Решение № 28 от 23.1.2024 г. на Районен съд - Враца по дело № 977/2023 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на К. К. А. от гр. Враца против НП №11-01-452/18.09.2023 г. на Директора на АДФИ- гр. София, с което на основание чл.256а от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. за извършено нарушение по чл. 185, т.3, вр.чл.36, ал.1, т.6 от ЗОП. В жалбата, поддържана и в допълнително писмено становище, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради допуснати нарушения на материалния закон и на това основание се прави искане за неговата цялостна отмяна. Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител е депозирала писмено становище, с което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановлението, с молба за потвърждението му. След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, СЪДЪТ намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена при условията на чл.59 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения: Въз основа на съответна заповед на Директора на АДФИ, длъжностни лица от агенцията, между които и св. Н.С. извършили финансова инспекция на Община-Враца относно спазване изискванията на ЗОП. В хода на проверката и въз основа на представената от Община-Враца документация, финансовите инспектори констатирали следното: Настоящият жалбоподател заема длъжността кмет на Община-Враца, считано от 10.11.15 г. до настоящия момент, след няколко поредни мандати. В това си качество същият има качество на възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.2, т.9 ЗОП. През 2020 г., след проведена обществена поръчка за услуга, Община- Враца сключила договор №У-299/21.12.20 г. с предмет „Изпълнение на мерки за информация и комуникация по проект „Младежки център Враца-фактор за развитие на северозапада“ с „Ди Ем Ай Дивелъпмънт”ЕООД-София. Договорът е приключил на 24.09.21 г. с последното плащане по фактура №6103/10.08.21 г. и платежно нареждане от 24.09.21 г. След приключване на договора възложителят не е изпълнил задължението си по чл.185, т.3, вр.чл.36, ал.1, т.6 ЗОП /в последна редакция ДВ бр.107/18.12.20 г./, в 30-дневен срок от приключването и изпълнението на договора, да изпрати обявление за това обстоятелство за публикуване в Регистъра на обществените поръчки /РОП/.Обявлението е следвало да бъде изпратено в периода от 25.09.21 г. до 25.10.21 г. /първи присъствен ден/ включително. Това не е сторено и впоследствие, в т.ч. след приключване на проверката. При така направените констатации, на 11.04.2023 г. е съставен АУАН №11-01-452 против жалбоподателя за това, че в качеството си на кмет на Община-Враца и възложител на обществени поръчки, съгласно чл.5, ал.2, т.9 ЗОП, не е изпълнил задължението си в 30-дневен срок от приключването на горепосочения договор за ОП на 25.10.21 г., да изпрати обявление за това приключване за публикуване в РОП, с което считано от 26.10 21 г. е нарушена разпоредбата на чл.185, т.3, вр.чл.36, ал.1, т.6 ЗОП /последна ред.ДВ бр.107/2020 г./ Недоволен от констатациите в АУАН, жалбоподателят подал писмени възражения, в които без да се оспорва факта на нарушението от обективна страна, са аргументирани доводи за несъставомерност на деянието от субективна страна поради налично упълномощаване на друго лице по чл.7, ал.1 ЗОП. Възраженията са счетени за неоснователни и е последвало издаването на обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН фактическо и юридическо административно обвинение, е наложена глоба от 200.00 лв. на основание чл.256а ЗОП. Съгласно приобщените в хода на настоящето съдебно производство писмени доказателства /справка за отговорни длъжностни лица и заповед №1113/30.06.17 г. на Кмета на Община-Враца/, за релевантния период на провеждане и най-вече приключване на процесната обществена поръчка е имало упълномощено лице във връзка с процедурите по ЗОП -М.М., който съгласно горепосочената заповед е бил изрично упълномощен да организира публикуването в РОП на информацията по чл.36, ал.1 и чл.156, ал.1 ЗОП /предходни, относими редакции/. След издаване на процесното НП, нарушението е било отстранено чрез изпращане на обявление до РОП на 26.09.23 г. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от св. показания на актосъставителя Н.С., съчетани и подкрепени от приложените по административната преписка писмени доказателства: решение за откриване на обществена поръчка, процесния договор за услуга по ЗОП, справки за извършени плащания и фактури, справки за отговорни длъжностни лица по ЗОП, цитираните заповеди, извлечения от РОП и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и фактологията по казуса не се оспорва от страна на жалбоподателя, поради което и не се налага по-подробното обсъждане на наличния доказателствен материал. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: От процесуална страна: в конкретния случай, административнонаказателното производство е започнало, проведено и приключено в съответствие с всички изисквания на ЗАНН и специалния по отношение на него ЗОП: АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при стриктно спазване на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдържат всички задължителни реквизити, в т.ч. време и място на извършване на нарушението, законовите разпоредби, които са нарушени, опис на доказателствата, въз основа на които е установено и др. Процесуални нарушения от категорията на формалните такива, нарушаващи правото на защита, не се твърдят и от страна на жалбоподателя. От материално-правна страна: няма спор между страните и по делото еднопосочно се установи от обективна страна, че след провеждане на инкриминираната с процесните АУАН и НП процедура по ЗОП и приключването й, не е било изпратено за публикуване в РОП съответно обявление за приключването й в законово установения 30-дневен срок за това, считано от датата на приключването, с което от обективна страна е осъществен състава на нарушение по чл.256а ЗОП. Едновременно с това безспорно се установи и че към момента на приключване на процедурата и възникване на задължението за изпращане на обявлението за това приключване в РОП, е имало друго физическо лице, изрично упълномощено от жалбоподателя с правомощия по чл.7, ал.1, вр.чл.5, ал.1 ЗОП относно организацията и възлагането на ОП, съобразно цитираната по-горе заповед. Тук е мястото да се отбележи служебно направената констатация на съда, че макар и да няма подобни възражения, актосъставителят и АНО не са изпълнили в цялост доказателствените си задължения и не са събирали и съответно представили доказателства за това, че към инкриминирания период жалбоподателят-възложител е бил действащ, а не отсъстващ, съответно заместен по право от друго лице по силата на чл.7, ал.2 ЗОП. Изводимо от поддържаните в хода на цялото административно- наказателно производство възражения на жалбоподателя и противопоставените им от АНО аргументи, в случая единствения спорен въпрос остава на правна плоскост и се свежда до това кой е субекта на нарушението в конкретния казус- жалбоподателят или някое от изрично упълномощените от него други длъжностни лица по чл.7, ал.1, вр.чл.5, ал.1 ЗОП: Действително съгласно разпоредбата на чл.256а ЗОП, субект на нарушението е лицето, имащо качество на „ възложител“, съгласно останалите разпоредби на ЗОП. Вярно е и това, че към момента на съставяне и издаване на процесните АУАН и НП, чл.259 ЗОП е предвиждал отклонение в субекта за определен вид нарушения, като е предвиждал, че за нарушенията по чл.247-256 ЗОП, следва да отговаря не възложителят, а лицата по чл.7, ал.1 и ал.2 ЗОП. Т.е., процесното нарушение по чл.256а ЗОП е било извън обхвата на цитираната разпоредба. Понастоящем обаче е налице съществено законодателно изменение в разпоредбата на чл.259 ЗОП с ДВ бр.88/23 г., в сила от 22.12.23 г., по силата на което обхвата на нарушенията, за които следва да отговоря не пряко възложителт, а лицата по чл.7, ал.1 и ал.2 ЗОП е разширен, а именно- „за нарушенията по чл.247-256г“ ЗОП, при което процесното нарушение по чл.256а ЗОП вече попада в това изменение и обхват на разпоредбата в новата й редакция.Доколкото се касае до материално- правна наказателна разпоредба, чието изменение се явява при всички случаи „по-благоприятно“ за нарушителя, то и коментираното изменение на чл.259 ЗОП следва задължително да бъде приложено в случая, съгласно изискванията на чл.3, ал.2 ЗАНН. При така изложените съображения и само на това основание, обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна. При обсъждане на въпроса за разноските, съдът констатира, че в проведеното по делото открито с.з., неправилно е допуснал до участие като процесуален представител на жалбоподателя юрисконсулт към Община- Враца, упълномощен с пълномощно от жалбоподателя в качеството му на кмет. Доколкото в случая последният е санкциониран като физическо лице, то и евентуалното му процесуално представителство е могло да бъде осъществено единствено от лица от кръга на посочените в чл.91 НПК, но не и от юрисконсулт. Въпреки това, жалбоподателят е бил редовно призован за с.з. и не се е явил без посочени уважителни причини, като едновременно с това е депозирал нарочно писмено становище, с което е дали изрично съгласие за разглеждане на делото в негово отсъствие и е поискал приемане на приложено писмено доказателство. При това положение правото на защита на жалбоподателя, по-никакъв начин не е било нарушено. От друга страна неправилното процесуално участие на юрисконсулта не само не само няма такова естество, но и реално не е засегнало процесуалните права на ответната страна-АДФИ. Затова и съдът намери, че в случая не се налага възобновяване на съдебното следствие и връщане на делото за ново разглеждане в открито с.з. Допуснатото неправилно процесуално участие на юрисконсулта остава да има правно значение единствено при обсъждане на въпроса за разноските, но в случая това не се налага, тъй като жалбоподателят не претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 от ЗАНН, СЪДЪТ