Решение № 3128 от 8.10.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 544/2024 г.

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 вр. чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Делото е образувано по жалба на "ФЕНИКС АГРОГРУП" ЕООД, ЕИК 205503139, със седалище и адрес на управление в с. Стрелец, община Горна Оряховица, срещу Решение по жалба срещу отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № 84/20.06.2024 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение като неоснователна подадена жалба с вх. №13524/12.06.2024г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С240004-012-0000040/06.06.2024г., издаден от старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново.

Жалбоподателят оспорва решението, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на публичния изпълнител да отмени наложените обезпечителни мерки поради неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона. Посочва, че наложеният запор по банковата сметка на дружеството в банка „Българо-Американска кредитна банка“ АД, по която му превеждат субсидии от Държавен фонд „Земеделие“, които са несеквестируеми. В този смисъл цитира множество разпоредби на националното законодателство - Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г., Закона за подпомагане на земеделските производители, както и такива от приложимия общностен акт – Регламент (ЕС) №2021/2116г. и Регламент (ЕС) №2021/2115 г. на ЕП и на Съвета от 02.12.2021г. Твърди, че разпоредбите са императивни и като целево предоставени, тези средства от ЕФ са обект на специален режим, единствен овастен да ги получи е земеделския производител – бенефициер, поради което са несеквестируеми и върху тях не може да се провежда принудително изпълнение за погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Отбелязва, че въпреки че в специалната норма на чл. 213 от ДОПК не е предвидена несеквестеруемост на средствата от ЕФ, но Регламентът като пряко приложим за държавите членки, с превес над националното законодателство, изключва възможността получени субсидии да бъдат предмет на принудително изпълнение за публични задължения. Позовава се на практика на други административни съдилища. По тези съображения иска от съда да постанови решение, с което на основание чл. 208 от АПК да се отмени като материално незаконосъобразно обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърдения с него отказ за отмяна на наложените на дружеството обезпечителни мерки.

В открито съдебно заседание представляващият оспорващото дружество не се явява и не се представлява. В представеното писмено Становище с вх. №3913/24.09.2024г. поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира разноски за държавна такса за образуване на делото.

Ответникът – Директор на ТД на НАП Велико Търново, чрез юрисконсулт С., оспорва жалбата. Намира наложения запор за законосъобразен по мотивите, изложени в оспореното решение. Счита постъпващите средства от ЕФ към земеделския производител за секвестириуемо имущество, тъй като не попадат в приложното поле на ЗДБРБ за 2024 година, поради което няма пречка да се проведе принудително изпълнение върху тях. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 208 от ДОПК за отмяна на обезпечението. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди процесното решение като законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ, за което представя списък с разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

За събиране на публични задължения на дружеството-жалбоподател в ТД на НАП – Велко Търново е образувано изпълнително дело № 200943312/2020г. за събиране на неплатени в срок публични задължения в общ размер на 13 876, 74 лв., от които главница 13 589, 37 лв. и лихва 287, 37 лв. към 16.11.2020г. На дружеството е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №С200004-048-0127413/16.11.2020г., връчено по електронен път на 02.04.2021г. Издадени са 5 броя разпореждания за присъединяване към посоченото изпълнително дело, поради което размера на задължението се е увеличил (Разпореждане за присъединяване с изх. №С210004-105-0113225/20.04.2021г.; Разпореждане за присъединяване с изх. № С220004-105-0005717/14.01.2022г.; Разпореждане за присъединяване с изх. № С220004-105-0271776/19.07.2022г., Разпореждане за присъединяване с изх. № С220004-105-0433660/15.11.2022г., Разпореждане за присъединяване с изх. № С230004-105-0494140/11.12.2023г.).

Публичен изпълнител при същата ТД е изследвал имущественото и финансовото състояние на дружеството в информационните масиви на НАП. Преценил е, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане, поради което е наложил обезпечителни мерки върху имущество на длъжника както следва:

1. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210004-022-0026793/20.04.2021г. публичният изпълнител наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от 11 210, 59 лв. лв., от които главница 10 403, 23 лв. и лихва 807, 36 лева към 20.04.2021 г. В тази връзка е изпратено Запорно съобщение до банката с изх. №С210004-003-0018451/20.04.2021г., получено на 21.04.2021. В отговор е посочено, че запорът е наложен, както и че са наложени запори за други задължения, предхождащи запора на приходната агенция.

2.С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220004-022-0000407/14.01.2022 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „Първа Инвестиционна банка" АД в размер на 23 062, 79 лв., от които главница в размер на 21 007, 35лв. и лихва 2 055, 44 лв. До банковата институция е изпратено Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК, получено на 21.01.2022г.

Издадено е разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № С220004-029-0047274/15.11.2022 г. за сумата от 23 06279 лв.

С разпореждане изх. № С220004-125-0334884/24.11.2022 г. на публичен изпълнител е разпоредено разпределение на постъпило плащане в размер на 2 210 лв. от 23.11.2022г. за погасяване на конкретно посочени публични задължени на дружеството.

3.Последвало е Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230004-022-0066000/13.09.2023 г., представляващи запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление находящи се в банкови сметки на длъжника в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД в размер на 23 386, 84 лв. До банката е изпратено Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК с изх. № С230004-003-056050/13.09.2023 г., връчено по електронен път на 13.09.2023г.

4. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230004-022-0094818/20.12.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД в размер на 25 805, 01 лв. До банката е изпратено Запорно съобщение с изх. № 230004-003-0079566/20.12.2023 г. за сумата в размер от 25805, 01 лв. Същото е потвърдено за получено и запорът е наложен, съгласно писмо с №С230004-000-0635001/28.12.2023г. на експерти запори при ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД.

С молба с вх. №С240004-000-0294897/05.06.2024г. длъжникът по изпълнително дело № 200943312/2020 г. е поискал частично вдигане на запора на банковата си сметка в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД по отношение на изплатените субсидии от Държавен фонд „Земеделие“ с доводи, че сумите, които постъпват по посочената банкова сметка, са плащания от европейските земеделски фондове, и са несеквестируеми. От страна на публичния изпълнител е издаден Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №С240004-012-0000040/06.06.2024г., в който подробно са обсъдени изложените от длъжника възражения. Посочено е, че субсидиите, изплащани на земеделските производители, могат да служат като обезпечение, съгласно писмо/указание от ЦУ на НАП с изх. № П-24-36-9#/05.06.2019 г. Изложени са доводи, че предвидените помощи на земеделските производители, предоставени от ДФЗ, не са средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги и не се обхващат от приложното поле на чл. 94 от ЗДБ на РБ. Според органа липсва забрана за обезпечаване и принудително изпълнение върху субсидии, получени от земеделските производители. Намерено е, че финансовите средства, предоставяни от ЕС чрез РА на земеделски производители, са секвестируемо имущество и поради това е допустимо принудително изпълнение за погасяване на публични вземания върху тези средства. Този отказ на старши публичния изпълнител е връчен на дружеството – длъжник по електронен път на 07.06.2024г.

В законоустановения срок по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК до Директора на ТД на НАП – В.Търново е подадена жалба вх. № 13524/12.06.2024 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново против постановения Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№С240004-012-0000040/06.06.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново.

С Решение № 84/20.06.2024. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново жалбата срещу Отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки е оставена без уважение жалбата и е потвърден като правилен и законосъобразен Отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №С240004-012-0000040/06.06.2024г., издаден от старши публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Велико Търново. Намерил е за правилна преценката на публичния изпълнител, че средствата в банковата сметка на дружеството в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД са секвестируеми и спрямо тях е допустимо публично изпълнение за погасяване на публични задължения. В мотивите на процесното решение органът се е позовал на разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, която изключва прилагането по аналогия на чл. 444 от ГПК, уреждаща несеквируемостта. Според органа, в процесния случай няма данни да са налице предпоставките на чл. 100, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и тази разпоредба не е възпроизведена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г., т.е. дори сумите да са били несеквестируеми според ЗДБ на Република България за 2023г., такава защита не е предвидена със закона за бюджета през 2024г. и същите са секвестируеми. В решението си Директорът на ТД на НАП – В. Търново посочва още, че изплащаните суми на земеделските производители чрез ДФЗ, със средства на Европейския съюз /ЕС/, не съставляват средства, отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, т. е. европейското финансиране на тези лица не се обхваща от приложното поле на ежегодния ЗДБ на РБ. Прието е, че чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. не въвежда допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл. 213 от ДОПК, както и че посочените от жалбоподателя постъпления по банковата сметка не са сред изключенията предвидени с разпоредбата. Органът се е позовал и на т. 16 и т. 17 от Решение на СЕС от 25 октомври 2007 година по дело С-427/05 (Agenzia delle Entrate - Ufficio di Genova 1 срещу Porto Antico di Genova SpA) по тълкуване на Член 21, параграф 3, втора алинея от Регламент № 4253/88, според което се допуска национално данъчно законодателство, съгласно което субсидиите, изплащани от структурните фондове на Общността, се включват при определянето на облагаемия доход. Цитирано е и Определение на СЕС (шести състав) от 28 април 2016 г. (преюдициално запитване от Augstaka tiesa — Латвия) — Verriers Pudans/Valsts ienemumu dienests (Дело C-462/15), според което чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (ЕО) № 1290/2005, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 следва да се тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложение I към този регламент, се облагат с данък върху доходите. Няма данни за датата на връчване на решението на оспорващото дружество, като от органа е представено единствено придружителното писмо.

Срещу така постановеното решение „ФЕНИКС АГРОГРУП“ ЕООД подава жалбата чрез органа на 08.07.2024г., видно от пощенското клеймо на приложения плик /л.8 от делото/, въз основа на която е образувано настоящото дело.

На основание чл. 163, ал. 3 АПК вр. чл. 170, ал. 1 от АПК вр. пар. 2 от ДР на ДОПК на ответника е указано, че върху него лежи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и за компетентността на органа, издал оспорения акт и данни за връчването на същия (известие за доставяне). На основание чл. 163, ал. 3 АПК вр. пар. 2 от ДР на ДОПК на жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с писмо с изх. № 15940#1/16.07.2024 г. от ТД на НАП - Велико Търново и приложените към жалбата.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта, имаща правен интерес от оспорването, при спазване на принципа за задължително оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред, съгласно чл. 197, ал. 1, вр. чл. 208, ал. 2 от ДОПК.

Въпреки дадените от съда изрични указания на ответника с определението от 05.08.2024г., в представената по делото преписка по издаване на оспорения акт не се съдържат данни за връчване на процесното Решение № 84/20.06.2024. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, с оглед на което съдът приема, че жалбата срещу него е подадена в преклузивния 7 - дневен срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Горното налага извода за нейната допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

На основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът за отмяна на обезпечението се обжалва по реда на чл.197 от ДОПК. Следователно, в случая отказът подлежи на задължителен контрол по административен ред пред директора на съответната ТД на НАП, а неговото решение, с което се потвърждава този отказ, според чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 197 ДОПК се очертава, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са отказът на ПИ за отмяна на ОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. В тази връзка, съдът на основание чл. 168 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва да прецени дали при издаването на двата административни акта са спазени изискванията за законосъобразност - наличието на компетентност на органа, постановил съответния акт; изискването за писмена форма и реквизити; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им.

След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия в ДОПК. Решението е издадено в писмена форма, в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, след проведено задължително производство по обжалване на действията на публичния изпълнител. Изложени са подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на НАП да потвърди обжалвания пред него отказ.

Обжалваният пред административния орган отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки също е издаден от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - гр. Велико Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, и в рамките на правомощията му по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Същият е изготвен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, както и фактически и правни основания за издаването му.

При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 197, вр. чл. 208 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила при постановяване на отказа за отмяна на обезпечението и потвърдителното решение на Директора на ТД на НАП-В.Търново.

По делото не са спорни от фактическа страна обстоятелствата, че жалбоподателят има непогасени ликвидни и изискуеми публични задължения. Не се твърди погасяването им или друго активно поведение на длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда съществува. Не се твърди и наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на чл.208, ал.1 от ДОПК.

Не е спорно също, че дружеството - жалбоподател е получавал безвъзмездна финансова помощ от Държавен фонд "Земеделие" за дейността си като земеделски производител, като последното обстоятелство се установява и от приетото по делото извлечение от сметката на „Феникс Агрогруп“ ЕООД в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД за периода 01.12.2023г. – 30.05.2024г./л.17 от делото/. С Постановлението за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230004-022-0094818/20.12.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковата сметка на дружеството - жалбоподател в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД за сумата от 25 805, 01 лева (общият размер на публичните вземания), като до банковата институция е изпратено Запорно съобщение изх. № 230004-003-0079566/20.12.2023 г. и запорът е наложен, съгласно приложеното писмо с №С230004-000-0635001/28.12.2023г. от ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД.

Според оплакванията в жалбата, в запорираната сметка на жалбоподателя ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА" АД постъпват само суми от Държавен фонд "Земеделие", които средства са обект на специален режим на несеквестируемост, с оглед на което не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични държавни вземания. Според оспореното решение на ответника, наложеният от публичния изпълнител запор върху банковите сметки на жалбоподателя в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД е законосъобразен, тъй като субсидиите от ДФЗ са секвестируеми и спрямо тях е допустимо публично изпълнение за погасяване на публични задължения, позовавайки се на чл. 11 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г., практика на СЕС относно облагаемост на субсидиите с данък върху доходите и на чл.213 от ДОПК, при липса на предпоставките по чл. 208, ал. 1 от ДОПК.

Така основният спорен между страните въпрос се свежда до това дали плащанията от Държавен фонд "Земеделие" представляват секвестируемо имущество, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение.

Съдът намира оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърдения с него отказ за отмяна на обезпечителните мерки – запор на банковите сметки на длъжника ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД досежно получените средствата от ЕФ, за материално незаконосъобразен по следните мотиви:

Видно от представения от жалбоподателя заверен препис на извлечение на банковата сметка на дружеството в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД за периода 01.12.2023г. – 30.05.2024г., постъпленията са единствено от ДФ „Земеделие“ с основание „ОПДУ 2023“ и „подкрепа ликвидност 2024“, като изплатената сума за периода възлиза общо на 5 719, 07 лв. с лихвата (0, 03лв). Или иначе казано, изплатените към дружеството средства са субсидия по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за Кампания 2023г.

Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. В разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично на чл. 444 от ГПК, е прогласен принципът за пълната секвестируемост на имуществото на длъжника. Докато чл. 444, т. 8 от ГПК предвижда, че изключение от този принцип следва да бъде предвидена изрично в закон, то специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда възможност за такива изключения и в частност относно субсидиите от Държавен фонд "Земеделие" към земеделските производители. Въпреки това, съдът намира, че приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както националното законодателство, така и правото на Европейския съюз.

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) са уредени различни форми на финансово подпомагане на същите оператори, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет на Република България и от бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение. По своето естество и предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на ЗП, също са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране. Според предвиденото в чл.11а, ал.1 т. 2 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България, извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика/ОСП/.

На ниво общностно право, Регламент /ЕС/ № 1306/2013 съдържа уредбата на финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика. Според изложеното в преамбюлната част на този Регламент, бюджетът на Съюза следва да финансира разходите по Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от същия Регламент, с оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет на Европейския съюз. В този ред на мисли следва изводът, че получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии от европейските фондове, чрез Държавен фонд „Земеделие“, в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз, което също е целево.

Според разпоредбата на чл.11 от приложимия Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициерите на тези плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата от ЕС в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. От тук следва правният извод, че финансирането е и целево. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициера - земеделски производител, и да се употребят за целта, за която са отпуснати - влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициерите, вкл. публични такива. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Целта на финансирането е именно подпомагане на земеделските производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от Държавен фонд „Земеделие“ съставляват целево финансиране, чиято функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител. Изразходването на отпуснатите целеви средства от ДФ "Земеделие" подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата. Тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер. Изводът, който се налага е, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, като целево предоставени, са обект на специален режим и са несеквестируеми.

Съдебната практика е константна, че Регламентът е акт с общо приложение, който се прилага пряко в държавите – членки на ЕС. Това в случая означава, че цитираната норма на чл.11 от Регламент ЕС №1306/2013г. дава право на жалбоподателя да се позове на нея пред орган на държава - членка и да обоснове несеквестируемостта на тези субсидии, за което говори правото му единствен да ги получи и то в пълен размер. Освен това, да иска от съда да я приложи, когато национална правна норма й противоречи. Това произтича от принципа на примата на правото на ЕС, който изисква от националните съдилища да защитят правата, които ЕП дава на гражданите на държавите членки, дори когато национални правни норми му противоречат.

Изплатената на земеделския производител субсидия по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ е за Кампания 2023г., като извършените преводи по сметка на жалбоподателя в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД са от дати 22.12.2023г., 28.03.2024г., 09.05.2024г. и 20.05.2024г. В нормата на чл. 100, ал. 1 и ал. 2 от ЗДБ на Република България за 2023 г.(отм.) е предвидена забрана целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Независимо че плащанията от ЕФ чрез ДФ "Земеделие" не покриват в пълнота нормативната защита от принудително изпълнение по чл. 100, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.(отм.), да се приеме обратното означава да се допусне противоречие с нормата на чл. 11 от Регламент ЕС № 1306/2013 г. и цялостната логика на публичното целево финансиране на земеделски производители със средствата от фондовете на ЕС. Цитираната норма от ЗДБ на Република България за 2023 г.(отм.) не е възпроизведена в Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г., но режимът на несеквестируемост се извежда от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., който е с пряко приложение (чл. 288 ДФЕС), като разпоредбите му относно целевото разходване на средствата от Фондовете за финансиране на земеделските разходи от земеделските производители изключват принудителното изпълнение върху получената помощ за погасяване на публични вземания. Средствата са обект на специален режим и са несеквестируеми, аналогично на забраната по чл. 100, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.(отм.). В крайна сметка тези средства на ЕС не са отделени за финансиране на бюджета на държавите членки и не могат да се ползват с цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство, и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не може да бъде насочено принудителното изпълнение. В този смисъл е Решение № 143/25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г. по описа на ВКС, III гр. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което не е задължителна съдебна практика, но се споделя от настоящия състав. Не става въпрос за същинско противоречие, а за същностна черта на европейското право, което е правна система, която действа едновременно с националното законодателство.

В мотивите на постановения Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №С240004-012-0000040/06.06.2024г., публичният изпълнител се е позовал на писмо/указание от ЦУ на НАП с изх. № П-24-36-9#/05.06.2019 г., но същото има единствено вътрешноведомствен характер и няма превес над европейското законодателство и националното такова. Тезата на ответника, основана на отговорът на поставен въпрос в решение на СЕС (четвърти състав) от 25 октомври 2007 г. по дело С-427/05 (т.16 и т.17) и Определение на СЕС (шести състав) от 28 април 2016г. по дело С-462/15, не променя извода на съда досежно несеквестируемастта на тези средства предвид произхода и характера на същите. Без правно значение е обстоятелството, че длъжникът – земеделски производител разполага с възможността да поиска замяна на обезпечителната мярка или разрешение част от постъпилите или постъпващите суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания, защото това не променя извода, че запорираните средства са с несеквестируем характер и не могат да бъдат обект на обезпечение или принудително изпълнение.

На ниво европейско законодателство е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън посоченото в нормата на чл. 213 от ДОПК. Видно от Закона за държавния бюджет, структурата на същия не включва попълването му със средства от ЕСИФ по този ред - чрез принудително изпълнение върху публично целево финансиране от фондовете на ЕС. Веднъж преведена субсидията не спира да бъде целева и не се превръща в парични средства, по отношение на които могат да се провеждат обезпечителни мерки, нито могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение. По същия начин и издръжката или пенсията, или обезщетението до несеквестируемия размер се изплаща в пари, но и те имат такъв характер, поради което не подлежат на обезпечителни мерки. Изразходването на отпуснатите целеви средства от Държавен фонд "Земеделие", подлежи на контрол по отделен ред, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, респ. до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това, тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

В случая, видно от Извлечение от банковата сметка на дружеството в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ /л.17 от делото/ е, че по нея не са постъпвали други суми, извън тези от ДФ „Земеделие“, които се явяват несеквестируеми вземания и върху които не се допуска принудително изпълнение. Принципно запорът е възможен и законосъобразен при спазване на параметрите на несеквестируемостта, но по делото не се доказа в сметката да са постъпили други суми. Поради което основателно жалбоподателят твърди, че неговите права са засегнати, като е запорирано несеквестируемо имущество. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления.

Несекверистируемостта на средствата, представляващи целево подпомагане от ДФ „Земеделие“, обуславя незаконосъобразност на оспорваните актове - Решението на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и отказа на публичния изпълнител за отмяна на обезпечението, поради противоречи с материалния закон, и е основание за тяхната отмяна до размера на получаваните от жалбоподателя субсидии.

Правомощията на решаващия орган и съда при обжалване на отказ за отмяна на обезпечението са изрично визирани в разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, където се посочва, че съдът отменя обезпечението, при наличието на посочените в разпоредбата условия. Ето защо, в конкретния случай следва да бъде отменено и постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника „Феникс Агрогруп“ ЕООД - постъпващите от Държавен фонд "Земеделие" суми от субсидии по посочената в ПНОМ банкова сметка в ТБ „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“.

При този изход на делото разноски на ответната администрация не следва да се присъждат. Своевременно заявено и основателно предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, е искането на оспорващото дружество за присъждане на разноски, като в случая се претендира единствено заплатена държавна такса за образуване и разглеждане на делото в размер на 50, 00 лева. На основание чл. 144 от АПК вр. §1, т.6 от ДР на АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК следва да бъде осъдена Национална агенция за приходите да заплати на жалбоподателя сумата от 50 лева разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, пети състав