Решение № 1309 от 3.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 327/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба, подадена от С. Ф. М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Стара Загора, против Заповед рег. № Л-1342 от 26.03.2025г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, с която заповед на лишения от свобода С. М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. Жалбоподателят оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка като поддържа, че не е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение, като основание за наложената дисциплинарна санкция. Твърди, че макар да е бил в близост до възникналия конфликт между л.св. А. И., л.св. С. Т. и л.св. И. С., не се е намесвал по никакъв начин в този конфликт. Счита, че доколкото нито е предизвикал, нито е участвал в конфликта и в последвалата физическа саморазправа между други лишени от свобода лица, неправомерно е наказан. Направено е искане обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отменена, като незаконосъобразна. Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява извършеното от С. М. противоправно деяние, за което правилно и законосъобразно му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия”, при определяне срока на наказанието с оглед наличието на предходни налагани на лишения от свобода дисциплинарни наказания. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Съгласно Докладна записка вх. рег. № 113-1751/ 18.03.2025г. от мл. инспектор С. С. М. - надзирател, осигуряващ надзора и охраната на лишените от свобода от ІХ група, на 18.03.2025г. около 10 часа пред спално помещение № 15 е възникнал словесен конфликт между л.св. И. Г. С. и л.св. А. В. И.. Въпреки дадените от постовия надзирател разпореждания за прекратяване на спора, л.св. И. заедно с л.св С. Т. нападнали л.св. С., като започнали да го удрят с юмруци в областта на лицето. Постовият надзирател се обадил на ДОЧ за случващото се и заедно с колегите си преустановили конфликта. В докладната записка е посочено, че и тримата лишени от свобода – участници във физическата саморазправа, били заведени в стационара за травматологичен преглед. По делото е представен и Протокол за преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в ІХ група – 3-ти коридор от дата 18.03.2025г. в диапазон от 09.43ч до 09.47ч. Съгласно отразеното в изготвения протокол, в 09.43 часа лишеният от свобода А. В. И. влиза в спално помещение № 15, след което излизат с лишения от свобода И. Г. С. и започват да си разменят реплики и да ръкомахат с ръце. В 09.44 часа лишеният от свобода А. В. И. започва да нанася удари в лицето на И. Г. С., който е хванат през цялото време през тялото, за да не се съпротивлява, от лишения от свобода Г. Й. З.. М. И. е подкрепен от лишения от свобода С. Й. Т., който започнал също да нанася удари по тялото на С.. Отговорникът на групата л.св К. Н. И. отива да ги разтървава, но е изблъскан от С. Ф. М., който му попречил да ги разтърве. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л-1342 от 26.03.2025г., издадена от Началника на Затвора - Стара, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7, предл. второ във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС, на лишения от свобода С. М. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия. От фактическа страна издадената заповед и наложеното с нея дисциплинарно наказание се основават на констатацията, че лишеният от свобода С. М. с действията си е нарушил установения ред и дисциплина, съгласно разпоредбата на чл. 100, ал.2, т.7, пр. второ във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 18.03.2025г. около 09.40 часа в коридора на IХ група, служител от НОС установява, че между лишени от свобода пред спално помещение № 15 е възникнал словесен конфликт. Участници са били И. Г. С., А. В. И., С. Й. Т., С. Ф. М. и Г. Й. З.. Видно от извършената проверка и преглед на камерите, в 09.43 часа лишеният от свобода А. В. И. влиза в спално помещение № 15, след което излизат с друг лишен от свобода – И. Г. С. и започват да си разменят реплики и да ръкомахат с ръце. Минута след това А. В. И. започва да нанася удари в лицето на И. Г. С., който в същия момент бива хванат през тялото от Г. Й. З. – за да не се съпротивлява. В хода на насилието, в атаките срещу И. Г. С. се включва и С. Й. Т., който започва да нанася удари. В този момент се намесил и С. Ф. М., който изблъскал от своя страна К. Н. И., тъй като последният се опитал да потуши физическата саморазправа. В заповедта е посочено и че нарушението е констатирано с докладна записка № 1751/ 18.03.2025г., с приложени към нея 10 броя обяснения, протоколи от изслушване и преглед от видеозаписи. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваната заповед, в т.ч Докладна записка рег. № 113-1751 от 18.03.2025г. от мл. инспектор С. С. М.; обяснения от лишени от свобода; Протокол за преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в ІХ група – 3-ти коридор от дата 18.03.2025г. и др. Като доказателства са приети и представените от ответника заповеди за предходно наложени на л.св. дисциплинарни наказания. Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на л.св. К. Н. И.. Свидетелят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, като е отговорник на ІХ група. Свидетелят заявява, че на 18.03.2025г. чул шум в коридора на групата, като при излизането си видял А. И. и С. Т. как бият И.. Свидетелят се затичал и се опитал да предотврати спора, но пред него бил застанал С. и свидетелят не успял да стигне до мястото на конфликта. Според свидетеля С. го блъскал назад не случайно, а за да не може свидетелят да стигне до мястото на конфликта. Свидетелят заявява, че С. по никакъв начин не се е намесил във физическата саморазправа, като ударите по И. нанасяли А. и С.. В боя участвали А. И., С. Т. и Г. З., който държал И. в опитите си да ги разтърве. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, намира за установено следното: Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган по чл.104, ал.1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора - Стара Загора. Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и на чл.104, ал.1 от ЗИНЗС за мотивираност на административния акт. За да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за посочване на фактическите основания за издаването на акта, заповедта в случая е следвало да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти за упражненото правомощие за налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.7 от ЗИНЗС (изолиране в наказателна килия) при възприетото като основание за дисциплинарната санкция дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС (физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава) във вр. с чл. 97, т.4 от ЗИНЗС (която разпоредба регламентира забрана за лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им). Обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като мотиви се свежда до възпроизвеждане на съдържанието на изготвения Протокол за преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в IХ група (3-ти коридор) относно възникналия на 18.03.2025г. в коридора на IХ група пред спално помещение № 15 конфликт и поведението на идентифицираните като участници в конфликта лишени от свобода лица, като по отношение на участието на л.св. С. М. е посочено единствено, че М. „е изблъскал К. Н. И., тъй като последният се опитал да потуши физическата саморазправа“. Очевидно така описаното поведение на С. М., нито се субсумира в състава на дисциплинарното нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – „физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава“, нито обосновава нарушаване от лишения от свобода на забраната по чл. 97, т.4 от ЗИНЗС да упражнява физическо или психическо насилие. В заповедта не са описани каквито и да е било други фактически обстоятелства във връзка с участието на С. М. във възникналия конфликт и последвалата физическа саморазправа, вкл. не са посочени конкретни действия на л.св. М. за упражнено от него физическо или психическо насилие спрямо друг лишен от свобода, като очевидно соченото „изблъскване“ от С. М. на л.св. К. Н. И., не може да бъде квалифицирано като физическа саморазправа. Следователно вмененото на лишения от свобода дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, по никакъв начин не е обосновано с посочване на съставомерните елементи на деянието, субсумиращо се във възприетото от органа като извършено дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Отделно от това е налице и несъответствие между приетото от дисциплинарно-наказващия орган като допуснато от лишения от свобода нарушение (на установения ред и дисциплина) и правната квалификация на това нарушение като дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС – нарушаването на реда и дисциплината съставлява дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, а не по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Липсата на конекситет между фактическото обвинение (основаващо се на действия по нарушаване на установения ред и дисциплина) и правната квалификация на деянието като дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС - физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава, представлява абсолютно основание за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, доколкото не може еднозначно да се установи волята на дисциплинарно-наказващия орган по фактите и по приложението на закона от гл. т на това какво точно дисциплинарно нарушение е прието, че е извършено от лишения от свобода. А и за нарушаването на установения ред и дисциплина – дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, законът в разпоредбата на чл.100, ал.2, предл. второ от ЗИНЗС предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна калия“, само ако нарушението е извършено в условията на системност, каквато в случая не се сочи в обжалвания акт. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на лишения от свобода С. М. е издадена и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не са налице каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, дори и като индиция, за противоправно поведение на дисциплинарно наказаното лице М. при възникналия на 18.03.2025г. в коридора на IХ група конфликт между лишени от свобода лица, субсумиращо се в състава на дисциплинарното нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС, за каквото нарушение му е наложеното дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“. Нито в хода на проведеното дисциплинарно производство, нито в настоящото съдебно производство са събрани доказателства, сочещи на извършени от л.св. М. действия на физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, или за закана за извършването на такава физическа саморазправа, съотв. липсват доказателства за осъществено от С. М. физическо или психическо насилие, в нарушение на забраната по чл.97, т.4 от ЗИНЗС. В изготвената Докладна записка рег. № 113-1751 от 18.03.2025г. от мл. инспектор С. С. М. - надзирател, осигуряващ надзора и охраната на лишените от свобода от ІХ група и очевидец на възникналия на 18.03.2025г. конфликт, л.св. С. М. не се сочи като участник в конфликта и в последвалата физическа саморазправа между лишените от свобода А. И., С. Т. и И. С.. В представените по делото обяснения, дадени от лишени от свобода във връзка със случилото се, също липсват данни за участието под каквато и да е било форма на л.св. М. във възникналия конфликт, като въз основа на тези обяснения и Докладна записка рег. № 113-1751 от 18.03.2025г., като участници във физическата саморазправа се идентифицират единствено лишените от свобода И. С., А. И. и С. Т.. Съответно липсват данни при описаната в заповедта фактическа обстановка, от л.св. М. да е упражнявано физическо и/или психическо насилие спрямо друг лишен от свобода. Разпитаният по делото в качеството на свидетел К. Н. И. – отговорник на ІХ група и очевидец на възникналия конфликт, изрично заяви, че С. по никакъв начин не се е намесил във физическата саморазправа, като съгласно показанията на свидетеля, ударите спрямо И. С. са били нанасяни от А. и от С.. Дори да се приеме, с оглед отразеното в Протокол за преглед на видеозапис от системата за видеонаблюдение в ІХ група – 3-ти коридор, за достоверно посоченото от л.св. К. И. в дадените от него обяснения и потвърдено при разпита му в съдебно заседание, че при опита си да спре възникналата физическа саморазправа е бил „изблъскан“ от С. М. и че М. не случайно е попречил на И. да стигне до мястото на конфликта, това деяние на М. не може да се идентифицира с действия на лишения от свобода, свързани с упражнено от него физическо насилие спрямо друг лишен от свобода или с физическа саморазправа. Поради което неправилно това деяние е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.101, ал.2, т.7 от ЗИНЗС и основание за налагане на дисциплинарна санкция по чл.100, т.7 от ЗИНЗС. Ето защо съдът приема, че нито е обосновано, нито е доказано поведение на лишения от свобода в нарушение на забраната по чл.97, т.4 от ЗИНЗС и респ. виновното осъществяване от С. М. на състава на дисциплинарното нарушение по чл.100, ал.2, т.7 от ЗИНЗС. Съответно недоказано се явява и наличието на възприетото от дисциплинарно-наказващия орган материалноправно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна мярка по чл.101, т.7 от ЗИНЗС - „изолиране в наказателна килия”. С оглед на изложените съображения, жалбата се явява основателна. Фактическата, правна и доказателствена необоснованост на дисциплинарното обвинение за извършено от л.св. С. М. дисциплинарно нарушение по чл.100, ал.2, т.7 във вр. с чл.97, т.4 от ЗИНЗС, обуславя извод, че оспорената Заповед рег. № Л-1342 от 26.03.2025г. на Началника на Затвора - Стара Загора за налагане на С. М. на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” за срок от 5 денонощия, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата и въпреки дадените указания, не е внесъл държавна такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б. „а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Доколкото внасянето на държавната такса се дължи от жалбоподателя при образуване на съдебното производство, независимо от изхода на делото С. М. следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.2 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд