Решение № 5073 от 20.11.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 9520/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от БАНКА ДСК АД против Д. Д. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12409, 60 лв.- главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от •••••• г., ведно с допълнително споразумение от •••••• г., 1520, 14 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2023 г. и 126, 22 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Ищецът посочва, че на •••••• г. между него и ответника в качеството на кредитополучател е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 78233, 20 лв. за заплащане на такси за обучение. На •••••• г. с допълнително споразумение договореният размер от 78233, 20 лв. е намален на 7823, 32 лв. Съгласно чл. 2 и 3 от допълнителното споразумение се запазва срокът за издължаване на кредита, който се погасява на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Посочва се, че по договора за кредит са приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които са подписани от кредитополучателя и представляват неразделна част от сключения договор за кредит. Срокът на кредита е 120 месеца, считано от изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период аз издължаване на главницата и лихвата по кредита, обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователон – квалификационна степен. Усвояването на отпуснатия кредит се посочва, че се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище •••••• в гр. П. в началото на всеки семестър. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се извършва след представяне на документ от учебното заведение по чл. 10, ал. 3 от ЗКСД- Уверение, удостоверяващо качеството на студент с право да се запише за следващ семестър. Изключение прави първото усвояване, извършено на 05.12.2024 г. по сметка на кредитополучателя при условията на чл. 21, ал. 4 от ЗКСД и чл. 4.2. от договора за кредит- за възстановяване на таксата, дължима за зимен семестър за първата година от обучението – 7823, 32 лв. и след представено Уверение в този смисъл с изх. № от •••••• г. от ••••••. Последващи усвоявания не се твърди да е имало. В договора се сочи, че е уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 7 % - годишно, като същата е начислявана върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. Твърди се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „••••••“, в която ответникът се обучава е •••••• г., което се сочи да обуславя гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 09.2021 г. и първа падежна дата 28.10.2021 г. Твърди се, че след изтичане на гратисния период ответникът не е извършил никакви плащания по кредита. Към главницата се сочи, че са начислени и лихви за забава по силата на чл. 17, ал.1 от Общите условия, равна на договорната лихва плюс 10 процентни пункта. Описват се просрочените вноски и се сочи, че с исковата молба се обявява кредита за предсрочно изискуем. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски. По допустимостта на производството: съгласно разпоредбата на чл. 4 от Кодекса за международно частно право, българския съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България. В случая ищецът е юридическо лице, което е регистрирано в Р. България. Съгласно чл.16 от КМЧП, уреждащ компетентността на съда по спорове засягащи права на потребители, в случаите когато страна по делото е потребител, следва да се приложи чл. 4 КМЧП. Предвид това, именно българският съд е компетентен да разгледа спора стига ищецът да е регистриран в Р. България, какъвто е и настоящият случай. След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното: По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от •••••• г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника като заемател. По силата на посочения договор, на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233, 20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Приети по делото са и приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Прието е като писмено доказателство и допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на обучение на студенти и докторанти от •••••• г. С така подписаното споразумение договореният размер на кредита се намалява от 78 233, 20 лв. на 7823, 32 лв. Запазва се срокът на издължаване на кредита по т. 3 от Договора за кредит, както и останалите клаузи. Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от •••••• - гр. П., видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната •••••• г. при семестриална такса в размер на 4000 евро и годишна такса в размер от 8000 евро. Прието е като писмено доказателство извлечение от сметката на ответника, в която е отразено усвояването на сумата от 7823, 32 лв. на 05.12.2014 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 04.12.2015 г. до 28.09.2021 г., като лихвата е отразено, че е в размер от 4586, 28 лв. В извлечението се посочва, че първата падежна дата след гратисния период е 28.10.2021 г. Плащанията от първата падежна дата след изтичане на гратисния период до момента са в размер на 0, 04 лв. на дата 28.10.2021 г., като с тази сума е погасена договорна лихва. Главницата е отразено, че се формира от предоставената в заем сума от 7823, 32 лв. и капитализираните лихви от 4586, 28 лв. От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по сключения договор за кредит, от ответника е усвоена сума в размер на 7 823, 32 лева. Вещото лице е отразило, че погасявания по кредита преди или след изтичане на гратисния период не са извършвани с изключение на сумата от 0, 04 лв. на 28.10.2021 г., с която е погасена договорна лихва, като средствата са били налични по банковата сметка. Вещото лице е установило, че към 28.06.2023г. просрочените задължения са в размер на 3 025.64лв., от които: главница – 1 505.50лв. и договорна лихва – 1 520.14лв., както и лихва за забава в размер на 126, 22 лв. Установен е размерът на договорната лихва за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2023 г. върху главницата в размер от 7823, 30 лв., а именно: сумата в размер от 958, 36 лв. Размерът на договорната лихва върху главницата от 12 409, 60 лв., включваща предоставена в заем сума и капитализирани лихви е в общ размер от 1520, 18 лв. Лихвата за забава, съгласно договора върху предоставената в заем главница вещото лице установява, че за период от 28.10.2021г. до 27.06.2023г. е 126.22 лв. Установява се, че законната лихва за този период е в много по – големи размери от мораторната лихва по договора. В открито съдебно заседание експертът добавя, че претендираната с исковата молба главница в размер от 12409, 60 лв. е формирана по следния начин: 7 823, 32 лв.- усвоен от ответника финансов ресурс и 4586, 28 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна: Съобразно изложеното от фактическа страна се установява, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника Д. Д. Д. като кредитополучател е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от •••••• г., изменен със споразумение от •••••• г. по силата на които на ответника е предоставен кредит в размер от 7 823, 32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет (посочената сума е чистата стойност на усвоения от ответника финансов ресурс). Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В допълнение, така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа. По отношение обявяването на вземанията по процесното правоотношение за предсрочно изискуеми: с исковата молба ищецът излага твърдения, че поради незаплащане на двадесет и осем анюитетни носки, вземанията по процесния кредит са обявени за предсрочно изискуеми преди подаване на исковата молба в съда. Ищецът- кредитор обаче, не представя доказателства вземанията по кредитното правоотношение да са обявени за предсрочно изискуеми преди входиране на исковата молба в съда. Същевременно, в случай че се прецени, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди иницииране на исковото производство, то се моли същата да се счита обявена с предявяването на иска и това да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса. В тази връзка, трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост ( в тази връзка - Решение №139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о.; Решение №114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, І т.о.; Решение № 86/ 27.10.2020г. по т.д. № 2118/ 2019г, на ВКС, I - во т.о.). Предвид гореизложените съображения и доколкото в настоящото производство ответникът участва (макар и чрез назначен особен представител), то предсрочната изискуемост на вземанията по процесното кредитно правоотношение следва да се счита за надлежно обявена с исковата молба и съдът да съобрази това като факт, настъпил в хода на процеса ( арг. чл. 235, ал. 3 ГПК). Трайна е практиката на касационната инстанция, че не съществува пречка предсрочната изискуемост на вземанията по кредитното правоотношение да бъде обявена на длъжника- ответник и чрез назначения му в процеса особен представител (изрично в тази връзка- Решение № 198/ 18.01.2019г. по т.д. № 193/ 2018г. на ВКС, I- во т.о.; Решение № 86/ 27.10.2020г., по т.д. № 2118/ 2019г., по описа на ВКС, I- во т.о). По отношение дължимостта на процесните вземания: Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора, като съгласно ал. 4 кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. За тази цел в чл. 18, ал. 3 ЗКСД е предвидено задължение на банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗКСД въвежда забрана при този вид договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с договора, т.е., законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора. По този тип договори се дължи лихва, която не може да надхвърля 7 %, като в противен случай уговорката е нищожна /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД/. По време на гратисния период, който обхваща периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху кредита /чл. 23 ЗКСД/. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД е предвидено, че общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит. По делото се установява, че с договора е отпуснат кредит за заплащане на семестриални такси и е уговорена фиксирана лихва за предоставения кредит, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, но без да има конкретно фиксиран размер на лихвата. В същото време в общите условия е предвидено, че за предоставения кредит се заплаща фиксирана лихва, посочена в самия договор за кредит, и начисляването й става върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се прави годишна капитализация - чл. 10. 2. Това е сторено в процесния случай, като към усвоената сума е прибавена капитализираната лихва в максималния й размер и сборът от двете суми съставлява претендираната главница по кредита /остатъчната главница/. Допълнително, след изтичане на гратисния период, се претендира договорна лихва върху остатъчната главница, както и обезщетение за забава лихва. Достигнало се е до прибавяне на изтеклите възнаградителни лихви за гратисния период към главницата, като по този начин размерът на главницата се е увеличил /остатъчна главница/, а после има и начисляване на договорна лихва върху увеличената главница, включително и върху включените възнаградителни лихви за гратисния период. По делото не представен погасителен план, който да е подписан от страните и който е следвало да се изготви след изтичането на гратисния период. В самия договор също не е определен размерът на всяка една от дължимите 120 месечни вноски, които кредитополучателят дължи след изтичане на гратисния период, съответно няма данни с всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и възнаградителна лихва се погасява. Нарушени са изискванията на чл. 17, ал. 4 и чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, както и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето й води до извод за недействителност на договора за кредит. В случая е нарушено изискването на чл. 18, ал. 3 от закона, задължаващо банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план като неразделна част от договора, обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя. Погасителният план не е инкорпориран и в самия договор. Нарушена е и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, съгласно която изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните. Нормата е императивна и в самия закон съществува изискване за наличие на погасителен план, уговорен между страните, което предполага да е подписан и от двете страни по договора, а не да е изготвен едностранно от банката-кредитор. Липсата на погасителен план, с който да е определен размер на месечната вноска след изтичане на гратисния период, без този размер да е предварително съобщен на кредитополучателя- потребител, и липсата на яснота относно начина, по който ще се заплаща начислената възнаградителна лихва, отложена по време на гратисния период, обуславят извода, че процесният договор за студентски кредит е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП, поради което се явява нищожен съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като позволява на банката-кредитор едностранно да променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и едностранно да променя характеристиките на предоставената на потребителя финансова услуга, което не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора. Липсата на погасителен план не може да се вмени във вина на кредитополучателя, доколкото никъде в процесния договор за студентски кредит не е предвидено негово задължение след изтичане на гратисния период да се яви в офис на банката, за да подпише погасителен план. Не се установява страните да са договорили фиксиран размер на договорната лихва съгласно чл. 7 от договора и капитализиране на лихвата съгласно чл. 10. 2 от общите условия, а оттук и не са налице условията по чл. 17, ал. 3 и 4, както и по чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, а именно - посочените клаузи да са съобщени на кредитополучателя на ясен и разбираем за него език. На практика за кредитополучателя са останали неясни икономическите последици от сключването на договора. В договора липсва клауза за капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответства на чл. 21 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата - отпуснатите средства за такси. В контекста на изложеното съдът счита, че процесният договор за целеви потребителски кредит не отговаря на изискванията, въведни с посочените, императивни по своя характер правни норми. Съобразно чл. 17, ал. 6 ЗКСД когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, договорът за кредит е недействителен. В случая съгласно чл. 10.2 от приложимите към договора общи условия начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т.е. се прибавя към главницата, увеличавайки нейния размер. По този начин след изтичане на гратисния период, размерът на главницата не е равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение така, както изисква чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, а обхваща и възнаграждението на банката за този период. От това следва, че след гратисния период възнаградителна лихва се начислява и върху тази, която вече начислена по време на гратисния период (и включена към главницата). Този извод се потвърждава и от изложеното от ищеца в исковата молба. От същия е видно, че още с първата дължима от потребителя вноска ( след изтичане на гратисния период ) олихвяемата главница не е реално усвоената по договора сума ( 7823, 32 лв. ), а е в размер от 12409, 60 лв. (която величина включва и капитализираната в гратисния период лихва). Във връзка с изложеното дотук, следва да се посочи и че включването (капитализирането) на изтеклата възнаградителна лихва в гратисния период към главницата по кредита, а не третирането й като самостоятелно вземане за договорна лихва, води и до неправилно формиране на приложимия към договора ГПР. В договора за кредит не е посочено ГПР, както и общо дължима сума, като липва яснота относно подлежащите на връщане суми и начина на определяне на ГПР. Това от своя страна води до цялостна недействителност на договора за кредит ( в тази връзка – постановеното по т. 2 от диспозитива на Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑ 714/ 22, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд ). Във връзка с гореизложеното, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че чл. 23, ал. 3 ЗКСД дава възможност на кредитора да начислява лихва върху кредита през гратисния период, но не и впоследствие да включва изтеклата лихва в главницата по кредита и да капитализира допълнителен приход върху нея (както е сторил кредиторът в процесния случай). Съдът счита, че това следва да се окачестви като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Изложеното обуславя извод и за допуснато нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗКСД и чл. 18, ал. 3 ЗКСД, доколкото при сключването на процесния договор на кредитополучателя не е предоставена пълна, точна и максималко ясна информация относно условията на договора, включващи плащанията, които следва да извърши и оскъпяването на кредита. Наред с това, чрез олихвяването на лихвите се достига до т. нар. „анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ е допустим само при уговорка между търговци, какъвто не е настоящият случай ( в тази връзка- Решение № 66 от 29.07.2019г. по т.д. № 1504/ 2018г, по опис на ВКС, т.о.; Решение № 122/ 18.05.2022г. по гр.д. № 3201/ 2021г., по описа на ВКС, I V- то г.о.). Така на практика се начислява възнаградителна лихва, която надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, което противоречи на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 – 146 ЗЗП, към която препраща чл. 17, ал. 5 ЗКСД (до извод за цялостна недействителност на договора за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти е достигнато и в произнесеното по идентичен казус Решение № 1218 от 23.10.2024 г. по в.гр.д. № 1778 по описа за 2024 година на Окръжен съд- Пловдив, X- ти гр.с-в, както и най- новата практика, а именно: Решение № 1183 от 29.10.2025 г. по в.гр.д. № 1794 по описа за 2024 г. на ПОС). По въпроса представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и допустима ли е при действието на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ бр. 40/30.05.2014 г. ) уговорка в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за преструктуриране на кредитно задължение на физическо лице - кредитополучател чрез прибавяне на просрочени задължения за лихви и такси към размера на редовната главница е формирана съдебна практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т.д. № 1345/2019 г., II т.о., ТК, решение № 122 от 18.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3201/2021 г., IV г.о., и цитираните в тях решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т.о., и решение № 30/20.05.20 г. по т.д. № 739/19 г., І т.о. Даденото тълкуване е, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ; Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. /В този смисъл е и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1456 ОТ 03.06.2024 Г. ПО Т. Д. № 1877/2023 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 867 ОТ 17.03.2025 Г. ПО Т. Д. № 2616/2024 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС и др. / Съдът счита за нужно да посочи и че претендираната в процеса наказателна лихва по реда на т. 17.1 от приложимите към договора за кредит Общи условия е с характер на мораторна неустойка. Методиката по която се образува (договорната лихва плюс 10% пункта) и начинът, по който се начислява съобразно т. 17.1 от общите условия, налага разбирането, че не се касае за мораторна лихва, а за мораторна неустойка. Доколкото договорът за кредит е цялостно недействителен, то акцесорните вземания (какво е това за неустойка) са недължими (арг. чл. 17, ал. 7 ЗКСД). С оглед гореизложеното следва да се приеме, че процесният договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД, поради противоречие на чл. 10.2 от общите условия с изискванията на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 20, чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД, в случай на недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи. Посоченият текст е аналогичен на чл. 23 ЗПК и не съставлява самостоятелен иск, който следва да бъде предявен в отделно производство, а по- скоро е предвидена последица от прогласяването на недействителността на правоотношението, по която съдът следва да се произнесе в същото производство. В тази връзка, след като недействителността по договора за кредит се установи в производството, съдът следва да се произнесе с решението си за дължимостта на главницата по приетия за недействителен договор за кредит ( в тази връзка- Решение № 50174/ 26.10.2022г. по гр.д. № 3855/ 2021г. по описа на ВКС, IV- то г.о. ) От материалите по делото и предвид дадените по- горе разяснения досежно реално предоставения на длъжника финансов ресурс и настъпването на предсрочната изискуемост в хода на процеса се установява, че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 7 823, 32 лв. Съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, по договора за кредит не е осъществено плащане. Съобразно изложеното, то ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, поради което за сумата от 7 823, 32 лв. предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 Търговски закон, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 Закон за кредитиране на студенти и докторанти се явява основателен и следва да бъде уважен. За разликата от посочената величина до пълния претендиран размер от 12409, 60 лв., искът за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху уважената част от главницата се дължи и законна лихва за периода от подаване на исковата молба в съда / 29.06.2023г./ до окончателното й изплащане. По отношение на исковете с правно основание чл. 430, ал. 2 Търговски закон и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, то доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен, ответникът дължи единствено връщане на незаплатената от него главница, но не и акцесорните вземания, каквито са тези за договорна и наказателна лихва ( арг. чл. 17, ал. 7 ЗКСД ). Предвид изложеното, исковете с правно основание чл. 430, ал. 2 Търговски закон и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 1520, 14 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2023 г. и 126, 22 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 27.06.2021 г., дължима на осн. т. 17.1 от приложимите към договора за кредит Общи условия, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По разноските: Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева, а съобразно ал. 2 по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 % от максимално предвидения размер по ал. 1. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лева. Представени са доказателства за заплатени и следните суми като разходи по делото: 607, 19 лева- държавна такса и 1660 лв. – възнаграждение за особен представител на ответника и 400 лв.- депозит за съдебно – счетоводна експертиза. Съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума за разноски в общ размер от 1568 лв. (обща сума -2817, 19 лв.) На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Ответникът се представлява от особен представител в производството, разноските за който са заплатени от ищеца. Не са представени доказателства от ответната страна за заплащането на други разходи, които да подлежат на възмездяване. Така мотивиран, съдът