Решение № 4020 от 5.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение №19996/04.12.2023г., постановено по гр.д. №16106/2023г. по описа на СРС, 60 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Д. К. И., извършено със заповед №9/13.02.2023г. на управителя на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, с която на основание чл.328, ал.2 от КТ – поради сключване на договор за управление на ответното дружество от 14.09.2022г. между председателя на съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД и инж. Х.И. било прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 14.02.2023г. Възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Д. К. И. на заеманата преди уволнението длъжност „началник, локомотивно депо – I кат.“ в Локомотивно депо – Софи към Поделение за П.П. – София при „БДЖ – П.П.“ ЕООД. Осъдено е Поделение за П.П. – София при „БДЖ – П.П.“ ЕООД да заплати на Д. К. И. по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ сумата от 17837, 68 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 14.02.2023г. до 14.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК Поделение за П.П. – София при „БДЖ – П.П.“ ЕООД да заплати на Д. К. И. сумата от 3342, 47 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Осъдено е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Поделение за П.П. – София при „БДЖ – П.П.“ ЕООД да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимите държавни такси и разноски за възнаграждение за вещо лице в общ размер на 1213, 51 лева. Допуснато е на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.225 от КТ. Постъпила е въззивна жалба от ответника „БДЖ – П.П.“ ЕООД срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения, и е направено искане да бъде отменено. Счита, че пасивно легитимирано да отговаря по иска е „БДЖ – П.П.“ ЕООД, чийто управител е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Директорът на ППП-София действал в качеството си на пълномощник на управителя на „БДЖ – П.П.“ ЕООД при сключване, изменяне и прекратяване на трудови договори, но така предоставеният мандат не дерогирал правомощията на представляващия юридическото лице, който винаги можел да извърши и сам действието, за което е упълномощил другиго. Поради това законосъобразно и в рамките на правомощията си управителят прекратил с оспорената заповед трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.2 във вр. с чл.326, ал.2 и §1, т.3 от КТ. Излагат се доводи, че заеманата от ищеца длъжност „началник, локомотивно депо – I кат.“ е ръководна. Той бил подчинен на прекия си административен ръководител – директора на ППП София, както и на директори на дирекции и ръководители на самостоятелни отдели в централно управление на „БДЖ – ПП“ ЕООД. От длъжностната му характеристика ставало ясно, че основни функции на длъжността му са да ръководи, организира и координира цялостната експлоатационна и ремонтна дейност на Локомотивно депо София, цялостната дейност по осигуряването на технически изправен тягов подвижен състав, изпълнението на мероприятия за подобряване на предлаганата услуга и повишаване на клиентската удовлетвореност. От функционалната характеристика на Локомотивно депо София ставало ясно, че цялостното му ръководство се осъществява от началника му. Всички служители на Локомотивното депо били 810 броя. Това налагало извода, че заеманата от ищеца длъжност е била ръководна, тъй като същият отговарял за голям трудов колектив, включващ работници, инженери, икономисти, за които същият отговарял персонално. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Д. К. И., чрез пълномощника адв. С. Л.-Н., с който жалбата се оспорва. Излагат се доводи, че работодател на ищеца е Поделение за П.П. – София и правилно исковете били уважени спрямо него. Правилен бил и изводът на първоинстанционния съд, че ищецът няма качеството на служител от ръководството на предприятието. Поради изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното: Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че трудовото правоотношение е съществувало между ищеца и Поделение за П.П. – София, тъй като същото разполага със специалната правоспособност по §1, т.1 от ДР на КТ и е могло самостоятелно да наема работници и служители по трудово правоотношение. Поделението – работодател може да бъде страна по трудово правоотношение и съответно страна по трудов спор, но независимо от това кой е конституиран като страна по трудовия спор – работодателят по §1, т.1 от ДР на КТ или работодателят – юридическо лице, последният винаги може да извършва съдопроизводствени действия, тъй като съдебното решение ще породи правните си последици (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конституивно действие) в неговата правна сфера (решение №301/12.06.2012г. по гр.д. №966/2009г. на ВКС, IV ГО). Нито правомощията на работодателя – юридическо лице по трудовото правоотношение, нито процесуалната му легитимация могат да бъдат ограничени от обстоятелството, че в структурата му съществува организационно обособено поделение, което може самостоятелно да наема работници. Възможността за самостоятелно наемане на работници или служители от поделението не съществува вместо, а наред с възможността на работодателя – юридическо лице. (в този смисъл решение №310/15.06.2012г. по гр.д. №458/2010г. на ВКС, IV ГО). По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Правото на работодателя да прекрати трудовия договор на работника на специалното основание, предвидено в чл.328, ал.2 от КТ, възниква при доказване на следните предпоставки: 1) наличието на сключен договор за управление на предприятието, както и 2) заемане от уволнения работник на ръководна длъжност в предприятието. То е предвидено в закона с цел да се обезпечи ефективната стопанска дейност на новия управител, като му се предостави възможността да подбере собствен управленски екип, с помощта на който да изпълни поставените пред него бизнес цели и управленска програма. С оглед на тази цел в трайната практика на ВКС се приема, че за да е налице първата от предвидените в закона предпоставки за възникване на потестативното право на работодателя, следва да се установи, че със сключения с новия управител договор за управление, на това лице е възложена бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. В решение № 249 от 04.07.2013 г., постановено по гр. д. № 1358/2012 г. по описа на ВКС, ІV гр.о. и решение № 215 от 03.07.2014 г., постановено по гр. д. № 7007/2013 г. по описа на ВКС, ІV гр.о., е прието, че бизнес задачата и нейните конкретни икономически показатели, които следва да бъдат постигнати от управляващия, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, включително тази бизнес задача да бъде определена от самия управляващ с разработване от него на конкретен бизнес план, който той се задължава да изпълни, което да стане със съставянето на отделен документ в определен срок след сключване на договора за управление. В случая от представените в производството доказателства се установява, че на свое заседание, проведено на 14.09.2022г. Съветът на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД е приел решение за избор на нов управител на ответното дружество, а именно Х.И.И. С последния бил сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, като съгласно чл.1, ал.2 от същия бизнес – задачата, която следвало да бъде изпълнена от управителя, е следната: достигане на обмените показатели и количествените стойности за дружеството, заложени в бизнес програмата на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, приета от ЕСК, съгласно чл.57, ал.6 ППЗПП с решение по т.13.1 от протокол №104/28.02.2022г. на Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, и всяка ежегодна актуализация на бизнес програмата в съответствие с чл.59 от ППЗПП. По делото е представена и бизнес програмата на ответното дружество за 2021-2023г., към която препраща договорът за управление. С договора за управление управителят е поел конкретни задължения, които са част от възложената му дейност по управление, свързани с изпълнение на определени поставени пред него управленски задачи за развитие на предприятието във финансово-икономически аспект, като страните са се споразумели за конкретна бизнес програма, която управителят и управляваното от него дружество следва да реализират. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че сключеният договор за управление е такъв, при наличието на който възниква правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприятието, като са определени конкретно основните бизнес цели, които управителят следва да постигне, както и е приета бизнес програма, която управителят следва да реализира, като възнаграждението му е уговорено в зависимост от постигнатите финансови резултати – чл.13, ал.1 от договора за управление и чл.56 от ППЗПП. Следователно в производството се доказа, че за работодателя е възникнало правото да прекрати трудовото правоотношение с тези работници, които са част от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ. На следващо място въззивният съд трябва да отговори и на втория спорен между страните въпрос, който има отношение към законността на уволнението на ищеца в тази хипотеза, а именно дали длъжността, която той е заемал в предприятието е ръководна и от там дали той е сред лицата, чиито правоотношения могат да бъдат прекратени на това основание. Преценката за характера на заеманата от ищеца длъжност „началник, локомотивно депо – I кат.“ следва да се направи при съобразяване на нормата на §1, т.3 от ДР на КТ, даваща легална дефиниция на понятието "ръководство на предприятието", както и при анализ на характерните за тази длъжност трудови функции, посочени в длъжностната характеристика. Съгласно §1, т.3 от ДР на КТ понятието "ръководство на предприятието" включва следните изрично посочени лица – ръководителят на предприятието, неговите заместници, както и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). От дадената дефиниция се налага извода, че за да бъде определена една длъжност като ръководна, следва да бъде установено, че основните трудови задължения на работника, който я изпълнява, са свързани с ръководство на трудовия процес както в цялото предприятие, така и в отделно негово поделение - отдел, управление и т.н. От длъжностната характеристика, приета като доказателство по делото, се установява, че основните функции и задължения на лицето, заемащо длъжността „началник, локомотивно депо – I кат.“, какъвто в случая е ищецът, включват такива по ръководство, организиране и контрол на дейностите в Локомотивно депо София по експлоатация и ремонт на тягов подвижен състав (ТПС). В длъжностната характеристика е посочено, че длъжността е подчинена административно и оперативно на Директор Поделение за П.П. София, а функционално е подчинена на директори на дирекции и ръководители на самостоятелни отдели в Централно управление на „БДЖ – П.П.“ ЕООД, ръководител отдел „Експлоатация, ремонт и обслужване“ в ППП София. Според представената длъжностна характеристика функционално подчинени на длъжността са работници и служители в Локомотивно депо – София. С оглед характера на трудовите функции на ищеца, дейността на ръководеното от него звено, мястото на звеното и на длъжността в структурата на дружеството – в Поделение за П.П. София, на чийто директор ищецът е непосредствено подчинен, както и обстоятелството, че е налице опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между заеманата от ищеца длъжност и ръководителя на предприятието, с който е сключен договор за управление, се налага извод, че същият не е бил ръководител, от когото са зависели основните насоки на стопанската политика и резултатите на предприятието, поради което не е бил част от неговото ръководство по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Поради изложеното уволнението, извършено с процесната заповед, е незаконно и следва да бъде отменено. С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и следва да се уважи и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди незаконното уволнение длъжност. Във въззивната жалба липсват оплаквания относно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по иска с правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, поради което същите не са предмет на въззивната проверка. Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като съдът намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия. По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав