Решение № 359 от 10.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 811/2025 г.

Производството е по реда на чл. 424 ал. 1 НПК. Образувано е по молба на П. Р., чрез адв. А. от САК, който е упълномощен от бащата на осъденото лице. В молбата се прави искане съдът служебно да провери присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд, с които съдебни актове лицето П. Р. е бил осъден. Указва се на съда, ако установи пропуски в съдебните актове, да ги отмени при спазване на правата на осъдения, като върне делото за ново разглеждане. Предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане и да бъде „разпределено“ на друг съдебен район, по преценка на този съд, поради предубеденост на състава на съда, решил делото. В молбата изрично се посочва, че на новия съд следва да бъдат дадени „изрични“ „указания“ за спазване правата на осъденото лице. Алтернативно предлага на този съд да отмени наложеното наказание „лишаване от свобода“. В хода на съдебните прения, представителят на АП – София изразява становище, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в акта на първата инстанция, както и че са положени необходимите усилия за установяване на обективната истина. Адвокат А. пледира присъдата да бъде отменена. В предоставеното право на лична защита и последна дума, осъденият Р. моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане. Съдът, след като се запозна с направеното искане и разпоредбата на чл. 424 НПК, намери за установено следното: Искането, изхождащо от осъдения П. Р. е депозирано от адв. А., който първоначално е бил упълномощен от бащата на осъдения. Впоследствие в настоящото производство е представено пълномощно от 08.10.2025г., с което П. Р. изрично е упълномощил адв. А. да го представлява по н.д.в. № 811/2025г. по описа на САС. Затова настоящият състав на САС намира, че искането, основаващо се на чл. 420 ал. 2 вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК е направено в законоустановения шестмесечен срок, изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочено спрямо влязъл в сила на 31.03.2025г. Този акт е от кръга на визираните по чл. 419ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано искането по същество е неоснователно. С присъда № 25 от 18.11.2014г. по н.о.х.д. № 186/2024г. по описа на Районен съд – Ихтиман, 1-ви наказателен състав, П. М. Р. е признат за виновен в това, че на 14.01.2024г. около 02: 40ч. в гр. Ихтиман, Софийска област, по ул. „Три уши“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, марка „Астра“ с ДК№ •••, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно 1, 97 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен номер ARDM – 0173, калиброван и валиден до 30.04.2024г., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно с присъда № 3/18.04.2022г. по нохд № 749/2021г. по описа на РС – Ихтиман, влязла в законна сила на 04.05.2022г., поради което и на основание чл. 343б ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500лв. На основание чл. 57 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 б. „в“ ЗИНЗС е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК първоинстанционният съд е наложил на Р. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наложеното наказание на П. Р. по н.о.х.д. № 749/2021г., а именно – лишаване от свобода за срок от една година., което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 343б ал. 5 НК в полза на държавата е отнет лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № •••, собственост на П. М. Р.. На основание чл. 189 ал.3 НПК П. Р. е осъден да заплати сумата от 10 лв., представляващи разноски в производството, както и 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист. По жалба на тогавашния защитник на осъдения Р. срещу присъдата на РС – Ихтиман е било образувано в.н.о.х.д. № 73/2025г. по описа на ОС – София, приключило с решение № 46/31.03.2025г. (неподлежащо на обжалване), с което първоинстанционната присъда е изменена, като е отменена в частта по отношение на постановеното отнемане на основание чл. 343б ал. 5 НК, в полза на държавата на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, марка „Астра“, рег. № ••• от неговия собственик – П. М. Р., като незаконосъобразно. В останалата част присъдата е потвърдена. С настоящото искане за възобновяване е релевирани касационните основания по чл. 348 ал. 1 т.1 и т. 2 НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване на наказателното. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в производството по възобновяване на наказателното производство се прави проверка на постановените, влезли в сила актове и дали са допуснати визираните в чл.422 НПК нарушения и произтичащите последствия от това, съгласно очертаните правомощия на съда в чл. 425 НПК. За разлика от въззивното производство, в което може да се прави самостоятелна оценка на доказателствените материали, да се събират нови доказателства, в настоящото производство съдебният състав е ограничен да провери законосъобразността на формираното вътрешно убеждение и дали то се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото. Като отчете наведените доводи в искането, САС намира, че наказателното производство срещу П. М. Р. е проведено при стриктното съблюдаване на материалния и процесуалния закон. С внесен обвинителен акт в РС – Ихтиман П. М. Р. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 343б ал.2 вр. ал. 1 НК. Съдът е провел пълно съдебно следствие в присъствието на подсъдимия и защитника му, като е предоставил на страните възможност да сочат доказателства, в т.ч. е бил разпитан в качеството на свидетел Р. А.. Събраният доказателствен материал е бил подложен на обективно, всестранно и пълно изследване, като са били обсъдени противоречията между отделните доказателствени източници. Не се наблюдава превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствените средства, не са подценени или надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание доказателствени източници, значими за изясняване на обективната истина по делото. Районният съд е постановил присъдата си в рамките на предявеното обвинение на осъдения Р., като е изложил подробни съображения за фактическите и правните си изводи. При извършения инстанционен контрол въззивната инстанция се е солидаризирала с възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, като е изложила собствени мотиви и е дала изчерпателни отговори на направените с жалбата възражения от защитата и подсъдимото лице. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите за допуснати нарушения на материалния закон. За съставомерността на престъплението по чл. 343б ал. 2 НК, от обективна страна, е необходимо деецът да е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, както и вече да е бил осъждан по чл.343б ал. 1 НК с влязла в сила присъда. При разглеждане на делото, решаващите инстанции законосъобразно и въз основа на годни доказателствени източници са приели, че осъденият Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1, 97 на хиляда, което е установено по надлежния ред чрез техническо средство и че вече е осъждан за престъпление по чл.343б ал. 1 НК по нохд№ 749/2021г. по описа на РС – Ихтиман. Районният и окръжният съд са изложили подробни мотиви защо са налице обективните и субективните признаци на разпоредбата на чл. 343б ал. 2 от НК, както и са дали отговор на защитните възражения защо не се възприема изложената теза на свидетеля Р. А., а именно – че той е управлявал автомобила на осъдения, но избягал преди проверката от служителите на КАТ поради липсата на притежавано от него свидетелство за управление на МПС. Правилно съдът е приложил и разпоредбата на чл. 68 ал. 1 НК, като е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на една година, наложено на Р. по нохд № 749/2021г. по описа на РС – Ихтиман. Налице са предпоставките, визирани от законодателя, а именно – в определения от съда изпитателен срок осъденият да е извършил друго умишлено престъпление от общ характер. С присъда № 25 от 18.11.2024 г. П. Р. е признат за виновен за престъпление по чл. 343б ал. 2 от НК, което е извършено на 14.01.2024г., което попада в определения тригодишен изпитателен срок на предходното му осъждане с присъда № 3/18.04.2022г., в сила от 04.05.2022г. (по нохд № 749/2021г.). В този смисъл, твърдението, че предходното му наказание несправедливо е приведено в изпълнение са неоснователно. САС намира, че не са налице основания, които да сочат на предубеденост на първоинстанционния съдебен състав. От една страна, по делото липсват данни за наличие на някои от основанията на чл. 29 ал. 1 НПК, както и на обстоятелства, от които може да се направи извод, че съдията е бил предубеден или заинтересован (пряко или непряко) от изхода на делото. Дори напротив, както бе посочено по-горе, РС-Ихтиман е положил необходимите усилия за установяване на обективната истина по делото, основаваща се на годни доказателствени източници и при гарантиране правата на страните в процеса. От друга страна, настоящият съдебен състав приема, че твърденията в искането са направени с цел избягване изтърпяването на наложените наказания от осъденото лице. Доказателства в тази насока са опитите му да дискредитира правомерността на предприетите действия от органите на МВР при установяване на нарушението (престъплението) и на добросъвестността на полицаите при разпита им в съдебната фаза на процеса, както и укрИ.ето му извън пределите на Република България. Не на последно място, настоящият състав на САС намира за недопустимо на искането на защитата за разпит на Р. А. и установяването на нови фактически положения. Компетентен да направи искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422 ал. 1 т. 1 или т. 3 от НПК е окръжният прокурор, респ. военният прокурор (по арг. от чл. 420 ал. 1 изр. 1 от НПК). За да са налице тези хипотези на процесуалния закон, е необходимо с влязъл в сила съдебен акт да е установена неистинността на някои доказателствени източници, на които се основава присъдата на осъденото лице или чрез разследване да са разкрити обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда. С оглед на гореизложеното, САС намери, че при разглеждане на делото от двете съдебни инстанции не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Гарантирани са били в пълнота правата на осъденото лице в съдебния процес, като е даден отговор на всички, наведени с въззивната жалба възражения. Затова искането за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. В този смисъл и на основание чл. 424 от НПК Апелативен съд – София, 7 състав,