Решение № 107 от 16.6.2025 г. на Районен съд - Разлог по дело № 156/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба подадена от „М.”ЕООД, с ЕИК•, с адрес г.Г.Д., у.„С.Р.“, б.1, в.Б, е.4, а.7, с управител М.М.М., ч/з адв. А.К.-М., съд. адрес: г.Г.Д., у.„А.С.“№11а, с/у НП №• от 21.11.2024 г. на Директора на Д„ИТ”- Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, на дружеството е наложено адм. наказание - „имуществена санкция” от 2`500.00 лева. В жалбата се посочва, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на дружеството. Сочи се, че неправилно са приложени процесуалния закон и материалния закон при съставяне на АУАН и издаването на НП, като описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителната, а визираното от АНО нарушение е неправилно квалифицирано. Релевира се, че при съставянето на АУАН и последващите действия, свързана с него е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.4, вр. с ал.1 от ЗАНН, както и специалната в случая норма на чл.416, ал.3 от КТ, тъй като акта не е връчен на управителя на дружеството и съответно не е предявен на управителя на дружеството. Сочи се, че по делото липсват доказателства относно обстоятелството, че управителят на дружеството е търсен и не е намерен на адреса на управление на дружеството, съгласно разпоредбата на чл.416, ал.3, изр.2 от КТ. Твърди се, че АНО не е отчел смекчаващите вината обстоятелства, които налагат определяне на санкция в минимален размер. Жалбоподателят - редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. А.К.- М., която поддържа жалбата и излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

АНО в качеството му на въззиваема страна – Д„ИТ“-Б. - редовно призована съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, изпраща представител – ст. юрк. П., която оспорва жалбата и определя НП като правилно и законосъобразно, пледира същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 02.07.2024 г., около 15: 45 ч., представители на Д„ИТ“-Б. са извършили проверка по раб. места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Семеен х-л „Е.“, Б2, в о.Г., с.О., у.„Г.б.“№9, експлоатиран от „М.”ЕООД, с адрес: г.Г.Д., у.„С.Р.“, б.1, в.Б, е.4, а.7, с управител М.М.М. При проверката е констатирано, че проверявания обект Семеен х-л „Е“, Б.2, в качеството му на „работодател“ по смисъла на &1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал на 02.07.2024 г. лицето С.С.К., с ЕГН•, да извършва трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Б.“, без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по раб. места писмена декларация от С.К., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към момента на проверката при определено раб. място, длъжност, раб. време и трудово възнаграждение. В т.4 и т.5 от същата декларация С.К. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен трудов договор с дружеството „М.”ЕООД и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от КТ, като е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на дружеството.06.2024 г. След приключване на проверката по раб. места търговеца е призован по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д„ИТ“-Б., с призовка получена на 02.07.2024 г. от служител на дружеството. Изискана е също част от вътрешно-фирмената документация на дружеството, за извършване на проверка по документи. По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството „М.”ЕООД е поканено за съставяне на АУАН с Покана с изх. •/11.07.2024 г. На л.25 от делото е приложено копие на Известие за доставяне, в което е отразено, че на 27.07.2024 г. поканата е получена лично от управителя на дружеството М.М., който след като е получил лично същата се е и подписал за горното. Известието за доставяне е оформено с още 2 подписа, на лицето което е доставил поканата и на лицето, което е проверил удостоверените по-горе обстоятелства. С горепосочената покана дружеството жалбоподател е поканено да се яви в Д„ИТ“-Б. за съставяне на АУАН на 30.07.2024 г. (вторник) от 10: 30 ч. На 30.07.2024 г. в Д„ИТ“-Б. е съставен протокол за неявяване на поканеното дружество „М.”ЕООД. Констатирайки нарушението на трудовото законодателство гл. инспектор при Д„ИТ”-Б., Т.Г., в присъствието на С.Т.А., на 30.07.2024 г. съставила АУАН №•/30.07.2024 г. След съставянето на същия са извършени многократни посещения както на адреса на седалището на дружеството, така и на адреса в обекта на контрол, а и на предоставения адрес от процесуалния представител на дружеството, на който се намира адм. офис, но видно от приложената товарителница към пощенска пратка към адм. нак. преписка на този адрес, АУАН е получен от лице с имена М.Г., за която няма данни да е упълномощена за получаване на призовки, книжа и съобщения от името на дружеството, поради което контролният орган е предприел действия за реализиране на процедурата по чл.416, ал.3 от КТ, в последното й предложение, а именно – АУАН е обявен на страницата на ИА„ГИТ”. За горното действие 16.10.2024 г. е съставен и по делото е приложен Протокол за публикуване на съобщения по реда на АПК, ЗАНН, КТ и ЗТМТМ на интернет страницата на ИА„ГИТ”.

Въз основа на акта, на 21.11.2024 г. Директора на Д„ИТ“-Б. е издал атакуваното НП №• от 21.11.2024 г., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание: чл.416, ал.5 от КТ и вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция от 2`500.00 лв. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени док-ва и от разпита в СЗ на свидетелите: актосъставителя Т.Г.К., С.Т.А., С.С.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К. и А., доколкото същите са участвали в извършената проверка и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. По делото от страна на жалбоподателя е разпитан свидетеля С.К.. Показанията на същия са противоречиви и некореспондират с останалите писмени и гласни док-ва по делото. Защитната теза която се представя пред съда, е че лицето С.К. в конкретния момент на проверката не е извършвала трудова дейност за дружеството, бил е в проверявания обект за да се обучава. По делото е представен и Трудов догово𠹕/03.07.2024 г. сключен м/у работодателя „М.“ЕООД и служителя С.С.К., който видно от приложената към него Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП е регистриран на 03.07.2024 г., в 17: 47 ч., близо 26 часа, след часа на проверката по раб. места, която се състояла предния ден 02.07.2024 г. около 15: 45 ч. Видно от чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на ИА„ГИТ“, служителите в Д„ИТ“-Б. имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция, в който безспорно се включва територията на проверявания обект, поради което актосъставителят е действал в рамките на така определената терит. компетентност. НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №•/15.08.2022 г. от ИД на ИА„ГИТ“. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена с/у санкционен акт по ЗАНН – НП, подлежащ на законов съд. контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН. Депозирана е от лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Жалбата се определя като редовна и процесуално допустима. При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Компетентността на АНО се установява от приложената по делото Заповед №• от 15.08.2022 г. на ИД на ИА„ГИТ“-С. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения: Нормата на чл.63, ал.2 от КТ, предписва задължение за предоставяне на трудов договор и уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. Съдът намира, че правилото за поведение на чл.63, ал.2 от КТ, предвижда че на работника преди започване на работа следва да са представени както трудовият му договор, така и уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Неизпълнението, на което и да е от двете, води до осъществяване от обективна страна на този състав на нарушение. От събраните по делото док-ва е видно, че С.С.К., с ЕГН•, е започнала работа в проверявания обект през м.06.2024 г. Предвид наличните по делото док-ва настоящият съд. състав намира за доказано твърдението на АНО, че задължението за предоставяне на заверено копие от уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, на служителя е възникнало от м.06.2024 г., преди постъпване на работа на лицето. На дата 02.07.2024 г. лицето С.С.К. е бил заварен в проверявания обект в 15: 45 часа, т. е. в раб. време, тъй като последният собственоръчно е отразил в декларацията, че работи с раб. време от 10: 00 до 18: 00 часа. Видно от трудовия договор, същият е сключен за работа, която следва да се извършва при непълно раб. време от 4 часа. Видно от справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е че в системата на ТД на НАП е регистриран на 03.07.2024 г., в 17: 47 ч., Трудов догово𠹕/03.07.2024 г. сключен със С.С.К., като извършената регистрация е близо 26 часа, след часа на проверката по раб. места. В показанията си свидетелят С.А. заявява, че на 02.07.2024 г. с колегите й Т.К., Б.И. и Б.И., извършили проверки в с.О.. Една от проверките била на семеен х-л „Е.” в с.О., стопанисван от „М.”ЕООД-Г.Д., с управител М.М.. Като влезли в обекта установили, че 3 лица извършват труд. дейност. На същите им били раздадени декларации, всеки собственоръчно да представи своите данни на фирмата, в която работи. С оглед данните от декларацията на лицето С.С.К., служителката в ДИТ-Б. - Т.К., изготвила призовка по чл.45, ал.1 АПК, с отбелязване какви документи да бъдат представени в ДИТ-Б. за приключване на проверката по документи. На 11.07.2024 г. с куриерски услуги били представени вътрешно-фирмени документи на дружеството „М.”ЕООД. При преглед, на които е изготвен протокол с констатирани нарушения с дата на съставяне 11.07.2024 г., както и покана за съставяне на АУАН. По време на проверката по раб. места, лицето С.К., изпълняващ длъжността „б.”, попълнил собственоръчно декларация, в която е отразил раб. време, длъжност, като е посочил, че работи от м.06.2024 г. за дружеството „М.”ЕООД и няма сключен трудов договор. При прегледа на документите е представен сключен писмен трудов договор с лицето С.К., но регистриран на следващия ден след проверката - 03.07.2024 г. в 17: 47 ч. Свидетелката А. ясно отбелязва, че лицето С.К. се е намирал в проверявания обект - на бара при басейна, изчакали го, защото имало клиенти и правил коктейли, след което си попълни декларацията собственоръчно. Свидетелката Т.К. заявява в своите показания, че на 02.07.2024 г. около 15: 40 ч. с колегите А.И. и Б.И. извършили проверка на семеен х-л „Е.“, в с.О., стопансван от „М.“ЕООД. При проверката първо влезли в ресторанта на хотела. Там се легитимирали на служителите, в кухнята имало 2 лица и сервитьор. След което същите си попълнили декларации, които им били предоставени. След което проверяващите органи са тръгнали към басейна в градината на хотела, тъй като видели, че и отвън има бар. Там също имало 2 лица – едното от тях е било С.К., а другото лице е било спасителя на басейна. На тях също им били предоставени декларации за попълване. Свидетелката сочи, че лицата са отразили всичко в декларациите собственоръчно и самостоятелно, след което са ги подписали. След като свидетелката К. е видяла, че лицето С.К. работи без трудов договор, оформила призовка по реда на чл.45, ал.1 от АПК и я връчила на сервитьорката К.А.П., с указание да бъдат представени в ДИТ-Б. документи за приключване на проверката. Същите били изпратени с куриер в ДИТ-Б., като за лицето С.К. не бил представен трудов договор. Свидетелят К. заявява, че в деня на проверката се е намирал н проверявания обект, но всъщност не е работил, а се е обучавал. Признава, че не е имал трудов договор и че пристигал в проверявания обект около 10: 00 ч. и си тръгвал около 18: 00 ч. Признава, че е имал 30 мин. почивка за хранене. Признава, че е получавал по 60.00 лв. на ден, които му били плащани от шефа М.М.. Съдът напълно кредитира показанията на горепосочените свидетели А. и К., същите са участвали в извършването на проверката и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. В същото време показанията им са последователни, еднопосочни и напълно кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира показанията и на свидетеля К. в частта, в която сочи, че в деня на проверката се е намирал в обекта на проверка, не е имал трудов договор, пристигал е в проверявания обект около 10: 00 ч. и си тръгвал около 18: 00 ч., получавал е по 60.00 лв. на ден, като тази сума му е била плащана от управителя на дружеството М.М.. Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля К. само в частта, в която същия сочи, че в деня на проверката не е работил в проверявания обект, а само се е обучавал. В тази част показанията са противоречиви както с показанията на свидетелите А. и К., така и с попълнената от самия К. декларация по чл.399, вр. чл.402 и сл. от КТ и чл.39 и чл.40 от АПК и чл.104, ал.4 от ДОПК, видно от която същия собственоръчно е отбелязал неговият работодател, работното си място, длъжността на която е работил, раб. си време, 30 мин. си почивка за хранене, броя на почивните дни и уговореното трудово възнаграждение, което в показанията си сочи, че е получавал на ден. В случая няма доказателства, които съдът да кредитира и които да оборват констатациите от АУАН, възпроизведени в процесното НП. Същевременно констатациите се подкрепят, както от показанията на свидетелите К. и А., така и от показанията на свидетеля К. в кредитираната от съда част, включително и от приложената по делото декларация по чл.399, вр. чл.402 и сл. от КТ и чл.39 и чл.40 от АПК и чл.104, ал.4 от ДОПК, приложения трудов договор и справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ. Относно възраженията на дружеството-жалбоподател: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени процесуалните правила и сроковете по ЗАНН. АУАН е издаден на 30.07.2024 г., за нарушение от 02.07.2024 г. По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, дружеството-жалбоподател е било поканено за съставяне на АУАН с Покана с Изх.•/11.07.2024 г. Видно от приложеното по делото копие на Известие за доставяне от 27.07.2024 г. поканата е получена лично от управителя на дружеството М.М. С горепосочената покана дружеството-жалбоподател е поканено да се яви в Д„ИТ“-Б. за съставяне на АУАН на 30.07.2024 г. (вторник) от 10: 30 ч. На горепосочената дата 30.07.2024 г. в Д„ИТ“-Б. е съставен протокол за неявяване на надлежно поканеното дружество „М.”ЕООД. Относно възражението на жалбоподателя, че не е спазена процедурата за уведомяване и не е получил горепосочената покана, съдът намира за необходимо да отбележи, че от страна на пощенския оператор са спазени всички изисквания на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Съгласно чл.36 от ЗПУ, във вр. с чл.6, ал.3 от същия закон, пощенските пратки по ал.1 се доставят: лично на получателите (какъвто е настоящия случай); в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени м/у пощенските оператори и потребителите. Съгласно чл.6, ал.4 от същия закон - условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал.1 се определят с Общи правила, изготвени от КРС. Съгласно чл.5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя с/у подпис (какъвто е настоящия случай). Ал.2 на същата разпоредба предвижда възможност препоръчаните пощенски пратки да се доставят и на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката. Видно от същите Общи правила, горепосочените разпоредби се изпълняват след като адресата, който получава пратката удостовери трите си имена с документ за самоличност, като в служебните документи (в случая в известието за доставяне) се вписват трите имена на лицето, получило пратката (в случая е вписан управителят на дружеството М.М.), след което същия следва да положи и подписа си, удостоверявайки, че е получил пратката. Видно от приложеното по делото копие на Известие за доставяне от 27.07.2024 г. поканата е връчена лично на управителя на дружеството М.М., който след като е удостоверил самоличността си пред куриера, се е подписал, че е получил лично пратката. В този смисъл, съдът намира връчването за редовно и законосъобразно. След съставянето на горепосочения АУАН, същият е изпратен за връчване на седалището и адреса на управление на дружеството ч/з ОбА на о.Г.Д. с писмо изх.№• от 31.07.2024 г. по описа на Д„ИТ-Б.“. Видно от писмо изх.№• от 10.09.2024 г. по описа на о.Г.Д., връчването е неуспешно и АУАН е останал непредявен и неподписан от нарушителя. На 27.09.2024 г. е съставен Протокол за посещение на място за връчване на АУАН подписан от свидетеля по делото С.Т.А. и С.Н.С. и двете на длъжност гл. инспектор, служители в Д„ИТ“-Б., от който е видно, че същите са извършили посещение на място на адреса по седалище на дружеството „М.“ЕООД-Г.Д., у.„С.Р.“, б.1, в.Б, е.4, а.7, на адрес г.Г.Д., у.„А.С. №11А, както и на адреса на обекта - Семеен х-л „Е.“, б.1 и б.2, в с.О., о.Г., у.„Г.БА.“9, стопанисван от „М.“ЕООД, вр. с връчване на АУАН №•/2400241 от 30.07.2024 г. Видно от горепосочения протокол на горепосочените адреси по седалище на дружеството и обект на предприятието, не е намерен законен или упълномощен представител на работодателя - „М.“ЕООД, ФЛ което го представлява, или лице определено да получава кореспонденцията на работодателя. На 14.10.2024 г. е съставен втори Протокол за посещение на място за връчване на АУАН подписан от свидетеля по делото С.Т.А. и Т.Г.К. и двете на длъжност гл. инспектор, служители в Д„ИТ“-Б., от който е видно, че същите са извършили посещение на място на адреса по седалище на дружеството „М.“ЕООД-Г.Д., у.„С.Р.“, б.1, в.Б, е.4, а.7, на адрес г.Г.Д., у.„А.С.№11А, както и на адреса на обекта - Семеен х-л „Е.“, б.1 и б.2, в с.О., о.Г., у. „Г.БА.“№9, стопанисван от „М.“ЕООД, вр. с връчване на АУАН №• от 30.07.2024 г. Видно от горепосочения протокол на горепосочените адреси по седалище на дружеството и обект на предприятието, не е намерен законен или упълномощен представител на работодателя - „М.“ЕООД, ФЛ което го представлява, или лице определено да получава кореспонденцията на работодателя. Отделно от горното, по делото е налично и друго доказателство сочещо, че е направен пореден опит за връчването на процесния АУАН, а именно обратна разписка от БП, от която е видно, че изпратения за връчване АУАН на адреса по седалище на дружеството „М.“ЕООД-Г.Д., у.„С.Р.“, б.1, в.Б, е.4, а.7, е останал не връчен с указание, че пратката може да бъде получена в пощенската служба, но и от там е останала непотърсена. По делото е налична и друга обратна разписка от БП от която е видно, че е направен нов опит за връчването на процесния АУАН на адреса по седалище на дружеството „М.“ЕООД- Г.Д., у.„С.Р.“, б.1, в.Б, е.4, а.7, от същата става ясно, че изпратения АУАН е връчен на лицето М.Г., която се е представила като секретарка, за която в последствие е установено, че няма данни да е упълномощена за получаване на призовки, книжа и съобщения от името на дружеството.

От гореизложеното е видно, че са извършени многократни опити за връчване на съставения АУАН както на адреса на седалището на дружеството, на адреса в обекта на контрол, а и на предоставения адрес от процесуалния представител на дружеството, но видно от приложените по делото док-ва същият е останал невръчен, поради което контролният орган е предприел действия за реализиране на процедурата по чл.416, ал.3 от КТ, в последното й предложение, а именно – АУАН е обявен на страницата на ИА„ГИТ”. За горното действие 16.10.2024 г. е съставен и по делото е приложен Протокол за публикуване на съобщения по реда на АПК, ЗАНН, КТ и ЗТМТМ на интернет страницата на ИА„ГИТ”. Предвид изложеното, съдът счита че при съставянето на АУАН и обявяването му на интернет страницата на ИА„ГИТ” и издаването на процесното НП, не са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Следователно безспорно може да се приеме, че работодателят „М.“ЕООД е допуснал до работа лицето С.С.К., с ЕГН•, на длъжност „Б.”, без предварително копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което от обективна страна се реализира съставът на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ. Предвид обстоятелството, че е адм. нарушение е извършено от ЮЛ, то въпросът за вината не може да бъде обсъждан, тъй като отговорността на ЮЛ винаги е обективна и безвиновна. Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, предвижда налагането на адм. наказание „имуществена санкция” от 1500.00 до 15000.00 лева за работодател, ЮЛ или ЕТ, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ. В случая правилно и законосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на ЮЛ „М.”ЕООД, което има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, и е нарушило труд. закон-во – разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, която забранява допускането на работника до престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения, преди на последния надлежно да бъде връчено заверено от ТД на НАП копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, за регистрация на трудовия договор. Това законово разрешение цели защита на трудовите права на работника и с неспазването му последните са нарушени. Съдът счита, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН се преценява за всеки конкретен случай на адм. нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко адм. нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. В този смисъл следва да бъде отбелязано, че конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което се налага извода, че същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая съдът счита, че няма основания и за прилагането на хипотезата на „маловажен случай” по чл.415в от КТ, защото не са налице предпоставките за нейното прилагане. Тази разпоредба предвижда, че за нарушение което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с наказание „имуществена санкция” или „глоба” от 100.00 до 300.00 лева. Законодателят в ал.2 на чл.415в от КТ, изрично е посочил, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и ал.3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ (какъвто е настоящия случай). Относно размера на наказанието: Съдът приема, че с оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението е отстранено на следващия ден от датата на неговото установяване, определеният размер не е съответен на нарушението и е завишен. Настоящия съд. състав като взе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно: че от нарушението на трудовото законодателство не са произтекли вредни последици, нарушението е отстранено на следващия ден от датата на неговото установяване, като съобрази, че допуснатото нарушение не е първо и по делото има данни търговецът да е извършвал и други адм. нарушения на КТ, за които е бил наказан с влезли в законна сила НП, намира че следва да бъде наложена „имуществената санкция“ от 2`000 лева, т.е., малко над минимума. С оглед изложеното, атакуваното НП следва да бъде изменено единствено в частта на р-ра на наложената имуществена санкция, а в останалата си част - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Независимо от извода за частична основателност на жалбата, съдът намира че въззивникът няма право на присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, препраща по отношение реда за присъждане на разноски към АПК. Съгласно чл.143 ал.1 АПК, жалбоподателят има право на присъждане на разноски в случаите на отмяна на обжалвания акт. Доколкото в случая жалбоподателят не постига отмяна на обжалваното НП, съдът намира че претенцията му за присъждане на разноски не следва да бъде уважавана. Право на разноски на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, има НО, каквото искане е направено своевременно в последното СЗ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и кол-вото на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80.00 до 150.00 лева. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че съд. следствие е приключило в 2 съд. заседания, намира че въззивникът следва да заплати на НО юрк. възнаграждение от 100.00 лв., определен на основание чл.37 ЗПП, във вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, който размер според съда съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, като над посочения размер до претендираната сума от 150.00 лв. искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът