Решение № 496 от 5.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2406/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С Присъда № 39 от 08.02.2023 г. по НЧХД № 7455/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-ти състав е признал подсъдимата И. И. Д. за НЕВИНОВНА в това да е приписала на тъжителя Д. М. В. престъпления срещу половата неприкосновеност на гражданите чрез написване и публикуване на статия във вестник Труд и неговото електронно издание в Интернет на адрес „ trud.bg” на 18.04.2021 г. със заглавие „Д. от П.о се прероди във „феномена М.“ със следното съдържание „Първата жалба срещу В. е от 90-те години на майка, която твърди, че Д. накарал дъщеря й да се съблече и се гаврил с нея по време на преглед. Последната е от 2016 г. за блудство с 14-годишно момиче, за което П. беше осъден на 6 години затвор“; „... екстрасенсът Д. с викове „не мърдай“ измъкнал жената от колата и започнал да я опипва“; „Сексуалният маниак с викове „не мърдай“ притиснал търсещата помощ жена до стената и започнал да мачка гърдите й“...“едва избегнал арест в Румъния“, като клеветата да е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, като клеветата да е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 вр. чл. 147, ал.1 пр. 2 от НК. Районният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимата Д. за НЕВИНОВНА чрез написване и публикуване на статия във вестник Труд и неговото електронно издание в Интернет на адрес „trud.bg” на 18.04.2021 г. със заглавие „Д. от П.о се прероди във „феномена М.“, в която са използвани следните думи и изрази „извратенякът“, „менте-екстрасенс“, „половият маниак“, „самозван екстрасенс“, да е нанесла обиди на тъжителя Д. М. В. като обидата е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1 т. 2, вр. чл. 146, ал.1 пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 2 НК. Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимото лице П. Х. Б. за НЕВИНЕН за това да е д а е приписал на тъжителя Д. М. В. престъпления срещу половата неприкосновеност на гражданите чрез публикуване на статия във вестник Труд и неговото електронно издание в Интернет на адрес „trud.bg” на 18.04.2021 г. със заглавие „Д. от П.о се прероди във „феномена М.“ със следното съдържание „Първата жалба срещу В. е от 90-те години на майка, която твърди, че Д. накарал дъщеря й да се съблече и се гаврил с нея по време на преглед. Последната е от 2016 г. за блудство с 14-годишно момиче, за което П. беше осъден на 6 години затвор“; „... екстрасенсът Д. е викове „не мърдай“ измъкнал жената от колата и започнал да я опипва“; „Сексуалният маниак е викове „не мърдай“ притиснал търсещата помощ жена до стената и започнал да мачка гърдите й“...“едва избегнал арест в Румъния“, като клеветата да е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 НК. С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. за НЕВИНОВЕН и за това, че чрез публикуване на статия във вестник Труд и неговото електронно издание в Интернет на адрес „trud.bg” на 18.04.2021 г. със заглавие „Д. от П.о се прероди във „феномена М.“, в която са използвани следните думи и изрази „извратенякът“, „менте-екстрасенс“, „половият маниак“, „самозван екстрасенс“, да е нанесла обиди на тъжителя Д. М. В. като обидата е разпространена чрез печатно произведение и по друг начин, поради което и на основание чл. 204 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 2 НК. Районният съд е ОСЪДИЛ на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител Д. В. да ЗАПЛАТИ на подсъдимата Д. сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500, 00 лв., както и тези на подсъдимия Б. в размер на 1500, 00 лв. По постъпила въззивна жалба от страна на частния тъжител В. е образувано ВНЧХД № 2406/23 г. по описа на СГС - НО, VIII - ми въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда с твърдения за неправилност и несправедливост. Посочва се, че е делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, както и че са налице безспорни доказателства, които са установили съставомерността и авторството на извършеното престъпление. В допълнението към депозираната въззивна жалба се излагат аргументи, че проверяваната инстанция неправилно е приела, че обвинението срещу подсъдимото лице Б. е недопустимо. Излага се доводи, че клеветата може да се осъществи и чрез бездействие. Отправя доказателствено искане да се изиска справка, с която да се установи дали подсъдимото лице Б. е бил главен редактор на вестник „24 часа“ по време на инкриминирания времеви период. По отношение на обвинението срещу И. Д. жалбоподателят намира, че предходната инстанция неправилно е възприела, че подсъдимата е изразила мнение, с което е целяла да информира обществото. Коментира, че обремененото съдебно минало на частния тъжител не отменяло задължението на подсъдимите да проверяват достоверността на изнесената от тях информация. Отправя се несъгласие относно възприетото от проверяваната инстанция като извод, че е налице предпоставката по чл. 147, ал. 2 от НК. Тъжителят отправя твърдение, че е с доказани паранормални способности, като ги аргументира с приобщените по делото доказателства. Критикува изводите на районния съд относно инкриминираните твърдения „извратенякът“, „половият маниак“, като посочва, че същите са обидни и са свързани с психическото състояние на коментираното лице, а не с неговото съдебно минало. В заключение намира, че са доказани повдигнатите обвинения от частен характер и е нарушен баланса между правото на свободно изразяване на лично мнение и опазването на честта и достойнството на тъжителя. Иска от съда да отмени постановената оправдателна присъда. В проведеното закрито съдебно заседание на 09.05.2024 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства. В проведеното открито съдебно заседание на 31.05.2024 г. редовно призовани не се явиха жалбоподателят Д. В. и неговия процесуален представител – адв. С.. В съдебното заседание въззивната инстанция прецени, че не е необходимо да се провежда съдебно следствие и да се допълва доказателствената съвкупност с нови доказателства по направеното искане от страна на частния тъжител. По същество защитникът на подсъдимите иска от съда да потвърди постановената присъда, като я намира за законосъобразна и правилна. Споделя изводите на преходната инстанция, че не са събрани достатъчно доказателства за извършването на престъпленията и от двамата подсъдими, като посочва, че е установено, че е проведено добросъвестно журналистическо разследване от страна на двамата подсъдими, а квалифицираните думи и изрази съставляват своеобразно мнение и оценка на авторите им. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, установи следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на присъдата. Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: И. И. Д. /EГН ••••••••••/ e родена на ••••••• г. в гр. София, българка, с българско гражданство, с чисто съдебно минало. П. Х. Б. /EГН ••••••••••/ e роден на ••••••• г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан. Частният тъжител Д. В. бил известен с това, че притежава ясновидски способности и помага на органите на реда при разкриване на различни престъпления. За неговата личност имало различни статии и публикации във вестници и други медии, включително и такива, които обсъждали и коментирали водените наказателни производства за сексуални посегателства срещу различни страни от негова страна. Д. В. бил осъждан общо 17 пъти към месец април 2021 г. Осъжданията му включвали осъществени различни състави на престъпления. В тази връзка и инкриминирани деяния по чл. 142а, чл. 143 и чл. 150 по НОХД № 668/2006 г. по описа на РС Плевен, по НОХД на СРС за отделни престъпления по чл. 150, пр. 1 от НК, по НОХД № 173/2006 г. на РС Пловдив за престъпления по чл. 198, ал.1 и чл. 150, ал. 1 от НК, както и за други престъпления по чл. 143 НК, чл. 274, ал. 1 и чл. 210, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Срещу Д. В. имало подадени множество жалби от жени, включително и след изпълнение на ефективните наказания спрямо него. Подсъдимият П. Б. към 2021 г. бил управител на Т.М. ЕООД с ЕИК •••••••, с едноличен собственик на капитала Б. медиа АД. Дружеството издавало вестник „Труд“ и оперирало съответната електронна страница на адрес www.trud.bg. В края на 2022 г. дружеството било преименувано на С.• ЕООД, а през 2023 г. бил сменен и неговият управител. Подсъдимата И. Д. работела като журналист към медната. В брой 90 на вестник Труд от 17 и 18 април 2021 г. била публикувана статия с посочен автор И. Д. и заглавие „Д. от П.о се прероди във „феномена М.“, със следното съдържание: Екстрасенсът Д. от П.о, който беше пуснат през 2020 г. от затвора след поредната му присъда за блудство, се подвизава в интернет под нова самоличност - “феноменът М.”. Това е бащиното име на обявилия се за наследник на Ванга „пророк“. Преди време той обяви, че иска да бъде забравено миналото му и да изчисти името си след поредицата присъди след жалби на пострадали момичета. Рекламата на новия феномен е пусната във Фейсбук, но биографията на М. поразително съвпада с тази на скандалния ясновидец. Д. не е пропуснал да публикува и „ дипломите си В протокол от Първи университет за нова култура, подписан от Кубрат Томов, са посочени дарбите му - лекува 25 заболявания, вижда миналото, настоящето и бъдещето, намира изгубени и откраднати вещи. Но голямата слабост на бившия затворник явно са младите момичета. Криминалното досие на Д. П. е пълно с жалби от девойки, повечето от които се оплакват от различни форми на сексуално посегателство. Някои от тях са му пациентки, други са кандидатки за работа в детективското му бюро или в кабинета му. Първата жалба срещу В. е от 90-те години от майка, която твърди, че Д. накарал дъщеря й да се съблече и се гаврил с нея по време на преглед. Последната е от 2016 г. за блудство с 14-годишно момиче, за което П. беше осъден на 6 г. затвор. Извратенякът използва активно и новите технологии, когато не може да има лично контакт. На 31 май 2011 година той се обадил на 20-годишната Г. от Бургас и се представил за инспектор от полицията. Казал, че разследва канал за наркотици в Гърция. Според него телефонът на момичето бил записан сред номерата на две българки, които били арестувани в Атина за дрога. Гласът бил категоричен, че Г. трябва веднага да даде показания. Но тъй като в момента той не бил в страната, защото разплита канала в южната ни съседка, разпитът трябва да се осъществи по интернет. Г. изпаднала в шок и отишла при приятелката си И.. Двете момичета почти на бегом стигнали до най-близката компютърна зала. Д. наредил на Г. да не прекъсва разговора, а само да включи камерата на компютъра в интернет клуба. Видеовръзката обаче била едностранна - двете приятелки така и не видели лицето на „ ченгето ”. Извратенякът наредил на бургазлийките да се съблекат, за да види гърдите и половите им органи, защото „ наркозависимите често използват именно тези места от човешкото тяло, за да си инжектират дрога”. Г., плачейки, показала пред видеокамерата гърдите и половите си органи, а приятелката й И. в това време я прикривала е връхната си дреха от намиращите се в клуба хора. Шокиран служител изключил компютъра им, а девойките през сълзи му обяснили, че от другата страна на скайп връзката е ченге, което настоява да се съблекат, за да огледа телата им за следи от наркотици. Служителят ги посъветвал да сигнализират в полицията, което те и направили. Пострадали от менте екстрасенса и техни близки настояваха извратенякът да бъде кастриран, за да престане да напада жени. Д. няколко пъти беше пребиван, както от полицаи, на които им беше натресен, за да разкрива със свръхестествените си способности престъпления, така и от роднини на жертви. Полицаи с 20-годишен стаж твърдят, че висша фуражка от МВР трябвало да бере греховете на половия маниак. Самият Д. твърди, че работел лично за тогавашния директор на полицията И.Д., колегата му Н.И. и антимафиота Г.П.. През 1996 г. висши ченгета дават на ясновидеца полицейска карта и задължават униформени от СДВР да го возят в патрулните и да изпълняват заповедите му. Отначало е „ назначен ” в Пето РПУ и след като ченгетата надигат вой, е прехвърлен в Първо районно. Никой не знае колко бензин е отишъл зян, докато Д. заповядва на ченгетата да карат из цяла София на места, където според него се извършва престъпление. Полза нямало, но заповедта си била заповед. И досега служители на районното помнят как мръзнали в маскирана кола пред блок в „ Слатина ”, където според екстрасенса-полицай през нощта щял да стане въоръжен грабеж. За първи път нервите на униформените не издържат, когато екстрасенсът е качен на джип „Роувър”, за да патрулира с елитните ченгета на столицата от тогавашното поделение за борба с масовите безредици. Докато полицаите проверявали документите на шофьор, Д. с викове „Полиция, не мърдай!” измъкнал жената на човечеца от колата и започнал да я опипва. След като се извинили на шофьора, ченгетата отвели „ полицая ” в Борисовата градина и му теглили як пердах. Наказани имало, но завинаги свалили В. от патрулната служба. Него обаче си го теглело към силовото ведомство, защото това било начин безнаказано за опипва жени. Д. се простил с полицията, но високопоставените му покровители му уредили охранителна службичка - на входа на „Пирогов”. Само два дни успял да поработи там, защото не се въздържал и отново нападнал жена. Около 3 ч. през нощта пациентка на болницата, потърсила спешна помощ, била настигната на 20-метра от входа от сексуалния маниак, който с викове „ Не мърдай! ” я притиснал към стената и започнал да мачка гърдите й. Ошашавената жена се развикала, а Д. бил уволнен още на следващия ден. Самозваният екстрасенс се принудил да скита из България и съседни страни и да набира момичета „заработа“. Той едва избегна арест в Румъния, след това запраши за Гърция, където набираше девойки за „външна работа” срещу 700 евро заплата. Бдителни българи видели измамника и сигнализирали в полицията. Според експерти от Института по психология Д. В. е истеричен, склонен към садизъм и агресивност. През годините десетки жалби на пострадали срещу В. засипваха полицията, но едва през 2006 успяха да го осъдят за първи път. Една от многото жертви на самозванеца - 19- годишната Х. Г. от Самоков, прочита във вестник „Лична драма“ обявата му за работа. Отива на интервю в дома на Д. в град Искър. Той заключва жертвата в стаята си, съблича я и в продължение на часове измъчва момичето с бой и сексуални извращения. Накрая, Д. излиза за малко, а премазаната от бой Х. успява да се обади на майка си в Самоков, а тя- да извика полиция. Според експерти от Института по психология Д. В. е истеричен, склонен към садизъм и агресивност. Едва ли е бил превъзпитан в затвора така, че „ Феноменът М.“ да се окаже нещо по-различно.... “ Статията била публикувана и в електронната страница на вестник Труд на адрес – www.trud.bg на 18.04.2021 г. със същия автор – И. Д.. На 18.04.2021 г. тъжителят В. узнал за публикуваната статия и на 07.05.2021 г. изпратил по пощата частна тъжба до СРС срещу подсъдимите Д. и Б.. При постановяване на съдебния акт районният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства, в това число: свидетелските показания на Г.И.Г. /л. 182 – 183 от СП пред СРС/, копие от статията във вeстник „Труд“ от 18.02.2021 г. /л. 8 – 12 от СП пред СРС/, ксерокопие от свидетелство за съдимост /л. 11 – 17 от СП пред СРС/, копия от справка от Агенция по вписванията, протокол № 55, приложение към свидетелство № 55, както и удостоверение от Association Phenomena за повишен интензитет на биополета и потенциални ясновидски способности /л.18 -20 от СП пред СРС/, ксерокопия на материали от вестници по отношение на частния тъжител /л. 23 – 26 от СП пред СРС/, копия на съдебни актове /л. 22 – 26, 35 – 52, 150 – 158, 163- 165, 205 - 228 от СП пред СРС/, справка за съдимост за И. Д., копия на статии за частния тъжител /л. 106 – 120, 166 -175q 179 - 180 от СП пред СРС/. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав относно съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му. Правилно районния съд е преценил, че следва да ползва частично показанията на разпитания свидетел Г., доведен от частния тъжител. Същият излага общи впечатления от личността на частния тъжител В., като посочва, че е запознат със съдържанието на инкриминираните статии и отрича да знае за описаните обстоятелства в тях. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на проверявания съдебен състав, че показанията на свидетеля следва да се вземат предвид относно обстоятелствата, свързани с узнаването на частния тъжител за статиите и тяхното съдържание, както и твърденията за това, че Д. В. е бил осъждан. В останалата част, касаеща конкретния брой осъждания и вида на осъществената престъпна дейност на частния тъжител съдът се довери изцяло на приложената справка за съдимост, както и копията на съдебните актове към настоящото наказателно производство. За да изгради изводите си относно липсата на съставомерност на инкриминираните престъпни посегателства съдът се довери основно на събраната писмена доказателствена маса. В тази връзка с безспорност се установи, че инкриминираните изрази в частната тъжба, които предходната инстанция правилно е прецизирала в своето разпореждане, са били публикувани по начина, който е посочил частния тъжител – във вестник „Труд“ от 18.02.2021 г., както и в електронната страници на ежедневника. Въз основа на приобщеното съдържание от процесната статия в ежедневника, както и от интернет страницата съдът констатира пълен идентитет по отношение на тяхното съдържание. Чрез съдържанието им правилно районният съд е заключил, че автор на двете статии е посочената в края на съдържанието им - И. Д.. Съдът взе предвид приложеното свидетелство за съдимост на частния тъжител, както и копията на приобщените съдебни актове, с които Д. В. е бил осъден по повдигнатите му обвинения. Правилно районният съд е обсъдил съдебното минало на частния тъжител, предвид естеството на престъплението от частен характер и изведените като клеветнически и обидни изрази. В тази връзка съдът взе предвид приобщената на л. 205 – 228 Присъда на № 359 от 20.12.2016 г. на Районен съд – Пловдив, както и мотивите към нея, въз основа на които се извличат данни за постановена осъдителна присъда спрямо частния тъжител за престъпление по чл. 150, ал.1 от НК, както и приложените съдебни актове на л. 150 – 158 и 163 – 165 от съдебното производство пред СРС, които също обективират осъждания на частния тъжител за престъпления по чл. 150 от От приобщените писмени доказателства настоящия съдебен състав прецени, че следва да вземе предвид и приложените от защитата статии, публикувани от news.bg, обект на които отново е личността на частния тъжител и неговото съдебно минало, свързано с осъществяване на престъпния деяния от раздел Разврат на НК. По отношение на съдебното минало на подсъдимите, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за необременено съдебно минало. С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното: Депозирана е въззивна жалба, с която се оспорва преценката на районния съд, касаеща обвинението спрямо подсъдимия Б.. Съдът намира доводите на жалбоподателя за неоснователни. Правилна е преценката на районния съд относно липса на доказано авторство, тъй като от представените доказателства от страна на частния тъжител по никакъв начин не се доказва съпричастността на привлеченото под наказателна отговорност лице. В тази връзка съдът споделя разсъжденията на процесуалния представител на двамата подсъдими, че обстоятелството дали П. Б. е бил редактор на вестника в инкриминирания времеви период няма отношение към съставомерността на престъпленията. За да е осъществен състава на престъплението клевета се изисква извършителя да е осъществил действия по разгласяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление, а за престъплението обида – да каже или извърши нещо унизително. Така описаните изпълнителни деяния на състава на двете престъпления изискват от извършителя да е осъществил активни действия, като в настоящия случай следва да се установи, че подсъдимият е участвал в написването на статията. В хода на наказателното производство не се констатира подсъдимия Б. да е имал участие в съставянето й, тъй като неин автор съгласно съдържанието на статиите се посочва, че е подсъдимата Д.. Съдът намира за неоснователни и доводите на частния тъжител по отношение на обвинението спрямо И. Д.. Съдебният състав споделя изцяло изводите на проверяваната инстанция относно липсата на съставомерност на деянието от субективна страна. Действително инкриминираните изрази описват обективно позорящи обстоятелства по отношение на частния тъжител. Въпреки това съгласно приобщените доказателства в това число справката за съдимост на тъжителя В. и приложените съдебни актове въззивния съд установи, че голяма част от информацията, описана в инкриминираната статия, съвпада със събраните доказателства относно престъпните прояви на тъжителя. Следователно подсъдимата Д. е създала инкриминирания текст с представата, че изложената от нея информация отговаря на действителността. Относно инкриминирания израз „едва избегнал арест в Румъния“ съдът се присъединява към преценката на районната инстанция, че същият не е съставомерен и сам по себе си е с двусмислено съдържание. По отношение на повдигнатото обвинение за осъществен състав на престъплението обида, въззивната съдебна инстанция споделя преценката на районния съд, че думите „менте - екстрасенс“ и „самозван екстрасенс“ отразяват мнението на автора на статията относно личността на частния тъжител, което е базирано на изложените в статията постъпки на Д. В., които са били осъществени по време на провеждане на екстрасенски сеанс. Предвид което съдът намира и това възражение на жалбоподателя за неоснователно. Доводите на жалбоподателя, засягащи съдебното минало на частния тъжител въззивната инстанция също намира за несъстоятелни, тъй като осъжданията на частния тъжител служат на автора на статията като доказателство относно достоверността на постъпилата информация въз основа на която публикува статията. Критиката на частния тъжител относно инкриминираните изрази „извратенякът“, „половият маниак“ също не може да бъде споделена. Инкриминираните изрази съставляват негативна оценка относно личността на частния тъжител, но не изпълват състава на престъплението обида. Съображенията на въззивния съд в тази насока са подобни на изложените от страна на районния съд, свързани с липсата на субективна страна на престъплението, както и ролята на изразите като средство за привличане на внимание към написаната статия. От друга страна, настоящият съдебен състав отчита, че използваните квалификации към частния тъжител биха могли да са обобщение на изложеното в мотивите към присъда № 137 от 05.07.2007г. на РС – Плевен, в която е коментирано заключението на вещото лице на изготвената СППЕ спрямо тъжителя Д. В., в което тъжителят е определен като личност на която са „присъщи сексуални перверзии“. Предвид изложеното при така установената фактическа обстановка не се установи привлечените към наказателна отговорност лица – П. Б. и И. Д. да са осъществили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение от частен характер. Относно разноските: Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат заплатени от страна на Д. В., предвид изхода на наказателното производство С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд