Решение № 10 от 24.1.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 340/2024 г.

Производството пред Апелативен съд Велико Търново е образувано въз основа на искане на осъдения Й. Б. К. за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по ВНОХД № 349/2024 г. по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново. В искането се поддържа, че съдебните актове по приключилото наказателно производство са постановени при нарушения на процесуалния и материалния закон и определеното на осъдения наказание е явно несправедливо. Съдържат се твърдения за липса на достатъчно доказателства, за да бъде направен осъдителен извод за извършено деяние по чл. 310 вр. чл. 308 ал.1 от НК, както и за това по чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 от НК. Доказателствата са коментирани общо, а не конкретно за всяко деяние по чл. 201 ал.1 от НК, поради което липсват мотиви за всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Оспорват се изцяло доказателствените изводи на решаващите съдилища. Оспорват се изводите на съдебните състави по отношение на извършване на престъплението от обективна и субективна страна, като се поддържа, че възприетите факти по делото не съответстват на доказателствената съвкупност. На тези основания се иска наказателното производство по ВНОХД 349/2024г. по описа на ВТАС да бъде възобновено, постановеното решение отменено, а осъдения К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане, но на първата инстанция. Независимо, че като основание е посочено и това по чл. 349 ал.1 т.3 от НПК, конкретни доводи за явна несправедливост на наложеното наказание не са посочени в искането за възобновяване. В съдебно заседание осъденият поддържа искането си. Сочи, че деянието не било така общественоопасно за наложеното му наказание. Твърди, че не е доказано, че е получил сумите, предмет на обвинението. Представителят на държавното обвинение предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Твърди, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствата и правилно са приели, че осъденият е извършил престъпленията по чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 от НК и по чл. 310 вр. чл. 308 ал.1 от НК. ВТАС, след като съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Настоящото искане е подадено в срока по чл. 421 НПК - на 22.11.2024г., при влязъл в сила съдебен акт на 04.10.2024г. С него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред и е подадено от лице с процесуална легитимация. Ето защо същото е процесуално допустимо. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е неоснователно, по следните съображения: С присъда №27/27.05.2024г., постановена по НОХД 1772/2023г., състав на РС В. Търново е признал Й. Б. К. за виновен да е извършил деяние по чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 от НК в периода 09.11.2017 – 23.09.2022г. и му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. Признал го е за виновен да е извършил и деяние по чл. 310 ал.1 пр.1 вр. чл. 308 ал.1 от НК на 23.09.2022г. и му е наложил наказание от осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду така наложените в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Присъдил е разноски. Присъдата е била проверена по жалба на подсъдимия от ОС В. Търново, който с решение № 151/04.10.2024г. е изменил същата само в частта на наложеното наказание за деянието по чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 от НК като го е намалил от една година и шест месеца на една година. Редуцирал е и размера на определеното по реда на чл. 23 ал.1 от НК общо наказание. На първо място доколкото принципно на възобновяване подлежи последният акт на съда – в случая решението на ОС В. Търново, така, както е и направено искането следва да се отбележи, че не се констатира претенцията на осъдения, обосноваваща основанието по чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 от НПК - липса на мотиви на решението на въззивната инстанция. Вярно е че съдебният акт на окръжния съд е лаконичен и не се отличава със задълбоченост и особена аналитичност, но същият, макар и в минимална степен покрива изискванията на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. Всъщност основните възражения, направени във въззивната жалба и в пледоарията на защитника на подсъдимия К. са били свързани с това, че се касае за извършено дисциплинарно нарушение, а не престъпление, както и че от изводите на почерковата експертиза не може да се направи заключение за извършено престъпление по чл. 310 от НК, т.е., че обвиненията почиват само на предположения - са получили отговор с изготвеното решение. Освен това е изразено съгласие с направените от първия съд изводи, като по този начин ОС е препратил и към изложеното в мотивите на районния съд. На следващо място, не се установява да са допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата, извършена от състава на РС В. Търново, разгледал делото. При извеждане на значимите за обективната и субективна съставомерност на поведението на осъдения обстоятелства са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда. Първостепенният съд подробно е обсъдил показанията на всеки един от разпитаните свидетели и ги е съпоставил с показанията на останалите свидетели и с приобщените писмени доказателства и експертни заключения. Обърнато е внимание на изготвената съдебно-почеркова експертиза и на установеното с нея, че именно подсъдимият е изпълнил ръкописния текст на инкриминираните документи, предмет на обвинението по чл. 310 вр. 308 ал.1 от НК. Категорично е установено, че записванията и подписът не са извършени от св. Р. Е., от чието име са направени. Макар да не е установено, че К. е положил подписа, то в експертното заключение е посочено изрично, че отговор на този въпрос не може да бъде даден поради обстоятелството, че подпис е положен без стремеж да се имитира подписът на св. Е. и в тези случаи не може да се изключи нито една от двете вероятности – подписите да са положени или не от К.. Тези три извода на експертизата са съпоставени със свидетелските показания на св. Е. и обясненията на подсъдимия К.. В заключение следва да се отбележи, че изводите в съдебно-почерковата експертиза не са единствени в подкрепа авторството на деянието по чл. 310 вр. чл. 308 ал.1 от НК. Корелативната им връзка с показанията на св. А. според който, извършената проверка е от осъденият К., който попълнил всичко в книжката, както и обстоятелството, че това е било в края на работния ден на 23.09.2022г., което бил ден петък и веднага след констатацията за отсъствие единствено на печат/ не и на подпис/ св. А. отишъл до дирекция „Мерки и измервателни уреди“ сектор в гр. В. Търново в понеделник, което е първия работен ден след като книжката му била оформена надлежно, както и тези на св. Е., която отрича да е попълвала книжката и да е полагала подпис, изключват възможността друго лице да е положило подписа и обосновават категоричния извод, че именно Й. К. е автор на инкриминираното престъпление. Следващото, което се сочи като допуснато процесуално нарушение е неизследване на обстоятелството дали положения печат е идентичен с този на Службата по „Мерки и измервателни уреди“. На първо място следва да бъде посочено, че това обстоятелство не е било спорно по делото. Подобни твърдения, които да навеждат на съмнения в тази насока не само, че не се съдържат в показанията на разпитания в качеството на свидетел Б. Ш. – началник на посочената служба, но и са налице показания в противната насока – както на св. Ш., така и на св. А., че последния е посетил службата именно защото нямал положен печат и след като е извършена повторна проверка е положен печат в самото учреждение, което изключва възможността за липсата на идентичност. В хода на приключилото наказателно производство са събрани и обсъдени всички възможни доказателства, относими към предмета на повдигнатото обвинение и по чл. 201 ал.1 вр. чл. 26 от НК. Решаващите съдилища са установили по категоричен начин, че К. е извършил в периода 09.11.2017 – 23.09.2022г. 53 проверки и събирал от клиенти такси, всяка от които съгласно ПМС 95/19.04.2013 от по 15 лв., за които не е издал фактури и които суми не е отчел в касата на дружеството на база на инкорпорираните показания на разпитаните в качеството на свидетели Ш., А., Х., Т., Б., П., Е., Т.а, които изключват възможността да бъде извършена проверка и да не бъде платена таксата или някой клиент да забрави да си плати таксата, както и база на приобщените писмени доказателства – справките от БИМ и извадки от деловодната система, заверени копия на отчети, както и документите, представени от таксиметровите фирми, касаещи проверките. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав не може да сподели оплакването, че постановените съдебни актове почиват на предположение. Предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници, постановили са съдебни актове, които не почиват на предположение и в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. А с оглед събраните доказателства, които обосновават приетата от съдилищата идентична фактология – материалният закон е приложен правилно. По отношение на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.3 НПК липсват конкретни доводи. Въпреки това, доколкото е изразено общо недоволство от размера на наложеното наказание, за настоящата инстанция съществува задължение да провери законосъобразността на наложеното на К. наказание. При преценката на относимите към индивидуализацията на наказанието му обстоятелства, правилно са били ценени като смекчаващи - чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни. Правилно са отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства - сравнително големият период от време на извършване на престъпленията, включени в състава на продължаваното престъпление и чувството за безнаказаност. Наложеното наказание от година и половина, впоследствие редуцирано на една година от ОС е определено към минималния размер, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 201 НК. При същите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства е определено и наказанието за извършеното деяние по чл. 310 вр. 308 ал.1 от НК - осем месеца лишаване от свобода. Определеното общо наказание е в размер на една година. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно наказанието на осъдения за всяко от деянията е определено при приложението на чл. 54 НК, а не по реда н а чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, тъй като липсват доказателства за съществуването на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на обстоятелства, а и предвидените минимални наказания не са несъразмерно тежки. В заключение - настоящата инстанция прецени, че отмерените на осъдения наказания са съответни на извършените престъпления, а определеното общо наказание е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция. Мотивиран от изложеното по – горе, настоящият съдебен състав не намери основания за възобновяване на наказателното производство. Воден от горното, Великотърновският апелативен съд