Решение № 21 от 16.1.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 880/2022 г.

Съгласно чл.744, ал.1 от ТЗ прекратеното производство по

несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в срок от една година след прекратяване на производството се освободят суми, заделени за оспорени вземания или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност.

Апелативният съд счита, че по този ред може да се възобнови както

Мотиви

производство по несъстоятелност, прекратено по реда на чл. 735 от ТЗ, така и такова, прекратено на основание чл.632, ал.4 от ТЗ, тъй като в текста на разпоредбата не е посочено, че се прилага само за някои случаи на прекратяване. Освен това, тази логика отговаря на целта на производството по несъстоятелност - максимално удовлетворяване на вземанията на кредиторите на длъжника.

Легитимирани да направят искане за възобновяване са длъжникът или кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане.

В случая дружеството, подало молбата за възобновяване е такъв кредитор и молбата е подадена в преклузивния едногодишен срок. Ето защо следва да бъде преценено дали са налице останалите предпоставки за уважаване на искането, а имено дали са освободени суми, заделени за оспорени вземания или е открито имущество, което не е било известно при прекратяването на производството по несъстоятелност. Съгласно ал.2 на чл.744 ТЗ, ако новооткритото или освободено имущество не е достатъчно, за да покрие разходите за производството, съдът може да откаже възобновяването, освен ако заинтересовано лице не предплати определената за целта сума.

Въззивният съд счита, че в случая не се доказа да е налице третата предпоставка за уважаване на искането за възобновяване, а именно наличие на новооткрито имущество, принадлежащо на несъстоятелния длъжник. Имотите, описани в допълващата молба от 13.01.2022г., за които се твърди, че представляват такова имущество, видно от приложените по делото постановления за възлагане, са придобити от трето лице. Докато със съдебно решение не бъде установено, че това придобиване е нищожно, както твърди жалбоподателят, имотите се считат за собственост на купувача по публичните продани. В този смисъл към настоящия момент не може да се приеме, че е налице новооткрито имущество по смисъла на чл.744, ал.1, т.2 от ТЗ.

Несъстоятелни са доводите, че съдът е длъжен да направи преценка на постановленията за възлагане по реда на чл.17, ал.2 от ГПК. Съгласно тази норма при решаване на делото, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, а по законосъобразността им само когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Постановлението за възлагане не е административен акт. То се издава от съдебния изпълнител в изпълнение на възложените му от закона правомощия и представлява волеизявление на същия. Това постановление подлежи на отмяна в предвидените от закона случаи, а недействителността му може да бъде прогласена по исков ред. Евентуална нищожност на придобиването на имотите поради това, че същите са възложени на привиден кредитор може да бъде констатирана в съдебен процес относно собствеността върху имотите или в такъв за установяване на несъществуване на изпълняемото право. В рамките на производството по чл.744 от ТЗ обаче съдът не е компетентен да се произнесе по този въпрос.

С оглед на изложеното изводът на първоинстанционния съд, че подадената молба е неоснователна е правилен и законосъобразен и обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът