Решение № 553 от 10.6.2024 г. на Районен съд - Стара Загора по дело № 2772/2023 г.

производство било образувано на 08.11.2016 г. с оглед на престъпление по чл. 115 от НК. В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от 19.11.2016 г. в качеството на обвиняем бил привлечен М. С. В. за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК. С постановление на ОП-Ямбол от 19.11.2016 г. и на основание чл.64, ал.2 от НПК било постановено задържане за срок до 72 часа, считано от 20: 00 ч. на 19.11.2016 г. до 20: 00 ч. на 22.11.2016 г. На 22.11.2016 г. в Окръжна прокуратура - Ямбол била внесла в Окръжен съд - Ямбол искане по реда на чл.64, ал.1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия В. постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение № •••••. по ЧНД № ••••• г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в сила от 26.11.2016 г., спрямо обв.В. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение № ••••• г. по ЧНД № ••••• г. по описа на Окръжен съд - Ямбол била потвърдена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в сила от 10.05.2017 г. С Определение № ••••• г. по ЧНД № ••••• г. по описа на Окръжен съд - Ямбол била потвърдена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в сила от 15.08.2017 г. На 15.08.2017 г. Окръжна прокуратура - Ямбол била изготвила искане до Апелативна прокуратура - Бургас за удължаване срока на разследване с 2 месеца, считано от 11.09.2017 г., в което искане изрично било посочено, че спрямо обв.В. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С писмо изх. № ••••• г. от 18.08.2017 г. Апелативна прокуратура — Бургас била удължила срока на разследване, считано от 11.09.2017 г. На 08.11.2017 г. Окръжна прокуратура - Ямбол била внесла в Окръжен съд - Ямбол обвинителен акт, ведно с ДП № ••••• г. по описа на ОСлО при ОП-Ямбол, против М. С. В. за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК. С Разпореждане на Окръжна прокуратура - Ямбол от 08.11.2017 г. обвиняемият бил приведен от Ареста в гр.Ямбол в Затвора - гр.Бургас. С Присъда № ••••• г. по НОХД № ••••• г., в сила от 20.07.2020 г., подсъдимият М. С. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК, като му било наложено наказание 20 години „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при строг режим. С писмо изх. № ИП-16/2020 г. от 05.08.2020 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол бил уведомен Окръжен съд - Ямбол, че била получена и приведена в изпълнение Присъда № ••••• г. по НОХД № ••••• г. по описа на ЯОС, с която било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 години по отношение на осъдения М. С. В., с начало на наказанието 18.12.2016 г., като горното било видно от писмо № ••••• г. от 30.07.2020 г. на Затвора - гр.Бургас. С писмо изх. № ЗД ••••• г. от 10.09.2020 г. на Затвор - гр.Стара Загора, Окръжна прокуратура - Ямбол била уведомена, че на 03.09.2020 г. получили за доизтърпяване наложеното наказание на М. С. В.. От изложеното следвало да се приеме, че както в хода на разследването по ДП № ••••• г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Ямбол, така и в хода на съдебното производство по НОХД № ••••• г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, до влизане в сила на осъдителната присъда и привеждане в изпълнение на наложеното на ищеца наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 години, същият бил с постановена законосъобразно мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която не била отменена, че да обоснове наличието на незаконно задържане. Формалният пропуск на горестоящата прокуратура да се произнесе по реда на чл.234, ал.6 от НПК и по отношение навзета спрямо обвиняемото лице мярка за неотклонение, не водил до извода за отменена вече постановената такава дотолкова, тъй като НПК бил предвидил друг правен режим и основания за изменение в по-лека или отмяна. В случая не се касаело за незаконно задържане, поради което не бил осъществен и фактическия състав за отговорност на доказателствата по чл.2, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗОДОВ, както и не били налице основания за ангажиране отговорността по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди, следвало да се отбележи освен горното, че Прокуратурата на Република България не била пасивно легитимирана да отговаря за условията в ареста. Това било изцяло в прерогативите на Министерството на Правосъдието.

Постъпила е допълнителна искова молба в изпълнение на указанията на съда, според която са очертани претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Лицето търси обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лева, за всеки един от описаните автомобили – по 2500 лева и за претърпени неимуществени вреди сумата в размер на 20 000 лева, за използване на документ с невярно съдържание по чл.234, ал.4 от НПК – мотивирано искане от Окръжна прокуратура – Ямбол до апелативна прокуратура – Бургас, от които е последвал отговор с изх.№ •••••г. от 18.08.2017г., който е срещу неизвестен извършител. ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. В случая следвало да се обяви, че срока е незаконен и действията на разследването са незаконосъобразни съгласно ал.7 от чл.234 НПК. Претендира лихвите съгласно БНБ за годината, избрани със закон.

Съдът е указал на ищеца да проведе пълно и главно доказване на претенциите.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с назначения му особен представител адв.М., като поддържа исковата молба. Молят претенциите да бъдат уважени изцяло – 20 000лева за претърпени неимуществени вреди срещу ответника и 5000лева за претърпени имуществени вреди /поради задържането не могъл да си получи двата автомобила, да ги транспортира и да ги ползва/. Задържането му било незаконосъобразно до установяване на действителния извършител на престъплението по чл.115 НК.

Ответникът – Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител прокурор И. Р. взема становище в съдебно заседание, че исковете са неоснователни и недоказани, като такива следва да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание по устните състезания Районна прокуратура – Стара Загора, не изпращат представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните, намери за установено следното:

Безспорно е установено по делото/от представените с отговора на исковата молба и приети като доказателства по делото материали и от приложените писмени материали по НОХД № •••••г. на Окръжен съд – Ямбол, включително ДП № •••••. на ОСлОтдел при Окръжна прокуратура – Ямбол в 5 тома/, че досъдебното производство № •••••. по описа на ОсОтдел при Окръжна прокуратура — Ямбол е започнало на основание чл.212 от НПК и се водило спрямо неизвестен извършител за това, че от 20часа на 07.11.2016г. до 14, 30часа на 08.11.2016г. в дом в •••••, умишлено е умъртвил М.Г.К., ЕГН •••••••••• – престъпление по чл.115 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 19.11.2016г. на ищеца М. С. В., ЕГН ••••••••••, е повдигнато обвинение за това, че в периода от от 20часа на 07.11.2016г. до 14, 30часа на 08.11.2016г. в дом в •••••, е отнел 3000 лева от владението на М.К. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на М.К. на 87 години, ЕГН •••••••••• - престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК – тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“. Обвинението му е предявено от Следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура-Ямбол на 19.11.2016г. в 19 часа, след което е проведен първият разпит на ищеца В. - в присъствието на назначения му служебен защитник адв.Ани Канева.

Тъй като В. бил криминално проявен и е осъждан за престъпления против собствеността, с постановление от 19.11.2016г. по чл.64, ал.2 от НПК на Зам.Административен ръководител – Зам.Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Ямбол е задържан в ареста на Областна служба“Изпълнение на наказанията“ – гр.Ямбол, Арест-гр.Ямбол в качеството му на обвиняем по ДП № •••••. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ямбол за срок от 72часа, считано от 20часа на 19.11.2016г. до 20часа на 22.11.2016гщ. включително с оглед осигуряване довеждането му пред съда. Изготвено е искане от 22.11.2016г. до Председателя на Окръжен съд гр.Ямбол за вземане на ищеца на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С определение № 104 от 22.11.2016г. по ЧНД № •••••г. по описа на Окръжен съд – Ямбол спрямо обвинения ищец е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № •••••. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ямбол. Определението е влязло в законна сила на 26.11.2016г.

По молба на адв.Канева – процесуален представител на ищеца за изменение мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на ищеца В. е образувано ЧНД № •••••г. по описа на Ямболския окръжен съд, като с Определение № 49 от 05.05.2017г. по описа на съда е потвърдена взетата спрямо обвинения мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № •••••. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ямбол. Определението е влязло в законна сила на 10.05.2017г.

С писмо изх. № •••••г. от 09.05.2017г. на Административен ръководител на Апелативна прокуратура- Бургас, Апелативен прокурор – срока за извършване на разследването по ДП № •••••. е удължен с четири месеца, считано от 10.05.2017г., като е потвърдена мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемия В.. По молба на адв.Канева – защитник на обвиняемия В. за промяна на мярката му за неотклонение е изискано Д № •••••., образувано е ЧНД № ••••• на Ямболския окръжен съд, като с определение № •••••г. по същото ЧНД № ••••• по описа на съда е потвърдена взетата спрямо обвинения мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № •••••. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ямбол. Определението е влязло в законна сила на 15.08.2017г.

На 15.08.2017г. е отправено искане от Зам.-окръжен прокурор Г. при Окръжна прокуратура – Ямбол до Адм.ръководител – Апелативен прокурор на Апелативна прокуратура – Бургас за удължаване срока на разследване по ДП № •••••. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ямбол с два месеца, считано от 11.09.2017г.

С писмо изх.№ •••••г. на Апелативна прокуратура – зам.-административния ръководител на Апелативна прокуратура – Бургас, на осн.чл.234, ал.3, предл.2 от НПК и Заповед Ап № •••••г. на Апелативен прокурор – Бургас удължава с два месеца, считан от 11.09.2017г. срока за извършване на разследването по сл.д.№ •••••. по описа на ОСО при Оп –Ямбол, като в него не се е произнесъл по мярката за неотклонение на обвиняемия В., а е посочил, че в хода на разследването няма привлечено към наказателна отговорност обвиняемо лице.

На 15.09.2017г. с постановление за привличане на обвиняем М. С. В. е привлечен като обвиняем по прецизираното обвинение по чл.199, ал.2, т.2, предл.1 във връзка с чл.198, ал.1 от НК, в 10 часа на 15.09.2017г. обвинението му е предявено и същият е разпитан в присъствието на адв.Канева. Материалите от разследването са предявени на обвиняемия и на защитника му 18.09.2017г. от 8, 30 до 16 часа, като обвиняемия В. пожелал да му бъде назначен друг служебен защитник, следователят изготвил мнение за предаване на съд на обвиняемия, като представи материалите по досъдебното производство на Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Ямбол на 24.10.2017г.

С разпореждане от 08.11.2017г. Зам.адм.ръководител – зам.Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Ямбол установила, че разследването по досъдебното производство е приключило и делото е внесено/същият ден – 08.11.2017г./ с обвинителен акт в Окръжен съд – Ямбол срещу ищеца, за престъпление по чл.199, ал.2 т.2 предл.1 вр.чл.198, ал.1 от НК. Констатирала, че обвиняемия е с постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ взета с определение № •••••г. на Ямболски окръжен съд по ЧНД № •••••г. по описа на същия съд, влязла в законна сила на 26.11.2016г., непроменяна до момента, като не са налице основания за промяна на взетата мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, заради което разпоредила същият да бъде преведен от арест в гр.Ямбол в Затвора в гр.Бургас. След постановяване на присъдата № •••••г. по НОХД № •••••г. по описа на Ямболски окръжен съд / с която било наложено наказание „ Лишаване от свобода“ в размер на 20 години по отношение на осъдения М. С. В., същата била приведена в изпълнение, като на 03.09.2020г. в Затвора Стара Загора М. С. В. бил получен за доизтърпяване на наложеното му наказание – видно то представеното и прието като доказателство по настоящото дело писмо изх.№ •••••г. от 10.09.2020г.

С постановление № 38•••••. от 15.02.2017г. на Зам.Административен ръководител – Зам.Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Ямбол на ищеца са върнати 2 броя леки автомобил, собственост на обвиняемия В. – лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ••••• и лек автомобил „Рено Туинго“ с рег.№ ••••• /находящи се в РУ – Тополовград, област Хасково/, иззети като веществени доказателства по делото с протокол за претърсване и изземване от 19.11.2016г одобрен с Определение № •••••г. на ЯОС по ЧНД № •••••г. по описа на Ос-Ямбол, като препис от постановлението е изпратено на адвоката на ищеца, както и на РУ –Тополовград – за изпълнение.

Предвид на така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира следното:

Тъй като задържането на ищеца по досъдебното производство не е било отменено като незаконосъобразно с предхождащ подаване на исковата молба акт, налице е търсене на отговорност от държавни органи по реда на чл.2, ал.1 т.1, предложение последно ЗОДОВ – за вреди, произтекли според твърдение на ищеца от осъществено неправомерно задържане, в нарушение на чл.5 §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Според цитираната разпоредба на чл.5, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи:

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона: а) законно лишаване от свобода на лице по силата на постановена от компетентен съд присъда; b) законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона; с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление; d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция; е) законно лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници; f) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

Според чл.5, §5 от Конвенцията: “Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.“ За да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да установи кумулативно следните факти: незаконно задържане, претърпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи – в случая на органите на Прокуратурата на РБългария/ответника, против когото са насочени исковете/.

Съдът намира, че в конкретния случай не е налице незаконно задържане на ищеца нито за сочения от него период – 11.09.2017г. – 11.11.2017г. нито за друг такъв, по досъдебното производство, както и нарушение на сочените разпоредби, които да налагат присъждане на обезщетение. Задържането му с постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по досъдебното производство е осъществено в изпълнение на нормата на чл.5, §1, т.1 б.С/ от ЕКЗПЧОС - законен арест при спазване на процедури, предвидени в закона с цел да се осигури явяването на задържаното лице пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление, както и при обосновано призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е след извършване на престъпление – видно от определението на Ямболския окръжен съд № 72 от 11.08.2017г. по ЧНД № ••••• от 2017г. по описа на същия съд, /влязло в законна сила на 15.08.2017г./, с което е потвърдена взетата спрямо обвиняемия М. С. В. с ЕГН •••••••••• мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № •••••. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Ямбол, като до 08.11.2017г. ищецът е бил в ареста в гр.Ямбол, до превеждането си в Затвора гр.Бургас, след внасяне на обвинителния акт срещу него в съда.

Прокурорът, който удължава срока за извършване на разследването, се произнася и по мерките за процесуална принуда на обвиняемия. По делото не се спори, че Заместник- административния ръководител на апелативна прокуратура – Бургас - зам.апелативен прокурор Григорова – оправомощена със Заповед АП № •••••г. от Административния ръководител на Апелативна прокуратура - Бургас е удължила с два месеца, считано от 11.09.2017г. срока за извършване на разследването по досъдебното производство – съгласно чл.234, ал.3, предложение 2- о НПК – оттам и няма спор за законността на следствените действия по чл.234, ал.7 от НПК, предприети спрямо обвиняемия след 11.09.2017г. до внасянето на делото в съда с обвинителен акт на 08.11.2017г. В случая непроизнасянето на прокурора по мярката за процесуална принуда не води до незаконосъобразност на взетата мярка за неотклонение на обвиняемия – лице, задържано за извършено тежко умишлено престъпление, тъй като с горецитираното определение от 11.08.2017г. на Ямболския окръжен съд, е потвърдена спрямо обвиняемия М. В. мярката за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № •••••. Наложените мерки за неотклонение „домашен арест“ и „задържане под стража“ подлежат на съдебен контрол съгласно чл.62 и чл.64 от НПК. Контролът върху измененията на наложена мярка от страна на прокурора би могъл да бъде осъществен извън тези случаи – само ако по отношение на обвиняемия има взета мярка „парична гаранция“ или „подписка“, каквито в случая не са налице. Не е налице и хипотезата на чл.234, ал.8 и 9 от НПК, тъй като от момента на привличането на ищеца като обвиняем в тежко престъпление и налагането му на мярка за неотклонение „задържане под стража“ – на 19.11.2016г. до внасяне на делото в съда с обвинителен акт на 08.11.2017г. не са изтекли година и шест месеца. Впоследствие спрямо ищеца е постановена присъда № •••••г. по НОХД № •••••г. по описа на Ямболския окръжен съд, с която е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20/двадесет/ години, като на 03.09.2020г. ищецът е преведен в Затвора гр.Стара Загора за доизтърпяване на наложеното му наказание – с начало на наказанието 18.11.2016г. Видно от представената и приета като доказателство по делото справка изх.№ 2170/01.12.2023г. на РСИН – Ямбол към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в Министерство на правосъдието ищецът е задържан в Арест – Ямбол на 19.11.2016г. с постановление на ОП-Ямбол № •••••г., като обвиняем по чл.115 от НК. На 22.11.2016г. му е взета мярка „задържане под стража“. На 10.11.2017г. е преведен в затвора гр.Бургас с разпореждане на Оп – Ямбол № •••••г. на пр-р Д.Г.а.

При липса на незаконно задържане на ищеца, не би могло да се обезщетяват и претърпени от такова задържане вреди, като съдът счита, че следва да отхвърли като неоснователни предявените претенции за сумата от 20000лева обезщетение за претърпени от неустановено незаконно задържане неимуществени вреди, както и за сумата от 5000лева претърпени от неустановено незаконно задържане имуществени вреди, представляващи необходими разходи за привеждане в движение на освободените като веществени доказателства и върнати с постановление от 15.02.2017г. 2 броя леки автомобили, собственост на обвиняемия В. – лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ••••• и лек автомобил „Рено Туинго“ с рег.№ •••••, съхранявани до тогава в РУ-Тополовград – по 2500лева за всеки от тях.

Воден от горните мотиви, съдът