Решение № 5984 от 27.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15308/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „••••••” АД с ЕИК ••••••••• срещу наказателно постановление № Р-10-197/09.10.2023 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на основание чл. 637, ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 4000 /четири хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.637, ал.1 от КЗ. С жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, като се поддържа, че в АУАН липсва твърдение, че нарушението е извършено повторно, а такива факти се релевират едва с НП, като по този начин правото на защита на дружеството е било накърнено, поради нарушаване на забраната за reformatio in peius, тъй като дружеството е наказано за по-тежко нарушение от първоначално установеното. Твърди се, че неправилно е определена датата на нарушението, както и че не е спазен давностният срок по чл. 34 от ЗАНН. Поддържа се, че наложената санкция не съответства на характера и тежестта на нарушението. Иска се от съда да приложи чл. 28 от ЗАНН, алтернативно да преквалифицира нарушението и да наложи минималната санкция по чл. 644, ал.1 т.1 от КЗ. В съдебно заседание жалбоподателят застрахователно дружество „••••••” АД - редовно призован не изпраща представител. Въззиваемата страна - заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор” се представлява от юрисконсулт Генова с представено пълномощно. Процесуалният представител пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като счита, че при издаването му не са допуснати нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, а нарушението е безспорно доказано. Намира, че същото не е представлява маловажен случай, а поради извършени и други нарушения от страна на жалбоподателя споразумение не е предложено. Представя писмени бележки с подробна аргументация. Претендира юрисконсултско възнаграждение. След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка: При извършена служебна проверка в електронния портал на КФН, чрез който застрахователните дружества подават отчети, справки, доклади и приложения и в деловодството на КФН от служители на КФН било установено, че към 02.05.2023 г. на надзорния орган не са представени от дружеството-жалбоподател годишен финансов отчет и годишните справки, доклади и приложения относно финансовата 2022 г., съгласно чл. 126, ал. 1 т.1 и т.2 и ал. 3 вр. чл. 101 от КЗ. Посочените годишен финансов отчет и годишните справки, доклади и приложения относно финансовата 2022 г. ЗД „••••••“ АД следвало да представи до 10.04.2023 г. /първи присъствен ден след 08.04.2023 г./. Във връзка с горното и на основание чл. 588, ал. 4 от КЗ с решение № 541-ОЗ/11.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ спрямо дружеството-жалбоподател била приложена принудителна административна мярка, а именно „ЗД „••••••“ АД в срок до 15.05.2023 г. да представи в Комисията за финансов надзор заверени съгласно изискванията на чл. 126, ал. 3 от КЗ годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ относно финансовата 2022 г.“ За издадената принудителна административна мярка било съобщено на дружеството-жалбоподател на 12.05.2023 г. До 15.05.2023 г. включително дружеството-жалбоподател не представило в КФН изисканите годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ относно финансовата 2022 г., а информация по чл. 126, ал. 1 т.1 и т.2 от КЗ представило на 16.06.2023 г. и 22.06.2023 г. Свидетелката М. И. Д. – главен експерт в управление „Застрахователен надзор“ в КФН извършила последваща проверка и установила, че в срокът, посочен в решението за прилагане на ПАМ – до 15.05.2023 г. дружеството- жалбоподател не е представило указаните му годишен финансов отчет, справки, доклади и приложения, поради което на 27.06.2023 г. в присъствие на упълномощен представител на ЗД „••••••“ АД – К.Б. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение № Р-06- 190/27.06.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на представител на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН на 09.10.2023 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което застрахователно дружество „••••••“ АД било санкционирано на основание чл. 637, ал. 1 т. 2 от КЗ с налагане на имуществена санкция в размер на 4 000 лева за нарушение на чл. 637, ал.1 от КЗ. Препис от наказателното постановление бил връчен на дружеството- жалбоподател на 13.10.2023 г. и на 23.10.2023 г. чрез куриер била депозирана и жалба срещу него. Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелката М. И. Д., решение № 541-ОЗ/11.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, копие от имейл, екранни снимки от деловодната система на КФН, заповед № З-141/31.05.2023 г., пълномощно, товарителница, известие за доставяне, НП № Р-10-915/14.12.2021 г., решение № 2765/20.07.2022 г. по НАХД № 93/2022 г. по описа на СРС, НО, 15 състав, решение № 7636/12.12.2022 г. по КНАХД № 8348/2022 г. по описа на АССГ, VIII касационен състав. В основата на своите фактически изводи съдът постави писмените доказателства по делото. Същите са подробни, съставени за цели извън процеса и кореспондират помежду си, като изясняват релевантната фактология. От решение № 541-ОЗ/11.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ се установява съдържанието на приложената спрямо дружеството- жалбоподател принудителна административна мярка, както и срокът за нейното изпълнение, а именно „ЗД „••••••“ АД в срок до 15.05.2023 г. да представи в Комисията за финансов надзор заверени съгласно изискванията на чл. 126, ал. 3 от КЗ годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126, ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ относно финансовата 2022 г.“. От екранните снимки на деловодната система на КФН се установи, че до посочената дата - 15.05.2023 г. включително посочените в решението финансов отчет, справки, доклади и приложения не са били представени в КФН – това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелката Д., която лично е извършила проверка в деловодството на КФН и е установила, че изисканата отчетност не е постъпила. Свидетелката посочи, че впоследствие тази отчети и справки са представени, но извън указания в решението срок. Видно от екранните снимки от деловодната система на КФН дружеството-жалбоподател е представило отчетни данни на 16.06.2023 г. и 22.06.2023 г. От заповед № З-141/31.05.2023 г. на заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ се установява материалната компетентност на актосъставителя. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване на препис от НП (препис от НП е връчен на жалбоподателя на 13.10.2023 г. видно от известие за доставяне, като на 23.10.2023 г. чрез куриер е депозирана в КФН жалба срещу него), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 1.4.5 от заповед № З-141/31.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, свидетелката М. И. Д. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на КЗ; компетентността на АНО - заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ следва пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 2 от КЗ. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя- нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. Неоснователна е претенцията на дружеството-жалбоподател за нарушение на принципа reformation in peius, тъй като нито в АУАН, нито в НП се твърди нарушението да е извършено при условията на повторност, нито имуществената санкция е наложена за повторно нарушение. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 16.05.2023 г., поради което е очевидно, че при съставянето на АУАН на 27.06.2023 г. не е нарушен срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено четири месеца след съставяне на АУАН, също при спазване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 1 т. 2 от КЗ на лице, което не изпълни приложена принудителна административна мярка от комисията или от заместник-председателя, се налага имуществена санкция от 4000 до 40 000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. По делото по несъмнен начин се установи, че спрямо дружеството- жалбоподател е била приложена принудителна административна мярка от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ /с решение № 541-ОЗ/11.05.2023 г./. Същата е била съобщена по електронен път на нейния адресат – застрахователно дружество „••••••“ АД и за него е възникнало задължение в срок до 15.05.2023 г. вкл. да представи в КФН указаните в решението отчетни документи. Дружеството не е сторило това, с което от обективна страна на 16.05.2023 г. е осъществило състава на вмененото му нарушение на чл. 637, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението, че неправилно е определена датата на извършаване на нарушението- същото е извършено в деня, следващ този, в който е изтекъл предоставения на жалбоподателя срок. След като дружеството е следвало да представи отчетните документи до 15.05.2023 г. /понеделник, присъствен ден/, то правилно в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено на следващия ден- 16.05.2023 г. Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, не следва да бъде обсъждан въпросът за субективната страна на деянието. В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН като отчете, че извършеното не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Приложената ПАМ не е била спазена, изисканите отчетни документи не са били представени в предоставения срок, а едва месец по-късно, поради което не може да бъде прието, че нарушението следва да се квалифицира като „маловажен случай“. Претенцията на жалбоподателя санкцията да бъде изменена и вместо такава по чл. 644, ал.2 от КЗ да се наложи такава по чл. 644, ал.1 т.1 от КЗ е неоснователна, тъй като на първо място в случая изобщо не е приложен чл. 644 от КЗ - приложима е и правилно е приложена от АНО разпоредбата на чл. 637, ал. 1 т. 2 от КЗ, тоест в закона се съдържа специална разпоредба, която санкционира неизпълнението на приложена ПАМ и в такива хипотези не се прилага общата санкционна разпоредба на чл. 644 от КЗ. От друга страна имуществената санкция не е наложена за повторно нарушение и е в минималния предвиден в закона размер от 4 000 лева, поради което същата не може да бъде допълнително намалена.Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и обосновано, поради което следва да се потвърди изцяло. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед изхода на делото и своевременното направено искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева, който е съобразен с фактическата и правна сложност на казуса. Отделно от това по делото е било проведено само едно открито съдебно заседание с даден ход по същество и е бил разпитан един единствен свидетел. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 108 състав