Решение № 156 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1391/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД, ЕИК 206072108, представлявано от управителя М. Г. А., против решение № 147/31.07.2024 г., постановено по нахд № 212/2024 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № В-004878 от 22.02.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на закона, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение, поради което същите се оспорват. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който процесното наказателно постановление бъде отменено, алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание, касационният жалбоподател „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител – законен или упълномощен такъв. Ответникът по касационната жалба –директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд – Разлог е изменил НП № В-004878 от 22.02.2024 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП, като съдът е намалил размера на наложената санкция на 300 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваното НП е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административната фаза на процеса. Приел е още, че нарушението и неговото авторство са безспорно доказани, като същото е квалифицирано правилно от наказващия орган. По отношение размера на наложената имуществена санкция, съобразявайки критериите по чл. 27 от ЗАНН, съдът е достигнал до извода, че същият следва да бъде редуциран до предвидения в закона минимум от 300 лева. Районният съд е приел още, че процесното нарушение не покрива признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Решението е правилно. Изводите на първоинстанционния съд, мотивирали го да измени процесното наказателно постановление, са правилни и обосновани, кореспондират на установената фактическа обстановка, поради което същите се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Съдът е извършил съвкупен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни и обосновани изводи за доказаност, съставомерност и правилна квалификация на деянието, както и за процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Направените в акта констатации не са опровергани от доказателствата по делото. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 20.12.2023 г. служители на КЗП извършили проверка в стопанисвания от дружеството обект – Гранд хотел „Терме“, находящ се в [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград, м. „Конешница“, при която е констатирано, че в обявеният ценоразпис на услугите в обекта е посочена крайна цена за нощувка, която не включва курортна такса в размер на 1.30 лв. на човек на ден. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП, продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя. При тази нормативна уредба, правилно районният съд е приел, че посочената цена за нощувка в обекта не е крайна, с което е нарушено изискването на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП. Съдът е извършил задълбочен анализ на конкретните разпоредби от ЗЗП, които регулират процесните обществените отношения свързани с изискванията на закона при обозначаване на цените на стоките и услугите / Раздел IV, Глава втора от ЗЗП/ и е извел подробни, изчерпателни и обосновани мотиви относно това, че разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗЗП е пряко проявление на една от основните цели на ЗЗП – да осигури защита на едно от основните права потребителите, а именно право на информация за стоките и услугите /арг. чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП/. Именно в съответствие с това изискване, законодателят е въвел като задължително условие към търговците да обявят крайната продажна цена за предлаганите от тях услуги, като основен механизъм за обезпечаване целите по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, което в случая безспорно се установи, че „ГРАНД ХОТЕЛС МЕНИДЖМЪНТ ЕНД МАРКЕТИНГ“ ЕООД, в качеството си на „търговец“ по см. на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП /"Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. /, не е изпълнило. Ето защо изводите на РС за доказаност на процесното нарушение са правилни, поради което изцяло се споделят от настоящият касационен състав. Що се касае до доводите на касаторa, че туристическата такса е вид налог, чието въвеждане и определяне е от компетентността и зависи от волята на друг субект, както и че същата се събира в негова полза, следва да се посочи, че в крайната цена на услугите, предлагани в обекта, се формира след кумулиране и на други налози, определени със закон /например ДДС/, поради което е безпредметно да се обсъжда кой и как ги определя и в чия полза се събират, при преценката за съставомерността на процесното деяние. Съответни на закона – чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, са и аргументите на съда, мотивирали го да редуцира размера на наложената с процесното НП санкция. Ето защо, като е изменил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Благоевград