Решение № 4943 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 837/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от В. С. П. от [населено място], подадена чрез пълномощник, против Решение №118 от 21.06.2024г., постановено по АНД № 11 по описа на Районен съд – Харманли за 2024г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като било постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Обжалваният пред районния съд акт не отговарял на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити. Нормата предвиждала твърдяното нарушение да бъде описано откъм необходимите признаци, характеризиращи го от обективна страна, наличие на ясни и безпротиворечиви твърдения за датата и мястото на извършване на деянието, за начина на осъществяването му. Също така дадената правна квалификация следвало да е съобразена с вида и характера на твърдяното нарушение. Тя не била самоцел, а пряко свързана с гарантиране правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Несъобразяването с изискванията на закона имало за последица опорочаване на административнонаказателното производство и съществено ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Предвид изложеното се претендира отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Ответникът, Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага решението на Районен съд – Харманли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение №118 от 21.06.2024г., постановено по АНД №20245630200011/2024г., Районен съд – Харманли потвърдил Наказателно постановление № 11-01-755/12.12.2023г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на В. С. П., за нарушение на чл.116, ал.1, т.7 във връзка с ал.5, т.1, 2 и 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), на основание чл.255, ал.3 във връзка с чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023г. на Министъра на финансите, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 978.69 лв., за това, че на 01.09.2022г. в [населено място], в качеството на Директор на СУ „[населено място]“ – [населено място], и публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП, с Анекс № 1 от 01.09.2022г. изменила чл.1 и чл.11 на Договор за обществена поръчка № 1/24.08.2022г., с предмет „Специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „[населено място]“, [населено място] и обратно през учебната 2022/2023г.“, по начин засягащ предмета на договора и въвеждащ условия, които, ако били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, щели да привлекат към участие допълнителни участници или кандидати и позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или щели да доведат до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, и променила икономическия баланс на договора за поръчката в полза на изпълнителя по начин, който не бил предвиден в първоначалния договор. За да постанови решението си районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение бил съставен от компетентен орган, в срока по чл.34 от ЗАНН, в присъствието на жалбоподателя и свидетел, и съдържал всички предвидено по чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият бил предявен на нарушителя срещу подпис и на последния била осигурена възможност да направи възражения по него. Издаденото във основа на акта наказателно постановление също било издадено от компетентен орган, в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като съдържало реквизитите по чл.57 от ЗАНН – нарушението било индивидуализирано с оглед време, място и начин на извършване, и не били допуснати нарушения на процесуалните правила. Анализът на събраните в производството гласни и писмени доказателства налагал извода, че жалбоподателката В. П. извършила описаното в АУАН и НП административно нарушение както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на последното, нарушението било извършено виновно. При това положение правилно на лицето било наложено съответно наказание – глоба, в размер на 1 % от стойността на сключения договор за обществена поръчка, а именно 978.69 лв. От страна на административнонаказващия орган била дадена правилна правна квалификация на нарушението като такова по чл.116, ал.1, т.7 вр. ал.5, т.1, 2 и 3 от ЗОП и съответно правилно била приложена санкционната разпоредба на чл.255, ал.3 от ЗОП. Като неоснователни съдът възприел доводите на жалбоподателката за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличавало с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. В тази връзка, ирелевантно било обстоятелството за липса на настъпили съставомерни вредни последици от извършеното административно нарушение, доколкото последното било формално и законодателят не предвидил настъпването на каквито и да е последици от него. Нарушението не представлявало маловажен случай, още повече предвид това, че засягало обществени отношения, свързани с провеждането на обществени поръчки и гарантирането на законността при сключването и изменението на тези договори, така че да се гарантирало спазването на принципите за възлагането им, регламентирани в чл.2 от ЗОП за равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност. Административен съд – Хасково намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на надлежно събрани доказателства, районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, която не следва да се преповтаря от настоящата инстанция. След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването, движението и приключването на административната процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е било извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.116, ал.1, т.7 от ЗОП, договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато се налагат изменения, които не са съществени. Според чл.116, ал.5, т.1, 2 и 3 от ЗОП, изменение на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение се смята за съществено по смисъла на ал.1, т.7, когато то променя съществено характера на първоначално сключения договор или рамково споразумение, включително когато са изпълнени едно или повече от следните условия: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; 2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение; 3. изменението засяга предмета или обема на договора за обществена поръчка или рамковото споразумение. От представените и събрани в хода на производството пред РС, доказателства се установява, че касационната жалбоподателка е реализирала от обективна и субективна страна състав на административно нарушение по посочените норми. Установено е, а и не е спорно, че на 01.09.2022г. в [населено място], В. С. П., в качеството си на публичен възложител по смисъла на чл.5, ал.2, т.14 от ЗОП, с Анекс № 1 на 01.09.2022г. е изменила чл.1 и чл.11 на Договор за обществена поръчка № 1/24.08.2022г., с предмет „Специализиран превоз на ученици по местоживеене в община Харманли до СУ „[населено място]“, [населено място] и обратно през учебната 2022/2023г.“, като с анекса се добавя и извършване специализиран превоз и до ПГЕТ „З. С. – [населено място]. По този начин е променено мястото на изпълнение на договора. Изменен съответно е и икономическия баланс на договора за поръчката в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор. Във връзка с последното, видно е от справка изх. № ОХ-1175/03.05.2023г. и № 697/28.04.2023г. за извършените разходи по Договор № 1/24.08.2022г., че извършените разходи по договора са в размер на 145 242.24 лв., което несъмнено надвишава първоначално уговорената в договора цена за предоставянето на услугата от страна на „Торре“ ЕООД, възлизаща на 97 869.60 лв. Съгласно предвиденото в чл.1 Договор за обществена поръчка № 1/24.08.2022г., възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва специализиран превоз на деца и ученици по местоживеене в община Харманли до CУ „[населено място]“ – [населено място] и обратно за всеки присъствен ден на учебната 2022/2023г. по утвърдени маршрутни разписания, които се съдържат в приложението към договора и представляват неразделна част от него, а в чл.11 е уговорено мястото на изпълнение на договора, като е очевидно, че сред посочените маршрути не са такива от населени места с местоживеене в община Харманли до ПГЕТ „З. С. – [населено място]. Впоследствие, след сключване на договора, възложителят е подписал Анекс №1 към него, с който са били изменени посочените клаузи на договора, като е било включено и ПГЕТ „З. С. – [населено място]. Тези изменения действително са съществени, доколкото въвеждат условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата, като извън съмнение е и фактът (вж. чл.3 от анекса), че изменението е променило икономическия баланс на договора за поръчка в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка, тъй като на практика минималната стойност на договора е завишена с анекса като към сумата 97 869.60 лв. с вкл. ДДС се добавя и текст “или до размера на реално изминатите километри умножени по цената за 1 км. пробег за всеки от маршрутите до крайната дата за изпълнение на договора - 30.06.2023г.“, съответно с измененията са засегнати предмета и обема на договора за обществена поръчка. Така установеното от фактическа страна представлява административно нарушение по смисъла на чл.116, ал.1, т.7 вр. ал.5, т.1, 2 и 3 от ЗОП. Ето защо правилно за същото, на основание чл.255, ал.3 от ЗОП (в редакцията към дата 01.09.2023г.) на В. С. П. е бил наложен съответният размер на глобата, в случая 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС. Настоящият касационен състав счита, че за да се гарантира спазване на принципите по чл.2, ал.1 от ЗОП, с разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗОП законодателят е предвидил забрана за съществено изменение на сключен договор за обществена поръчка освен в изключителните хипотези по ал.1, т.1-6, като тази забрана е с цел предотвратяване на евентуално заобикаляне на принципите за провеждане на обществените поръчки. Забранявайки същественото изменение на договора за обществена поръчка законодателят изрично в чл.116, ал.5 от ЗОП е регламентирал и критерии, въз основа на които да се извършва преценката за същественост на изменението. При така установеното от фактическа и правна страна, правилно за извършеното деяние е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касационната жалбоподателка и правилно РС, преценявайки законосъобразността на проведеното АНП и издаденото НП, е приел, че санкционния акт следва да се потвърди. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен съд – Харманли правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът