Решение № 2623 от 29.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11821/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 12620/17.07.2023 г. на СРС, 27 с-в, по гр. д. № 55314/2022 г. е отхвърлен иска, предявен от Д. А. П., ЕГН: ••••••••••, срещу Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройство и представителя му, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.903.195 по КККР на гр. София, с площ 551 кв. м., с номер по предходен план 195, квартал 5А, парцел XI, начин на трайно ползване на имота - незастроен, за жилищни нужди, находящ се в гр. София, район „Лозенец", ул. ••••, с граници на поземления имот: ПИ № 68134.903.2676, ПИ № 68134.903.196, ПИ № 68134.903.191, ПИ № 68134.903.194 и ПИ № 68134.903.2668. Ищцата е осъдена за разноски. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Д. А. П., чрез пълномощника й, в която излага доводи, че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон и противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото е установено, че е владяла имота в период повече от 10 години, считано от 2006 г., необезпокоявано, явно и с намерение да го придобие. Тези факти се установяват от изслушаните пред СРС свидетелски показания. Регулационният статут на имота е установен от приетата пред СРС техническа експертиза. Излага съображения за задълженията на съда по преценка на свидетелските показания и отчитане на тяхната заинтересованост от изхода на делото по чл. 172 ГПК. Поддържа, че в случая съдът е обсъдил избирателно показанията на свидетелите, като е игнорирал част от тях, които са били относими към релевантните факти. Неверен е извода, че не се установява началния момента на владението върху имота от 2006 г. и годината, в която в имота е изградена беседка и пейка - 2011 г., както и че е налице противоречие относно факта на ограждане на имота. Не е съобразено, че фактическата власт върху имота не е отнемана и спрямо нея не са предявявани претенции. Незаконосъобразно съдът е възложил в тежест на ответника да установи правното основание за придобиване на процесния имот, посочено в акта на държавата, както и че той представлява незастроен урегулиран имот. Неправилно в решението е прието, че според заключението на СТЕ по РП няма означено отреждане на имота а частни лица, а той е предвиден за озеленяване и попада в УПИ, за което не е реализирано мероприятието по плана. Неоснователно съдът е направил извод, че имотът е безстопанствен УПИ и като такъв държавата е имала основание да го актува като държавна собственост. Поддържа, че от заключението на СТЕ се установява, че според разписния лист към КП на кв. Хладилника от 1956 г. имотът е бил собствен на С.А., впоследствие на И.И. и В.И., което опровергава тезата на съда, че е налице хипотезата на чл. 6 от ЗС (първоначална редакция) и имотът е преминал в патримониума на държавата, тъй като няма друг собственик. Счита, че ответникът не е доказал фактическите основания за издаването на АЧДС № 11302/21.04.2022 г. След като не е установено, че имотът е бил държавен и по отношение на него не е имало пречки за придобиване по давност, по чл. 79 ЗС, следва да се приеме, че ищцата го е придобила чрез осъщественото от нея необезпокоявано владение. Моли да се отмени решението и искът да се уважи. Претендира разноски за първа инстанция. Ответната страна - Държавата, представлявана от министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на Област София, и чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Счита за несъстоятелни твърденията в жалбата, че съдът е разглеждал избирателно събраните по делото свидетелски показания. Съдът е обсъдил всички показания в съвкупност, неправил е обоснован извод за противоречия в тях, като е съобразил показанията на съпруга на ищцата и на нейната сестра съобразно изискванията на чл. 172 ГПК и е взел предвид евентуалната им заинтересованост от изхода на спора. Оспорва твърденията в жалбата, че Държавата не е доказала основанията за издаване на АЧДС, като счита, че в тежест на ищцата е било да установи, по положителния установителен иск за собственост, че тя е станала собственик на имота на твърдяното основание - давностно владение, осъществено в период повече от 10 години, с намерение за своене на имота, което е изразено явно, недвусмислено, необезпокоявано и непрекъснато спрямо всички. От доказателствата не се установяват посочените предпоставки, напротив - установява се, че ищцата е осъществявала владение епизодично, но не се доказва намерение за придобиване на собствеността. От заключението на СТЕ е ясно, че имотът е занемарен, не е поддържат и е ограден едва след съставянето на АЧДС. Правилно съдът е преценил, че е реализирано хипотезата на чл. 6 ЗС, първоначална редакция. Като безстопанствен имотът е станал държавна собственост по силата на закона. В практиката се приема, че ако по време на отреждане на имота в КП, УРП, РП или друг план имотът е с неизвестен собственик, той се води безстопанствен и преминава в патримониума на държавата, като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. Обоснован е и извода, че имотът няма отреждане за ползване на частни лица, като по плановете е предвиден за озеленяване и е попадал в УПИ, за което е предвидено обществено мероприятие, читалище, кино, кафене. Тъй като имотът е незастроен УПИ, без да е принадлежал на частно лице, държавата е имала основание да го актува като ЧДС. Счита, че тези изводи не се променят от записаното в разписния лист, от който не се установява право на собственост, а единствено е източник на информация кое лице ползва имота към момента на кадастралното заснемане. Позовава се и на мораториума за придобиване по давност на държавен имот до 07.03.2022 г. По тези съображения моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдът е сезиран и се е произнесъл по установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и е допустима. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. С молба - декларация от 04.03.2021 г. от ищцата, адресирана до нотариус, чрез кмета на Столична община, е направено искане за признаване на правото на собственост по реда на чл. 567 ГПК за процесния поземлен имот. При това въззивният съд приема, че възникналият между страните правен спор за собственост на имота, обосновава интерес у ищцата от предявяване на положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като според данните по делото имотът е актуван като държавен. Наличието на предпоставки за придобиването му по давност от ищцата е въпрос по съществото на спора. Представено удостоверение от Областна администрация гр. София от 04.01.2022 г., според което за процесния недвижим имот до 01.06.1996 г. не е имало акт за държавна собственост и акт за общинска собственост. Според удостоверение от Областна администрация гр. София от 16.05.2022 г. за процесния поземлен имот бил съставен акт за частна държавна собственост № 11302 от 21.04.2022 г., съгласно процесния поземлен имот е признат за частна държавна собственост и като бивш собственик на имота е записана държавата. Пред СРС като доказателство е представен е АЧДС № 11302/21.04.2022 г. Според него поземлен имот с идентификатор 68134.903.195 по КККР на гр. София, с площ 551 кв. м., с номер по предходен план: 195, квартал: 5А, парцел XI, е частна държавна собственост на основание чл. 3, т. 5 и чл. 68, ал. 1 от ЗДС, във връзка с чл. 103, ал. 1 и чл. 104, ал. 1, т. 8 ППЗДС, съгласно скица № 15-308384-23.03.2021 г. издадена от СГКК - гр. София, също приета по делото. В скицата е вписано, че процесният поземлен имот няма данни за собственост съгласно от Кадастрален регистър на недвижими имоти (КРНИ). Според АЧДС правата на управление върху имота са предоставени на Областния управител на Област София. Във връзка със спорните факти, по делото е прието заключение по съдебно - техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според експертизата процесния имот идентификатор 68134.903.195, находящ се на ул. •••• е празно дворно място за жилищни нужди. В разписния лист към КП на кв. Хладилника от 1956 г. под № 1, нанесен на кадастр. лист № 546 имотът е записан на С.И.А., впоследствие на И.С.И. и В.С.И. съгласно нот. акт № 17, т. ХХVІІ, дело № 5085/1970 г. Вещото лице е посочило, че процесният имот към момента на огледа е неподдържан, занемарен и необлагородяван - обрасъл е с храсти и саморасли дървета. Няма табели, обозначаващи, че имота е държавен или частен и забраняващи достъпа до него. От заключението се установява, че той е ограден от към двете улици с градинска мрежа на метални колове, като само няколко са циментирани. Вещото лице е посочило, че преди това оградата е била на дървени колове, а сега съществуващата ограда е от около една година. Оградата с поземления имот от север е метална с бетонова основа, като такава е и част от оградата от изток. Останалата част е стена на сграда в съседен имот. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж на леки прозирни огради с височина до 2. 20 м. над прилежащия терен (какъвто е случая). Вещото лице е посочило, че първият регулационен план за м. Драгалевска спирка е одобрен с Указ № 334/16.10.1932 г. за уличната регулация и Зап. № 4771/16.11.1932 г. за дворищната регулация на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. С тази регулация се оформят кварталите и уличната мрежа. Според регулационен и идейно - застроителен план, одобрен със Зап. № 44/27.01.1966 г., бивш имот № 1 от бивш кв. 194 (идентичен с УПИ XI-19, кв. 5а) с идентификатор 68134.903.195 по кадастрална карта) попада в парцел за озеленяване. В следващия регулационен план, одобрен със Зап. № 17/18.01.1975 г. на гл. архитект на София, имотът попада в кв. 5, целият отреден за комплексно жилищно и обществено строителство. Регулационният план, одобрен със Зап. № РД-50-09- 164/23.03.1987 г. на гл. архитект на София, одобрява ЗРКП на м. Драгалевска спирка. Съгласно този план имот № 135 (имот с идентификатор 68134.903.195 по кад. карта) попада в кв. 5, УПИ II - за читалище, кино и кафе. Мероприятието не е изпълнено. Според действащият ЗРКП за местността е одобрен със заповед № РД-50-09- 533/25.11.1993 г. на гл. архитект на София, който е влязъл в сила, процесният имот се обособява УПИ ХІ - 195, кв. 5 а, попадащ в устройствена зона с преобладаващо жилищно застрояване. Експертизата е посочила, че липсват данни за прилагане на този план за процесния имот, нито има данни, че имотът е отчуждаван или са предявени или удовлетворени реституционни претенции за него. Този извод се подкрепя и от удостовереното от СО - район Лозенец в удостоверение от 21.04.2023 г. (л. 76 от делото на СРС), според което няма данни имотът да е отчуждаван, нито има данни да са удовлетворявани претенции по ЗВСОНИ по ЗОЕГПНС или по ЗТСУ и ЗПИНМ и др. По основният спор във връзка със собствеността - дали в полза на ищцата е изтекла необходимата по чл. 79, ал. 1 ЗС 10 - годишна давност за придобиване на процесния имот идентификатор 68134.903.195 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с площ 551 кв. м., с номер по предходен план: 195, квартал: 5А, парцел XI, като съобрази доводите на страните, поддържани и във въззивното производство, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното: По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже, пълно и главно, че е собственик на имот на твърдяното придобивно основание - в случая по давност, а в тежест на ответника е да установи, че са налице обстоятелства, изключващи възможността за ищеца да придобие имота по давност. Тъй като ищцата се позовава на оригинерно придобиване, изцяло в нейна доказателствена тежест е било да установи, че е владяла процесния имот непрекъснато, спокойно, явно и необезпокоявано, с намерение да го придобие в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска, в твърдения период от 2006 г. до 2022 г., което намерение е противопоставено на ответника. При доказване правата на ищцата в тежест на ответника е да установи, че процесният имот е актуван законосъобразно с АЧДС, с който правата за управление на имота са предоставени на Областния управител на област София. В случая се установява, че имота е актуват като държавен с АЧДС № 11302/21.04.2022 г. при твърдения, че няма друг собственик. Следва да се посочи, че актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по силата на някой от визираните в чл. 77 ЗС способи. Следователно съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава за конкретен недвижим имот в патримониума на Държавата. Обстоятелствата, констатирани в акта имат, доказателствена сила до доказване на противното, понеже става въпрос за официален свидетелстващ документ. На основание чл. 179, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти, а именно, че същият е съставен на посочената дата и място от съответното длъжностно лице, че се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от Държавата, когато това основание е конкретно посочено, видът и състоянието на имота, описани в акта. Когато в акта е посочена само правната норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ (както в случая) той няма легитимиращо действие относно правото на собственост на Държавата. (решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г., ІІ г. о. и решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г., ІІ г. о. и др.) Ако Държавата се позовава на издаване на акта за имот, за който няма собственик, доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга първична документация, касаещи собствеността на имота. Констатацията дали един имот е безстопанствен се гради на база липсата на всякакви данни за собственик на имота към влизане в сила на устройствения план (в този смисъл решение № 107/06.01.2017 г. по гр. д. № 2173/2016 г. на ІІ г. о. на ВКС). Ако по време на отреждане със съответния план (кадастрален, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен) един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен. Само тогава е допустимо имотът да премине в патримониума на Държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик, респ. на общината. За разлика от СРС настоящият състав намира, че само при установяване наличието на основания за придобиване на собствеността от Държавата, има смисъл да се обсъжда забраната за придобиване на имота по давност по чл. 86 ЗС и § 1 от ЗД на ЗС. Тъй като Държавата, респ. общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал друг собственик - (решение № 321/14.10.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г., І ГО, ВКС). Следва да се посочи, че в случая, от заключението на СТЕ приета пред СРС се установява, че в разписния лист към КП на кв. Хладилника от 1956 г. под № 1, нанесен на кадастр. лист № 546, процесният имот е записан на С.И.А., впоследствие на И.С.И. и В.С.И. с нот. акт № 17, т. ХХVІІ, дело № 5085/1970 г. Тези записи създават индиция, че процесният имот е имал собственик към 1970 г., поради което не може да се направи категоричен извод, че към момента на актуването му като държавен 21.04.2022 г. за имота е било налице основание да се издаде АЧДС като безстопанствен имот, без данни за друг собственик. Ако не е било налице основание за актуване на имота като държавен, без правно значение за спора е за какъв период е имало мораториум за придобиване на имоти държавна собственост. Безспорно към 01.06.2006 г. е в сила мораториум, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за придобиване на имоти държавна собственост за определен период от време. Срокът на мораториума е удължаван неколкократно. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от ЗР на ЗД на ЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от ЗР на ЗИД на ЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.) и придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост започва да тече отново след влизане в сила на решението на КС на 08.03.2022 г. Както е посочил и СРС, ако се приеме, че имотът е бил държавна собственост, при липса на друг собственик, той не е можело да се придобие по давност, текла според ищцата от 2006 г. до 2022 г. Ако се приеме, че имотът не е следвало да се актува като държавен и за ищцата е текла давност, следва да се посочи, че фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл. 79 от ЗС, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г., при недобросъвестно и 5 г., при добросъвестно владение. Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - т. е. владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е непрекъснато - т. е. владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по скрит начин. Следователно при позоваване на оригинерното придобивно основание давност, на доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране на поведение на собственик (animus). В този смисъл ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. В него се приема, че владението трябва да се демонстрира явно и несъмнително, да се осъществява постоянно/непрекъснато и да няма инцидентен характер, като е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Във връзка с упражняване на фактическа власт върху имота от ищцата пред СРС са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите на ищцата - Б.А.М., сестра на ищцата, Ц.Т.З., приятелка с ищцата от детски години и Е.Г.П., съпруг на ищцата. Съдът намира, че в съответствие с процесуалния закон СРС е ценил тези показания при съобразяване евентуалната заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 ГПК. Свидетелката Б.М. сочи, че се преместила да живее в гр. София през 2011 г., след като баща им починал през 2010 г. и че ищцата живеела на квартира с баща си на ул. Кишинев през 2006 г. Срещу квартирата имало необработваемо място с храсти, в което ищцата била решила да направи колиба на кучето си през 2006 г., понеже хазяйката им не допускала домашни любимци. Описва имота като 500 кв. м. на ъгъл от двете страни на сгради, а една от улиците водела към бул. „Черни връх". Свидетелката дава показания, че ищцата оградила мястото, за да не избяга кучето и да не прави проблеми, а година по - късно кучето починало. Според нея мястото не било много поддържано, но било косено, като било оградено с дървени колци и тънка мрежа като за птици, а по-късно ищцата била подновила оградата с телена мрежа и колци. През 2011 г., като починал баща им, построили малка барака с маси и столчета, където излизали. Преди това на място имало само храсталаци. В момента в имота нямало нищо и не било почиствано от година, понеже сестра й се готвила за изпити. Свидетелката Ц.З., която е приятелка на ищцата от детски години също дава показания, че когато бащата на ищцата починал през 2010 г., тя идвала често до София да я вижда, защото била притеснена за нейното емоционално състояние. Сочи, че през 2006 г. ходила на гости на ищцата в нейната квартира на ул. Кишинев № 5, където живеела с баща си и работела наблизо. След смъртта на бащата на ищцата, с нея ходили заедно в имота, защото навявал спомени на ищцата как баща й берял дръвчетата. Имало две пейки с една масичка, където сядали и пушели. Описва имота около 550 кв. м., квадратен на ъгъл, едната улица била „Банат", а другата „Кишинев", имало и сграда на калкан. Там ищцата около 2010 г. - 2011 г. отглеждала кученце, което починало. През 2011 г. имало кучешка колибка, която ищцата направила, било е чисто и подредено, помагала и с изхвърлянето на отпадъци. В момента имотът бил празен. През м. 04.2020 г. ищцата имала интерес да покани инвеститор да застрои мястото, но се оказало проблем документално, затова разговаряли с нея да възобновят процеса. Свидетелят Е.П., съпруг на ищцата, заявява, че се запознал с ищцата през 2006 г. От както се познават ищцата се грижела за имота, който описва с правилна форма, около 550 кв. м. и граничел с ул. „Банат" и ул. „Кишинев". Дава показания, че имотът бил ограден. Преди това в него ищцата си отглеждала куче. Сочи, че през 2007 г. - 2008 г. в имота имало една беседка и кучешка колиба. Кучето починало през 2011 г., една година след като починал бащата на ищцата, беседката била още 2-3 г. в имота след което изчезнала. Запознал се е с ищцата докато заграждала имота, като първоначалната ограда била със зелена мрежа на квадрати и дървени колци. Въззивният съд също съобразява показанията на свидетелите като съобразява тяхната заинтересованост от изхода на спора, по смисъла на чл. 172 ГПК, доколкото всички свидетели са в близки или роднински отношения с ищцата. Съдът изцяло споделя изводите на СРС, че по делото не се доказва ищцата да е осъществявала постоянно и непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено фактическа власт върху имота с намерение за своене в период от 10 години, считано от 2006 г. Такъв извод не може да се направи от обсъдените по - горе свидетелски показания, както е приел и СРС. От показанията на свидетелите се установява единствено, че ищцата е разхождала кучето си през 2006 г. в имота, поставила в него кучешка колиба и го почистила отново, за да гледа кучето си, което умряло няколко години след това около 2010 г. - 2011 г. В показанията на свидетелите са налице противоречия относно момента на поставяне и наличието на беседка в имота. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено, имотът не е поддържан, занемарен е и няма следи да е облагородяван. Вещото лице е посочило, че имота е обрасъл със саморасли храсти и дървета, а на място съществува ограда едва от около една година. Дори да се приеме, че оградата е изградена от ищцата, това е станало около м. 04.2020 г., с оглед строителни намерения за търсене на инвеститор за застрояване на имота. При тези данни не може да се направи обоснован извод, че ищцата е доказала, че упражнява лично в определен период от време - повече от 10 години, непрекъснато, непосредствено, явно и несъмнено фактическа власт върху имота, при демонстриране на поведение на собственик. Поставянето на кучешка колиба през 2006 г. не може да се приеме за манифестиране на владение и упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Освен това, както се посочи, от свидетелските показания се установява, че около 2010 г. - 2011 г., кучето е починало, а колибата е изчезнала от имота. Предвид изложеното в съвкупност въззивният състав намира за съобразен с материалния закон извода на СРС, че ищцата не доказва основанието на което претендира да е станала собственик на процесния недвижим имот – изтекла в нейна полза давност и искът по чл. 124 ГПК е недоказан, а от там – неоснователен. Доколкото решаващите изводи на въззивният съд съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените разноски, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за направени разноски. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора и направеното искане, право на разноски има ответника. В негова полза съдът присъжда 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК. Така мотивиран Софийският градски съд