Мотиви към Решение № 520 от 10.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3018/2025 г.

Производството е по реда на чл. 44 във връзка с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), във връзка с Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Образувано е въз основа на изпратено от компетентните власти на Кралство Белгия Удостоверение за конфискация (приложение II към чл. 17 от Регламент (ЕС) 2018/1805), придружено със съдебно решение за конфискация издадено от Главна прокуратура към Брюкселския апелативен съд от 11.01.2023 г., влязло в сила на 26.01.2023 г. Удостоверението и приложеното решение са постъпили в Софийски градски съд чрез Министерство на правосъдието. Съдът намира, че е компетентен да разгледа делото съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице – Д. А. Д. – е с последен известен адрес в гр. София, а едно от посочените за конфискация имущества (лек автомобил с рег. № ••••) е регистрирано на негово име на територията на гр. София. Поради това местно компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на чуждестранния акт за конфискация е именно Софийски градски съд. Налице са всички формални изисквания по закона – представено е надлежно удостоверение, издадено от компетентния орган на молещата държава, с превод на български език, към което е приложено заверено копие на решението за конфискация. Следователно, искането на Кралство Белгия за признаване и изпълнение на решението за конфискация е процесуално допустимо. В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура иска от съда да признае Решението на Брюкселския съд за налагане на наказателна конфискация на Д. А. Д.. Изразява становище, че удостоверението е годно изпълнително основание и следва да се признае във всичките му части за конфискуване на движимата вещ лек автомобил Алфа Ромео. Засегнатото лице, нередовно призовано, не се явява и не изразява позиция по същество на процесния спор. Назначеният служебен защитник, адвокат Е. Я. С. – САК, не намира причина да не се уважи искането на Главна прокуратура към Брюкселския апелативен съд. От съдържанието на приложеното удостоверение и присъединеното към доказателствения материал решение за конфискация, издадено от съдебните власти на Кралство Белгия, се установява, че засегнатото лице Д. А. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление „трафик на хора“, за което е осъден с присъда от 11.01.2023 г., влязла в сила на 26.01.2023 г. От фактическа страна е прието, че българският гражданин Д. е осъден за деяния, свързани с трафик на хора, с утежняващи вината обстоятелства, в периода от 05.11.2011г. до 31.08.2018г. включително, в гр. Скарбек и подобно в гр. Уавър, както и за деяния свързани с тормоз, в периода от 09.12.2018 г. до 03.11.2019 г. С посоченото осъдително решение на белгийския съд е постановено и конфискация на парична сума в общ размер 126 756 евро, като пряка последица от престъпната дейност на Д. Д.. Конфискацията е насочена към следните активи, намиращи се на територията на Република България: лек автомобил марка „Alfa Romeo 156“, с рег. № ••••, за който е посочено, че е собственост на засегнатото лице; парични средства по банкова сметка с IBAN ••••, открита в банка “Обединена българска банка” (ОББ), титуляр на която е засегнатото лице. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че описаният лек автомобил „Alfa Romeo 156“ (рег. № ••••) се намира на територията на Република България и по данни на регистрите на Министерство на вътрешните работи е регистриран като собственост на Д. А. Д.. По делото е постъпила и справка от банка ОББ, от която е видно, че банковата сметка с IBAN ••••, визирана в удостоверението, е била закрита на 05.06.2024 г. Това означава, че към момента по сметката не са налични парични средства, върху които би могла да се изпълни конфискацията. По делото се доказва, че решението за конфискация е издадено от белгийския съд на 11.01.2023 г., и е влязло в законна сила на територията на издаващата държава на 26.01.2023г. Това се удостоверява изрично в полученото удостоверение (Раздел Б), поради което българският съд приема, че актът подлежи на изпълнение. Налице е и изискването на чл. 4, ал. 1 ЗПИИРКОРНФС – изпратено е удостоверение в предвидената форма и съдържание, което инициира настоящото производство. Данните в удостоверението еднозначно индивидуализират засегнатото лице Д. А. Д. като адресат на конфискационната мярка. Той е идентифициран по три имена, гражданство (българско) и други персонални данни, като не съществува съмнение относно самоличността му. На основата на така установените обстоятелства на първо място съдът, намира, че се явява компетентният орган съгласно разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС да признае и постанови изпълнение на процесното решение. Законовите предпоставки за допустимост са лимитативно определени в самия закон, като съгласно нормата на чл. 14 от ЗПИИРКОРНФС е нужно и деянията, за които е осъдено лицето да представляват престъпления и по българското законодателство, като двойната наказуемост не се изисква за изброените в чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС престъпления. От удостоверението е видно, че Д. Д. е осъден за престъпление „трафик на хора“, извършено в периода, предмет на наказателното производство в Белгия. Трафикът на хора фигурира сред изброените престъпления в Регламент (ЕС) 2018/1805 и ЗПИИРКОРНФС, за които не се изисква проверка за двойна наказуемост. Изрично е отбелязано, че деянието попада в списъка на престъпленията, подлежащи на взаимно признаване без допълнителна проверка. Поради това настоящият съд не следва да изследва дали деянието съставлява престъпление и по българския наказателен закон. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да се изискваше такава проверка – инкриминираното деяние безспорно съставлява престъпление и по българското право (трафикът на хора е престъпление по Наказателния кодекс на Република България). Видно от изпратеното удостоверение, в проведеното наказателно производство Д. Д. се е явил лично на съдебния процес и е упражнил правото си на защита, като с влязъл в сила съдебен акт на съдебен орган на държава членка на ЕС, е била ангажирана наказателната му отговорност, като заедно с присъдата е постановена конфискация на гореописаното имущество Изпълнението на настоящата конфискация не противоречи на принципа ne bis in idem и съгласно българското законодателство не е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал конфискацията на съответното имущество. От представените материали по делото е видно, че засегнатото от конфискация имущество е собственост на осъденото лице. Лекият автомобил Alfa Romeo 156 (••••) е регистриран на името на Д. Д. и няма данни за права на трети лица върху него (напр. залог, обезпечения или собственост на друго лице). По делото не са заявени претенции от трети лица за вещни права върху автомобила. При така установените данни, съдът намира, че искането на белгийските власти за признаване на решението за конфискация е частично основателно. От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия автомобил на засегнатото лице са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на актa за конфискация, предвидени в закона и в приложимия регламент. Не се установява наличие на никое от основанията за отказ, изчерпателно посочени в чл. 19 от ЗПИИРКОРНФС, за частта относно автомобила – напротив, престъплението е от обхванатите от принципа на взаимно признаване, решението е валидно и подлежащо на изпълнение, лицето не е със специален статут и правата му са били гарантирани в наказателния процес. Ето защо конфискацията на лекия автомобил следва да бъде призната и допусната до изпълнение в Република България. Съдът отделно обсъди възможността за изпълнение на акта в частта относно паричните средства по банкова сметка с IBAN ••••. Както беше посочено, от предоставената от банковата институция информация е видно, че тази сметка е закрита към 05.06.2024 г. Това обстоятелство означава, че посоченото в чуждестранното решение имущество фактически не е налично на територията на България – липсва конкретна парична наличност, върху която би могла да се насочи конфискацията. Поради това изпълнението на конфискационния акт в тази част се явява обективно невъзможно. След проведената по-горе цялостна проверка, съдът достига до заключението, че следва да признае и допусне изпълнение на чуждестранното решение само в допустимата му част – относно лекия автомобил, собственост на засегнатото лице, и да откаже признаване и изпълнение в останалата част – относно паричните средства по посочената банкова сметка, тъй като по отношение на тях са налице основания за отказ съгласно закона. С оглед всички изложени съображения съдът, прие, че следва да признае и допусне изпълнение на Решението за конфискация, издадено от Главна прокуратура към Брюкселския апелативен съд от 11.01.2023г., влязло в сила на 26.01.2023г. и издаденото въз основа на него удостоверение, с което на засегнатото лице Д. А. Д. е била наложена конфискация на парична сума с общ размер 126 756 евро, в частта с която се иска конфискация на превозно средство, собственост на Д. А. Д., ЕГН ••••••••••, а именно л.а. „Алфа Ромео“156, с рег.номер •••• и да откаже признаване на Решението за конфискация, издадено от Главна прокуратура към Брюкселския апелативен съд от 11.01.2023г., влязло в сила на 26.01.2023г. и издаденото въз основа на него удостоверение, с което на засегнатото лице Д. А. Д. е била наложена конфискация на парична сума с общ размер 126 756 евро, в частта с която се иска конфискация на налична сума по банкова сметка с титуляр Д. А. Д., ЕГН •••••••••• в „ОББ“АД с IBAN: ••••, тъй като банковата сметка е била закрита на 05.06.2024г., т.е. на дата предхождаща тази на искането. При тези мотиви съдът постанови своя съдебен акт.