Решение № 1468 от 12.5.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 44/2025 г.

Производство е по реда на чл. 197, ал. 2 – 4 ДОПК. Образувано е по жалба на „ДИП ФИШ“ ООД, ЕИК 202690790, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. 6, ет. 2, чрез адвокат А. Е., против решение № 270/12.12.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция по приходите (НАП) – Варна, с което е оставена без уважение подадената от дружеството жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № [рег. номер]-022-0107175/18.11.2024 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна. Сочат се доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт. Основният довод, който се излага е, че МПС, върху което е наложен запорът – лек автомобил, [Марка], модел „Голф“ с рег. № [рег. номер], не е собственост на „ДИП ФИШ“ ООД. Жалбоподателят моли съда да отмени решение № 270/12.12.2024 г. на директора на ТД на НАП – Варна и наложения с ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0107175/18.11.2024 г. запор. Ответникът – директор на ТД на НАП - Варна, в съдебно заседание чрез гл. юрисконсулт Р. М. – Б., излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Русе, след като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0107175/18.11.2024 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, на „ДИП ФИШ“ ООД, ЕИК 202690790 е наложен запор върху лек автомобил, [Марка], модел „Голф“ с рег. № [рег. номер]. В мотивите на постановлението е посочено, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 241549873/2024 г. по описа на ТД на НАП – Варна в размер [рег. номер], 27 лв., в т. ч. лихва 84341, 83 лв. и главница 497165, 44 лв. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за издаденото постановление, за насрочения опис на посоченото МПС и за протокола за изземване, видно от разписка № [рег. номер]-РЗЛ-0015724/08.11.2024 г. /на л. 28 от преписката/. Дружеството е обжалвало ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0107175/18.11.2024 г. по административен ред пред директора на ТД на НАП - Варна. С решение № 270/12.12.2024 г., издадено от В. Н. – директор на ТД на НАП – Варна, жалбата на „ДИП ФИШ“ ООД срещу ПНОМ е оставена без уважение като неоснователна. В мотивите към решение № 270/12.12.2024 г. е описано постановлението и съображенията за налагане на оспорената обезпечителна мярка – за обезпечаване на публични вземания, установени с Ревизионен акт № Р-03001824001504-091-001 /02.10.2024 г., с подадени от лицето декларации по ЗДДФЛ, ЗКПО, справки-декларации по ЗДДС. Обсъдено е, че постановлението е издадено от компетентен орган, съгласно правомощията, определени в чл. 167 от ДОПК, в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържание. Директорът на ТД на НАП е приел също, че тъй като публичният изпълнител е извършил преценка дали действително ще бъде затруднено събирането на публичните вземания, в рамките на своите правомощия законосъобразно е наложил обезпечителната мярка. От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК срещу решение на директора на ТД на НАП – Варна по чл. 197, ал. 1 ДОПК за оставяне без уважение, като неоснователна, жалба по административен ред срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки, в 7-дневния срок по чл. чл. 197, ал. 2, изр. 1 ДОПК, от лице - длъжник в обезпечителното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 195, ал. 3 от ДОПК, обезпечителните мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител. Същото подлежи на оспорване по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка. При систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава извод, че предмет на съдебен контрол в производства от вида на настоящото са постановлението за налагане на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност, изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване с целта на закона. Решение № 270/12.12.2024 г. е издадено от В. Н. на длъжност директор на ТД на НАП – Варна, в рамките на установената функционална компетентност по чл. 197, ал. 1, изр. 1 ДОПК на решаващ орган в производството за административно обжалване на постановление за налагане на обезпечителни мерки. Произнасянето й с решение № 270/12.12.2024 г. е в териториалния обхват на дейност на ТД на НАП – Варна, тъй като е по жалба на лице, чието седалище е в [населено място], съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК и е срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки на публичен изпълнител от ТД на НАП – Варна, офис Русе. Следователно, решение № 270/12.12.2024 г. е издадено с необходимата предметна, персонална и териториална компетентност, произнесено в производството за задължително административно обжалване по чл. 197, ал. 1 ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0107175/18.11.2024 г. също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - Варна, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити. Запорът по Постановление изх. № [рег. номер]-022-0107175/18.11.2024 г. е наложен от публичния изпълнител служебно като същинска обезпечителна мярка по чл. 201, ал. 3 ДОПК, въз основа на изпълнителни основания по чл. 209, ал. 2, т. 1 и 2 ДОПК. В случая наличието на изпълнителни основания от категорията на принудително изпълняемите е безспорно. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. Налагането на обезпечителните мерки се извършва по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане или когато не е наложено обезпечение, или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал. 3 от ДОПК). В случая публичният изпълнител е извършил преценка, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № 241549873/2024 г. по описа на ТД на НАП – Варна в размер [рег. номер], 27 лв., в т. ч. лихва 84341, 83 лв. и главница 497165, 44 лв. Съгласно чл. 198, ал. 1 ДОПК, обезпечението по т. 2 се извършва със запор на движими вещи и вземания на длъжника. Видно от посочената разпоредба налагането на запор за обезпечаване на публични държавни вземания е допустимо единствено върху движими вещи, които са собственост на длъжника. Това напълно съответства на функцията на предприеманите обезпечителни мерки - да осигурят възможност за осъществяване на принудителното изпълнение, което съгласно чл. 213 се насочва върху имуществото на длъжника. Целта на запора на движими вещи конкретно е да се предотврати разпореждането от страна на длъжника със запорираната вещ и така да се осуети или затрудни възможността върху същата да се насочи принудително изпълнение. В случая по делото се установява, че запорираната вещ е моторно превозно средство – лек автомобил, [Марка], модел „Голф“ с рег. № [рег. номер]. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.04.2024 г. са приети като писмени доказателства представените от ответника в заверен препис: Свидетелство за регистрация Част I (голям талон), с № 014423745 от 08.11.2024 г. и Свидетелство за регистрация Част II (малък талон) на лек автомобил, [Марка], модел „Голф“ с рег. № [рег. номер] ( л.24-л.25 от делото), от които е видно, че собственик на посоченото МПС е „ДИП ФИШ“ ООД, ЕИК 202690790. По изложените съображения съдът приема, че оспореното решение е правилно и законосъобразно и подадената против него жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на ответника следва да се присъди своевременно поисканото юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство е особено производство, различно от това по обжалване на ревизионните актове, поради което специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е неприложима, а възнаграждението за юрисконсулт е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева. По изложените съображения Административен съд – Русе,