доказателствената оценка, осъществена от първия съд на отделни доказателствени материали – свидетелски показания и писмени доказателства.

Най-общо се твърди, че са налице съмнения за манипулиране на доказателствата и за опорочено образуване на наказателното производство, а показанията на свидетелите Х., Ж., И., С., М., Л., С. и И. били изначално компрометирани, тъй като са дадени по следствено дело, което е образувано в нарушение на принципа за справедлив процес.

Отговорът с разумни аргументи на това възражение е затруднен, поради липса на конкретни твърдения за манипулиране на доказателствата или за такива процесуални нарушения, които да опорочават из основи наказателното производство. Показанията на цитираните свидетели са приобщени от първия съд при стриктно съблюдаване на процесуалните правила – свидетелите са разпитани в съдебно заседание, като подсъдимите и защитата са имали на разположение всички процесуални средства, включително да задават въпроси, да отправят допълнителни искания за проверка на доказателствените средства; съдът е приобщавал показанията на свидетелите от досъдебното производство при спазване на предвидения в чл. 281 НПК процесуален ред, което е било повече от наложително, доколкото разпитите пред съда са провеждани много години след инкриминираните събития. Известно е, че нарушенията при събиране на доказателствата в досъдебното производство, за каквито конкретно не се твърди от защитата, се отстраняват чрез надлежното им приобщаване в съдебната фаза на наказателния процес, която по силата на чл. 7, ал. 1 НПК заема централно място.

Възразява се от защитата, че показанията на свидетелите М. и Р. А. са недостоверни, тъй като не е доказано тези лица да са пребивавали на територията на Република България изобщо и има съмнения в тяхната самоличност.

САС намира и този довод за неоснователен, доколкото не намира опора в достоверно приобщените доказателства по делото. Градският съд е изложил подробни мотиви относно процесуалната допустимост на досъдебните показания на свидетелите Ф. А. М. и Г. А. Р. А., както и по същество за тяхната достоверност. Свидетелите са разпитани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 210а НПК (отм), изцяло съответстващ на чл. 223 от действащия НПК. При разпита на свидетелите, видно от приложените на л. 129 – л. 137 от 3 на досъдебното производство протоколи, самоличността им е подробно посочена, както и заеманите от тях длъжности във военно-промишения комплекс на Судан; при разпитите са присъствали двамата подсъдими, защитниците адвокат Х. и адвокат Р., съдията от СГС Б. И., водещият разследването следовател Р. К. и преводачът от арабски език М. А.; на защитниците и подсъдимите е предоставена възможност да задават въпроси на свидетели.

Доколкото СГС е предприел надлежните процесуални действия за издирване и призоваване на свидетелите, но без резултат, законосъобразно техните показания от досъдебното производство са приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК, (а не по ал. 4 вр с ал. 1, т. 4 НПК, доколкото показанията са дадени пред съдия на досъдебното производство). В този смисъл подсъдимите и техните защитници са разполагали с равни на обвинението процесуални средства при провеждане на разпита на свидетелите (т.нар. „равенство на оръжията“), което означава, че са получили гаранциите по чл. 6 ЕКПЧ за справедлив процес, съответно показанията на двамата свидетели са пълноценно доказателствено средство, което има съществено значение за доказване на обвинителната теза.

Свидетелят Ф. М., който е бил директор по финансовите сметки във военно-индустриалната корпорация „Ярмук“, Судан, установява, че той лично е изготвил наредителните документи за превод на двете части от инкриминираната сума – 160 000 и 80 000 щатски долара. Неговите показания съответстват на писмените доказателства по делото, доколкото официална справка от „Омдурман Национал Банк“ предоставя движение по сметка № 3226 в банката също удостоверява двата превода.

Съответно свидетелят Г. А. установява причините за забава в плащанията по договор № КАS 5а/16.09.1995 г., които съответстват на показанията на свиделите Х. и Л., както и че инкриминираните плащания са именно в изпълнение на този договор.

В обобщение въззивният съд приема, че обосновано първият съд е приел с доверие показанията на двамата свидетели, които съпоставени с показанията на останалите свидетели и писмените доказателства несъмнено установяват релевантните факти по делото.

Защитата възразява, че няма доказателства за помагаческата дейност на подсъдимата С. по обвинението по чл. 206 НК. Помагаческата дейност на подсъдимата е само към едно от деянията, включени в продължаваното престъпление – това, което е извършено на 1.05.2001 г. от подсъдимия С.. Помагачеството на С. се установява от писмените доказателства, които са получени по реда на международната правна помощ от компетентните органи на Република Австрия, от които се вижда, че подсъдимата е разкрила на 30.04.2001 г. банкова сметка на свое име в „Банк Аустрия“, клон Виена, по която на 1.05.2001 г. подсъдимият С. превел сумата от 80 000 щатски долара от сметка № 3226 с титуляр гражданското дружество КАС. Тези доказателства, както и работата, която С. е изпълнявала – видно от трудовия й договор, с който била назначена на длъжност касиер в търговкото бюро на гражданското дружество КАС, показанията на свидетелите Х., Ж., С. и И., са годни доказателства, които установяват помагаческата й дейност.

За деянието по чл. 206 НК, извършено от С. на 22.04.2001 г., съдът е оправдал подсъдимата да е осъществила помагаческа дейност, доколкото действително доказателства за това по делото не са събрани. Видно от материалите, изпратени по реда на международната правна помощ от компетентните органи на Република Гърция, съдействие на подсъдимия С. в отчуждаването на сумата от 160 000 щатски долара, е било предоставено от неговия син Е. С., а не от съпругата му Н. С., поради което законосъобразно тя е оправдана по това обвинение.

1. По възраженията на прокурора и защитата, свързани с наказателноправната съставомерност на деянията, извършени от двамата подсъдими 4.1. По доводите на прокурора Прокурорът възразява против оправдателната част на присъдата и настоява да се приеме от въззивния съд първоначалната квалификация на обвинението за присвояване и пране на пари при особено тежък случая и за двамата подсъдими.

Обвиненията с обвинителния акт срещу А. С. и Н. С. са по чл. 206, ал. 4, вр ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 4 вр. с ал. 2, т. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 и ал. 4 вр с ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК, което представлява обсебване, съответно пране на пари в особено големи размери, представляващи особено тежък случай. Според обвинението случаят по чл. 206 НК е особено тежък, защото размерът на инкриминираната сума значително надвишава признака особено големи размери, сумата е в чуждестранна валута; деянията са довели до ликвидация на гражданското сдружение КАС, както и до накърняване на международния престиж на страната, а по чл. 253 НК случаят е особено тежък с оглед транграничния характер на извършените финансови операции, усложнената престъпна дейност, извършена в съучастие, проявената престъпна упоритост и грубо незачитане на установения провов ред.

Апелативната инстанция споделя подробните съображения на първоинстанционния съд относно липсата в разглеждания казус на обективния признак особено тежък случай и по двата състава – на чл. 206, ал. 4 и чл. 253, ал. 4 НПК по отношение и на двамата подсъдими, доколкото обвинението ги е посочило общо за А. С. и Н. С.. Законосъобразно Градският съд е приел, че случаят по чл. 206 НК не е особено тежък и за двамата подсъдими – обстоятелството, че предметът на престъплението е в щатски долари обективно не е от естество да завиши обществената опасност на деянията; обективно не е доказан фактът, че незаконосъобразното разпореждане с инкриминираната сума пари е довело до ликвидацията на гражданското сдружение и в този смисъл това е спекулативно твърдение на обвинителната власт; прекратяването на дейността на гражданското дружество КАС е резултат от решение на общото събрание на съдружниците, което е било продиктувано от комплекс от фактори, свързани с усложнената международна обстановка и наложеното ембарго на търговията със Судан; инкриминираната сума не е била част от имуществото на гражданското дружество, доколкото неговите функции са били чисто посреднически и фасилитиращи между българските търговски дружества от военно- промишления комплекс и суданската страна, и в този смисъл няма пряка връзка между ликвидацията и обсебването на сумата пари от подсъдимите; не е установено с положителни доказателства, че международният престиж на страната ни е пострадал в резултат на обсебването, извършено от подсъдимите; това твърдение на обвининието е голословно и не почива на конкретни факти; първоинстанционният съд е изложил подробни съображения относно липсата на международен отзвук на конкретно извършеното от подсъдимите деяние – създадени са известни затруднения в търговските отношения между българските дружества от военно-промишления комплекс и суданската страна, но това не имало пряко отражение на авторитета на българската държава; международен отзвук е имала т.нар. „Анголска сделка“, която обаче не е предмет на настоящото наказателно производство.

Наред с липсата на обективни факти, които да водят до завишаване на обществената опасност на конкретното, извършено от подсъдимите деяние по чл. 206 НК, както правилно е отбелязал и СГС, не са налице и обстоятелства, които да завишават обществената опасност на дееца. Преобладаващата съдебна практика на върховната съдебна инстанция приема, че съдържанието на особено тежкия случай не се изчерпва само с едно обстоятелство, отнасящо се до деянието, дееца или конкретно настъпилите вредни последици. За да се квалифицира случаят като особено тежък, е необходимо извършеното деяние, с оглед обективните си свойства и елементи, далеч да надхвърля обикновения случай на същото престъпление, т.е. да е с изключително висока степен на обществена опасност, да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност и с висока степен на вина, а при определяне на случаят като особен тежък, всички тези обстоятелства следва да се оценяват във взаимната им връзка, а не поотделно и изолирано – Решение № 748-73-II, Решение № 227-71-II, Решение № 434-73-I, Решение № 191-78-III, Решение № 557-81-I, Решение № 41- 71-II, Решение № 63-83-III, Решение № 191-84-III, ППВС № 3/1970 изм с ППВС № 7/1987 г. на ВС на НРБ.

В този смисъл добрите данни за личността на двамата подсъдими ги очертават с ниска степен на обществена опасност, поради което и на това основание случаят не може да бъде характеризиран като особено тежък.

Същевременно законосъобразно Градският съд е приел, че случаят по чл. 253 НК не е особено тежък и за двамата подсъдими – обстоятелствата, че предметът на престъплението са парични суми, които са преминали през няколко чуждестранни банки, както и че деяниято е извършено в съучастие, не са от естество сами по себе си да завишат обществената опасност на деянието в такава степен, че да доведат до квалифицирането му като особено тежък случай, особено на фона добрите данни за личността да двамата подсъдими.

Предвид изложените аргументи САС намира, че развитите от първата инстанция доводи за липса на особено тежък случай на престъпленията по чл. 206 и чл. 253 НК по отношение и на двамата подсъдими, са законосъобразни, поради което протестът на прокурора от СГП в обратния смисъл е неоснователен.

4.2. По правните доводи на защитата Обобщено правните доводи на защитата се свеждат до това че е налице спор за собственост върху парите по сметка № 3226 на гражданското дружество „КАС“, поради което е налице негоден предмет на престъплението по чл. 206 НК; че гражданското дружество „КАС“ не е станало собственик на паричните средства по сметка № 3226, а парите са собственост на държавното дружество „ПИМА“ АД, поради което е налице несъставомерност на деянието по чл. 206 НК и за двамата подсъдими; че от доказателствата по делото не може да се изведат обективните елементи на престъплението обсебване, а в обвинителния акт не са описани правните действия, които е извършил подсъдимият С. за разпореждането с предмета на деянието; че липсва идентичност между правни действия и нареждане за превод, както е приел прокурорът, а след това и съдът.

В мотивите на атакуваната присъда Градският съд е изложил задълбочени и пълни мотиви за правната страна на престъплението по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр с ал. 1 НК – при което С. е извършител на две деяния в условията на чл. 26, ал. 1 НК, а С. е помагач на второто деянието, извършено на 1.05.2001 г. Основният аргумент на защитата се фокусира върху предмета на престъплението по чл. 206 НК, като се твърди, че гражданското дружество КАС не е станало собственик на инкриминираната сума от 240 000 долара, а парите са на „ПИМА“ ЕАД, което е страна по договора КАС 5а/16.09.1995 г., в изпълнение на който е направено плащането. В този смисъл се твърди, че деянието е несъставомерно.

Според внесеното срещу подсъдимите обвинение предмет на престъплението по чл. 206 е описан така: „чужди движими вещи – пари в общ размер на 240 000 щатски долара с левова равностойност 521 536.80 лева, които С. владеел в качеството си на упълномощен разпоредител с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“, гр. •••, Република Судан, с титуляр филиала на гражданско сдружение КАС, представлявано от изпълнителния му директор Р. Х.“.

В мотивите на присъдата СГС е приел, че паричната сума от 240 000 щатски долара е преведена по сметка № 3226 от Военно-индустриална корпорация – „Ярмук“ към M.I.C., Судан в изпълнение договор № КАС 5а/16.09.1995 г. и е станала собственост на гражданското дружество.

За разлика от първия съд САС прие от фактическа страна за несъмнено установено, че инкриминираната сума пари е преведена от суданската страна по сметка № 3226 с титуляр гражданското дружество КАС в изпълнение на договор КАС 5а/16.09.1995 г., сключен между „ПИМА“ ЕАД и военно-промишления комплекс на Судан. Апелативната инстанция не се съгласява с правния извод на Градския съд, че паричната сума е собственост на гражданското дружество. Съгласно чл. 358 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците, а според чл. 359 от същия закон всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

В този смисъл уредбата на гражданското дружество по ЗЗД изключва неговата самостоятелна правосубектност и поради това възможността дружеството да придобива права на собственост върху движими вещи, доколкото те са обща собственост на съдружниците, които имат равни дялове, ако не е уговорено друго.

Поради това неправилен е изводът на първия съд, че гражданското дружество КАС е придобило собствеността върху преведената по неговата сметка парична сума. Според настоящия въззивен съдебен състав в предмета на обвинението не е включено установяване на факта за правото на собственост на сумата от 240 000 щатски долара, намираща се по сметка № 3236 с титуляр гражданското дружество КАС. Спорът за собственост – дали сумата принадлежи на всички съдружници в гражданското дружество или на един от съдружниците – „ПИМА“ ЕАД, не може и не трябва да бъде резрешаван в това наказателно производство, доколкото съществува отделен процесуален ред за това. Същественото за това дело е, че инкриминирата сума пари е чужда на подсъдимите и в този смисъл е годен предмет на обвинението по чл. 206 НК. Не случайно в обвинителния акт предметът е описан по този начин, а именно – че паричната сума е чужда на подсъдимите; че се е намирала по сметка с титуляр гражданското дружество КАС, че подсъдимият С. е имал право да се разпорежда с наличностите по тази сметка по силата на изричното му упълномощаване.

С посоченото уточнение, направено по-горе от апелативната инстанция, СГС е изложил подробни съображения за обективната и субективна съставомерност на деянието по чл. 206 НК, които са изцяло законосъобразни:

• подсъдимият С. е заемал длъжност на ръководител на търговското бюро на гражданско дружество КАС в Судан и в това си качество е бил упълномощен да се разпорежда с наличностите по сметка № 3226 в „Омдурман Национал Банк“, гр. •••, Република Судан, т.е. инкриминираните 240 000 щатски долара са били движими вещи, върху които той осъществявал фактическа власт (доколкото парите като родово определени движими вещи имат специфичен режим и фактическата власт върху тях се осъществява посредством банката);

• несъмнено е, че присвоената парична сума е била чужда за подсъдимия С. и за подсъдимата С., като по-горе в решението се изложиха подробни аргументи защо не се възприема защитната версия на подсъдимия за произхода на парите;

• съответно чуждите движими вещи – пари, са били във фактическата власт на подсъдимия по силата на издаденото му пълномощно да се разпорежда с наличностите по сметка № 3226 в в „Омдурман Национал Банк“, гр. •••, Република Судан;

• че на 22.04.2001 г. и 1.05.2001 г. подсъдимият С. противозаконно е присвоил съответно сумите от 160 000 щатски долара и 80 000 щатски долара – общо 240 000 щатски долара, като е наредил банкови преводи, респективно – на 22.04.2001 г. от банковата сметка № 3226 по банковата сметка на неговия син Е. А. Г. (С.) в „Нова банк“ Република Гърция и на 1.05.2001 г. по банкова сметка на неговата съпруга подсъдимата С. в „Банк Аустрия“;

• подсъдимият не е имал правно основание и за двата извършени превода на 22.04.2001 и на 1.05.2001 г., което изразява противозаконността на разпоредителните присвоителни деяния;

• обективно подсъдимата С. е спомогнала на подсъдимия С. да извърши присвоителното деяние на 1.05.2001 г., тъй като нарочно е открила на свое име банкова сметка в „Банк Аустрия“, по която подсъдимият е превел сумата от 80 000 щатски долара от сметка № 3236 с титуляр гражданското дружество КАС.

Неоснователни са възраженията на защитата и относно липсата на яснота относно изпълнителното деяние на извършеното от С. престъпление – дали правните действия и нареждане за превод са идентични и съответно дали са съставомерни по чл. 206 НК. Няма съмнение, че подсъдимият С. е наредил писмено на банката – „Омдурман Национал Банк“, гр. •••, Република Судан да извърши превод от сметка № 3226 по сметки на С. и Е. А. Г. (С.) в банки в Австрия и Гърция. Това фактическо действие има и своите правни проекции, доколкото с едностранното си волеизявление С. е задължил банката да предприеме съответните последващи банкови преводи, които са довели до настъпване на общественоопасните последици. В този смисъл нареждането за превод, извършено от С. е действие с правни последици.

Пълни и обосновани са правните изводи на първия съд за съучастието и субективната страна на деянията, извършени от двамата подсъдими, поради което се споделят изцяло от САС.

Второто основно правно съображение на защитата е за това, че несъставомерността на деянието по чл. 206 НК води и до несъставомерност и на деянието по чл. 253 НК, поради което подсъдимите следва да бъде оправдани по това обвинение.

Доколкото защитата най-общо изразява несъгласие с правни изводи на Градския съд по обвинението по чл. 253 НК срещу двамата подсъдими, САС намери за необходимо да отбележи:

• че първата инстанция е изложила пълни и законосъобразни правни доводи за обективната и субективна съставомерност на деянията п очл. 253 НК, извършени от подсъдимите;

• че законосъобразно първият съд е посочил, че участието на подсъдимите в предикатната престъпна дейност – обсебването по чл. 206 НК, не изключва отговорността им за изпиране на пари, извършено със средствата, които са придобити в резултат на предикатното престъпление;

• несъмнено е, че изпирането на пари в конкретния случай е извършено от подсъдимата С. чрез три финансови операциии в периода 29.08.2001 г. – 3.04.2002 г., като е била подпомогната за това от подсъдимия С.;

• след като на 1.05.2001 г. С. превел от сметка № 3226 на гражданското дружество КАС сумата от 80 000 щатски долара по сметка на Н. С. в „Банк Аустрия“, тя имала фактическата власт върху тази сума пари;

• с финансови операции, извършени на 29.08.2001 г. за 29 000 щатски долара, на 27.11.2001 г. за 25 000 щатски долара и на 3.04.2002 г. за 20 000 щатски долара, С. се разпоредила с имущество, за което знаела, че е придобито с престъпление, доколкото тя също е участвала като помагач в предикатната престъпна дейност;

• че С. е имал качеството на помагач в трите деяния на С., като помагаческата му дейност се е изразила в това, че е съдейставал на подсъдимата, като й предоставил данните за нарочно откритите от него банковите сметки в „Инг Банк Н.В.“ клон София и „Райфайзенбанк България“ АД;

• че подсъдимият С. обективно улеснил подсъдимата С. да извърши трансграничните преводи на инкриминираните суми и така да осъществи трите финансови операции с имущество, за което и двамата подсъдими знаели, че е придобито в резултат на престъпление;

• че е налице квалифициращият признак на чл. 253, ал. 2, т. 2 НК, а именно, че деянието е извършено повече от два пъти, което изключва приложението на чл. 26, ал. 1 НК, поради което законосъобразно с присъдата подсъдимите са оправдани по квалификацията за продължавано престъпление.

В обобщение САС счита, че комплексът от така обсъдените обстоятелства, доказателствата за тяхното установяване и правни изводи обосновават правилността – обоснованост и законосъобразност, на атакуваната присъда на СГС.

1. За реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите Първата инстанция е процедирала законосъобразно и при решаване на въпроса за наказателната отговорност на двамата подсъдими. Законосъобразно А. С. и Н. С. са оправдани по квалициращите състави по чл. 206, ал. 4 и чл. 253, ал. 4 НК. За тези обвинения съобразно предвидените в закона наказания, към момента на приключване на съдебното следствие, както и към момента на постановяване на присъдата, абсолютната давност за наказателно преследване не е изтекла, доколкото сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 2 вр с чл. 81, ал. 3 НК не са били изтекли към 30.11.2020 г. – датата на обявяване на присъдата.

Подсъдимите са признати за виновни за извършени престъпления, както следва:

• подсъдимият С. – по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК;

• подсъдимата С. чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С присъдата съдът е приложил закона за давността – чл. 80, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 81, ал. 3 НК и не е наказал подсъдимите, тъй като към момента на постановяване на съдебния акт е изтекъл абсолютният давностен срок за наказателно преследване и за двете обвинения, по които СГС е признал подсъдимите за виновни.

Този краен извод на първия съд е законосъобразен и се споделя от апелативната инстанция. Извършеното от С. престъпление по чл. 206, ал. 3 от НК (ред. ДВ, бр. 28 от 1982 г.) е наказуемо с лишаване от свобода от три до десет години, лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 и възможност да се постанови конфискация на част или на цялото му имущество. Предвид размера на най-тежкото по вид наказание, предвидено за престъплението по чл. 206, ал. 3 от НК – лишаване от свобода от три до десет години, на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 НК наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години. Поради това в случая абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК е с продължителност от петнадесет години.

Следователно с изтичането на период от петнадесет години, считано от датата на извършване на последното действие, включено в продължаваната престъпна дейност – 1.05.2001 г., или след 1.05.2016 г., е погасена по давност възможността за рализиране на наказателната отговорност спрямо престъпния деец за осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация.

Това изключва възможността на С. да бъде наложено наказание за извършеното престъпление – по арг. от чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което законосъобразно СГС го е признал за виновен да е извършил престъпление с посочената правна квалификация, но не му е наложил наказание.

Същите аргументи се отнасят и до наказателната отговорност на подсъдимата Н. С. за престъплението, за което е призната за виновна от СГС – по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, извършено на 1.05.2001 г. С изтичането на период от петнадесет години, считано от датата на извършване на престъплението – 1.05.2001 г., или след 1.05.2016 г., е погасена по давност възможността за реализиране на наказателната отговорност спрямо С., респективно не може да й се наложи наказание.

Извършеното от С. престъпление по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, е наказуемо с лишаване от свобода от една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лева. Предвид размера на най-тежкото по вид наказание, предвидено за престъплението по чл. 253, ал. 2 от НК – лишаване от свобода от една до осем години, се прилага чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години, а абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК е с продължителност от петнадесет години.

Следователно с изтичането на период от петнадесет години, считано от датата на извършване на последното действие, включено в продължаваната престъпна дейност – 3.04.2002 г., или след 3.04.2017 г., е погасена по давност възможността за реализиране на наказателната онтговорност и за налагане на наказание.

Изложеното изключва възможността на С. да бъде наложено наказание за извършеното престъпление – по арг. от чл. 305, ал. 5, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което законосъобразно СГС го е признал за виновен за извършено престъпление с посочената правна квалификация, но не му наложил наказание.

Същите аргументи се отнасят и до наказателната отговорност на подсъдимата Н. С. за престъплението, за което е призната за виновна от СГС – по чл. 253, ал. 2, т. 2 (ред. ДВ, бр. 51/30.06.2000 г.), вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, довършено на 3.04.2002 г. С изтичането на период от петнадесет години, считано от датата на довършване на престъплението – 3.04.2002 г., или след 3.04.2017 г., е погасена по давност възможността за реализиране на наказателната отговорност спрямо С., респективно не може да й се наложи наказание.

В частта за разноските, присъдени от първата инстанция и за приложението на чл. 253, ал. 5 НК, съдебният акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че на основание чл. 338 НПК следва да потвърди атакуваната първоинстанционна присъда.

При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка съдът не констатира основания за корекции на първоинстанционния съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 338 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НК, ІI състав