Решение № 11 от 6.2.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 318/2023 г.

Производството е по реда на чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/. Софийски окръжен съд е сезиран с Удостоверение съгласно член 4 от Рамково решение 2008/2009/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено на 25.04.2023 г. от Апелативен съд за тежки престъпления в смесен състав със съдебни заседатели – гр. Солун, Р Гърция. С удостоверението е изпратен и постановения съдебен акт от гръция съд решение 233-234/2017 на 22.09.2017 г., влязло в сила на 18.07.2018 г. С решението българският гражданин М. А., роден на 18.01.1986 г. в Р България, е бил признат за виновен в извършването на четири на брой престъпления: умишлено убийство, въоръжен грабеж, като е посочено, че деянията представляват тежки престъпления, които се предвиждат и наказват по силата на разпоредбата на чл.1, 5, ал.1, 14, 15, 16, 17, 18, 26, ал.1, 27, 299, ал.1 и 380, ал.1 НК, незаконно държане на оръжие и незаконна употреба на оръжие, като деянията представляват средни по тежест престъпления и се предвиждат и наказват съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1а, 27, 1 а от Наказателния кодекс и чл.10, ал.1, 13 б и 14 от Закон 2168/1993. В удостоверението е отбелязано, че съгласно законодателството на Р Гърция само престъплението предумишлено убийство, попада сред престъпленията, за които не следва да бъде изследван въпроса налице ли е двойна наказуемост, като е отбелязано в раздел 2 от удостоверението по чл.4 от РР 2008/909/ПВР. С решението на осъдения М. А. са били наложени наказания „доживотен затвор“ за умишлено убийство и общо наказание от 12 години „лишаване от свобода“ за престъпленията въоръжен грабеж, незаконно държане и употреба на оръжие. С удостоверението се иска българският съд да признае и изпълни така постановената присъда в Р България, тъй като тя е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то живее. Изрично е отбелязано в удостоверението, че лицето е поискало изпращането на съдебния акт и удостоверението и е дало съгласието си за изпращане на съдебния акт и удостоверението. Прокурор П. от Окръжна прокуратура намира, че удостоверението отговаря на изискванията на закона, не са налице основанията за отказ за приемане на присъда за изпълнение и осъденото лице е български гражданин. Осъденото лице М. А. е призовано за провеждане на съдебното заседание, както и е уведомено за това, че може да упълномощи защитник, който да го представлява и да защитава правата му в това производство. С оглед на обстоятелството, че осъденият М. А. не е упълномощил защитник, а защитата в производството съгласно чл.12, ал.4 от Закона е задължителна, съдът е назначил на осъдения служебен защитник от САК – а. К.. Защитникът изразява становище, че с оглед полученото писмо, издадено на 31.10.2023 г. от Апелативна прокуратура – Солун подзащитният му следва да бъде освободен от затвора, тъй като е изтърпял наложеното му наказание чрез полагане на труд в затворническото заведение. Съдът въз основа на материалите по делото и становищата на страните, установи следното: На 18.05.2023 г. в Окръжен съд – София са постъпили изпратени по компетентност от ОС – Хасково, Приложение I, посочено в чл.4, Рамково решение 2008/909/ПВР ведно с постановеното решение 233-234/2017 на гръцки език. ОС – София е изискал предоставянето на превод на български език на съдения акт и такъв е бил изпратен от гръцките власти. Видно от решението на гръцкия съд българският гражданин М. Р. А., роден на 18.01.1986 г. в Република България, е признат за виновен в извършването на четири престъпления, а именно за умишлено убийство, въоръжен грабеж, като е посочено, че деянията представляват тежки престъпления, които се предвиждат и наказват по силата на разпоредбата на чл.1, 5, ал.1, 14, 15, 16, 17, 18, 26, ал.1, 27, 299, ал.1 и 380, ал.1 НК, незаконно държане на оръжие и незаконна употреба на оръжие, като деянията представляват средни по тежест престъпления и се предвиждат и наказват съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1а, 27, 1 а от Наказателния кодекс и чл.10, ал.1, 13 б и 14 от Закон 2168/1993. Удостоверение, съгласно Приложение I, посочено в чл.4 от РР 2008/909/ПВР, което е било изпратено на българския съд е било издадено във връзка с направено искане от осъдения в тази насока и с негово съгласие. В удостоверението е посочено още, че се иска от Р България приемането за изпълнение на постановената присъда, тъй като осъденият е български гражданин и неговото семейство се намира в България, където моли да бъде изпратен, за да изтърпи останалата част от наказанието. Видно от изисканата справка от съда осъденият има настоящ адрес в гр.К., ул. „П.“, бл.1, който адрес е на територията на Окръжен съд – София. От горното следва, че ОС – София е местно компетентен да разгледа и се произнесе по направеното искане за признаване и изпълнение на постановеното решение от чешкия съд. С решението на Апелативния съд за тежки престъпления в гр.Солун, Р Гърция българският гражданин М. Р. А. е бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: А/ На долупосоченото място и време Атанас Монов А. и осъденият М. Р. А. умишлено убили заедно един с друг докато се намират в спокойно състояние Х.Ц.П.. По конкретно в гр.Солун, на ул.“П.“ №32 /като Т./ на 16.05.2012 г. в ранните сутрешни часове, действайки заедно и след взаимно решение, след като влизат в изоставена сграда на бившето кино „А.“, което е използвано като подслон от Х.Ц.П., български гражданин, първият подсъдимия го обездвижил държейки го и завързвайки ръцете му с връзки и след това го удрят, първия с ръце, а втория с железен юмрук в главата, в ребрата и в цялото тяло, в следствие на което му причиняват десет травми в предната фронтална област и левия париетален темпорален лоб с дълбочина на раните от 0, 5 до 3 см, увреждане на ларинкса и задушаващи вертикули на белите дробове от които като единствена причина, се достига до смъртта на посочената жертва. Б/ На долупосоченото място и време заедно с използването на физическа сила срещу лице, отнемат от друг изцяло чужди движими вещи с умисъл да ги присвоят незаконно. По-конкретно в гр.Солун, ул. „П.“ №32 /Като Т./, на 16.05.2012 г. в ранните сутрешни часове, действайки заедно и след взаимно решение, след като влизат в изоставена сграда бившо кино „А.“, което е използвано като подслон от Х.Ц.П., български гражданин, първият подсъдим от обездвижва държейки го и вързвайки ръцете му с връзки и след това го го удрят, първия с ръце, а вторият /М. А./ с железен юмрук в главата, в ребрата и в цялото тяло, и отнемат от мястото на пребиваване една метална количка с три торби, от които в първата има храна, във втората дрехи и в третата сумата от 200 евро на монети, които присвояват незаконно. Също така вторият подсъдим М. Р. А. на горепосоченото място и време е притежавал оръжие според смисъла на разпоредбите на закона № 2168/1993 и по-конкретно в гр. Солун, на 16.05.2012 г. е носил със себе си железен юмрук, а това е забранено. В/ На горепосоченото място и време е използвал оръжие, за да извърши тежко умишлено престъпление. По-конкретно на горепосоченото място и време по време на извършването на тежките престъплентия убийство заедно с друг извършител и въоръжен грабеж заедно с друг извършител, посочени под обозначения А/ и Б/ е използвал железен юмрук, чрез който е извършил горепосочените престъпления. Така Апелативния съд за тежки престъпления в гр.Солун, Р Гърция е наложил на осъдения М. А. наказания „доживотен затвор“ при строг режим за умишленото убийство и общо наказание 12 /дванадесет/ „лишаване от свобода“ при строг режим за другите три престъпления, за които бил признат за виновен, както и парична присъда от петстотин /500/ евро. Обяснено е в решението, че така определеното общо наказание от 12 години „лишаване от свобода“ се състои от увеличението на най-тежката наложена му присъда, тази от десет години за деянието въоръжен грабеж, с една година от наказанието две /2/ години затвор за деянието незаконно притежание на оръжие и с едно /1/ година от наказанието /2/ години затвор за деянието незаконно използване на оръжие, т.е. /10 години + 1 година + 1 година = 12 години – общо най-тежко наказание/. С постановеното решение гръцкият съд е извадил /приспаднал/ времето прекарано във временно задържане под стража на втория подсъдим М. А. от горепосочената присъда затвор при строг режим, която му е била наложена, което е от 16.05.2012 г. до 10.04.2013 г., т.е. 10 /десет/ месеца и двадесет и четири дни /24/ дни. Съдът е определил освен доживотната присъда, остатък от наказанието за изтърпяване в затвора от 11 /единадесет/ години, един /един/ месец и шест /6/ дни. Окръжен съд – София е изискал информация от Апелативна прокуратура – гр.Солун, като видно от отговора на запитването на съда, в писмо вх. № 5739/06.07.2023 г. е посочено, че според гръцкото законодателство не се разрешава кумулация на доживотна присъда с други присъди, които са наложени със същото или с други решения. Съгласно изготвения превод на 19.01.2024 г. на писмо от Апелативна прокуратура – Солун изх. № 1/23 ПАА, издаващият орган уведомява ОС – София, че съгласно разпоредбата на чл.105 В от Наказателния кодекс в неговата валидна редакция към момента на извършване на деянието, с оглед на това, че М. А. е осъден на наказание „доживотен затвор“ за престъплението умишлено убийство и на общо наказание „временно лишаване от свобода“ за срок от 12 години за престъпленията грабеж, използване на оръжие и носене на оръжие, може да бъде освободен при условие на отмяна, при благоприятно изчисляване и на дните труд, положени в центъра, където е задържан в случай на доживотен затвор – след като изтърпи 20 /двадесет/ години, от които 16 години трябва да изтърпи ефективно, а в случая на общото временно лишаване от свобода 12 /дванадесет/ години след като изтърпи 3/5 /три пети/ от него, от които 2/5 /две пети/ трябва да изтърпи ефективно. В случая, в който се изпълняват кумулативно повече наказания, както в настоящия случай, осъденият М. А. може да бъде освободен, ако е изтърпял сбора от частите на горните наказания. При всички случаи осъденият може да бъде освободен, ако е изтърпял 25 /двадесет и пет години/, при благоприятно изчисляване и на дните труд, положени в центъра, където е задържан, и когато горният сбор превишава тази граница, както и ако е пребивавал в центъра ефективно 20 /двадесет години/. В писмото е направен извод, че в конкретния случай на осъдения М. А. сборът от частите на горните наказания, които са наложени на същия, превишава 20-те години с ефективно изтърпяване /16 години + 4 години, 9 месеца и 18 дни /2/5 от 12-те години/ = 20 години, 9 месеца и 18 дни/ осъденият може да бъде освободен, след като е пребивавал ефективно в изправителния център 20 /двадесет/години. Освен това в писмото е посочено, че съгласно гръцкото законодателство /чл.46 от Закон 2776/1999/, полагането на труд от всякакъв вид от страна на задържан в център за задържане се изчислява благоприятно при изтърпяването на наказанието. Съгласно удостоверение изх. № 13762/18.10.2023 г. от Изправителен център – Патра, което е приложено по делото, осъденият М. Р. А., през времето на неговото задържане в гръцки изправителни центрове е работил и е реализирал 3 309 ¼ благоприятно изчислени дни труд. След внимателно изследване на обстоятелствата, посочени в чл.12, ал.7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът достигна до извода, че следва да откаже да признае и изпълни решение 233-234/2017 от 26.09.2017 г. на Апелативния съд за тежки престъпления – гр.Солун, с което на осъдения М. А. са наложени горепосочените наказания за извършени от него четири на брой престъпления: умишлено убийство, въоръжен грабеж, използване и носене на оръжие. От обсъдените по-горе доказателства, събрани от съдебния състав става ясно, че към момента на постановяване на решението по настоящото производство осъденият М. А. следва да е изтърпял наложените му с решението на гръцкия съд наказания за извършени от същия престъпления в Р Гърция. Това, че осъдения М. А. следва да е изтърпял наложеното му наказание е видно от подробно цитираното писмо изх. № 1/23 ПАА, издадено от Апелативна прокуратура – Солун и приложено по делото, след като бъдат приспаднати дните, през които осъденият А. е бил „задържан под стража“ в хода на разследването по делото в Р Гърция, а също и дните в размер на 3 309 и 1/4 /които се равняват на 9 г. положен труд/, в които същият е полагал труд в гръцки изправителни центрове. От всичко гореизложено следва, че е налице хипотезата на чл.15, ал.1, т.8 от Закона за отказ да бъде признато и прието за изпълнение решението на Апелативен съд за тежки престъпления в гр.Солун, Р Гърция, тъй като към момента на получаване на съдебния акт на Апелативен съд за тежки престъпления - Солун от съда за изтърпяване са оставали по-малко от шест месеца, а към момента на постановяване на настоящото решение наказанието би следвало да е изтърпяно от осъдения М. А. в Р Гърция. С оглед на това и основната цел, която поставя Рамково решение 2008/909/ПВР за реинтеграция на осъденото лице в родната му държава, няма да бъде постигната чрез трансферирането му да търпи наказанието „лишаване от свобода“ в Р България. Напротив настоящият съдебен състав намира, че в случай, че приеме за изпълнение решение 233-234/2017, постановено на 22.09.2017 г. от Апелативен съд за тежки престъпление в гр.Солун, Р Гърция по отношение на осъдения М. А. ще го постави при по-неблагоприятни условия на изтърпяване на наложените наказания отколкото тези в Р Гърция, тъй като следва да приложи разпоредбите на Наказателния кодекс на Р България от една страна и да съобрази разпоредбите на Рамково решение 2008/909/ПВР и практиката на Съда на Европейския съюз от друга страна. Така в случай, че съдът приеме за изпълнение решението на гръцкия съд, то следва да постанови осъдения да търпи наказанията „доживотен затвор“ и „лишаване от свобода“ от 12 г. отделно, едно от друго, тъй като гръцкото законодателство не позволява групиране на наказанието „доживотен затвор“ с каквото и да било друго наказание. Българският съд не може да извърши групиране на тези наказания по реда на чл.23 от НК, тъй като по този начин недопустимо ще интервенира в решението на гръцкия съд и ще промени начина на изтърпяване на наложените наказания. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.09.2017 г. Траян Бешков срещу Софийска районна прокуратура по дело С-171/2016. Макар и постановено в контекста на прилагането на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите – членки на ЕС, въпросното решение е относимо и към решенията и присъдите, които държавите членки приемат за изпълнение от други държави членки. Така в параграф 48, т.3 от решението СЕС е посочил, че чл.3, параграф 3 на РР 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание „лишаване от свобода“, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание. От горното може да се направи извода, че ОС – София не може да извърши групиране на наказанията и да постанови изтърпяване на най-тежкото от наложените наказания на осъдения М. А., а именно „доживотен затвор“, след като в законодателството на издаващата държава Р Гърция, такова групиране не е позволено, поради което и наказанията „доживотен затвор“ и „лишаване от свобода“ за срок от 12 г. следва да бъдат изтърпяни поотделно в случай, че съдът приеме за изпълнение решението на гръцкия съд. На следващо място при приемането на присъда или решение за изпълнение на територията на Р България, по отношение на наказанието се прилагат разпоредбите на българския закон. От горното следва, че в Р България не могат да бъде приложена посочената разпоредба на чл.105В от НК на Р България /писмо изх.№1/23 ПАА на Апелативна прокуратура - Солун/, в който случай наложените наказания по отношение на осъдения М. А. се изпълняват кумулативно и същият може да бъде освободен ако е изтърпял 25 години, при благоприятно изчисляване на дните труд, положени в центъра, където е задържан, и когато горния сбор превишава тази граница, както и ако е пребивавал в центъра ефективно 20 /двадесет/ години. Така описаното значително намаляване на наказанията, които осъдения А. следва да изтърпи ефективно в Р Гърция е невъзможно в случай, че решението бъде прието за изпълнение в Р България. Така съгласно чл.38 А, ал.3 НК „доживотният затвор“ може да бъде заменен с наказание „лишаване от свобода“ за срок от тридесет години, ако осъденият е изтърпял не по-малко от двадесет години, като тази замяна не се извършва автоматично, както е посочено, че се извършва в Р Гърция. Следва също да се има впредвид, че в Р България, съгласно чл.38А, ал.4 НК по време на изтърпяване на наказанието доживотен затвор не се зачитат работни дни. Водим от горното и на осн. чл.15, ал.1, т.8 вр. с чл.12, ал.7, т.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, Окръжен съд - София,