Решение № 6 от 8.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1040/2024 г.

На пътно платно с двупосочно движение на водача на превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.Чл. 21, ал. 1 При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните дейности на скоростта в километър в час: за пътно превозно средство от категория „В“, извън населено място, 90 км/ч., като при избиране на скоростта си водачът Е., превишил пределно допустимата скорост за движение извън населено място - 90км./ч., управлявайки лекият автомобил със скорост от 111км./ч. навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал удар с насрещно движещ се мотоциклет м.“БМВ“, м.Р1200ГС, с ДК № ••••••••, управляван от С. В. Х., в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: С. В. Х. и В. Х. Х., пътник на мотоциклета, поради което и на основание чл. 54 НК и чл. 58 А НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ в размер на ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от ПЕТ години. Съдът е наложил и на основание чл. 67, ал.3 НК вр.чл.42а, ал.2, т.1 и т. 2 НК следните пробационни мерки: 1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от две години с периодичност два пъти седмично, през изпитателния срок и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години през изпитателния срок. Със същата присъда на основание чл. 343 г НК вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК К. Т. Е. е бил лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ ГОДИНИ, от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подс.Е. да заплати в полза на Областна дирекция на МВР- гр. София сумата в размер на 4378, 24 /четири хиляди триста седемдесет и осем лева и 24 стотинки, представляваща направените разноски по делото в досъдебната му фаза, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от пет лева за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането. По отношение на веществените доказателства съдът е постановил да останат по делото на основание чл. 111, ал.1 от НПК, до приключване на наказателното производство. В протеста на прокурор Р. Д. от Окръжна прокуратура гр.София са изложени доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, както и наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, които били занижени, не съотствали на регламентираните в чл.36 от НК цели на наказанието и се претендира увеличаването им. Възразява се срещу приложение института на условното осъждане, който прокурора счита, че следва да бъде отменен от въззивната инстанция, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализиране наказанието на подсъдимото лице били хиперболизирани, като от друга страна не били обсъдени в достатъчна степен наложените му административни наказания по ЗДвП, които го характеризирали като недисциплиниран водач на моторно превозно средство. Освен това значителното превишаване на скоростта в конкретния случай била основната причина за настъпилото пътно транспортно произшествие. Държавното обвинение претендира налагане на наказание лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства около средния размер предвиден в нормата на НК – седем години и шест месеца, което след редукцията да достигне параметрите на около пет години лишаване от свобода. Аналогично прокурора претендира и за увеличаване наказанието лишаване от правоуправление, което да бъде увеличено на шест години. Излагат се доводи и за нарушения при приложение нормата на чл.54 от НК, тъй като не била взета предвид обществената опасност на деянието и дееца, а извършеното от подсъдимия било от категорията на общоопасните престъпления, които в последните години бележели значителен ръст, като основната причина била именно високата скорост на управление на моторните превозни средства. Определеното от първостепенния съд наказание не можело да постигне целите на генералната и специалната превенция предвидена от законодателя. Неправилна и незаконосъобразна била присъдата и в частта относно приложението на чл.66 ал.1 от НК. Не били взети предвид писмените доказателства от Сектор ПП-КАТ, според които за по-малко от четири години, спрямо подсъдимия били наложени осем административни наказания по ЗДвП. Наличието на множество нарушения водел до извода, че наказанията не били изиграли възпираща и превъзпитателна роля спрямо дееца като водач на МПС, напротив същият бил утвърден нарушител на нормите, регламентиращи движението по пътищата и безопасността на транспорта. В конкретния случай предмет на настоящото дело също били извършени две груби нарушения по ЗДвП – превишена скорост и навлизане в лентата за насрещно движение. Претенцията на прокурора е на чл.337 ал.2 т.1 и 2 от НПК присъдата да бъде изменена, като размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС бъдат увеличени, като се постанови реалното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се отмени разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Присъдата е атакувана и от частните обвинители Р. В. Х., Х. Р. Х., В. Р. Х., П. Г. Г., Х. П. Г. и П. Х. Г. чрез повереника им адв.И. И.С. с доводи относно неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Във възивната им жалба и допълнението към нея адв.И. сочи, че по отношение на подсъдимото лице съдът подходил крайно снизходително, независимо от чистото му съдебно минало и млада възраст. Не са били взети под внимание фактите и обстоятелствата по делото, а именно управлението на МПС с висока скорост и навлизане в лентата за насрещно движение от водач с множество наложени му наказания по административен ред съгласно ЗДвП, които също били игнорирани от съда. С налагането на нисък по размер на наказание лишаване от свобода за извършеното деяние и отлагане на неговото изтърпяване във времето, частните обвинители и техния повереник не считат, че същото би имало възпитателен и поправителен ефект върху подсъдимия, както и върху останалите членове на обществото. В този смисъл се претендира на основание чл.334 т.3 от НПК да бъде увеличен размера на наказанието лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер / над седем години / с ефективното му изтърпяване/, както и увеличаване кумулативно наложеното на подсъдимия наказание лишаване от управление на МПС за срок не по-малък от шест години, за да бъдат постигнати целите на наказанието в конкретния случай съобразно чл.36 от НК, тъй като причиняването смъртта на двете пострадали лица било по вина на подсъдимия при грубо нарушаване правилата за движение по пътищата. Иска се да бъде поправена и грешката допусната в единния граждански номер на пострадалата В. Х. Х. който бил ••••••••••. Претенция се отправя от адв. И. И. С. и по отношение на разноските за адвокатското възнаграждение съобразно чл.189 ал.3 от НПК, в която част липсвало произнасяне от първостепенния съд, въпреки своевременното отправяне на това искане от повереника. Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от частните обвинители В. С. Х., Й. И. Х. и Г. В. Г. чрез повереника им адв.Б. Х. също с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В конкретния случай наказанието неправилно било определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в рамките на неговия минимум, при обективно изяснените обстоятелства, според които деянието било извършено – при грубо нарушаване нормите на ЗДвП и смъртта на две млади лица, чиито семейства и близки били унищожени от загубата им. Наказанието лишаване от свобода следвало да бъде наложено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и да бъде увеличен неговия размер с реалното му изтърпяване. В този смисъл се иска на основание чл.334 ал.1 т.2 от НК увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода без приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и увеличаване на наказанието лишаване от правоуправление за срок от минимум пет години. Твърди се, че първостепенния съд не се произнесъл по претенцията за разноските във връзка с адвокатското възнаграждение на повереника, в която част се иска произнасяне от въззивната инстанция. В съдебно заседание прокурорът от АП-София поддържа протеста в частта относно увеличаване наказанието лишаване от право подсъдимият да управлява моторно превозно средство и неприлагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК по отношение наказанието лишаване от свобода. Не поддържа протеста в частта относно искането за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, като претендира единствено да бъде постановено реалното му изтъряване, тъй като по този начин би се постигнала генералната превенция съгласно чл.36 ал.1 от НК. На същото основание моли лишаването от правоуправление да бъде завишено с още 2/две/ години или общо 5/пет/ години лишаване от правоуправление. От редовно призованите частни обвинители В. Х., Й. Х. и Г. Г. се явява единствено Й. Х. с повереника им Б. Х.. Повереникът се придържа към въззивната си жалба и допълнението към нея, която поддържа, в това число подробно мотивираните оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното не било обосновано от първостепенния съд с оглед отнетите два човешки живота, поради което се претендира за изменение на присъдата с ефективно осъждане на подсъдимия, както и за присъждане на разноските от първата инстанция, което не било направено. Адв.Х. намира за основателно направеното от прокурора искане лишаването от правоуправление на подсъдимия да бъде за по-дълъг срок, а именно за 5/пет/ години. Останалите частни обвинители Р. Х., Х. Г., В. Х., П. Г., Х. Х. и П. Г., редовно призовани се явяват лично с изключение на П. Г. и Х. Г.. Всички те са представлявани от адв.И. И.– С., която се явява лично пред въззивния съд. Повереникът поддържа въззивната си жалба и допълнението към нея, в това число и съображенията за увеличаване на наказанията и неприлагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Следвало според повереника да бъде отчетена тежестта на извършеното деяние и смъртта на двата човешки живота, причинена от управлението на МПС с висока скорост на завой при ясна видимост, както и навлизането в насрещната лента за движение. Адв.И. прави аналогия с друго висящо производство за смърт на пътя с причинена смърт на две лица на бул.“Сливница“, при което съдът е наложил ефективно наказание от 9 години лишаване от свобода, редуцирано на 6 години лишаване от свобода. Счита, че така наложеното наказание от първата инстанция по настоящото дело нямало да доведе до осъществяването на личната и генералната превенция. Претедира за извършване корекция в единния граждански номер на загиналата при пътно транспортното произшествие В. Х. Х. с оглед реализиране правото на пострадалите на застрахователно обезщетение. В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият К. Т. Е. се явява лично и чрез упълномощения си защитник адв.А. М.. Намират протеста и въззивните жалби за неоснователни и тенденциозни, а присъдата на първостепенния съд за правилна, законосъобразна и обоснована, съобразена с практиката на съдилищата и действащите към момента на извършване на деянието разпоредби, поради което която молят да бъде потвърден акта на СОС. Считат, че отмереното наказание би реализирало в пълен обем личната и генералната превенция съобразно преследваните от законодателя цели посочени в чл.36 от НК. Поддържат становището, че наложените на подсъдимия административни наказания не го определяли като системен нарушител по ЗДвП. Подсъдимият намира присъдата за справедлива и изразява съжаление за извършеното, на което бил направил равносметка и си взел поука. Отчита неразумната си постъпка и поведение, които отдава на младата възраст. Моли за справедливо решение на съда, както и да му бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

На пътно платно с двупосочно движение на водача на превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.Чл. 21, ал. 1 При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните дейности на скоростта в километър в час: за пътно превозно средство от категория „В“, извън населено място, 90 км/ч., като при избиране на скоростта е превишил пределно допустимата скорост за движение извън населено място - 90км./ч., управлявайки лекият автомобил със скорост от 111км./ч. и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където ударил с насрещно движещ се мотоциклет м.“БМВ“, м.Р1200ГС, с ДК № ••••••••, управляван от С. В. Х., в резултат на което и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на: С. В. Х. ЕГН •••••••••• и пътничката до него В. Х. Х. ЕГН ••••••••••. Установено е, че подсъдимият е правоспосочен водач на МПС категория „М и В“ от 29.11.2018г. с издадено СУМПС №283823594 и има наложени административни наказания за допуснати нарушения по ЗДвП. Нарушенията касаят предимно техническата изправност на управляваните от него МПС, както и комплектоването на автомобила с необходимите реквизити съобразно ЗДвП. Установено е също, че подс.Е. и св.А. М. живеели в с.•••, община •••, обл.•••, били приятели и роднини. На 09.04.2022 г. следобед св.М., който управлявал собствения си лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с ДК № ••••••••. се придвижил от дома си в с. •••, общ. Горна Малина, до намиращ се в същото населено място магазин, където срещнал подс.Е.. Там св.М. установил, че не носи в себе си свидетелство за управление на МПС, поради което помолил подсъдимия да го закара до аптека, находяща се в с. Горна Малина, обл.София, за да закупи лекарства. Подс. Е. се съгласил и седнал на мястото на водача на предната лява седалка, а св.М. се качил на предна дясна седалка. Двамата поставили обезопасителните колани и подсъдимият привел автомобила в движение, насочвайки се към с.Горна Малина. Тъй като обаче аптеката в с. Горна Малина не работела, двамата решили да се върнат обратно в с. •••. Около 17: 30 часа, още в светлата част на денонощието, подсъдимият управлявал автомобила по третокласен път 6004, излизайки от с. Горна Малина в посока с. Белопопци. Видимостта в този момент била добра. В района на км 3+700 пътното платно било с широчина 6, 20 м, предназначено за двупосочно движение, без поставена хоризонтална маркировка, която да разделя двете пътни ленти. Платното за движение било сухо, с асфалтово покритие, без видими неравности и дупки. От двете страни на платното имало тревни площи, а от лявата страна - храстовидна растителност. В посочения участък пътят правел десен завой спрямо посоката на движение на лекия автомобил м. „Субару“, като завоят бил означен с предупредителен пътен знак за опасност „А1 - опасен завой надясно“, след който следвал прав участък. Липсвало въведено ограничение на скоростта, поради което максимално допустимата скорост на движение на леки автомобили била 90 км/ч, а на мотоциклетите - 80 км/ч. Подс.Е. управлявал автомобила с ДК № •••••••• със скорост около 111 км/ч, като пред него в същата посока се движел неустановен по делото тъмен на цвят лек автомобил. По същото време в насрещната пътна лента с посока на движение от с. Белопопци към с. Горна Малина със скорост от около 90 км/ч се движел мотоциклет м. „БМВ“, модел „Р1200ГС“, с ДК № ••••••••, управляван от пострадалия С. В. Х., заедно с когото пътувала пострадалата В. Х. Х.. Двамата били с поставени предпазни каски на главата. В района на км 3+700 мотоциклетът застигнал и изпреварил движещият се пред него в същата посока лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С4“, с ДК. № ••••••••, управляван от св. С. Г., в който пътувала св. А. В.. След изпреварването мотоциклетът продължил да се движи със същата скорост в своята пътна лента пред лекия автомобил, управляван от свид. С. Г.. За двамата водачи предстоял ляв завой, непосредствено преди който мотоциклетът и автомобила марка „Ситроен“ се разминали с горепосочения неустановен автомобил. В следващия момент подс.Е., управлявайки л.а „Субару“ № •••••••• навлязъл в десния завой, означен със знак „А1“. Тъй като се движел със скорост, надвишаваща максимално допустимата от 90 км/ч и критичната за преодоляване на завоя от 93 км/ч, подсъдимият изгубил контрол върху лекия автомобил, който се завъртял и навлязъл в лентата за насрещно движение, където на разстояние 22 м се намирал управляваният от пострадалия Х. мотоциклет. Последвал удар между предната гума на мотоциклета и дясната странична част на автомобила, в зоната на предна дясна врата. От силата на удара мотоциклетът бил отхвърлен назад спрямо посоката си на движение и се установил извън пътното платно на разстояние 46, 15 метра след приетия в протокола за оглед ориентир № 1 и на разстояние 2, 80 метра вляво от ориентир № 2. Под действието на инерционните сили телата на двамата пострадали Х. и Х. били отхвърлени напред спрямо посоката им на движение и нагоре. Тялото на В. Х. паднало на земната повърхност извън пътното платно, на разстояние 22, 10 метра след възприетия ориентир № 1 и на 2, 88 метра вляво от ориентир № 2. В резултат от високоенергийното инерционно въздействие след удара В. Х. получило тежка шийна травма, която довела до незабавната й смърт.Тялото на С. Х. паднало в храсти извън пътното платно, на разстояние 32, 50 метра след ориентир № 1 и на разстояние 6, 90 метра след ориентир № 2. В резултат от удара и последвалото падане С. Х. получил тежка съчетана шийна и гръдна травма, довели до бързата му и неизбежна смърт. След удара лекият автомобил марка „Субару”, под действието на инерционните сили, се завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка и се установил на разстояние 43 метра след ориентир № 1 и на 0, 30 метра вляво от ориентир № 2, приети в протокола за оглед на местопроизшествие. Подс.Е. и св.М. излезли от автомобила и останали до него. Св. С. Г. междувременно успял да намали скоростта на движение на управлявания от него автомобил марка „Ситроен”, с ДК № ••••••••, преминал в лентата за насрещно движение и успял да избегне удар с лекия автомобил м. „Субару”. Св.Г. придвижил управляваното от него моторно превозно средство на безопасно разстояние, след което спрял и подал сигнал на тел. 112 за възникнало ПТП. На местопроизшествието пристигнали служителите на РУ МВР - Елин Пелин – св. Е. В. и З. Д.. Подс.Е. и св. М. били изпробвани за употреба на алкохол и наркотични вещества, като пробите били отрицателни. Пристигналият на място екип на ФСМП - Елин Пелин констатирал смъртта на С. Х. и В. Х.. Безспорно съдебно-медицинските експертизи са дали заключения за наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт на пострадалите С. В. Х. и В. Х. Х., с оглед вида и естеството на травмите, както и механизма на причиняването им, подробно анализирани от първостепенния съд. Не е установено / изследвано е по делото и доказано по експертен път с химически експертизи/ подс.Е. да е употребил алкохол, съответно при починалата В. Х. също не е установено наличието на етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества, от взетата проба на пострадалия С. Х. е установено 0.22 г/л етанов, като не е установено наличието на метанол или ацетон. Виновното поведение на подс.Е. правилно е изведено от протокола за оглед на местопроизшествието, иззетите веществени доказателства съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ №30/2022г. на в.л.д-р А., според която именно подсъдимият е бил зад волана на л.а „Субару“, „Легаси“, с ДК № •••••••• и го управлявал, също заключението на комплексната съдебно-медицинска автотехническа експертиза на вещите лица инж.А. А. и д-р В. Т., видно от което заключение основната причина за настъпилото пътно транспортнто произшествие е било поведението на подс.Е., който като водач на МПС е навлязъл неправомерно в насрещната лента за движение на пътния участък след десния завой и то с висока скорост около 111км/ч при разрешена 90 км/ч, така че управлявалия мотоциклета пострадал С. Х. не е имал техническа възможност да избегне удара. Същевременно установено посредством тази експертиза, че ако подсъдимият се е движил със скорост под 93 км./ч е имал техническата възможност да избегне удара, тъй като би се движил безпроблемно в кривата на десния завой и не би настъпила загубата на страничната устойчивост на контролираното от него моторно превозно средство. Тъй като за извършеното от подс.Е. деяние по вмененото му обвинение не се спори от страните, въззивната инстанция не счита за нужно да излага повече съображения, още повече, че се солидализира напълно с аналитичната дейност, изложена в мотивите на първостепенния съд. По отношение на наказанието, в която насока са основните възражения на държавното и частното обвинение въззивния съд преценява протеста и въззивните жалби за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ относно явната несправедливост на наказанието лишаване от правоуправление, чийто размер действително не е съобразен с доказателствата по делото и не е достатъчен за постигане целите на наказанието. Този съдебен състав счита, че размерът на наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде коригиран в посока увеличаването им. В останалата част относно наказанието лишаване от свобода, за което също се иска увеличаването му и реалното изтърпяване с отмяна приложението на чл.66 ал.1 от НК – протестът и въззивната жалба са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е законосъобразно и справедливо отмерено от Окръжния съд, който правилно го е индивидуализирал, съобразно чл.54 от НК и впоследствие го е намалил с една трета с оглед разпоредбата на чл.58а от НК, приложима в конкретния случай с оглед процедурата по чл.373 ал.2 от НПК и разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК съгласно редакцията в ДВ бр.74/2015г., действала към момента на извършване на деянието. При индивидуализиране на наказанието правилно са били взети предвид всички обстоятелства по внесеното обвинение, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, за всяко едно от които първостепенният съд обстойно се е мотивирал. Вярно е преценен баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, отчетен е значителния превес на смекчаващите, поради което контролираният съд е процедирал правилно, определяйки наказанието към неговия законов минимум, съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, като е съобразена действащата към момента на извършване на деянието разпоредба на чл. 343 ал.3 б“б“ пр.1-во вр. ал.1 б“в“ 342 ал.1 пр.3 вр. чл.2 ал.2 от НКсъгласно ДВ бр.74 от 2015г., предвиждаща в санкционната част наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години.Правилно са били отчетени младата възраст на подсъдимия, който е бил на 22 г. към момента на извършване на деянието, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни /л.139 т.1 дп/, според които същият упражнява трудова дейност в „Еврохолд“ЕООД, няма други противообществени и криминални прояви. Вярно е преценено, че самопризнанието на подсъдимия не следва да се отчита допълнително като смекчаващо отговорността обстоятелство с оглед на това, че е необходимо условие за приложението на диференцираната процедура по чл.373 ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК, при която определеното наказание се редуцира с една трета. Действително към настоящият момент с изменението в НПК, ДВ бр.67 от 4.08.2023г. законодателят, отчитайки високата обществена опасност на подобен род деяния е завишил долната граница на наказанието от три на пет години, което обаче в случая не може да намери приложение по отношение на подс.Е. с оглед принциното положение залегнало в чл.2 от НК – за всяко престъпление да се прилага законът който е бил в сила по време на извършването му – т.е към датата на деянието 9.04.2022г.. Неоснователно е възражението на поверениците на частните обвинители тази тенденция на законодателя да бъде отчетена в ущърб на подсъдимото лице, тъй като основният принцип не може да бъде дерогиран от последвала законодателна дейност. Същото се отнася и със сочената от адв.И. аналогия относно наложено по-високо по размер наказание лишаване от свобода по други висящи в съдебна фаза наказателни производство с предмет пътно транспортни произшествия, която теза не може да бъде споделена от въззивния състав, тъй като всеки случай следва да се преценява индивидуално – както относно доказателствата, така и относно личността на дееца и реализираната по отношение на него наказателна отговорност с оглед постигане целите заложени чл. 36 от НК. Неоснователно е възражението на поверениците на частните обвинители да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство настъпилият вредоносен резултат – причинената смърт на две лица, при положение, че законодателят вече един път вече го е отчел при квалифицирания състав на престъпното деяние по чл. 343, ал.3 б."б" от НК, която по-тежка квалификация е била взета под внимание от контролирания съд при определяне на наказанието съобразно чл.54 от НК. Възраженията в тази насока на поверениците на частните обвинители, както и от страна на прокурора да бъдат взети предвид като отегчаващи обстоятелства броя на жертвите са изцяло неоснователни, поради което настоящият въззивен състав намери мотивите на първата инстанция в тази част за правилни, закосъобразни и обосновани. Събраните по делото доказателства не променят становището на въззивния съд за необходима корекция в преценката на баланса между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, различна от изложената в мотивите на Окръжния съд при определяне наказанието на подс.Е. и неговия размер при отчетения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай не са игнорирани от първостепенния съд административните нарушения на подс.Е., в каквато насока са налице възражения от страна на поверениците на частните обвинители, както и прокурора. Напротив същите са били отчетени в контекста на кръга от отегчаващите обстоятелства при определяне размера на наказанието лишаване от свобода. Правилно е прието, че допуснатите от подсъдимия административни нарушения по ЗДвП не са тежки и не могат да го определят като лице с висока степен на обществена опасност при извършване на инкриминираното деяние, като същите по-скоро според въззивния състав биха дали отражение върху правилното прецезиране размера на наказанието лишаване от правоуправление, за което ще се вземе отношение по-нататък в настоящите мотиви. Видно от приложената на л.31 т.3 от ДП справка на ОДМВР София сектор „ПП“, осемте нарушения по ЗДвП от страна на подс.Е. касаят предимно техническата обезпеченост на управляваното от него моторно превозно средство: на 30.11.2018г. е наказан по административен ред за шофиране без предпазен колан, на датите 6.10.2019г., 17.02.2021г, 10.03.2021г., и 18.06.2021г. – за управление на МПС без необходимото оборудване, аптечка, съответно без пожарогасител, техническа изправност на автомобила, на 10.01.2020г. – за управление на МПС с непочистени регистрационни табели, на 4.02.2020г. – за несъобразено поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират и контролират движението на пътя. При определяне наказанието лишаване от свобода първостепенния съд е взел предвид и обстоятелството, че с поведението си на 9.04.2022г. подсъдимият е нарушил две отделни разпоредби на ЗДвП – превишаване на скоростта и навлизане в насрещното платно за движение. Същевременно обаче видно от горепосочената справка на ОДМВР София сектор „ПП“ подс.Е. не е бил наказван друг път за превишаване на скоростта при управление на моторно превозно средство и поведението му по настоящото дело може да се третира като инцидентна проява в неговия живот, дължаща се на неговата неопитност като млад водач, качващ се на чуждо моторно превозно средство. Самото нарушение действително визира превишаване на скоростта с около 20 км./ч, което до момента не е било допускано от подсъдимия, но е било достатъчно укоримо в конкретния случай с оглед неголемият му опит като шофьор да доведе до невъзможност да овладее и контролира управляваното от него моторното превозно в рамките на завоя и навлизайки в лентата за насрещно движение да причини тежкия съставомерен резултат – смъртта на две лица, което обаче не се отчита като допълнително отегчаващо обстоятелство. В този смисъл настоящият въззивен състав, придържайки се към събраните по делото доказателства и установената съдебна практика, обективирана в ТР №2 от 22.12.2016г. по ТД №2/2016г. на ОСНК на ВКС намира, че първостепенния съд правилно и обосновано е определил санкцията в рамките на минимума, предвиден за престъплението чл. 343 ал.3 б“б“ пр.1-во /редакция ДВбр.74/2015г. вр. ал.1 б“в“ 342 ал.1 пр.3 вр. чл.2 ал.2 от НК, а именно четири години и половина – 4 /четири/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода, отчитайки по-големия брой смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретния случай съобразно нормата на чл.54 от НК и заложените от законодателя цели посочени в чл.36 от НК. Правилно и законосъобразно определеното наказание в размер на именно 4 /четири/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода е било намалено на основание чл.58а от НК с една трета, което намаление се равнява на 18 месеца /или 1г. и 6 мес./ лишаване от свобода. Съдът е задължен да приложи нормата на чл.58а от НК, с оглед развилото се производство по реда на съкратеното съдебно следствие съгласно чл.373 ал.2 вр. 372 ал.4 и чл.371 т.2 от НПК. Според въззивния състав не се налага исканата от прокурора и частните и обвинители корекция в посока увеличаване на наказанието лишаване от свобода, в това число и постановяването на неговото реално изтърпяване, като се отмени приложението на чл.66 от НК. Така наложеното на подс.Е. наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода би постигнало предвидените в закона цели за неговото поправяне, превъзпитаване към спазване на закона и добрите нрави с отнемане възможностите му да върши други престъпления, като същевременно би имало възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото. Максимално определеният изпитателен срок от 5/пет/ години съгласно чл.66 ал.1 от НК дава достатъчно гаранции предвидените от законодателя цели на наказанието да бъдат постигнати. В случая целите на индивидуалната превенция и според настоящия въззивен състав биха могли да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наказанието, тъй като става въпрос за неосъждано лице, извършило непредпазливо деяние, в млада възраст 22 годишен, с добри характеристични данни, понастоящем 24 годишен, полагащ обществено полезен труд и изразил критично отношение към действията си и искрено съжаление за случилото се. Допуснатите от подсъдимия административни нарушения на правилата за движение съгласно ЗДвП преди настоящото деяние не могат да мотивират отказ от приложението на нормата на чл.66 от НК. Анализът на всички тези обстоятелства, свързани с личността на подс. Е. са обсъдени подробно от първостепенния съд, който е направил верен извод, че предупредителното и възпиращо въздействие върху подсъдимия може успешно да бъде постигнато без принудителното му изолиране в местата за лишаване от свобода, а с отлагане изпълненито на наказанието. Според трайно утвърдената съдебна практика на ВКС / Р№624/5.12.2024г. по н.д. 886/2024г. на ВКС I н.о, Р №9/29.01.2019г. по н.д.1210/2018г. II н.о., Р №95 от 25.06.2019г. на ВКС по н.д. №310/2019г. III н.о., Р №233 от 12.11.2018г.. на ВКС по н.д.№876/2018г. II н.о, и др. /, отложеното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато е законово определено и съобразено с всички конкретни факти и личността на подсъдимото лице, не означава липса на наказание, а реализиране на наказателна отговорност в рамките на закона, тъй като справедливостта за обществото не се постига единствено чрез въдворяване на извършителя в пенитенциарно заведение, където да бъде изолиран от обществото, още повече, че в конкретния случай става въпрос за неосъждано лице, в млада възраст, което упражнява трудова дейност. Действително обществото е крайно чувствително и непримиримо към подобен род деяния, но намаляване на броя на трагичните пътни инциденти в така наречената „война по пътищата“ могат да бъдат преодолени чрез комплекс от мерки на всички държавните органи и съзнателното правомерно поведение на всеки един член на това общество, а не чрез отричане на института на условното осъждане, в случаите, когато може да бъде успешно приложен. Тежкият вредоносен резултат по настоящото дело и наличието на квалифицирания състав „причиняване на смърт на повече от едно лице“ / в случая двама пострадали / не изключва възможността за приложението на чл.66 от НК, когато е законово обоснована за постигане на индивидуалната превенция, на която се отдава приоритет, без да се пренебрегва и игнорира генералната такава. Уловното осъждане притежава предупредителен момент за възпиране на дееца от извършване на ново престъпление и сериозно го мотивира да се въздържа от неправомерни действия, да се поправи и превъзпита, тъй като реално е запазена възможността в определения от съда пет годишен изпитателен срок от влизане в сила на присъдата, изпълнението на наказанието да бъде приведено при ново криминогенно поведение. В конкретния случай определения от Окръжния съд София максимален изпитателен срок от 5 години, с който се отлага във времето изпълнението на наказанието 3 години лишаване от свобода по отношение на подс.Е. при наличието на предпоставките на чл.66 ал.1 от НК – чисто съдебно минало и постигане на целите на наказанието, преди всичко поправянето на осъдения, правилно са били преценени и обстойно мотивирани в атакувания съдебен акт, без да се налага негова корекция или отмяна. Основателно е обаче искането на държавното и частното обвинение за увеличаване срока на определената от съда санкция лишаване от право подсъдимият да управлява МПС, наложена на основание чл.343 г. вр. чл.343 ал.3 „б“ вр. ал.1 б“в“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, тъй като е занижена и несправедливо отмерена в рамките на периода от три години при положение, че макар и като млад водач подс.Е. за кратък период от време е допуснал осем нарушения по ЗДвП, които макар и да не са груби го характеризират като недисциплиниран водач на пътното платно, който поставя в риск не само себе си, но и останалите участници в движението. Този извод следва от анализа на приложената на л.31 т.3 от досъдебното производство справка на ОДМВР София сектор „ПП“, според която осемте нарушения по ЗДвП от страна на подс.Е. касаят техническата обезпеченост на управляваното от него моторно превозно средство: на 30.11.2018г. същият е наказан по административен ред за шофиране без предпазен колан, на датите 6.10.2019г., 17.02.2021г, 10.03.2021г., и 18.06.2021г. – за управление на МПС без необходимото оборудване, аптечка, съответно без пожарогасител, управление на техническа неизправен автомобил, на 10.01.2020г. – за управление на МПС с непочистени регистрационни табели, на 4.02.2020г. – за несъобразено поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират и контролират движението на пътя. При това положение, имайки предвид и нарушенията по чл.16 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършени от подсъдимия на 9.04.2022г., за да се въздейства ефективно възпитателно и предупредително върху него, размера на наказанието лишаване от правоуправление следва да бъде увеличен от 3 /три/ на 5 / пет/ години за постигане целите на наказанието. Действително извършеното от подс. Е. престъпление по настоящото дело е резултат от допуснато от него за първи път нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП – управление на МПС със скорост над допустимата съобразно закона и чл.16 ал.1 от ЗДвП– навлизане в насрещната лента за движение, като резултат от превишаването на скоростта. В съчетание обаче с предходните му нарушения по ЗДвП същият категорично може да бъде определен като недисциплиниран млад водач на МПС, за когото именно лишаване от правоуправление за по- продължителен времеви период би изпълнило целите на индивидуалната и генералната превенция. Имено този пет годишен срок, през който подсъдимият ще бъде изолиран да участва в движението като водач на МПС съгласно ЗДвП ще му даде възможност да преосмисли, осъзнае и коригира поведението си за спазване на правилата за движение по пътищата, който размер е съобразен и с разпоредбите на чл.37 т.7 и чл.49 ал.2 от НК. Ето защо настоящият въззивен състав намира за основателни в тази част протест на прокурора и жалбите на частните обвинители и техните защитници за изменение на присъдата на основание чл.337 ал.2 т.1 от НПК в посока увеличаване на наказанието лишаване от правоуправление от три на пет години, който размер намира за достатъчен с оглед доказателствата по делото за постигане целите наказанието. По отношение наложените на подсъдимия К. Т. Е. на основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично през изпитателния срок и 2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години през изпитателния срок въззивния съд преценява, че същите са наложени в нарушение на закона. В случая става въпрос за пробационни мерки на основание чл.67 ал.3 от НК, прилагани диспозитивно от съда като допълнително въздействие спрямо подсъдимото лице при отлагане наложеното наказание лишаване от свобода, когато то е не по-малко от шест месеца, които пробационни мерки не са наказание по смисъла на чл.37 ал.1 т.2 от НК. Към датата на деянието действащата разпоредба предвижда постановяването само на една от пробационните мерки през целия период на изпитателния срок. Съгласно чл.2 от НК деянието е извършено от подс.Е. на 9.04.2022г. и приложимата разпоредба на чл.67 ал.3 от НК преди изменението в ДВ бр.67 от 4.08.2023г., в случая към редакцията в ДВ бр.27/2009г., която е по-благоприятна за дееца предвижда, когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по-малко от шест месеца, съдът може да постанови една от пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1-4 през изпитателния срок. В случая съдът е постановил повече от една пробационна мярка, като е определил и срок на всяка една от пробационните мерки – две години при положение, че изпитателния срок е за пет годишен период. Това налага отмяна на постановените в нарушение на закона пробационни мерки по реда на въззивния контрол за законосъобразност, независимо от това, че не се засягат от протеста и въззивните жалби, тъй като по този начин не се влошава положението на подсъдимия. От друга страна максимално определения изпитателен срок на отлагане на наказанието лишаване от свобода, който е пет години, както и срокът на лишаването от правоуправление за продължителен петгодишен период гарантират изпълнение целите на наказанието и не налагат необходимостта от допълнителна мярка за въздействие спрямо подсъдимия. Що се отнася до възраженията на адв.И., свързани с единния граждански номер на пострадалата В. Х. Х., който несъмнено е ЕГН ••••••••••, както вярно е посочил и СГС в мотивите си на л.1, /л.146 от съдебното дело 577/23г./, в това число и възраженията на поверениците на частните обвинители за присъждане на разноските от първоинстанционното производство – тези искания няма как да бъдат разгледани и уважени от настоящият състав, тъй като по същите въпроси е налице отделно произнасяне на СГС в това число и на САС НО I състав с Определение №366/09.04.2024г., в което е указано, че всички въпроси свързани с тълкуване, респективно разноски извън постановената присъда се разглеждат по реда на чл.414 от НПК и чл.306 ал.1 т.4 от НПК след влизането й в сила.