Решение № 1630 от 24.7.2019 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2251/2018 г.

Производство пред първа инстанция. Образувано е по жалба на В.Г. Г., •••, със съд.адрес •••, чрез адв.В.Д., против Заповед № 18-4364 от 31.05.2018г. на На­чалник Служба Геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр.Пловдив към Аген­цията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), за изменение на кадастрал­ната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти на гр.Асеновград, представлявано заличаването на схема на самостоятелен обект в сграда и нана­сянето на нови схеми на самостоятелни обекти, находящи се в сграда с иденти­фикатор № •••, като искането е за цялостна отмяна на заповедта. Подробни съображения се излагат в жалбата до съда и от процесуалния предста­вител на оспорващия в хода на делото и в представените от него писмени бележ­ки. Изложените съображения са свързани с обстоятелството, че новонанесения самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••• не съставлява самостоятелен обект на кадастъра по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗКИР – същият няма самостоятелно функционално предназначение, съответно че данните относ­но втория новонанесен самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702. 513.72.2.5 не отговарят нито на фактическото, нито на правното положение – гра­фичното му изображение не съответства нито на реалната ситуация, нито на пра­вата на собственост на лицата, записани в КР като единствени носители на право­то на собственост по отношение на него, претендират се права на собственост по отношение на реално обособена част от същия. Претендират се разноски. Пред­ставя и списък по чл.80 от ГПК. Ответникът – Началник СГКК – гр.Пловдив, при изпращането на жалбата в съда е изразил становище, че Заповедта е законосъобразна – постановена при стриктно спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, като настоява да се приеме, че на нито един етап от производството не е заявен спор за материално право, а и не са ангажи­рани доказателства в тази връзка. Настоява за оставяне без уважение на жалбата и присъждане на сторените разноски /доказателства за такива не са представени/. Заинтересованите страни – Ю.Т. и Р.Т., чрез процесу­алните си представители изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени както в хода на делото, така и в представе­ната по делото писмена защита. Застъпва се тезата, че новонанесените самос­тоятелни обекти имат точните си очертания съобразно одобрения архитектурен проект за сградата съобразно чл.44 ал.1 от ЗКИР, като законодателят е дал при­оритет на строителните книжа, данните за площите и собствеността са съответни на представените документи за собственост съобразно чл.27 ал.1 т.3 от ЗКИР. Няма как да се вземе в предвид фактическото положение относно преграждането на гаража, предвид липсата на строителни книжа за разделянето му на два обект. Оспорват се изцяло и твърденията относно втория новонанесен самостоятелен обект. Настоява се за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспорената заповед. Претендират се разноски. Представят списък по чл.80 от ГПК. Заинтересованите страни – Й.Г., Г.Г. и Р.Г. /конституирани на мястото на починалия в хода на процеса техен пра­водател К.Г. Г./, изразяват становище за основателност на подадената жалбата, съображенията за което са изложени в депозираното писме­но становище и са идентични с тези в жалбата до съда. По допустимостта. Според приетата по делото административна преписка оспореният админи­стративен акт е връчен на жалбоподателя на 04.06.2018г., като в този смисъл жалбата му, подадена чрез СГКК- Пловдив изпратена по пощата на дата 18.06. 2018г. /така пощенски плик на л.8/, следва да се приеме, че е депозирана в рам­ките на законоустановения срок. Освен това жалбоподателят /наред междувпрочем и с Т. и с К.Г./ е бил записан в КР /л.53-55/ до стореното изменение като носител на право на собственост по отношение на заличения самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••, на мястото на част от който са нане­сени и но­вите обекти на кадастъра, т.е. същият е заинтересовано лице по чл.54 ал.1 от ЗКИР по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКИР. Ще се касае до изнесеното в писмените бележки на процесуалния предста­вител на заинтересованите страни – Ю. и Р. Т., следва изрично да се посочи, че предмет на стореното изменение, т.е. на Заповедта на ответника, не е притежаваният от тях самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 00702. 513.72.2.2, съставляващ жилище-апартамент в процесната града. Следователно, като подадена в законоустановения за това срок и от заин­тересовано лице, съответно при наличието на правен интерес жалбата се явява ДОПУСТИМА. По същество. Разгледани по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Преди всичко тук следва да се посочи, че съобразно императивната разпо­редба на чл.168 от АПК при разрешаването на правни спор, с който е сезиран, съдът не е ограничен да обсъжда единствено и само основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. За избягване на повторения в това изложение, следва да се посочи и че приложимите правни норми цитирани в съдебния акт са тези в редакцията на ЗКИР след изм. и доп. с ДВ бр.42 от 22.05.2018г., в сила от 22.08.2018г. Според чл.51 ал.1 от ЗКИР „Кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. Из­менения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки; 3. (нова – ДВ, бр. 57 от 2016 г.) явна фактическа грешка“, като компетентността да издаде заповедта за изменение на КК и КР в хипотезата на отстраняване на „непълноти или грешки“ е възложена от законодателя на Началника на съответната СГКК по местонахождението на имота /чл.54 ал.4 от ЗКИР/. По делото не се спори, че актът в този смисъл е издаден от компетентен ор­ган – Началника на СГКК – гр.Пловдив. Всъщност с оспорената пред съда Заповед № 18-4364 от 31.05.2018г. ответникът на основание чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР и Заповед № РД-13-15 от 27.01.2015г. на Изпълнителния Директора на АГКК във връзка със заявление вх. № 01-103510 от 22.03.2018г. на Ю.Т. и приложените към него документи и материали определени от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържание­то, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регист­ри /наричана по-долу само Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г./, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Асеновград, одобрена със Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, изразяващо се в, както следва: Нанасяне на нови самостоятелно обекти в КККР: Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••.5, площ по документи: 13, 2 кв.м., с начин на трайно ползване: Гараж в сграда, соб­ственост на Р.И.Т. и Ю. С.Т., въз основа на до­кумент: нотариален акт № 7, том IV, рег. 1190, дело 686 от 18.06.1999г., издаден от Служба по вписванията гр.Асеновград и Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••, площ по документи: 10, 2 кв.м., с начин на трайно ползване: За склад, собственост на Р.И.Т. и Ю.С.Т., въз основа на документ: нотариален акт № 7, том IV, рег. 1190, дело 686 от 18.06.1999г., издаден от Служ­ба по вписванията гр.Асеновград Заличаване на самостоятелен обект в сграда: Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••, площ по документи: няма данни, с начин на трайно ползване: Жилище, апарта­мент, собственост на К. Г. Г. въз основа на документ: Нотариа­лен акт № 192 от 09.03.1992г., В.Г. Г. въз основа на доку­мент: Нотариален акт № 403 от 12.06.1990г., Ю.С.Т., въз основа на документ: Нотариален акт № 26 от 18.06.1999г. и Р.И.Т., въз основа на документ: Нотариален акт № 26 от 18.06.1999г. Съобразно мотивите на заповедта, същата е издадена въз основа на про­ект за изменение на КК и КР, изготвен от правоспособно лице във връзка с кон­статации за допусната непълнота и грешка в КК и в КР относно схемите на самос­тоятелните обекти на ет.1 /приземен/ в сграда с идентификатор № •••. Изготвеният проект отговаря на ЗКИР и Наредба № РД-05-20-5 от 15.12.2016г., като изготвените схеми на новите обекти на кадастъра – гараж и склад съответст­ват на приложения към преписката чертеж от архитектурното разпределение на приземния етаж. Отречено е подаденото възражение от В.Г., с аргу­мента че за схемите на самостоятелни обекти в сгради не се прилагат изисквания­та за точност и от тях не се извличат данни за размери, а в случая тези данни се извличат от представените документи за собственост с позоваване и на чл.27 ал.1 т.3 от ЗКИР. Всяко административно производство започва по молба на заинтересовано лице. В конкретния случай заявлението е подадено от Ю.Т., като не се спори, че същото е придружено от необходимите за това документи. След уведомяването му заинтересованата страна В.Г. е въз­разил изрично, вкл. е приложил и доказателства, относно размера на площта на обекта с проектен идентификатор № •••.5, с аргументи и относно спор касателно обема на собствеността по отношение на реално обособени части от този обект с Т., с представени документи за собственост /договор от 1970г. и последващите нотариални актове, от които черпи правата си/, както и липсата на основание за нанасянето на втория са­мостоятелен обект, с аргументи, че не е такъв по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗКИР. Тези аргументи касателно новонанесения обект с проектен идентификатор № •••.5 необоснована са отречени от ответника, при което същият е издал заповедта при неправилно приложение на материалния закон в тази й част, съответно правилно е приложил материалния закон в частта относно нанасянето на самостоятелен обект с проектен идентификатор № •••. Видно от приложените писмени доказателства, вкл. и документите за собст­веност на всички страни в процеса и одобрения архитектурен проект за процес­ната сграда при одобряването на КК и КР е допусната грешка по смисъла на § 1 т.13 от ДР ЗКИР относно нанасянето на приземния етаж като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••• с предназначение жилище – апар­тамент. Съобразно писмените доказателства, вкл. и приетото по делото заключение по допусната СТЕ /което съдът кредитира като компетентно дадено и съответно на събрания доказателствен материал по делото/, такъв самостоятелен обект в приземния етаж на сградата няма и никога не е имало, а съобразно издадените строителни книжа и документите за собственост на стра­ните се касае до приземен етаж, състоящ се от две складови помещения и два га­ража /съобразно одобрения архитектурен проект/, съответно описани като гараж с площ от 13, 20 кв.м. и стая с площ от 10, 70 кв.м. откъм улицата /данни­те от документа за собственост на Т., респ. „двете лицеви откъм улицата помещения, означени в скицата към описа за ценообразуване с №№ 4 и 5“ съгласно Договорът от м.Октомври 1970г., вписан на 15.10.1970г., л.26/ и още три броя помещения от приземието откъм дво­ра с обща площ от 60, 70 кв.м. /данните от документите за собстве­ност на заинтересованите страни в процеса и посочения договор, където са посочени като „всички останали помещения, извън посочените в т. I на настоящия договор, посочени и означени в скицата към описа за ценеобразуване с №1, № 2 и № 3/, които не са нанесени като самостоя­телни обекти /разбира се това не е било и предмет на административното производство/. Т.е. налице е несъответствие в данните относно приземния етаж в процес­ната сграда, които са съществували към датата на одобряване на кадастралната карта и регистри спрямо действителното състояние. Така изложеното, залегнало и в обяснителната записка към проекта, според съда обосновава категорично наличието на „непълнота и грешка“ по смисъла на закона в одобрените и влезли в сила КК и КР на гр.Асеновград – т.е. на лице е правното основание по чл.54 ал.1 и ал.4 от ЗКИР. В чл. 27, ал. 1, т. 1 и 2 ЗКИР са посочени основните кадастрални данни за сграда и за самостоятелните обекти в нея. Според този състав на всяко едно от помещенията, предвидени за изграж­дане по одобрения архитектурен проект на приземния етаж с предназначение по същия проект – съответно гараж и склад /като тук напълно несъстоятелно се под­държа тезата от оспорващите, че се касае до „стая“, при положение че данни за промяна относно предназначението на този обект, определено с представените строителни книжа, сторено по съответния за това ред няма/, съставлява самос­тоятелен обект на ка­дастъра по смисъла на § 1 т.1 от ДР на ЗКИР и съжденията в жалбата относно новонасения самостоятелен обект в сграда с нов идентификатор 00702513.72.2.6 за противното са неоснователни. Съобразно легалното определени на § 1. т.1 от ДР на ЗКИР „По смисъла на този закон: "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата ин­фраструктура" е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение“, в случая вкл. и съобразно данните от приложените документи за собственост на всяка една от страните процесните обекти безспорно са обект на собственост, същите състав­ляват обособена част от сградата и имат самостоятелно функционално предназ­начение, определено с одобрения архитектурен проект, по аргумент и от Прило­жение № 4 към чл.16 ал.3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., т.3 Самос­тоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура и § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ. Или принципно всеки един от обектите, предвидени по архитектурния проект на приземния етаж от процесната сграда съставлява недвижим имот, обект на ка­дастъра – чл.23 т.3 от ЗКИР и следва да се заснемат като такива с отделен иден­тификатор. Схемите за самостоятелни обекти в сграда следва да съответстват на пра­вилата по чл.27 ал.1 т.3 ЗКИР и чл.17 ал.6 и ал.8 и приложение № 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. На тези изисквания безспорно отговаря одобрената схема на самостояте­лен обект в сграда с идентификатор № •••, като отговор на единст­вения спор между страните по отношение на този самостоятелен обект – е ли е той такъв и подлежи ли на нанасяне в КК и КР на гр.Асеновград, бе даден по-горе в това изложение и съдът не възприема тезата на жалбоподателя. Предвид изложеното в тази й част Заповедта на ответника се възприема като постановена и при правилно приложение на материалния закон. Не така стоят нещата обаче с одобрената схема на самостоятелен обект с идентификатор № •••Исканото изменение е в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР - при непъл­нота или грешка в одобрената през 2004 г. КККР на гр. Асеновград, поради което за одобряването му не трябва да има спор за материално право между собстве­ниците и носителите на ограничени вещни права върху недвижимите имоти – предмет на изменението, по аргумент от чл.54 ал.1 и ал.2 ЗКИР. В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и ка­дастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл.70 ал.4 от Наредба № РД – 02 – 20 - 5 от 15.12.2016 г. В случая от събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че между заинтересованите страни Т. и останалите участници в процеса е на­лице спор за материално право по смисъла на легалното определение на това по­нятие, дадено с новелата на § 1, т.16 от ДР на Наредбата, а именно „Спор за ма­териално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изме­нение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съот­ветстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производ­ство.“ Така по делото е безспорно установено, че границите на новозаснетия в ка­дастъра самостоятелен обект № 00402.513.72.2.5, макар и определени съобразно прави­лото на чл.44 ал.1 от ЗКИР и чл.17 ал.6 т.1 от Наредбата № РД – 02 – 20 - 5 от 15.12.2016г., не съответстват на правата на собственост на заявителя, съглас­но приетите нотариални актове, респ. Договор от 1970г., като същевременно при из­рично възражение за противното от заинтересованата страна Г. същият обект е заснет именно по границите му по архитектурен проект /така заключение­то на вещото лице/, като данните за площта му са взети от доку­мента за собстве­ност единствено на заявителя при което обект със застроена площ от 32, 51 кв.м. /съответно светла площ от 27, 98 кв.м., така заключението на вещото лице/ е зас­нет единствено с площ от 13, 2 кв.м., съответно е вписан като собственост единст­вено и само на Т., при категорични доказателства, за притежаването на права по отношение на него и от страна на останалите заинте­ресовани страни и по-голяма негова площ. Или безспорно е установено несъответствие в данните на този обект и на­личие на спор за материално право - заявителят се легитимира като собственик на обект с площ 13, 2 кв. м., а от представения по делото одобрен архитектурен проект е видно, че застроената площта в действителност 32, 51 кв. м., т. е. за уста­новената разлика не е представен документ за собственост. Скицата проект е из­работена върху площ, значително по-голяма от това, което реално притежава ка­то собственост жалбоподателят, затова административният орган е следвало да постанови отказ от нанасянето на този самостоятелен обект като едно цяло до разрешаването на спора за собствеността /като се държи сметка и че органът не може да променя скицата проект/. Още повече, че по делото са налични данни и за реалното обособяване на този гараж на две части и ползването им съобразно това, и доказателства за сво­еобразна „делба“ между първоначалните съсобствениците /л.26/ извършена още през 1970г. при строежа на сградата, от който акт произтича и въпросното „разде­ляне“ на спорния гараж, съобразно „скица към описа за ценообразуване“, в която връзка не са изискани каквито и да би доказателства от ответника, съоб­разно пра­вомощията му по чл.70 ал.2 от Наред­ба № РД– 02 – 20 - 5 от 15.12. 2016г. Консеквентно на изложеното оспореният индивидуален административен акт следва да бъде частично отменен като неправилен и незаконосъобразен от­носно стореното с него нанасяне на нов самостоятелен обект с идентификатор № •••.5 в КК и КР на гр.Асеновград, като бъде оставена в сила заповедта в останалата й част като правилна и законосъобразна. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбопода­телят следва да бъде осъден да заплати на заинтересованите страни Ю. и Р.Т. половината от сторените разноски по делото в размер на 360 лева /при пълен размер на разноските 720 лева, уговорено и заплатено адвокатско въз­награждение за един адвокат, л.82-84/. При този изход от производството на основание чл.143 ал.1 от АПК във вр. с § 1 т.6 от ДР на АПК, Агенцията по геодезия, картография и кадастър – гр.София Пловдив /юридическо лице, съгласно чл.10 ал.1 от ЗКИР/ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя половината от направените в производството раз­носки или сумата от 430 лева /при пълен размер на посените разноски от 860 ле­ва, от които 600 лева уговорен и изплатен адвокатски хонорар, л.77, 250 лева де­позит за вещо лице и 10 лева внесена ДТ/. Водим от горното, съдът: