Решение № 16166 от 28.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 41701/2024 г.

Производството по делото е образувано, след като с Решение № 3233/31.05.2024г. година, постановено по в. гр. дело № 12061/2023 година по описа на Софийски градски съд е обезсилено изцяло на основание чл. 270, ал. 3, изречение второ от ГПК – Решение от 25.07.2023г., постановено по гр. дело № 16582/2019 година по описа на Софийски районен съд и е върнато делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявените искове. Предявена е искова молба на „Грийн Фит“ ЕООД срещу „Ауто Франс 3000“ ООД, с която е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати на „Грийн Фит“ ЕООД следните суми: 3930, 68 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на неизпълнение на задължението да осигури своевременно гаранционен сервиз за отстраняване на фабрични недостатъци на придобития от ищеца товарен автомобил чрез договор за покупко-продажба от 03.12.2014г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019г. до окончателното плащане, 1463 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2015г. до 20.03.2019г., 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на посоченото неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019г. до окончателното плащане и 372 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2015г. до 20.03.2019г.. В условията на евентуалност е предявен иск за същите суми на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като непозволеното увреждане се изразява в бездействие на ответника да окаже съдействие при появите на дефекти по процесното МПС. Предявен е и иск и от И. Й. И. срещу „Ауто Франс 3000“ ООД, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл. 49, вр. с 45 ЗЗД следните суми: 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019г. до окончателното плащане и 372 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2015г. до 20.03.2019г. Ищците твърдят, че между „Грийн Фит“ ЕООД и „Ауто Франс 3000“ ООД имало сключен договор за продажба на автомобил Renault Master Fourgon TFG 1 323 D6 от 03.12.2014г. Твърди се, че на 20.07.2015г. към 23: 00 часа на магистрала А3 в близост до гр. Люксембург автомобилът се повредил, поради което се наложило същият да бъде откаран с пътна помощ до гаранционния сервиз на „Рено“ в гр. Тионвил, където престоял до 24.07.2015г. Твърди се още, че на 25.07.2015г. на аутобан „А1“ в близост до гр. Сент Валентин, Република Австрия, автомобилът отново угасва и отказва да запали, което отново наложило да бъде откаран с пътна помощ до сервиз в гр. Сент Валентин. Сочи, че автомобилът бил получен ремонтиран на 03.08.2015г. Поддържа, че докато е чакало отстраняването на вредите ищцовото дружество е извършило разходи на стойност 3930, 68 лв. (представляващи левова равностойност на следните платени суми: 93, 69 евро – разходи за гориво от 20.07.2015г.; 239, 40 евро – разходи за пътна помощ от 21.07.2015г., 77 евро – разходи за пътна помощ от 21.07.2015г., 260, 40 евро – разходи за хотел в периода от 21.07.2015г. до 23.07.2015г., 132 евро – разходи за пътна помощ от 25.07.2015г., 50 евро – такси от 25.07.2015г., 122 евро – автобусни билети от 25.07.2015г., 55 евро – разходи за гориво от 02.08.2015г. в Република Австрия, 25 евро – винетни такси, 39 евро – разходи за хотел в Република Австрия, 400 лв. - намалено възнаграждение клиента за извършената транспортна услуга поради неизпълнение в срок на възложената работа; 500 лв. – загуби вследствие на забавяне на автомобила в сервизи, 800 лв. – разходи за изпълнение на възложен маршрут на друг автомобил, 80 лв. – гориво за пътуване с личен автомобил от Видин до Австрия, 12 лв. – такса за преминаване на Дунав мост). Въвежда твърдения, че в резултат на неизпълнението на договорно задължение на ответника да предостави навременно гаранционно обслужване ищцовото дружество е претъпряло и неимуществени вреди, изразяващи се в накърнена търговска репутация, поради което счита, че му се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Поддържа се още че неимуществени вреди е претърпял и ищецът И. И., който поради настъпилите повреди в автомобила претърпял неудобства, дискомфорт и притеснения, за което счита, че му се дължи обезщетение в размер на 1000 лв. Ответникът „Ауто Франс 3000“ ООД е депозирал по реда на чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че сторените от ищцовото дружество разходи са непреки и непредвидими, поради което ответникът не отговаря за извършването им. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Противопоставя се и на предявения от И. И. иск за обезщетение за неимуществени вреди, като поддържа, че не е налице противоправно бездействие на ответника, както и причинна връзка с вредите. Моли за отхвърляне на предявените искове. Третото лице-помагач на страната на ответника „Ауто Франс 3000“ ООД - „Рено Нисан България“ ЕАД изразява становище за неоснователност на предявените искове. Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна: Относно исковете на „Грийн Фит“ООД съдът намира, че същите са с правна квалификация чл. 82, вр. 79, ал.1, вр. с 322ТЗ. В тежест на ищеца е да докаже, че е налице договорно отношение с ответника, наличие на задължение на ответника да осигури необходимия гаранционен сервиз, извършването на твърдените от ищеца разходи за гориво, пътна помощ, хотел, автобусни билети, такси, винетни такси, загуби от забавянето на автомобила в сервизи, за изпълнение на възложен маршрут на друг автомобил, както и че всичките тези разходи са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ответника. По отношение на неимуществените вреди – че в резултат от неизпълнение на ответника е накърнено доброто име на ищеца. По отношение на мораторната лихва – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното задължение и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по тези искове е да докаже, че е изпълнил задълженията си предоставяне да предостави своевременно гаранционен сервиз за остраняване на фабричните недостатъци. С доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че между „Грийн Фут“ ООД и „Ауто Франс 3000“ ООД е сключен договор за продажба на автомобил „Renault Master Fourgon TFG 1323 D6 от 03.12.2014г.; че процесният автомобил е бил увреден на 20.07.2015г. и 25.07.2015г., което наложило неговото транспортиране и ремонтиране в гаранционен сервиз; както и че ответникът е заплатил сторените разноски във връзка с извършените ремонти на автомобила. Основният спор между страните се свежда до това дали ответникът е изпълнил задължението си да осигури своевременно гаранционен сервиз по процесния договор за продажба от 03.12.2014г., както и дали вредите, които претендира ищецът са пряка и посредствена от евентуалното неизпълнение на посоченото задължение. Основната функция на гаранционната отговорност е да обезпечи запазването на качествата на вещта през целия гаранционен срок, а при настъпване на гаранционен случай, отстраняването на повредите е за сметка на продавача или доставчика. Няма пречка по волята на страните да бъде разширена отговорността на продавача, като наред с отстраняването на вредите бъдат предвидени и допълнителни задължения (напр. за осигуряване на заместваща вещ до отстраняване на повредите и др.). С разпоредбата на чл. 322 от ТЗ е въведено задължение за продавача да осигури сервиз на стоките, които търгува, но не е уредена гаранцията на стоките и условията за приложение на същата. Същата следва да бъде изследвана в сключения между страните договор. В настоящия случай видно от приетия по делото договор-поръчка за доставка на фабрично нов автомобил № 2246385 от 03.12.2014г. между ищеца „Грийн Фит“ ЕООД и ответника „Ауто Франс 3000“ ЕООД има сключен договор за продажба на товарен автомобил марка „Renault”, модел „Master Fourgon TFG 1 323 D6”. Съгласно т. V от общите условия към договора „Гаранции“ при покупка на фабрично нов автомобил купувачът получава всички права на гаранционно обслужване, предвидени за съответния клас автомобили от фирмата производител, като гаранционния срок е 36 месеца от датата на предаване на автомобила. Видовете гаранции и условията, при които се предоставя гаранцията е уговорено, че са предвидени в „Условията на гаранцията на производителя“, която представлява неразделна част. Съгласно договора доставчикът отстранява за своя сметка настъпилите в рамките на гаранционния срок повреди, които се покриват от гаранцията на производителя, чрез извършване на необходимите ремонти. От представените условия по гаранцията е видно, че гаранцията покрива безплатно отстраняване на всеки дефект на материала или на монтажа (за части и вложен труд) в автомобила, констатирани по негова инициатива по надлежния ред, както и евентуално поправяне на вредите, причинени от проявата на този дефект. Изрично е предвидено, че не се покриват непреките последици от един евентуален дефект (невъзможност за ползване на автомобила за времето на престоя и др.п.). Посочено е още, че при възникване на неизправност клиентът в най- кратки срокове следва да представи автомобила за ремонт в сервизен център от мрежата на Рено или писмено да заяви проявения дефект, покрит от гаранцията на производителя. В случай, че автомобилът не може да се движи, клиентът трябва да се обърне към най-близко находящ се представител на Рено. Следователно, видно от съдържанието на уговореното между страните, същите са уговорили гаранционно покритие на правилното фукнциониране на закупен нов автомобил през гаранционния срок. Съгласно гаранционната отговорност, то ответникът дължи заплащане на разходите за отстраняване на вредите. Изрично е посочено, че при възникване на неизправност, задължение на клиента е в кратки срокове да представи автомобила за ремонт, а ако същият не може да се движи, като го представи в най-близко находящия се представител на Рено. В раздел V, както и в „Условията на гаранцията на производителя“ не са предвидени задължения на доставчика да осигури пътна помощ за предвижване на автомобила до сервиз за отстраняване на повредите. Няма уговорена между страните и услуга „денонощен асистанс“. Предвид горното, съдът намира, че ответникът е изпълнил задължението си по осигуряване на гаранционен сервиз, доколкото не е спорно между страните, че същият е заплатил направените разноски във връзка с отстраняване на дефектите по него. Неустановено по делото е твърдението за несвоевременно осигуряване на сервиз, доколкото видно от данните дефектът се появява към 23: 00 на 20.07.2015г., като на следващия ден автомобилът е бил вече в лицензиран сервиз. Както е видно от преставения на ищеца документ в превод на български – автомобилът не е бил в движение от 21.07.2015г. до 24.07.2015г., доколкото не са били налице резервни части. Недоказано е и твърдението на ищеца, че автомобилът е бил предаден на 24.07.2015г. в авариен режим. В допълнение съгласно чл. 82 ЗЗД при неизпълнение на конкретно договорно задължение, на обезщетение подлежат само тези вреди, които са пряка и непосредстена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Съгласно съдебната практика пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, поради това и настъпването й е предвидимо към момента на неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Съгласно решение №296 от 05.11.2013г. по гр.д. № 48/2013 на ВКС, ТК, IV ГО, предвидимите вреди са по - тесен кръг от преките, това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключването на договора и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им. В тази връзка съдът намира, че претендираните от ищеца имуществени вреди, а именно разходи за гориво, пътна помощ, хотел, автобусни билети, такси, винетни такси, преминаване на Дунав мост, изпълнение на възложен маршрут на друг автомобил и пр. несъмнено не са представлявали предвидима последица към момента на неизпълнението, поради което не могат да се приемат като предвидими вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД. С други думи, дори и да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на ответното дружество да осигури своевременно гаранционен сервиз, то претендираните разходи съставляват косвени вреди, които не подлежат на обезщетяване. Същите са и изрично изключени от гаранционните условия по сключения договор, в които изрично е предвидено, че не се покриват непреките последици от един евентуален дефект. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че не са установени всички предпоставки от фактическия състав на претендираното вземане, доколкото не е налице неизпълнение на конкретно задължение на ответника по поетата гаранция, респ. претендираните имуществени и неимуществени вреди не представляват пряка, закономерна и предвидима последица от неизпълнението. Исковете, предявени от „Грийн фит“ ЕООД с правна квалификация чл. 82, вр. 79, ал.1, вр. с 322 ТЗ, следва да бъдат отхвърлени. С оглед акцесорния им характер на отхвърляне подлежат и претенциите на ищеца за мораторна лихва. Предявен е в условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр.с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати посочените по-горе имуществени и неимуществени вреди на основание непозволено увреждане, изразяващо се в бездействие на ответното дружество след като процесното МПС е проявило недостатъци, да предостави гаранционно обслужване. Съгласно Тълкувателно решение № 54 от 23.VI.1986 г. по гр. д. № 21/86 г., ОСГКД договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Правилото да не се вреди никому е установено в общата част на облигационното право и не се дерогира от наличността на договорна връзка. Въпросът се свежда до възможността увреденият да търси правата си на различни основания и по отношение на различни ответници. В случая няма място за конкуренция между договорна и деликтна отговорност, тъй като се претендира обезщетение за вреди, причинени в резултат на неизпълнение на конкретни договорни задължения, което изключва приложимостта на отговорност по чл. 49 ЗЗД. Това е така, тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че между ищеца и ответникът е налице договорно правоотношение, което е определило правата и задълженията им, от чието нарушаване се претендират вреди. А наличието на договорната отговорност изключва приложимостта на института на непозволеното увреждане, освен за случаи, когато вредоносното деяние не представлява действие, свързано с осъществяване на договорната връзка, какъвто безспорно не е настоящият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва причинна връзка между бездействието на ответното дружество и вредите, които ищецът твърди, че е претърпял, тъй като последните, както се посочи по-горе, са във връзка с изпълнение или не на договорните правоотношения. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая не са налице предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на ответното дружество, поради което предявените от ищеца в условията на евентуалност искове за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на деликт, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По исковете, предявени от ищеца И. И., съдът намира следното: Предявените са искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца И. И. сумите от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.03.2019г. до окончателното плащане и 372 лв. – мораторна лихва за периода от 20.07.2015г. до 20.03.2019г., За да е основателен иска по чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже, че е претърпял описаните в исковата молба и уточненията към нея неудобства, дискомфорт и притеснения, причинени от противоправно поведение (действие или бездействие) на служител на ответното дружество, а по иска за мораторна лихва – наличието на главно задължение и изпадане на длъжника в забава. Съдът намира, че в настоящия случай недоказана е първата предпоставка за уважаване на иска, а именно – противоправно поведение на служител на ответното дружество. Ищецът твърди, че вредите са последица от бездействието на ответника, то за да се ангажира деликтна отговорност, следва да се установи наличието на норма от действащото обективно право, по силата на която ответникът да е бил задължен да осъществи определено действие и което задължение да не е изпълнил, както и че вредите, които е претърпял ищецът са именно последица от това бездействие. В конкретния случай обаче не е установено в нормативната уредба да е предвидено конкретно задължение за ответника да предприеме определено действие спрямо ищеца И. Й. И., поради което не е налице неизпълнение на негово задължение за действие. Казано иначе, в обективното право не е предвидено каквото и да било задължение за ответника „Ауто Франс 3000“ ООД, неизпълнението на което да съставлява вредоносно бездействие, от което ответникът И. Й. И. да е в състояние да търпи вреди. По изложените съображения, предявените от И. Й. И. искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноски: С оглед изхода на спора с право на разноски разполага единствено ответника. Същият е доказал извършването на такива в размер на 1100 лева – адвокатско възнаграждение в производство по гр.д. № 6582/2019г. по описа на СРС. В настоящото, както и във виззивното производство по гр.д. №12061/2023г. по описа на СГС производство няма доказателства за сторени разноски. Воден от горното, съдът