Решение № 3964 от 6.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7336/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от А. П. К. /АПК/ във връзка с чл.40 от ЗДОИ. Образувано е по жалба на Н. В. В. срещу Решение № РКС24-ЕВ00-476-1 от 21.06.2024г на Зам.кмет на район Красно село /съгласно Заповед № РКС24-РД09-288 от 6.06.2024г за заместване Кмета на район Красно село/ В ЧАСТТА относно несъобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на информацията. В жалбата обосновава съображения за нищожност, евентуално незаконосъобразност на решението в оспорената му част. В писмените бележки подробно обосновава доводи за незаконосъобразност поради противоречие с материално правни разпоредби и целта на закона. Твърди, че бил налице и фактически отказ да му се предостави „привидно разрешения достъп“ до исканата информация.Претендира разноски. Ответникът- Кмет на район Красно село, СО / арг от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № тр-4/2002 г., ОСС на ВАС / чрез процесуалния си представител в придружителното писмо поддържа недопустимост поради липса на правен интерес, евентуално неоснователност на жалбата. В с.з и в писмени бележки излага доводи за недопустимост, евентуално неоснователност и злоупотреба с право. Претендира разноски. Софийска градска прокуратура, редовно призована не изпраща представител и не изразява становище. Съдът, като прецени събраните по делото относими доказателства, доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното: Със заявление от 6.06.2024г. за достъп до обществена информация Н. В. е поискал да му се предостави информация относно: I. Законово дължимия писмен, конкретен и изчерпателен отговор на следните въпроси, заедно със съответните доказателства, послужили за неговото обосноваване: II. Цялата законово дължима обществена информация, с която разполагате, свързана с поставените в т. I по-горе въпроси относно всички възложени, изпълнени, приети и заплатени конкретни дейности, попадащи в обхвата на обособена позиция № 1 от обявената, но недовършена обществена поръчка с уникален номер: 01260-2023-0006 в ЦАИС-ЕОП на територията на район „Красно село“- СО през настоящата 2024 г. под формата на незаверено копие от всички налични документи по казуса. Посочил е, че исканата информация да му бъде предоставена по електронен път на електронния адрес. По повод подаденото заявление е постановено Решение № РКС24-ЕВ00-476-1 от 21.06.2024г на Зам.кмет на район Красно село / съгласно Заповед № РКС24-РД09-288 от 6.06.2024г за заместване Кмета на район Красно село/ с което се предоставя пълен достъп до исканата със заявлението информация, като е посочено че достъпът се осигурява под формата на преглед на исканата информация, тъй като предоставянето й в предпочитаната форма ще доведе до възможност за неправомерната й обработка от заявителя или до нарушаване на авторски права на проектантите. Посочен е периода за достъп в който може да се направи преглед на информацията и място на преглед. При така установените факти, съдът обосновава следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна - срещу акт, който подлежи на обжалване в преклузивния срок по чл. 149 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган при условията на заместване съгласно Заповед № РКС24-РД09-288 от 6.06.2024г за заместване Кмета на район Красно село. Кметът на район Красно село е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. вр с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № тр-4/2002 г., ОСС на ВАС / При издаване на процесното решение, съдът не откри допуснати нарушения на административно процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна, още по-малко да са основания за прогласяване нищожността му. Няма спор, че търсената и предоставена информация има характер на обществена информация. Дефиницията на понятието "обществена информация" е дадена в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която "обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти." Обществената информация съгл. чл. 9 от ЗДОИ е официална и служебна. Съгласно разпоредбата на чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия.Служебна е информацията според чл. 11 от същия закон, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. В случая, за да постанови решението в обжалваната му част ответникът е посочил, че достъпът се осигурява под формата на преглед на исканата информация, тъй като предоставянето й в предпочитаната форма ще доведе до възможност за неправомерната й обработка от заявителя или до нарушаване на авторски права на проектантите. Действително не е посочена правната норма на чл. 27, ал. 1 т.3 от ЗДОИ регламентираща изключение административният орган да определи сам формата под която да предостави информацията, тоест не е отразил хипотезата на чл. 27 ал.1 т.3 от ЗДОИ, но пък е изложено фактическото основание, а именно „ предоставянето й в предпочитаната форма ще доведе до възможност за неправомерната й обработка от заявителя или до нарушаване на авторски права на проектантите“. Липсата на конкретно посочена правна норма се преодолява от изложените фактически основания въз основа на които съдът извежда правната квалификация на това основание, а именно по чл. 27 ал.1 т. 3 от ЗДОИ. Тоест, спорът се свежда до разрешаването на въпроса налице ли е изключението по чл. 27, ал.1, т.3 от ЗДОИ, пораждащо правото на органа да определи сам формата, в която да предостави информацията и да не се съобрази с предпочитаната от заявителя форма, а именно когато води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права. Съгласно ал.2 на посочената разпоредба В случаите по ал. 1, т. 1 - 3 достъп до информацията се предоставя във форма, която се определя от съответния орган. При издаване на решението в обжалваната му част органът е предоставил в пълен обем исканата от заявителя информация под формата на преглед на документи. Обстоятелството, че информацията не е предоставена във формата, предпочитана от заявителя не води до извод за незаконосъобразност на акта. Както беше посочено по-горе разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗДОИ задължава органа да предостави исканата обществена информация в предпочитаната от заявителя форма. В случая обаче, исканата информация е предоставена във форма, определена от органа при условията на чл. 27, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от ЗДОИ –преглед на документи т. е. в този случай органът разполага с право на преценка/оперативна самостоятелност/, според практиката на ВАС. Тази преценка обаче, относно избраната форма не подлежи на контрол за законосъобразност пред съда. Съдът може да проконтролира само налице ли са били предпоставките за това. Решението в оспорената му част е мотивирано, посочени са причините поради които информацията не е предоставена в предпочитаната форма, а именно възможност за неправомерна обработка на тази информация или нарушаване на авторски права на проектантите. В случая действително сканирането на множеството документи съдържащи информация относно възложени, изпълнени, приети и заплатени конкретни дейности, попадащи в обхвата на обособена позиция № 1 от обявената, но недовършена обществена поръчка с уникален номер: 01260-2023-0006 в ЦАИС-ЕОП на територията на район „Красно село“- СО и изпращането им по електронен път обуславя възможност за неправомерна обработка на данните. С оглед вида на поисканата обществена информация – свързана с обществена поръчка, макар и недовършена, в т. ч. и засягаща служители от администрацията на района съдът счита, че при предоставянето им по електронен път действително би била налице възможност за неправомерната им обработка, следователно е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Търсената информация също е свързана с финансово- експертни познания, поради което предоставянето й в електронен вид е възможно да доведе неправилна интерпретация от заявителя. В тази връзка решението в оспорената му част е съобразено с принципа на съразмерност, съдържащ се в нормата на чл. 6 от АПК. Предоставяне на исканата от заявителя информация във форма, определена от органа /арг от чл. 27 ал.1 т.3 ЗДОИ/ е продиктувано от възможност за неправомерна обработка на исканата информация, предвид естеството на аналитичната и финансово-експертна информация. Дори при наличие на техническа възможност за сканиране на тази информация, същото е практически невъзможно да се извърши в предвидените срокове за предоставяне на информацията, за да бъде изпълнено желанието на жалбоподателя тази информация да му бъде предоставена по електронен път. Тази невъзможност е преодоляна чрез предоставените с оспорения акт дати /период/ за преглед. При това положение органът е направил единствено възможното – без да ограничава правото на жалбоподателя за достъп до исканата информация, да предостави същата, но при изключението по чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, променяйки единствено формата за достъп, което в конкретният случай е обосновано и е единственото разумното разрешение в случая. Освен това следва да бъде посочено, че целта на Закона за достъп до обществена информация е гражданите да се сдобият с информация, свързана с обществения живот в Република България, която да им даде възможност да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, а не да съставят личен архив от документи, в това число и в електронен вид. Предоставянето на търсената информация в предпочитаната форма действително предполага възможност за неправомерно разпространение на данните, която хипотеза е законово определена като причина за промяна на предпочитаната форма на предоставяне на обществена информация. Горното не влиза в противоречие с разпоредбата на чл.34 ал. 4 от ЗДОИ според която срокът по ал. 1, т. 2, тоест срокът, в който е осигурен достъп до исканата обществена информация не може да бъде по-кратък от 30 дни от датата на получаване на решението. Цитирания в решението период е в съответствие с посочената разпоредба и е свързан организационно с предоставянето на информацията. Няма данни по делото дали жалбоподателят е използвал пълноценно и изцяло предоставените му часове в рамките на пълно работно време в продължение на 30 дни за преглед на информацията, а същевременно оспорва именно формата на предоставяне на информация /преглед на документи/. При това положение, депозирайки жалбата срещу процесното решение в частта му касаещо формата на предоставяне на информацията/ преглед/, в т.ч. и начин по който да се извърши навежда на извод за злоупотреба с право. Отделно от горното, заявлението е подадено като такова по ЗДОИ, а чрез искането да се сканират и предоставят по електронен път документи то по своята същност представлява искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията във връзка с § 8 от ПЗР на АПК - снабдяване с копия от документи по електронен път. Основание за това дава самото заявление, с което е започнало административното производство с което по същество се иска предоставяне „незаверено копие от всички налични документи по казуса“ /т. II края/. Посочено е „незаверено копие от всички налични документи по казуса“ като материален носител на информация. Друг довод, който навежда на извод, че производството по своя характер е такова за извършване на административна услуга, е факта, че безспорно е предоставен пълен достъп до търсената информация, свързана с цитираната по -горе обществена поръчка, но заявителят е останал недоволен от това, че не му е предоставено копие на търсените документи в посочения в заявлението електронен вид. Следва да се прави разлика между подадено искане за извършване на административна услуга, и искане за предоставяне на обществена информация по реда на ЗДОИ. Именно защото се засягат обществените отношения, свързани с финансиране, обществени поръчки, правоотношения на работодател с наети лица, води до необходимост от защита на информацията от неправомерна обработка, което е основание органът да не се съобрази с предпочитаната форма. Ответникът е предоставил цялата търсена информация, но чрез преглед на документи като е осуетил евентуалната възможност за неправомерната й обработка. Искането на заявителя е удовлетворено с предоставянето на информацията в пълен обем, предоставени са и дати /30 дневен период/ за преглед на документите. Относно наведеното в с.з на 4.12.2024г, че въпреки че с процесното решение му е предоставен пълен достъп до търсената информация, то органът фактически /практически/ не му я предоставя, следва да се отбележи, че търсената от това защита не може да се получи по настоящия процесуален ред. Съществува друга правна възможност за постигане целения резултат, /арг от чл. 271, ал. 1, т. 2 АПК/, като изпълнението е насочено срещу административен орган. Търсената защита би могла да бъде постигната чрез приложение разпоредбите на Д. П. АПК - "Изпълнение на административни актове и съдебни решения ", а именно процедурата по чл. 267 - чл. 285 АПК и в частност чл. 289 - чл. 291 АПК /Д. П., Раздел ІV АПК - "Изпълнение срещу административния орган"/, при наличие на влязло в сила решение за предоставяне достъп до обществена информация. Съдът намира, че обжалваният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и неговата цел. Целта на Закона за достъп до обществена информация е с получаването на исканата информация, гражданинът да може да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. В настоящият случай тази цел се постига посредством запознаване на заявителя с исканата информация – чрез преглед на документи. Не са налице основания за обявяване нищожността на процесното решение в обжалваната му част, тъй като липсват тежки пороци, отнасящи се до формата, съдържанието или реда за издаването му, издадено е от компетентен орган, не е налице порок във формата, който да е толкова съществен, че да се приравни на пълна липса на такава, а от оттам и на липса на волеизявление, респективно - на акт, не е налице и тежко нарушение на материалния закон, което правната теория свързва с пълна липса на условията и предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма или актът да е лишен от законово основание, или същият да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред. Не са налице и с оглед гореизложеното основания обосноваващи унищожаемост, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Относно разноските: С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. С оглед направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски, по арг. от чл. 143 ал.3 АПК на същата се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв., което е под минимума по чл. 8 ал.3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ. Водим от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът