Решение № 2532 от 29.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Й. М.-Й. против Наказателно постановление № НП- 11/21.12.2023г., издадено от министъра на електронното управление, с което на жалбоподателката са наложени административни наказания, както следва:

1. на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за електронното управление /ЗЕУ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева за това, че е в качеството й на председател на Съвет за електронни медии /СЕМ/ е допуснала извършване на нарушение на чл. 7г, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги /НОИИСРЕАУ/ по отношение на тримесечния отчет на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за второто тримесечие на 2022 г.;

2. на основание чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лева за това, че е в качеството й на председател на СЕМ е допуснала извършване на нарушение на чл. 7г, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ по отношение на тримесечния отчет на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за първото тримесечие на 2023 г. В жалбата се излагат съображения, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е съставен след изтичането на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от откриването на нарушителя, като се сочи, че в случаите на нарушение на чл. 7г, ал. 4, вр. чл. 7г, ал.2, т. 4 от ЗЕУ, вр. чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ, нарушителят става известен с факта на подаване на информацията в ИСБК, когато се генерира входящ номер и дата, тъй като това е моментът, в който длъжностното лице в МЕУ разполага с цялата информация и може да направи преценка дали е извършено нарушение. Излагат се и съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П., редовно упълномощена, която поддържа така подадената жалба и моли НП да бъде отменено. Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от юрк. К. Р., която излага съображения за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено от фактическа страна следното:

В периода от 01.06.2023 г. до 20.06.2023 г., екип, определен със Заповед № МЕУ- 8851/01.06.2023 г. на министъра на електронното управление, включващ свидетелката С. С. И.-И. - държавен експерт в отдел „Бюджетен и проектен контрол“ (БПК), дирекция „Политики за електронно управление“ (ПЕУ) - ръководител на проверяващия екип, П. Н. И. и Е. С. С. – и двамата на длъжност главен експерт в отдел БПК, дирекция ПЕУ, извършил проверка на председателя на СЕМ – жалбоподателката С. Й. М.-Й. и на подпомагащата го администрация - СЕМ, ЕИК: 121565598, относно спазването на разпоредбите на чл. 7г, ал. 4 вр. чл. 7г, ал.2 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2 от НОИИСРЕАУ.

Проверката била извършена дистанционно, чрез преглед на информацията в Информационната система за извършване на предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии (Информационна система за бюджетен контрол или ИСБК), както и на предоставената информация от СЕМ. Заповедта за назначаване на проверката била изпратена на проверявания административен орган с писмо с изх. № МЕУ-8868/01.06.2023 г., в което е бил посочен обхватът на проверката, като бил приложен План за извършване на проверката и е било отправено искане за определяне на лице, което да подпомага проверяващите при осъществяване на дейността им. В отговор с писмо с вх. № МЕУ-9009/05.06.2023 г., са били предоставени данните на служителите, определени да подпомагат дейността на проверяващите, а именно: Д. П. - директор на дирекция “Лицензионни, регистрационни, правни режими и международна дейност”, Н.Н. - главен счетоводител и Е.Д. - главен специалист „Обща администрация“.

След извършена първоначална проверка в ИСБК, проверяващият екип с писмо с изх. МЕУ- 9062/06.06.2023 г. изискал от СЕМ, предоставянето на следната допълнителна информация: копие от документ, с който се удостоверява одобряването на тримесечните отчети за касовото изпълнение на бюджета от Информационната система за Управление на държавното съкровище (ИС УДС) на Министерството на финансите (МФ) към: 30.06.2022 г., 30.09.2022 г., 31.12.2022 г. и 31.03.2023 г. В отговор на електронната поща на ръководителя на екипа било получено писмо с вх. № МЕУ-9534/16.06.2023 г, с приложени разпечатки на екран от ИС УДС на МФ за одобрените тримесечни отчети за касово изпълнение на бюджета на СЕМ, с които се удостоверява представянето на тримесечните отчети за касовото изпълнение за второто, третото и четвъртото тримесечие на бюджета за 2022 г. и за първото тримесечие на 2023 г. на СЕМ съответно с дати 15.07.2022 г., 14.10.2022 г., 15.02.2023 г. и 12.04.2023 г. След извършена последваща проверка в ИСБК, както и на допълнително предоставената информация, проверяващият екип направил следните констатации и заключения:

1. Отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за второто тримесечие на 2022 г. е бил одобрен от ИС УДС на МФ на 15.07.2022 г., като е следвало да бъде подаден в ИСБК в седемдневен срок от одобряването му - до 22.07.2022 г., но вместо това е бил подаден в ИСБК с вх. № МЕУ-12349/07.11.2022 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 50, ал.2, т. 3 от НОИИСРЕАУ. Поради това проверяващият екип приел, че на 25.07.2022 г. (първият работен ден, следващ деня, в който е изтекъл седемдневният срок) жалбоподателката С. Й. М. - Й., в качеството й на председател на СЕМ, е допуснала информацията за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ за второто тримесечие на 2022 г. да не бъде подадена в изискуемия срок в ИСБК, с което е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4, вр. чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ.

2. Отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за третото тримесечие на 2022 г. е бил одобрен от ИС УДС на МФ на 14.10.2022 г., като е следвало да бъде подаден в ИСБК в седемдневен срок от одобряването му - до 21.10.2022 г., но вместо това е бил подаден в ИСБК с вх. № МЕУ-12350/07.11.2022 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 50, ал.2, т. 3 от НОИИСРЕАУ Поради това проверяващият екип приел, че на 24.10.2022 г. (първият работен ден, следващ деня, в който е изтекъл седемдневният срок) жалбоподателката С. Й. М. - Й., в качеството й на председател на СЕМ, е допуснала информацията за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ за третото тримесечие на 2022 г. да не бъде подадена в изискуемия срок в ИСБК, с което е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4, вр. чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ.

3. Отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за четвъртото тримесечие на 2022 г. е бил одобрен от ИС УДС на МФ на 15.02.2023 г., като е следвало да бъде подаден в ИСБК в седемдневен срок от одобряването му - до 22.02.2023 г., но вместо това е бил е подаден в ИСБК с вх. № МЕУ-3358/27.02.2023 г., т.е. след изтичането на срока по чл. 50, ал.2, т. 3 от НОИИСРЕАУ. Поради това проверяващият екип приел, че на 23.02.2023 г. (датата, следваща деня, в който е изтекъл седемдневният срок) жалбоподателката С. Й. М. - Й., в качеството й на председател на СЕМ, е допуснала информацията за касовото изпълнение на бюджета за четвъртото тримесечие на 2022 г. на СЕМ да не бъде подадена в изискуемия срок в ИСБК, с което е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4, вр. с чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ.

4. Отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за първото тримесечие на 2023 г. е бил одобрен от ИС УДС на МФ на 12.04.2023 г., като е следвало да бъде подаден в ИСБК в седемдневен срок от одобряването му – до 19.04.2023 г. Проверяващите констатирали, че няма подаден отчет на СЕМ за касовото изпълнение за първото тримесечие на 2023 г., поради което приели, че на 20.04.2023 г. (датата, следваща деня, в който е изтекъл седемдневният срок) жалбоподателката С. Й. М. - Й., в качеството й на председател на СЕМ, е допуснала информацията за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ за първото тримесечие на 2023 г. да не бъде подадена в изискуемия срок в ИСБК, с което е извършила нарушение по чл. 7г, ал. 4, вр. чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ.

Констатациите от извършената проверка били обективирани в Протокол № МЕУ- 1107/20.06.2023г., и Доклад с рег. № Док.Пр.-52/10.07.2023г., съставени от проверяващия екип.

Въз основа на горните констатации, в присъствието на един свидетел и в отсъствие на нарушител, на жалбоподателката е съставен Акт за установяване на административно нарушение № АУАН-37/25.07.2023г., който й е връчен срещу подпис на 27.07.2023г., без вписани възражения. С АУАН са констатирани 4 броя нарушения на чл. 7г, ал. 4 вр. ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ, както следва: Нарушение № 1: по отношение на тримесечния отчет на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за второто тримесечие на 2022 г.; Нарушение № 2: по отношение на тримесечния отчет на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за третото тримесечие на 2022 г.; Нарушение № 3: по отношение на тримесечния отчет на СЕМ за касовото изпълнение на 2 бюджета за четвъртото тримесечие на 2022 г.; Нарушение № 4: по отношение на тримесечния отчет на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за първото тримесечие на 2023 г. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателката са депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.

За нарушенията под № 2 и № 3 от съставения АУАН наказващият орган приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение и се произнесъл с предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № НП-11/21.12.2023г., издадено от министъра на електронното управление, с което за нарушенията под № 1 и № 4 от АУАН, на жалбоподателката са наложени две административни наказания глоба, всяко в размер на по 1500 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля С. С. И.-И. и писмени – Заповед № МЕУ-8851- 01.06.2023г. на министъра на електронното управление за извършване на планова проверка на СЕМ, План за извършване на проверката, Уведомително писмо за започване на проверката изх. № МЕУ-8868/01.06.2023г., Писмо изх. № МЕУ-9009-05.06.2023г. от СЕМ с лице за контакт, Писмо с изх. № МЕУ-9062/06.06.2023г. с искане на допълнителна информация, разпечатки на екран от ИС УДС на МФ за одобрените тримесечни отчети, Протокол № МЕУ- 1107/20.06.2023г., Писмо изх. № МЕУ-9710/21.06.2023г. до СЕМ с приложен протокол № МЕУ-1107/20.06.2023 г., Покана за съставяне и връчване на АУАН изх. № МЕУ-10982/14.07.2023г., Доклад с рег. № Док.Пр.-52/10.07.2023г. и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно-наказателното производство е строго нормиран процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в НП /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 28, ал. 2 от ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от чл. 34, ал. 1 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, който е започнал да тече от деня на приключване на проверката - 20.06.2023 г., когато проверяващите са разполагали с всички необходими документи за преценка на спазването на разпоредбите на чл. 7г, ал. 4 вр. чл. 7г, ал. 2 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2 от НОИИСРЕАУ. Доколкото АУАН е съставен на 25.07.2023 г., то 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е бил спазен. Съдът не възприема доводите на жалбоподателката, че нарушителят в случая е станал известен с факта на подаване на информацията в ИСБК, когато се генерира входящ номер и дата, тъй като това е моментът, в който длъжностното лице в МЕУ е разполагало с цялата информация и може да направи преценка дали е извършено нарушение, защото от една страна проверяващите не са разполагали с информация относно датите на одобряване на отчетите, а от друга – тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от момента в който компетентният орган е узнал факта на извършеното нарушение и неговия автор, което в случая е станало след събирането и анализа на всички относими доказателства, включително изисканите и представени от проверяваните лица. От този момент се счита, че нарушителят е открит, а не от момента в който е съществувала такава възможност. Едногодишният срок от извършване на нарушението в случая също е спазен.

От своя страна обжалваното НП е постановено в изискуемия 6 - месечен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в ЗАНН досежно законосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съгласно чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта на електронното управление и за използваните от тях информационни и комуникационни технологии, като предоставят документи и информация за текущите и годишните отчети.

Съгласно разпоредбата на чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ информацията по ал. 2 се подава по електронен път от служители, определени от административния орган. Служителите отговарят за достоверността на въвежданата информация, както и за навременното й въвеждане.

Разпоредбата на чл. 48, т. 4 от НОИИСРЕАУ определя, че Информационна система за предварителен, текущ и последващ контрол по целесъобразност в областта на електронното управление и използването на информационните и комуникационните технологии в дейността на административните органи и техните администрации е публична и се изгражда и поддържа от министъра на електронното управление. Съгласно чл. 49, т. 4 от Наредбата за нуждите на информационната система по чл. 48 на вписване подлежи предоставяната от административните органи информация за текущите и годишните отчети. Според чл. 50, ал. 1 от НОИИСРЕАУ първостепенните разпоредители с бюджет определят длъжностни лица, които вписват информацията по чл. 49 в системата по чл. 48, а според разпоредбата на чл. 50, ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт лицата по ал. 1 вписват информацията по чл. 49, т. 4 - за представените тримесечни отчети за касовото изпълнение - в седемдневен срок от одобряването им от Информационната система за Управление на държавното съкровище на Министерството на финансите и за представянето на тримесечната информация за разходите по бюджетни програми - в същия срок.

По делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателката С. Й. М. – Й., в относимия към констатираните нарушения период, е заемала длъжността председател на СЕМ.

Безспорно установено е, че отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за второто тримесечие на 2022 г. е бил одобрен от ИС УДС на МФ на 15.07.2022 г., поради което на осн. чл. 50, ал. 2, т. 3, вр. чл. 49, т. 4 от НОИИСРЕАУ е следвало да бъде подаден в ИСБК в седемдневен срок от одобряването му - до 22.07.2022 г., но вместо това е бил подаден в ИСБК с на 07.11.2022 г. и е получил вх. № МЕУ-12349 от същата дата, т.е. отчетът е подаден след изтичането на посочения срок, с което жалбоподателката С. Й. М. - Й., в качеството й на председател на СЕМ, е допуснала информацията за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ за второто тримесечие на 2022 г. да не бъде подадена в изискуемия срок в ИСБК, с което е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 7г, ал. 4, вр. чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ.

Установи се по несъмнен начин и че отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за първото тримесечие на 2023 г. е бил одобрен от ИС УДС на МФ на 12.04.2023 г., поради което на осн. чл. 50, ал. 2, т. 3, вр. чл. 49, т. 4 от НОИИСРЕАУ е следвало да бъде подаден в ИСБК в седемдневен срок от одобряването му – до 19.04.2023 г., като посоченият отчет въобще не е бил подаден, с което жалбоподателката С. Й. М. - Й., в качеството й на председател на СЕМ, е допуснала информацията за касовото изпълнение на бюджета на СЕМ за първото тримесечие на 2023 г. да не бъде подадена в изискуемия срок в ИСБК, с което е извършила нарушение по чл. 7г, ал. 4, вр. чл. 7г, ал. 2, т. 4 от ЗЕУ и чл. 50, ал. 2, т. 3 от НОИИСРЕАУ.

От субективна страна и двете деяния са извършени при форма на вината небрежност, тъй като жалбоподателката не е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и не предвиждала е общественоопасните му последици, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, доколкото в конкретния случай не са налице пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата от закона познавателна дейност.

Санкционната норма на чл. 63, ал. 2 от ЗЕУ предвижда, че длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 7г, ал. 2, 3, 4, 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 1500 до 4500 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление. Правилно наказващият орган е определил и наложил наказание глоба в размер на по 1 500 лв. за всяко от двете нарушения. Така наложените наказания ще изпълнят своите цели да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН. В случая констатираните нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Срокът на закъснение, с който е подаден отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за второто тримесечие на 2022 г. – повече от три месеца не може да се приеме за незначителен, а отчетът на СЕМ за касовото изпълнение на бюджета за първото тримесечие на 2023 г. въобще не е бил подадено. Посочените обстоятелства водят до извод за висока степен на обществена опасност на нарушенията. Обстоятелството, че не са налице данни за предишни простъпки от страна на жалбоподателката обосновава налагането на санкция в минимален размер, което в случая е сторено от наказващия орган, но само по себе си не е основание да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. По изложените съображения съдът счита, оплакванията на жалбоподателката в тази насока за неоснователни и в случая не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН.

Във връзка с гореизложеното настоящият състав на съда намира, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора разноските пред настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя, а право на разноски има въззиваемата страна, но понеже такива не са били поискани, то съдът не следва да ги присъжда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд