Решение № 6773 от 14.11.2022 г. на Административен съд - София-град по дело № 2008/2022 г.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 14.11.2022 г. В ИМЕТО НА НАР ОДА ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Жилова Секретар: Елена Георгиева Прокурор: като разгледа дело номер 2008 по описа за 2022 година докладвано от, и за да се произнесе взе предвид следното: Съдебното производство е по реда на чл.145-чл.178 АПК във връзка с чл.39 от Закона за правната помощ (ЗПП). Образувано е по жалба на адвокат М. В. Т., подадена чрез пълномощника й адв.М. Г., срещу писмо с изх.№22-202-134 от 20.01.2022г. от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с което на жалбоподателката е отказано заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ. Жалбоподателката М. В. Т. оспорва отказа като незаконосъобразен. Твърди, че са налице всички изискуеми от ЗПП предпоставки за заплащане на правната помощ, тъй като тя е действително оказана и отчетена в срока по чл.38, ал.4 във връзка с ал.3, т.1 от ЗПП, който тече от приключване на досъдебното производство с акт на прокурора. Претендира съдебни разноски. Ответникът – председателят на Националното бюро за правна помощ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Д., оспорва жалбата. Счита, че срокът за подаване на отчет за оказаната правна помощ тече от преустановяването на участието на адвоката в производството, а не от кприключване на производството, като се позовава на изричния текст на нормата на чл.38, ал.4 от ЗПП. Претендира съдебни разноски. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Установени факти: Не са спорни обстоятелствата, че жалбоподателката упражнява адвокатска професия и е вписана в Националния регистър за правна помощ под №2461. На 11.11.2020г. прокурор от Специализираната прокуратура (СП) е отправил по факса искане до НБПП да определи лице, упражняващо адвокатска професия, което да бъде назначено като защитник на обвиняемото лице М. И. И. по досъдебно производство №8/20 по описа на ГДБОП – МВР, пр.пр. №1405/2020г. по описа на СП. В искането е посочено също, че определеният служебен защитник трява да присъства на делото по определяне мярката за неотклонение на обвиняемото лице, което ще се проведе в същия ден от 15.00ч. С Уведомително писмо №50400/2020 изх.№27230/2020 от 11.11.2020г. председателят на С. адвокатска колегия (САК) е определил жалбоподателката като защитник на обвиняемото лице в досъдебното производство, като изрично е посочил, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗПП прокурорът е длъжен да издаде акт за назначение на служебния защитник за всички фази на производството. С Постановление от 11.11.2020г. прокурорът е назначил жалбоподотелката за защитник на обвиняемото лице по делото до приключването му. Видно от представения протокол от открито съдебно заседание на Специализирания наказателен съд (СНС) на 11.11.2020г от 15.00ч. по нчд №3303/2020г. жалоподателката е осъществила правна помощ процесуално представителство на обвиняемото лице при разглеждане на мярката за неотклонение. Досъдебното производство е частично прекратено по отношение на обвиняемото лице М. И. И. и е изпратено на компетентната прокуратура в [населено място] с постановление на прокурора от 25.06.2021г. На 29.12.2021г. жалбоподателката е подала отчет до адвокатския съвет, с който е отчела обема на оказаната правна помощ: представителство и защита по мярката за неотклонение на 11.11.2020г. с времева ангажираност 10 часа в 1 ден след работното време. Адвокатският съвет е извършил проверка на представения отчет и е определил адвокатско възнаграждение в размер на 255 лева НБПП, след което отчетът е изпратен в НБПП, където е заведен с вх.№14102/2021г.Към отчета са приложени всички доказателства, необходими за вземане на решение по него.. С оспореното писмо председателят на НБПП е върнал отчета на жалбоподателката, като е отказал да изплати определеното възнаграждение с мотив, че отчетът не е подаден в едногодишния срок по чл.38, ал.4 от ЗПП, считано от датата 11.11.2020г., когато е извършено единственото процесуално действие от страна на жалбоподателката. В съдебното производство ответникът представя Задължителни указания с изх.№15-12-22-/30.07.2015г., дадени на адвокатските съвети, относно прилагането на чл.38, ал.4 от ЗЗП. Правни изводи: По допустимостта на жалбата Оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като обективира волеизявление на председателя на НБПП за отказ да се изплати претендирано възнаграждение за оказана праван помощ. Макар и да не е оформено с реквизитите на административен акт, то по съществото си представлява решение по чл.39 от ЗПП и засяга непосредствено по неблагоприятен начин правото на жалбоподателката да получи възваграждение за труда си. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е допустима като подадена в срок срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването. По основателността на жалбата В изпълнение на правомощията си по чл.168 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразнос тна адм Съдебното производство е по реда на чл.145-чл.178 АПК във връзка с чл.39 от Закона за правната помощ (ЗПП). Образувано е по жалба на адвокат М. В. Т., подадена чрез пълномощника й адв.М. Г., срещу писмо с изх.№22-202-134 от 20.01.2022г. от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП), с което на жалбоподателката е отказано заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ. Жалбоподателката М. В. Т. оспорва отказа като незаконосъобразен. Твърди, че са налице всички изискуеми от ЗПП предпоставки за заплащане на правната помощ, тъй като тя е действително оказана и отчетена в срока по чл.38, ал.4 във връзка с ал.3, т.1 от ЗПП, който тече от приключване на досъдебното производство с акт на прокурора. Претендира съдебни разноски. Ответникът – председателят на Националното бюро за правна помощ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Д., оспорва жалбата. Счита, че срокът за подаване на отчет за оказаната правна помощ тече от преустановяването на участието на адвоката в производството, а не от кприключване на производството, като се позовава на изричния текст на нормата на чл.38, ал.4 от ЗПП. Претендира съдебни разноски. Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното: Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Установени факти: Не са спорни обстоятелствата, че жалбоподателката упражнява адвокатска професия и е вписана в Националния регистър за правна помощ под №2461. На 11.11.2020г. прокурор от Специализираната прокуратура (СП) е отправил по факса искане до НБПП да определи лице, упражняващо адвокатска професия, което да бъде назначено като защитник на обвиняемото лице М. И. И. по досъдебно производство №8/20 по описа на ГДБОП – МВР, пр.пр. №1405/2020г. по описа на СП. В искането е посочено също, че определеният служебен защитник трява да присъства на делото по определяне мярката за неотклонение на обвиняемото лице, което ще се проведе в същия ден от 15.00ч. С Уведомително писмо №50400/2020 изх.№27230/2020 от 11.11.2020г. председателят на С. адвокатска колегия (САК) е определил жалбоподателката като защитник на обвиняемото лице в досъдебното производство, като изрично е посочил, че съгласно чл.26, ал.2 от ЗПП прокурорът е длъжен да издаде акт за назначение на служебния защитник за всички фази на производството. С Постановление от 11.11.2020г. прокурорът е назначил жалбоподотелката за защитник на обвиняемото лице по делото до приключването му. Видно от представения протокол от открито съдебно заседание на Специализирания наказателен съд (СНС) на 11.11.2020г от 15.00ч. по нчд №3303/2020г. жалоподателката е осъществила правна помощ процесуално представителство на обвиняемото лице при разглеждане на мярката за неотклонение. Досъдебното производство е частично прекратено по отношение на обвиняемото лице М. И. И. и е изпратено на компетентната прокуратура в [населено място] с постановление на прокурора от 25.06.2021г. На 29.12.2021г. жалбоподателката е подала отчет до адвокатския съвет, с който е отчела обема на оказаната правна помощ: представителство и защита по мярката за неотклонение на 11.11.2020г. с времева ангажираност 10 часа в 1 ден след работното време. Адвокатският съвет е извършил проверка на представения отчет и е определил адвокатско възнаграждение в размер на 255 лева НБПП, след което отчетът е изпратен в НБПП, където е заведен с вх.№14102/2021г.Към отчета са приложени всички доказателства, необходими за вземане на решение по него.. С оспореното писмо председателят на НБПП е върнал отчета на жалбоподателката, като е отказал да изплати определеното възнаграждение с мотив, че отчетът не е подаден в едногодишния срок по чл.38, ал.4 от ЗПП, считано от датата 11.11.2020г., когато е извършено единственото процесуално действие от страна на жалбоподателката. В съдебното производство ответникът представя Задължителни указания с изх.№15-12-22-/30.07.2015г., дадени на адвокатските съвети, относно прилагането на чл.38, ал.4 от ЗЗП. Правни изводи: По допустимостта на жалбата Оспореното писмо има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като обективира волеизявление на председателя на НБПП за отказ да се изплати претендирано възнаграждение за оказана праван помощ. Макар и да не е оформено с реквизитите на административен акт, то по съществото си представлява решение по чл.39 от ЗПП и засяга непосредствено по неблагоприятен начин правото на жалбоподателката да получи възваграждение за труда си. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата е допустима като подадена в срок срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице, което има правен интерес от оспорването. По основателността на жалбата В изпълнение на правомощията си по чл.168 от АПК съдът извършва преценка за законосъобразнос тна адм