Решение № 321 от 11.4.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 16/2025 г.

Производството е по чл. 145 – 178 във вр. с чл. 256, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.31, ал. 1, предложение второ от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Образувано е по жалба с вх. № 38 от 14.01.2025 год. на И. Б. Т. от с. Г., област Р., ул. ••• № ••, с която иска съдът да осъди Дирекция „Социално подпомагане” – Разград да му заплати месечните социални помощи за периода от 01.02.2024 год. до 30.08.2024 год. В искането се сочи, че на 11.11.2023 год. е получил 270 лв. рента за притежавана от него земеделска земя. На 13.01.2024 год. е получил служебна бележка за изплатената рента от арендатора. Всяка година през м. януари подавал молба –заявление по чл. 9 от ЗСП, каквато е подал и тази година. От 01.02.2024 год. му спрели паричните помощи. Той водил дело № 119/2024 год. срещу заповед на № 1703 РД01-0270 от 19.04.2024 год. пред АС – Разград. Иска съдът да осъди Дирекция „Социално подпомагане” – Разград да му заплати месечните социални помощи за периода от 01.02.2024 год. до 30.08.2024 год. Ответникът по жалбата - Дирекция „Социално подпомагане” е депозирал писмено становище, в което сочи, че жалбата е недопустима, тъй като оспорената според него заповед № 1703-РД01 от 19.04.2024 год., издадена от директора на Д „СП- Разград” е била предмет на съдебен контрол по адм.д. № 119/2024 год. на АС – Разград, по което имало постановен влязъл в сила административен акт. Наред с това по заявление – декларация вх. № ЗСП/Д-РР/ 174 от 15.01.2024 год., подадена от Т. имало издадена заповед № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 год., с която е отпусната помощ, тази заповед е влязла в сила и той няма правен интерес от оспорването. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установени следното: И. Б. Т. е получавал месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП през 2023г. първоначално в размер на 81, 90 лв., а от 01.06.2023 г. в размер на 249, 80 лв. Ищецът е подал Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-РР/174/15.01.2024 г. (л.14) до директора на ДСП Разград, с което е поискал да му се отпусне месечна социална помощ и за 2024 година. В него изрично е посочено, че прилага и служебна бележка за изплатена рента. На 29.01.2024 в деловодството на ДСП по електронен път е получена служебна бележка № 5 от 11.01.2024 г. (л. 18), издадена от „БГ АГРО ЗЕМЕДЕЛСКА КОМПАНИЯ" ЕООД, изпратена от служител на дружеството, съгласно придружителното писмо /л.17/. В нея е посочено, че по договор за наем на земеделски земи в землището на с. Бели Лом, обл. Разград на 14.11.2023 г. Т. е получил 386 лв. рента в полза на трима наследници, при равни дялове за всички; По договор за наем на земеделски земи в землището на с. Гороцвет, обл. Разград на 20.06.2023 г. авансово е получил 100 лв. и на 14.11.2023 г. е получил 530 лв., в полза на четирима наследници, сред които и И. Б. Т., при равни дялове за всички. Във връзка с подадената от Т. заявление – декларация социалният работник Н. Д. е изготвила социален доклад от 29.01.2024 год. /л.19/, като изрично е посочила в раздел III Материално положение, точка 3.3., че оспорващият Т. притежава наследствена земеделска земя 9 дка, отдадена под наем на БГ „АГРО-ЗЕМЕДЕЛСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, като оспорващия е упълномощено лице от четирима наследници при равни дялове, като със служебна бележка № 5 от 11.01.2024 год. рентата е изплатена на 14.11.2023 год. При тези данни социалният работник Д. е направила преценка на нуждата от социално подпомагане на оспорващия и предложила да му се отпусне месечна социална помощ на основание чл. 9, ал. 1 от ППЗСП. Със заповед № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 год. /л.21/директорът на Дирекция „СП” – Разград е отпуснал считано от 01.01.2024 год. на основание чл. 9, ал. 1 от ППЗСП месечна социална помощ за допълване на доходите в размер на 260.37. лв. Заповедта е връчена на оспорващия на 13.02.2024 год. На 22.02.2024 год. социалният работник Д., изготвила социалния доклад въз основа на който е отпусната месечната социална помощ на Т., е депозирала сигнал вх. № ЗО-16147 от същата дата /л.22/, че оспорващия Т. не е подал декларация за промяна в обстоятелствата, при която е отпусната помощта, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ППЗСП, като е имала предвид служебната бележка № 5 от 11.01.2024 год. БГ „АГРО-ЗЕМЕДЕЛСКА КОМПАНИЯ” ЕООД, въпреки че същия социален работник изрично е отбелязал този факт в социалния доклад, въз основа на който е отпусната помощта т.е. този факт е бил известен на администрацията още във фазата на преценката дали на Т. следва да се отпусне социална помощ. Директорът на Д "СП"- Разград на основание чл. 14а, ал. 1 ЗСП е разпоредил със своя заповед (л.23) извършване на проверка по сигнала относно законосъобразното отпускане и изплащане на социалната помощ на жалбоподателя. Назначената комисия е извършила проверка, за което е съставен констативен протокол от 26.02.2024 г., съставен по реда на чл. 14а, ал. 2 ЗСП /л.24/, в който е посочено че през месец ноември 2023 г. И. Т. е получил доход от рента, за което обстоятелство не е уведомил писмено в едномесечен срок в нарушение на чл. 32, ал. 4 ППЗСП. Комисията приела, че месечната помощ по чл. 9 ППЗСП за месец декември 2023 г. е незаконосъобразно изплатена и подлежи на възстановяване. Протоколът е връчен на Т. на 28.02.2024 г., който в тридневния срок по чл. 35а, ал. 3 ППЗСП на 01.03.2024 г. подал писмени възражения (молба) до директора на ДСП (л. 25). В тях твърди, че е поискал от „БГ Агро“ да му предоставят служебна бележка за изплатените на него суми, но те са били ангажирани и не са му я издали своевременно. Посетил ги е пет пъти, но не ги е намерил. Заявил е, че няма вина и е помолил за съдействие административния орган. Въз основа на констативния протокол директорът на Д „СП”- Разград е издал Заповед № 1703-РД01- 0164/08.03.2024 г. /л.26/, с която на основание чл. 14а, ал. 3 ЗСП е разпоредено на И. Т. да възстанови недобросъвестно получената социална помощ по реда на чл. 9 ППЗСП за месец декември 2023 г. в размер на 249, 48 лв., ведно със законоустановената лихва в размер на 5, 45 лв., изчислена към 07.03.2024 г. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че Т. не е подал декларация за промяна на обстоятелствата в установения от закона срок във връзка с получените доходи от рента през м. ноември 2023 год. и не е спазил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗСП, поради което е получил неправомерно отпуснатата за месец декември 2023 г. социална помощ. На същата дата директорът на Д „СП” – Разград е издал и Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г. /л.28/, с която на основание чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗСП и чл. 32, ал. 4 ППЗСП е прекратена считано от 01.02.2024 г.месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, отпусната със заповед № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 год., което сочи, че административният орган е приел, че промяната, обуславяща прекратяване на социалната пенсия е настъпила през месец януари 2024 г., по арг. на чл. 32, ал. 6 ППЗСП. Посочените по-горе две заповеди са връчени на Т. на 18.03.2024 год. Няма данни същите да са обжалвани, а и ищецът не твърди такова обстоятелство и същите са влезли в сила както следва: първата заповед на 19.05.2024 год., съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, а втората заповед на 02.04.2024 год., съгласно чл. 13, ал. 5 от ЗСП във вр. с чл. 84 от АПК. В последствие директорът на Дирекция „СП” – Разград е издал Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г. /л.30/, с която на основание чл. 14, ал. 5 ЗСП И. Т. е лишен от право да получава социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за не повече от една година. Тя е била обжалвана по административен ред и потвърдена с Решение №17-РД06-0008/ 15.05.2024г. на директора на РДСП Разград., след което е обжалвана пред АС – Разград, който с Решение № 557 от 19.07.2024 год., по адм.д. № 119/2024 год., влязло в сила на 14.08.2024 год. я е отменил, като издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК – административният орган е бил длъжен да уведоми подпомаганото лице за образуваното производство, като в случая това задължение не е изпълнено и Т. не е бил надлежно уведомен, както за започналите производства по чл. 14а и чл. 15 ЗСП, така и за производството по чл. 14, ал. 5 ЗСП. Наред с това оспорената заповед била издадена и в нарушение на чл. 35 АПК. В казуса липсват категорични доказателства, които да установяват как и кога фактически е получена от жалбоподателя изплатената рента. Представената служебна бележка не съдържала достатъчно информация за това. Социалните работници не са положили необходимите усилия за да установят по безспорен начин това обстоятелство, което е от значение за правилното решаване на конкретния случай. Не били обсъдени и дадените обяснения и възражения от жалбоподателя. При така установените факти, съдът приема от правна страна следното: Предявеният от И. Б. Т. иск е процесуално допустим. По аргумент от чл. 256, ал. 1 от АПК той може да се предяви безсрочно, като това е направено от лице с правен интерес от оспорването. В разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от АПК е уредена защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е исково производство. Неговата цел е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на административния орган, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Търсещият съдебна защита цели да осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. От горното следва, че за да е изпълнен фактическият състав на чл. 256, ал. 1 от АПК за ответника, задължението трябва да произтича пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт – т. е. както възникването, така и съдържанието му не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление – в случая за Дирекция „Социално подпомагане”-Разград да е налице задължение да заплати на Т. месечните социални помощи по чл. 9, ал. 1 от ЗСП за периода от 01.02.2024 год. до 30.08.2024 год. Съгласно нормата на чл. 31, ал. 1, предложение второ от ППЗСП отпуснатата месечна социална помощ се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца за който е отпусната, с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година. За извършване на плащането на вече отпуснатата социална помощ не е необходимо друго волеизявление на административен орган. Следователно, за да е налице фактическото задължение на Д „СП”- Разград да плаща на ищеца Т. месечна социална помощ за процесния период, по силата на чл. 31, ал. 1 от ППЗСП, то следва да е налице влязла в сила заповед за отпускане на такава помощ и тя да е дължима. Действително такава влязла в сила заповед е налице - № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 год. /л.21/, но същевременно е налице и влязла в сила Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г., с която отпусната със заповед № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 год. месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП е прекратена, считано от 01.02.2024 г. Ето защо за ответникът не е налице фактическото задължение по чл. 31, ал. 1, предложение второ от ППЗСП да изплаща отпуснатата месечна социална помощ до края на месеца, следващ месеца, за който е отпусната. Обстоятелството, че Разградския административен съд е отменил Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г. с която на основание чл. 14, ал. 5 ЗСП И. Т. е лишен от право да получава социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за не повече от една година, не променя горния извод. Плащането на социалната помощ следва да е дължимо, но тази помощ е спряна с влязлата в сила Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г. С оглед на горното за ответника не е налице хипотезата на чл. 256, ал. 1 от АПК и искането на ищеца Т. Д „СП Разград да му заплати месечните социални помощи за периода от 01.02.2024 год. до 30.08.2024 год. се явява неоснователно и недоказано, поради което следва да се отхвърли. Наред с това съдът намира, че в жалба № 38 от 14.01.2025 год. на И. Б. Т. от с. Г. се съдържат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон в производството по издаване на Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г., с която отпусната със заповед № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 год. месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП на Т. е прекратена. Такова установяване се съдържа и в мотивите на Решение № 557 от 19.07.2024 год., по адм.д. № 119/2024 год. на АС – Разград, което е разрешило правен спор между същите страни, по повод оспорване на заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г., с която на основание чл. 14, ал. 5 ЗСП И. Т. е лишен от право да получава социални помощи до възстановяване на дължимата сума и която съдът е отменил. Доколкото обаче Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г. не е оспорена от ищеца Т. по съдебен ред и е влязла в сила, същата не е предмет на настоящото производство и в него не може да се извърши инцидентен контрол за нейната валидност и законосъобразност. Единствената възможност за нейната отмяна е само по реда на чл. 99 - чл. 103 от АПК. С оглед на горното съдът счита, че препис от жалба с вх. № 38 от 14.01.2025 год. на И. Б. Т. от с. Г. следва да се изпрати на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Разград по компетентност с оглед разпоредбата на чл. 99 от АПК. Мотивиран така Разградският административен съд