Решение № 223 от 18.9.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 519/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба от „Ви Фешън 2015“ ЕООД, ЕИК:203700294, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Г. Бенковски“ № 32, вх.Б, ет.3, ап.32, представлявано от управителя В.И.И., чрез адв. М.Ф. от АК – Хасково, срещу Наказателно постановление № 890658 – F874425/20.05.2026 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 6, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с чл.12 ал. и чл.13 от ЗВЕРБ на дружеството- жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2556.46 евро за нарушение на състава на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, изразили се в липса на пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата при което е извършено, както липса на посочване на дата и място на извършване на нарушението, в каквато насока се излагат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Обжалваният санкционен акт бил и неправилен, тъй като не се установявало нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България от страна на дружеството- жалбоподател. Излага доводи за липса на извършено нарушение, тъй като повишаването на цените било обосновано с повишените разходи за дейността на дружеството, в каквато насока било и подаденото възражение срещу АУАН с обосновка на увеличаването на стойността на цената на услугите. Излага и конкретни аргументи във връзка с въздействието на обективни фактори при формиране на цената на предлаганите услуги, като акцентира и на това, че в дейността на дружеството влизали не само козметични, но и фризьорски услуги. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, дружеството - жалбоподател, се представлява от адв. М.Ф. от АК - Хасково, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира разноски. Административно наказващият орган - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез упълномощения по делото представител - гл. юриск. Станимира Хаджииванова, оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки, развива доводи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, разполагащо с необходимата представителна власт да ангажира с действията си дружеството - жалбоподател, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 27.02.2026г., от свид. Г. П. Н. и свид. Т. В. В. - двамата заемащи длъжност - съответно „инспектор по приходите” и „старши инспектор по приходите” в ГД „Фискален контрол“ ТД на НАП – Пловдив, съвместно с представители на КЗП, била извършена проверка в обект – Козметично студио, находящ се в гр.Хасково, ул. „ Средна гора“ № 9-17, стопанисван от “Ви Фешън 2015“ ЕООД, на основание чл. 55а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените на стоките и услугите. При извършване на проверка от страна на служителите на КЗП, измежду които и свид. Р. В. Ф. – старши инспектор, не били констатирани нарушения по ЗЗП, за което бил съставен Констативен протокол № К- 2788353/27.02.2026г. В хода на проверката от органите на НАП било установено, че обектът бил в работен режим, с работно време от 10:00 часа до 18:00 часа за дните от вторник до събота, а в неделя и понеделник – с предварителна уговорка, както и че същият представлява две съседни помещения, едното от които обособено и използвано за козметично студио, а другото - за фризьорски салон. Органите на НАП извършили проверката на място в помещението използвано за козметично студио, в което по същото време се намирала свид. С.Д.Л. – назначена по трудов договор на длъжност „козметик“ в дружеството, за деклариране на което обстоятелство на същата била предоставена за попълване Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение обр. Кд 126. В съседното помещение, обособено като фризьорски салон по време на проверката се намирала управителят на “Ви Фешън 2015“ ЕООД – Виктория Иванова, но тъй като същата била ангажирана с предоставяне на фризьорска услуга на клиент, проверката се провела в присъствието на свид. С. Л.. Органите на НАП установили, че в обекта било налице монтирано и функционирало 1 брой фискално устройство, а именно – фискално устройство модел „Zit В20“ с ИН на ФУ ZI009060 и ИН на ФП 64009060. От тях в хода на проверката била изискана информация за продажните цени на предлаганите услуги в обекта за дати 11.08.2025г, 11.10.2025г., 11.12.2025г. и 27.02.2026г. и от присъствалата на място свид. С. Л. - козметик, собственоръчно били декларирани цените на всички предлагани услуги в козметичното студио към посочените дати и бил предоставен актуален към момента ценоразпис на услугите, както и такъв към м. август 2025г. От находящото се и функциониращо в обекта ФУ били изведени 3 броя справки „КЛЕН“ за дати 11.08.2025г., 14.10.2025г. и 10.12.2025г., изведен бил и дневен отчет за датата на проверката 27.02.2026г. Констатациите на контролните органи на НАП при извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0222588/ 27.02.2026г. в обект Козметично студио, находящ се в гр.Хасково, ул. „Средна гора“ № 9-17, стопанисван от “Ви Фешън 2015“ ЕООД, представлявано от В.И.И., който бил предоставен за подпис на присъствалата по време на проверката свид. Л.. Въз основа на събраните в хода на проверката документи проверяващите установили, че към 27.02.2026г. е налице увеличение на цените на част от предлаганите в обекта услуги, а именно - че цената на предлаганата услуга - почистване на вежди към 11.12.2025г. била 6.00 лв./3.07евро , а за 27.02.2026г. била 7.83лв./4.00 евро. Увеличението било с 1.83 лв./ 0.94 евро или 30.5% и се счита за необосновано от обективни икономически фактори; за услугата - Козметичен масаж, цената към 11.12.2025г. е 25,00 лв. / 12.75 евро, а за 27.02.2026г. е 29.33 лв./15.00 евро. Увеличението е с 4.33 лв. /2.21 евро или 17.32% и органите на НАП го възприели за необосновано от обективни икономически фактори; за услугата - почистване на лице, цената към 11.12.2025г. е 45.00 лв. /24.54 евро, а за 27.02.2026г. е 54.76 лв./ 28.00 евро. Увеличението било с 9.76 лв./4.99 евро или 21.68 % и също било възприето за необосновано от обективни икономически фактори. След достигнат от контролните органи извод, че “Ви Фешън 2015“ ЕООД е повишило необосновано цените на част от предлаганите услуги в обекта и за нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, на 04.03.2026 г., срещу дружеството-жалбоподател бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F874425 от същата дата за нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. Г. П. Н., в присъствие на свид. Т. В. В. и на представляващата “Ви Фешън 2015“ ЕООД - В.И.И., която, след като актът бил предявен, го подписала, без да впише в съответната предвидена за обяснения и/или възражения графа такива. Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от него, осъществено на дата 04.03.2026г., според отбелязването в приложената разписка, на 05.03.2026г. от управителя на дружеството е постъпило и заведено Възражение срещу АУАН F874425/04.03.2026г, в което е посочено, че увеличението на цената е незначително в абсолютни парични стойности и е продиктувано от обективни икономически причини, а именно - повишени разходи въз основа на повишена минимална работна заплата считано от 01.01.2026г., съответно и социалните и здравноосигурителни вноски, както и повишение на редица продукти и услуги в търговската мрежа и поради липсата на закон или стандарт в България, който универсално да определя цените на тези конкретни услуги и предвид създалата се икономическа обстановка в страната, се наложило тези цени да бъдат повишени, от гледна точка на оцеляване и продължаване на дейността на дружеството. Изложено е, че козметичният салон е малък търговски обект, разположен в гр. Хасково, с ограничен клиентопоток и оборот и ценовата корекция е направена с цел покриване на нарасналите текущи разходи, а не с цел реализиране на необоснована печалба. Цените на всички предлагани услуги били ясно и публично обявени в чакалнята на салона, което гарантирало пълна прозрачност спрямо клиентите и контролните органи. Изложено е, че повишението на цените при тези услуги в парични стойности било абсолютно незначително, не бил налице умисъл за укриване на приходи или за заобикаляне на данъчното законодателство, всички приходи от дейността били отчитани по установения законен ред, а по време на проверката представляващия съдействала изцяло на проверяващите органи и предоставила всички изискани документи. Акцентира, че не е осъждана за престъпления против данъчната система, тя и дружеството нямали публични изискуеми задължения, както и предходни административни нарушения. Предвид това при евентуално прието нарушение моли същото да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да не бъде налагано парично административно наказание, респективно - да бъде приложена най-леката възможна мярка. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 6, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, във връзка с чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ наложил процесната административна санкция, намирайки че подаденото от представляващия дружеството-жалбоподател възражение срещу съставения АУАН е неоснователно. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. П. Н. и Т. В. В. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка, констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. По отношение на обстоятелствата, свързани с извършената проверка в обекта на дружеството-жалбоподател като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал следва да бъдат кредитирани и показанията на свид. Р. В. Ф.- ст.инспектор в ТО – Пловдив на КЗП и длъжностно лице, участвало в съвместната проверка на органите на НАП и КЗП на търговския обект на 27.02.2026г. Поради това, настоящият съдебен състав ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. В тази връзка показанията на тези свидетели са обективно дадени и при липса дори на индиция за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на спора и се подкрепят и от останалите събрани доказателства, кредитирани с доверие - писмени. Изложеното от свидетелите Н. и В. в частта относно извода за необосновано с въздействието на икономически фактори увеличение на цените не касае факти, а преценка, поради което не следва да бъде подлагана на анализ откъм достоверност, а по същество. Съдът кредитира и показанията на свидетеля С.Д.Л., въпреки наличието на индиция за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на спора с оглед факта, че същата е майка на управителя на дружеството – жалбоподател и служител в същото, доколкото тези показания намират подкрепа в останалия доказателствен материал, събран по делото. Базирани на лични и непосредствени впечатления, показанията на свид. Л. са логични и безпротиворечиви, поради което липсва основание да не бъдат кредитирани. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. По силата на чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ, който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лева, а според чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон за нарушение от юридически лица и еднолични търговци по алинея 1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на “Ви Фешън 2015“ ЕООД, град Хасково, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. При проверка законосъобразността на проведената административнонаказателна процедура съдът не констатира допуснати нарушения във връзка със съставянето на процесния АУАН в присъствие на представляващия дружеството, сочено като нарушител, и препис от АУАН е надлежно връчен н а това лице. Факт, удостоверен с нейния подпис в приложената разписката. На същата е разяснена и предоставена възможността за писмени възражения срещу съставения АУАН, от която се е възползвала. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка, следва да се отбележи, че са налице ясни твърдения към коя дата и къде е извършена проверката и какви нива на цените са констатирани на тази дата - 27.02.2026 г. Липсва посочване на коя дата конкретно е въведена и настъпила самата промяна на тези цени на констатираните нива, но в случая твърденията ясно сочат, че именно на посочената от актосъставителя дата, те са били факт и действащи, налице е съпоставка с предходен период, очертан от няколко други дати, като макар и да липсват твърдения за времевите рамки на периода на двойно обозначаване на цените, то той е нормативно установен в ЗВЕРБ и този пропуск не влече след себе си порок в съдържанието на акта, който да бъде характеризиран като процесуално нарушение, попадащо в категорията на съществените. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е по делото и не се оспорва , че „Ви Фешън 2015“ЕООД град Хасково стопанисва процесния обект и следователно се явява субект, предлагащ услуги на потребители, оттам - адресат на задължението по чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а датата на извършване на проверката попада в периода на двойно обозначаване. Установен по делото, а и неоспорен от страна на жалбоподателя, е и фактът, че в периода на двойното обозначение на цените - 8 август 2025 г. - 8 август 2026 г., е налице увеличение на част от цените на предлагани от търговеца услуги – описани в АУАН и НП. Освен визираните по - горе предпоставки обаче, за да бъде санкциониран за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, е необходимо осъществяване от обективна страна от страна на търговеца и на останалите признаци, включени във фактическия състав на нарушението. Така, наред с изискването нарушителят да има качеството търговец по смисъла на ТЗ, в това си качество следва да предлага стоки и/или услуги на лица имащи пък качеството на потребители; следва да е налице увеличение на цените съпоставимо с предходен момент и да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от Параграф 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ и оттам да се приеме, че при определяне на цените на предлаганите стоки и/или услуги да е действал недобросъвестно и непрозрачно. Последно посочените факти обаче не бяха доказани в настоящото производство от страна на АНО . В тежест на контролните органи и на наказващия орган се разпределя установяването обективните признаци от състава на нарушение, с уговорката относно отрицателните факти, както и субективната страна в общия случай, в който не попада настоящия, доколкото се касае за безвиновна и обективна отговорност на ЮЛ, а в тежест на жалбоподателя е да установи всички обстоятелства, на които основава възраженията си. Съдът намира обаче, че в случая АНО не е установил всички обективни признаци от състава на нарушението, с което е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ забранява „необоснованото“ повишаване на цените, което не се базира на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца. Легалната дефиниция на понятието „обективни икономически фактори“, които могат да обосноват такова увеличение, е дадена в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, според която това са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства - форсмажор, и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. Според изр. второ на чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ, търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. Тоест – за да установи съществения елемент от състава на нарушението, органа по приходите е следвало на първо място да изиска от соченото като нарушител лице доказателства за наличието на обективни икономически фактори, след което да извърши анализ на тези факти. Видно от събраните доказателства по делото обаче, от дружеството – жалбоподател не са били изискани такива и това се установява както от писмените доказателства по делото, в т.ч. протокол за извършена проверка, така и от гласните такива. Самият актосъставител заявява в показанията си, че по време на проверката е установено увеличение на цените на предлагани в обекта козметични услуги и е воден устен разговор с управителя на дружеството за представяне в момента на проверката на фактури и др. документи, обосноваващи увеличението и след непредставяне на такива по време на извършваната на 27.02.2026г. проверка, проверяващите не са изискали от дружеството писмено представяне на документи, с оглед установяване на обстоятелството дали констатираното увеличение е обосновано или не. В същата насока са и показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Л. – служител в обекта и присъствала по време на извършване на проверката, която сочи че счетоводните документи на дружеството се намират при счетоводител, а не в обекта, а по време на проверката не са изискани допълнително документи от проверяващите – както повелява и изр. второ на чл. 15 ал.4 от ЗВЕРБ. Видно е с оглед на това, че случая от контролните органи не е извършено пълно, обективно и всестранно разследване на всички обстоятелства, тъй като не са били изисквани допълнителни данни от жалбоподателя, независимо, че в случай на установяване на завишаване на определените от страна на търговеца цени са увеличени, то следва същите да извършат задължителна проверка за обоснованост на увеличението, което в настоящия случай също не е сторено. От доказателствата по делото не се установява от дружеството чрез неговия представляващ от контролните органи да е изискана информация за наличие на обективни обосноваващи увеличението фактори. По този начин контролният орган не е изпълнил задължението си да докаже по безспорен начин „необосноваността“ на увеличението, а е прехвърлил изцяло доказателствената тежест върху търговеца. За да се обоснове в конкретния случай извод за повишаване на цените в нарушение на изискванията на чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, органите по приходите е следвало да обосноват и докажат, че увеличението на продажната цена не е причинно обусловено от увеличението на разходите за дейността на дружеството - жалбоподател и от останалите обективни икономически фактори, а представлява самостоятелно и необосновано увеличение на цената, което не може да бъде обяснено с промяна в разходите на търговеца. Такова изследване и анализ не са извършени, поради което съдът намира, че контролният орган не е изпълнил тежестта на доказване на „необосноваността“ на констатираното увеличение като признак от обективна страна на състава на нарушението и сочи на един формален подход при събиране на доказателствата в хода на административно наказателното производство, довело до непълнота на доказателствения материал, а впоследствие и до недоказаност на вмененото нарушение по категоричен и безспорен начин. Този формален подход е възприет впоследствие и от АНО, който въпреки подаденото от жалбоподателя възражение срещу издадения АУАН, вместо да извърши на първо място проверка по чл. 52 ал.4 от ЗАНН и да предприеме необходимите в тази връзка действия по изясняване на спорните обстоятелства, а впоследствие - и цялостен икономически анализ на сочените от жалбоподателя фактори и в тяхната съвкупност отражението им върху констатираното увеличение на част от предлаганите в обекта на жалбоподателя услуги, АНО е пристъпил към санкциониране на соченото като нарушител ЕООД, като е съсредоточил мотивите си основно върху установените факти за наличието на предходна – по ниска и нова – увеличена цена на описаните в санкционния акт услуги, като математически е определил и посочил процента на увеличението на процесната услуга. Процентното увеличение обаче не е елемент от обективната страна на вмененото административно нарушение, а освен това този процент е лесно определяем чрез съотнасяне на посочените в АУАН две стойности – стара и нова. При горните описани констатации не става ясно защо всъщност актосъставителят и АНО са приели, че е налице извършено нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ. Административнонаказващият орган е приел възражението за неоснователно с мотив, че представените доказателства не обосновават извършеното увеличение на цените, като в самата мотивна част на НП се съдържа противоречие – от една страна е посочено, че установеното нарушение се установява от приложените към АНП доказателства – посочен е само АУАН с е р . AN № F874425/04.03.2026г., а същевременно при липсата на допълнително изискани и представени доказателства от жалбоподателя относно направени от същия разходи, в НП се излага бланкетно: „С представените доказателства се доказва единствено общ разход за дейността, но не се доказва наличие на пряка причинно- следствена връзка и какъв е общият финансов ефект от увеличените разходи за персонал спрямо конкретното увеличение на продажните цени за всяка от услугите, нито как този ефект се разпределя в процентно съотношение в повишението на цената им“, което при липсата на представени по АНП доказателства за разходи на жалбоподателя, води до затвърждаване на извода за формален подход на АНО при издаване на НП и санкциониране на соченото като нарушител лице в този конкретно случай. Наличието на обективни фактори като ръст на МРЗ и повишаване на социално и здравноосигурителните вноски, които са изрично посочени в дефиницията на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, и на които се позовава жалбоподателя, не изключва възможността за квалифициране на деянието като нарушение,но следва това да става не автоматично и след внимателен анализ на клиентопотока и оборота, реализиран от търговеца, респ. ефекта от това увеличение на разходите, а от доказателствата по делото. В случая номиналното повишение на цените е незначително, но в процентно съотношение надхвърля с малко 30 на сто. Въпреки това, обаче, следва да се изследва не просто процентния ръст на увеличението, а влиянието му спрямо финансовия резултат на дружеството, което в случая особено отчетливо разграничава преценката на съда от тази в друга хипотези на приложение на ЗВЕРБ при необосновано повишение на цените и строго формалния подход тук не съответства на целта на закона, която не следва да бъде пренебрегвана, а напротив – всякога съобразяване при дирене на необходимия баланс между интересите на търговеца и тези на потребителите на стоки и услуги. Данните по делото сочат обаче, че такива икономически фактори са били налице. Видно от представените от жалбоподателя в хода на съдебното следствие по настоящото производство, през 2026г. спрямо предходната 2025г. е налице повишение на цената на използвани в обекта козметични продукти, на работната заплата и осигуровки на заетите в обекта лица, а от показанията на свид. Л. се установява още, че в ценообразуването на услугите влизат и редица други консумативи, подробно описани и обосновани от нея, които са използвани при предоставяне на съответната козметична услуга и даващи отражение при формиране на цената. Тези фактори без съмнение са от категорията, оказващи влияние върху разходите на дейността на дружеството, но не са изследвани в хода на административнонаказателното производство. Встрани от вниманието на приходните органи е останал и факта, че в дейността на дружеството освен козметични услуги се предлагат и фризьорски такива, както и обстоятелството, че се касае за малък търговски обект, който реализира малък оборот, в който се включват приходите и от двете дейности в т.ч. не е извършил икономически анализ въз основа на същите, което е дало отражение и при формиране на необоснования извод за извършено административно нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ от дружеството- жалбоподател при увеличение на описаните в АУАН и НП три услуги, които впрочем се явяват само част от всички предлагани в обекта такива. Извън това и дори да се приеме обратното - че е доказано съставомерно формално нарушение по чл. 15, ал. 4 ЗВЕРБ, следва да се посочи, че случаят следва да се разглежда като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Дружеството-жалбоподател стопанисва малък търговски обект, развиващ дейност в неголям, макар и областен град и реализиращ ниски приходи, при което санкцията от 2 556,46 евро се явява изключително висока и несъразмерна с обществената опасност на деянието, особено при наличие на икономическа обосновка на увеличението, което в случая е в незначителен размер, съответно: 1,83 лв / 0,94 евро за услуга почистване на вежди; 4,33 лв. /2,21 евро за услуга козметичен масаж и 9,76 лв /4,99 евро за почистване на лице. Подобен подход е застъпен и в практиката на ВАС, където се подчертава, че санкцията трябва да съответства на икономическата ситуация и финансовото състояние на субекта (Решение № 3044/2011 г. на ВАС). Липсват данни за настъпили вредни последици за потребителите или за реализирана значителна спекулативна печалба за търговеца, степента на обществена опасност на деянието е явно по-ниска в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, при което са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. На следващо място, при налагане на административното наказание АНО е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. Съгласно този текст, когато едно лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В настоящия случай, от фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, е видно, че наказващият орган е приел, че дружеството е извършило три отделни деяния – необосновано е повишило цените на три различни вида козметични услуги. Всяко от тези увеличения, с различен процент и засягащо различна услуга, представлява самостоятелно нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Вместо да наложи отделна санкция за всяко констатирано нарушение, АНО е наложил една обща (кумулативна) санкция. Административнонаказателното право, за разлика от наказателното, не познава института на продължаваното нарушение или кумулиране при множество. Налагането на обща санкция за множество нарушения е в пряко противоречие с чл. 18 от ЗАНН, представлява съществено нарушение на материалния закон и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като съдът не може да санира този порок. Освен това при този възприет от АНО подход съдът е възпрепятстван да извърши проверка за законосъобразност и пропорционалност на наказанието спрямо всяко отделно нарушение. Липсата на индивидуализация не позволява на съда да прецени дали за всяко конкретно деяние са правилно отчетени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, е необходимо да бъде отменено от съда. С оглед изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, дружеството-жалбоподател има право на присъждане на разноски по производството. В случая е налице и изрично отправено такова искане от страна на жалбоподателя и е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който за настоящото производство е договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 eвро, като срещу този размер липсва възражение за прекомерност от страна на АНО. В същото време е представен списък на разноските на жалбоподателя и се претендира присъждане на разноски съобразно този списък – в размер на 400 евро за адвокатско възнаграждение. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени именно направените и претендираните в производството разноски, а именно в посочения размер от 400 евро. Мотивиран така, съдът