Решение № 196 от 24.4.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 117/2023 г.
Окръжен съд - Перник24.04.2023 г.докладчик КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 897/18.08.2022 г. по гр.д. № 101/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" АД, ЕИК 130277958, седалище и управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе" № 159, Столична община, р- н Младост, София 1784, БенчМарк Бизнес Център, да заплати на А. С. М., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• сумата от 400 лв. – разноски по въззивното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. Образувано е по жалба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД против решение № 897/18.08.2022 г. по гр.д. № 101/2022 г. на ПРС, с което е признато за установено, че А. С. М. не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от 1259.03 лева представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия, начислена въз основа на констативен протокол № •••, по фактура № ••• от •••, за имот с клиентски № •••, находящ се на адрес: •••, за периода от 02.10.2021 г. до 01.11.2021 г. Със същото решение в тежест на ответника са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК. В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че методиката на чл.50, л.1, б. „б“ от ПИКЕЕ е незаконосъобразна, като излага подробни доводи в подкрепа на това. Твърди още, че от доказателствата по делото е установено, че е налице непълно измерване и отчитане на доставената и потребена електрическа енергия. Въз основа на изложеното, се иска отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Въззиваемата по подробни доводи и съображения изразява становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни мотиви в подкрепа на първоинстанционното решение. В заключение се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно. Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са спорни установените от приложените по първоинстанцинното дело писмени доказателства факти, че ищецът е потребител на ел. енергия с адрес на обекта •••, с клиентски номер № ••• по смисъла на §1, т.41б, б. А от ДР на ЗЕ- краен клиент, който купува енергия, а „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т.34б, б. А от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа. От констативен протокол № ••• на "ЧЕЗ Разпределение България" АД се установява, че на същата дата служители към ответното дружество са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване с фабричен номер № •••, отчитащ потребената ел.енергия в къща, находяща се в с.•••, общ. •••, който обект е с клиентски № •••, като в протокола е отразено: "пломбата на щита на таблото е нарушена, дисплея на електромера е тъмен, и при натоварване с външен товар от 4, 5 А, диода за натоварване не мига ", след което процесният електромер е свален и е изпратен в БИМ. В последствие е извършена метрологична проверка на процесния електромер по констативен протокол № ••• на Български институт по метрология, Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - София. Отразено е, че по техническите изисквания не са констатирани механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Одобрен тип № 4230. Наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера: знак от метрологична проверка (пломба): № •••; знак от метрологична проверка (стикер): № ••• - важи до 10. 2024г.; фирмен знак (пломба): № Гладка/ Гладка; допълнителни стикери: № ••• и № •••; № ••• и № •••. При подаване на напрежение в интервала от 3x220/380V до 115% Un и ток от 3x0, 025 А до 100 А, дисплеят остава тъмен, а светодиодът не свети и не мига. Измервания не могат да бъдат извършени по: т.4.1., т.4.2., т.4.3.1., т.4.3.2, т.4.4., т.4.5 и т.4.6. В резултат на това е вписано, че не могат да бъдат извършени измервания за изпитване работата без товар, изпитване пусковите условия, проверка на точността на електромера при кратковременно включване с отчитане импулси на изхода за проверка и проверка на константата. В показващото устройство, не е посочена грешка. Проверката е констатирала отсъствие на видими дефекти по електронната платка и детайлите на електромера, като той не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия и е дефектирал. При отварянето на електромера е констатирано отсъствие на видими дефекти по електронната платка и детайлите на електромера с изключение на частичното опушване по вътрешната страна на кутията на електромера. Електромерът не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия и е дефектирал. Направено е предложение за корекция на сметката от ••• по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ и е извършена корекция, като е доначислена сумата от 1259.03 лева, по фактура № ••• от •••, за преизчислени количества електрическа енергия за мрежови услуги. Констатациите и извода от проверката в констативен протокол № ••• на БИМ се потвърждават от съдебно-техническите експертизи пред РС, които при преценката им от въззивния съд по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране изцяло. СТЕ обосновават извод, че няма нерегламентиран достъп, респ. неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, а електромерът е дефектирал. Няма данни за неправомерна манипулация върху процесния електромер и няма открити следи за неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера. Вещото лице сочи, че опушване на вътрешната страна на кутията на електромера е възможно да се получи при атмосферни въздействия (мълнии, статично електричество, свръх напрежение или недопустима голям ток през електронните компоненти на електромера), като може да се получи и при повреда в електрониката на СТИ. Заключенията на СТЕ са, че корекцията на сметката е извършена по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. Според допълнителното заключение на СТЕ преизчисленото количество ел.енергия по реда на чл.52 от ПИКЕЕ е 138.5 кВтч., на стойност от 42.69 лева с ДДС. При гореустановеното въззивният съд приема, че начисленото по процесните фактури количество електрическа енергия е вследствие извършена корекция, без същото да е реално измерено и отчетено, както и без да се изисква доказването на виновно поведение на абоната. Такава възможност е предвидена съгласно нормата на чл. 83, ал. 6, вр. чл. 21 и чл. 98а от Закона за енергетиката, а именно да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР – чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. По аргумент от чл. 98а, т. 6, б. "а" и б. "б" от ЗЕ е установено разграничение между хипотезите при които има неправомерно въздействие върху сертифицираното средство за търговско измерване и случаите на неправилно или неточно измерена ел. енергия поради повреда на уреда. Това разграничение продължава и в нормите на ПИККЕ, съответно чл. 50 от ПИККЕ и чл. 52 от ПИККЕ. От изводите по констативен протокол № ••• на БИМ и заключенията на СТЕ се установява, че процесният електромер е повреден, дефектирал и не е установена външна намеса. Установено е и че пломбите против неправомерен достъп на устройството са налични- пломба № •••; знак от метрологична проверка (стикер): № ••• - важи до 10. 2024г.; фирмен знак (пломба): № Гладка/ Гладка; допълнителни стикери: № ••• и № •••; № ••• и № •••, поради което съдът намира, че няма външно въздействие върху електромера. Съставеният за извършената метрологична експертиза по чл. 57 - 58 ЗИ протокол представлява официален документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице от БИМ, който е овластен със специализирани правомощия в областта на метрологията /чл. 10 и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради което отразеното в този протокол се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно състоянието и годността на провереното измервателното средство /електромер/, която не е оборена по делото, а самият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. С оглед характера на установената причина за неотчитане на потребената ел. енергия е приложима разпоредбата на чл. 52 от ПИКЕЕ, която урежда начинът за коригиране на дължимата сума в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, като преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. От доказателствата по делото се установява, че енергийният оператор е изчислил корекцията в процесните фактури по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ, което се потвърждава от заключенията на СТЕ. В случая не е установено по безспорен и несъмнен начин, че именно ищецът- потребител е осъществил неправомерно въздействие върху СТИ, нарушаващи въведената в чл. 60, ал. 1 ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество СТИ; наличието на причинна връзка довели до неизмерена, неправилно и/или неточно отчитане на действителното потребление на преминаващата ел. енергия, в следствие на което неотчетените количества ел. енергия преминават в патримониума на ищеца-потребител и същият следва да отговаря финансово за неизмерената енергия. Напротив - по делото категорично се установява, че неизмерването на СТИ за процесния имот се дължи не на външна намеса в СТИ, а на друга неустановена причина (техническа неизправност или друго), като електромера е дефектирал. В тази хипотеза (липса на външна намеса) приложение намира правилото на чл.52 от ПИКЕЕ, което урежда начин на изчисляване на количеството ел. енергия при техническа неизправност на СТИ, при което използваната ел. енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет. Редът по чл.52 от ПИКЕЕ се различава от този по чл.50, ал.1, б.„б” от ПИКЕЕ, тъй като се касае за различни хипотези. При това положение въззивният съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 52 от ПИККЕ и за енергийния оператор не е съществувало законово основание за коригиране на сметката за електрическа енергия по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ и процесната сума незаконосъобразно е изчислена по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. Доколкото в случая е налице хипотезата на чл.52 от ПИКЕЕ, но е приложен редът за преизчисление на ел.енергията по чл.50, ал.1, б.„б” от ПИКЕЕ, то въззивният съдът намира, че процесната сума, определена за плащане е начислена незаконосъобразно, поради което и искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника процесните суми, предвид което и всички възражения в жалбата са неоснователни. Други относими конкретни оплаквания и доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт не са наведени във въззивната жалба, поради което с оглед правомощията по чл. 269, изр. последно ГПК въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от сочените основания за неправилност на обжалваното решение, нито да се произнася по въпроси, които не са заявени в първоинстанционното производство. С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна. По разноските С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство. Въззиваемият претендира и доказва разноски пред въззивната инстанция общо в размер на 400 лева – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е отбелязано, че уговореното адв. възнаграждение от 400 лв. е платено в брой изцяло, и списък по чл. 80 ГПК), което му се дължи изцяло, предвид неоснователността на жалбата. По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
Цитирани разпоредби
25- чл. 78 ГПК
- чл. 52 ПИКЕЕ
- чл. 50, ал. 1
- чл. 179, ал. 1 ГПК
- чл. 193 ГПК
- чл. 202 ГПК
- чл. 273 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 83, ал. 2 ЗЕ
- чл. 58 ЗИ
- чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ
- чл. 60, ал. 1 ПИКЕЕ
- чл. 50 ПИККЕ
- чл. 52 ПИККЕ
- чл. 1
- чл. 10
- чл. 21
- чл. 258
- чл. 269
- чл. 49
- чл. 50
- чл. 57
- чл. 83, ал. 6
- чл. 98, т. 6
- чл. 98