Решение № 547 от 2.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 9759/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 42-0001881 от 05.07.2022 година директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-гр.София е наложил на М. Й. Ч., ЕГН ••••••••••, наказание глоба в размер на 500(петстотин) лева на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвтПр, за извършено нарушение на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014. Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В същата най-напред се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения- непълно посочване на нарушената законова разпоредба, доколкото нормата на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014, съдържа четири подточки, непълно фактическо описание на нарушението от обективна страна, непълнота относно доказателствата въз основа, на които е формиран извода за извършено нарушение, което е в разрез с чл.42, т.3 и т.4 ЗАНН, в частност се акцентира върху неправилното определяне на мястото и времето на извършване на нарушението. Оспорват се също така компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и преценката на наказващия орган при определяне размера на санкцията, доколкото са изложени единствено отегчаващи, но не и смекчаващи отговорността обстоятелства. В заключение се излагат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адвокат ••••• като се поддържа искането за отмяна, като в допълнение към аргументите изложени в жалбата, се изтъква, че действията на ИААА имат репресивен характер и са свързани с участие на жалбоподателя в протестни действия. В съдебно заседание въззиваемата страна- директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация”- София, редовно призована, не изпраща представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят М. Й. Ч., с ЕГН ••••••••••, с адрес гр. София, ж.к. "•••••, бл.29, вх.В, ет.7, ап.19. На 21.05.2022г., в гр. София, на бул."Ботевградско шосе", посока изход, на около 200м преди пътния възел с АМ "Хемус" свидетелят Б. Н. - служител в РД „Автомобилна администрация”- гр.София, в рамките на правомощията си по чл.91, ал.3, т.1 и т.3 от ЗАвтПр извършили проверка на превозно средство - специален автомобил -бетоновоз марка “Ивеко”, с рег. № ••••••, собственост на "••••• ООД, с водач жалбоподателя- М. ••••. В хода на извършената проверка, служителите на РДАА- гр.София, извършили проверка на документите на водача и превозното средство, както и на информацията относно продължителността на управление и на почивка от страна на водача Ч., като поискали от същия да им предостави за проверка дигиталната си карта на водач с № 00000000036lus000. Записите в същата били разчетени чрез специализиран софтуер на контролните органи, като при проверка на записите за месец май 2022г. се констатирали няколко случай, включително три случая в рамките на периода от 06: 47 часа на 16 май 2022г. до 00: 03 часа на 17 май 2022г., на регистрирани от дигиталния тахограф грешки при използване на картата. При проверката на дигиталната карта била изготвена разпечатка, приложена по делото, в която посочените грешки са отбелезяни върху реда, отразяващ записите от посочената дата, чрез символа "§", ограден в кръг. В резултат на извършената проверка на същата дата- 21.05.2021 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков номер 322800 от страна на свидетеля Б. Н., с който срещу М. Ч. било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че в качеството си на водач на превозно средство за превоз товари, оборудвано с дигитален тахограф не е използвал правилно превключващия механизма на тахографа периода от 06: 47 часа на 16.05.2021г., до 00: 03 на 17.05.2021г., квалифицирано като нарушение на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014. Актът бил предявен на жалбоподателя за подпис и запознаване още в момента на съставянето му. На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление (НП) № 42-0001881 от 05.07.2022 година директорът на регионална дирекция „Автомобилна администрация”-гр.София е наложил на М. Й. Ч., ЕГН ••••••••••, наказание глоба в размер на 500(петстотин) лева на основание чл.93в, ал.14 от ЗАвтПр, за извършено нарушение на чл.34, §.5, б.Б от Регламент № 165/2014. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Б. Н., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № 322800/21.05.2022 година; наказателно постановление (НП) № 42-0001881 от 05.07.2022 година, Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. и Заповед № 110/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ИААА за компетентността на административнонаказващия орган, длъжностна характеристика на актосъставителя, Пътен лист серия ВА, № 780061, разпечатка от дигитална карта на водач, Уведомление по чл.8 и чл.11 от ЗСММ, Съгласувателно писмо на Столична община, Протокол от проведена работна среща на превозвачите. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Н. като те се явяват и съответни на приобщените по делото писмени доказателства, като същият потвърждава участието си в извършената проверка, а при предявяване на приложената към АУАН разпечатка от дигитална карта на водача М. Ч., същият дава и допълнителни разяснения във връзка с разчитане на съдържанието й, както и символните означения в нея. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, съдът възприема в цялост като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, но преценена по същество е неоснователна в искането за отмяна на наказателното постановление. Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 322800/05.07.2022 година, който е съставен от инспектор при РД „Автомобилна администрация”– гр.София, длъжностно лице от контролните органи по глава седма на ЗАвПр, в рамките на материалната и териториалната му компетентност. Въз основа на него е издадено и процесното НП, като същото изхожда от компетентен орган – директор на регионална дирекция „Автомобилна администрация”, оправомощен да издава Наказателни постановления, съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020г., издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на основание чл.92, ал.2 от ЗАвПр. С оглед на това възраженията на жалбоподателя за некомпетентност на актосъставителя и наказващия орган се явяват несъстоятелни. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, установените за това законови срокове. Противно на изложеното в жалбата, нито акта, нито наказателното постановление страдат от пороци, които да засягат описанието на нарушението, като в същото еднозначно е посочено, че нарушението се е изразило в неправилно използване на превключващия механизъм на дигиталния тахограф, което е записано като грешка в дигиталната карта на водача. Следва да се отбележи, че, за да отговарят на изисквания на закона, не е необходимо АУАН и НП дословно да повтарят съдържанието на нарушената законова разпоредба, стига да съдържа всички елементи от състава на отговорността, което изискване в настоящия случай е изпълнено. Посочената като нарушена законова разпоредба на чл.34, §5, б.Б от Регламент(ЕС) № 165/2014г. изисква от водачите на товарни превозни средства да задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо различните периоди от време в дейността на водача, които са изброени в пунктове i до v на посочената разпоредба. При това доколкото в случая нарушението се е изразило именно в неизпълнение на задължението на водача да се отрази съответния период в тахографа и дигиталната карта, то и е записана грешка, а не конкретна дейност. Пропускът води до невъзможност да се установи какво конкретно е извършвал през определени времеви отрязъци, поради което именно няма как от наказващата администрация да се очаква да посочи какво конкретно не е било отразено в записа, респективно да се реферира словесно или цифрово към конкретна хипотеза на чл.34, §5, б.Б от Регламента, каквито твърдения се излагат от жалбоподателя. На следващо място достатъчно ясно и точно са описани както периода на нарушението, а именно от 06: 47 на 16.05.2022г. до 00: 03 на 17.05.2019г., с което са изпълнени изискванията на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, .5 ЗАНН, така и момента на извършване на проверката, при която е било констатирано същото- 13: 40 часа на 21.05.2022г. като не съществува каквато и да е неяснота в тази връзка. Що се отнася до мястото на нарушението, т.е. къде е извършено неправилното боравене с тахографа, то действително същото не е съответно конкретизирано във фактическите рамки на нарушението. При това обаче съдът намира, че този пропуск не следва да се третира като процесуално нарушение от категорията на съществените. От една страна следва да се държи сметка, че естеството на извършваната дейност, във връзка, с която е констатирано нарушението, а именно превоз предполага движение в пространството, а от друга, в конкретната хипотеза точното населено място ии отсечка от пътя, където е реализиран пропуска не са от значение, нито за надлежното описание на всички съставомерни признаци на извършеното, нито за отговорността. От друга страна действително в НП не са посочени смекчаващите или отегчаващи отговорността обстоятелства, с което формално е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН, но този пропуск не може да се определи като съществено процесуално нарушение, доколкото в случая санкцията е определена в абсолютен размер и не подлежи на индивидуализация от страна на наказващия орган. Що се отнася пък до другия пропуск, а именно в самото наказателно постановление да се посочат и доказателствата, които потвърждават нарушението, то съдебната практика е константна в разбирането, че тази липса не засяга правото на защита на нарушителя до степен да обуслови отмяната на наказателното постановление, а от друга страна всички доказателства са били надлежно представени пред съда и събрани с участието на страните в хода на съдебното следствие, с което правата са гарантирани в пълна степен. Предвид на изложеното съдът намира, че не се констатират наведените в жалбата пороци на АУАН и НП, а служебната проверка на същите не констатира и други такива, които да станат основание за отмяна на НП. В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, М. Чавалинов е нарушил разпоредбата на чл.34, § 5, б.Б от ЗДвП, като не изпълнила задължението си като водач на МПС, с което се извършва превоз на товари, снабдено с дигитален тахограф надлежно да борави с превключвателния механизъм на устройството, така, че да се осъществи регистрирането и записването на изброените в посочената разпоредба дейности. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя Чавалинов е ангажирана правилно. Видно от събраните гласни и писмени доказателства, в дигиталната карта на същия, са регистрирани няколко грешки, именно в посочения период 06: 47 часа на 16.05.2022г. до 00: 03 часа на 17.05.2022г. С това си поведение, жалбоподателят в качеството си на -водач на моторно превозно средство, осъществяващо товарни превози не е изпълнил задължението си правилно да борави с тахографа, респективно да осигури записване и отчетност на информацията относно управлението. Нарушението е извършено виновно при форма на вина умисъл, доколкото водачът е предвиждал общественоопасните последици на деянието- нерегистриране на данни относно управлението, съзнавал е общественоопасния му характер и пряко е целял същото. При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Чавалинов по реда на чл.93в, ал.14 от ЗАвтПр, предвиждащ, че "Водач, който не използва правилно превключващия механизъм на тахографа, се наказва с глоба 500 лв." Санкцията е определена в абсолютен размер, поради което съдът не дължи подробно обсъждане на нейния размер. В тази връзка ирелевантни се явяват и смекчаващите или отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и липсата на подробно излагане на същите в съдържанието на наказателното постановление не се явява съществен порок на същото. Следва да се посочи, че не се касае за маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, който да обуслови приложението на чл.28 ЗАНН. Извършеното не се отличава от обичайните случаи на нарушения от посочения вид, напротив констатирани са три записа на грешка в посочения период, а видно от както и още няколко грешки в други периоди, което сочи на константа в поведението на жалбоподателя като водач на товарен автомобил. По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено като издадено при надлежно установена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните правила. За пълнота и във връзка с направеното от страна на жалбоподателя възражение, че проверката и санкцията са резултат на репресивни действия, провокирани от протест на превозвачите няколко дни по рано, то следва единствено да се отбележи, че упражняването на правомощията на контролните органи не може и не следва да се поставя в зависимост от обстоятелството дали дадено лице участва в някакви протестни действия. Няма никакво основание да се твърди, че проверката на бетоновоза, десет дни след датата на протестните действия, в които въобще няма данни да е участвал жалбоподателя, да е форма на държавна репресия срещу същия. От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно произнасяне. Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен начин, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ