Решение № 49 от 23.6.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 7/2023 г.

С присъда № 63/08.12.2022 год., постановена по НОХД № 672/2022 г., Окръжен съд-Бургас е признал подсъдимия Г. Н. И., ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че на 29.01.2020г. в землището на с. Добромир, обл. Бургас, в местността “Капан кая”, в съучастие с П.К., род. на... в Р. Молдова, като съизвършител, без съответно разрешение, чрез използване на техническо средство - 3 бр. къртачи и моторно превозно средство – л.а. „SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ.., търсил археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лева. Със същата присъда ОС-Бургас е признал подсъдимия Г. Н. И. /със снета самоличност/ за виновен и в това, че на 29.01.2020г. в с. Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас, в стая за нощувки в „Хижата на Рали“, в нарушение на чл. 152, ал.2 от Закона за културното наследство и чл. 31, ал.1 от Наредба № Н- 00-0001/14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания, издадена от Министерство на културата, противозаконно държал оръдие, предназначено за търсене на археологически обекти, а именно 1 бр. Металдетектор, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., състоящ се от 4 на брой сонди, 1 фабрично изработен, годен за употреба, поради което и на основание чл. 277а ал. 7 пр.2-ро от НК и чл.54 от НК го осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го оправдал по обвинението, че е извършил престъплението в съучастие с П.К., род. на... в Р. Молдова. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г. Н. И. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, като към него е присъединил и наказанието ГЛОБА в размер на 5 000 лева. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Г. Н. И. по НОХД №292/2016г по описа на Окръжен съд Добрич наказание лишаване от свобода за срок от три години, което основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС постановил да изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата съдът се е произнесъл и относно приобщените по делото веществени доказателства /подробно посочени в присъдата/, постановявайки на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК същите да бъдат отнети в полза на държавата, а иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. моторен трион марка HUSQVARNA 45 с шина „Raider" 16, собственост на св.Р.Н.И. – да се върне на Р.Н.И.. На основание чл.189, ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия Г. Н. И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 292, 80 лв., представляваща разноски по досъдебното производство, както и по сметка на Окръжен съд Бургас - сума в размер на 95 лв., съдебни разноски. Делото е за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №55/27.06.2022 год., постановено по внохд №49/22 год. по описа на БАС, е отменена присъда №31/15.10.2021г. по нохд № 1016/2020г. по описа на ОС- Бургас поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал.3, т.3 от НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. А. от АК-Бургас - упълномощен защитник на подсъдимия Г. Н. И.. В подадената от защитника жалба са релевирани доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост на фактическите констатации. Декларативно е заявено, че по делото липсват доказателства, установяващи авторството на деянието. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. Н. И. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение за извършени престъпления по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 277а, ал.7, пр.2-ро от НК. В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Бургаска апелативна прокуратура ангажира позиция за неоснователност на подадената жалба. Счита, че в хода на досъдебното производство по делото, както и в съдебната му фаза, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително на правилата за местната подсъдност. Намира, че застъпените от първата инстанция фактически изводи са правилни и обосновани на база събраните по делото доказателства. Ангажира позиция за доказаност на обвинението срещу подс. И. по отношение на всяко от инкриминираните деяния - по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 277а, ал.7, пр.2-ро от НК, в насока на което сочи, че са кореспондиращите показания на свидетелите Х., А., Ц., и Р.И€, както и данните, съдържащи се писмените доказателствени източници и веществените доказателства. Изтъква, че според приложената по делото справка от Министерство на културата подсъдимият и свидетелят П.К. не са имали разрешение за извършване археологически разкопки. Счита, че показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел А. следва да бъдат кредитирани само частично, а именно по отношение на споделеното пред него, че в мястото, където е бил извършен изкоп, подсъдимият и свид. К€ са издирвали съкровище. В останалата част показанията на този свидетел прокурорът определя като „произволни и неотносими“ поради противоречието им от една страна с останалите доказателства поделото и от друга, с оглед съобщените от него сведения за времето на пребиваването му в процесната хижа - през есента на 2020 г., което не съвпада с датата на инкриминираното деяние - 20.01.2020 г. В становището си относно справедливостта на определеното по правилата на чл. 23, ал.1 и ал.3 от НК общо наказание прокурорът поддържа, че същото не разкрива белезите на явна несправедливост, поради което и не е налице основание за коригирането му. Изтъква, че ненамирането от страна на подсъдимия на археологически обекти, не следва да се цени като обстоятелство, смекчаващо отговорността на последния, както е приел окръжният съд, тъй като деянието по чл.277а, ал.1 от НК е формално, а не резултатно. С горните съображения, прокурорът предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло. Пред въззивния съд подсъдимият Г. И. се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. В. А. от АК-Бургас, който поддържа жалбата. Представяйки собствен анализ и оценка на доказателствената наличност по делото в обхвата на предявеното срещу подс.И. обвинение по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, защитникът твърди недоказаност на обстоятелството, че деянието е осъществено в землището на село Добромир, както и че мястото, на което на инкриминираната дата 29.01.2020г. са бил установени подс.И. и свид.К€, представлява археологически обект по смисъла на закона. Сочи, че по делото не е представена справка от Националния институт за недвижимо културно наследство за изясняване на статута на местността „Капан кая“ - притежава ли тази местност статут на недвижима културна ценност с категория от национално значение и съставлява ли част от Националния регистър на недвижимите културни ценности съобразно параграф 10, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за културното наследство. Изтъква, че съгласно приложеното по делото писмо вх. № РД-13-68 от 03.02.2020 г. на заместник- кмета на Община Руен процесната местност не е регистрирана като обект с национално значение и няма данни да е паметник на културата. Твърди също неизясненост на обстоятелството какво е археологическото значение на обектите, които са били търсени от подсъдимия. Във връзка с горното сочи, че по делото липсва каквато и да е историческа справка и информация по отношение на А.С. войвода, съществувал ли е такъв войвода и притежавал ли е същият материални ценности. Поддържа, че в случая, в желанието си да препечели средства, подс.И. е подвел останалите лица относно наличието в района на заровено злато и монети, което не води до извод, че същият е имал умисъл за търсене на археологически обекти. Счита, че няма основание показанията на свид. А. да не бъдат ценени като достоверни, независимо че същият е разпитан едва в хода на въззивното съдебно следствие. По отношение на свидетелите К€ и Дереволков намира, че с оглед заинтересоваността им от изхода на делото, показанията им не следва да бъдат кредитирани. Оспорвайки по-нататък доказателствената обезпеченост на предявеното срещу подс.И. обвинение по чл. 277а, ал. 7, предл. 2 от НК, защитникът изтъква, че по делото не се установява техническото средство да е собственост на последния, както и да е било ползвано от него. Твърди, че се касае за уред, който се продава свободно но пазара и само фактът, че е предназначен за търсене на метали не е достатъчен да се приеме, че е ползван от подсъдимия за търсене на археологически обекти. С горните доводи защитникът пледира за отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова – оправдателна такава, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В личната си защита пред съда подс.И. заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото му тежко обвинение за извършени две престъпления. Моли осъдителната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Въззивната жалба като подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното: Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС-Бургас съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания да обезпечи делото с доказателствен материал, с оглед правилното му решаване. Анализирайки събраните гласни, писмени и веществени доказателствени източници, както и експертни заключения, съдът правилно е изяснил делото от фактическа страна. Извършвайки собствена преценка на всички относими към предмета на делото доказателства и доказателствени средства, сред които и приобщените такива в хода на въззивното съдебно следствие – показанията на разпитания по инициатива на защитата свидетел И. П. А., настоящата инстанция не намери основание за внасяне на корекция в изводите на първостепенния съд по фактите, очертани в мотивите към атакувания съдебен акт. От фактическа страна по делото е установено следното: Подсъдимият Г. Н. И. е роден на.. в гр.Добрич. Същият е български гражданин, завършил основно образование, неженен, осъждан, с постоянен адрес по местоживеене - гр. Добрич, ул. „Р.... През лятото на 2019г. при пътуване до гр. Варна подсъдимият Г. И. се запознал със свид.П.К., бесарабски българин от Молдова. Подсъдимият разполагал с информация, според която в местността „Капан Кая“ /Балабан дере/, находяща се в землището на с. Добромир, общ.Руен, обл. Бургас било заровено златното съкровище на А.С. войвода - български войвода, роден около 1767 г. в гр.Котел и в периода 1820 – 1828 г. предвождал дружина в Източна Стара планина и в районите между Варна и Търново. В края на 2019г. подс. Г. И. предложил свид.К. да организират съвместно търсене на златното съкровище и ако успеят да го намерят, да си го поделят. Свид. К€, който по това време бил без работа, се съгласил, като двамата с подсъдимия се уговорили да започнат да копаят през месец януари 2020г. За целите на планираната дейност подсъдимият Г. И. осигурил инструменти и различни пособия - 1 бр. права лопата 110 см, 1бр. лопата с дължина 100 см, 1 бр. лопата с дължина 118 см, 1 бр. мотика с дървена дръжка, 1 бр. кирка с дървена дръжка, 1 бр. Тесла, 1 бр. метален чук 50 см, 1 бр. метален чук 70 см, 1 бр. кози крак, 1 бр. метален лост, 1 бр.метална тръба 150 см, 1 бр. тенекиена кофа с червена ПВЦ дръжка, 1 бр. Аспел DENZEL, с бутон за включване и изключване с намотано стоманено въже и с кука, 1 бр.метален варел с отворено дъно, със синджир и кука, 1 бр.къртач със счупена зелена дръжка, 1 бр.къртач със зелена дръжка, електрически и черен кабел и секач към него, 1 бр.къртач със зелена дръжка, 1 бр. червена метална кука BAZALIFT и 1 кука, 1 бр.разклонител с 5 гнезда, 1 бр. бормашина RAIDER без щепсел, 1 бр. ъглошлайф RAIDER с диск, 1 бр. кабел 12м. с 2 крушки и фасунги в двата края, 1 бр. червен кабел с крушка и фасунга, с дължина 4 м, 1 бр.кабел и щебсел с разклонител с 3 гнезда, 1 бр. удължител 30 м. и разклонител с 3 гнезда, 1 бр.лампа, светлина" ЕООД 1500, 1 бр.бензинов агрегат 2, 5 к w DAEWOO, 1 бр. черен кожен колан BIOTECH USA, 1 бр. метална сива количка с гумено колело, 1 бр. оранжево въже с надпис P&OFER, 2 бр. метални кафяви триони със синя и кафява дръжка. След набавяне на необходимите инструменти и пособия, в началото на месец януари 2020г. подс.И. и свид.К€ отпътували с л.a.“SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ.. към местността „Капан Кая“ /Балабан дере/, находяща се в землището на с. Добромир, общ.Руен, обл. Бургас. Всички изброени по-горе технически пособия и съоръжения били натоварени в лекия автомобил, като същият бил управляван от подс. И., тъй като свид. К. не притежавал свидетелство за правоуправление. Пристигайки в местността „Капан Кая“, в землището на с.Добромир, общ.Руен, подсъдимият и свид.К€ разтоварили техническите средства и съоръженията в близост до намиращата се там природна забележителност - скално образувание „Свинската глава“. Минавайки през бензиностанцията в с.Дъскотна, подс.И. и свид.К€ се запознали със св. Р.Н.И., когото помолили да ги ориентира в намирането на квартира за пренощуване. Свид.Р.И€ им предложил да ги настани в бивш щаб на военните, наричан в селото „Хижата на Рали“. Двамата приели предложението и отседнали в хижата. Свид. И.ов ги настанил в крайната лява стая, като им дал ключ за същата. В предоставената им в хижата стая подс.И. и свид.К€ нощували няколко пъти, посещавайки селото през 7-8 дни. През този период подсъдимият и св.К€ посещавали намиращата се в землището на с.Добромир, общ.Руен местност „Капан Кая“, където в близост до скалното образувание „Свинската глава“ изградили два навеса и под тях подредили всички набавени инструменти, уреди и съоръжения. Монтирали също агрегат и лампи за осветяване. След като подготвили терена, двамата започнали да копаят и да търсят злато и златни монети. Първоначално започнали да копаят под навеса, като ползвали устройство за повдигане на товари - лебедка. Успели да направят изкоп с дълбочина около два метра, но след като не открили търсените от тях археологически обекти — злато и златни османски и/ или турски монети, върнали част от пръстта в изкопаната дупка, а другата оставили под навеса. Впоследствие подсъдимият и свид. К€ започнали да копаят втора дупка, непосредствено под скалното образувание „Свинската глава“, като за целта отново използвали набавените от тях инструменти и пособия. Изкопната дейност се извършвала основно от свид. К€, но когато той се изморявал, подс.И. също започвал да копае. На 28.01.2020г. подсъдимият и св.К. отново отишли в с.Дъскотна и се настанили в наетата по рано от тях стая в „Хижата на Рали“. Със себе си подсъдимият носи л голям сак, в който имало 1 бр. металотърсач с марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., състоящ се от 4 на брой сонди; 1 кръгла GARRETT PRO formance Imaging GTI, c диаметър 235мм. със счупен закрепващ механизъм; 1 кръгла GARRETT PRO formance Imaging GTI c диаметър 310; 1 правоъгълен c размери 410мм. на 285мм. с надпис EAGLE EYE PINPOINTING; 1 правоъгълен с размери 410мм. на 285мм. с надпис EAGLE EYE PINPOINTING; детектор, състоящ се от GARRETT Digital Signal Processor, Power Master Enhanced GTI 2500 Graphik Target Imaging; 1 аксесоар c надпис GARRETT TREASURE HOUND DM; 1 бр. слушалки GARRETT METAL DETEKTOR; 1 бр. зелена на цвят тръба с дължина 47 см. и 10 бр. дупки — отвори и 1 бр. черна тръба с дължина 51 см. и отвор в единия край и захващащ механизъм в другият с метални пъпки. Междувременно, в края на м.януари в РУ на МВР - с. Руен постъпила оперативна информация, че подс.И. и свид. К. осъществяват иманярска дейност в местността „Капан Кая“, в землището на с.Добромир, общ.Руен, около природната забележителност скално образувание „Свинската глава“. С цел придобИ.е на допълнителни оперативни данни по случая, св.Х.Х. - служител в РУ на МВР — гр.Руен, посетил местността „Капан Кая“, в землището на с.Добромир, общ.Руен. Достигайки до скалното образувание „Свинската глава“, същият възприел подс.И. и свид.К€, които се редували да копаят земята непосредствено под скалното образувание. На 29.01.2020г. св.Х.Х. - служител в РУ на МВР — гр.Руен, съвместно със св.А.А. и св.К.Ц. – двамата служители в ОДМВР - Бургас, посетили местността „Капан Кая“, в землището на с.Добромир, общ.Руен, където в близост до природната забележителност скално образувание „Свинската глава“ установили подс. И. и свид.К.. Към момента на пристигане на полицейските служители на мястото свид.К€ копаел с кирка в дълбок около 3 метра ров, намиращ се непосредствено под скалното образование, а подс. И. в това време извършвал ремонт на л.a.“SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ... В отговор на поставени им от служителите на ОДМВР - Бургас въпроси каква дейност извършват и притежават ли съответно разрешение, подс.И. заявил, че копаят, тъй като търсят „златно имане“, но нямат издадено разрешение за подобна дейност. На същата дата – 29.01.2020г. бил извършен оглед на мястото на извършваната изкопна дейност в местността „Капан Кая“, в землището на с.Добромир, общ.Руен, направените при който констатации и намерени вещи били надлежно описани в протокол. При огледа били направени и фотоснимки /спр. л.22-43 от ДП/. Всички установени на мястото на огледа вещи подсъдимият предал на разследващия орган с протокол за доброволно предаване /спр. л.53-55 от ДП/. При последвалия на същата дата оглед в хижата в с. Дъскотна, стопанисвана от свидетеля Р. И.ов, в стаята обитавана от подс. И. и свид.К. бил открит металдетектор - / металотърсач /, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., състоящ се от 4 на брой сонди. Намерените в близост до направения изкоп в местността „Капан Кая“, землището на с.Добромир, общ.Руен множество вещи – пособия и технически уреди, които подс.И. предал доброволно на разследващия орган, както и откритото в наетата от него стая в хижата в с.Дъскотна техническо устройство – металдетектор били подложени на оглед, констатациите при който били описани в протокол, към който бил изготвен и фотоалбум /спр. л.63-84 от ДП/. Подс. И. и свид. К. били задържани за 24 часа по ЗМВР в сградата на РУ на МВР - с. Руен. След освобождаването им, на 02.02.2020г., с оглед изтичане на срока на разрешението му за временно пребиваване в страната, свид. П. К€ напуснал територията на РБългария в посока родината си – Молдова. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която не се различава съществено от очертаната такава в мотивите на атакувания първоинстанционен акт, намира своята категорична подкрепа в доказателствата, приобщени по делото, а именно: частично от обясненията на подс.И., показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели А. А., П.К., М.Д., Х.Х., К. Ц., дадените от последните двама свидетели показания в хода на ДП и пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл.281, ал.4 и ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК и по чл. 281, ал.1, т.2 от НПК, както и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК показания на свид. Р.И€, протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2020 г. ведно с фотоалбуми към него / спр. л. 22-43 от ДП/, фотоалбум към протокол за оглед от 29.01.2020 г. на стая в хижа в с.Даскотна /спр. л..48-52 от ДП/, протокол за доброволно предаване /спр. л. 53-55 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум към него /спр. л.63-84 от ДП/; писмените доказателства - справки от Министерство на културата на РБългария /спр. л.110 от ДП, л.138-139 и л.160 от нохд №1016/20г. на БОС/, справка от Българска национална федерация по металдетектинг /спр. л.108 от ДП/, справка от РИМ –Варна /спр. л.112 от ДП/, заключението на изготвена техническа експертиза /спр. л.93-102 от ДП/. Данните по делото установяват, че с определение от 28.03.2022г. по НОХД №263/2022г. на Окръжен съд-гр.Бургас, влязло в сила на 28.03.2022г., по отношение на разпитания като свидетел по делото П.К., е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което същият е признат за виновен за извършено в съучастие с подс. Г. И. престъпление по чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 29.01.2020г. в землището на с. Добромир, обл. Бургас, в местността “Капан кая”, в съучастие с подсъдимия Г. И., като съизвършител, без съответно разрешение, чрез използване на техническо средство - 3 бр. къртачи и моторно превозно средство – л.а. „SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ.., търсил археологически обекти, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК К€ е осъден на осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено за срок от три години /спр. л.50-52 от внохд №49/2022г. на БАС/. Обсъждайки в съвкупност доказателствата по делото, събрани в хода на съдебното дирене пред първата инстанция, както и приобщените такива в настоящото въззивно производство, съставът на съда се солидаризира с преценката на ОС-Бургас относно несъмнената установеност на всички значими за правилното решаване на казуса обстоятелства съгласно фактическото им описание по-горе, на основата на които следва да бъде решен въпросът за наказателната отговорност на подс.И.. Обосновавайки решаващите си изводи относно авторството на инкриминираните деяния и механизма на тяхното осъществяване, съдът е изложил мотивирани съображения по отношение кредитирането на доказателствените източници, давайки също пространен отговор и на изтъкнатите в тази насока възражения на защитата. Наведените пред настоящата инстанция доводи, с които се оспорва доказателствената обезпеченост на инкриминираните по обвинителния акт деяния и тяхното авторство, не могат да бъдат споделени. Анализирайки информацията, съдържаща се в наличните по делото доказателствени източници, първата инстанция основателно е приела за безспорно установен факта, че на инкриминираната дата 29.01.2020г. подс.И. и свид.К€ са извършвали изкопни работи в местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“, находящи се в землището на с. Добромир, обл. Бургас. Присъствието на подсъдимия на посоченото място е сред обстоятелствата, които последният не спори, като същото съдът правилно е констатирал, че намира своята доказателствена подкрепа и в показанията на разпитаните по делото полицейски служители – свидетелите К.Ц., А.А. и Х.Х., както и в данните, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие. Според еднопосочните показания на цитираните свидетели, посетили местността “Капан кая” в землището на с. Добромир, обл. Бургас по сигнал за извършвана в района иманярска дейност, при пристигането им на място – в близост до скалното образувание „Свинската глава“, са установили наличието на изкопан дълбок ров под скалата, в който ров се намирал свид. К€ с кирка в ръка, като по същото време подс.И. стоял в близост до лек автомобил “SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ.., паркирана недалеч от мястото. Описвайки заварената обстановка, тримата свидетели ясно сочат, че в дълбочината на изкопания ров имало поставена стълба, а около него се намирали различни инструменти - кирки, лопати и др. Свидетелстват също за наличие в близост до мястото на изградени навеси, под които имало поставени различни инструменти и технически устройства, както и за споделеното им от подсъдимия, че търсят съкровището на С.А. войвода. Видно от данните, отразени в огледния протокол, под така изградените заслони и около тях са били намерени и иззети множество инструменти и технически пособия, а именно: 1 бр. права лопата 110 см, 1бр. лопата с дължина 100 см, 1 бр. лопата с дължина 118 см, 1 бр. мотика с дървена дръжка, 1 бр. кирка с дървена дръжка, 1 бр. тесла, 1 бр. метален чук 50 см, 1 бр. метален чук 70 см, 1 бр. кози крак, 1 бр. метален лост, 1 бр.метална тръба 150 см, 1 бр. тенекиена кофа с червена ПВЦ дръжка, 1 бр. Аспел DENZEL, с бутон за включване и изключване с намотано стоманено въже и с кука, 1 бр.метален варел с отворено дъно, със синджир и кука, 1 бр.къртач със счупена зелена дръжка, 1 бр.къртач със зелена дръжка, електрически и черен кабел и секач към него, 1 бр.къртач със зелена дръжка, 1 бр. червена метална кука BAZALIFT и 1 кука, 1 бр.разклонител с 5 гнезда, 1 бр. бормашина RAIDER без щепсел, 1 бр. ъглошлайф RAIDER с диск, 1 бр. кабел 12м. с 2 крушки и фасунги в двата края, 1 бр. червен кабел с крушка и фасунга, с дължина 4 м, 1 бр.кабел и щебсел с разклонител с 3 гнезда, 1 бр. удължител 30 м. и разклонител с 3 гнезда, 1 бр.лампа „светлина" ЕООД 1500, 1 бр.бензинов агрегат 2, 5 к w DAEWOO, 1 бр. черен кожен колан BIOTECH USA, 1 бр. метална сива количка с гумено колело, 1 бр. 5 оранжево въже с надпис P&OFER, 2 бр. метални кафяви триони със синя и кафява дръжка, лебедка. Констатирано е също така при огледа на терена наличието на монтиран агрегат и поставени лампи за осветяване / спр. л.22-43 от ДП/. Доказателствената информация, която посочените трима свидетели /полицейски служители/ съобщават по делото, касаеща непосредствено възприетите от тях факти и обстоятелства относно мястото, на което са били установени подс.И. и свид.К€, обстановката, която са заварили, вещите, които са намерени, както и поведението на подсъдимия и свид. К€, съдът правилно е приел, че има своята съществена значимост за разкрИ.е на обстоятелствата от кръга по чл. 102 от НПК. В случая няма спор, че показанията на обсъжданите свидетели, съставляват пряк източник на доказателства и доколкото не са налице противоречия в съобщените от тях данни, както и предвид кореспонденцията им с останалите доказателствени източници, кредитирането им от първата инстанция в полза на възприетите изводи по фактите, не търпи никаква критика. Правилно е отчетено също от съда, че за нито едно от посочените лица не е била налице хипотеза по чл. 118 ал.2 от НПК, изключваща възможността да участват във воденото наказателно производство в качеството на свидетели. Адекватна оценка съдът е дал и на показанията на свид. П.К., установяващ се като съучастник в дейността на подс.И. по търсене на археологически обекти в процесната местност “Капан кая” в землището на с. Добромир, обл. Бургас, по отношение на когото с определение от 28.03.2022г. по НОХД №263/2022г. Окръжен съд-гр.Бургас е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което е признат за виновен за извършено на 29.01.2020г. престъпление по чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. Разпитан в качеството на свидетел по настоящото дело, свид.К€ недвусмислено съобщава, че причината за пребиваването им заедно с подс.И. на мястото, на което са били заловени на инкриминираната дата – 29.01.2020г., е била търсенето на „нещо ценно, каквото излезе – злато или нещо друго“, в каквато връзка е бил уговорен от подсъдимия да извършва изкопна дейност, или както самият той казва – „да копае“ / спр. л.39 –41 от нохд №672/22г. на БОС/. Поддържайки, че инициативата за търсене на ценни предмети принадлежи на подс.И., свидетелят сочи, че именно последният е и лицето, определило мястото, на което трябва да се копае. Твърди, че необходимите за планираната дейност инструменти и технически съоръжения, са били набавени от подсъдимия, както и че извозването им, а също и личният им превоз е осъществен с автомобил, управляван от подс.И.. Противно на версията, развита от подсъдимия в обясненията му пред съда, свид. К€ сочи също, че освен тях двамата, никой друг не е посещавал мястото, където са извършвали изкопни работи, както и че подсъдимият е помагал при изкопаването на рова, когато самият той „е омалявал“. Обсъждайки депозираните пред него показания на свид. К€, съдът правилно е приел, че няма основание да се съмнява в тяхната истинност, независимо че в определени части същите стоят в противоречие с обясненията на подс.И.. Вярно е, че свид. К€, чийто показания са в противовес на защитната теза на подсъдимия, е лице, за което съществуват основания да се предполага, че не е изцяло безпристрастен, както поради това, че към инкриминираната дата се е намирал в близки отношения с подсъдимия, така и с оглед на факта, че на основата на направено от него признание да е търсил на процесните дата и място археологически обекти, без съответно разрешение и чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е бил осъден по чл.277а, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК с влязло в сила споразумение за решаване на делото. В случая обаче, проверката на неговите показания посредством останалите гласни, писмени и веществени доказателства по делото, ясно сочи, че съобщените факти отговарят на обективната действителност. В тази насока следва да бъдат посочени обсъдените вече по-горе показанията на тримата полицейски служители, които не само са участвали в залавянето на двамата на терена на извършвани изкопни дейности, но и са възприели непосредствено намиращите се там инструменти, технически пособия и изграден заслон, съхраняването в стаята в хижата в с.Дъскотна на металдетектор, а също и отразените в протокола за оглед на терена данни, включващи описание на обстановката на местопроизшествието, както и приложеният по делото протокол за доброволно предаване, отразяващ броя и вида на техническите пособия и инструменти, подготвени за целите на планираната дейност по търсене на археологически обекти. В подкрепа на изложените от свид.К€ фактически твърдения, противопоставящи се на поддържаната от подс.И. версия относно организацията на дейността по разкопаване на процесния терен в землището на с. Добромир, обл. Бургас, местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“, следва да се посочат и показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел М.Д. /спр. л.50 от нохд № 672/22г. на БОС/, както и показанията на свид. Р.И€ - надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК /спр. л.116-117 от нохд № 1016/20г. на БОС/, които убедително сочат на това, че освен подс.И. и самия свид. К€, други лица не са отсядали в хижата и не са участвали в дейността по разкопаване на терена под скалното образувание „Свинската глава“. Следва да се отбележи, че поддържаната от подсъдимия версия за съпричастност на свид. Д. към инкриминираната дейност /която свидетелят категорично отрича/, без оглед на това дали се доказва или не в процеса, не би могла да обоснове преследваната от подсъдимия последица на оневиняването му като участник в престъпните деяния, за които му е повдигнато обвинение. Това е така, тъй като в конкретиката на фактите по делото се установява, че подсъдимият не само е лицето, което е посочило процесната местност в землището на с. Добромир, обл. Бургас като такава, в която е възможно да бъде открито „имането“ на С.А. войвода, но и е инициирал търсенето на такова „имане“, организирал е дейността, и е взел лично участие в извършваните изкопни дейности. Обстоятелството, че при установяването му заедно със свид. К€ на инкриминираната дата в местността “Капан кая”, в близост до скалното образувание „Свинската глава“, подсъдимият не е бил ангажиран с изкопни работи, а е стоял до паркирания недалеч от мястото лек автомобил, не налага извод, че същият не е участвал в нерегламентираното издирване на археологически обекти. Моментната ситуация, в която двамата са били заловени, както правилно е възприела първата инстанция, не може да бъде разглеждана изолирано от цялостната обстановка, която е заварена на мястото от участвалите в акцията полицейски служители. Основавайки се на съобщеното от тях в показанията им относно наличието в района на изградени навеси, с подредени под тях и в близост до тях множество инструменти, технически пособия и съоръжения /описани в огледния протокол/, както и установеният под скалното образувание ров със сериозна дълбочина, включително паркираното превозно средство, съдът обосновано е достигнал до заключение, че в дейността си по разкопаване и обследване на процесния терен, с цел намирането на „имането“ на С.А. войвода, свид.К€ и подс.И. са действали съвместно. В тази насока следва да бъдат ценени и сведенията, представени от свид. Х. - служител в РУ на МВР — гр.Руен, според които при обхождане на процесния район преди датата на организираната съвместно с ОД-МВР-Бургас полицейска акция по установяване на лицата, съпричастни към инкриминираната дейност по търсене на археологически обекти, лично е възприел пребиваването на подс.И. на същото място, както и действия на последния по извършване на изкопни дейности /спр. л.26-гръб от нохд № 672/22 год. на БОС/. Правилно при изграждане на своите фактически изводи, първоинстанционният съд не се е доверил на обясненията на подсъдимия, приемайки, че същите съставляват изява на гарантираното му от закона право на защита. Без да отрича периодичните си посещения на мястото, на което е заловен в деня на инкриминираната дата, подс.И. защитава теза, че няма никакво отношение към търсенето на археологически обекти, а целта му е била да „си получи надника“ за дните на престой заедно със свидетелите К€ и Д. /спр. л.22 от нохд №672/22 год. на БОС/. Твърди, че е бил нает от свид. Д. като работник срещу заплащане, за да му покаже място, където да търсят злато, и да извършва техническа поддръжка на наличните уреди и устройства, включително на автомобилите. Заявява също, че процесният терен в местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“ в землището на с. Добромир, обл. Бургас, е бил посочен от него „просто наслуки“, за да може да има работа и да спечели някой лев, като не е знаел, че „това е културен обект“, тъй като мястото представлявало „просто един камък“. Отрича да е извършвал изкопни работи, с цел търсене на археологически обекти, както и да е собственик на процесния металдетектор, с марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., за противозаконно държане на който уред му е повдигнато обвинение по чл. 277а, ал.7, предл.2-ро от НК. Версията на подс.И., че цялостната дейност по нерегламентирано издирване на археологически обекти в процесната местност, е била инициирана, организирана и финансово обезпечена от свид. М.Д., както и твърдението му, че неговото лично участие в това начинание се изчерпва с произволното посочване на мястото, на което е възможно открИ.ето на „съкровище“ и поетия ангажимент да поддържа техническата изправност на ползваните уреди и превозни средства, съдът правилно е посочил, че не намира никаква опора в материалите по делото. Нещо повече, съобщеното от подсъдимия в обясненията му, се опровергава напълно от показанията на свид.К€, обсъдени по-горе, а също и от показанията на свидетелите М.Д. и Р.И€, които носят информация за това кои са били лицата, настанили се в хижата в с. Дъскотна, стопанисвана от самия свид. И.ов, както и отношенията, които са съществували между подсъдимия, свид. К€ и свид. Д.. Поради това и основателно съдът не е кредитирал дадените от подсъдимия обяснения в изводите си за обективната обстановка, при която са осъществени инкриминираните деяния, техният механизъм и авторство. Що се отнася до показанията на разпитания пред въззивния съд по инициатива на защитата свид. И. А. /спр. л.26 от внохд №7/23г. на БАС/, настоящият състав прие, че същите не могат да разколебаят тезата на обвинението за съпричастност на подсъдимия към дейностите, за които му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Подкрепящите версията на подсъдимия твърдения на този свидетел относно присъствието в хижата в с.Дъскотна на свид. Д., принадлежащата на последния инициатива за търсене на златно съкровище, съпроводена с финансирането и техническото обезпечаване на тази дейност, съдът намери за неубедителни такива, не само поради факта, че е житейски нелогично един случаен посетител в хижата, какъвто се установява да е бил свид.А., да разполага с толкова подробна информация за личните отношения между останалите отседнали в хижата лица, но и предвид контрастната противоречивост на данните, които същият съобщава, с разкритите такива от останалите свидетели – П.К., М.Д., Р.И€, включително показанията на разпитаните трима полицейски служители, писмените данни, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие, протоколът за доброволно предаване, и не на последно място – заключението по назначената техническа експертиза, установяващо характеристиките на процесния металотърсач и неговата функционална годност. Видно е, че свидетелят не може да бъде категоричен по отношение на точното време на пребиваването си в хижата в с.Дъскотна, въпреки което твърди, че подсъдимият и свид.К€ „винаги са били заедно с Максим“. Горното дава основание на съда да направи извод, че показанията на свид.А. са с тенденциозна насоченост към утвърждаване на защитната версия на подсъдимия, поради което и не следва да бъдат кредитирани в пълнота, а само в частта им, намираща подкрепа и в останалите, събрани по делото доказателства. Правилно съдът е приел за доказан също и факта на упражнявана от страна на подс.И. фактическа власт върху металдетектор, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., за което техническо устройство са събрани доказателства по делото, че е било съхранявано в черен сак, намерен в стаята, обитавана от подсъдимия и свид. К€ в „Хижата на Рали“ в с.Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас. Позовавайки се обаче в подкрепа на горния изводи на протокола за оглед на местопроизшествие, с който е иззет процесният металдетектор /спр. л.44-52 от ДП/, съдът е игнорирал обстоятелството, че протоколът, макар и назован огледен, по същността си инкорпорира и друго следствено действие, а именно: претърсване на стаята, обитавана от подсъдимия и свид. К€ в „Хижата на Рали“ в с.Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас, и изземване на вещи от това помещение. Съгласно чл. 161, ал. 1 и ал. 2 НПК, претърсване и изземване в досъдебното производство може да се извърши с предварително разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или с последващо негово одобрение. Съдебната практика е изяснила, че изискването за предварителна или последваща съдебна санкция на определени действия по разследването не е самоцел. То е гаранция за законосъобразното осъществяване на действието в случаите, когато при осъществяването му се засяга чужда правна сфера, накърнява се неприкосновеността на личността, кореспонденцията, превозното средство или обитаваното жилище /в случая стая под наем/, и изисква преценка на съда налице ли са законовите изисквания за предприемане на съответното действие /Решение № 60 от 23.02.2015 г. по н. д. № 1820/14г. на ВКС, III н.о./. Липсата на последващо одобрение на протокола за оглед, инкорпориращ претърсване и изземване, води до негодност на същия, а оттам, и до невъзможност този протокол да бъде ценен при формиране на изводите по релевантните факти. При подобна процесуална ситуация, налагаща изключването на негоден протокол, съдът следва да прецени дали откритите и иззети, въз основа на този протокол, вещи могат да се считат приобщени, въз основа на други - годни доказателствени средства, доколкото доказателствата и средствата за тяхното установяване нямат предварително определена доказателствена сила – чл.14, ал.2 от НПК /в т.см Решение № 119 от 15.05.2014 г. по н. д. № 35/14г. на ВКС, III н.о/. В разглеждания случай, отчитайки, че съставеният протокол за оглед на наетата от подсъдимия стая в хижата, стопанисвана от свид. Р.И€, отразяващ действия по изземване на процесния металдетектор, не е получил необходимата съдебна санкция /е негоден доказателствен източник/, за да приеме доказателствено подкрепен факта на упражнявана от подс.И. фактическа власт върху посоченото техническо средство, въззивният съд се довери на фотоснимките, направени при огледа на местопроизшествието /спр. л.48-52 от ДП/, на протокола за оглед на веществени доказателства, обективиращ визуалните характеристики на процесния металдетектор, фотоалбума към него със снимка на намерения металдетектор – сн. №35 и №36 / спр. л. 63-84 от ДП/, както и на приобщените гласни доказателствени източници по делото. Обстоятелството, че въпросната стая в хижата е била наета и ползвана от подсъдимия и свид. К€ по време на престоя им там към инкриминираната дата, се явява установено такова посредством показанията на свид. Р.И€ /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК /спр. л.116-117 от нохд № 1016/20г. на БОС/, който свидетел като стопанин на хижата е посочил помещението на разследващия орган, за да бъде извършен оглед. За намирането на процесния металдетектор в наетата от подс. И. стая в хижата, свидетелстват също и полицейските служители, натоварени с проверката по случая. От друга страна фактът, че обсъжданото техническо средство – металдетектор е било притежание на подс.И., както и че същото е било осигурено от последния за целите на извършваните разкопки, се установява от показанията на свид. К€, на които първата инстанция правилно е приела, че няма основание да не се довери при извеждане на фактите по казуса. Освен това, самият подсъдим, макар в обясненията си да излага версия, че металдетекторът, индивидуализиран по обвинението като марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., е бил собственост на свид. Д., също не отрича, че уредът се е намирал в обитаваната от него стая в хижата в с.Дъскотна. Съобразявайки съдържащите се в изброените доказателствени източници еднопосочни сведения касателно местонахождението на процесния металдетектор и отношението на подс.И. към вещта, въззивният съд не намери основание да коригира фактическите изводи на съда, отнасящи се до деянието, инкриминирано по пункт втори от обвинителния акт. Във връзка с необходимостта от експертно изследване на намереното в наетата от подсъдимия стая в хижата техническо устройство, в хода на ДП е била назначена и изготвена техническа експертиза /спр. л.93-102 от ДП/. Представеното от вещото лице инж. С.Ч. заключение сочи, че изследваният обект представлява фабрично изработен металдетектор /металотърсач/, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., като същият се състои от фабрично изработени: телескопична щанга, комплект четири броя сонди, приставка /наричана кантар/, детектор, изграден на базата на DSP процесор, захранващ блок и слушалки – всички части, поместващи се в чанта с надпис „GARRETT“. Представяйки техническите характеристики на модела техническо устройство, вградените в него програми и възможности за настройка, вещото лице е направило констатация, че се касае за съвременен металдетектор, с възможности за прецизна дискриминация /възможност да отхвърля метални предмети, като капачки и фолиа и да издава сигнали при засичането на предмети като монети, бижута и др., в зависимост от металното им съдържание/, с предназначение за търсене на предмети, намиращи се под земната повърхност, изработени от благородни, цветни или черни метали, включително и археологически обекти както с малки, така и с големи размери. Дълбочината на открИ.е на металотърсача според експертизата е до четири метра под земната повърхност. Същият се сочи, че е технически изправен. Защитавайки пред съда експертното си становище по поставените задачи, вещото лице е акцентирало върху високото качество и уникалната възможност на изследваният обект /металдетектор/ да локализира предмети, включително благородни метали, на дълбочина четири метра, която функция е посочил, че е следствие наличната при него приставка, наречена „Ангелски очи“. В отговор на поставен му от защитата въпрос, експертът е потвърдил, че лично е обследвал устройството, констатирайки, че е било изправно и работещо /спр. л.23 от нохд 672/22г. на БОС/. Обсъденото по-горе експертно заключение не се оспорва от страните от гледна точка както на компетентността на вещото лице, изготвило същото, така и във връзка с обективността на резултатите, които отразява на основата на извършения анализ и изследване на предоставения обект – металдетектор. Констатирайки при самостоятелна проверка, че представената по делото техническа експертиза ангажира подробно, ясно и обосновано становище на вещото лице по поставените му задачи, въззивният съд се присъедини съм разбирането на първата инстанция относно значимостта му при изясняване на релевантните за казуса обстоятелства. Съобразявайки горното въззивният съд прие, че наличната по делото доказателствена маса е обсъдена и анализирана от първата инстанция обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс.И., в очертаните й с обвинителния акт параметри. При така установената и правилно анализирана фактическа обстановка от първоинстанционния съд, обосновани са правните изводи на последния за доказана деятелност на подсъдимия Г. И., съставомерна по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл. 277а, ал.7, пр.2-ро от НК. Обосновано на доказателствената наличност по делото съдът е достигнал до извод, че поведението на подс.И., който е установен да пребивава на инкриминираното място в землището на с. Добромир, обл. Бургас, местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“, е било насочено към нерегламентирано издирване на археологически обекти от епохата на Османско владичество, заради което, съвместно със свид. К€ са провеждали разкопки и ползвали технически средства – 3 броя къртачи, както и моторно превозно средство – лек автомобил „SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ... Легална дефиниция на понятието "археологически обект" е дадена в нормата на чл. 146 от ЗКН, според която археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни източници на информация са теренните проучвания. Вярно в правната си оценка на изведените по делото фактически положения съдът е посочил, че за обективната съставомерност на деянието по текста на по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1 от НК е без значение дали в хода на търсенето /извършваните разкопки/ са били намерени археологически обекти. Престъплението е на формално извършване, поради което за възникване на наказателна отговорност на дееца е достатъчно от обективираните му действия да е възможно да се направи несъмнен извод, че издирва археологически обекти. В случая, за това свидетелстват изкопаният ров под обявеното за природна забележителност скално образувание „Свинската глава“, в който е бил заварен свид.К€, спускащата се стълба към рова, разположението на извършващия изкопни работи К€ и подс.И. на сравнително близко разстояние един от друг, наличието на изградени навеси в близост до мястото, с подредени различни съоръжения и инструменти за изкопна дейност, сред които и 3 бр. къртачи, изграденото съоръжение - лебедка, оборудването с генератор, както и паркираният недалеч от мястото лек автомобил „SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ.., посредством което превозно средство е пренасяно цялостното оборудване за целите на извършваната дейност. Обстоятелството, че към момента на установяване на двамата участници в разкопките на процесния терен в местността “Капан кая”, единият от тях - подс.И. не е извършвал изкопна дейност, съдът правилно е посочил, че не изключва неговата съпричастност към инкриминираната дейност, доколкото общността на умисъла е изводима от цялостната организация и планиране на разкопките, за която са събрани безспорни доказателства по делото. По данни от приложените по делото писма от Министерство на културата – изх. № 11-00-81/02.08.2021г. и изх. № 04-02-43/19.02.2020г. /спр. л. 160 от нохд №1016/20г. на БОС и л.110 от ДП/ се установява, че на подс.И. и свид.К€ не са издавани разрешения за редовно теренно археологическо проучване, както и не фигурират в регистъра по чл.150 от Закона за културното наследство, поради което и предприетите от тях действия по издирване на останки от съкровището на С.А. войвода - български хайдутин от епохата на Османското владичество, законосъобразно съдът е приел, че се явяват нерегламентирани такива. Възражението на защитата, че по делото не са събрани достатъчно данни за мястото, на което е извършено инкриминираното деяние, с оглед правилната преценка за подсъдността на делото, както и с оглед необходимостта да се даде отговор на въпроса какви са характеристиките на разкопания терен и попада ли той под защитата на ЗКН, са неоснователни. Идентични на посочените доводи са били наведени и пред първата инстанция, като същите са получили аргументиран отговор. Събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства не оставят никакво съмнение, че мястото, на което са били заловени подс.И. и съучастникът му – свид. К€, попада в землището на с. Добромир, общ.Руен. Данни в тази насока се съдържат както в показанията на разпитаните по делото полицейски служители – един от които, а именно свид. Х. е служител в РУ-Руен – ОД-МВР-Бургас, така и в приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 29.01.2020г. ведно с фотоалбум към него, на снимка №2 от който е ясно видима поставената в района табела с надпис „Горско стопанство-Айтос, природна забележителност: Скално образувание „Свинската глава“, площ 0, 5 ха, Подотдел 149-5, местност „Затворения камък“, обявено със Зап. 1427/13.05.1974г.“ /спр. л.27 от ДП/. При тези налични сведения, които са напълно еднопосочни в описването на мястото, на което е бил установен подс.И., сходно с първата инстанция, въззивният съд също не намери основание да пристъпи към ангажиране на допълнителни доказателства, съответно експертна намеса, които да способстват очертаването на координатите на процесния терен. Поради това и искането на защитата, направено в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, за назначаване на съдебно-техническа експертиза, бе отклонено като неоснователно. Отчитайки също така, че според административно- териториалното деление на страната с. Добромир, общ. Руен попада в област Бургас, въззивният съд не установи да е налице нарушение на чл.36, ал.1 от НПК, каквото се претендира от защитата. Законосъобразно на следващо място, първостепенният съд е приел, че за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 277а, ал. 1 от НК от обективна страна е достатъчно установяването на извършвани от дееца активни действия по търсене на археологически обекти, без да е необходимо изкопните дейности да са осъществявани на терена на недвижима културна ценност. Когато разкопките се извършват на такъв терен – определен за недвижима културна ценност, ще е налице обективният елемент на друго престъпление, а именно по-тежко наказуемото такова, чийто състав е очертан в ал. 2 на чл. 277а от НК, каквото обвинение първата инстанция правилно е отбелязала, че не е повдигнато на подс.И. /в т.см. Решение № 214 от 17.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 588/2013 г., I н. о., НК; Решение № 50124 от 21.10.2022 г. на ВКС по н. д. № 580/2022 г., II н. о., НК и др./. Ето защо и доводите на защитата, че отсъстват данни за това дали мястото, на което е бил установен подс. И. - местността „Капан Кая“, в землището на с.Добромир, общ.Руен, около природната забележителност - скално образувание „Свинската глава“, е с характеристиките на културна ценност по смисъла на ЗКН, се явяват напълно неоснователни. Изложените съображения са напълно важими като отговор и на възраженията на защитата, че по делото не са събрани доказателства – исторически сведения за личността на С.А. войвода, местата, които е посещавал и притежаваните от него ценности. Както вече бе посочено по- горе, престъплението по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1 от НК, в извършването на което е обвинен подс.И., е на формално извършване и не е необходимо реалното намиране на археологически обекти, а е достатъчно осъществяваната дейността да се извършва с такава цел - открИ.ето на такива на мястото, на което се правят разкопки. Отделно от това, отново следва да се подчертае, че мястото, на което е извършвано теренното проучване, не е част от характеристиките на състава на престъплението, за да е необходимо проучването на историческите сведения за местата, които е посещавал българският хайдутин С.А. войвода. Вярно според въззивната инстанция съдът е оценил също и доказателствата в подкрепа на възприетата квалификация по ал.3 на чл. 277а от НК – при извършване на деянието да се използват технически средства и моторно превозно средство. В случая по данни от делото се установява, че в близост до мястото, на което е осъществявана изкопната дейност, са намерени множество инструменти, технически пособия и уреди /надлежно описани в протоколите за оглед на местопроизшествие, доброволно предаване на вещи и оглед на веществени доказателства/, чието предназначение е било да послужат за разкопаване на набелязания терен, като инкриминирани по обвинителния акт са само три от намерените такива, а именно 3 броя къртачи. Използваните инструменти – къртачи, макар да нямат сложни технически характеристики, съдът правилно е приел, че представляват технически средства по смисъла на чл. 277а, ал. 3, пр. 1 НК за извършване на изкопните работи. Това е така, тъй като, за осъществяване на състава по ал.3 на чл. 277а от НК законът не изисква използването на специални технически средства /по смисъла на Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. за извършване на теренни археологически проучвания/, а е достатъчно използването на технически средства, произведения на техниката, които е възможно да са обикновени и подръчни пособия. Законосъобразен се явява и изводът на съда, че при осъществяване на инкриминираната дейност е използвано моторно превозно средство. Факт е, че при появата си на местопрестъплението полицейските служители са заварили паркиран недалеч от изкопания ров лек автомобил „SANG VONG MOTOR“ с peг. номер GRZ.., в близост до който се е намирал и подс.И.. Отчитайки особеностите на обстановката, която са възприели свидетелите в района на извършвани изкопни дейности и за която същите съобщават, както и нагледното й отразяване посредством фотосите към огледния протокол - изградени навеси, наличие на множество и различни инструменти и технически съоръжения, монтиран агрегат и лампи за осветяване и т.н., съдът обосновано е застъпил разбиране, че с процесния автомобил двамата участници в разкопките – подс.И. и свид. К€ не само са се придвижвали до горския терен, но и същият обективно им е послужил за пренасяне на цялостното техническо оборудване, необходимо за извършваната дейност по издирване на археологически обекти. Поради това и преценката на първата инстанция за наличие на квалифициращия белег – „използване на МПС“, съдът намира за правилна. При изграждане на изводите си относно субективните параметри на деянието по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК първостепенният съд обосновано е достигнал до извод, че у подс.И. е бил налице пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Доводите на защитата, че подсъдимият е посочил процесния терен за извършване на разкопки единствено воден от желанието да препечели някой лев, без да разполага с конкретна информация за място, на което е заровено съкровището на С.А. войвода, изключващо наличие на престъпен умисъл у него, са изцяло неоснователни. Обективираните действия на подс. И. – създадената от него организация по извършване на изкопни дейности в землището на с. Добромир, обл. Бургас, местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“, включваща привличане за участие в тази дейност на свид. К€, набавяне на необходимите технически уреди и превозно средство, с което да ги пренесе до набелязаното място, реалното им превозване до мястото и осъществената подготовка на терена- изграждане на навеси, монтиране на агрегат и лампи за осветяване, устройство за повдигане и преместване на товари – лебедка, както и пребиваването му на мястото, на което са извършени изкопни работи, съставляват ясен показател за съзнателна и целенасочена дейност по търсене на археологически обекти, чрез използване на технически средства и моторно превозно средство. Налице е било също съзнание у подсъдимия относно обстоятелството, че в изкопните работи участва и свид. К€, когото лично е поканил да се присъедини към него, както и съзнание за съществуващия разрешителен режим за дейностите, свързани с търсене на археологически обекти, каквото надлежно разрешително се установява от данните по делото, че той не притежава. Въпреки наличието на горните представи, подсъдимият е реализирал съответно поведение, обективната и субективна насоченост на което очертава съставомерност на действията му по чл. 277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Законосъобразни и обосновани се явяват също изводите на съда, че деятелността на подс.И. по пункт втори от обвинителния акт покрива обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 277а, ал.7, пр.2-ро от НК. Престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК, както правилно е посочил окръжният съд, е формално, и за реализирането му е достатъчно деецът да държи, т.е. да упражнява фактическа власт върху предмета на престъплението със знанието или предположението, че е предназначено за търсене на археологически обекти. Противозаконното държане на инкриминираните предмети като форма на изпълнително деяние в разпоредбата на чл. 277а, ал. 7 от НК е налице при предвиден разрешителен режим за упражняване на фактическа власт, пренебрегнат от задължения да ги регистрира собственик или от държателя, който е следвало да е информиран дали това е сторено. В този смисъл за съставомерността на деянието по посочения текст от НК е без значение чия собственост са инкриминираните предмети, след като те не са регистрирани по надлежния ред. В разглеждания случай се касае за оръдие - металдетектор /металотърсач/, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500, със сериен номер..., който не е регистриран по предвидения ред в чл. 152, ал. 2 ЗКН и е предназначен за търсене на археологически обекти, за което негово предназначение данните по делото разкриват, че подс. И. е знаел. Безспорно е установено от приобщените доказателства и доказателствени източници – показанията на свидетелите К€, Х., Ц., А. и И.ов, че техническото средство – металдетектор е било открито в обитаваната от подс.И. и свид.К€ стая в хижата в с.Дъскотна, където двамата са били отседнали, като данните, отразени в писмо изх. № 04-02- 43/19.02.2020г. от Министерство на културата сочат, че подсъдимият не е подавал заявление за регистрация на специалното техническо средство по смисъла на чл. 152, ал.2 от ЗКН, т.е. процесният металотърсач не е бил регистриран по реда на чл. 152, ал.2 от ЗКН и Глава VI от Наредба № Н-00-0001 / 14.02.2011г. за извършване на теренни археологически проучвания /спр. л.110 от ДП/. Характеристиките на държания от подс.И. технически уред - металдетектор, марка GARRETT METAL DETEKTOR, модел GTI 2500 като такъв за търсене на предмети, намиращи се под земната повърхност, изработени от благородни, цветни или черни метали, включително и археологически обекти както с малки, така и с големи размери, са безспорни и потвърдени от изготвената по делото техническа експертиза, която дава също заключение, че уредът е работещ и годен за извършване на гореописаните дейности / спр л.93-102 от ДП/. В случая е ирелевантно дали подсъдимият е използвал техническото средство /лично или чрез предаването му на трети лица за търсене на артефакти/, доколкото фактическият състав на престъплението не включва в обективните си параметри подобна дейност / Решение № 112 от 7.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 430/2020 г., III н. о., НК; Решение № 76 от 23.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 193/2019 г., III н. о., НК/. Ето защо и твърденията на подсъдимия, че уредът не е бил използван за целите на осъществяваната от него дейност, без оглед на това дали са истинни или не, не могат да произведат търсените правни последици. Правилно също така съдът е приел, че конкретните обстоятелства, при които металдетекторът е попаднал във владението на подс.И., нямат своята значимост за съставомерността на поведението му по текста на повдигнатото обвинение по чл. 277а, ал.7 от НК. Без правно значение е и обстоятелството, че достъпът до магазинната мрежа за закупуването на металдетектор, не е ограничен, което позволява на всеки гражданин да си закупи подобно техническо устройство с избрани от него параметри. Това е така, тъй като престъпното държане на този вид технически средства /без надлежна регистрация по реда на чл. 152, ал. 2 от ЗКН/ е с оглед знанието на дееца за тяхното предназначение относно противозаконно търсене на археологически обекти, т.е, от значение в казуса е установяването на държане от страна на подсъдимия на инкриминираното техническо устройство и съзнанието му за неговото предназначение. В случая наличието на знание у подс. И. за това, че металдетекторът е предназначен за търсене на археологически обекти, е установено по несъмнен начин по делото, предвид, че на инкриминираната дата същият е бил заловен да извършва именно такава дейност в землището на с. Добромир, обл. Бургас, местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“. Затова и в случая подсъдимият следва да носи наказателна, а не административнонаказателна отговорност. Изхождайки от горното, настоящата инстанция намира, че окръжният съд правилно е отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението по чл. 277а, ал. 7 НК срещу подс.И. поради неустановеност на факта същият да е собственик на процесния металдетектор, както и на обстоятелството уредът да е бил ползван при извършваните разкопки, каквито се поддържат и понастоящем пред въззивния съд в подкрепа на заявеното искане за оправдаването му като извършител на деянието. Въззивният съд се солидаризира и с доказателствените изводи на съда относно неустановеността на обстоятелството престъпното деяние по чл. 277а, ал.7 от НПК да е осъществено от подсъдимия в съучастие със свид. К€, обусловило оправдаването му по обвинението за съучастническа дейност по чл. 20, ал.2 от НК. Обосновано, кредитирайки с доверия показанията на свид.К€, съдът е заключил, че фактическата власт върху процесния металотърсач е упражнявана само от подс. И., който именно е осигурил и превозил същия до хижата в с.Дъскотна, където и е бил намерен впоследствие при акцията а полицейските служители по сигнала за извършвана иманярска дейност в района. В конкретния случай оправдателната част на присъдата, не е атакувана от прокурора, поради което и въззивният съд не разполага с правомощия да я измени в тази й част. На основание изложените съображения, въззивният съд прие, че не са налице законовите предпоставки по чл. 304 от НПК за постановяване на оправдателна присъда срещу подс.И., каквото основно искане се поставя в жалбата. Липсват и основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда. Постановената от първостепенния съд присъда не е протестирана от прокурора. Същата е атакувана пред настоящата инстанция единствено от защитника на подсъдимия, като сред оплакванията, наведени в жалбата за незаконосъобразно осъждане, на които въззивният съд отговори по-горе, не се включва такова, засягащо справедливостта на отмерената санкция. Подобни доводи, както и съображения, от които да се изведе несъгласие с отмерената от ОС-Бургас санкция на подсъдимия, не се изтъкват и в хода на прениите пред въззивния съд. Осъществявайки цялостен служебен контрол на атакуваната присъда, включително в санкционната й част, апелативният съд намери следното: ОС-Бургас е направил правилна преценка на обществената опасност по принцип на деянието по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 от НК, която се явява завишена, с оглед обществените отношения, които се засягат с него - свързани с опазване на културното-историческото наследство на страната. Вярно е заключил също, че в общите си характеристики извършеното от подс.И. второ деяние, съставомерно по чл. 277а, ал.7 от НК, не се отличава съществено от останалите случаи на подобни престъпни прояви и обществената му опасност е в рамките на характерната за този вид престъпления. В случая данните по делото сочат, че подс.И., действайки в съучастие със свид. К€, е предприел целенасочени активни действия по търсене на археологически обекти, като за целта са използвани класическите за тези престъпления технически средства и осъществените действия са по обичайния начин. Обстоятелството, че при реализираните изкопни работи не са били открити ценности категорично не се отразява на обществената опасност на деянието, тъй като в състава на престъплението е инкриминирано търсенето на такива обекти, а не тяхното открИ.е. Инвазивното въздействие върху земната повърхност в местността “Капан кая”, под скалното образувание „Свинската глава“, което се установява да е осъществено от подсъдимия и неговия съучастник, без съмнение крие риск от сериозно увреждане на защитения обект, а това обуславя и обществената опасност на конкретното деяние. Ако търсените от подсъдимия обекти бяха намерени при разкопаването на процесния терен, то деянието щеше да има различна от възприетата правна квалификация. Ето защо, в отличие от приетото от ОС-Бургас, въззивната инстанция намира, че неоткрИ.ето на артефакти при разкопките не съставлява обстоятелство, смекчаващо отговорността на подсъдимия. Констатираният погрешен подход на съда при оценка на обстоятелствата, значими за отговорността на дееца, следва да се посочи, че в случая не би могъл да доведе до по-тежкото санкциониране на дееца предвид липсата на протест на прокурора. Коректно при изследване на данните по делото, носещи информация за личността на подс.И., съдът е отчел наличието на предходна съдимост на последния, както и факта, че настоящата престъпна деятелност е осъществена в рамките на изпитателния срок на наложеното на И. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода по нохд № 292/2016г. по описа на ОС-Добрич / спр. л.86-88 от ДП/. Осъждането на подсъдимия назад във времето, макар и за деяния, които засягат други обществени отношения, несъмнено е сред обстоятелствата, завишаващи степента на обществена опасност на личността на последния и поради това не допуска особена благосклонност при определяне размера на наказанието, което следва да изтърпи. Очевидно е, че с постановеното по предходната присъда условно наказание не са постигнати целените от закона поправяне и превъзпитание на дееца, което от своя страна налага по-строг подход при реализиране на наказателната репресия спрямо него. Вярна се явява и констатацията на първостепенния съд, че воденото срещу подс. И. наказателно производство се установява като такова с прекомерна продължителност, който обективен факт, с оглед на значимостта му в преценката за справедливост на санкцията, следва да бъде отчетен съобразно действителната му тежест и характер на смекчаващо отговорността обстоятелство. Многократно в своята практика ВКС е имал повод да отбележи, че обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени в рамките на преценката за "разумност" на срока, са конкретни за всеки отделен случай и са свързани с фактическата и правна сложност на делото, поведението на компетентните власти и процесуалното поведение на обвиняемия / Решение № 78 от 3.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 100/2016 г., II н. о., НК; Решение № 183 от 23.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 116/2010 г., I н. о., НК/. Данните по делото сочат, че процесът по настоящото дело е воден почти три години и половина, считано от момента на започването на досъдебното производство срещу Г. И., който срок, преценен съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на доказателствата, ОС- Бургас правилно е приел за неразумно дълъг, отчитайки също, че забавянето се дължи приоритетно на поведението на компетентните органи, без привлеченото към наказателна отговорност лице да е допринесло за него по някакъв начин с поведението си. Поради това и като е съобразил практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ, съдът основателно е счел, че подсъдимият следва да бъде компенсиран по съответен съизмерим начин за това забавяне. Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че наложените на подс.И. наказания от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. за престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и наказанието от шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, освен законосъобразни, са и справедливо отмерени, като същите се явяват съответни на степента на обществена опасност на всяко от деянията, на личната обществена опасност на дееца, на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също и на целите на чл. 36 от НК. Наказанията за всяко едно от деянията, включени в съвкупността, правилно са определени при условията на чл. 54 от НК, тъй като данните по делото не дават основание за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК – не са налице обстоятелства, които да могат да бъдат оценени като изключителни или многобройни смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия, като не се обосновава също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Престъпленията по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК и по чл. 277а, ал.7 от НК, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от подсъдимия И. преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и съдът законосъобразно е наложил общо наказание за съвкупността на основание чл. 23, ал. 1 от НК в размер на най- тежкото от двете наказания, а именно лишаване от свобода за срок от една година, към което по правилата на чл. 23, ал.3 от НК е присъединил и наказанието глоба от 5000 лева. Отчитайки общата престъпна деятелност на подс.И., характера и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността, въззивният съд възприе за правилна преценката на ОС-Бургас, че в конкретния случай не се налага приложението на чл. 24 от НК. Законосъобразно съдът е приел, че определеното общо наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Данните от справката за съдимост на подс.И. свидетелстват за наличие на предходно осъждане за престъпление от общ характер по нохд №292/2016г. на Окръжен съд - гр. Добрич, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, в изпитателния срок на което се установява да са извършени деянията, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство. В съответствие с регламента на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален режим за изтърпяване на общото наказание – строг. Законосъобразно окръжният съд е приложил и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като е привел в изпълнение наложеното на подс.И. с присъда по нохд №292/2016г. на Окръжен съд - гр. Добрич наказание от три години лишаване от свобода. Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото. Постановявайки на основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК отнемането им в полза на държавата, а иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. моторен трион марка HUSQVARNA 45 с шина „Raider" 16 – да се върне на собственика му Р.Н.И., съдът се е съобразил с наличните по делото данни за принадлежност на вещите, характера на същите, както и основанието за отнемането им по реда на чл.53 от НК. С оглед на постановената осъдителна присъда, правилно съдът е присъдил в тежест на подсъдимия И. направените по делото разноски, указвайки да бъдат заплатени по сметка на органа, който ги е направил, а именно сума в размер на от 292, 80 лева - по сметка на ОД МВР-Бургас и сума в размер на 95, 00, по сметка на ОС-Бургас. По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на Окръжен съд-Бургас следва да се потвърди изцяло като обоснована и законосъобразна. Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският апелативен съд