Решение № 252 от 16.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 333/2024 г.

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК. С присъда № 161 от 17.10.2023г. по НОХД № 3841/23г. Софийски градски съд, НО, 13 състав е признал подсъдимия Х. С. М. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. И., настъпила на 24.05.2022г. в МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД - гр.Сливен, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, причинена на пострадалия на 28.09.2021г. около 23: 30 часа в гр.•••, бул.“•••“ № •, ет.3, стая № • в хостел „Р.“, чрез нанасяне на удар с нож в областта на петия гръден прешлен на Г. К. И., изразяваща се в прободно-порезна рана с проникване в гръбначно-мозъчния канал, със засягане на гръбначния мозък, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал.1, пр.1 вр. чл.128, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС при първоначален „общ“ режим. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия Х. С. М. да заплати в полза на Държавата и по сметка на СДВР сумата от 1 829, 68 лева за разноски по делото. Против присъдата е постъпила въззивна жалба от частните обвинители К. И. Й., И. Г. М., И. К. И., И. К. И., М. И. Г., К. И. Г. и М. И. Г., чрез повереника им адв. М. С.. Поддържат, че наложеното на подсъдимия наказание не съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Разглеждането на делото по реда на Глава 27 от НПК е довело до ограничаване възможността за налагане на справедливо наказание. Определеното такова от четири години наказание лишаване от свобода било явно несправедливо, тъй като не е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. Считат, че изразеното от подсъдимия в последната му дума пред СГС съжаление е заявено декларативно и твърде късно и имало за цел да представи пред съдебния състав напълно неистинско разкаяние. Дадените от подсъдимия обяснения на досъдебното производство били непотвърдени факти и обслужвали неговата теза. Считат, че смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъдат съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и дееца. Демонстрираните от подсъдимия действия, съдържащи белези на гняв, лична омраза, крайна жестокост и неуважение спрямо пострадалия налагат извод, че решението е било взето в сравнително обмислена последователност и обстановка, макар да е станало за кратко време. Сочат, че е налице вземане на предварително решение за нанасянето на удар. Считат, че степента на обществената опасност на деянието е изключително висока, защото подсъдимият е посегнал на най-важното благо - човешкия живот, пострадалият е починал при продължителни и тежки мъчения, защото смъртта е настъпила след 9 месеца със съпътстващи тежки увреди от намушкването. Поддържат, че не е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, и не е следвало да се абсолютизират чистото съдебно минало и младата му възраст. Считат, че е налице превес на отегчаващите обстоятелства и сочат като таква нанесеният удар с нож в областта на гръбнака без причина, наличието на предварителен умисъл, предварително набавяне на средства и хладнокръвието при извършването на деянието от подсъдимия. Правят искане за налагане на наказание доживотен затвор, което би съответствало, както на обществената опасност на деянието, така и на обществената опасност на дееца. Молят да бъде изменена постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна и извършеното престъпление бъде преквалифицирано като такова по чл.115, във връзка с чл.116, ал.1, т.6 и т.9 и на подсъдимия бъде наложено справедливо наказание в размер 20 години. По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба на частните обвинители, с която се доразвиват съображенията за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Оспорват възприетия от прокуратурата и съда подход, посредством който е обоснована възприетата правна квалификация на деянието. Считат, че не е аргументирано отмерване на наказанието преди неговата редукция от девет години лишаване от свобода. Поддържат, че справедливо би било горната граница да бъде 12 години лишаване от свобода. С допълнението към жалбата се правят доказателствени искания във връзка с направения от съда извод за многобройност на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства - да бъде изискана справка от РП-Сливен и от участъка на РУ на МВР Сливен в кв.“Надежда“ за подадени жалби и сигнали против подсъдимия Х. М. за периода от 28.09.2021г. до 31.12.23г., да се издаде съдебно удостоверение на адв. М. С., което да представи пред Агенцията за социално подпомагане гр.Сливен относно упражняването на родителски права от подсъдимия по отношение на признатите от него деца и какви грижи се полагат за тези деца - къде, от кого и къде живеят и да се изиска Характеристична справка от Община Сливен, Център за административни услуги кв.“Надежда“ какви са обществените му прояви и взаимоотношения със съседи и живущи в квартала, с кого и на какъв административен адрес живее. Претендират да бъде изменена присъдата и да бъде определено по отношение на подсъдимия наказание от 12 години лишаване от свобода, след което същото да бъде редуцирано. Алтернативно молят да бъде преквалифицирано извършеното от подсъдимия престъпление като такова по чл.115, вр.чл.116, ал.1, т.6 и т.9 от НК и му бъде наложено наказание от 20 години лишаване от свобода. За проверка на така постановената присъда в законния срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Х. С. М.. В жалбата се поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, неправилен и несправедлив. Счита, че наложното наказание е прекомерно завишено и явно несправедливо поради неприлагане на разпоредбата на чл.55, ал.1 и института на условното осъждане по чл.66 от НК. Съдът не бил обсъдил всички обстоятелства с правно значение за индивидуализацията на наказанието – оказаното съдействие на органите на разследването, направено самопризнание, изразено критично отношение към извършеното, чисто съдебно минало. Същите обосновавали извод за многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при липсата на отегчаващи такива. Сочи, че са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66 от НК, както и че за постигане целите по чл.36 от НК не е наложително да изтърпи наказанието, а условното осъждане ще изиграе своето поправително и превъзпитателно въздействие. Моли да бъде изменена първоинстанционната присъда като бъде намален размера на наказанието му с прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК и бъде освободен от изтърпяване на наказанието на основание чл.66, ал.1 от НК. По делото е постъпил отговор от частните обвинители К. Й. и И. М. на въззивната жалба на подсъдимия Х. М.. В пледоарията си пред въззивния съд представителят на САП взема становище, че присъдата на СГС е правилна и законосъобразна, а определеното наказание е справедливо и определено в съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Твърди, че същото е отмерено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Първият съд е изложил подробни мотиви, в които е извършил анализ на събраните доказателства, въз основа на които е възприел установените факти. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Моли присъдата да бъде потвърдена. Повереникът на частните обвинители – а.С., поддържа, че присъдата е неправилна, несправедлива и немотивирана. Счита, че изразеното от подсъдимия съжаление е с оглед защитната му теза и с цел да се намали наказанието. Съдът необективно е възприел смекчаващите отговорността обстоятелства и е намалил наказанието близо до минималния размер. Оспорва твърденията на подсъдимия относно тежкото му семейното положение. Сочи като релевантни за наказанието обстоятелствата, при които е извършено престъплението, поведението на подсъдимия и тежкото здравословно състояние на пострадалия след деянието. Моли да бъде изменена присъдата и бъде завишен размера на наказанието. Частните обвинители Й. и М. поддържат казаното от повереника си. Защитата на подс.Х. М. – а.Н., моли да бъде уважена въззивната жалба, като бъде намален размера на наложеното наказание и бъде приложен института на услоното осъждане. Сочи, че безспорно е установана фактическата обстановка, призната от подсъдимия. Поддържа, че пострадалият е допринесъл с поведението си за възникване на конфликта и се позовава на съпричиняване, както и че същият се е развил под влияние на алкохола от двете страни. Моли това обстоятелство да бъде отчетено при определяне на наказанието. Сочи, че подсъдимият е съдействал за открИ.е на оръжието, с което е оказал съдействие на компетентните органи. Моли да се отчете обстоятелството, че по отношение на по-тежкия резултат подсъдимият не е действал умишлено. Безспорно е поставил началото на един принно- следствен процес, но пострадалият е преживял дълъг период, в който не било ясно какви грижи са полагани за него и защо се е достигнало до фаталния край. Поддържа, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност, неосъждан е към момента на деянието, няма други досъдебни производства. Същият е баща на четири деца, които нямат майка и полага грижи за тях. Трудово е ангажиран. Настоящият случай е инцидентен с тежки последици, както за семейството на пострадалия, така и за това на подсъдимия. Моли за по-ниска присъда при условията на чл.55 от НК и да се приложи чл.66 от НК. Подсъдимият М. в лична защита поддържа казаното от адвоката си. В последната си дума подс.М. заявява, че винаги е спазвал закона, че се грижи за четири деца, работи в кухня, съжалява много за случилото се, но били пияни и двамата, бил тежко обиден от пострадалия и ударен няколко пъти по гърдите, бил предизвикан. СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбата доводи, като взе предвид становищата на страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, намери следното: Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК алтернативен процесуален ред, предпочетен от подсъдимия М.. Пред съда той е признал изцяло фактите по възведеното му обвинение, така както тези факти са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма. При така признатите факти от подсъдимия, които съдът е намерил за подкрепени с доказателствения материал събран по делото, същият е разполагал с единствената възможност да приеме фактическата обстановка, която е отразена и описана в обвинителния акт, а именно: Подсъдимият Х. С. М. е роден на ••••••••г. в гр.•••, българин, български гражданин, без образование, безработен, неженен /живущ на семейни начала /, неосъждан /реабилитиран по право /, с постоянен адрес в гр.•••, ул.„ •••“ № 53. ЕГН ••••••••••, Към 28.09.2021г. пострадалият Г. К. И. обитавал стая №32 в хостел „Р.“, който се намирал в гр.•••, бул.„•••“ № •, заедно със свидетеля А. Щ.. По същото време подсъдимият Х. М. обитавал стая №22 на посочения хостел. Г. И. и подсъдимият Х. М. се познавали от 2011г. Работели в различни магазини на веригата „ПроМаркет“ в гр.•••. На 28.09.2021г. около 12.00 часа пострадалият Г. И. и подсъдимия Х. М. се срещнали случайно в офиса на „ПроМаркет“, намиращ се в гр.•••, бул.„•••“ №131, откъдето взели трудовите си възнаграждения. Решили да се почерпят по-късно по този повод. Около 18.00 часа същия ден подсъдимият Х. М. и пострадалият Г. И. си закупили храна и алкохол - бутилка ракия от 0, 7 литра. Около 19.00 часа отишли до стаята на И. в хостел „Р.“, където ги чакал свидетелят А. М. Щ.. Тримата седнали в стаята да ядат, да пият и да си говорят. Г. И. и подсъдимият Х. М. консумирали ракия, а А. Щ. консумирал бира. Към 19.30 часа Г. И. излязъл от стаята и се върнал към 20.00 часа. Тримата продължили да пият алкохол и да си говорят до 22.00 часа, когато свидетелят А. Д. С., който обитавал стая №31 се прибрал от работа. Тогава Г. И. и подсъдимият Х. М. отишли до стая №31, където освен А. С., се били събрали и други неустановени по делото лица, и всички продължили да консумират алкохол. Към 23.00 часа Г. И. и подсъдимият Х. М. започнали да спорят на висок тон и да се карат. Двамата излезли в коридора на етажа, пред стаите с номера 31 и 32. Тогава подсъдимият Х. М. нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук по лицето на Г. И., който пък му нанесъл удар с дясната си ръка, свита в юмрук в областта на гърдите. Свидетелите А. С., А. Щ. и А. Й. чули, че в коридора се вдига шум, излезли от стаите с номера 31 и 32 и разтървали Г. И. и подсъдимия Х. М.. Тогава пострадалият Г. И. се прибрал в стая №32, и седнал на дИ.а, с гръб към вратата, гледал си мобилния телефон. Подсъдимият Х. М. отишъл до стая №22 на хостела, в която бил настанен, и взел черен нож. Около 23.30 часа подсъдимият Х. М. се върнал до стая №32 и влязъл вътре. В дясната си ръка държел черния нож, който взел от стаята си. Ножът бил сгъваем, с надпис „COLUMBIA“ на дръжката, с дължина на острието 9 см и дължина на дръжката 11 см, като в момента на влизането на подсъдимия Х. М. бил в разгънато състояние. С ножа, държейки го с дясната си ръка, подсъдимият Х. М. нанесъл прободно-порезна рана с дълбочина 1.6 сантиметра на пострадалия Г. И. в областта на петия гръден прешлен с проникване в гръбначномозъчния канал и засягане на гръбначния мозък. След като нанесъл удара с ножа по пострадалия Г. И., подсъдимият Х. М. излязъл от стаята, отишъл в района на „Л. м.“ и изхвърлил ножа, с който нанесъл удара на пострадалия в коритото на река Владайска. На 29.09.2021г. за времето от 13.50 часа до 14.00 часа бил извършен оглед на местопроизшествие, при който ножът, изхвърлен от подс.Х. М. е бил намерен и иззет. На 29.09.2021г. пострадалият Г. И. бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД - гр.София. Установено било, че вследствие на причинената му прободно-порезна рана е настъпила и пълна парализа на долните му крайници, липса на сетивност и рефлекси в областта на тялото от равнището на десети гръден прешлен надолу. Тазовите резервоари са били с инконтиненсциа, сфинктерите им са били лишени от тонус, урината не можело да се задържи в пикочния мехур, нито съдържимото на дебелите черва в кухината им. На 08.10.2021г. пострадалият е бил изписан, защото не е имало възможност чрез медицинска интервенция да се възстанови целостта на гръбначния мозък. След изписването му, състоянието на Г. И. започнало да се влошава. Поради продължителното му залежаване по гръб и невъзможността да променя положението на тялото си в леглото, започнали да се появяват декубитални рани в областта на кръстеца, като тези увреждания започнали постепенно да се разширяват и да обхващат и съседните участъци. Постепенно се появили дълбоки незарастващи рани с некротизирали и нагноили ръбове, като тъканите просто се стопявали, некротизирали и трябвало да бъдат ексцизирани. По този повод на 02.12.2021г. е постъпил в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р И. Селемински“ АД - гр.Сливен, където е претърпял оперативна интервенция и са му премахнати некротизиралите и нагноили тъкани, и е изписан на 07.12.2021г. На 13.04.2022г. в МБАЛ „Д-р И. Селемински“ АД - гр.Сливен по витални индикации е извършена дезартикулация на дясната тазобедрена става на Г. И. и ампутиране на десния му долен крайник. Въпреки тези оперативни интервенции, здравословното му състояние продължило да се влошава. На 22.05.2022г. изпаднал в тежко общо състояние, в състояние на хиподинамия и прострация, с болки в стомашната област и отново бил приет в МБАЛ „Д-р И. Селемински“ АД - гр.Сливен, в отделението по гастроентерология, където на 24.05.2022г. е починал. Според заключените на вещото лице, изготвило назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, причината за смъртта на Г. И. са настъпилите тежки усложнения във връзка с проникващото нараняване в гръбначномозъчния канал и лезия на гръбначния мозък на това равнище и пълната долна параплегия и липсата на инервация на кожата, тъканите и органите от десетият гръден прешлен надолу, с липса на сетивност, липса на рефлекси, липса на тонус на сфинктерите и пикочните пътища и дебелите черва с инконтиненция на урина и дебело-чревно съдържимо. Всички тези нарушения са довели до настъпването на тежки възпалителни процеси в областта на меките тъкани, които постепенно са се разширили и генерализирали. Непосредствена причина за настъпването на смъртта на пострадалия е тежкият интоксикационен и консумативен синдром и тежкото шоково състояние. Настъпването на смъртта на пострадалия Г. И. е в пряка и непосредствена причинна връзка с причинената му от подсъдимия Х. М. прободно- порезна рана в областта на гръбначния стълб на равнището на пети гръден прешлен, с лезия на гръбначния мозък на това място и прекъсване на инервацията на тазовите органи, областта на кръста, кръстеца и долните крайници. Според вещото лице, установената прободно-порезна рана е причинена от прободно-порезно оръжие, каквото е и ножа. Видно от заключението на вещото лице, причинената на пострадалия прободно-порезна рана с проникване в гръбначно-мозъчния канал със засягане на гръбначния мозък е довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК. Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, към момента на инкриминираното деяние подсъдимият Х. М. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Състоянието му е позволявало да възприема фактите по делото, да дава достоверни обяснения за тях и да участва пълноценно в наказателното производство. На 28.09.2021г., 23.30 часа, в момента на извършване на деянието, подсъдимият Х. М. е бил в състояние на обикновено алкохолно опИ.е - лека към средна степен, което не е нарушило психическите му годности да разбира и ръководи постъпките си. При съпоставката на тези фактически положения, идентични с описаните в обвинителния акт и признати от подсъдимия, с доказателствата, събрани в досъдебното производство, а именно - протоколите за разпит на свидетелите Г. К. И. / на л.15-16, л.18-20, л.146-148 от д. пр./, А. К. Й. / на л.23 - 24 от д.пр./, А. М. Щ./ на л.26-27, л.56-58 от д. пр. /, А. Д. С. / на л.212-213 от д. пр./, В. П. К. / на л.138 от д. пр./, К. В. Л. / л.38-39 от д. пр./, З. Й. Й. / на л.40-41 от д.пр./, М. С. Д. / на л.44 от д. пр. /, Н. В. М. /л.45 от д. пр./, М. Б. Х. /л.62 от д. пр./, Р. В. Д. /л.63 от д.пр./, К. И. Й. /л.204 -206 от д.пр./, И. Г. М. /л.208-210 от д.пр./, съдебно - медицинска експертиза /л.69 - 72 от д.-пр./, допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л.76 - 82 от д.пр./, съдебно - медицинска експертиза на труп /л.162-167 от д.пр./, съдебно - психиатрична експертиза /л.84-93 от д.пр./, съдебно - техническа експертиза /л.98-100 от досъдебното производство /, протокол за извършена експертиза №21/ДНК -755 /л.107 -111 от д.пр./, съдебно-дактилоскопична експертиза /л.114- 115 от д.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.12 -14 от д.пр./, протокол за разпознаване на лица и албум към него /л.59 - 61 от д.пр./, протокол за оглед на местопроизшествие /л.35-37 от д.пр./, протокол за освидетелстване /л.42 от д.пр./, протокол за доброволно предаване /л.46 от д.пр./, епикризи / л.169 - 177, л.214-231 от д.пр./, акт за смърт и удостоверение за наследници, свидетелство за съдимост на подсъдимия, се установява пълно покритие. Преди да пристъпи към обсъждане на доказателствата, САС намира за необходимо да отбележи, че е правилна преценката на първостепенния съд, че действията по разследването в предходната процесуална фаза са извършени при спазване на закона и е възможно да се ползват, без да бъдат повторно провеждани пред съда. Спазвайки изискванията на чл.305 от НПК, първоинстанционният съд е подложил на необходимата оценка приобщените доказателствените източници и съпоставяйки помежду им съдържанието, е аргументирал извода си за обоснованост на направеното от подсъдимия признание на фактите по обвинението от тези доказателства, респ. изводите си относно факта на извършеното на процесната дата престъпление, връзката на подсъдимия с неговото авторство, механизма и конкретните обстоятелства, при които това се е случило, пострадалото лице и характера на причиненото му телесно увреждане, довело до смъртта му. Правилен е изводът на първостепенния съд, че в конкретния случай доказателствата взаимно се допълват и са в кореспонденция помежду си. Внимателното запознаване с всяко от тях доведе и настоящия състав до заключението, че липсват такива съществени противоречия, които да налагат по-подробно обсъждане, съпоставяне, съответно отделяне на спорната от безспорна доказателдствена информация. На първо място, доказателство относно авторството на деянието и механизма на причиняване на телесното увреждане се съдържа в показанията на пострадалия И.. Същият е разпитван общо 3 пъти на досъдебното производство. Първият му разпит е от 29.09.2021г., в часовете непосредствено след деянието /л.15-16 от д.пр./. В него пострадалият в хронологична последователност описва случилото се на инкриминираната дата. Категоричен е относно мястото и времето на извършване на деянието, характера на отношенията му с подсъдимия, развоя на събитията въпросната вечер, причината за възникналия между тях първоначално вербален спор, развил се впоследствие до сбИ.е с размяна на удари с ръце, както и обстоятелствата, при които малко по-късно М. е дошъл в стаята му и му е нанесъл един удар в гърба, от който е изпитал силна болка. На същата дата, в по-късен час, е извършен още един разпит на пострадалия. В него И. отново е възпроизвел настъпилите събития, подробно е описал поведението на подсъдимия и обстоятелствата, при които е получил нараняването от него. Пострадалият И. е разпитван и трети път, на 26.04.2022г. Тези негови показания, макар и депозирани повече от шест месеца след деянието, напълно кореспондират на предходните му разпити, отличават се с последователност, логично са описани събитията от инкриминираната вечер, вкл. подробности относно поведението на подсъдимия, повода за възникналия конфликт, отправените реплики и настъпилата физическа саморазправа. В този разпит пострадалият допълнително посочва след колко време подсъдимият се е върнал в неговата стая / около половин час / и, че го е намушкал с нож в гърба, без нищо да каже, а после избягал. Макар и пострадало лице от престъплението, с възможната поради това обстоятелство тенденциозност при депозиране на показанията, въззивната инстанция изцяло се довери на твърденията на И. относно времето и мястото на извършване на деянието, взаимоотношенията, в които същият се е намирал с подсъдимия и развоя на събитията преди натъпване на инцидента. Ето защо, САС възприе неговите показания като годно доказателствено средство при обосноваване на фактологията по делото. В пълна кореспонденция на показанията на пострадалия са тези на св.А. Щ.. Същият е очевидец на деяние, който е прекарал цялата вечер с подсъдимия и пострадалия - „пили и си говорили“. Той е възприел непосредствено и възпроизвел в разказа си възникналия между тях спор, достигнал до физическа саморазправа, след което е участвал в разтърваването им. Пълно покритие с твърденията на пострадалия се открива в описанието, което Щ. дава на последвалите събития. Свидетелят сочи, че са отишли в неговата стая, за да успокоява пострадалия, когато: “Х. влезе, замахна и удари Г. в гърба.“. Щ. е разпитван два пъти на досъдебното производство, като вторият разпит е даден пред съдия от първостепенния съд. Не се констатират противоречия между отделните му разпити, съобщеното в тях относно инкриминираното събитие е хронологично подредено, разказът е логичен, обективен и нетенденциозен. В показанията си пред съдия, св.Щ. за първи път съобщава, че е видял в ръката на подсъдимия ножка и възпроизвежда следната реплика на подсъдимия: „Ей Г., за какво брат така ме направи“. Информация относно тези два факта не се съдържа в показанията на пострадалия, но това обстоятелство не разколебава достоверността на разказа му, тъй като е напълно обяснимо със следните факти: същият е бил намушкан в гръба и е изпитвал много силна болка /според собствените му твърдения/, от която дори е паднал на пода. Тази конкретика на събитието прави логично той да не е бил в състояние да възприеме оръжието на престъплението, както и произнесена реплика от подсъдимия и поведението му непосредствено след деянието. Със св.А. Щ. е извършено процесуално-следствено действие по разпознаване на лице по снимков материал, при което същият с категоричност е посочил подс.Х. М., за когото е посочил: „Това е Х., който прободе Г. с ножа.“, както и белезите, по които го е разпознал - по лицето и очите. Във връзка с така извършеното следствено действие, като свидетели по делото са разпитани поемните лица, участвали при извършването му – М. Х. и Р. Д., които в показанията си потвърждават законността на провеждането му и категоричното разпознаване на извършителя. Свидетели на части от събитията, развили се въпросната вечер, са А. С. и А. Й.. Посочените лица не са видели самото намушкване на пострадалия, но веднага след това са се озовали на мястото на инцидента и са възприели тежкото му състояние. Св.С. излага факти за сбИ.ето между Г. И. и подс.М., причината за това и последвалото разтърваване, които се намират в пълна кореспонденция със заявеното в тази част от обсъдените вече свидетели. Показанията на С. и Й., макар и с косвен характер по отношение главните факти на доказаване – авторството на деянието и механизма на осъществяването му, допринасят за изясняване цялостната картина на събитието. Освен това, в тях се съдържат данни за поведението на подсъдимия непосредствено след деянието, като свидетелите еднозначно поддържат, че той е избягал. Показанията на поемните лица, както и на полицейските служители, първи пристигнали на местопрестъплението /В. К. и И. Б./, кореспондират на обсъдените гласни доказателствени източници, съдържащи пряко или косвено доказателство относно главния факт на доказване. В този смисъл, въззивният съд ги възприе като подкрепящи ги. Гласните доказателствени източници се намират в пълна кореспонденция с изготвените на досъдебното производство СМЕ и допълнителна СМЕ на вещото лице д-р Т.Б., в които тя дава заключение относно нанесените на Г.И. увреждания, техния медико- биологичен характер, механизма на причиняване на травмите и вероятността от настъпване на летален изход за пострадалия при тези наранявания. Заключенията са подробни и компетентни, вещото лице и съдебен лекар д-р Б. е отговорила на всички поставени й въпроси. Особено съществени са отговорите на въпросите за възможното оръжие на престъплението – предмет с остър връх и режещ ръб – нож, както и за значителната сила, с която е нанесен ударът, за да пререже бодилестия израстък на петия гръден прешлен и да навлезе в канала на гръбначния стълб. След смъртта на пострадалия Г. И. по делото е изготвена СМЕ на труп. Вещото лице д-р Т. Ч. се е ангажирало с категоричен отговор за това, че настъпването на смъртта на И. е в пряка и непосредствена връзка с причиненаната му прободно-порезна рана в областта на гръбначния стълб. Във връзка с механизма на осъществяване на деянието, по делото е установено и приложено като веществено доказателство оръжието на престъплението – метален сгъваем нож, открит при извършения оглед в корито на Владайска река. Същият е подложен на изследване чрез ДНК експертиза, заключението на която е категорично, че биологичният материал от отривка на острието на този нож произхожда от пострадалия Г. И.. Във връзка със субективната страна на престъплението и способността на подс.Х. М. да разбира свойството и значението на извършеното, по делото е изготвена СППЕ, според заключението на която същият е бил вменяем към момента на извършване на деянието, като се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опИ.е - лека към средна степен, което не е нарушило психичните му годности да разбира и ръководи постъпките си. Приобщените по делото писмени доказателствени средства – протокол за вземане на образци за сравнително изследване от Г. И. – клетъчен материал от устаната кухина, протокол за оглед в района на „Л. м.“, в коритото на река Владайска, протокол за освидетелстване на Х. М. с негово съгласие, протокол за вземане на образци за сравинтелно изследване от Хр.М. /клетъчен материал от устна кухина и дактилоскопни отпечатъци/ и протокол за доброволно предаване на дрехи от Г. И., обективират така извършените действия по разследването. Същите са съставени съобразно изискванията на НПК и чрез тях законосъобразно са приобщени към доказателствата по делото иззетите в хода на провеждането им веществени доказателства и материали за допълнително изследване. . Относно влошаването се здравословно състояние на Г. И. за времето от нараняването му на 28.09.2021г. до настъпването на смъртта му на 24.05.2022г., доказателства се съдържат не само в приложените по делото множество медицински документи и изготвените три съдебномедицински експертизи, но и в показанията на свидетелите К. Й. - баща на пострадалия и И. М. – негова майка, в които се съдържат данни не само за преживените от него страдания, но и за грижите, които са били полагали за него. От правна страна: Въз основа на изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка /призната от подсъдимия и възприета и от въззивния съд като безспорно установена и доказана/ и в рамките на същата тази фактология, очертаваща фактическите параметри на обвинението, подс.Х. М. е бил признат за виновен от СГС по обвинението му по чл.124, ал.1 от НК - за причинена от него по непредпазливост смърт на пострадалия Г. И. вследствие на умишлено нанесена му тежка телесна повреда – чрез нанасяне на удар с нож в областта на пети гръден прешлент, изразяваща се в прободно- порезна рана с проникване в гръбначно-мозъчния канал, със засягане на гръбначния мозък, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. За да е налице съставът на престъпление по чл.124, ал.1 от НК, непредпазливото причиняване на смърт трябва да е осъществено в резултат на една от трите вида телесни повреди – тежка, средна или лека, като изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на такова въздействие върху жив човешки организъм, което по своя характер обективно е насочено към причиняването на телесна повреда от посочения вид. В случая, това въздействие се изразява в нанасянето на прободно-порезна рана. Това изпълнително деяние е породило два престъпни резултата - по-близък, телесна повреда, и по-отдалечен – смъртта. По делото несъмнено е установено, че по-тежкият резултат се намира в причинна връзка с причиненото и настъпило увреждане на здравето на пострадалия. Същевременно, липсват доказателства, които да могат да обосноват по категоричен начин, че подс.М. пряко е целял неговата смърт. За да се прецени какво престъпление е извършил М., следва да се определи психическото му отношение към настъпилия смъртен резултат, съответно да се направи извод дали смъртта е причинена умишлено или по непредпазливост. Субективната страна на увреждащото поведение на дееца е отражение на обективната страна /обективните характеристики/ на неговото деяние в съзнанието му. За да обоснове изводите си по приложението на материалния закон, въззивният съд взе предвид предшестващото деянието поведение на дееца и на пострадалия; техните взаимоотношения; характера, насоката и силата на извършеното въздействие; способа на извършването му; използваното средство за засягане тялото на пострадалия; органите на човешкото тяло, към които е насочено въздействието и които са засегнати. Конкретните обстоятелства, при които се е развил инцидентът, започнал като вербален конфликт, ескалирал до размяна на удари с ръце и по-късно довел до фаталния удар с нож, не могат по еднозначен начин да обосноват извод за намерение у подсъдимия да умъртви Г. И.. В тази насока САС взе предвид оръжието на престъплението /сгъваем нож/, еднократния характер на пробождането и конкретното място в тялото, на което то е нанесено – долната част на гърба. Предвид така изложеното се налага изводът, че деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано по чл.124 от НК като причиняване другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда в претендираната в обвинителния акт проявна форма - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, изразяващо се в в прободно-порезна рана с проникване в гръбначно-мозъчния канал, със засягане на гръбначния мозък. Във връзка с приложението на закона, още на разпоредителното заседание, частните обвинители, чрез повереника си а.С., са оспорили коректността на така възприетата от прокуратурата правна квалификация на деянието, претендирайки, че подсъдимият е осъществил умишлено убийство по чл.115 от НК, при условията на чл.116, ал.1, т.6 и т.9 от НК. Възражението си относно правната квалификация на деянието частните обвинителни поддържат и с въззивната жалба, аргументирайки се с обстоятелствата, при които е осъществено деянието и конкретния механизъм на причиняване на телесното увреждане, довело до смъртта на пострадалия. Въззивният състав счете, че следва да бъдат отхвърлени като неоснователни така релевираните доводи. На първо място, както бе посочено по-горе, правилно първостепенният съд е приел за доказана именно предложената от обвинителя правна квалификация на деянието. Освен това, така поддържаното възражение не държи сметка за субсидиарния характер на частното обвинение и неговата процесуална „зависимост“. Константна е практиката на съдилищата, вкл. в решения на върховната инстанция, че „…частният обвинител не може да предявява претенции към съдържанието на обвинителния акт от гледна точка на инкриминираните в него обстоятелства и посочения в него като приложим материален наказателен закон…“./р.482/08, 1 н.о., р.557/12, 1 н.о., 397/11, 1 н.о., р.330/04, 3 н.о., р.423/11, 1 н.о. и др./. По наказанието: Във връзка с наказанието и в рамките на приложението на нормата на чл.58а от НК, въззивният съд се съгласява с направения от първия съд извод, че в случая не са налице условията за определянето му в хипотезата на чл.55 от НК, както се претендира от защитата, вкл. се ралевират доводи в тази насока и пред въззивния съд. Правилно като смекчаващи обстоятелства първостепенният съд е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, при настъпилата реабилитация по право, и данните за семейното му положение – полага грижи за четири непълнолетни деца, едното от които е със заболяване. САС намира, че като облекчаващи положението на подсъдимия следва да бъдат отчетени коректното му процесуално поведение в двете фази на процеса и изразеното искрено съжаление за случилото се. По делото са налични данни, че при проведена беседа с М. след задържането му, същият е съобщил мястото, където е изхвърлил ножа, с който е извършил престъплението. В резултат на така оказаното съдействие от негова страна, при извършения оглед на посоченото място е намерен ножа, приобщен като веществено доказателство по делото. Несъмнено, открИ.ето на оръжието на престъплението и последващото изследване на оставена по него човешка кръв, има съществено значение за изясяване на делото, принос за което има подс.М.. В този смисъл въззивният съд внася корекция и допълва мотивите на първия съд, който е игнорирал и не е отдал необходимото значение на посочените обстоятелства. Същевременно следва да се отбележи, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК в конкретния случай не може да бъде отчетено и като облекчаващо наказателната му отговорност обстоятелство в духа на приетото в т.7 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК на ВКС. Внимателното запознаване с материалите, приложени в кориците на досъдебното производство, и най-вече с протокола, в който обвиняемият е давал обяснения сочи, че първоначалната негова процесуална позиция по същество на обвинението не е спомогнала по някакъв съществен начин за изясняване на обективната истина, тъй като той е заявил, че ще се възползва от правото си да не дава обяснения по случая. Ето защо, правилно и законосъобразно признаването на фактите не е интерпретирано от СГС като правнозначим факт за смекчаване на наказателната му отговорност извън формалното му изявление по реда на чл.371, т.2 от НПК. Правилно СГС не е възприел като релевантно и облекчаващо отговорността на подсъдимия поведението на пострадалия в конфликта. По делото са установени обстоятелствата, при които между подсъдимия и пострадалия е започнал спор, развил се и ескалирал до нанасянето на фаталния удар. Липсват доказателства, въз основа на които да могат да се обосноват фактически изводи, че постарадалият пръв е започнал този конфликт с агресивно или предизвикателно поведение, което да е мотивирало подсъдимия, още по-малко да е в съставомерна връзка с извършеното деяние по смисъла на чл.124, ал.2 от НК. Същевременно, релевантни за отговорността са конкрените обстоятелства, при които подсъдимият е осъществил деянието - след като същият е бил разтърван от възникналия физически конфликт, той е отишъл в стаята си, откъдето е взел ножа и непродължително време след това е нанесъл пробождащия удар в гърба на пострадалия. Тази конкретика на събитието несъмнено сочи на една по-висока степен на обществена опосност на дееца и деянието. Правилно СГС е дал негативна оценка и на обстоятелството, че в резултат на извършеното престъпление е отнет живота на млад човек и децата му са останали сираци. От въззивния съд са изискани допълнителни доказателства по молба на частните обвинители, съдържащи характеристични данни за подс.М. – справка от Община-Сливен и от РУ-Сливен. Видно от полученото от Община- Сливен писмо /л.46-47 възз.д./, подсъдимият М. съжителства с родителите си и четирите си деца, майката на които живее в гр.Бургас на неизвестен адрес. Същият е известен в общността си като конфликтен човек, употребяващ често големи количества алкохол, посещаван от органите на реда. По отношение на него са постановени шест броя НП за нарушаване на Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен, с които са му наложени наказания глоби, които не са платени. Съгласно справката от ОД на МВР- Сливен, Група „Оперативен анализ“ /л.55 от възз.д./ не са установени регистрирани заявителски материали във връзка с подадени жалби и сигнали срещу Х. М.. Така установените обстоятелства допринасят за изясняване личността на подсъдимия и се отчетоха от въззивния съд при обосноваване на извода относно степента на обществена опасност на дееца, която в случая е завишена. Разпоредбата на чл.124, ал.1, пр.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години. Предвид императива на чл.58а, ал.1 от НК, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, основано на направено признание на фактите от обвинителния акт, СГС е определил наказанието лишаване от свобода, като го е отмерил в посочените граници на специалната норма, и след това го е намалил с една трета. Така първият съд е счел, че съответно на тежестта на деянието и данните за личността на дееца, е наказание под средния размер, а именно шест години лишаване от свобода, след редукцията на което е наложил на подсъдимия четири години лишаване от свобода. Съобразявайки всички описани по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, с превес на отгегчаващите, високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, при което е отнет един млад човешки живот, въззивният съд намира, че за постигане в пълнота целите на генералната и личната превенция, очертани в чл.36 от НК, и за спазване на принципа за съответствие между извършеното престъпление и наложеното наказание, последното е следвало да бъде отмерено над средния размер. Като е определил по-ниско по размер наказание, първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като неправилно е оценил степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и останалите релевантни за отговорността обстоятелства. Въззивният съд счете, че адекватно на посочените законови изисквания в случая е наказание от девет години лишаване от свобода и в този смисъл намери за основателна въззивната жалба на частните обвинители с претенция за увеличаване размера на наказанието. Така отмереното наказание следва да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, при което определеното за изтърпяване наказание става в размер на шест години лишаване от свобода. В този смисъл с въззивното решение следва да бъде изменена първоинстанционната присъда в санкционната й част С оглед размера на определеното за изтърпяване наказание, същото следва да бъде ефективно изтърпяно. Във връзка с режима на изтърпяване на така отмереното наказание, въззивният съд отчете данните за личността на подсъдимия и факта на чистото му съдебно минало, и намери, че в случая може да бъде приложено изключението, предвидено в чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, даващо възможност и в случаите по ал.1, т.2 да бъде определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказание. В тази част, поради съвпадение с направения от СГС извод присъдата следва да бъде потвърдена, като се измени единствено основанието за определянето на общия режим. В съответствие със стандарта на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК въззивният състав даде отговор на възраженията на жалбоподателите при обосноваване на решението в съответните му части - при обсъждане законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт от фактическа, от правна страна и при излагане на мотиви във връзка с доводите за несправедливост на наказанието. Предвид изложеното и след извършената на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане, САС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл и потвърден в останалата му част. По тези съображения и на основание чл.334, т.3 и т.6, във вр. чл.337, ал.2, т.1и ал.3 и чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД