Решение № 106 от 9.7.2021 г. на Административен съд - Перник по дело № 101/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „•••“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. •••, представлявано от изпълнителния директор Я.П.К., против съдебно решение № 260146 от 31.03.2021 година, постановено по АНД № 77 по описа за 2021 година на Районен съд – Перник. С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 117 от 17.12.2020 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което на „•••“ АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ на горивна инсталация – ТЕЦ „Република“, от която при производството на топлинна и електрическа енергия се отделят емисии, съдържащи парникови газове, притежаващ Разрешително за емисии на парникови газове (РЕПГ) № 28-Н3/2015г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда и водите (ИАОС), на основание чл. 73 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за неизпълнение на задължението по чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗОИК. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли се съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован за представител изпраща юк. С.С.. Поддържа жалбата и пледира решението на районния съд да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба РИОСВ-София, редовно призован не изпраща представител. В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник намира касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. С НП № 117 от 17.12.2020г. директорът на РИОСВ – София, на основание чл. 73 от ЗОИК във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложил на „•••“ АД, гр. Перник, в качеството му на „оператор“ на горивна инсталация – ТЕЦ „Република“, от която при производството на топлинна и електрическа енергия се отделят емисии, съдържащи парникови газове, притежаващ РЕПГ № 28-Н3/2015г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС, имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, за това, че на 01.01.2019г., в нарушение на изискването на чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗОИК дружеството не е уведомило компетентния орган – изпълнителния директор на ИАОС, за настъпила промяна в работата на инсталацията като начин на функциониране, а именно – употреба на 156 350 т биомаса и конкретно – изгаряне на 01.01.2019г., при работата на смяна „Г“ и „В“, общо за деня на 800 т биомаса, която не е разрешена за използване съгласно издаденото РЕПГ № 28-Н3/2015г. и не е включена в плана за мониторинг, с което реално операторът е осъществил промяна в работата на инсталацията при производството на топлинна и електрическа енергия. Нарушението било установено при извършена от експерти на РИОСВ – София документална проверка на място в централата във връзка с писмо вх. № 12-00-43/03.04.2020г. на ИАОС, с което писмо РИОСВ – Перник били уведомени за представен от „•••“ АД верифициран годишен доклад за 2019г., в който е докладвано изгаряне на биомаса, която не е разрешена за използване в издаденото РЕПГ № 28-Н3/2015г. и не е включена в плана за мониторинг, като дружеството не е предприело действия по преразглеждане на РЕПГ. Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 260146 от 31.03.2021 година, постановено по АНД № 77 по описа на съда за 2021 година го е потвърдил. За да постанови този резултат районният съд, след събиране, преценка и анализ на доказателствата, и като е взел предвид доводите на жалбоподателя, е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в съставения за процесното нарушение акт и издаденото наказателно постановление. Въз основа на установените факти решаващият първоинстанционен състав е приел от правна страна, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, актът и НП са издадени от компетентни органи, не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание, а материалният закон е приложен правилно от наказващия орган, ангажирал съответно на установеното по фактите отговорността на касатора на основание чл. 73 от ЗОИК във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗОИК. Размерът на наложената имуществена санкция, към средния предвиден такъв, е преценен от решаващия първоинстанционен състав за съобразен със степента на обществена опасност на нарушението и със значимостта на обществените отношения, които същото засяга, а определена по този начин, същата според районния съд обслужва целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК. По приложението на материалния закон: При извършената извън доводите в касационната жалба служебна проверка за правилното приложение на материалния закон съдът установи, че при правилно и съответна на доказателствата установена фактическа обстановка и съответно приложен към установеното по фактите материален закон, районният съд е достигнал до неправилен извод, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, доколкото представените и приобщени по делото доказателства в тази насока не подкрепят такъв извод. Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗОИК наказателните постановления по ал. 1 (за които са съставени АУАН за административни нарушения на ЗОИК) се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него длъжностни лица. Процесното наказателно постановление е издадено от директора на РИОСВ – София. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана на основание чл. чл. 73 от ЗОИК във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 34, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ от ЗОИК. По делото, като доказателство за материалната компетентност на длъжностното лице, издало НП, е представена заповед № РД-589 от 13.08.2015 година на министъра на околната среда и водите, издадена на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН и чл. 83, ал. 2 от ЗОИК. От същата е видно, че директорът на РИОСВ–София е оправомощен да издава наказателни постановления по чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗОИК за административни нарушения по чл. 48, ал. 1 от ЗОИК. В кориците на първоинстанционното дело не са налице доказателства, от които да е видно, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление директорът на РИОСВ – София е бил надлежно оправомощен да издава НП за административни нарушения по чл. 34, ал. 2 във вр. с чл. 73 от ЗОИК, каквото е процесното. Представената заповед № РД-589 от 13.08.2015 година на министъра на околната среда и водите, на която се позовава издателят на наказателното постановление не го оправомощава да издава наказателни постановления по чл. 73 от ЗОИК. Следователно постановеният акт на административнонаказателно правораздаване е издаден от орган, който не разполага с материална компетентност. Установеното е съществено нарушение и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Районният съд, направил неоснован в доказателствата по делото извод за компетентност на издателя на НП и потвърдил същото, е постановил акт в нарушение на процесуалните правила (касателно оценката на доказателствата) и при неправилно приложение на материалния закон. Предвид горното, независимо, че настоящият състав намира за неоснователни доводите развити в касационната жалбата на „•••“ АД, гр. Перник – за неправилно приложение на закона от районния съд е налице самостоятелно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, като в тази връзка и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление ще се отмени. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник