Решение № 633 от 18.10.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 3280/2022 г.

Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. На поименното повикване в 11: 42 часа се явиха: ОСЪДЕНИЯТ Д. В. Х. – редовно призован, явява се лично и с адв. З. с пълномощно по делото. В залата се явява адв. В. – определена за служебен защитник на осъденото лице Х.. ОСЪДЕНИЯТ Д. В. Х. – Желая да ме защитава сам наетия от мен адв. СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: ОСВОБОЖДАВА от по-нататъшно участие в процеса адв. В.. Препис от протокола да се издаде на адв. В. за представяне пред НБПП. СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото. СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО Снема самоличността на осъдения Д. В. Х. роден на •••• г. в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, семеен, неосъждан, ЕГН ••••••••••. СЪДЪТ разяснява правата на осъденото лице, които има в настоящето производство. ОСЪДЕНИЯТ Х.: Разбирам правата си предвидени по НПК. Нямам искания за отвод на съдебния състав, прокурор и съдебния секретар. Желая адв. З. да ме представлява. АДВ.П.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания. ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата и отводи. СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО ПРОКУРОРЪТ: Намира, че са налице условията за постановяване на Решение за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения и решение за пробация, с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативни санкции. Наложено от компетентните съдебни власти с наказателно решение № 1094/14.07.2022 г., постановено по Наказателно дело № 726063/2019 г. по описа на Окръжен съд – Долж, Република Румъния по отношение на българския гражданин Д. Х., с посочени известни адреси гр. София, кв. „Красно село“ бл. •••• и кв. „Манастирски ливади“, ул. ••••, магазин 41. Със същото Решение на лицето е наложено едно общо наказание в размер на 2 години и 8 месеца "Лишаване от свобода", което наказание е отложено за 3 години, като на същия са определени мерки за пробационен надзор. Решението на чуждестранния съд е постановено на 23.03.2021 г. и е влязло в законна сила на 14.07.2022 г. От приобщено към делото писмено доказателство – Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947 ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативни санкции е видно, че същото е издадено по образеца по чл. 17 от горе цитираното Рамково решение от компетентен орган, от държава-членка от ЕС и съдържа необходимата информация в пълнота: описание на престъплението, дата, час и място на извършване, за които е осъден българският гражданин, както и правната квалификация на деянията съгласно наказателния кодекс на Република Румъния. Факт е, че не е посочен единствено давностният срок за изпълнение на пробационните мерки, но с оглед датата на влизане в сила на наказателното решение и давностните срокове по българското законодателство, то очевидно не е налице изтичане на давностните срокове за изпълнение на присъдата. Касае се за съдебно решение, с което е наложено наказание с отложено изпълнение, което е съпроводено с повече пробационни мерки съгласно чл. 3, т. 1, б. „б.“ от ЗПИИСРРПОУАС. Считам, че съгласно специалния закон делото е от компетентността на СГС. Считам, че е налице предпоставката на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от специалния закон, тъй като от една страна е налице двойна наказуемост – деянията съставляват престъпления по чл. 249, ал. 3 НК, за което Законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" от 1 – 8 години и на следващо място попада в обхвата на чл. 14, ал. 2, т. 11 от специалния закон. По делото не се съдържат данни лицето да се ползва с имунитет на територията на Република България, като с оглед на възрастта си Д. Х. е наказателно отговорно лице. От приложеното Удостоверение е видно, че осъденото лице се е явило лично на съдебния процес, като е изпълнена процедурата по националното законодателство на Република Румъния за неговото редовно призоваване. Така наложените пробационни мерки с продължителност над 6 месеца и не предвиждат медицинско или терапевтично лечение. Решението следва да се признае и адаптира съгласно чл. 5, ал. 1 от закона. Ако са налице предпоставките по чл. 14, ал. 3 от специалния закон, а именно осъденото лице се е върнало в Република България или желае да се върне в страната, като постанови Решение, с което да признае наказателното решение на Окръжен съд – Долж, Република Румъния по отношение на българския гражданин Д. Х. за налагане на мерки на пробационен надзор, съгласно чл. 4, т. 1, т. 3, т. 8 и т. 8 от специалния закон. АДВ.З.: Моля да не прилагате Решението на румънския окръжен съд, поради причината, че подзащитният ми не е бил уведомен за втората инстанция и насрочването на делото. Той разбира от днешното съдебно заседание и от материалите по делото, че е потвърдена осъдителната му присъда и поради тази причина моля да не се прилага Решението, тъй като са му нарушени правата да участва в наказателния процес на втора инстанция. ОСЪДЕНИЯТ Х.: Няма какво да кажа освен, че съм осъден неправилно. Просто, ако се погледне делото, всичко е измама от страна на прокурора. С мен има същия задържан, който има по-малка присъда от мен, а преди три месеца е осъден пак по същото нещо в Румъния и значи той е рецидивист и има по-малка присъда от мен. СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ Х.: Искам да не приемете делото за вярно. СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание. СЪДЪТ, след като изслуша страните и съобрази материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна: Производството е по реда на чл. 16 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. Образувано е по повод изпратено от властите на Р. Румъния Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2008/909/ ПВР на Съвета от 2008 година, във връзка с направено пред тях искане от българския гражданин Д. Х. за изтърпяване в България на наложеното му от румънски съд наказание „Пробация“. Към него са приложени актовете на румънските съдилища и в превод на български език. С наказателна присъда на Окръжен съд Долж от 23.03.2021 година, влязла в сила на 14.07.2022 година, българският гражданин Д. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 365, ал. 2 и чл. 314 ал.2 от НК на Република Румъния – незаконно монтиране на skimmer устройство за видео записване на PIN кодове, въведени в клавиатурата на банкомат в офиса на банка и притежание на такова устройство. С удостоверението това престъпление е отбелязано като „незаконни операции, или с информационни програми, предвидено в разпоредбата на чл. 365 ал. 2 от НК на Р Румъния и притежание на инструменти за фалшифициране на ценности, предвидено в разпоредбата на чл. 314 ал. 2 от НК на Р Румъния. И двете престъпления имат аналог в българския НК, но такъв не е и необходим, доколкото съгласно чл. 14 ал. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, не се изисква двойна наказуемост за престъплението. Описанието на престъпленията, съгласно удостоверението и решението на съда, за което Д. Х. е признат за виновен, се изразява в резюме в следното: На 21, 06, 2019г. в 11, 52ч. Д. Х. е монтирал skimmer устройство за видео записване на PIN кодове, въведени в клавиатурата на банкомат в офиса на банка ING ОФИС В ГР. Циклени, ул. Патропищилод № 769м, окръг Горж. С оглед това описание, съдът намира, че посочената престъпна дейност, следва да намери правна квалификация по българския закон съгласно разпоредбата на по чл. 249, ал. 3 от НК. На 22, 06, 2019г. в 14, 43ч. заедно с М.Д., докато М.Д. осигурявал охраната, Д. Х. влязъл в банка ING и монтирал skimmer устройство за видео записване н а PIN кодове, въведени в клавиатурата на първия банкомат в офиса на банката. Отделно от това, на 22, 06, 2019г. в 14, 43ч. М.Д. и Д. Х. заедно имали в автомобила си ръчно изработено устройство skimmer устройство за видео записване на PIN кодове, както и други технически устройства. С оглед това описание, съдът намира, че посочената престъпна дейност, следва да намери следната правна квалификация по българския закон: Двете деяния, извършени на 21, 06, 2019г. в 11, 52ч. и 22, 06, 2019г. в 14, 43ч., при които Д. Х. – на първата дата самостоятелно, а на втората заедно с М.Д., незаконно е монтирал skimmer устройство за видео записване на PIN кодове, въведени в клавиатурата на банкомат в офиса на банка, следва да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 249 ал. 3 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като е налице монтиране на техническо средство - skimmer устройство за видео записване на PIN кодове, въведени в клавиатурата на банкомат в офиса на банка и притежание на такова устройство с цел придобиване на информация за съдържанието на платежни документи – банкови карти. От своя страна на втората дата деянието е извършено в съучастие, от страна на Д. Х. като извършител, а двете деяния са извършени през непродължителен период от време (в рамките на два поредни дни), при една и съща еднородна обстановка и при еднородност на вината. А деянието, извършено на 22, 06, 2019г. в 14, 43ч., при което Д. Х. заедно с М.Д. незаконно е притежавал такова skimmer устройство за видео записване на PIN кодове и други технически устройства, следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 246 ал. 3 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като е налице пазене на предмети и други средства, за които знае, че са предназначение за подправка на платежни инструменти, а престъплението е извършено в съучастие и в качеството му на извършител. С наказателна присъда на Окръжен съд Долж, на българския гражданин Д. Х. е наложено общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца. Горното наказание е отложено за изпълнение за срок от 3 години. А в срока на отложеното за изпълнение наказание на Д. Х. са определени следните пробационни мерки, които да се изпълняват в рамките на ТРИ ГОДИНИ: Да се явява в пробационна служба на определените за това дати. Да приема посещението на съветника по пробация, назначен за неговия надзор. Да уведомява предварително за смяна на адреса и за всяко пътуване, по- дълго от пет дни. Да уведомява при смяна на работното място. Да съобщава информация и документи, които позволяват контрола на поминъка му. Задължение да посещава една, или повече програми за социална интеграция, провеждани от пробационната служба, или организирани в сътрудничество с обществени институции. Да извършва безвъзмезден общественополезен труд по време на надзорния период за период от 90 дни в кметството на Крайова, или в рамките на кметството на Крайова. На горните пробационни мерки съществува аналог в разпоредбата на член 42а ал. 2 от българския НК както следва: Задължителна регистрация по настоящ адрес. Задължителни периодични срещи с пробационен служител. Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие. Безвъзмезден труд в полза на обществото. Продължителността им съгласно разпоредбата на член 42 ал. 3 т. 1 от НК е от 6 месеца до 3 години за всички, от което се извежда извода, че посоченият срок на действие на първите три пробационни мерки, наложените на Д. Х. отговаря на разпоредбите на българския НК, поради което и не е необходимо този срок да бъде редуциран. Отделно от това, доколкото в присъдата на румънския съд не е посочена периодичност на изпълнението на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“, то следва да бъде определена минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 42б ал. 1 от НК, а именно два пъти седмично. Срокът на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“ според разпоредбата на чл. 42 ал. 3 т. 3 от НК е от 100 до 320 часа годишно за не повече от 3 поредни години. Срокът, определен от румънския съд е 90 дни. Тоест, при 8 работни часа за всеки работен ден, за 90 дни Д. Х. следва да изработи 720 часа, тоест по 240 часа всяка година. От изложеното е видно, че срокът и на тази пробационна мярка отговаря на разпоредбите на българския НК и също не е необходимо да бъде редуциран. Не са налице хипотезите по чл. 15 от Закона, за отказ на признаване на съдебния акт, доколкото не са налице непълноти в Удостоверението - то съдържа всички изискуеми от българския закон реквизити, както и не са налице която и да е от останалите хипотези, посочени в чл. 15 от Закона. Ето защо, актът на Окръжен съд Долж, с който Д. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление и са му наложени обсъдените пробационни мерки следва да се признае и приеме за изпълнение в България. С оглед горното СЪДЪТ