Решение № 12894 от 2.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1666/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 181 от Закона за туризма (ЗТ). Образувано е по жалба на Дом за стари хора М.“ ЕООД, ЕИК: •••••••••••••, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]против Заповед № 550/ 26.06.2024 г. на Председателя на Комисия на защита на потребителите, с която е наложена принудителна административна мярка „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма – сграда на пет етажа, разполагаща с три апартамента и двадесет и девет стаи за настаняване на гости, находящ се в [населено място], м. „•••••“ № •••••••, Дом за стари хора М.“. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт - същият е издаден в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и с целта на закона. Оспорва се извода да административния орган за предоставяне на туристически услуги, като се твърди че настаняването на физически лица в обекта е въз основа на сключени наемни договори. Отправя се искане за отмяна на заповедта, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник, жалбата се поддържа. По същество, се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Ответникът по жалбата – Председател на Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител на ответника не се явява. Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от приобщения към административната преписка КП № К – 2752580/ 06.03.2024 г., на 06.03.2024 г. от служители на КЗП РД – Варна, във връзка с постъпило писмо от Районна прокуратура - Варна е извършена проверка в обект на „Дом за стари хора М.“ ЕООД, находящ се в [населено място], м. „••••••“№ ••••. В хода на проверката е установено, че от изисканата и получена информация от Дирекция „Туризъм“ при Община Варна, е видно че няма подадени заявления и издадени удостоверения за регистрация за упражнявани дейности – хотелиерство в стаи за гости или апартаменти за гости, за обект с адрес [населено място], м. „••••••“, ул. „•••••• П.“, стопанисван от „Дом за стари хора М.“ ЕООД. Установено е също, че на видно място в обекта липсва поставено удостоверение за утвърдена категория, временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за регистрация на туристически обект – апартаменти за гости или стаи за гости. Към датата на проверката, по данни на служител на дружеството, обекта са настанени 92 госта. С КП № К – 2752580/ 06.03.2024 г. на дружеството е наредено да се яви за документална проверка и представи удостоверение за утвърдена категория, временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за регистрация на туристически обект – апартаменти за гости или стаи за гости. На 20.03.2024 г. е съставен КП № К – 0130429 за проверка на документи, съгласно който се явява Ж. И. Г. неупълномощено от проверяваното дружество лице, което не представя удостоверение за утвърдена категория, временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за регистрация на туристически обект – апартаменти за гости или стаи за гости. Представят се от лицето: копие от договор за наем на недвижим имот от 20.08.2024 г., сключен между С. Г. Ч. – наемодател и Б. З. М. – наемател; копие от договор за продажба № [рег. номер] 13.10.2023 г., сключен между „Леккербек“ ООД и „Дом стари хора М.“ ЕООД; копие от договор за наем на апартаменти, част от недвижим имот; разпечатка от регистър на настанени лица – 4 страници. С този КП е разпоредено е търговецът или упълномощено от него лице да се яви на 04.04.2024 г. в 10: 30 ч., в офиса на КЗП – РД Варна, [населено място], [улица], ет. •, за съставяне и връчване на АУАН. Съставен е акт № 005439/ 30.04.2024 г., за установяване на нарушение – неизпълнение на задължението за спазване на изискванията на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма, която му вменява задължение да предоставя туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризация. С докладна записка на Главен директор при ГД „Контрол на пазара“ е предложено налагане на ПАМ – „временно затваряне на туристически обект“ за място за настаняване Дом за стари хора „М.“, находящ се в [населено място], м. „••••••“ № ••••, стопанисван от „Дом за стари хора М.“ ЕООД, поради липса на удостоверение за утвърдена категория, временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за регистрация. Предложението е прието на заседание на КЗП от 06.06.2024 г., обективирано в протокол № 13 (л. 26 от делото). На 26.06.2024 г. е издадена заповед № 550 от Председателя на КЗП, с която на основание чл. 177, ал. 2, т.1 б. “в“ от ЗК и на основание чл. 8, ал. 1, ал. 2 т. 9 от Устройствения правилник на КЗП, решение на КЗП, прието с протокол № 13/ 06.06.2024 г., т. 23 във връзка с нарушение при предоставяне на туристически услуги, установено при направена проверка, за която е съставен КП № К-2752580/ 06.03.2024 г. и АУАН № №0039/ 30.04.2024 г. а именно предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ – място за настаняване, е наложена ПАМ „временно затваряне на туристически обект“ по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ – място за Дом за стари хора „М.“, находящ се в [населено място], м. „•••••••“ № ••••, стопанисван от „Дом за стари хора М.“ ЕООД. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 60, ал.1 от АПК. На 15.07.2024 г. е съставен констативен протокол № К-2751082 от служители на КЗП РД – Варна, видно от който на „Дом за стари хора М.“ ЕООД е връчена оспорената в настоящото производство заповед. Връчването е осъществено на упълномощено от дружеството лице – Р. И. Н.. Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представени от страните и приети от съда. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предмет на оспорване е Заповед за налагане на ПАМ № 550/ 26.06.2024г., издадена от Председателя на КЗП - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 181 от ЗТ. Оспорването е предприето от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 15.07.2024 г., поради което жалбата, подадена на 26.07.2024 г., се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед изложеното, налага се извод за допустимост на предприетото оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. От съдебния състав следва да бъде извършена проверка издаден ли е акта от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му, и съобразен ли е с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от председателя на КЗП, в съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ и не страда от пороци, които да обосновават нищожност на административния акт. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата; срок за изпълнение на ПАМ – до отстраняване на нарушението; срок и ред за обжалването и. Съгласно разпоредбата на чл. 181 от ЗТ актовете за прилагане на принудителните административни мерки се издават по реда на АПК, т. е. издаденият административен акт трябва да съответства като съдържание на установеното с нормата на чл. 59 от АПК. В случая изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, разписани в чл. 59, ал. 2 от АПК, в т. ч. посочване на фактическите и правните основания за нейното издаване и подробно описание на нарушението, което дава основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ. Конкретно са посочени документите – констативен протокол № К-2752580/ 06.03.2024 г., в който са отразени констатациите от извършената проверка в туристическия обект; Акт за установено административно нарушение № 005439/ 30.04.2024 г., решение на КЗП, прието по протокол № 13/ 06.06.2024 г. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В административното производство по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, чиито избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет, обуславящи самостоятелна отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдебният състав приема следното: Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани по този закон туристически обекти. Според чл. 114, т. 1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/ или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ председателят на Комисията за защита на потребителите прилага принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 1-3 и 5 при предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект и в обект със спряна категория - в случаите по чл. 136 от ЗТ. На първо място, не е спорно между страните, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че към датата на проверката - 06.03.2024 г. в обекта, стопанисван от дружеството – жалбоподател, по силата на договор за наем 20.08.2023 г., са настанени Спорен по делото е въпроса дали към момента на проверката, от оспорващия е осъществявана туристическа дейност по см. на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗТ, в туристически обект клас В - стаи за гости и апартаменти за гости. Липсва спор между страните, а и се установява от представения с административната преписка констативен протокол от 06.03.2024 г., че към тази дата, в обект, съставляващ сграда на пет етажа са разположени 3 апартамента и 29 стаи за настаняване на гости. Видно от приложените по административната преписка саморъчно изписани списъци, към 20.03.2024 г. в обекта са настанени общо 125 лица. Установява се, също че в периода 08.12.2023 г. – 02.03.2024 г., броят на настанените лица е 25, като периодът на пребиваване е между 1 и 92 дни, като средният период на настаняване е около 30 дни. Времето на престоя се отчита в дни. При тези данни, след отчитане на сравнително краткия период на престой на лицата и отчитането на същия в дни, налага се извода, че в конкретния случай проверяваният обект представлява туристически такъв по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ –– стаи за гости и апартаменти за гости. Възраженията на оспорващия, за отдаване на помещенията под наем, за жилищни нужди на лицата, не се споделят от решаващия състав. На първо място, както вече бе посочено по – горе, съгласно представените по административната преписка списъци на настанени лице, периодът на престой на настанените лица се отчита в дни, а в представените от жалбоподателя и в административното производство договори за наем, се съдържа месечно отчитане на ползването. В същото време, представените от жалбоподателя писмени доказателства не са в състояние до обосноват извод в обратна насока. Представеният в административното производство договор, не съдържа данни за наемател, нито подписи на страни, поради което и не се ползва с каквато и да е доказателствена стойност. Приобщеният в рамките на настоящото производство договор за наем също не следва да се кредитира – същият съставлява частен диспозитивен документа и по аргумент от чл. 181, ал. ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК няма достоверна дата и има изключително ниска доказателствена стойност. Съгласно чл. 128, ал. 2 ЗТ, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрация на места за настаняване от клас "В", в които се извършва хотелиерска дейност, чрез вписване в Националния туристически регистър. Според ал. 4, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на лицата, вписани в регистъра по ал. 2. Съгласно чл. 129, ал. 2 ЗТ, лицето, което ще извършва настаняване в къщи за гости, или упълномощено от него лице подава до кмета на общината заявление-декларация по образец. Заявление-декларацията трябва да отговаря на следните изисквания: в заявление-декларацията се декларират най-малко: а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване в стаи за гости, апартаменти за гости или в къщи за гости (с изписване с български и с латински букви), и адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите телефон/факс и адрес на електронна поща; б) че лицето има право да извършва дейност в обекта, в случай че това лице е различно от собственика на обекта, като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и службата по вписванията, в която е вписан. В случая, липсват данни за подадено заявление за регистрация, както и за издадено удостоверение за регистрация от кмета на общината. По делото от оспорващия не е представено удостоверение за регистрация по чл. 128, ал. 4 ЗТ. Нещо повече, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че както към датата на извършената проверка, така и към датата на издаване на процесната заповед и датата на връчването и, дружеството предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма издадено удостоверение за регистрация. От друга страна, по делото липсват данни, а и твърдения, от страна на жалбоподателя да се предоставяна услугата „грижа“ на настанените лица, за да се приеме, че за дружеството е възникнало задължение по чл. 160 и сл. от Закона за социалните услуги, а не по чл. 129, ал. 2 от ЗТ. При това положение, налага се извод за наличие на визираните в хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ материално правни предпоставки за налагане на ПАМ. Гореизложеното обуславя извода за наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. “в“ от ЗТ. Релевантно за приложението на посочената мярка е предоставянето на туристически услуги в обект, без валидно удостоверение за регистрация. Към момента на извършване на проверката от контролните органи, дружеството е упражнява дейност в нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 1 ЗТ. При издаване на оспорения акт, ответника действа в условията на обвързана компетентност, като при наличие на предпоставките на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ ЗТ, е задължен да приложи предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване защита на потребителите на туристическите услуги. Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към този момент в обекта е осъществявана туристическа дейност без валидно удостоверение за регистрация. Именно, това обстоятелство е правопораждащият факт за налагане на ПАМ в хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ. В хода на съдебното производство не са ангажирани доказателства, опровергаващи приетите от административния орган факти и обстоятества, релевантни за издаване на процесната заповед. Снабдяването с удостоверение за определена категория на туристическия обект е предпоставка за прекратяване действието на приложената ПАМ, предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗТ съгласно която ПАМ по ал. 2, т. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Въз основа на изложеното съдебният състав приема, че обжалваната заповед е правилна и обоснована. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Една от предвидените в чл. 2, т. 4 от ЗТ цели е да се осигури защита на потребителите на туристически услуги. Тя се постига включително чрез предоставянето на услугите в отговарящи на условията за категоризация и категоризирани туристически обекти, а стопанисваният от оспорващото дружество обект не е такъв. В хипотезата на чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от ЗТ се регламентира ПАМ с преустановителен характер, която с оглед спецификата си има за предназначение да осуети продължаването на вече започнало конкретно правонарушение. По изложените групи съображения, се налага извода, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна - издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, разпоредбите на материалния закон и целта му. Жалбата е неоснователна, поради което и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора и отправеното искане, в полза на КЗП следва да се присъди сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът