Решение № 326 от 1.3.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 324/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /33/. Образувано е по жалба на Г. И. М.-директор на ТП на НОИ, Ямбол и по жалба на И. И. П. от [населено място], Р. И. П. от [населено място] и И. И. П. от [населено място], чрез адвокат Д. М. от ЯАК, съдебен адрес [населено място], [улица]срещу Експертно решение № 00237 от 19.10.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с вх. № 5201-28-1 #32/30.10.2023 г. на ТП на НОИ – Ямбол, с което е отменено ЕР №0052 от 25.01.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“, АД, [населено място], с което се приема причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. Д. П.. В жалбата на директора на ТП на НОИ, Ямбол се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, в частта му в която НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК и не приема причинна връзка „Професионално заболяване“ с настъпила смърт на лицето К. П. и иска да бъде оставено в сила ЕР №0052 от 25.01.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“, АД, [населено място], с което се приема причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П.. В жалбата се акцентува, че даденото становище на специалисти по трудова медицина и професионални болести (допълнителен лист №6 и №7 към ЕР №00237/19.10.2023 г) е необосновано, непълно и противоречи на събраните документи, с които се установяват факти и обстоятелства. В жалбата се сочи още, че констатациите на специалистите от НЕЛК са неправилни, тъй като вземат под внимание само задълженията като медицински регистратор и работното място „регистратура“по отношение на К. П., назначена на длъжност „медицинската сестра“, съвместявала длъжността на медицинска сестра и медицински регистратор, Акцентува се на задълженията включени в приложените длъжностни характеристики на медицинска сестра в отделение/кабинет по образна диагностика от запознаване с които може да се направи извод, че не е възможно трудовите задълженията като медицинска сестра да се извършват в обособеното работно помещение на регистратурата. За изпълнението на трудовите си функции е необходимо присъствието както в манипулационната, така и в другите помещения на отделението, в които се осъществява пряк контакт с пациентите. В жалбата на И. И. П., Р. И. П. и И. И. П., чрез адвокат Д. М. от ЯАК срещу Експертно решение № 00237 от 19.10.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания се излагат съображения, че решението на НЕЛК е нищожно, респективно незаконосъобразно- издадено е в противоречие с материалния закон, постановено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че оспореният в това производство административен акт- ЕР № 00237/116 от 19.10.2023 г. на НЕЛК-София, по съдържание повтаря оттегления свой административен акт EP № 0090/041 от 06.04.2023 г. Същият акт, същите правни последици могат да бъдат разпоредени спрямо същия адресат, само ако настъпят нови обстоятелства, като е недопустимо органът да се позовава на същите факти, както е в настоящия случай. В тази връзка цитира определение № 243 от 06.06.2023 г. постановено по адм. дело № 118/2023г. по описа на AC-Ямбол. Сочи, че фактическите основания изложени в ЕР № 0090/041 от 06.04.2023 на НЕЛК и посочените основания в ЕР № 00237/116 от 19.10.2023 на НЕЛК са напълно идентични. Отделно от горното налице са нарушения на материално-правни разпоредби на Закона, регламентиращи признаване професионалния характер на определено заболяване и наличие на причинна връзка между това заболяване и настъпилата смърт на лицето. В жалбата се твърди, че видно от събраните в производството пред ТЕЛК доказателства /епикризи, изследвания, трудови договори, длъжностни характеристики и др./, К. П., приживе е работила на основен трудов договор като медицинска сестра в Отделение по образна диагностика в МБАЛ „Св. П.- [област]“АД и на допълнително трудово правоотношение в Медицински център „•-2001“ ЕООД като медицинска сестра в кабинет по Образна диагностика. В началото на месец февруари 2022 година се е заразила със Sars-Cov-2 и впоследствие се е разболяла от Ковид-19. Приета е по спешност за лечение в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД на 11.02.2022г. и малко по-късно на същата дата е преведена в ОАРИЛ. На 17.02.2022 г. г-жа П. почива с окончателна диагноза „Пневмония, причинена от Ковид-19 и усложнение „Остър дихателен дистрес“. В преписката се съдържат документи, от които се установява, че обичайната й трудова дейност като медицинска сестра в двете лечебни заведения е свързана с приема на постъпващите в отделението пациенти, диагностицирани с Ковид 19-инфекция. Възникването на заболяването е в рамките на инкубационния период- последния работен ден на лицето в среда с Коронавирус, а именно: 09.02.2022 г.- в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД и 10.2.2022 г. - в Медицински център „•-2001“ ЕООД. Появата на симптомите и оплакванията е една седмица преди лабораторното потвърждение на болестта на 11.02.2022 г. В преписката се съдържа и бързо известие от един от лекуващите й лекари за наличие на заболяване, което е от професионален характер и което е причина за настъпилата смърт на лицето. По преписката е изискано и становище от Службата по трудова медицина. С оглед тези доказателства и факти, състав на ТЕЛК-Ямбол правилно и обосновано дава заключение, че К. П. е починала в резултат на професионално заболяване. Заболяването Ковид-19 макар и не включено в Списъка на професионалните болести, приет от Министерски съвет, попада в обхвата на чл. 56 от КСО, тъй като е причинено основно и пряко от обичайната й трудова дейност /медицинска сестра ангажирана с прием на лица инфектирани с Ковид-19/. Поради това е следвало НЕЛК да потвърди решението на ТЕЛК-Ямбол, а не да го отменя и да издаде ново решение, при това с неясни и противоречиви мотиви. Иска се постановяване на краен съдебен акт, с който да бъде прогласена нищожност или да бъде отменено като незаконосъобразно Експертно решение № 00237/ 116 от 19.10.2023г., издадено от Национална експертна лекарска комисия, както и да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателите сторените от тях разноски в производството. Оспорващият Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е Становище вх.№ 309/06.02.2024 г. от процесуалния представител на същото, с което не възразяват да бъде даден ход на делото. Излагат се съображения за незаконосъобразността на оспореното решение на НЕЛК. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят И. И. П., редовно призован. В съдебно заседание се представлява лично и с адвокат Д. М. от АК - [област], редовно упълномощена. Поддържа подробно изложените съображения в жалбата си. Счита, че е нарушена нормата на чл.156, ал.3 от АПК, претендира нищожност, алтернативно незаконосъобразност на оспорения адм.акт. Счита, че не е спорно, че медицинската сестра К. П. е починала от усложнения на Ковид 19. Мотивите на НЕЛК намира за неправилни и противоречащи на действителната фактическа обстановка. На първо място счита, че е доказана причинна връзка между настъпилото увреждане и трудовата дейност, която медицинската сестра е упражнявала в отделението по образна диагностика. Разпоредбата на чл.73, ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза не може да противоречи на разпоредбата на чл.56 от Кодекса на социалното осигуряване. Счита, че всички институции, които са ангажирани с установяване на причинно-следствената връзка, като РЗИ, НОИ – Териториално поделение и ТЕЛК – Ямбол са установили наличието на тази причинно-следствената връзка. Намира, че със събрания доказателствен материал се оборват констатациите на НЕЛК – София, а именно, че К. П. е полагала труд само на Регистратурата в отделението по образна диагностика. Не отговаря на истината, че работното й време е само в периода от 8: 00 ч. до 14: 00 ч. Полагала е спешен и извънреден труд, за което свидетелстват, както показанията на свидетелите, така и официалните документи, представени от МБАЛ „Св. П.“. Налице са вредни фактори, макар заболяването Ковид 19 да е извън списъка на професионалните болести, същото е приравнено за такава болест и продължителността и работата й с уточнени и неуточнени ковид болни води до заразяването й и че всъщност заболяването и усложненията, които впоследствие са настъпили идват действително от работния й процес и от средата, в която е работила. Бяха оборени и констатациите, че не е полагала труд в периода 01 - 09 февруари 2022г. когато дори се установи, че е работила сама, без да има помощ от друг медицински служител и сама е извършвала тези изследвания. В този смисъл счита, че се доказва причинно-следствената връзка и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени като незаконосъобразно това решение. Моли за присъждане на сторените по делото разноски – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за което прилага списък. Жалбоподателят И. П.: заяви, че съпругата му е работила на първа линия по време на Ковид 19. На работното си място приемала пациенти с Ковид 19 и помагала им е да се качат в скенера, поставила им е абокат за вливане на контрастна течност и това е допир със заразени пациенти. Работила на два скенера сама. Позовава се на становището на РЗИ – Ямбол, доктор Ю. Д. – епидемиолог, в РЗИ, Ямбол, че: в отделението по образна диагностика, където е осъществявала контакт със заразно болни от Ковид 19 при изпълнение на служебните си задължения. Категорично не приема становището на НЕЛК, че тъй като се касае за пациентка с вирусна пневмония от ковид инфекция при рискови фактори възраст над 65 години, диабет без инсулин, и хипертония, да се очаква най-лошия сценарий – смърт. Намира за недопустимо да е работила всеотдайно и накрая вината да е в нея. Със заповеди и инструктажи не може да се спре епидемията. Цялото семейство на П. изразява възмущението си от отношението на НЕЛК. Посочи, че денонощно е била викана в болницата, многократно съпругът й я карал с колата или с такси. Моли да бъде отменено решението на НЕЛК, което е неправилно и незаконосъобразно и да бъде оставено в сила решението на ТЕЛК – Ямбол, което според него и семейството му, е правдоподобно. Жалбоподателят И. И. П., редовно призован. В съдебно заседание се представлява лично и с адвокат Д. М. от АК - [област], редовно упълномощена. Придържа се към заявеното от баща му и адвокат М.. Жалбоподателката Р. И. П., редовно призована, не се явява. В съдебно заседание се представляват от адвокат Д. М. от АК - [област], редовно упълномощена. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия - София, редовно призована. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител. Заинтересованата страна ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св. П.“ АД – [област], редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Заинтересованата страна Агенция за хората с увреждания – София, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Заинтересованата страна Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. Заинтересована страна МБАЛ „Св. П.“, АД представлявана от адв. Т., счита, че жалбите са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Заявява, че в действителност това, което се е случило на починалото лице и на близките й не се нуждае от коментар, че е една лична и семейна трагедия. В конкретния случай обаче счита, че не е доказана по безспорен и категоричен начин причинната връзка между изпълнението на трудовите функции на починалото лице и заболяването й от ковид пневмония. Заявява, че МБАЛ „Св. П.“, АД е взело всички необходими изискуеми мерки, с оглед превенция и да ограничи неблагоприятните последици. Безспорно е, че в едно болнично заведение има опасност от заразяване на работещите с ковид болни, но такава вероятност има на всички места извън съответното заведение, там където лицата осъществяват своите социални контакти. Оспорва твърдението за нищожност на оспорения административен акт, както и че е нарушена разпоредбата на чл.156 от АПК. Счита, че в случая не се касае за такова нарушение, защото с оглед оттеглянето на първоначалното решение на НЕЛК, жалбата, която е била подадена срещу ТЕЛК-овото решение би останала без разглеждане и това би накърнило правото на една от страните, в случая на МБАЛ „Св.П.“АД като жалбоподател да се защити срещу незаконосъобразен административен акт. В крайна сметка НЕЛК са дължали произнасяне. Представи подробни писмени бележки. Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК по препр. по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр. преклузивен срок, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност решение на НЕЛК. Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото писмени и гласни доказателства и извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна, следва да се посочи, че по делото не се спори, а и от представеното с адм. преписка медицинско експертно досие на К. П. и приложено определение № 243 от 06.06.2023г. по адм. дело № 118/23г. по описа на ЯАС, което е и служебно известно на настоящия съдебен състав, че първоначално Специализиран състав по вътрешни и белодробни сърдечносъдови болести при НЕЛК оттегля изцяло свое ЕР № 0090 от 06.04.2023г., с което отменя и връща за ново освидетелстване ЕР на ТЕЛК № 0052 от 25.01.2023г., с което приема причинна връзка „професионално заболяване“. НЕЛК се е прознесъл с това свое решение по жалба депозирана от осигурителя МБАЛ“Свети П.“, АД, [област]. И поради оттегляне от НЕЛК на своето решение, ЯАС, пети състав с цитираното определение по адм. дело № 118/2023г. оставя без разглеждане жалбите на И. И. П., Р. И. П. и И. И. П., всички от [населено място], [улица][адрес], ап.20 и на ТП на НОИ-Ямбол против Експертно решение № 0090 от заседание № 041/06.04.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ, с което отменя и връща Експертно решение № 0052/25.01.2023 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.П.”-[област] за ново освидетелстване. Определението на ЯАС не е обжалвано. Впоследствие е издадено процесното ЕР №237 от зас.116 от 19.10.2023г. на НЕЛК, Специализиран състав на вътрешни, белодробни и ССЗ, с което отменя ЕР на ТЕЛК № 0052 от 25.01.2023г., и издава ново, като „не приема причинна връзка професионално заболяване“. Именно в тази част е обжалвано и решението на НЕЛК в настоящото съдебно производство. За да постанови отново решение, с което да отмени повторно ЕР на ТЕЛК № 0052 от 25.01.2023г., Ямбол и издава ново, като „не приема причинна връзка професионално заболяване“, НЕЛК Специализиран състав на вътрешни, белодробни и ССЗ приема, че „като се има предвид възрастта на К. П., придружаващите заболявания, рискът от заразяване от Co vid-19 за всяко лечебно заведение, случаите на здравни работници, починали от инфекцията в страната, счита, че рискът се управлява и контролира, но може само да бъде ограничен, без възможности за елиминиране на опасността. Направен е извод, че съобразно представените графици в кабинет по образна диагностика към МЦ „• 2001“ЕООД за периода от 01.12.2021 г. до 31.01.2022г. К. П. е отработила пълни работни месеци, с продължителност на работното време 3 часа (от законоустановените 7 часа); през м.02.2022г. е работила от 01. 02 до 10.02.2022г. (8 дни). И прави заключение, че рискът от въздействие на етиологичния биологичен фактор е преустановен на 09/10.02.2022г. От приложения „График на рентгеново отделение за обслужване на пациенти от отделения, работещи с Covid-1 19“ в МБАЛ„Св. П.“'-ЯмболАД през м. февруари 2022г, в списъка от служители под № 60 е включена К. П. за 11.02.2022г. - денят, в който е приета за стационарно лечение. Съобразно този: график тя не е имала „близък“ контакт с пациенти от отделения, работещи с Covid-19. Съгласно Заповед №143/28.05.2020г. на и.д. на „МБАЛ „Св. П.“-[област]“АД за времето от 18.00ч. до 08 00ч. при пациенти със съмнение за Covid-19 и предстояща хоспитализация е разпоредено да се прави контролна рентгенова снимка на бял дроб, като пациентът се изолира в отделна стая при подобна находка. От представените графици няма данни К. П. да е работила в това часово време.“ Освен изложеното, в „Резултати от проучването“ е отразено: „Заболяването Covid-19 не е включено в Списъка на професионалните болести(Обн., ДВ, бр 56/2008г.), но попада в обхвата на чл.56, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване. На това основание заболяването може да се признае за професионална болест, когато се установи, че то е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигурения и е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт на осигурения/. Посочено е, че „обичайната трудова дейност на заболялото лице К. П. като медицинска сестра в отделение „Образна диагностика“ към МБАЛ“Св.П. [област]“АД и в „Кабинет по образна диагностика“- МЦ „•2001“ЕООД е свързана с приема на постъпващите в отделението и кабинета пациенти, диагностицирани с Covid-19 инфекция. Възникването на заболяването е в рамките на инкубационния период - последният работен ден на лицето в среда с коронавирус SARS-CoV-2 е 09/10.02.2022г. Появата на оплакванията е една седмица преди лабораторното потвърждение на болестта от 11.02.2022г. С ЕР №0052/25.01. 2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ„Св. П.“-[област]“АД е приета причинна връзка професионално заболяване „Covid-19, идентифициран вирус“ (U 07.1) на К. П., със смъртен изход. Като мотиви за експертното решение са цитирани „Резултати от проучването“ (т. V) от Пр №4013-28-1/ 19.12.2020г. на НОИ ТП-Ямбол. Позовават се на чл. 56, ал. 1 от КСО „Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести“, като в списък на професионалните болести (Обн. ДВ, бр.66/2008г.) - т. 3.2 „Професионални болести, причинени от вируси“ са включени 4 професионални етиологични вируса: вирус на хепатит А (код 3201), вирус на хепатит В (код 3202), вирус на хепатит С (код 3203), рабиес вирус (код 3204). Вирусът SARS-CoV-2 с клинични прояви на заболяването „Covid-19, идентифициран вирус“ (U 07.1) и последвалите усложнения и късни последици не са включени в СПБ. По изложените съображения НЕЛК, мотивират резултата на своето решение, че не приемат причинна връзка професионално заболяване и поради това отменят ЕР №0052/25.01 2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ„Св. П.“-[област]“АД. За да докажат своята правота жалбоподателите и наследници на починалата изискаха книга за спешен труд за период Декември 2021 г. до 15 Февруари 2022 г. включително, списък на лицата, работещи с Ковид болни, който ежемесечно се е изпращал към Министерството на здравеопазването и въз основа на него здравните работници са получавали допълнително възнаграждение, счетоводни документи за същия период декември 2021 г. до 15 Февруари 2022 г., от които е видно, че починалата е получавала предвиденото допълнително възнаграждение за работа с ковид болни, първичната и последващи заповеди на изпълнителния директор кои отделения и помощни такива са определени за работа с Ковид болни. Бяха допуснати до разпит д-р Д. Р., който в периода от юни 2020 г. до юли 2021 г., в разгара на ковид епидемията е бил И. на МБАЛ „Св.П.“АД и създал организацията за работа във всяко едно отделение, включително и в отделение по „Образна диагностика“, в което е работила К. П.. Д-р Р. подробно обясни, че отделенията били разделени на две групи, такива с леглова база за пациенти с Кодив и такива, които са така наречените помощни звена, каквото било и отделение „Образна диагностика“. Средният медицински персонал се разделя на рентгенови лаборанти, които директно се занимават с рентгенографии, включително и с рентгенографии на бял дроб на пациенти с Ковид, и сестри, които работят към образна диагностика, чиято задача била да поставят по венозен път контрастно вещество, през абокат на пациенти за скенер. Понеже не познавали тази болест, в хода при лечението на тези пациенти и в световен мащаб се оказва, че скенерът, включително и скенер с контраст е основната диагностика на пациенти с Ковид-19, която показва степента на тежест на това заболяване. Д-р Р. посочи, че за медицинския персонал в отделение „Образна диагностика“, особено за този, занимаващ се с контрастни изследвания, опасността от тази инфекция може да дойде от 4 места. Първата група са пациенти, които са с доказан Ковид-19, които трябвало задължително при приема или в най-лошия случай до 24-я час да претърпят скенер със или без контраст и съответно непосредствено преди изписването задължително втори скенер. За да се осъществи венозна инфузия на контраст трябва да се постави абокат. Поставянето на абокат изисква пряк контакт на медицинската сестра с конкретния пациент. Втората група, която е по-опасна са пациенти, които са с оплаквания подобни на Ковид, но не е доказан Ковид - пациенти с инсулт, с инфаркт, със запушване на кръвоносни съдове, но нямали доказан Ковид. Съответно и защитната реакция, за лични предпазни средства, не е била като за пациенти с Ковид. Това е и по-опасната група. А те били много тези пациенти, например: пациент с инсулт до 24-я час трябва да претърпи скенер на глава, като изискване на здравната каса. Голяма част от инсултите били с Ковид. Третата група са пациенти, които са амбулаторно болни, които идват отвън с оплаквания и трябва да им се направи скенер. И четвърта вероятна група е самият персонал, с който медицинската сестра има контакт по време на графика си. Те са в различен етап на заразяване- има инкубационен период, има пряк контакт в рамките на 7-часовия работен ден. Като заявява, че те са имали пряк контакт с пациенти с Ковид и изискването за първа линия, определено го е имало. С тези пациенти при контакт са имали 20 см разстояние и отделно се говори за така нареченото кумулативно натрупване. Тоест броя на пациентите в рамките на деня също има значение. Не е едно и също да имаш контакт с един болен или с 20 човека за пет минути. Кумулативната доза също е от значение, а те били много. Средната продължителност при изследване със скенер с контраст не може да се каже точно. Контактът на медицинската сестра се състои в поставяне на абоката и на въвеждането на инфузомат. От въвеждането на пациента в скенера до извършването на тези две интервенции около 10-15 минути могат да минат. Особено когато става дума за пациент, който е с тежка дихателна недостатъчност, който не може самостоятелно да лежи в скенера, има нужда от помощен персонал. К. Д. П. е медицинска сестра по профил, но работи като инфузионна сестра в отделението по образна диагностика към МБАЛ“Св. П.”АД. Тоест тя правила венозните пътища на тези пациенти при скенера и е осъществявала близък контакт с болни от Ковид 19, от абсолютно всички рискови групи е имала контакт. Никой не може да каже от коя от тези групи се е заразила, но комбинацията от тези четири групи е много опасна. Особено от втората и от четвъртата група – персонала, с който е работила и тези пациенти с недоказан Ковид. Показанията се допълниха и от разпита на мед.сестра Г. К. К., работи в ДКЦ 1 и е рентгенов лаборант. Към процесния момент - февруари 2022 г., тогава била в МБАЛ „Св. П.“АД в рентгеново отделение като рентгенов лаборант. Задълженията на К. като медицинска сестра в отделение по образна диагностика, конкретно в скенера. Когато предстои контрастно изследване в скенера трябва да вкара абокат и с абоката се вкарва контрастното вещество. Освен това работила и на регистратура когато няма пациент в скенера. При тези нейни задължения и извършване на работата си при слагане на абокат между нея и пациента се осъществява близък, пряк и непосредствен контакт. В зависимост от състоянието на пациента, той се вкарва, ако е по-добре на крака, а ако е по-зле на носилка, и след това тя помага там да се настани пациента. Когато се слага абокат приготвя инжектор, търси се вена, слага се абокат и според състоянието на пациента изисква време. Ако пациента е по-зле и с колабирали вени се налагало по-дълго време докато се уцели вената и да се сложи абоката. Средно като продължителност може да продължи едно такова изследване от 5 до 15 минути. Тя има директен контакт с всички болни. В периода януари 2022 г.- февруари 2022 г. преминавали през отделението по образна диагностика в МБАЛ „Св. П.“, АД ковид болни и давали отчети за преминали кодив пациенти. Работното време в отделението, освен утвърденото от изпълнителния директор, имало и такова за даване на спешен труд, при него се я вземат с такси - викат я, вземат я и работи извънредно, като със сигурност се заплащал този извънреден труд. В периода преди К. П. да се разболее, имало колежка, която излязла в отпуск, а не била заболяла. И в този период ангажимента за извършване на тези контрастни изследвания бил възложен изцяло на К.. Докато била на работа, тя се чувствала уморена не се чувствала добре, но ходила на работа и отговорно извършвала трудовите си задължения. Тя извършвала контрастни изследвания и когато тя ги правила те били на регистратурата през това време, останалите колеги. Някъде трима човека средно са били и който в момента не прави снимки, той записва и така попълвали мястото на регистратурата. По време на манипулациите всички ползвали предпазни средства – маски, ръкавици, манти, престилки, за очите имали очила. Включително и К. П. ползвала такива предпазни средства. Освен това, тя самата си носила очила. Шлемове имали по принцип, но им пречели, защото имали очила, шлем. Заяви още, че докато К., не сложи този контраст на пациента, няма как да се започне изследването. В отделението, освен К., имало само още една медицинска сестра назначена и двете се сменяли, и изпълнявали тази дейност. К. си слагала всички предпазни средства, отговорен човек била. К. П. ходила на работа, като чувствала дискомфорт в дните преди и около девети февруари 2022г., чувствала умора. Въпреки това тя продължила да си ходи на работа тя била сама като медицинска сестра в този период и затова най-вероятно не си е позволила да не отиде на работа. Тя „стискала зъби“, според Киндалова, тъй като очаквала да излезе в отпуск, като се върне колежката й на работа. При техни разговори, К. не се е оплаквала за други нейни заболявания, единствено за коленете. Тя е слагала инжекции в коленете. Те са такива за артрит на колените, ставни заболявания. По делото са приети и приложени мед.експертно досие на К., както и книга за спешен труд за период Декември 2021 г. до 15 Февруари 2022 г. включително, списък на лицата, работещи с Ковид болни, който ежемесечно се е изпращал към Министерството на здравеопазването и въз основа на него здравните работници са получавали допълнително възнаграждение, счетоводни документи за същия период декември 2021 г. до 15 Февруари 2022 г., от които е видно, че починалата е получавала предвиденото допълнително възнаграждение за работа с ковид болни, първичната и последващи заповеди на изпълнителния директор кои отделения и помощни такива са определени за работа с Ковид болни, извършени инструктажи. При така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи: При преценката на законосъобразността на обжалвания административен акт, на основание чл. 168 във вр. чл. 146 от АПК, съдът е длъжен да осъществи пълна служебна проверка за валидността и законосъобразността му. Предмет на контрол е Експертно решение № 00237 от 19.10.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания, с което отменя ЕР №0052 от 25.01.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“, АД [населено място], с което се приема причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П.. С Експертно решение № 00237 от 19.10.2023 г. на специализиран състав на НЕЛК по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания „не приема причинна връзка професионално заболяване“. Оспорваното ЕР е издадено от компетентен орган - Национална Експертна Лекарска Комисия, специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания определен според водещата диагноза на лицето, съгласно чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРРКМЕ. При издаването на решението и в хода на развилото се административно производство ЯАС втори състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочат крайния административен акт и да са основание за неговата отмяна, а от друга страна е допуснато и нарушение на материалния закон. Освен изложеното издадения адм. акт не съответства и на целта на закона. На първо място, с оглед разпоредбата на чл. 156 ал.1 АПК при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал. А според ал.3 на същия текст, оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. Следва да се посочи, че след оттегляне на Експертно решение № 0090 от заседание № 041/06.04.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ, с Акт за оттегляне изх.№ І 5347/29.05.2023 г. експертният състав в качеството си на административен орган постановил оспорения индивидуален административен акт. След влизане в сила на определението по адм. дело № 118/2023г. на ЯАС, ЕР №0052 от 25.01.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“, АД, [населено място], с което се приема причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П. се превръща в стабилен административен акт. Нещо повече, при оттегляне на своя акт, НЕЛК изрично е посочил, че са основателни жалбите срещу неговото решение. От прочита на първоначално издадения и от обжалвания в настоящото производство адм. акт може да се направи извод, че процесния адм. акт е издаден при липса на нови обстоятелства, нещо повече той преповтаря, т.е. с идентично съдържание е на оттегления адм. акт на НЕЛК. Съдът намира, че това е достатъчно основание за отмяна на оспорения адм. акт, тъй като на първо място съществено е нарушено правото на защита на наследниците на починалото лице. От една страна НЕЛК оттеглят своя акт – Експертно решение № 0090 от заседание № 041/06.04.2023 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ, т.е. приема причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П., а от друга страна без мотиви и нови обстоятелства издават нов адм.акт със същото съдържание и отменят ЕР на ТЕЛК, като „не приемат причинна връзка-професионално заболяване“, т.е. не приемат причинна връзка между заболяването и работата на К. П.. По този начин постановения акт е в разрез с основни принципи в адм.правораздаване, а именно: Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира, че изложеното е достатъчно основание за отмяна на оспорения адм. акт, но независимо от изложеното, счита, че следва да посочи и други нарушения на материалния закон при издаване на оспореното решение на НЕЛК. На първо място К. П. е работила на основен трудов договор, 7ч., като мед. сестра в МБАЛ Св.П., АД в отделение по Образна диагностика, в което основната й работа по занятие е включвала поставяне на контрастно вещество, чрез и през абокат, поставен на пациента, в непосредствен контакт с ковид болни. Безспорно се установи по делото, че в месеците 01, 02, 2022г. по време на ковид пандемията П. е полагала и спешен, извънреден труд, била е на повикване в много от дните. Т.е. почти денонощно се е налагало да има контакт с ковид болни във връзка с пряката си работа. За това свидетелстват показанията на д-р Р., мед.сестра Г. К. К., чиито показания са непротиворечиви и допълващи се и кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Именно в този смисъл са и показанията на д-р Р., който посочи, че вероятността от заразяване с Ковид е била с риск от 4 места, а мед.сестра Г. К. К. заяви, че докато К. не сложи този контраст няма как да се започне изследването. В отделението, освен К., имало само още една медицинска сестра назначена и двете се сменяли и изпълнявали тази дейност. На първо място следва да се посочи, че ЕР на ТЕЛК, Ямбол е изключително точно, обосновано и съответно на събрания доказателствен материал. От друга страна обжалваното в настоящото производство решението на НЕЛК е с неясни и противоречиви мотиви, и независимо от многословието в него не създава убеждение у съда, че не е налице причинна връзка между работата и заболяването на К. П.. Съдът намира за необосновани и голословни твърденията, че П. е работила като мед. сестра основно на регистратура.За това по делото се събраха безспорни доказателства. Видно от събраните в производството пред ТЕЛК доказателства / епикризи, изследвания, трудови договори, длъжностни характеристики и др. /, К. П.-наследодателка на жалбоподателите, приживе е работила на основен трудов договор като медицинска сестра в Отделение по образна диагностика в МБАЛ „Св. П.- [област], АД и на допълнително трудово правоотношение в Медицински център „•-2001“ ЕООД като медицинска сестра в кабинет по Образна диагностика. В началото на месец февруари 2022 година се е заразила със Sars-Cov-2 и впоследствие се е разболяла от Ковид-19. Приета е по спешност за лечение в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД на 11.02.2022г„ и малко по-късно на същата дата е преведена в ОАРИЛ. На 17.02.2022 г. г-жа П. почива с окончателна диагноза „Пневмония, причинена от Ковид-19 и усложнение „Остър дихателен дистрес“. В преписката се съдържат документи, от които се установява, че обичайната й трудова дейност като медицинска сестра в двете лечебни заведения е свързана с приема на постъпващите в Отделението пациенти към „МБАЛ“Св. П.“, [област], диагностицирани с Ковид 19-инфекция. Възникването на заболяването е в рамките на инкубационния период- последния работен ден на лицето в среда с Коронавирус, а именно: 09.02.2022 г.- в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД и 10.2.2022 г. - в Медицински център „•-2001“ ЕООД. Появата на симптомите и оплакванията е една седмица преди лабораторното потвърждение на болестта на 11.02.2022 г. В преписката се съдържа и бързо известие от един от лекуващите й лекари за наличие на заболяване, което е от професионален характер и което е причина за настъпилата смърт на лицето. По преписката е изискано и становище от Службата по трудова медицина. С оглед тези доказателства и факти, състав на ТЕЛК-Ямбол правилно и обосновано дава заключение, че К. П. е починала в резултат на професионално заболяване. Заболяването Ковид-19 макар и не включено в Списъка на професионалните болести, приет от Министерски съвет, попада в обхвата на чл. 56 от КСО, тъй като е причинено основно и пряко от обичайната й трудова дейност /медицинска сестра ангажирана с прием на лица инфектирани с Ковид-19/. Поради това е следвало НЕЛК да потвърди решението на ТЕЛК-Ямбол, а не да го отменя и да издаде ново решение, при това с неясни и противоречиви мотиви. А това, че заболяването е причинено пряко от нейната трудова дейност е безспорно доказано по делото. В този смисъл са свидетелските показания на д-р Р., на мед.сестра Г. К. К., както и от думите на съпруга на починалата, който не е мед. работник, но достатъчно ясно, образно и категорично разясни на съда труда който е положила самоотвержено починалата му съпруга, отдавайки живота си на пациентите в отделението по образна диагностика, често отсъствайки от дома, поради спешни и извънредни повиквания по време на ковид пандемията. Предвид на изложеното, съдът счита, че решението е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата форма, но при съществени нарушения на адм. Производствените правила, в нарушение на материалния закони при несъответствие с целта на закона. Оспореният акт е издаден при трето произнасяне от НЕЛК, първоначално с което отменя и връща, после оттегля свой акт, и с процесното отново не признава причинна връзка. Следва да се посочи, че НЕЛК се произнася по жалба на МБАЛ „Св. П.” АД срещу решението на НЕЛК, която е бланкетна и не съдържа конкретни основания. Въз основа на изложеното, не става ясно какво и по – конкретно, въз основа, на кои доказателства НЕЛК е мотивирана да вземе съответното решение за отмяна на Експертното решение на ТЕЛК и да приеме, че липсва причинна връзка-професионално заболяване, още повече, че акта издаден от НЕЛК е постановен на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а съобразно тази разпоредба НЕЛК се произнася само въз основа на медицинската документация и други документи, които вече са били събрани от страна на ТЕЛК. В този смисъл НЕЛК се произнася само относно правилното приложение на относимите правни норми, въз основа на факти, които вече са били установени от страна на ТЕЛК. Отменяйки експертното решение на ТЕЛК, НЕЛК е приложила неправилно материалните правни норми, постановила е решение в нарушение с целта на закона. Първото и достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение е, че след оттегляне на своя адм.акт издава нов, без да са налице нови обстоятелства. Не става ясно защо първоначално не приема наличие на причинна връзка-професионално заболяване. А впоследствие си оттегля акта и признава основателността на жалбите и след това пристъпва към издаване на нов адм. акт-с който отменя ЕР ТЕЛК, като не приема причинна връзка. По делото безспорно се установи, че в месеците 01 и 02.2022г./до 10.02./, по време на ковид пандемията, К. П. активно и самоотвержено е работила в Отделението по образна диагностика към МБАЛ „Св. П.” АД, [област] на основен трудов договор, като е полагала и спешен, и извънреден труд, в директен контакт с ковид пациенти. Съгласно приложените длъжностни характеристики основните длъжностни задължения на медицинска сестра в отделение/кабинет по образна диагностика са: приема постъпващите в кабинета/отделението пациенти, запознава се с придружаващите ги документи и ги регистрира в рентгеновите журнали; контролира спазването на реда и хигиенния и противоепидемичния режим в кабинета/отделението; регулира потока от пациенти, при необходимост ги запознава с Правилника за вътрешния ред, обяснява различните болнични звена и достъпа до тях; необходимо е да познава характеристиките на допустимите контрастни вещества, използвани при специализираните рентгенови изследвания; да познава лекарствените препарати за противоалергични реакции и шокови състояния и при необходимост спешно да ги въвежда под контрола на лекаря-рентгенолог, под негово наблюдение въвежда контрастните вещества при специализираните рентгенови изследвания; участва в обучението на пациентите и техните семейства или близки с необходимите знания и практически умения, за да се избегнат усложнения след приключване на рентгеновото изследване; докладва на лекаря-рентгенолог за промени в състоянието на пациента по време и след приключване на рентгеновото изследване; попълва лекарствената табела и отговаря да има в наличност необходимите лекарствени средства в спешния шкаф; по време на работа поддържа непрекъснат контакт с пациентите, отзовава се незабавно на техните повиквания, проявява отзивчивост и внимание към техните потребности, както и дава дискретен отговор на въпросите им, относно тяхната диагноза, състояние, резултати от изследвания; попълва необходимата първична документация, кодира съответните части от документите, подготвя данни за информационната система“. Видно от същите не е възможно трудовите задълженията като медицинска сестра да се извършват в обособеното работно помещение на регистратурата. За изпълнението на трудовите си функции е необходимо присъствието както в манипулационната, така и в другите помещения на отделението, в които се осъществява пряк контакт с пациентите. От събраните писмени и гласни доказателства бяха изцяло оборени констатациите на НЕЛК, които вземат под внимание само задълженията на П. като медицински регистратор и работното място „регистратура“. Кореспондиращи с представените писмени документи са показанията на д-р Р., който подчерта, че К. Д. П. е медицинска сестра по профил, но работи като инфузионна сестра в отделението по образна диагностика към МБАЛ“Св. П.”АД. Тоест тя правила венозните пътища на тези пациенти при скенера и е осъществявала близък контакт с болни от Ковид, от абсолютно всички рискови групи е имала контакт. Никой не може да каже от коя от тези групи се е заразила, но комбинацията от тези четири групи е много опасна. Особено от втората и от четвъртата група – персонала, с който е работила и тези пациенти с недоказан Ковид. От друга страна следва да се посочи, че абсолютно не отговаря на истината изводите на НЕЛК, че: 1. „През периода 01 - 09.02.2022 г. не е участвала в контрастните изследвания, провеждани в рентгенологичното отделение.“2. „За същия период не е работила в COVID отделение.“3. „Със Заповед №143/28.05.2020г. на и.д. на „МБАЛ „Св. П.“-[област]“ АД за времето от 18.00ч. до 08.00ч. при пациенти със съмнение за Covid-19 и предстояща хоспитализация е разпоредено да се прави контролна рентгенова снимка на бял дроб, като пациентът се изолира в отделна стая при подобна находка. От представените графици няма данни лицето да е работило в това часово време.“ Видно приложените становища, справки и графици в отделението/кабинета по образна диагностика се обслужват както амбулаторни пациенти така и лежащо болни от други отделения на болницата, в т.ч. и постъпилите за лечение пациенти с COVID 19. В преписката няма данни, че за работното време на заболялото лице К. П. е създадена организация, която не допуска смесване на потоците и позволява безопасно извършване на образните изследвания на пациентите с различни от COVID-19 състояния и пациентите със съмнение или позитивен тест за COVID-19, обособяване/отделяне на самостоятелни кабинети за образна диагностика, осигуряване по възможност на преносимо рентгеново оборудване в зоните на пациентите с COVID-19 инфекция, определяне на медицински персонал за обслужване на пациентите с COVID 19 и др. Видно от допълнителен лист №3 към ЕР №00237/19.10.2023 г. горепосочена информация (от т. 1 до т. 4) е предоставена пред НЕЛК и приобщена към МЕД на К. П. като Допълнение с дата 06.10.2023 г. към становищата на службата по трудова медицина от 26.10.2022 г. и 21.11.2022 г. … в заключителната част на Протокол №4013-28-1/19.12.2022 г. на ТП на НОИ - Ямбол по отношение на установения професионален риск е отразено, че обичайната трудова дейност на заболялото лице К. П. като медицинска сестра в отделение „Образна диагностика“ към МБАЛ „Св. П.“ - [област] АД и в кабинет по образна диагностика - МЦ, •2001“ ЕООД е свързана с приема на постъпващите в отделението и кабинета пациенти, диагностицирани с Covid-19. В този смисъл д-р Р. е категоричен За медицинския персонал в отделение „Образна диагностика“, особено за този, занимаващ се с контрастни изследвания, опасността от тази инфекция може да дойде от 4 места. Първата група са пациенти, които са с доказан Ковид-19, които трябваше задължително при приема или в най-лошия случай до 24-я час да претърпят скенер със или без контраст и съответно непосредствено преди изписването задължително втори скенер. За да се осъществи венозна инфузия на контраст знаете, че трябва да се постави абокат. Поставянето на абокат изисква пряк контакт на медицинската сестра с конкретния пациент. Втората група, пациенти с инсулт, с инфаркт, със запушване на кръвоносни съдове, но нямаха доказан Ковид. Третата група са пациенти, които са амбулаторно болни, които идват от отвън с оплаквания и трябва да им се направи скенер. И четвърта вероятна група е самият персонал, с който медицинската сестра има контакт по време на графика си. Те са в различен етап на заразяване- има инкубационен период, има пряк контакт в рамките на 7-часовия работен ден. Броя на пациентите в рамките на деня също има значение. Видно от събраните в производството пред ТЕЛК доказателства / епикризи, изследвания, трудови договори, длъжностни характеристики и др. /, К. П.- приживе е работила на основен трудов договор като медицинска сестра в Отделение по образна диагностика в МБАЛ „Св. П.- [област] “ и на допълнително трудово правоотношение в Медицински център „•-2001“ ЕООД като медицинска сестра в кабинет по Образна диагностика. В началото на месец февруари 2022 година се е заразила със Sars-Cov-2 и впоследствие се е разболяла от Ковид-19. Приета е по спешност за лечение в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД на 11.02.2022г„ и малко по-късно на същата дата е преведена в ОАРИЛ. На 17.02.2022 г. г-жа П. почива с окончателна диагноза „Пневмония, причинена от Ковид-19 и усложнение „Остър дихателен дистрес“. В преписката се съдържат документи, от които се установява, че обичайната й трудова дейност като медицинска сестра в двете лечебни заведения е свързана с приема на постъпващите в отделението пациенти, диагностицирани с Ковид 19-инфекция. Възникването на заболяването е в рамките на инкубационния период- последния работен ден на лицето в среда с Коронавирус, а именно: 09.02.2022 г.- в МБАЛ „Св. П.-[област]“ АД и 10.2.2022 г. - в Медицински център „•-2001“ ЕООД. Появата на симптомите и оплакванията е една седмица преди лабораторното потвърждение на болестта на 11.02.2022 г. В преписката се съдържа и бързо известие от един от лекуващите й лекари за наличие на заболяване, което е от професионален характер и което е причина за настъпилата смърт на лицето. По преписката е изискано и становище от Службата по трудова медицина. С оглед тези доказателства и факти, състав на ТЕЛК-Ямбол правилно и обосновано дава заключение, че К. П. е починала в резултат на професионално заболяване. Заболяването Ковид-19 макар и не включено в Списъка на професионалните болести, приет от Министерски съвет, попада в обхвата на чл. 56 от КСО, тъй като е причинено е основно и пряко от обичайната й трудова дейност /медицинска сестра ангажирана с прием на лица инфектирани с Ковид-19/. В допълнение, видно от приложените становища, справки и графици в отделението/кабинета по образна диагностика се обслужват както амбулаторни пациенти така и лежащо болни от други отделения на болницата, в т.ч. и постъпилите за лечение пациенти с COVID 19. В преписката няма данни, че за работното време на заболялото лице К. П. е създадена организация, която не допуска смесване на потоците и позволява безопасно извършване на образните изследвания на пациентите с различни от COVID-19 състояния и пациентите със съмнение или позитивен тест за COVID-19, обособяване/отделяне на самостоятелни кабинети за образна диагностика, осигуряване по възможност на преносимо рентгеново оборудване в зоните на пациентите с COVID-19 инфекция, определяне на медицински персонал за обслужване на пациентите с COVID 19 и др. Сочи се, че „В Карта за епидемиологично проучване на заразно болен/14-18.02.2022 г. от РЗИ-Ямбол е посочено „комбинирано“ огнище на заразяване.“ Посочената информация също е непълна и не отговаря на изложеното в допълнителен лист №4 към ЕР № 237/19.10.2023 г. и приложената карта за епидемиологично проучване: „... вид на огнището - комбинирано; съжителства в едно домакинство с едно лице, което не е заболяло от Covid-19 в „допълнителни данни от епид. проучване“ е записано: „Работила е в „МБАЛ „Св. П.“-[област]“ АД - Отделение по образна диагностика, където ежедневно е осъществявала контакт с болни от Covid-19 при изпълнение на служебните си задължения.“ В същият смисъл в заключителната част на Протокол №4013-28-1/19.12.2022 г. на ТП на НОИ - Ямбол по отношение на установения професионален риск е отразено, че обичайната трудова дейност на заболялото лице К. П. като медицинска сестра в отделение „Образна диагностика“ към МБАЛ „Св. П.“ - [област] АД и в кабинет по образна диагностика - МЦ, •2001“ ЕООД е свързана с приема на постъпващите в отделението и кабинета пациенти, диагностицирани с Covid-19. В този смисъл, се твърди, че НЕЛК неправилно формира своя извод, че не се установяват документирани обективни данни за определяне като „близък контакт“ с потвърден случай на Covid-19, съгласно Заповед № РД-01-724/22.12.2020 г., поел. изм. Заповед № РД-01-43/27.01.2022 г. и взема незаконосъобразно решение по характера на заболяването.Поради това и последвалото решение на НЕЛК-трето произнасяне се явява с неясни и противоречиви мотиви. Следва да се посочи и да се акцентува с настоящото съдебно решение, че в края на септемви 2023 държавите членки, работниците и работодателите постигнали съгласие в рамките на Консултативния комитет на ЕС за безопасност и здраве на работното място (ACSH) относно необходимостта от признаването на COVID-19 за професионално заболяване в секторите на здравеопазването и социалните грижи и оказването на помощ по домовете, а в условията на пандемия — и в сектори, в които има огнища на болестта при дейности с доказан риск от инфекция, и подкрепили актуализирането на списъка на ЕС на професионалните заболявания. Посочено е, че „ Въз основа на това споразумение Комисията относно професионалните заболявания ще актуализира своята Препоръка относно професионалните заболявания, за да насърчи признаването на COVID-19 за професионално заболяване от всички държави членки.“Това споразумение е в изпълнение на Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г., приета от Комисията през юни 2021 г. Посочено е, че много работници, особено тези, които са в контакт със заразени лица, например в сферата на здравеопазването и социалните грижи, са изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19. Освен това по време на пандемия може да има и други сектори, в които работниците може да са изложени на по-голям риск от заразяване с COVID-19 поради естеството на своята дейност.В заключение, в процеса на правораздаване следва да се прилага освен буквата и духа на закона. Очевидно е, че и законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 56 ал. 2 от КСО, хипотези, при които заболявания макар и невключени в списък с професионални такива да бъдат приравнени. Именно тук следва да се търси духа на закона, не трябва да се тълкуват стеснително и ограничително разпоредбите. Безспорно е в съвременния живот атаката от вирусни и бактериални инфекции, като най уязвими са работещите на първа линия здравни работници, безспорен факт е и високата заразяемост на SARS-CoV-2, поради което и правилно и съответствие със събраните доказателства е ЕР №0052 от 25.01.2023 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. П.“, АД, [населено място], с което се приема причинна връзка - професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П.. Правилно в ЕР на ТЕЛК, Ямбол е посочено, че обичайната трудова дейност на заболялото лице К. Д. П. е мед. сестра в отделение по образна диагностика в МБАЛ“ Св. П.“, [област] и е с прием на пациенти с Ковид-19. Възникването на заболяването й е в рамките на инкубационния период –последния работен ден на лицето на 09.02.2022г. в МБАЛ“ Св. П.“ АД, [област] и на 10.02.2022г. в МЦ“•2001“ЕООД в среда с корона вирус. Появата на оплаквания са били седмица преди лабораторното потвърждаване на болестта на 11.02.2022г. Починала е на 17.02.2022г. с окончателна диагноза-пневмония, причинена от ковид-19, като усложнението е остър дихателен дистрес. Заболяването не е включено в списъка с професионални болести, но попада в обхвата на чл. 56, ал. 2 от КСО. На това основание ТЕЛК приема причинна връзка-професионално заболяване за настъпилата смърт на лицето К. П., поради това, че заболяването е причинено основно и пряко от обичайната трудова дейност на лицето и е причинило неговата смърт. Следва да се посочи, че от събраните доказателства се установи, че най-големия риск от заразяване е в Отделението по образна диагностика към МБАЛ „Св. П.“, АД, в който е била на 7 часов работен ден, именно за това отделение и д-р Р. подчерта, че риска от заразяване е от 4 места, отделно от това и процесното решение на НЕЛК е изпратено до наследодателите на К., ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св. П.“ АД – [област], Агенция за хората с увреждания – София, Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол, и МБАЛ „Св. П.“, АД, [област] в качеството им на заинтересовани страни с оглед чл. 112, ал.1 от от ЗЗ. С оглед изложеното неправилно и в разрез със събрания по делото доказателствен материал и с целта на закона НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и не приема причинна връзка-професионално заболяване и следва да бъде отменено като незаконосъобразно. С оглед изхода на спора на осн. чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК право на разноски имат жалбоподателите. Директорът на ТП на НОИ се представлява от юрисконсулт, който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК в полза на Териториално поделение към Национален осигурителен институт Ямбол, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Доказани разноски за адвокатско възнаграждение по делото са представени и от И. П., в размер на 1000лева, които следва да бъдат присъдени. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, СЪДЪТ