РЕШЕНИЕ

№ 783

гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100101080 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата С. Д. М. поддържа твърдения, че на 19.10.2016г. е закупила от ответното дружество „АММ-И.“ ЕООД недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ № 6, находящо се в жилищна сграда, построена в град София, СО, район „Витоша”, с административен адрес: ул. „•••••••, разположено на мансарден етаж в сградата, на кота +11.85 м., със застроена площ от 163.40 кв.м., състоящ се от коридор, баня с тоалетна, дрешник, две спални, всяка от тях с баня и тоалетна, дневна, трапезария с кухня и тераса, при съседи: коридор, стълбище, АТЕЛИЕ № 7, външен зид и външен зид, заедно с 4.57 % ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 41.18 кв.м. и със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, обозначено като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.4., съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО- район „Витоша“, ул. „•••••••, АТЕЛИЕ № 6 /шест/, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1935.1988 с предназначение на самостоятелния обект „АТЕЛИЕ за творческа дейност”, брой нива на обекта: 1, с площ от 163.40 кв.м., с прилежащи части: склад № 14 с площ от 7.00 кв.м., при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж- 68134.1935.1988.2.8, под обекта- 68134.1935.1988.2.2., 68134.1935.1988.2.3, 68134.1935.1988.2.107 и над обекта - няма, който самостоятелен обект съгласно строителната документация представлява. Договорът за покупко- продажба бил обективиран в съдържанието на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, peг. № 8105, дело № 233 от 19.10.2016г. на нотариус Г.Г.. При сключването на сделката, представителя на ответното дружество - продавач предоставил оригинал от Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551 от 09.09.2016г., в което е било отбелязано, че за имота няма никакви вписвания освен за учреденото право на строеж в полза на това дружество. След сключване на договора за покупко- продажба на имота, ищцата се настанила в придобития апартамент със семейството си и направила основен ремонт в него.

В края на 2016 г. непознат човек заявил на ищцата, че желае да направи оглед на апартамента, който бил обявен на публична продан от ЧСИ С.Я.. По този повод и след справка в кантората на ЧСИ Я. ищцата узнала, че изпълнителните действия по изп. д. № 20138440400666 на ЧСИ Я. били насочени именно срещу споменатия недвижим имот, който тя придобила и в който живеела със семейството си. Според възложената от съдебния изпълнител техническа експертиза от 25.04.2017 процесното АТЕЛИЕ № 6 с идентификатор 68134.1935.1988.2.4 било идентично с АТЕЛИЕ № 13, което имало същия идентификатор и било собственост на М.Б.А. и неговата съпруга, но било обременено с ипотека в полза на ипотекарния кредитор „Емпорики Банк“. Оказало се също, че АТЕЛИЕ № 13, което било идентично с придобития от ищцата имот, било формално идентично и с АТЕЛИЕ № 5 в същата сграда, но в подпокривното пространство на блок „А“, кота +11.85 метра, със застроена площ от 163.40 кв.м. и с включени общи части - с площ 211.58 кв.м., заедно със СКЛАД № 14 в сутерена на блок „Б“, кота -3.15 метра, с площ 7 кв.м., заедно с 4.50 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Този обект бил описан в съдържанието на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том 1-1, peг. № 376, дело № 14/2010 на нотариус Ж.Б., защото бил обременен с ипотека в полза на ипотекарни кредитор „УниКредит Булбанк“ за дълг на „АММ И.“ ООД.

В контекста на изложените факти, ищцата поддържа тезата, че споменатото Удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551 от 09.09.2016г., което й било издадено от ответника, предоставено при покупката на имота от купувача и послужило в нотариалното производство – фактически представлявало официален удостоверителен документ с невярно съдържание. Първоначалният архитектурен проект на сградата бил одобрен през 2007 г., като на мястото на настоящото АТЕЛИЕ № 6 имало предвиждания за разполагане на тавански помещения с номера 5, 6 и 7. В последваща преработка на проекта от 10.04.2008 г. било извършено обединяване на някои от таванските помещения в съседния вход. С трета преработка на проекта от 24.06.2008г., таванските помещения били преобразувани в АТЕЛИЕта, като АТЕЛИЕ № 5 включва тавански помещения 5 и 6 и част от общ коридор, а в последваща преработка от 07.01.2010 г. е променен номера на АТЕЛИЕто от 5 на 6. Проектите били представяни в Столична община, район „Витоша“, но през 2011г., инвеститорът поискал нанасяне на процесния имот (тогава АТЕЛИЕ № 5) като АТЕЛИЕ № 13, с представена преработка на архитектурен проект.

Според тезата на ищцата, за издателя на удостоверението (съдия по вписванията) било лесно да провери, че към 09.09.2016г., (когато било издадено удостоверението за тежести, което продавачът „АММ И.“ й е предоставил при сключването на сделката по партидата на имот с идентификатор - 68134.1935.1988.2.4.) вече е имало вписани три акта - продажбата на М.А., законната ипотека, учредена от кредитиращата го банка и възбраната, вписана за обезпечение на вземането на банката срещу него, но не сторил това и нарушил служебните си задължения. Поради неправомерното поведение на съдията по вписванията, ответникът Агенция по вписванията е издал удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36651/2016 от 09.09.2016 г., с невярна информация, при положение, че към 09.09.2016 по отношение на имота е имало следните вписвания: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том 1-1, peг. № 376, дело № 14/2010 на нотариус Ж.Б.; Нотариален акт за покупко - продажба № 49, том II, peг. № 1703, дело № 192 от 13.07.2011 г. на нотариус К.А., в който е посочен идентификатор 68134.1935.1988.2.4; молба за вписване на законна ипотека с вх. № 30092 от 13.07.2011, акт № 127, том IV, в която е посочен идентификатор 68134.1935.1988.2.4 и Постановление за налагане на възбрана с вх. № 19670 от 29.04.2013, акт № 162, том IX, дело 15296 от 29.04.2013, в което е посочен идентификатор 68134.1935.1988.2.4. В началото на 2018 г., ищцата била уведомена от „Агенция са събиране на вземания“ ЕАД, че това дружество се легитимирало като купувач на дълга на „АММ И.“ към „Уникредит Булбанк“ АД. След преговори с цесионера, ищцата била принудена от обстоятелствата, с цел да запази жилището си – да сключи последващ договор за цесия, чрез който придобила от „Агенция са събиране на вземания“ ЕАД обезпеченото вземане, срещу непогасената част от дълга, който бил фактически несъбираем. На 14.01.2022 г. ищцата заплатила по сметка на цедента сумата от 75 000 лева. На 22.08.2019г. ищцата заплатила на цедента допълнително сумата от 10 000 лева. На 14.01.2022 г. ищцата заплатила и нотариални такси в размер на 2 943.30 лева в полза на нотариус П.П.. В тази връзка, ищцата поддържа, че в резултат на неправомерните действия на служителя на Агенция по вписванията, който е издал процесното удостоверение с изх. № 36551 от 09.09.2016г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с идентификатор № 68134.1935.1988.2.4 което не удостоверява коректно наличните вписвания към 09.09.2016 г. претърпяла значителни имуществени вреди в общ размер на 87 943, 30 лева и значителни неимуществени вреди, произтичащи от притеснение, безпокойство, чувство на страх от загуба на семейното жилище, негативно повлияване на личните и на социалните отношения, негативни емоции при срещи с адвокати и държавни органи при изследване на казуса. Справедливият размер на обезщетението възлизал на 50 000 лева.

При изложените фактически твърдения, ищцата претендира - да бъде осъдена ответната страна на основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД да й заплати сумата от 87 943.30 лева - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 14.01.2022 г., както и сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на издадено удостоверение за вписвания отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551 от 09.09.2016г., което съдържа невярно удостоверяване, ведно със законна лихва от 31.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените съдебни разноски по делото.

Ответникът Агенция по вписванията оспорва предявените искове.

Поддържа становище, че към датата на издаване на удостоверението за процесния имот с изх. № 36551 от 09.09.2016 г., както и до настоящия момент няма създаден имотен регистър по смисъла на ЗКИР, нито имотни партиди на отделните недвижими имоти, поради което в съответствие с чл. 74 от ЗКИР, до въвеждане на имотен регистър всички вписвания се извършвали по реда на Правилника за вписванията и се осъществявали по име на лицето, собственик на имота, а не по данни за недвижимия имот. В тази връзка се поддържа тезата, че ищцата е способствала за настъпване на правните последици, които тя квалифицира като вреди, доколкото при покупко- продажбата на процесния недвижим имот, ищцата е следвало да съобрази законовите разпоредби на ЗКИР и да се снабди с удостоверение за лице по чл. 45, „а“ от ПВп, което се издава въз основа на персоналната партида на лицето и съдържа пълна информация за всички имоти, за които лицето е извършвало вписвания, отбелязвания и заличавания.

На следващо място ответникът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ПВп, удостоверението за определен имот се издава въз основа на заявление, в което се посочва имотът, индивидуализиран с данните по чл. 6, ал. 1, б. „в“ от ПВп като в тази връзка поддържа, че удостоверението е били издадено при стриктно спазване на изискванията на Правилника и отразява всички данни за вписванията, заличаванията и отбелязванията по персоналните партиди на „АММ И.“ ООД за посочения имот. Обстоятелството, че един и същ недвижим имот има три различни номера - АТЕЛИЕ № 5, АТЕЛИЕ № 6 и АТЕЛИЕ № 13, както и че строителят-продавач „АММ И.“ ООД по някакъв начин и вероятно с измамна цел е успял да се снабди с различни архитектурни проекти от Столична община, Район „Витоша“ и схеми от АГКК и съответно да извърши различни правни действия с недвижимия имот поотделно под трите негови номера не могло да се вмени в отговорност на Агенция по вписвания.

На следващо място ответникът оспорва пряката причинно-следствена връзка между поведението на служителя, издал удостоверението и релевирания от ищцата резултат. Вредите не произтекли като резултат от съдържанието на издаденото удостоверение, а били резултат от покупко- продажбата на недвижимия имот и сключения договор за цесия от 14.01.2022 г., поради което не е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на Агенция по вписванията и претендираните вреди. Поддържа се също, че не е доказано и наличието на претърпени имуществени вреди от ищцата в размер 87 943, 30 лв., поради това, че срещу заплатената от нея сума по договора за цесия от 14.01.2022 г., ищцата придобила вземане в размер 1 424 202.66 лв. с длъжници „АММ И.“ ООД, Л. С. и А.М.. Претърпените неимуществени вреди били недоказани като основание и размер. При условията на евентуалност, ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност от 5-години по отношение на претендираното вземане на обезщетението за неимуществени вреди и законната лихва върху него, доколкото се твърди, че неимуществените вреди са настъпили в края м. декември 2016 г., когато ищцата е узнала, че закупеният от нея недвижим имот е предмет на принудително изпълнение от ЧСИ С.Я. и се претендира законна лихва от 31.12.2016 г. По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 8105, дело № 233 от 19.10.2016 г., вписан с вх. peг. № 64250 от 19.10.2016, акт № 35, том CL, дело № 46886 от 2016 се установява, че дружеството „АММ - И.“ ЕООД, чрез управителя Л. М. С. е продало на ищцата С. Д. М. и Г.Ж.-П. собствен на дружеството недвижим имот, представляващ – АТЕЛИЕ № 6, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.4, по одобрената КККР на София със Заповед № РД-18- 68/02.12.2010 г, на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО - Район „Витоша“, ул.•••••••, вх.“Б“, ет. 4, АТЕЛИЕ № 6, находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1935.1988, с предназначение на самостоятелния обект: „АТЕЛИЕ за творческа дейност“, брой нива на обекта: 1, с площ от 163, 40 кв.м., с прилежащи части - склад № 14, с площ от 7, 00 кв.м., при съседни обекти с идентификатори: на същия етаж - 68134.1935.1988.2.8, под обекта - 68134.1935.1988.2.2, 68134.1935.1988.2.3 и 68134.1935.1988.2.107 и над обекта - няма, който самостоятелен обект в сграда, съгласно строителната документация представлява АТЕЛИЕ № 6, находящо се в жилищна сграда в гр. София, на ул.•••••••. Сред документите, представени при съставяне на нотариалния акт са посочени - Одобрен архитектурен проект от 10.04.2008 г. и Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г., както и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551/09.09.2016 г., издадено от Служба по вписвания към Агенция по вписванията.

От приетото като доказателство Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551/09.09.2016 г., издадено от Служба по вписвания – София при Агенция по вписванията, което е било представено при сключването на договора за покупко-продажба на процесното АТЕЛИЕ № 6 – собственост на ищцата С. Д. М. и Г.Ж.-П. е видно, че по отношение на процесния имот – Самостоятелен обект в сграда, състоящ се от 163, 40 кв.м., находящ се гр. София, ул. „•••••••, парцел 12 местност ж.к. „Гърдова глава“, кв. 14, планоснимачен номер 430 974 975, представляващ АТЕЛИЕ № 6 с идентификатор 68134.1935.1988.2.4. при извършената проверка за лице, а именно дружеството „АММ - И.“ ЕООД, ЕИК 1••••••• е установено, че в периода 01.07.2004 г. до 16.08.2016 г. не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания по наличната документация в службата освен учреденото право на строеж в полза на това дружество, което прехвърляне е вписано с вх. рег. 56067, том 141, № 55, нот. дело 38483/06.08.2007г. Видно от отбелязването, посоченото удостоверение е изготвено от И. Г. - служител в Служба по вписванията и подписано от съдия по вписвания към АВп.

Посоченото Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551/09.09.2016 г. на Служба по вписвания към Агенция по вписванията е било издадено във връзка с постъпило Заявление с вх. № 36551/09.09.2016г., подадено от Л. М.а С. до Служба по вписванията към Агенция по вписванията Страните не спорят, а с оглед техните позиции съдът приема за установено, че по отношение на процесния недвижим имот АТЕЛИЕ № 6, находящо се в жилищна сграда, построена в град София, СО, район „Витоша”, ул. „••••••• са били предприети изпълнителни действия по изп. дело № 20138440400666 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.

Видно от представените доказателства се установява, че в хода на предприетото изпълнително производство по изп. дело № 20138440400666 на ЧСИ С.Я. е била назначена техническа експертиза от 25.04.2017 г., с поставена задача от съдебния изпълнител да се индивидуализират имотите, предмет на извършени разпоредителни сделки, обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том 1-1, peг. № 376, дело № 14/2010 на нотариус Ж.Б., нотариален акт за покупко - продажба № 49, том II, peг. № 1703, дело № 192 от 13.07.2011 г. на нотариус К.А., както и с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 8105, дело № 233 от 19.10.2016 г. /с която ищцата и нейният съпруг са придобили от дружеството „АММ - И.“ ООД правото на собственост върху процесния имот / с цел установяване идентичност между недвижимите имоти, обект на посочените сделки, както следва: АТЕЛИЕ № 5, процесното АТЕЛИЕ № 6 и АТЕЛИЕ № 13. Съгласно заключението от техническата експертиза, процесното АТЕЛИЕ № 6 – собственост на ищцата по делото с идентификатор 68134.1935.1988.2.4 е идентично с АТЕЛИЕ № 13, което има същия идентификатор и е находящо се на мансарден етаж /4 надпартерен/, вход Б, кота +11, 85 м., със застроена площ от 163, 40 кв.м., а също така е идентично и с АТЕЛИЕ № 5, находящо се в подпокривното пространство на блок „Б“, кота +11.85 метра, с площ от 163.40 кв.м. с включени общи части от 211.58 кв.м..

Съдържанието на приложения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том I-1, peг. № 376, дело № 14/2010 от 02.03.2010г. на нотариус Ж.Б., вписан с вх. peг. № 6808 от 02.03.2010, акт № 21, том IV, дело № 3525 от 2010 г. установява, че е била учредена договорна ипотека върху 17 броя обекти, находящи се в триетажна жилищна сграда с магазини и подземен паркинг, състояща се от две секции - блок „А“ и блок “Б“, построена в груб строеж, в УПИ ХП-430, 974, 975, в кв.14, по плана на гр. София, м. ж.к.“Гърдова глава“, целият с площ от 1770 кв.м. като същата е била учредена в полза на „УниКредит Булбанк“ АД за обезпечаване на вземанията на дружеството „АММ И.“ ООД във връзка със сключен Договор за банков револвиращ кредит от 04.10.2007 г. в размер на 1 200 000 лева. Сред описаните подробно недвижими имоти, върху които е учредена ипотека е и споменатото АТЕЛИЕ № 5 в подпокривното пространство на блок „Б“, кота + 11, 85 м., със застроена площ от 163, 40 кв.м., а с включени общи части – с площ от 211, 58 кв.м., състоящо се от две спални, дневна с трапезария и кухня, три бани - тоалетни, дрешник, коридор и тераса, заедно със Склад № 14, в сутерена на блок „Б“, кота - 3, 15 м., с площ от 7, 00 кв.м., заедно с 4, 50 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена същата. Сред документите, представени при съставянето на нотариалния акт са посочени - одобрен инвестиционен архитектурен работен проект /преработка/ от 10.04.2008 г. и Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г. Като доказателство по делото е приет и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 49, том II, peг. № 1703, дело № 192 на нотариус К.А., вписан с вх. peг. № 29784, акт № 158, том LXXX, от който се установява, че на 13.07.2011г. дружеството „АММ И.“ ООД, представлявано от управителя Л. М.а С. е продало на М.Б.А. и А.Й. А. следния собствен на дружеството недвижим имот, представляващ АТЕЛИЕ № 13, находящо се в жилищна сграда в гр. София, на ул.•••••••, разположено на мансардния /четвърти надпартерен/ етаж във вх.“Б“ на сградата, на кота + 11, 85 м., със застроена площ от 163, 40 кв.м., състоящо се от: коридор, дневна - трапезария с кухненски бокс, две спални, дрешник, три бани с тоалетни и една тераса, при граници: разделителна стена с вход „А“, АТЕЛИЕ № 14, етажна площадка, асансьорна шахта, улица, стълбищна клетка и двор, заедно със Склад № 14, находящ се в сутерена на сградата, на кота - 3, 15 м., с площ от 7, 00 кв.м., заедно с 4, 50 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на собственост върху мястото, в което е построена същата, който имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК и съгласно Схема № 9916/20.04.2011 г., издадена от СГКК, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.4, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - 68134.1935.1988.2.2 и 68134.1935.1988.2.3, над обекта - няма. Сред документите, представени при съставяне на нотариалния акт са посочени - одобрен архитектурен проект на 10.04.2008 г. от Главния архитект на Район „Витоша“ - СО и преработка от 24.06.2008 г. и Разрешение за строеж № 425/17.08.2007 г. От представената по делото молба до Служба по вписванията – Агенция по вписвания гр. София се установява, че върху посочения недвижим имот – АТЕЛИЕ № 13 е била учредена законна ипотека, с вх. peг. № 29786 от 13.07.2011, акт № 127, том IV, в полза на „Емпорики Банк България“ ЕАД за обезпечаване плащането на ипотечен кредит за покупка на недвижим имот на М.Б.А. и А.Й. А.. От приетото като доказателство по делото Искане за вписване на възбрана с вх. № 19670 от 29.04.2013 г., акт № 162, том IX, дело 15296 от 29.04.2013 г. се установява, че по отношение на посочения недвижим имот АТЕЛИЕ № 13 е било образувано изпълнително дело № 20138380403852 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ във връзка с издаден изпълнителен лист по гр. д. № 10221/2013 г. по описа на СРС, 76 с-в срещу длъжниците М.Б.А. и А.Й. А.. По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор за цесия от 06.11.2017 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД – като „Цедент“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – „Цесионер“, както и Приложение № 27 към него, от които е видно, че цедентът е прехвърлил на цесионера обезпеченото вземане, произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 254-РК-007/04.10.2007 г. и анексите към него, сключени между „УниКредит Булбанк“ АД и „АММ И.“ ООД.

Приетият като доказателство Договор за цесия от 14.01.2022 г. установява, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – в качеството на „Цедент“ е прехвърлил на ищцата С. Д. М. – като „Цесионер“ своето вземане срещу „АММ И.“ ООД, Л. М.а С. и А.М. Минев, произтичащо от Договор за банков револвиращ кредит № 254-РК-007/04.10.2007 г. и анексите към него, сключени между „УниКредит Булбанк“ АД и „АММ И.“ ООД, което е било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ с Договор за цесия от 06.11.2017 г. върху следния недвижим имот АТЕЛИЕ № 5, находящо се в подпокривното пространство на блок „Б“, кота +11.85 метра, със застроена площ от 163.40 кв.м. с включени общи части - с площ 211.58 кв.м., заедно със Склад № 14, срещу продажната цена от 85 000 лева, при условие, че цесионерът заплати задатък от 10 000 лева, съгласно сключен между страните предварителен договор за цесия от 22.08.2019 г., които Цеденът декларира, че са постъпили по посочената от него сметка непосредствено преди подписването на договора за цесия от 14.01.2022 г. От представената като доказателство по делото Сметка № 0100038762 от 14.01.2022г. се установява, че ищцата С. Д. М. е заплатила по сметка на нотариус П.П. нотариални такси във връзка със сключения договор за цесия от 14.01.2022 г. в общ размер на сумата от 2943, 30 лева.

Съдържанието на приетото като доказателство Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 3639/2022 от 28.01.2022 г. от Агенция по вписванията, от което е видно, че за имота – АТЕЛИЕ № 6, състоящо се от 163, 40 кв.м. с идентификатор 68134.1935.1988.2.4., партида № 471256, находящо се в гр. София, ул. •••••••••• за периода от 01.01.2010 г. до 26.01.2022 г. са отбелязани следните вписвания: договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 8105, дело № 233 от 19.10.2016 г., с който дружеството „АММ - И.“ ЕООД, чрез управителя Л. М. С. е продало на С. Д. М. и Г.Ж.-П. процесния недвижим имот – АТЕЛИЕ № 6 и учреденото право на строеж от 2007 г. Заключението на приетата без оспорване от страните съдебно- техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Д. М., мотивира следните изводи относно подлежащите на установяване факти:

За процесната жилищна сграда е издадено Разрешение за строеж № 425/17.08.2007г. от Главния архитект на СО, Район „Витоша“, въз основа на одобрен на 20.07.2007 г. инвестиционен проект. В Разрешението за строеж впоследствие са били вписани няколко забележки, а именно, че: за обекта има одобрени проекти от 10.04.2008 г. и одобрени проекти за промяна по време на строителството от 24.06.2008 г., като на гърба на разрешението за строеж е била отразена още една забележка, че за обекта са били приети допълнителни инвестиционни проекти за промяна по време на строителството, на основание чл. 154, ал. 5 от ЗУТ от 07.01.2010 г. Съгласно експертното заключение, че към датата на съставяне и на трите, цитирани по-горе нотариални актове, всички архитектурни проекти за процесната сграда вече са били одобрени от компетентния орган, като в сила е била последната преработка на проекта от 07.01.2010 г. Сравнението на всички одобрени, работни, архитектурни проекти за блок „Б“ от процесната сграда дава основание на вещото лице да даде становище, че АТЕЛИЕ № 5, съгласно одобрената на 24.06.2008 г. преработка на архитектурния проект е идентично с АТЕЛИЕ № 6 по одобрената на 07.01.2010 г. втора обработка на проекта на сградата.

След извършена справка от експерта в СГКК и запознаване с преписката по нанасяне в одобрената кадастрална карта на София на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.4., вещото лице сочи, че в преписката се съхранява представено копие с печат на одобряващия орган от чертежа, отразяващ разпределението на кота +11, 85 м. от блок „Б“ от архитектурния проект – преработка от 24.06.2008 г. В същото копие от чертеж, вместо означеното АТЕЛИЕ № 5 в оригиналния чертеж, е било отразено АТЕЛИЕ № 13, като всички останали характеристики на обекта са същите като на АТЕЛИЕ № 5, съгласно преработката на проекта от 24.06.2008 г. При извършената проверка, експертът е установил, че такъв чертеж – с отбелязано АТЕЛИЕ № 13 в никой от оригиналните архитектурни проекти на сградата не съществува, както и по никой от одобрените архитектурни проекти на сградата не съществува АТЕЛИЕ № 13, в блок „Б“ от сградата. Въз основа на така представеното копие на чертеж е нанесен обекта в КК, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, СОС с идентификатор 68134.1935.1988.2.4. Въз основа на направените констатации, експертът дава заключение, че АТЕЛИЕ № 13 не съществува в одобрените архитектурни проекти на сградата. Процесното АТЕЛИЕ № 13 е идентично по конфигурация, по разпределение, по площ и по граници с АТЕЛИЕ 6, съгласно одобрената на 07.01.2010 г. втора преработка на архитектурния проект на сградата.

По отношение на описанието на имотите, предмет на посочените по- горе три нотариални акта, според становището на вещото лице следва извод, че АТЕЛИЕ № 5, описано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16 от 02.03.2010 г. – по описаните местоположение, разпределение, по площ и по граници, напълно съответства на АТЕЛИЕ № 5, съгласно одобрената на 24.06.2008 г. преработка на архитектурния проект на процесната сграда. Съгласно експертното заключение към датата на съставяне на този нотариален акт, вече е била одобрена втората преработка на архитектурния проект - на 07.01.2010 г., съгласно която, описаното АТЕЛИЕ № 5, в преработката е било с променено означение и представлява АТЕЛИЕ № 6. Поради изложеното, според становището на вещото лице не е ясно поради каква причина в нотариалния акт е описано АТЕЛИЕ по предходно одобрена преработка - на 24.06.2008 г., вместо действащата към момента на съставянето му - последна преработка. Съгласно отбелязването на вещото лице, дори при изготвянето на този нотариален акт е бил цитиран „одобрен инвестиционен архитектурен, работен проект /преработка/ от 10.04.2008 г., какъвто не съществува. Видно от направеното експертно уточнение - проектът от 10.04.2008 г. не е преработка, а е работен, архитектурен проект и в него не съществува АТЕЛИЕ № 5 с посочените характеристики като на имота, описан в нотариалния акт. Съгласно отразеното в констативната част от експертизата, в одобрения на 10.04.2008 г. инвестиционен, работен проект, на кота + 11, 85 м. са били предвидени само тавански помещения, като предвиденото Таванско помещение № 5 е с посочена площ от 105, 40 кв.м. Съгласно експертното заключение, АТЕЛИЕ № 13, описано в нотариален акт № 49/13.07.2011 г., не съществува в описаните в нотариалния акт „одобрен архитектурен проект на 10.04.2008 г. от Гл. архитект на Район „Витоша“ – СО и преработка от 24.06.2008 г. В посочените граници на имота в нотариалния акт е посочено и АТЕЛИЕ № 14, каквото според становището на експерта, също не съществува в одобрените архитектурни проекти за сградата. По местоположение, по площ, по предназначение, по конфигурация и по граници, АТЕЛИЕ № 13 съответства на СОС, нанесен в одобрената КК на София, с идентификатор 68134.1935.1988.2.4.

Процесното АТЕЛИЕ № 6, описано в съдържанието на Нотариален акт № 138/19.10.2016 г., само с административен адрес, като е посочено, че представлява СОС с идентификатор 68134.1935.1988.2.4, по одобрената КККР на София със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, като по посочени местоположение, площ и предназначение, описаното АТЕЛИЕ напълно съответства на АТЕЛИЕ № 6, съгласно преработката на арх. проект на сградата, от 07.01.2010 г. Посочените граници на имот по кадастралната карта се различават с тези, посочени в Схемата по първоначалното нанасяне на имота в КК - от 15.03.2011 г. В дадените пред съда показания, свидетеля Ж.-П.Г. заявява, че е съпруг на ищцата, като те двамата са закупили имота през 2016 г. След продажбата на апартамента, двамата със съпругата му разбрали, че същият този имот е бил закупен от трима различни собственика, а същевременно нотариусът не е видял и разбрал за това. Когато съпругата му разбрала за този проблем, започнала много да се тревожи и изпаднала в депресия, защото парите, които били дали, за да закупят този имот били спечелени от тях във Франция с много работа и много часове труд. Поради тази причина, когато ищцата разбрала, че са загубили тези пари и че ще останат без апартамента - за нея било много драматично и преживяла голям психологически шок. Започнали да се карат много в семейството, бил много тежък момент и за децата, защото съпругата му изгубила значително търпението си към тях, тъй като нервите й не издържали на тази новина. Било много тежко и за него, като неин съпруг, както и за нея самата най-вече, а всичко това продължило и много дълго време. След това започнали да опитват всякакви действия - с много различни администрации и адвокати, за да се опитат да разрешат този проблем, но всичко им коствало много време, много нерви и много пари. Впоследствие, след психологическите проблеми, които преживяла ищцата, при нея започнали да се проявяват и здравословни проблеми – тя започнала да има проблеми с движението, кръвта и със сърцето, което според свидетеля било във връзка със случилото се и поради това, че то е продължило през един относително дълъг период от време. Започнала да ходи на лекар поради проблемите със сърцето, а също така и с кръвното. Опитвали се да решат проблема много години, но не успявали да напреднат особено. В дадени моменти имали надежда, но после я губили и всичко това се отразило първо психологически на неговата съпруга, след това на цялото семейство, а впоследствие и на здравето й. Всички тази негативни емоции се отразили и на работата на ищцата, тъй като тя загубила търпение и към колегите си. Проблемът бил глобален - със семейството, с родителите. През тези години, докато имали този проблем, със съпругата му основно говорили само за това - след работа, когато били заедно, когато вечеряли. Непрекъснато говорили само за този проблем и пред децата си и не можели спокойно да се грижат за тях, защото когато говорили на тази тема, съпругата му се изнервяла и плачела пред децата, а те не разбирали и се налагало да им обясняват какво се е случило.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 49 от Правилника за вписванията, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и преписи, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тези удостоверения и преписи. Цитираната норма от ПВ съставлява специален състав на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, виновно причинени другиму при или по повод изпълнението на тази работа. За да се ангажира отговорността на ответника следва да се установят предпоставките визирани в чл. 49 от ЗЗД, а именно, че при или по повод изпълнението на възложената от Агенцията по вписванията работа, от виновно - при действие на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, и противоправно действие или бездействие - невярно удостоверяване, на длъжностни лица, натоварени с функциите да извършват справки по книгите и съответните регистри и при поискване да удостоверяват официално наличието или липсата на вещни тежести, ипотеки, вписани искови молби и др., са настъпили като пряка последица вреди за ищцата в посочения от нея размер.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно релевираното възражение срещу пасивната процесуална и материално-правна легитимация на ответника Агенция по вписванията. Независимо, че съгласно чл. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, същата е дефинирана като администрация към министъра на правосъдието, дейността на службите по вписванията в рамките на регламентираното в ГПК охранително производство, не е административна по своя характер.

Според разпоредбата на чл. 49 от Правилника за вписванията при несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения, се взема предвид това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, произтичащи от неточностите в издадени удостоверения и преписи (в този смисъл Определение № 571/11.07.2019 г. по гр. д. № 1004/2019 г., на ВКС, III г.о.; Определение № 761/19.06.2013 г. по гр. д. № 1720/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 30/28.10.2016 г. по гр. д. № 17/2016 г. на ВКС, V г.о. и др.). В посочените съдебни актове на ВКС е възприета тезата, че в случаите на издадени неверни удостоверения относно данните, подлежащи на вписване - отговорността за вредата следва да понесе Агенцията по вписванията, независимо от опосредяване издаването на документа от съдия по вписванията. Приема се, че се касае за специална деликтна отговорност, основана на устройствения и функционалния статут на Агенциа по вписванията, като изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието. В цитираните съдебни актове се приема, че за неверни удостоверения, съдиите по вписванията не носят отговорност, защото нямат уредено в ПВп задължение да извършват проверки по книгите за вписвания. Поради това и Министерство на правосъдието не носи същата отговорност, възложена с ПВп на АВп.

Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред - чл. 49 ЗЗД. (арг. от Решение № 60187 от 08.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 527/2021 г., III г.о., ГК, Решение № 79 от 23.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2805/2021 г., IV г. о., ГК). При така приетото в актуалната и трайна практика на ВКС на РБ следва отговорността на ответника по делото Агенция по вписванията на РБ да се приеме за доказана, с оглед на приетото по-горе по приложението на материалния закон относно вписването на неверни данни в съдържанието на процесното удостоверение № 36551/09.09.2016 г..

Съгласно нормата на чл. 42 от Правилника за вписванията (в ред. към извършване на удостоверението ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г.) всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. Писмените справки съобразно чл. 44 от ПВп. се състоят в издаване удостоверения за вписвания, отбелязвания или заличавания, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата. В нормата на чл. 47, ал. 1 от ПВ е отразено, че в издаваните от службата по вписванията удостоверения за определен имот, каквото е издаденото от ответника удостоверение с изх. № 36551/09.09.2016 г. се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма.

В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства, както и от приетото заключение от съдебно-техническа експертиза безспорно се установи, че издаденото от ответника Агенция по вписвания - Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551/09.09.2016 г. съдържа невярно удостоверяване по отношение на недвижимия имот, за който е издадено - АТЕЛИЕ № 6, собственост на ищцата и нейния съпруг, собствеността върху който е била прехвърлена с договор за покупко-продажба от 19.10.2016г., обективиран в нотариален акт № 138, том ІІ, рег. № 8105, дело № 233/2010 г. на нотариус Г.Г.. Посредством събраните доказателства се установи, че в издаденото от ответника Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551/09.09.2016 г. не е отразено наличието на следните вписвания и отбелязвания по отношение на имота, за който е издадено: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том I-1, peг. № 376, дело № 14/2010 от 02.03.2010г. на нотариус Ж.Б.; Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 49, том II, рег. № 1703, дело № 192 от 13.07.2011 г. на нотариус К.А.; Молба за вписване на законна ипотека с вх. № 30092 от 13.07.2011 г., акт № 127, том IV, както и Постановление за налагане на възбрана с вх. № 19670 от 29.04.2013 г., акт № 162, том IX, дело 15296 от 29.04.2013 г. Поради изложеното, доколкото в процесното удостоверение с изх. № 36551/09.09.2016 г. няма отбелязване, че преди датата, на която имотът е бил закупен от ищцата по делото е била надлежно вписана първа по ред ипотека върху същия този имот, в полза на друг кредитор „УниКредит Булбанк“ АД, като обезпечение във връзка с отпуснатия от банката на „АММ - И.“ ООД кредит, както и че впоследствие имотът е бил продаден в полза на трети лица и след това е бил ипотекиран в полза на втора банка „Емпорики Банк - България“ ЕАД, съдът обосновава извод, че е налице невярно удостоверяване на обстоятелства в издаденото от ответника удостоверение, касаещи собствеността и учредените тежести върху процесния имот.

Съгласно чл. 59 от ЗКИР за всеки имот се създава партида, която се състои от следните пет части: част "А" - за имота; част "Б" - за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост; част "В" - за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и за юридическите факти и обстоятелствата, подлежащи на вписване, освен тези по т. 4 и 5; част "Г" - за ипотеките и част "Д" - за възбраните.

Създаването на имотния регистър е подчинено на идеята за всеки имот да се създаде отделна партида, по която да се вписват всички обстоятелства, свързани с придобиването и прехвърляне на вещни права, както и за учредените вещни тежести. Целта на тази законодателна реформа е да се даде публичност и достъпност на информацията за имота и достоверно проследяване на настъпилите правоприемства, за което персоналните партиди не осигуряват достатъчно възможности. Поради това при вписване на различните обстоятелства, те следва да бъдат нанесени и отразени в съответните регистри, което да позволи извършването на справки и удостоверявания въз основа на тях. Цитираната нормативна уредба датира от 01.01.2001 г., с влизане в сила на ЗКИР и е издадена въз основа на чл. 5, ал. 3 от същия закон Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, както и от Правилника за вписванията. Следователно, към датата на издаване на удостоверение № 36551 от 09.09.2016 г. са били в сила изискванията за воденето на имотния регистър, поради което не може да се сподели възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба, че при покупко-продажбата на недвижимия имот, ищцата е следвало да съобрази законовите разпоредби на ЗКИР и да се снабди с удостоверение за лице, което се издава въз основа на персоналната партида на лицето, тъй като законът съдържа изрични и конкретни изисквания, за спазването на които е отговорна Агенцията. В подкрепа на изложените изводи се явява и обстоятелството, че дори и да са приеме, че при учредяването на първата по ред ипотека върху имота не е имало идентификатор за него, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че при учредяването на втората ипотека върху имота в полза на друг кредитор през 2011 г., както и към момента на вписване на възбрана върху него през 2013 г., вече е имало идентификатор на имота. От изложеното следва, че при извършване на справка по идентификатор на имота, длъжностните лица при Агенция по вписванията биха могли да установят въпросните разпоредителни сделки, поради което обстоятелството, че е нямало имотен регистър не е основание да се приеме, че същите са били в невъзможност да установят посочените вписвания и отбелязвания. Вместо това, служителите на ответника са издали удостоверение за вещни тежести с невярно съдържание, доколкото в същото липсва отбелязване на описаните по-горе действия, касаещи извършеното прехвърляне и обременяване на имота с вещни тежести. С издаденото удостоверение за тежести с изх. № 36551/09.09.2016 г. Агенция по вписванията е следвало да удостовери действителното положение на вписаните вещни тежести и прехвърляния на имота, като от значение в случая е обстоятелството, че удостоверението за вещни тежести се ползва с удостоверителна сила за действително вписаните обстоятелства в съответните книги. Именно въз основа на издаденото удостоверение е бил сключен и договорът за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 138, том II, рег. № 8105, дело № 233 от 19.10.2016 г. на нотариус Г.Г., по силата на който ищцата С. М. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1935.1988.2.4., който имот впоследствие се е оказал ипотекиран в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, а също така и продаден на трети лица и ипотекиран в полза на друг кредитор. Идентичността на процесния недвижим имот – АТЕЛИЕ № 6, собственост на ищцата С. Д. М. и нейният съпруг Г.Ж.-П. е безспорно установена по делото от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, компетентно и обективно дадено и неоспорено от страните по делото. От заключението се установява, че е налице идентичност между закупения от ищцата имот, възбранения такъв и изнесен на публична продан в хода на образуваното изпълнително дело № 20138440400666 на ЧСИ С.Я. /недвижим имот – представляващ АТЕЛИЕ № 5/, както и продадения недвижим имот – представляващ АТЕЛИЕ № 13 от „АММ - И.“ ООД на М.Б.А. и А.Й. А. и ипотекиран впоследствие в полза на „Емпорики Банк - България“ ЕАД, срещу който също е било насочено принудително изпълнение в хода на изп. дело № 20138380403852 по описа на ЧСИ М.Б.. При така установената фактическа обстановка и предвид действащата нормативна уредба към датата на издаване на удостоверението, съдът възприема становището, че ебило реализирано противоправно деяние от страна на служители на ответника, изразяващо се в съставяне на официален удостоверителен документ с невярно съдържание, относно наличните данни за вписванията по отношение на процесния имот, , от което следва, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника Агенция по вписванията.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с невярното удостоверяване, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди.

От събраните доказателства по делото се установи настъпването на имуществени вреди за ищцата, изразяващи се в реализирани разходи по заплащането на уговорената цена по договор за цесия от 14.01.2022 г., сключен между нея и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в размер на 85 000 лева, както и разходи за нотариални такси във връзка със сключването на договора за цесия - в размер на сумата от 2943, 30 лева.

Наред с това, посредством свидетелските показания на свидетеля Ж.- П.Г. се установи, че в резултат от издаването на удостоверението с невярно съдържание, ищцата е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен страх и безпокойство, че ще загуби семейното си жилище. Ищцата била в постоянен стрес в един относително дълъг период от време – около 6 години (от край на 2016 г. до 14.01.2022 г.) от факта, че може да се наложи да търси жилище за нея и семейството й, а всичко това се отразило на психологическото й, както и здравословното й състояние.

Настоящият състав намира за доказано по делото, че вредите, причинени на ищцата са в пряка причинна връзка с невярното удостоверяване на поредността на вписаните ипотеки, както и продажбата на имота на други лица, тъй като издаденото удостоверение, преди сключването на договора за покупко-продажба на имота между ищцата С. М. и нейният съпруг и дружеството „АММ – И.“ ООД, съдържащо данни, че върху процесния недвижим имот няма вещни тежести е обусловило фактическото му закупуване от тях. Това е така, доколкото целта на представянето му е същото да послужи като справка, която да удостовери, че не съществуват претенции от страна на трети лица по отношение на имота – обект на сделката, както и че върху конкретния имот няма налични възбрани или ипотеки, които да могат да бъдат противопоставени на интересите на купувача. Невярното удостоверяване е мотивирало волята на ищцата – да участва в процесната сделка за покупко- продажба на недвижимия имот.

Пряката причинна връзка между невярното удостоверяване и имуществените вреди – представляващи сбора от платената цена по договор за цесия от 14.01.2022г., с „Агенция за държавни вземания“ ЕАД и разноските по сключване на договора (нотариални такси), следва да се приеме за доказана. Ако ищцата не бе придобила вземането на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, обезпечено с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 16, том I-1, peг. № 376, дело № 14 от 2010 на нотариус Ж.Б., тя без съмнение би претърпяла съдебно отстранение от имота, доколкото ипотекарният кредитор е насочил принудителното изпълнение върху този имот имота в хода на изп. дело № 20138440400666 по описа на ЧСИ С.Я.. На следващо място, съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение, че ищцата не била претърпяла имуществени вреди в размер на сумата от 87 943.30 лева - представляващи сбор от платена цена по договор за цесия от 14.01.2022, сключен между ищцата С. М. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и разноски по сключване на договора (нотариални такси), тъй като срещу заплатената от нея сума по договора за цесия, тя е придобила вземане в размер на 1 424 202, 66 лв. В тази връзка следва да се посочи, че към датата на сключване на Договора за цесия - 14.01.2022 г., единственото обезпечение за придобитото вземане по договора за цесия е било собствения й имот, с идентификатор 68134.1935.1988.2.4, което се установява от съдържанието на сключения договор за цесия.

Конкретният размер на вредата се установява посредством съдържанието на Договора за цесия от 14.01.2022 г., , както и от съдържанието на приетата като доказателство фактура № 0100038762 от 14.01.2022 г., видно от която в резултат от сключването на договора за цесия, ищцата е реализирала и разходи за нотариални такси по сключването на този договор в размер на сумата от 2 943, 30 лева.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е основателен и доказан по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 87 943, 30 лева – представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от неотговарящи на книгите по вписванията вписвания в издадено Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот с изх. № 36551/09.09.2016 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.01.2022 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на тази претенция:

В случая, тъй като се касае за иск за непозволено увреждане по чл. 49 от ЗЗД, съгласно чл. 110 от ЗЗД приложима спрямо претенцията е общата петгодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. В случая, конкретиката на спора обосновава извод, че погасителна давност не тече от датата на деликта, а от узнаването на вредите и причиняването им. Това е така, тъй като едва към този момент ще бъдат ясни всички обстоятелства, свързани с увреждането като за пострадалия ще бъдат известни както дееца, така и вредите и техният размер и ще може бъде проведен успешен иск за тяхното обезщетяване.

При съобразяване на гореизложеното, настоящия състав намира, че давностният срок е започнал да тече най-късно на 01.12.2016 г., когато съобразно твърденията на ищцата, същата е узнала за настъпването на вредите и за причиняването им, съобразно изложените от нея твърдения в исковата молба (че не си спомня точната дата, но е било в края на месец декември) е узнала за насоченото принудително изпълнение от ЧСИ С.Я. върху закупения от нея недвижим имот. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 02.02.2022 г., исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е погасена по давност на основание чл. 110 ЗЗД и следва да се отхвърли като неоснователна.

По претенциите за съдебни разноски:

С оглед изхода на правни спор, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищцата съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцата претендира разноски в настоящото производство в общ размер на сумата от 10 417, 73 лева, от които: 5 517, 73 лева за заплатена държавна такса, сумата от 900 лева - депозит за изготвяне на експертиза и сумата от 4000 лева – адвокатско възнаграждение. Релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за процесуално представителство, съдът преценя за неоснователно. Мотивите на съда за това са, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, платеното от ищцата на адвокат възнаграждение за процесуално представително по делото не е прекомерно. Става дума за цялостно процесуално представителство, без за е нужно разграничаване на всяко процесуално действие, извършено от адвоката.

По делото са приложени надлежно изготвени банкови документи за извършени плащания на направените разноски, поради което съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 6641, 63 лева - съдебни разноски за настоящото производство.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът определя разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция по вписванията в размер на 300 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК, съдът намира, че ищцата следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 108, 74 лева.

Така мотивиран, съдът