Решение № 13639 от 18.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6854/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 86 и сл. т от Закона за Националната служба за охрана /ЗНСО/. Образувано е по жалба на З. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № 1116/05.07.2024 г. на началник на Национална служба „Охрана“ (НСО), с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Изложени са доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с административно- производствените правила, в нарушение на материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че нарушенията на административнопроизводствени правила са проявени в дейността на назначената комисия, изпълняваща функции на дисциплинарно-разследващ орган/ДРО/, както и в тази по обсъждане и оценка на събраните доказателства. Претендира, че е налице неправилно установена фактическа обстановка, както и неправилно събрани доказателства от ДРО, чиято процесуална годност е поставена под съмнение, с оглед начина на събирането им. Претендира отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Т., като поддържа жалбата по съображения, изложени в нея и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Ответникът- Началник на Национална служба за охрана, редовно призован, чрез юрисконсулт Д. намира жалбата за неоснователна, като развива подробни доводи и в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд [област] - град, І отделение, 18-ти състав, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и изразеното становище на процесуалния представител на ответника по оспорването и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното: Между страните не се спори, че към момента на налагане на процесното дисциплинарно наказание, З. Г. И. е заемал длъжността „технически сътрудник“-охранител в група 02 в сектор 05 на отдел 02 на Национална служба за охрана. Дисциплинарното производство срещу оспорващия е образувано във връзка с постъпила Докладна записка от полковник Г. Г. с рег.№ В-3533/09.05.2024г и последваща такава [Наименование]. № В-3602/14.05.2024 г. В посочените докладни записки се излагат данни, че при постъпване в сервиза на НСО за текущ ремонт на две моторни превозни средства, зачислени на сектор 05 на отдел 02 на НСО, на 08.05.2024 г. и 13.05.2024 г., са констатирани повреди, които не са вследствие от ежедневната експлоатация на автомобилите. Предвид изложеното, със Заповед per. № 710 от 10.05.2024 г. на полк. Б. В., изпълняващ функцията „началник на НСО“, съгласно заповед № 692/09.05.2024 г., на основание чл. 93, ал. 2 от Закона за Националната служба за охрана (ЗНСО) е назначена комисия за извършване на служебна проверка, относно наличието на данни за нарушение на служебната дисциплина. Видно от приложените по делото протоколи / л. 49-127/, по време на проверката, комисията е провела изслушване на множество служители на сектор 05 на отдел 02 на НСО. От посочените сведения се установява, че посочените по-горе автомобили се използват от отдела за извършване на обход на обект „Комплекс Бояна –МС“, като Ш. Ф. е ползвана предимно за външен, а Х. Т. – за вътрешен такъв. Всички свидетели са категорични, че външни лица, извън служителите на НСО, нямат достъп до превозните средства по време, когато последните не се използват. За техническата им поддръжка е отговарял технически сътрудник И. В. И.. По време на проведените разговори служителите, с изключение на един от тях- младши сержант С. М. М., не дават конкретни сведения относно причините за повредата на служебните превозни средства. На 15.05.2024 г. е проведен разговор и с младши сержант С. М. М., обективиран в протокол с per. № В-3674/16.05.2024 г. / л.53/. По време на изслушването, М. посочва, че съгласно заповед с per. № Н- 1631/02.05.2024 г. на началника на сектор 05 на отдел 02, на 03.05.2024 г. е бил назначен в наряд със старши сержант З. Г. И. за охрана на обект „Комплекс Бояна - Министерски съвет“. Сутринта на 03.05.2024 г., непосредствено след провеждане на инструктаж и застъпване на пост, двамата обсъждали размера на получените средства за допълнително материално стимулиране (ДМС). По сведение на М., двамата получили по-малък размер на ДМС, тъй като не са посещавали занятия. З. И. бил видимо недоволен и споделил, че „ е намислил нещо“. По време на дежурството, преди да застъпят на пост КПП, около 13: 30 часа на 03.05.2024 г., двамата отишли с лекия автомобил „Шкода Фабия“, с per. № [рег. номер], до магазин „Фантастико“, за да си вземат храна. М. напазарувал първи и се върнал да изчака И. в колата. Когато последният се върнал, М. забелязал на задната седалка пакет захар, червен на цвят. По –късно, около 17ч. двата застъпили на пост „Тревожна група“. Предприели обход с лекия автомобил „Шкода Фабия“. И. накарал М. да спре. След това изсипал около половин пакет захар в резервоара на автомобила, като доливал вода. Веднага след това настоявал да стори същото и с другия автомобил - Х. Т., но М. го разубедил. Видно от протокол с per. № В-З690/16.05.2024 г. жалбоподателят И. твърди, че няма спомени за дежурството на 03.05.2024г., не помни дали е посещавал хранителния магазин и какво е пазарувал. Категорично отрича да е извършил деянието, описано от колегата му М.. От приложените към преписката два броя докладни записки, изготвени от полковник Г. / л.215 и л.218 се установява, че описаните по-горе автомобили са постъпили за ремонт последователно на 08.05.2024г. и 13.05.2024г. с данни за загуба на мощност на двигателя, за двата и затруднение на Шкодата да бъде заредена с гориво. При извършените в присъствието на докладващия и служителите К. М., Р. М. и Е. И. огледи, поради съмнение за запушване на горивните резервоари, по гърловината им е установено наличие на кристално бяло вещество, наподобяващо захар. По делото са приобщени длъжностна характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателя, етичен кодекс на служителите от НСО, основни правила за работа на офицерите и сержантите от НСО и заповеди за утвърждаването им, както и такива заповед per. № Н- 1631/02.05.2024 г. на началника на сектор 05 на отдел 02, от която се установява, че на 03.05.2024 г. С. М. и З. И. са били назначени в наряд за охрана на обект „Комплекс Бояна - Министерски съвет“. Видно от заповед на началника на НСО per. № 735/16.05.2024 г., на основание чл. 115, ал.1, т.1 от ЗНСО, ст. сержант З. Г. И., служител в сектор 05 на отдел 02, временно е отстранен от работа, считано от 16.05.2024 г., до приключване на проверката. За извършената проверка е съставен Доклад, рег.№ В-5125/05.07.2024г. от комисията, назначена със заповед № 710/10.05.2024 г., изм. със заповед № 725/15.05.2024 г., изм. със заповед № 744/17.05.2024 г., изм. със заповед № 1009/18.06.2024 г. на началника на Националната служба за охрана (НСО). Със същия, на основание събраните и приобщени в рамките на извършената проверка материали и от извършения анализ и оценка на същите, комисията е приела, че старши сержант З. Г. И. е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служителите в Националната служба за охрана, тъй като същият е осъществил действия в насока увреждане до степен невъзможност за употреба по предназначение на зачислените към сектор 05 на отдел 02 два служебни автомобила - МПС марка и модел „Шкода“ „Фабия“ с per. № [рег. номер] и МПC марка и модел „Хюндай“, „Теракан” с per. № [рег. номер]. Извършеното от И., комисията е преценила, че представлява нарушение на чл. 11, ал. 1 от Етичния кодекс на служителите в Националната служба за охрана, утвърден със заповед № 2281/29.12.2021 г. на началника на НСО. Съгласно цитирания текст, при изпълнение на служебните си задължения, служителите опазват повереното им имущество с грижата на добрия стопанин. Неспазването на Етичния кодекс на служителите от Националната служба за охрана, според доклада, представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, т. 7 от ЗНСО. Освен това, комисията е преценила, че извършеното от старши сержант З. Г. И. представлява нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение последно от „Основни правила за работа на офицерите и сержантите от НСО при осъществяването на дейността по охрана на обекти от сектори 01, 02, 03, 04 и 05 на отдел 02“, утвърдени със заповед № 972/26.02.2021 г. на началника на НСО, а именно „офицерите и сержантите от секторите 01, 02, 03, 04 и 05 на отдел 02, са длъжни да познават и спазват правилата и реда за съхранение, опазване и използване на зачисленото им оръжие и снаряжение, помощни средства, лични предпазни средства, средства за комуникация и друго вещево имущество ”. Неспазването на основните правила, комисията е счела за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, т. 16, предложение първо от ЗНСО. Комисията е посочила, че чрез осъществените от старши сержант З. Г. И. деяния, същият демонстрира поведение, което е несъвместимо с правилата на обществения морал, което е подведено под хипотезата на чл. 89, т.20 от ЗНСО. В заключение, комисията е формирала изводи за извършени от старши сержант З. И. нарушения на служебната дисциплина, като е оценила същите като тежки нарушения по чл. 89 от ЗНСО, с настъпили съществени последици - налице е правното основание, предвидено в чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗНСО. С неправомерното си поведение, изразяващо се в повреждане на служебни моторни превозни средства, чрез изсипване на захар в резервоара им, И. е целял и причинил съществена имуществена вреда на НСО. Същият грубо е нарушил задълженията си, свързани с опазване и грижа за повереното му служебно имущество. С описаните по-горе деяния, старши сержант З. И. е създал затруднения и възпрепятствал изпълнението на възложените със закона функции на НСО, в качеството й на служба за сигурност. Умишлено е нарушил Етичния кодекс на служителите от НСО и е създал реална опасност от възникване на ПТП, респ. опасност за живота и здравето на хората, както и за настъпване на значителни имуществени шеги. На същата дата-05.07.2024г. жалбоподателят се е запознал с доклада на комисията и е посочил своите възражения. На 05.07.20224г. е издадена и процесната Заповед № 1116 на Н. Н. служба за охрана, с която е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ на старши сержант З. И., на длъжност „Технически сътрудник” - охранител в група 02, в сектор 05 на отдел 02 на Националната служба за охрана. За да наложи най-тежкото предвидено дисциплинарно наказание, административнонаказващият орган е приел, че поведението на старши сержант З. И. е в противоречие и несъвместимо с правилата на обществения морал и е уронващо престижа на службата. Описаните деяния на старши сержант З. И. представлявали виновно неизпълнение на служебните му задължения и дисциплинарни нарушения, съгласно: 1/ чл. 89, т. 5 от ЗНСО: нарушаване на правилата за съхраняване, опазване и използване на имущество; 2/ чл. 89. т. 7 от ЗНСО: нарушаване на Етичния кодекс на служителите от Националната служба за охрана; 3/ чл. 89, т. 10, предложение първо от ЗНСО. неизпълнение на служебни задължения; 4/ чл. 89. т. 16, предложение първо от ЗНСО: умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили вреда на Националната служба за охрана; 5/ чл. 89, т. 20 от ЗНСО: поведение, несъвместимо с правилата на обществения морал, и извършване на действия, уронващи престижа на службата. Ответникът е счел, че извършените нарушения от старши сержант З. И. са тежки нарушения по чл. 89 от ЗНСО, с настъпили съществени последици - правното основание, предвидено в чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗНСО. На основание издадената заповед, считано от 05.07.2024 година е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Като доказателство по делото е приета кадрова справка с per. № В-4317/04.06.2024 г. за военни звания, служебен стаж, награди и наказания на старши сержант З. И.. От същата се установява, че жалбоподателят е на кадрова военна служба в НСО от 17.03.2008 г. Със заповед № 798/28.01.2021 г. е преназначен на длъжност „технически сътрудник’’ - охранител в група 02 в сектор 05 иа 02 отдел, която длъжност изпълнява до момента на отстраняването му от работа със заповед per. №735/16.05.2024 г. По време на службата си в НСО, старши сержант З. Г. И. е награждаван три пъти. Толкова пъти по отношение на него са налагани и дисциплинарни наказания. По време на съдебното производство, за установяване на твърденията в жалбата и за проверка на отразените в оспорената заповед обстоятелства бяха разпитани двама свидетели. В показанията си пред съда свидетелят С. М. потвърждава посоченото от него в хода на дисциплинарното производство. Допълва, че първоначалните намерения на И. са били, освен в резервоара на автомобила Шкода, да сипе захар и в контейнера за масло, но М. го възпрял. Сочи, че за излизането си от територията на обекта и посещението на магазина, са уведомили помощник дежурния К. С.. Последното обстоятелство се потвърждава от сведенията, дадени от главен старшина С., отразени в протокол от 29.05.2024г./ л.108/. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. като последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят от приложените по делото заповед per. № Н- 1631/02.05.2024 г. за назначаване на наряд, от докладни записки на полковник Г. - в частта им относно поставянето на захар в резервоара на лекия автомобил Шкода, протоколите за изслушване на гл.старшина С., старшина М. Д./л.80/, С. Й./ л.95/ и старши сержант Б. И./ л.102/ - досежно обстоятелството, че М. и З. И. са напуснали охранявания обект около 13ч., с цел да изведат Б. И. извън територията му и за да си купят храна. А. С. [област] - град, І отделение, 18-ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното: Оспорената заповед е издадена на 05.07.2024 г. По делото не е представен екземпляр, от който да е видно на коя дата същата е съобщена на И., но жалбата е подадена на 08.07.2024г. с вх.№ 4426 по описа на Национална служба за охрана, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна – участник в административното производство срещу акт, подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 92, ал.1 от ЗНСО – началник на Националната служба за охрана, разполагащ с правомощията и компетентността да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да издаде оспорената заповед, компетентният административен орган е приел, че са налице материално-правните предпоставки на чл. 89, т. 5 от ЗНСО-нарушаване на правилата за съхраняване, опазване и използване на имущество; т.7 от ЗНСО- нарушаване на Етичния кодекс на служителите от НСО; т.10, предл. първо от ЗНСО- неизпълнение на служебни задължения; т.16, предл. първо от ЗНСО-умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили вреда на НСО и т. 20 от ЗНСО - поведение, несъвместимо с правилата на обществения морал и извършване на действия, уронващи престижа на службата. В съответствие с чл.93, ал.2 от ЗНСО дисциплинарното производство е започнало при установени данни за нарушение на служебната дисциплина, обективирани в Докладна записка рег. № В-3533/09.05.2024г. (л.218), с издаване на Заповед №710/10.05.2024г.на ЗА началник на НСО. С нея е назначена комисия и е определен срок за извършване на проверката. Заповедта е изменяна със Заповед № 725 (л.214), с основание постъпила допълнителна Докладна записка № В-3602/14.05.2024г. (л.215), Заповед № 744/17.05.2024г. (л.38), с основание наличие на данни за извършване на тежко дисциплинарно нарушение от ст.сержант З. И., налагащо включване на двама юрисконсулти в състава на комисията и със Заповед №1009/18.06.2024г., с която е удължен срока за извършване на проверката. Съдът не констатира нарушение на административно-производствените правила в тази връзка. Разпоредбата на чл.93, ал.6 от ЗНСО вменява в задължение на назначената комисия писмено да докладва на началника, който следва да наложи наказанието, като прилага всички събрани материали. В настоящия случай е изготвен Доклад рег.№ В-5125/05.07.2024г. (л.17), адресиран до Началника на НСО. Направено е предложение на на жалбоподателя за посочените по-горе нарушения, на основание чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗНСО, тъй като се касае за тежки нарушения по чл. 89, с настъпили съществени последици, да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Служителят се е запознал с доклада на същата дата, като е депозирал своите писмени възражения (л.30), с което са изпълнени условията на чл.93, ал.1 ЗНСО за изслушване или приемане от началника на писмени обяснения на сержанта. Процесната заповед на началника на НСО е издадена след като издателят и се е запознал с Доклад с per. № В-5125/05.07.2024г., съдържащ резултатите от извършена служебна проверка, направените от служителя възражения и цитираната по-горе докладна записка per. № В-5131/05.07.2024 г. Преценявайки събрания в хода на дисциплинарното дело доказателствен материал, съдът намира изводите, до които е достигнал административният орган, за правилни и обосновани, по следните съображения: В хода на проведеното съдебно производство се потвърди изцяло приетата в оспорената заповед фактическа обстановка. В тази връзка, съдът съобрази показанията на свидетеля М., посоченото в докладните записки за установена повреда на процесните автомобили, сведенията от служителите С., Д., Й. и Б. И., тези на останалите им колеги, както и приложените по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе. Действително, по време на дисциплинарната проверка са събрани противоречиви сведения досежно това, дали процесните автомобили са били постоянно заключени, или не, в моментите, когато не се използват. Установи се също, че има допуснати и несъществени пропуски във връзка с оформянето на служебната документация. В хода на производството не са събрани показания на свидетели –очевидци или други преки доказателства относно това жалбоподателят да е направил опит за повреда на втория автомобил- Хюндай. Независимо от това, съдът намира, че преценени в своята съвкупност, доказателствата по делото са достатъчни, за да се обоснове еднозначен извод, че по отношение и на двата автомобила, предоставени за служебно ползване е упражнено неправомерно въздействие, по описаните в оспорения акт време, начин и място и че това е сторено именно от старши сержант З. И.. Съдът споделя напълно заключението в атакуваната заповед, че З. И. е нарушил чл.11, ал.1 от Етичния кодекс на служителите в Национална служба за охрана, вменяваща му „при изпълнение на служебните си задължения служителите от НСО опазват повереното им имущество с грижата на добрия стопанин". Видно от приложения по делото списък на служителите от сектор 05 на отдел 02, които са запознати със заповед № 2281/29.12.2021г. на Началника на НСО, като срещу подпис И. се е запознал на 13.03.2023г. със Заповедта за утвърждаване на Етичния кодекс на служителите в НСО. Ето защо, съдът приема, че ст.сержант И. е бил наясно със задълженията, които са му вменени, а именно да опазва повереното му имущество-в случая служебните автомобили, с грижата на добър стопанин, а не да извършва умишлени действия, с които да го уврежда. Правилно дисциплинарно наказващия орган е квалифицирал поведението му като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, т. 5 и т.7 от ЗНСО. На следващо място, видно от Списък (л.247), на 13.03.2023г., И. се е запознал и със Заповед № 972/26.02.2021г., утвърждаваща „Основни правила за работа на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана при осъществяването на дейността по охрана на обекти от сектори 01, 02, 03, 04 и 05 на отдел 02” (основни правила). Чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение последно, от същите гласи: „Офицерите и сержантите от секторите 01, 02, 03, 04 и 05 на отдел 02 са длъжни да познават и спазват правилата и реда за съхранение, опазване и използване на зачисленото им оръжие и снаряжение, помощни средства, лични предпазни средства, средства за комуникация и друго вещево имущество“. Жалбоподателят е осъществил деяния, с които умишлено е нарушил служебните си задължения и е причинил вреда на НСО, тъй като с действията си е увредил до степен невъзможност за употреба по предназначение на зачислените към сектор 05 на отдел 02 два служебни автомобила, което безспорно е в нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 5, предложение последно от Основните правила. Правилно деянието му е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.89, т.10 и т.16, предложение първо от ЗНСО. Вменяването на задължение служителят да спазва поведение, което не накърнява престижа на НСО, е разписано в Длъжностната характеристика, с която ст.сержант И. е запознат на 11.02.2021г. (л.46). Съдът споделя напълно доводите на ответника, че евентуално настъпване на ПТП с участието на процесните автомобили, особено при външен обход, би създало не само непосредствена опасност за живота и здравето на официални лица, служители и граждани, но би предизвикало и негативен обществен отзвук, който при всички случаи ще накърни авторитета на службата за охрана. Ето защо, счита, че правилно нарушението е [жк], несъвместимо с правилата на обществения морал и извършване на действия, уронващи престижа на службата. Напълно споделими са и изводите, че се касае за тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, т.5, т.7, т.10, т.16 и т.20 от ЗНСО, за което на основание чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗНСО следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Както бе посочено, деянието извършено от И. е със значителни вредни последици - причинени са имуществени щети, затруднена е дейността на службата, предвид невъзможността да се ползва пълния капацитет на автопарка, създадени са предпоставки за настъпване на ПТП. С действията си служителят не само е поставил под реална заплаха живота и здравето на свои колеги, на лица, включени в състава на представителни органи на държавата и на техни гости / предвид особеното място, където е извършено деянието -„Комплекс Бояна-МС“/, но е създал и предпоставки за увреждане имиджа както на структурата в която работи, така и този на страната ни. Предвид изложеното, съдът намира, че наложеното наказание не е несъразмерно тежко. В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Напротив, установи се, че се касае не просто за пропуск или небрежност при изпълнение на задълженията, а за умишлено деяние, целящо увреждане. Съдът счита, че предвид спецификата на заеманата длъжност и мястото и на изпълнение, безупречното поведение на служителите на НСО е абсолютно задължително и всяко отклонение от установените правила следва да бъде строго наказвано. Съдът намира за неоснователни оплакванията, касаещи неспазване на процедурата при провеждането на дисциплинарното производство. Същото е започнало с нарочен акт-Заповед за назначаване на комисия за извършване на служебна проверка. Административният орган е дал възможност на И. да участва в производството, като същият на два пъти е дал писмени обяснения-веднъж на 16.05.2024г., документирано с Протокол рег.№ В-3690 (л.59) и след като се е запознал с доклада на комисията за извършена служебна проверка (л.30). Оспорената заповед е издадена в сроковете по чл. 88, ал. 1 от ЗНСО. Съгласно чл.88, ал.3 от ЗНСО „дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато наказващият орган разполага с достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя“. В разглеждания случай установяването на нарушението е станало след събирането на доказателства от дисциплинарно-разследващата комисия. Проверката е завършила с Доклад от 05.07.2024г., в които е извършен анализ на събраните доказателства и е направен извод за извършване на нарушение. На същата дата е издаднеа и атакуваната заповед, с което е спазен установеният преклузивен срок за налагане на наказание. Дисциплинарнонаказващият орган, в съответствие с изкисванията на чл.91 от ЗНСО, е обсъдил цялостното поведение на служителя по време на службата, като е отчел, както обстоятелството, че е получавал награди, така и че по отношение на него са налагани наказания, позовавайки се на приложената кадрова справка (л.47). В изпълнение на разписаното в чл.92, ал.1 от ЗНСО, наказанието е наложено с мотивирана заповед. В същата са описани подробно всички съществени факти, включени в предмета на доказване, извършен е анализ на събраните доказателства и е направен обоснован извод за допуснати нарушения, които правилно са отнесени към съответните правни норми. Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби и целта на закона. Ето защо, жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на спора, в полза на ответника е дължимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд [област] - град, І отделение, 18-ти състав,