Решение № 12 от 28.2.2022 г. на Районен съд - Девин по дело № 140/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да бъде отменено Наказателно постановление № 615976-F622497/03.12.2021г., издадено от и.д. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП като незаконосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като изготвеният АУАН не е връчен на жалбоподателя по надлежният ред, съгласно правилата за връчване по ЗАНН, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление и отмяната му. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, по императивен начин свързва връчването на акта и подписването единствено и само с нарушителя, който е административнонаказателно отговорното лице и всички последващи права и задължения са свързани с него и най-вече реализирането на правото му на защита. Счита, че ограниченото право на защита на жалбоподателя, се изразява в невъзможността да се запознае със съставеният АУАН, неговото съдържание, като го лишава от възможността да депозира писмени възражения в 3-дневен срок от датата на връчването по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и да реализира правата, които има като нарушител - правото да узнае констатациите на органа, за фактите и обстоятелствата за нарушението и да ангажира съответно доказателства в подкрепа на твърденията си. Във връзка с гореизложеното, счита, че правото на защита на жалбоподателя, очертано в чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН е нарушено. Счита, че съгласно действащото законодателство, актосъставителят е длъжен да предяви акта на нарушителя, който да се запознае със съдържанието му и да го подпише и след това да му връчи препис от същия, като тези действия следва да са надлежно удостоверени. Законодателят е допуснал - физическо лице, управител и представляващ дадено дружество, да се представлява, от друго лице, което следва да е упълномощено за това по надлежния ред, да участва от негово име в провежданото административнонаказателно производство, с делегирани изрични правомощия да го представлява при връчване на акт за административно нарушение. В тази връзка, пълномощното, с което разполага лицето Ф. Ал. Ус., с ЕГН •••••••••• и което е представено пред НАП, е общо и е свързано с представителство на „Б.“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: •••••••••, както пред държавната администрация, относно издаване на документи, подаване на молби и удостоверения, така и по договорни отношения пред фирми, банки и организации. Счита, че като самостоятелно и абсолютно основание за отмяната на обжалваното наказателно постановление, водещо до ограничаване на правото на защита в пълен обем, е и фактът, че пропускът не е отстранен и от наказващият орган, който на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН не може да издаде наказателно постановление, а е длъжен да върне акта на актосъставителя, за да бъде предявен на нарушителя. При това формално нарушение, като е продължил производството, АНО от своя страна, е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 52, ал.2 от ЗАНН, защото засяга правото на защита на жалбоподателя, което следва да бъде гарантирано във всички стадии на производството, едновременно с това накърнява и принципа на състезателност в административнонаказателния процес и съставлява достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В о.с.з. за жалбоподателят адв. Т.П. поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорваното НП, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, подробно описани в жалбата. Моли да се вземе предвид, че не са спазени правилата за връчване по ЗАНН, което обстоятелство обуславя незаконосъобразността на НП и неговата отмяна, тъй като разпоредбата на чл.40 от същия по императивен начин свързва връчването на акта и подписването му, единствено и само с нарушителя като адм. наказателно отговорно лице или както законодателят е допуснал, друго лице което следва да е упълномощено за това по надлежния ред, да участва от негово име в провежданото адм. наказателно производство, с делигирани изрични правомощия да го представлява при връчване на акта за адм. нарушение. Във връзка с гореизложеното счита, че правото на жалбоподателя е нарушено. При условията на евентуалност моли съда, да приеме, че са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН и квалифициране на нарушението като маловажно, тъй като деянието е извършено за първи път, същото разкрива ниска степен на обществена опасност, като не е застрашил обществените отношения, предмет на защита, за да се приеме, че е административно нарушение. Счита, че по никакъв начин в това производство не е доказано, че от страна на жалбоподателя не е водена редовно касова книга на обекта, дневни и периодични отчети, като по този начин не е доказано, че е налице неотразяване на реални заплати стойности. Като чрез издаването на документи придобити доходи съдържащи реквизитите по чл.7 ЗС е отразена действителна стойност, на извършени услуги, с което не се засяга бюджета или фиска. Претендира за разноски по производството. В о.с.з. въззиваемият не изпраща представител. С молба- становище юрисконсулт И.Д. оспорва жалбата против атакуваното НП. Счита, че депозираната жалба е неоснователна, а процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган и съдържа необходимите законови реквизити, като в хода на административнонаказателното производство счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че вмененото с наказателното постановление нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, е безспорно установено от събраните в хода на делото доказателства в т.ч. Протокол за извършена проверка с № 0070129/26.07.2021г., ведно с приложенията към него. Счита за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения /ограничено право на защита/, доколкото АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител с общо, вместо с изрично пълномощно като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди Наказателно постановление № 615976-F622497 от 03.12.2021 г. като правилно и законосъобразно. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита. В случай на претендирани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение, счита, че с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, такова следва да бъде присъдено в минимален размер. РП-Смолян, ТО-Девин не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 09.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 15.12.2021г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН да бъде потвърдено, по следните съображения: Установява се от удостоверение за актуално състояние, че жалбоподателя е вписан в търговския регистър като фирма „Б.“ ЕООД, с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б., обл. См., ул. Х. Асп. № •, което се представлява и управлява от Ем. Ахм. В. От показанията на разпитаните по делото свидетели М.К. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, Г.Н. - „инспектор“ към ГД „ФК“, „Оперативни дейности“ - Пловдив с офис Стара Загора и М.К. - „инспектор по приходите“ – ГДФК се установява, че на 26.07.2021г. е извършена проверка от свидетелите М.К. и М.К. на МПС „КИА“, модел „Спортидж“, с рег. № ••••• в местността „К.“, което превозно средство се стопанисва от фирма „Б.“ ЕООД. МПС-то осъществявало разходка, превозва пътници от единият вход така наречената еко пътека, до другия вход. Свидетелите наели МПС-то, което се управлявало от Ф. Ал. Ус., за да ги предвижи от едната точка до другата точка. При извършена контролна покупка от 20.00 лева, преди легитимация на свидетелите, шофьора Ф. Ал. Ус. е издал бележка /л.32 по делото/. Проверяващите установили, че фирмата няма регистрирано фискално устройство. За извършената проверка на 26.07.2021г. е изготвен Протокол за извършена проверка в обект № 0070129/26.07.2021г. С пълномощно с рег. № 400/2021г. от 05.08.2021г., заверено от зам. Кмета на община Б., Ем. Ахм. В. с ЕГН •••••••••• като управител на „Б.“ ЕООД с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № • упълномощила Ф. Ал. Ус., с ЕГН •••••••••• да извършва всички правни и фактически действия от нейно име и за нейна сметка, да я представлява пред всички физически и юридически лица, пред органите на държавната и местна власт, съответната общинска администрация, областна администрация, НАП и други. Свидетелят М. Д. К. на длъжност „инспектор по приходите“ в присъствието на свидетелите Г. С. Г. и Г. ПЛ. Н., в офиса на НАП- Стара Загора съставила Акт за установяване на административно нарушение № F622497/09.08.2021г. за констатираното н арушение по чл. 7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от ЗДДС, при съставяне на акта присъствал упълномощено лице – Ф. Ал. Ус., последния подписал акта без възражение. Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение № F622497/09.08.2021г. от М. Д. К. на длъжност „инспектор по приходите“, и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен/а/ със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. – П. Ф. Г. е издал Наказателно постановление № 615976-F622497/03.12.2021г., с което е наложил на „Б.“ ЕООД, с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № •, представлявано от Ем. Ахм. В., с ЕГН •••••••••• след като проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценил възраженията и събраните доказателства затова, че при извършена проверка на 26.07.2021 в 13.50 часа е извършена проверка на обект - МПС, марка „КИА“, модел „Спортидж“ с рег.№ ••••••, находящ се в село Б., община Б., местност „Ч.“, място „К.“, стопанисван от „Б.“ ЕООД с ЕИК: •••••••••, при която е констатирано, че с МПС се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/ от датата на започване на дейността - 26.07.2021 г. Направена е контролна покупка на разходка с автомобила на стойност 20 лв. платени в брой на лицето Ф. Ал. Ус. - водач на МПС от М. Д. К. - проверяващ преди легитимацията и не е издаден фискален бон от ЕКАФП. При проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби. Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП № 0070129/26.07.2021 г. и води до неотразяване на приходи. С оглед така установената фактическа обстановка, административнонаказващият орган приел от правна страна, че с описаното деяние „Б.“ ЕООД е нарушил разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението е извършено за първи път. АУАН cep. AN № F622497/09.08.2021 г. е редовно предявен и връчен на Ф. Ал. Ус. с ЕГН •••••••••• в качеството му на управител/пълномощник на „Б.“ ЕООД на 09.08.2021г. Срещу АУАН № cep. AN № F622497/09.08.2021 г. не е направено възражение. Наказващия орган е отразил, че да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. При определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и се констатирало, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното и на основание чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН на „Б.“ ЕООД с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: с. Б., община Б., обл.См., ул. Х. Асп. № •, представлявано от Ем. Ахм. В. с ЕГН •••••••••• му е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Установеното нарушение се потвърждава от приложените по административнокаказателната преписка доказателства: ПИП № 0070129/26.07.2021г. ведно с всички доказателства към него. По делото е представена декларация от Ф. Ал. Ус.- на длъжност „шофьор“ в „Б.“ ЕООД и упълномощено лице, с която декларира, че фирмата осъществява превоз с атракционна цел на туристи по следния маршрут: северна точка до южна точка на „Дяволската пътека“ в с. Б.. Работата е сезонна, само през летния сезон. Фирмата започнала работа на 26.07.2021 г. Издаден е билет за атракционен превоз № 2/26.07.2021г. /л.32 по делото/ –за сумата от 20.00 лева, с печат на „Б.“ ЕООД. На 17.08.2020г. е сключен Договор за наем на моторно превозно средство между Б. Ф. Ус. като наемодател от една страна и „Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Б., обл. См., представлявано от Ем. Ахм. В.- наемател, с предмет на договора: лек автомобил марка „КИА“, модел „Спортидж“ с рег.№ ••••••, с посочени рама и двигател. Видно от справка за актуално състояние на „Б.“ ЕООД на всички действащи трудови договори, с Ф. Ал. Ус. има сключен трудов договор на 26.07.2021 г. и с Ахм. Ф. В. на 12.07.2021г. При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи: Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и обжалваното наказателно постановление /НП/ са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съдът не кредитира твърденията, изложени в жалбата, че правото на защита на жалбоподателя, очертано в чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН е нарушено. Акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощено лице по силата на пълномощно с рег. № 400/2021г. от 05.08.2021г., заверено от зам. кмета на община Б. от управителя на „Б.“ ЕООД с ЕИК: ••••••••• - Ем. Ахм. В.. В акта е изписано по недвусмислен начин, че същият е съставен в присъствие на упълномощеното лице и същият е бил подписан от посоченото лице. Видно от представеното по делото пълномощно лицето Ф. Ал. Ус. е имало право да представлява „Б.“ ЕООД пред различни институции в това число и пред НАП. Следователно при съставяне на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на посоченото упълномощено лице не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения. В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя от обективна и субективна страна е извършил вмененото в наказателното постановление нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС, за това, че на 26.07.2021 в 13.50 часа е извършена проверка на обект - МПС, марка „КИА“, модел „Спортидж“ с рег.№ ••••••, находящ се в село Б., община Б., местност „Ч.“, място „К.“, стопанисван от „Б.“ ЕООД с ЕИК: •••••••••, при която е констатирано, че с МПС се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/ от датата на започване на дейността - 26.07.2021 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Няма спор, че не е издаден фискален бон от ЕКАФП за направената контролна покупка на разходка с автомобила на стойност 20 лв. платени в брой на лицето Ф. Ал. Ус. - водач на МПС от М. Д. К. -„инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП. При проверка в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби и води до неотразяване на приходи, с което е допуснато нарушение на цитираната наредба. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че „Б.“ ЕООД с бездействието си е извършило нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Правилно е приложена действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно – нормата на чл.185 ал.2 от ЗДДС, според която извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Процесното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС е довело до неотразяване на приходи, предвид което законосъобразно наказанието е наложено по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, отчел е тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение. Липсват данни юридическото лице да е наказвано за допуснати нарушения на данъчното законодателство, поради което правилно и обосновано е индивидуализирал наказанието налагайки имуществена санкция в минимален размер на 3000 лв. Съдът приема, че наложеното наказание е справедливо по размер, тъй като съответства на тежестта на извършеното нарушение. Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК. Случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид. Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели до процесното неизпълнение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.4, т.1 от ЗДДС. По гореизложените съображения, съдът намира, че следва на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН издаденото наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и при направено своевременно искане от ответната страна за присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да бъдат присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, на основание чл.63д ЗАНН, съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, съдът намира, с оглед на фактическата и правна сложност на делото, което е приключило в едно съдебно заседание, осъществената юрисконсултска защита чрез молба-становище, ще следва на основание чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ да се определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минимален размер от 80 лева. За това ще следва на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ да се осъди жалбоподателя да заплати на НАП сумата от 80.00 лева – разноски, представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД