Решение № 110 от 5.4.2021 г. на Административен съд - Враца по дело № 545/2020 г.

Производството е о бразувано по жалба на С.И.Г. •••, чрез пълномощника • М.М., против Решение № 32-292073/07.10.2020 г. на Директора на Териториална дирекция Дунавска при Агенция „Митници“, с което е потвърден Акт за установяване на задължение № 32-256801/02.09.2020г., издаден от държавен инспектор при ТД Дунавска, отдел „А.д.”, сектор „О.“. С жалбата се претендира отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен, постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че атакуваното решение е издадено при липса на доказателства, че С.И.Г. е данъчнозадължено лице. В съдебно заседание жалбоподател ката, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло депозираната жалба, като излага становище за уважаването ѝ. Претендират се разноски съобразно представен списък. Ответникът по жалбата – Директор на ТД Дунавска при Агенция „Митници“, чрез пълномощника • В.Ю., оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище за законосъобразност на оспорения акт. По делото са събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по издаване на оспорения акт. Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С Наказателно постановление № 1286/12.02.2019 г., издадено от Директора на ТД Дунавска при Агенция „Митници“, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 и чл. 128, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, на С.И.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2235, 16 лева за това, че на 28.03.2018 г. е държала на адрес •••, акцизни стоки 206, 500 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 49, 2 % без документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз - нарушение по чл. 126, ал. 1 от ЗАДС. На основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушение – 206, 500 литра етилов алкохол на стойност 1602, 29 лв., представляващи пазарната цена на стоката по смисъла на чл. 4, т. 39 от ЗАДС. Наказателното постановление е потвърдено с решение № 72/30.07.2019 г. по АНД № 68 по описа за 2019 г. на Районен съд – Козлодуй. С решение № 7/07.01.2020 г. Административен съд – Враца е отменил първоинстанционното решение и потвърденото с него НП. В касационното решение не са изложени мотиви относно формалната и материална законосъобразност на НП, доколкото е прието, че административнонаказателната отговорност е погасена поради изтичането на абсолютна давност. Със заявление до Директора на ТД „Дунавска“ вх. № 32-28105/27.01.2020 г. С.И.Г. е направила искане за връщане на иззетите 206, 500 литра етилов алкохол. С писмо изх. № 32-54536/18.02.2020 г. заявителят е уведомен, че стоката е оставена на съхранение в РУ на МВР – •••, като същата подлежи на връщане след заплащане на дължимия акциз. На 22.06.2020 г. в РП – Козлодуй е депозирана жалба от Г. с искане за връщане на иззетия етилов алкохол без заплащане на дължимия акциз. С писмо от същата дата РП – Козлодуй е уведомила лицето, че въпросът не е от компетентността на Прокуратурата. На 02.09.2020 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 102 и чл. 104 от ЗАДС, е издаден Акт за установяване на задължение № 32-256801 от Й.К. Т. на длъжност •• в ••, в качеството на орган по приходите, с който е определено задължение за акциз за 206, 500 литра етилов алкохол, дължимо от С.И.Г., като данъчнозадължено лице, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАДС във вр. с чл. 14, т. 1 от ДОПК, в размер на 1 117, 58 лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 41 от ЗАДС. АУЗ е обжалван по административен ред пред Директора на ТД Дунавска, който го е потвърдил с решение № 32-292073/07.10.2020 г. По делото са представени доказателства от ПС •••, от които се установява, че решението е получено от лицето на 09.10.2020 г. Г. е оспорила решението на Директора на ТД Дунавска пред Административен съд – Враца с жалба вх. № 2315/21.10.2020 г., във връзка с която е образувано настоящото производство. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество, жалбата е не основателна. При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Съгласно препращащата норма на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, за извършване на проверките и за производствата, по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите служители имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121, чл. 153, ал. 5 от ДОПК - и на публични изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция "Митници", имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, за целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква "в" от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция "Митници" има правомощията на изпълнителен директор на НАП, а директорите на териториалните дирекции на Агенция "Митници" имат правомощията на директори на териториални дирекции в НАП. Правомощията по ДОПК се упражняват от директора на компетентната териториална дирекция или от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от тях лица, а правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от ДОПК се упражняват от директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него лица - чл. 104, ал. 3 и ал. 4 от ЗАДС. В случая, Акт установяване на задължение № 32-256801/02.09.2020 г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 104 от ЗАДС. Процедурата е по установяване на задължения, уредена в глава 14, раздел І „Предварително установяване“ от ДОПК. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В чл. 107, ал. 4 от ДОПК е предвидено, че обжалването на АУЗ по административен ред се осъществява пред директора на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за акциз, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗАДС, определените в Закона за митниците митнически учреждения, каквото по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на Закона за митниците е ТД Дунавска, имат компетенциите на териториални дирекции на НАП, а директорът на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ има правомощията на директор на териториална дирекция в НАП. Съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за установяване на задължение. Предмет на обжалване пред съда е издаденият АУЗ, който е потвърден от горестоящия административен орган при обжалването по административен ред. Предвид посочената правна регламентация оспореният акт за установяване на задължение е издаден от материално компетентен орган – държавен инспектор в сектор „О.“, отдел „А. д.“ при ТД Дунавска, с правомощията на орган по приходите съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗАДС. Компетентен орган е и Директорът на ТД Дунавска, издал решение № 32-292073/07.10.2020 г. по реда на административния контрол. Актът съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви - актът съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му, които дават възможност на неговия адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на установеното задължение и позволяват на съда да извърши проверка за законосъобразност. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето. Актът е постановен в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗАДС, алкохолът подлежи на облагане с акциз. Жалбоподателката е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС, съгласно която разпоредба данъчнозадължени лица са и лицата, които са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. С протокол за доброволно предаване от 28.03.2018 г. С.И.Г. е предала намерения в дома ѝ етилов алкохол, като е отбелязала, че представлява •• за периода 2002 – 2018 г. за собствена консумация. Именно жалбоподателката е поискала връщане на акцизната стока със заявление до Директора на ТД Дунавска вх. № 32-28105/27.01.2020 г. Неоснователно е възражението за материална незаконосъобразност на акта поради недоказаност на качеството собственик на акцизните стоки. В случая административният орган се е позовал на притежаваното от жалбоподателката качество държател, поради което собствеността върху иззетия етилов алкохол е обстоятелство, което е ирелевантно към предмета на спора. За да е данъчнозадължено едно лице по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАДС е достатъчно същото да държи или да участва в държането на акцизни стоки, без да е необходимо да е техен собственик. Размерът на дължимия акциз правилно е определен съобразно разпоредбата на чл. 41 от ЗАДС, като данъчната основа по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗАДС е умножена по приложимата акцизна ставка съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗАДС. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира оспорения акт за правилен и законосъобразен. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От ответника по настоящото производство не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Враца