Решение № 2813 от 26.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2610/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Министерството на образованието и науката, чрез юрк. С., срещу решение № 3 от 02.01.2024г. на Комисия за защита от дискриминация, 5-членен разширен заседателен състав, поправено с решение № 78 от 26.02.2024г., в частта, с която е установено, че жалбоподателят е извършил дискриминация по признак „образование“ съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на Д. Х. Д., и му е предписано да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия, установени в решението, и да не допуска неравно третиране на студенти, изпълнили всички изискуеми от тях условия във връзка с провежданото обучение, да търпят последиците от неравното им третиране спрямо лица, намиращи се в аналогично на тяхното положение, както и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава. Жалбоподателят посочва, че КЗД не е изследвала причините за неиздаване на стикер на дипломата на Д. Д.. В компетентност на съответното висше училище е да заяви стикери за дипломата за завършена степен на висше образование за всеки студент, изпълнил задълженията си по учебен план. Данните в заявката се сравняват с данните в регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти, и при несъответствие се правят допълнителни проверки. В случая се установява, че Д. Д. не е изпълнил изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ за продължителност на обучението не по-малко от 10 месеца. Неправомерно са признати изпити, положени в предходно образование. Независимо от това правоотношението по повод издаването на холограмен стикер е между съответното висше училище и МОН, а не между студента и МОН. Дипломата се издава от висшето училище, като предоставянето на холограмен стикер е част от производството по нейното издаване. Поради това студентът е следвало да сезира училището с искане за издаване на валидна диплома. Липсата на правоотношение със студента води до невъзможност за допускане на дискриминация от страна на МОН. С изменения в нормативната уредба, считано от 01.01.2023г. процедурата за издаване на холограмни стикери е отменена. Към момента регистърът на всички действащи, прекъснали и завършили студенти автоматично генерира електронен номер на диплома по подадените от висшето училище данни за студентите. По този начин е издадена и дипломата на Д. Д. с рег. № 8-3615 от 15.03.2023г. Липсват данни за дискриминация по отношение на други лица, доколкото за другите студенти, на които е издаден холограмен стикер, не е установено несъответствие между заявката и регистъра или при установено такова са представени убедителни доказателства за отстраняването му. Поради това се счита, че не е допусната дискриминация спрямо Д. Д. и се иска от съда да отмени процесното решение в оспорената част. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, в писмо от 13.03.2024г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че процесното решение е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган в установената форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения по съществото на спора излага в становище от 10.04.2024г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Заинтересованата страна - Д. Х. Д., редовно уведомен, не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по жалба на Д. Х. Д. до КЗД с вх. № 44-00-2942 от 15.09.2022г. с оплаквания за извършена дискриминация по признак „лично положение“ и „образование“ в периода 07.01.2022г. – 15.03.2023г. поради това, че не е получил холограмен стикер от МОН върху дипломата си за магистър по право, въпреки че е положил необходимите изпити и на 07.01.2022г. е придобил и юридическа правоспособност. Към жалбата е приложена академична справка от 07.02.2022г., от която е видно, че ЗС е записан на 07.11.2018г. в І курс специалност „Право“ и към 11.03.2021г. има заверени 11 семестъра с признатите по време на обучението за бакалавър по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, криминалистика“ съгласно диплома от 2011г., издадена от Варненски свободен университет (ВСУ) „Ч. Х.“. Приложено е и удостоверение за правоспособност № 850 от 07.01.2022г. Сезиран с жалбата, с Разпореждане № 720 от 14.11.2022г. председателят на КЗД е образувал преписка с № 237/2022г., която с оглед изложените признаци за дискриминация „лично положение“ и „образование“ е разпределена на Петчленен състав. С писмо от 18.11.2022г. съставът е уведомил председателя на КЗД за определения председател на състава и докладчика по преписката, предложен е и подпомагащ експерт. По преписката е получено становище от министерството на образованието и науката от 21.12.2022г., в което се посочва, че са установени несъответствия между заявеното от ВСУ и регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти, които се изясняват. Не е изпълнено изискването на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „право“ за продължителност на обучението от мин.10 семестъра и с мин. хорариум от 3500уч.часа. В периода 2018-2021г. ЗС е учила 3 учебни години или 6 семестъра. ВСУ е признал дисциплини от предходно образование в противоречие с чл.44а, ал.2 и чл. 44б, ал.1 от ЗВО – от различна специалност и от различна образователно- квалификационна степен. Към становището са приложени: искане от ЗС до МОН за издаване на стикер за валидиране на дипломата му от 23.05.2022г.; отговор от МОН в посочения по-горе смисъл от 24.06.2022г.; разпечатка от Регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти; писмо от 09.12.2021г. от ректора на ВСУ до МОН за издаване на стикери на 20 завършили студенти по списък; заповед № 254 от 07.03.2019г. на ректора на ВСУ за преместване на 76 студенти от І курс по специалност „Право“ в ІV курс, VІІІ семестър от същата специалност, считано от летния семестър на учебната 2018/2019г.; справка – индивидуален план на ЗС за приравняване към учебен план на специалност „Право“ от диплома за завършено висше образование по специалност „ППООР“. С Доклад заключение от 23.03.2023г., докладчикът по преписката е предложил насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката и призоваване на страните. С Уведомление за призоваване, страните са призовани за заседание. В заседанието на 18.10.2023г. са приети доказателствата, преписката е намерена за изяснена от фактическа и правна страна, дадена е възможност за заключителни становища на страните и преписката е обявена за решаване. На 02.01.2024г. е постановено процесното решение, в което е прието, че чрез неиздаване от МОН на холограмен стикер на дипломата на ЗС, последната е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други студенти, намиращи се в сравнимо сходно положение поради наличие на защитен законов признак. За такива са приети студенти от същата специалност, обучавани в идентична форма и при същия учебен план, които са получили холограмен стикер. За разлика от тях ЗС не е получила такъв, което е прието за неравно третиране по признак „образование“, тъй като е довело до невъзможност за професионална реализация по специалността в периода от предоставяне на холограмен стикер за дипломите на лицата за сравнение до предоставянето на такъв за дипломата на ЗС. Прието е още, че не са налице данни за дискриминация по признак „лично положение“. Отчетено е, че правоотношението по поставяне на стикер е между съответното висше училище и МОН, но е прието за неприемливо студент, изпълнил всички изискуеми от него условия да търпи последиците от непредвидимост в третирането му спрямо лица в аналогично положение. По горните съображения жалбата е приета за основателна в частта за оплакването за дискриминация по признак „образование“. Решението е съобщено на жалбоподателя на 09.01.2024г., видно от известие на л.102 гръб, а жалбата срещу него е подадена на 23.01.2024г. С решение № 78 от 26.02.2024г. на КЗД е поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива относно името на ЗС. Предвид установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна: Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от негов адресат, за който е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48, чл. 64, ал. 1 ЗЗД решението е взето от компетентен орган. Постановеното решение съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 ЗЗД и е спазена установената от закона писмена форма. При издаването на процесния акт съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на решението само на това основание. Правилата, по които се провежда производството пред КЗД са регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗД. В случая производството е започнало по писмена жалба на засегнато лице. Не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Не са налице и пречките по чл. 52, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. След образуване на производството е определен заседателния състав. Последният е определил председател и докладчик. Проведено е проучване, дадена е възможност на страните да се запознаят със събраните материали. Изготвено е заключение от докладчика по преписката и е насрочено открито заседание, за което са призовани всички страни. Страните са приканени да сключат споразумение, к Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Министерството на образованието и науката, чрез юрк. С., срещу решение № 3 от 02.01.2024г. на Комисия за защита от дискриминация, 5-членен разширен заседателен състав, поправено с решение № 78 от 26.02.2024г., в частта, с която е установено, че жалбоподателят е извършил дискриминация по признак „образование“ съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на Д. Х. Д., и му е предписано да се въздържа за в бъдеще от подобни дискриминационни действия, установени в решението, и да не допуска неравно третиране на студенти, изпълнили всички изискуеми от тях условия във връзка с провежданото обучение, да търпят последиците от неравното им третиране спрямо лица, намиращи се в аналогично на тяхното положение, както и да не допуска наличието на обстоятелства, които биха могли да доведат до определена форма на дискриминация или съмнение за такава. Жалбоподателят посочва, че КЗД не е изследвала причините за неиздаване на стикер на дипломата на Д. Д.. В компетентност на съответното висше училище е да заяви стикери за дипломата за завършена степен на висше образование за всеки студент, изпълнил задълженията си по учебен план. Данните в заявката се сравняват с данните в регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти, и при несъответствие се правят допълнителни проверки. В случая се установява, че Д. Д. не е изпълнил изискванията на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Право“ за продължителност на обучението не по-малко от 10 месеца. Неправомерно са признати изпити, положени в предходно образование. Независимо от това правоотношението по повод издаването на холограмен стикер е между съответното висше училище и МОН, а не между студента и МОН. Дипломата се издава от висшето училище, като предоставянето на холограмен стикер е част от производството по нейното издаване. Поради това студентът е следвало да сезира училището с искане за издаване на валидна диплома. Липсата на правоотношение със студента води до невъзможност за допускане на дискриминация от страна на МОН. С изменения в нормативната уредба, считано от 01.01.2023г. процедурата за издаване на холограмни стикери е отменена. Към момента регистърът на всички действащи, прекъснали и завършили студенти автоматично генерира електронен номер на диплома по подадените от висшето училище данни за студентите. По този начин е издадена и дипломата на Д. Д. с рег. № 8-3615 от 15.03.2023г. Липсват данни за дискриминация по отношение на други лица, доколкото за другите студенти, на които е издаден холограмен стикер, не е установено несъответствие между заявката и регистъра или при установено такова са представени убедителни доказателства за отстраняването му. Поради това се счита, че не е допусната дискриминация спрямо Д. Д. и се иска от съда да отмени процесното решение в оспорената част. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация, в писмо от 13.03.2024г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че процесното решение е законосъобразен акт, издаден от компетентен орган в установената форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения по съществото на спора излага в становище от 10.04.2024г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Заинтересованата страна - Д. Х. Д., редовно уведомен, не се явява и представлява и не изразява становище по жалбата. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по жалба на Д. Х. Д. до КЗД с вх. № 44-00-2942 от 15.09.2022г. с оплаквания за извършена дискриминация по признак „лично положение“ и „образование“ в периода 07.01.2022г. – 15.03.2023г. поради това, че не е получил холограмен стикер от МОН върху дипломата си за магистър по право, въпреки че е положил необходимите изпити и на 07.01.2022г. е придобил и юридическа правоспособност. Към жалбата е приложена академична справка от 07.02.2022г., от която е видно, че ЗС е записан на 07.11.2018г. в І курс специалност „Право“ и към 11.03.2021г. има заверени 11 семестъра с признатите по време на обучението за бакалавър по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, криминалистика“ съгласно диплома от 2011г., издадена от Варненски свободен университет (ВСУ) „Ч. Х.“. Приложено е и удостоверение за правоспособност № 850 от 07.01.2022г. Сезиран с жалбата, с Разпореждане № 720 от 14.11.2022г. председателят на КЗД е образувал преписка с № 237/2022г., която с оглед изложените признаци за дискриминация „лично положение“ и „образование“ е разпределена на Петчленен състав. С писмо от 18.11.2022г. съставът е уведомил председателя на КЗД за определения председател на състава и докладчика по преписката, предложен е и подпомагащ експерт. По преписката е получено становище от министерството на образованието и науката от 21.12.2022г., в което се посочва, че са установени несъответствия между заявеното от ВСУ и регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти, които се изясняват. Не е изпълнено изискването на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „право“ за продължителност на обучението от мин.10 семестъра и с мин. хорариум от 3500уч.часа. В периода 2018-2021г. ЗС е учила 3 учебни години или 6 семестъра. ВСУ е признал дисциплини от предходно образование в противоречие с чл.44а, ал.2 и чл. 44б, ал.1 от ЗВО – от различна специалност и от различна образователно- квалификационна степен. Към становището са приложени: искане от ЗС до МОН за издаване на стикер за валидиране на дипломата му от 23.05.2022г.; отговор от МОН в посочения по-горе смисъл от 24.06.2022г.; разпечатка от Регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти; писмо от 09.12.2021г. от ректора на ВСУ до МОН за издаване на стикери на 20 завършили студенти по списък; заповед № 254 от 07.03.2019г. на ректора на ВСУ за преместване на 76 студенти от І курс по специалност „Право“ в ІV курс, VІІІ семестър от същата специалност, считано от летния семестър на учебната 2018/2019г.; справка – индивидуален план на ЗС за приравняване към учебен план на специалност „Право“ от диплома за завършено висше образование по специалност „ППООР“. С Доклад заключение от 23.03.2023г., докладчикът по преписката е предложил насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката и призоваване на страните. С Уведомление за призоваване, страните са призовани за заседание. В заседанието на 18.10.2023г. са приети доказателствата, преписката е намерена за изяснена от фактическа и правна страна, дадена е възможност за заключителни становища на страните и преписката е обявена за решаване. На 02.01.2024г. е постановено процесното решение, в което е прието, че чрез неиздаване от МОН на холограмен стикер на дипломата на ЗС, последната е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други студенти, намиращи се в сравнимо сходно положение поради наличие на защитен законов признак. За такива са приети студенти от същата специалност, обучавани в идентична форма и при същия учебен план, които са получили холограмен стикер. За разлика от тях ЗС не е получила такъв, което е прието за неравно третиране по признак „образование“, тъй като е довело до невъзможност за професионална реализация по специалността в периода от предоставяне на холограмен стикер за дипломите на лицата за сравнение до предоставянето на такъв за дипломата на ЗС. Прието е още, че не са налице данни за дискриминация по признак „лично положение“. Отчетено е, че правоотношението по поставяне на стикер е между съответното висше училище и МОН, но е прието за неприемливо студент, изпълнил всички изискуеми от него условия да търпи последиците от непредвидимост в третирането му спрямо лица в аналогично положение. По горните съображения жалбата е приета за основателна в частта за оплакването за дискриминация по признак „образование“. Решението е съобщено на жалбоподателя на 09.01.2024г., видно от известие на л.102 гръб, а жалбата срещу него е подадена на 23.01.2024г. С решение № 78 от 26.02.2024г. на КЗД е поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива относно името на ЗС. Предвид установеното от фактическа страна съдът намира следното от правна страна: Оспорва се подлежащ на обжалване административен акт, от негов адресат, за който е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оглед разпоредбите на чл. 40, чл. 48, чл. 64, ал. 1 ЗЗД решението е взето от компетентен орган. Постановеното решение съдържа всички реквизити посочени в чл. 66 ЗЗД и е спазена установената от закона писмена форма. При издаването на процесния акт съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на решението само на това основание. Правилата, по които се провежда производството пред КЗД са регламентирани в глава ІV, раздел І от ЗЗД. В случая производството е започнало по писмена жалба на засегнато лице. Не е изтекъл срокът по чл. 52, ал. 1 ЗЗД. Не са налице и пречките по чл. 52, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД. След образуване на производството е определен заседателния състав. Последният е определил председател и докладчик. Проведено е проучване, дадена е възможност на страните да се запознаят със събраните материали. Изготвено е заключение от докладчика по преписката и е насрочено открито заседание, за което са призовани всички страни. Страните са приканени да сключат споразумение, к