Решение № 4792 от 24.11.2012 г. на Районен съд - Варна по дело № 242/2012 г.

Постъпила е молба от ищеца В.Х.Д. по реда на чл.51, ал.4 от СК, с която същият излага факти, че с ответницата С.П.П. са бивши съпрузи. Бракът помежду им е прекратен с решение на ВРС от 18.05.2005г. С решението по прекратения граждански брак едното от родените от брака деца е присъдено на ищеца, а другото Полина Владиславова Демирева е присъдена на майката. След множество установени от негова страна недостатъчно полагани грижи от страна на майката по отношение на Полина същият е намерил за необходимо да депозира настоящата искова молба и моли, съда да постанови решение, с което да предостави родителските права над детето Полина Владиславова Демирева на него в качеството му на баща В.Х.Д. и определи режим на лични контакти на майката с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя с преспиване, както и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск. Моли съда, да определи издръжка в размер на 150 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване и прекратяване. В дадения срок по реда на чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор. Направила е възражение за подсъдност по реда на чл.105 и чл.106 от ГПК. Съдът е прекратил делото и го е изпратил на Софийски районен съд. Обжалвано е определението за прекратяване и отменено от Варненски окръжен съд и върнато за разглеждане от Варненски районен съд. Излага, че така депозираната искова молба от страна на ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Излага подробни възражения по отношение на представените с исковата молба писмени доказателства. С Определение № 1339/15.05.2012г. ОС- Варна е върнал на РС- Варна делото за продължаване на съдопроизвоствените действия. В съдебно заседание, ищеца лично и чрез процесуален представител поддържа исковата си претенция. Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане” гр.Варна, изразява становище в представен по делото писмен социален доклад. В с.з. по същество Дирекция “Социално подпомагане” гр.Варна не изпраща представител и не взема становище. Контролираща страна Дирекция “Социално подпомагане” гр.София – Лозенец изразява становище в представен по делото писмен социален доклад, а в с.з. по същество не изпраща представител и не взема становище. СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна: Видно от приложено по делото удостоверение за раждане, страните са родители на детето ПОЛИНА ВЛАДИСЛАВОВА ДЕМИРЕВА с ЕГН ••••••••••. С влязло в сила Решение, постановено гр. дело № 419/2005г. по описа на ВРС, ХVІІ състав бракът между страните е прекратен на основание чл.100 от СК/отм./, като е одобрено постигнатото споразумение, съгласно което, родителските права по отношение на роденото от брака дете Полина Владиславова Демирева с ЕГН •••••••••• са предоставени на майката С.П. Демирева, а на ответника е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота или неделя от месеца, от 9ч. на първия ден до 20, 00ч. на неделния ден с преспиване, пет дни през Коледната и 5 дни през Великденската ваканция, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и всякога извън този режим, по взаимна договореност на страните. Със същото решение по споразумение на страните ответника, като баща на детето е осъден да заплаща в полза на детето и месечна издръжка в размер на 30в., считано от завеждане на исковата молба, с падеж всяко 30-то число на месеца. Съгласно проведеното социално проучване, отразено в социален доклад на ДСП гр.Варна, отдел Закрила на детето майката е взела решение и се епреместила да работи в гр. София от м. Октомври на 2011г. Детето споделя със социалните работници, че не желае да живее в София и че се чувства добре при баща си. Предвид факта, че от м. януари на 2012г. детето пребивава при майка си в гр. София- ДПС –Варна няма впечатления за негово обгрижване и начин на комуникация с бащата и разширения кръг от роднини. В заключение на проведения социален доклад от ДСП- Варна е записано, че към момента детето Полина, заедно със сестра си Христина се обгрижват от бащата, в собствено жилище, находящо се в гр. Аксаково, ул.”Трепетлика”№2. От проведените срещи- разговори социалните работници са констатирали, че бащата В.Д. притежава жилищни условия, финансова възможност и родителски капацитет, за да полага адекватни грижи и за двете си деца Полина и Христина в своето семейство. С оглед така установеното, становището на ДСП гр.Варна, отдел Закрила на детето, е че в интерес на детето е родителските права да се предоставят на бащата, като на майката се определи разширен режим на лични контакти. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ прави следните изводи от правна страна: Важна предпоставка, обуславяща основателността на иска с правно основание чл. 51, ал.4 от СК е изменение на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето, т. е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки. Изменени обстоятелства по смисъла на тази законова разпоредба са, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съсът констатира че е н алице безспорно необходимост от промяна родителските права, промяна на родителя, който да бъде задължен да осигурява издръжка на детето, промяна размера на определената в полза на детето с предходно съдебно решение издръжка. Що се отнася до режима на лични отношения, такъв следва да се определи между майката и детето, като се даде възможност на майката на детето да осъществява контакти с последното всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не е в платен годишен отпуск. По отношение на претендираната издръжка в размер на 150 лева, съдът намира, че ищецът не представи писмени доказателства и не доказа в хода на процеса, че за детето е необходима такава издръжка, поради което настоящия състав на съда намира че искане следва да бъде уважена частично до размера на 100лева месечно, считано от депозиране на исковата молба– 09.01.2012г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие, до настъпване на законно основание за изменяване или прекратяване на издръжката. Предвид изхода от спора по иска за издръжка на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответника следва да заплати държавна такса в размер на 144лв. по иска за издръжка. Предвид направеното в исковата молба искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част на иска за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 571, 33лева. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд