Решение № 329 от 21.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 409/2024 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа ГПК във вр. с чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба вх. № 13252/17.05.2024 г. по описа на САС, депозирана от „Елто 07“ ЕООД, ЕИК 175396924 чрез адв. В. Ч. против Решение № 135 по т.д. № 94/2024 г. на СГС, VI-18 състав, с което е потвърден отказ на Агенция по вписванията № 20231228141523/02.01.2024 г. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като били спазени всички процедури по чл. 141, ал. 5 ТЗ. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да бъде отменен незаконосъобразния отказ на Агенция по вписванията, като бъде указано на Агенция по вписванията да впише заявените обстоятелства по заявление А4 с вх. № 20231228141523/28.12.2023 г. Агенцията по вписвания е депозирала отговор на жалбата, в който излага доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 150 лева. Съдът, след като разгледа жалбата, събраните писмени доказателства и след служебна справка в Търговския регистър, намира следното от фактическа и правна страна: По партидата на „Елто 07“ ЕООД, ЕИК 175396924 в търговския регистър е подадено по електронен път заявление образец А4 – Заявление за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност с вх. № 20231228141523, с което е поискано заличаване на управителя Е. Г. Г.. Към заявлението е приложено уведомление на управителя до дружеството по чл. 141, ал. 5 ТЗ, видно от което същото е получено на 06.06.2023 г. от Е. Г.. Заявител по заявлението е адв. В. В. Ч., упълномощен от Е. Г. в качеството й на управител на „Елто 07“ ЕООД, с право да представлява дружеството пред Агенция по вписванията при вписване заличаване на управителя по чл. 141, чл.5 ТЗ. Длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) е постановило отказ с мотиви, че уведомлението на управителя по чл. 141, ал. 5 ТЗ до дружеството получено от нея самата не е надлежно връчено, като се е позовал на разрешенията, дадени от тълкуватено решение № 1/31.05.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСТК. Дружеството „Елто 07“ ЕООД, представлявано от адв. Ч., е депозирало жалба против отказа до СГС, където е образувано т.д. № 94/2024 г. на СГС, VI-18 състав и е постановено обжалваното решение, с което отказът е потвърден. Това решение е връчено на дружеството на 29.02.2024 г. и е обжалвано с жалба от 07.03.2024 г. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Жалбата е подадена против обжалваем съдебен акт и в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията и жалбоподател пред СГС, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да провери дали заявлението е депозирано от легитимиран заявител; дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. В настоящото производство съдът извършва самостоятелна проверка за спазване на изискванията за вписване на заявените обстоятелства и обявяване на заявените актове. Настоящият съдебен състав констатира на първо място, че заявлението пред Агенция по вписванията, ЗТРРЮЛНЦ не е депозирано от лице, което има правен интерес от вписването. Заявлението изхожда от „Елто 07“ ЕООД чрез изрично упълномощен адвокат. В случая обаче се иска заличаване на управителя по реда на чл. 141, ал. 1 ТЗ и легитимиран да иска това заличаване е физическото лице-управител, а не дружеството. Посоченото обстоятелство не е отразено в мотивите на отказа на ДЛР, но то е основание за постановяване на отказ от вписване, поради което и като краен резултат обжалваният отказ е правилен. Той е правилен и по друга причина. Видно от вписванията по партидата на „Елто 07“ ЕООД Е. Г. Г. е както управител на дружеството, така и едноличен собственик на капитала. Така установеното сочи, че правомощията на управителния орган на дружеството се упражняват от неговия едноличен собственик на капитала в хипотезата на чл. 147, ал. 1, предл. 1 от ТЗ – ако не е избран друг управител, дружеството се управлява и представлява от едноличния собственик. Този тип органно представителство възниква без да е необходимо осъществяването на друг факт освен наличието на едноличен собственик на капитала и прекратяването му изобщо не може да настъпи по реда на чл. 141, ал. 4 и ал. 5 ТЗ, защото то не възниква в резултат на избор от решаващия орган на дружеството. За да бъде прекратено възникналото по силата на закона органно представителство в хипотезата на чл. 147 от ТЗ, едноличният собственик на капитала следва да приеме решение, с което да овласти някое друго лице с правомощията на управител на дружеството. Това е така, тъй като липсва нормативна възможност подобно прекратяване да стане единствено по силата на негово изявление за отказ да изпълнява тези правомощия за в бъдеще, без да ги е възложил изрично на друго лице. Това ограничение се извежда най-вече с оглед сигурността в търговския оборот, изискваща яснота относно това, кое е лицето, което ще осъществява представителни и управителни функции по отношение на търговското дружество. Ето защо, отказът на ДЛР е правилен и защото е неприложима нормата на чл. 141, ал. 5 ТЗ в случая. По искането на Агенцията по вписвания за присъждане на разноски: Разноски се присъждат по правило само в спорните производства, в полза на страната, в чиято полза е разрешен спорът. Производството по чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ и това по неговата въззивна проверка не са такива спорни производства, а същите имат едностранен характер, въпреки дадената със ЗТРРЮЛНЦ възможност на Агенция по вписванията да изразява становище. В този смисъл е трайната съдебна практика, включително на ВКС (напр. определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о.). Ето защо разноски на Агенцията по вписвания не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното, Апелативен съд – София