Решение № 1083 от 31.3.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 8462/2023 г.

Производството е образувано по предявени от ищеца «У.Б." АД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., пл."С. Н." №• обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответника Д. Г. Г. ЕГН ••••••••••, качеството му на единствен наследник на Г.А. Г. ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр.В., явяващ се кредитополучател по Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID -19 №671/0000/Р00000000678760 от 20.04.2021г., с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ал.1 от ТЗ, и чл.5 ал.1 от ЗН, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 4 718, 03 лева, от която: -сума в размер на 4 562, 44лв. - главница по договора за кредит, -ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2023г. до окончателното й изплащане, и -сума в размер на 155, 59лв. - обезщетение за забава по договора за кредит за периода от 15.09.2022г. до 28.06.2023г. Посочена е банкова сметка, по която може да бъде платена исковата сума: IB AN: •••, BIC код: •••, „У.Б." АД. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: По твърдения в исковата молба, ищецът излага, че на 20.04.2021г., в гр.В., ищецът "У.Б." АД е сключил с Г.А. Г. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.В., район П., ж.к."Ч." №••, вх.•, ет.•, ап.•, като кредитополучател Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID - 19 № 671/0000/Р00000000678760 от 20.04.2021г. (договора за кредит). По силата на сключения договор за кредит, банката е предоставила на кредитополучателя Г.А. Г. банков кредит в размер на 6900, 00 лева за задоволяване на лични потребности на кредитополучателя, като физическо лице, а последният се е задължил да върне ползвания кредит в предвидения в чл.7 от договора за кредит срок - до 20.04.2024г., на вноски съгласно погасителен план към договора за кредит. Съгласно чл. 11.1 от договора, за ползвания кредит, кредитополучателят не дължи възнаградителна лихва, като съгласно чл.11.2 от същия, при неиздължаване на погасителна вноска по кредита, съгласно падежа по погасителния план, целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължената просрочена и изскуема част от кредита) се олихвява с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно чл.28.1 във вр. с чл.28 от договора, при забава за плащане на вноска в пълния договорен размер от страна на кредитополучателя с повече от 31 дни, считано от датата на падежа по договора и/или погасителния план, банката има право да обяви част или целия кредит за предсрочно изискуем. Кредитополучателят Г.А. Г., според изнесеното в исковата молба, е изпаднал в забава за плащането на дължимите вноски по договора за кредит на 15.09.2022г., като до 13.03.2023г. не е заплатил шест вноски по текущо дължимата главница, съгласно погасителния план. Забавата на кредитополучателя за плащане е представлявала основание за обявяване на вземането на Банката по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо Поради горното, до кредитополучателя Г.А. Г., се сочи, че е била изпратена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ, с които Банката го уведомила за допуснатата забава в плащанията, кани го в 14-дневен срок от получаване на покана да погаси просрочените си задължения в пълен размер, както и го уведомила, че при неизпълнение в дадения срок вземането на Банката по договора за кредит се обявява за изцяло предсрочно изискуемо. На осн. чл.18, ал.5 от ЗЧСИ, поканата за доброволно изпълнение и уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ, адресирани до кредитополучателя Г.А. Г. са били изпратени за връчване чрез ЧСИ С.К.Д., с рег.№••• в КЧСИ, район на действие - ОС В.. С Констативен протокол изх. №7587 от 20.03.2023г., съдебният изпълнител е уведомил ищеца, че във връзка с възложеното връчване е извършена справка в НБД Население, при която е установено, че кредитополучателят Г.А. Г. е починал. От същата справка се установявало, че починалият към датата на смъртта си няма сключен брак, както и че има две деца - ответникът Д. Г. Г. - син, и Ц. Г.А Г.А - дъщеря, които са призовани към наследяване след смъртта на техния баща, на осн. чл.5, ал.1 от ЗН. От публичната книга по чл.49 от ЗН, водена в Районен съд В., се установявало, че с Определение №4347 от 18.04.2022г., постановено по ч.гр.д.№4830/2022г. по описа на ВРС е вписан отказът на Ц. Г.А Г.А, дъщеря на починалия кредитополучател Г.А. Г., от наследството, останало след смъртта му. Според изнесеното, към датата на подаване на настоящата искова молба в публичната книга по чл.49 от ЗН, водена в Районен съд В., липсвал вписан отказ от наследството на другия призован към наследяване - ответникът Д. Г. Г., поради което и на осн. чл.53 от ЗН, отказът на дъщерята Ц. Г.А Г.А от наследството е уголемил дела на другия призован към наследяване от същия ред - ответникът Д. Г. Г., който останал единствен наследник по закон на починалия кредитополучател Г.А. Г.. Поради горното се настоява, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на осъдителните искове на осн. чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал. 1 от ТЗ и чл.5, ал. 1 от ЗН против ответника Д. Г. Г., в качеството му на единствен наследник по закон на починалия кредитополучател Г.А. Г., за сумите, произтичащи от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. По изложените съображения, се отправя искане за уважаване на предявените искове и се претендират за присъждане сторените разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. Г. ЕГН ••••••••••, е депозирал отговор на исковата молба. С отговора ответникът възразява срещу подадената искова молба, като посочва, че е направил отказ от наследството на своя баща, явяващ се кредитополучател по сключен договор за кредит с ищцовото дружество, като прилага удостоверение изх. №9296/18.04.2022г. за вписване на този отказ от наследството на Г.А. Г. ЕГН ••••••••••, починал на 30.03.2022г. под №222/2022г. с определение на съда № 4346/18.04.2022г. В с.з., ответникът настоява че с оглед вписания по негово искане отказ от наследство, то настоящото производство следва да бъде прекратено. В с.з. по същество, ответникът чрез процесуален представител изразява становище за отхвърляне на предявените искове с оглед заявения отказ от наследство, като неоснователни. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Не се спори по делото, че ответникът Д. Г. Г. ЕГН ••••••••••, се явява наследник на Г.А. Г. ЕГН ••••••••••/негов баща/, б.ж. на гр.В., починал на 30.03.2022г., с последно местожителство в гр.В., както и че същия е направил волеизявление за отказ от наследството на своя починал баща, вписан в особената книга по чл.49 ал.1 ЗН, на основание чл.52 ЗН с определение № 4346/18.04.2022г. по ч.гр.д.№4829/2022г. по описа на Районен съд – гр.В.. Посоченото се установява и от приложено определение № 4346/18.04.2022г. на л.97 от делото. Не се спори, а и от представен заверен препис от Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд, поради пандемията от COVID -19 №671/0000/Р00000000678760 от 20.04.2021г., се установява, че на посочената дата 20.04.2021г., в гр.В., ищецът "У.Б." АД е предоставил на Г.А. Г. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр.В., район П., ж.к."Ч." №••, вх.•, ет.•, ап.•, в качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на 6900, 00 лева, за задоволяване на лични потребности на кредитополучателя, като физическо лице, а последният се е задължил да върне ползвания кредит в предвидения в чл.7 от договора за кредит срок - до 20.04.2024г., на вноски съгласно погасителен план към договора за кредит. Спорният въпрос в настоящото производство е следва ли ответникът да носи отговорност за дълга на своя баща по посочения договор за кредит, след като не е приел наследството, оставено след смъртта му, настъпила на 30.03.2022г., а напротив дори се е отказал от него. В настоящия случай, ответникът Д. Г. Г., както се посочи по-горе, е направил изрично валеизявление за отказ да приеме наследството на своя баща Г.А. Г. ЕГН ••••••••••/, починал на 30.03.2022г., вписан в особената книга по чл.49 ал.1 ЗН, на основание чл.52 ЗН с определение №4346/18.04.2022г. по ч.гр.д.№4829/2022г. по описа на Районен съд – гр.В.. Съгласно посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение №577/30.09.2010 по дело №732/2010 на ВКС, ГК, IV г.о.: “Когато почине длъжник по едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към неговите наследници, ако те са приели наследството. Доколкото призования към наследяване отв.Г., се е отказал изрично от наследството на своя баща, кредитополучател по сключен договор за кредит с ищеца в настоящото производство, то затова ответника не може да отговаря за включените в наследството задължения, и затова не е материалноправно легитимиран да отговаря по искове за наследствените задължения. Поради това исковите претенции по отношение на отв.Г., следва да бъдат отхвърлени. Кредиторът следва да използва процедурата по чл.51 от ЗН по отношение на призованите наследниците от следващия ред – и така до изчерпване на законните наследници и до преминаване на наследственото имущество към държавата. По разноските: С оглед изхода от спора в настоящото исково производство, както и с оглед направеното пред съда искане от ответната страна, разноски се следват на същата, съгласно чл.78, ал.3 ГПК в размер на 1000.00лв. по списък по чл.80 ГПК на л.113 от делото. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд