Решение № 217 от 7.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 320/2023 г.

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ. Обжалвано е решение № 16, постановено в закрито съдебно заседание на 12.04.2023 г. от Окръжен съд-К. по т.д. № 11/2023 г., с което е оставена без уважение депозираната чрез процесуален представител на „Т.-•“ООД- гр.К. жалба против отказ №•••••••••••••••/23.02.2023 г. на длъжностното лице по регистрацията при А.в.. Жалбоподателят „Т.-•“ООД-гр.К. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 26.04.2023 г. Претендира за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата А.в.-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 9.05.2023 г. Претендира за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваните актове във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното: На 23.02.2023 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при А.в. отказ №••••••••••••••• по заявление вх. №•••••••••••••••/22.02.2023 г., с което е направено от страна на „Т.- •“ООД-гр.К. искане за вписване на промени относно регистрираните по партидата на дружеството обстоятелства – заличаване на съдружниците Б.П. и Д.Т. поради изключване. Посочено е в отказа, че в случая към заявлението не са представени надлежни доказателства за връчване на предупреждението за изключване на съдружник и на покана за заседанието на ОС, проведено на 23.01.2023 г., доколкото същите се твърди, че са връчени при отказ, без посочване на адреса, на който са отправени. Прието е, че е необходимо предизвестието да е достигнало до съдружника в предхождащ ОС подходящ за подготовката му за защита срок, което не е спазено като условие в случая. Прието е също така, че предизвестието, респективно и решението за изключване на съдружник, не съдържат конкретно описание на всички нарушения, произлизащи от бездействието на съдружник, и че в случая липсва конкретика относно действителни основания за изключване на съдружник. Посочено е още, че към заявлението не е представен дружествен договор и дружествен договор, в който личните данни са заличени, подписан от всички съдружници в дружеството. На 1.03.2023 г. е получена в окръжния съд с вх. № 708 жалбата с вх. № 20230227130816, подадена на 27.02.2023 г. чрез АВ, несъмнено в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилен, тъй като неправилно е прието от длъжностното лице по регистрацията, че към заявлението не са представени надлежни доказателства за връчване на предупреждението за изключване на съдружниците Д.Т. и Б.П. и на поканите, връчени им за ОСС на 26.01.2023 г., както и че в предупрежденията за изключване и в поканите за свикване на ОС следвало да се посочи адреса на получателя, ако същите са оформени при отказ. Посочено е, че от представените пред ТР писмени доказателства се установява, че предупрежденията за изключване на съдружниците Б.П. и Д.Т. са връчени, съответно, на 25.08.2022 г. и на 20.12.2022 г. при отказ, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели. Заявено е, че няма законово изискване в предупреждението за изключване да е записан точния адрес на получателя, стига същото да му връчено по надлежен ред. Посочено е, че поканата за свикване на проведеното на 26.01.2023 г. ОС на съдружниците в дружеството е връчена на съдружника Б.П. и на съдружника Д.Т., съответно, на 8.09.2022 г. и на 6.01.2023 г. при отказ, като това обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели. Заявено е, че няма законово изискване в поканата да е записан точния адрес на получателя, стига тя да му е връчено по надлежен ред. Твърди се, че от приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че ОСС, проведено на 26.01.2023 г., е било редовно свикано, като поканите са получени от всички съдружници лично или при отказ, удостоверен от двама свидетели, при спазване на изискванията на ТЗ. Заявено е, че в случая обжалваният отказ не е мотивиран с неспазване на изискванията на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, а е мотивиран с разпоредбите на чл. 126, ал.3 от ТЗ, свързани със законосъобразност на взетите от ОС решения, за спазването на които длъжностното лице в регистърното производство няма правомощия да следи, а спазването на разпоредбите на ТЗ за правилното и законосъобразно свикване на ООС, както и за законосъобразността на взетите от него решения, в това число и за изключване на съдружници, следва да бъдат проверени по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.2, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата на „Т.-•“ООД. Посочват се с оглед твърдението, че отказът е законосъобразен, съображенията, посочени в обжалвания отказ. Претендира се за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Съдът посочва, че от извършената в ТРРЮЛНЦ служебна справка по партидата на дружеството от прочита на обявения и вписан там дружествен договор от 16.06.2022 г. се установява, че в действащата към момента на свикване на ОСС на 26.01.2023 г. норма на чл.11, ал.3 от договора е предвидено ОС да се свиква чрез покана, съдържаща мястото, датата, часа и дневния ред, обявено в А.в. най-малко 7 дни преди провеждане на събранието, а съгласно чл. 139, ал.1 от ТЗ, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор, ОС се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, в която се посочва и дневният ред. Съдът приема, че от анализа на цитираната диспозитивна норма на чл. 139, ал.1 от ТЗ се налага изводът, че доколкото в дружествения договор на търговеца е предвиден друг ред за свикване на ОСС, то той е приоритетно приложим в производството. Затова съдът преценява, че дори и да се приеме, че по реда и при условията на чл. 126, ал.3, т.1 от ТЗ е предприета процедура за налагане на санкция на съдружниците П. и Т. за техни действия и/или бездействия, с които се затруднява нормалната работа на дружеството, то в производството недоказан остава вторият елемент от фактическия състав на изключването на съдружник, а именно надлежното свикване и насрочване на ОСС за приемане на решение за изключване, което в казуса е следвало да бъде направено по реда на чл. 138 от ТЗ и чрез покана, обявена по партидата на дружеството в ТР. Съдът преценява още, че дори ако се приеме, че направеното лично връчване на поканата за свикване на ОСС на 15 от физическите лица- съдружници е редовно, то по отношение на съдружниците Д.Т., Б.П. и С.С. връчването е опорочено. Затова съдът преценява, че съдружниците П. и Т. не са били покани да участват в работата на ОСС, разглеждащо тяхното изключване, защото поканата им не е обявена по предвидения в дружествения договор приложим ред – чрез обявяването й в ТР, само което обстоятелство е достатъчно, макар и по други мотиви, различни от изложените от ДЛР, да бъде потвърден обжалваният отказ. Съобщението за постановеното от окръжния съд решение е връчено на жалбоподателя на 25.04.2023 г. и на 26.04.2023 г. е подадена жалбата до апелативния съд. С нея се заявяват вече изложените в жалбата до окръжния съд съображения. Заявено е, че окръжният съд не е разгледал тези възражения, а е приел, че не е налице валидно връчване на поканата за свикване на ОС, проведено на 26.01.2023 г., тъй като не е спазен особеният ред за свикване на ОС, предвиден в дружествения договор на дружеството, различен от реда, предвиден в чл.139, ал.1 от ТЗ. Посочено е, че действително съгласно чл.11, ал.3 от дружествения договор ОС се свиква чрез покана, обявена в АВ най-малко 7 дни преди провеждане на ОС, който начин е възприет за улеснение, доколкото част от съдружниците не са в страната. Посочено, че в разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за ОС, поради което в съдебната практика са приема, че връчването може да се осъществени по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства, които обаче не трябва да противоречат на законови разпоредби. Заявено е, че в случая посочената разпоредба на дружествения договор противоречи на разпоредбата на чл. 61, ал.2 от Наредбата от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, в която са посочени видовете актове, които се вписват по партидата на търговеца, като поканата за свикване на ОС на ООД не е сред тези актове. Посочено е, че в този смисъл е отказ от 12.06.2012 г. на ДЛР, с който е отказано обявяване на покана за свикване на ОС по партидата на дружеството. Заявено е, че за свикването на редовното ОС поканите с дневния ред са връчени на съдружниците по реда на чл. 139, ал.1 от ТЗ и в случая са спазени разпоредбите на ТЗ за свикване на ОСС. С отговора от 9.05.2023 г. на жалбата от АВ-гр.С. се заявява, че жалбата е неоснователна, като са изложени съображенията на окръжния съд и се твърди, че те са правилни. Заявеното от страна на търговското дружество „Т.-•“ООД-гр.К. за вписване в ТРРЮЛНЗ със заявлението от 22.02.2023 г. обстоятелство е изключването на съдружниците Д.Т. и Б.П. съгласно взетите решения от ОСС, проведено на 26.01.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, обхватът на проверката, която осъществява длъжностното лице по регистрацията, включва и съществуването на вписаното обстоятелство и съответствието му със закона, съответно, дали те се установяват от представените документи по т.4 (приложените документи съгласно изискванията на закон). Затова в случая ДЛР следва да провери дали от представените от заявителя документи се установява спазването и на изискванията на чл. 126, ал.3 от ТЗ и на чл.139 от ТЗ, тъй като тяхното спазване обосновава осъществяването на изключването при съблюдаване на закона. Неоснователно е затова твърдението на жалбоподателя, че тяхното спазване не подлежи на проверка в регистърното производство, а се проверява по съдебен ред. Нормата на чл. 126, ал.3 от ТЗ установява, че съдружник може да бъде изключен от ОС след писмено предупреждение при наличие на посочените в т.1-4 от нормата обстоятелства– когато: не изпълнява задълженията си за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството; не изпълнява решенията на ОС; действа против интересите на дружеството; при невнасяне на допълнителна парична вноска, в случай, че съдружникът не е упражнил правото си за напускане по чл. 134, ал.2 от ТЗ. Несъмнено е, че писменото предупреждение трябва да бъде получено от съдружника. Съгласно нормата на чл. 139, ал.1 от ТЗ ОС се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневният ред. Несъмнено е, че разпоредбата изисква писмената покана да е получена от съдружника. В случая дружественият договор в чл.11, ал.3 от него предвижда свикване на ОСС чрез обявяване на поканата в АВ най-малко 7 дни преди провеждането на ОС, като поканата съдържа мястото, датата, часа и дневния ред на ОС. Основателно е обаче твърдението на дружеството-жалбоподател, заявено в жалбата до апелативния съд, че този начин за свикване на ОСС е неприложим, тъй като противоречи на нормата на чл.61, ал.2 от Наредба №1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, поради което свикването на ОСС следва да се осъществява по реда на чл. 139, ал.1 от ТЗ. Нормата на чл. 5 от ЗЮЛНЦ установява, че в ТР се обявяват актове, които се отнасят до търговците, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване. Няма законова разпоредба, която да установява, че покана за свикване на ОС на съдружниците в ООД се обявява в ТР. Съответно, нормата на чл.61, ал.2 от посочената Наредба затова също не установява такъв вид акт да подлежи на обявяване в ТР. Следва затова в случая да се преценява дали е спазена нормата на чл. 139 от ТЗ. Видно е от представените от заявителя предупреждения за изключване до съдружниците Б.П. и Д.Т., че те са отправени от управителя В.Й., като върху предупреждението до нея е отбелязано на 25.08.2022 г. от връчител В.Й., че е получено при отказ и че тя е запозната със съдържанието, но отказва да го получи и подпише, а върху предупреждението до него е отбелязано на 20.12.2022 г. от връчител В.Й., че е получено при отказ и че той е запознат със съдържанието, но отказва да приеме предупреждението и да подпише, като и под двете отбелязвания са положени подписи на свидетели Н.Ч. и Щ.Д.. В предупреждението до Т. не се съдържа негов адрес, а в предупреждението до П. е посочен неин адрес в гр. К.. В предупреждението до Т. е заявено твърдение, че съдружникът трайно работи в чужбина и не е изпълнил задължението си да предостави адрес или телефон за кореспонденция и затруднява нормалната работа на дружеството, като по никакъв начин не съдейства за осъществяване на нормален контакт, и предупреждение, че ако в седемдневен срок от получаването не отстрани горните недостатъци, ще предложи на съдружниците в ОС да го изключат като съдружник в дружеството. В предупреждението до П. е заявено, че тъй като тя трайно работи и живее в Г., трудно осъществяват контакти с нея, на няколко пъти я е молил да му предостави неин настоящ адрес, но тя отказва да посочи адрес за кореспонденция, където да й изпращат покани за ОС и други уведомления, което представлява нарушение на дружествения договор и ТЗ, а именно отказ от съдействие за нормалната работа на дружеството, и е направено предупреждение, че след получаването му, ако не посочи настоящ адрес за кореспонденция, ще започнат процедура за изключването й като съдружник. Видно от представените от заявителя покани до П. и Т. за ОСС на 26.01.2023 г., те са отправени от управителя В.Й., като върху поканата до нея е отбелязано на 8.09.2022 г. от връчител В.Й., че е връчена при отказ и че тя е запозната със съдържанието на поканата, но отказва да я приеме и подпише, а върху поканата до него е отбелязано на 6.01.2023 г. от връчител В.Й., че поканата е връчена при отказ и че той е запознат със съдържанието, но отказва да я приеме и подпише, като и под двете отбелязвания са положени подписи на свидетели Н.Ч. и Щ.Д.. И в двете покани не се съдържа посочване на адрес на П. и Т.. Обстоятелството, че в предупреждението до Т. и в поканите до Т. и до П. не е посочен техен адрес, на който са отправени, само по себе си не обосновава нередовност на връчването, доколкото е допустимо тези документи да бъдат отправени не само по пощата на определен адрес, но да се връчват и лично на лицата на място, където те са намерени, стига да е надлежно удостоверено получаването им от тях. В случая обаче не може да се приеме, че е надлежно удостоверено получаването на документите от двамата съдружници при техен отказ, тъй като, за разлика от отправянето и връчването на такъв вид документи с нотариална покана, включително при отказ, с изготвена от нотариус разписка за връчването, която надлежно оформена, датирана и носеща подписа на нотариуса разписка за връчването представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и по надлежния процесуален ред, т.е. представлява документ, удостоверяващ с материална доказателствена сила извършените от нотариуса действия (среща с лицето, запознаване със съдържанието на документа предупреждение/покана, отказ да го получи), в случая предупрежденията и поканите са връчени като връчител от лицето, което ги е отправило (управителя на ООД), в присъствието и в четирите случая на двамата свидетели Ч. и Д., и изявленията на този връчител и тези свидетели не могат да удостоверят за целите на регистърното производство посочените обстоятелства относно връчване при отказ. Не се установява при тези обстоятелства на двамата съдружници да са били връчени, съответно, те да са получили предупрежденията и поканите за ОСС. Затова не се установява и осъществяването в съответствие със закона (чл. 126, ал.3 от ТЗ и чл. 139, ал.1 от ТЗ) на заявените за вписване обстоятелства – изключването на съдружника П. и изключването на съдружника Т., поради което отказът е правилно постановен, респективно, жалбата против него е неоснователна и като краен резултат правилно е оставена без уважение от окръжния съд. Следва при тези обстоятелства само да се посочи, че не е необходимо към заявлението да се представя дружествен договор и дружествен договор, в който личните данни са заличени, подписани от всички съдружници в дружеството, тъй като такова изискване не е установено със закона. Установява се следователно, че отказът на ДЛР, съответно, решението на окръжния съд за отхвърляне на жалбата против него, са законосъобразно постановени, поради което жалбата против решението на окръжния съд като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а то следва да бъде потвърдено. От страна на АВ като ответник в производството пред апелативния съд по подадената от дружеството жалба против решението на окръжния съд се претендира с отговора на жалбата от 9.05.2023 г. за присъждане на разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Следва да се съобрази, че в това производство АВ нито има право на разноски, нито дължи разноски (в тази насока – определение № 157/11.04.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 585/2022 г., 2 ТО, ТК). Затова искането за присъждане на разноски в полза на АВ и в тежест на дружеството-жлабоподател ще бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложеното съдът