Решение № 5616 от 19.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5899/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Настоящото производство е образувано във връзка с решение № 6991 от 7.06.2024г. по адм.д. №10973 /2022г. на ВАС с което е отменено Решение №4554/5.07.2022г. по адм.д. № 887/2022г. на АССГ. Делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав. Съдебното производство е образувано по жалба вх.№ 1469/17.01.22г/клеймо от 13.01.22г/ на В. Б. В. от [населено място] и с проц.представител адв. Д. против Мълчалив отказ на Кмета на район “Красно село”-СО и последвал изричен отказ с изх.№ РКС21-ГР94-3279-/4/11.02.22г на Кмета на район “Красно село”-СО, по заявление вх.№ РКС21-ГР94-3279/29.11.21г за извършване на адм. услуга - удостоверяване и заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху таван № 16 в сградата на [улица]. Приложена е административната преписка и е изразено становище по жалбата. След дадени указания, с молба от 11.11.2024г. адв.Т. М. от САК в качеството му на пълномощник на В. Б. В. заявява, че жалбата следва да се приеме за такава срещу изричен отказ с рег.№ РКС20 – ГР94-2592/20.04.2021г. за извършване на адм. услуга - удостоверяване и заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху таван № 16 в сградата на [улица]. В съдебно заседание адв.М. заявява, че подържа първоначалната жалба срещу формиран мълчалив отказ по заявлението, както и обжалва изричния отказ в с рег.№ РКС20 – ГР94-2592/20.04.2021г. В жалбата се сочи, че той е незаконосъобразен, като посочените от заявителя свидетели са допустими по см. на чл.587 ал.2 от ГПК.Моли се за отмяната му, връщане на преписката с определен срок за произнасяне от ответника, както и за присъждане на разноски. В съд.заседание адв. М. поддържа жалбата и сочи, че ответникът изземва функции на нотариуса, като излиза извън правомощията си. Претендира единствено направените разноски при предходното разглеждане на делото. Ответникът -Кмет на район “Красно село”-СО се представлява в съд.заседание от юрк.Б., която оспорва жалбата като недоказана и моли за отхвърлянето й, претендира разноски. Сочи, че Мълчалив отказ не е формиран, тъй като е изрично произнасяне по предходна молба от жалбоподателя. Посочва, че изричното произнасяне е законосъобразно и правилно и пледира за отхвърляне на жалбата. Представя подробни писмени бележки. Съдът установи от фактическа страна следното: В районната администрация на район „Красно село“ – СО е постъпила молба-декларация от В. Б. В., с per. №РКС20-ГР94-1715/04.08.2020г., съгласно чл. 587 от ГПК, за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка на таван №16, намиращ се на [улица]. Със заявление рег.№ РКС20-ГР 94-1715/1/5.08.2020г.са внесени допълнителни документи по молбата, а със заявление за промяна на обстоятелствата от 14.01.2021г. е сменено името на един от посочените в молбата – декларация свидетели. С писмо с per № РКС20-ГР94-2592-/3/20.04.2021г.. в отговор на подадената молба- декларация, кметът на район „Красно село“ - СО, посочва, че за таван № 16 няма съставени актове за държавна собственост до 01.06.1996г. и актове за общинска собственост след 01.06.1996г., като посочва и на кого е собственост посоченото таванско помещение. Посочва се, че молбата на жалбоподателя не следва да бъде уважена. На 29.11.2021г. в районната администрация отново постъпва молба-декларация от същия подател с per. № РКС21-ГР94-3279/29.11.2021 г., относно същия имот. На 17.01.2022г. е депозирана жалба с вх. № 14691/17.01.2022 пред АССГ, срещу мълчалив отказ на кмета на район „Красно село“, относно повторно подадената молба- декларация от 29.11.2021 г., във връзка с която е образувано административно дело №887/22, по описа на АССГ. С писмо изх.№ РКС21-ГР94-3279-/4/11.02.22г. С него на заявителя се указва да посочи свидетели от същия адрес/[улица]/, които по възможност да са негови съседи. По така образуваното дело, АССГ приема, че е налице мълчалив отказ по подаденото молба-декларация, с per. № РКС21-ГР94-3279/29.11.2021 г., като с постановено Решение №4554 от 05.07.2022г., по адм. д. №887/22, по описа на АССГ, връща преписката на административния орган за ново произнасяне. Кметът на район „Красно село“ - СО депозирана касационна жалба с per. № РКС21- ГР94-3279/25.07.2022 срещу Решение №4554 от 05.07.2022г. постановено по адм. д. №887/22, по описа на АССГ, като се образува адм. д. № 10973/2022г., по описа на ВАС. Върховният административен съд се произнася с Решение № 6991 от 07.06.2024г., с което отменя изцяло първоинстанционното решение, като връща делото на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане, при което се образува и настоящото административно производство. Съдът намира от правна страна следното: Съобразно изричната разпоредба на чл.145 ал.1 от АПК, от компетентността на Съда е да се произнесе единствено по законосъобразността на оспорения административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и спазена ли е установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона. Съдът счита, че мълчалив отказ може да се формира, когато пред административния орган е образувано допустимо производство. В настоящият случай мълчалив отказ не е налице, тъй като кметът на район „Красно село“ - СО е отговорил, с писмо с per. № РКС20-ГР94- 2592-/3/20.04.2021г. на подадената първоначално от молителя молба-декларация, с per. №РКС20-ГР94-1715/04.08.2020г. Производството по молба-декларация, с per. №РКС21-ГР94-3279/29.11.2021 г. е недопустимо защото е било висящо административно производство по подадената първоначално от молителя молба-декларация, с per. №РКС20-ГР94-1715/04.08.2020г. Писмо с per. № РКС20-ГР94- 2592-/3/20.04.2021г. не е изпратено до молителя и той не го е обжалвал. За издадения отказ е уведомен едва в съдебното производство по делото. С уточнение от 11.11.2024г. чрез процесуален представител изрично заявява, че обжалва този изричен отказ. Поради изложеното съдът приема, че предмет на настоящото производство е именно този акт на ответника. Съдът приема жалбата след уточнението от 11.11.2024г. за депозирана в срока и съгласно изискванията на АПК, от лице с активна проц.легитимация /заявител в адм.производство/, пред надлежния съд, срещу инд.адм.акт по см. на чл. 21 от АПК, поради което следва да се разгледа по същество. Съдът намира изричният отказ за материално незаконосъобразен по следните съображения: По същество с молбата е поискано от ответника извършването на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, т.”а” от ДР на Закона за администрацията (изм. с § 19 ПЗР на АПК). Съгласно § 8 от ПЗР на АПК правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите /мълчаливи или изрични/ за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Освен това, определението за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК на практика покрива извършването на всички административни услуги, включително и тези, определени в § 1 от ДР на Закона за администрацията и оспорването им по съдебен ред по общата клауза на чл.145 от АПК е винаги допустимо. В съответствие с разпоредбата на чл.587, ал.2, вр.ал.1 от ГПК, когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, нотариусът по местонахождение на недвижимия имот извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или определено от него длъжностно лице. Следователно единствено компетентен да провери наличието на елементите на фактическия състав на придобивната давност /фактическа власт, намерение да се свои вещта, изтекъл определен от закона срок от време, надлежно позоваване на придобивна давност и изпълнението на особените изисквания на закона/ е нотариусът в пределите на охранителното нотариално производство. Кметът на общината/района или определеното от него длъжностно лице, след като е сезиран с молба-декларация, на основание чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС, действа при условията на обвързана компетентност и не може да преценя дали да извърши поисканите от него действия. С оглед на изложеното без значение са съображенията в оспореното пред съда писмо per № РКС20-ГР94-2592-/3/20.04.2021г, инкорпориращо отказ за извършване на поисканата адм.услуга. Дали за процесния имот има данни за собственост на друго физическо лице или прехвърлителни сделки по отношение на имота не са въпроси от компетентността на кмета на Района. Касае се за юридически факти на гражданското право, а тяхното не/осъществяване не е в компетентността на административния орган. Дали може да се издаде констативен нотариален акт за собственост по документи (каквито по същество са съображенията на ответника да откаже извършването на поисканата адм. услуга) или не може е без значение за извършването на поисканото от заявителя в адм. производство. Това са въпроси от изключителната компетентност на нотариуса в нотариалното производство по издаване на констативни нотариални актове-по документи (чл.587, ал.1 ГПК ) или по обстоятелствена проверка (чл.587, ал.2 ГПК). Чрез това производство се установява съществуването на право на собственост на определено лице върху конкретен имот, като собственикът се сдобива с документ, установяващ правата му, с какъвто не е разполагал преди иницииране на производството. Липсата на такъв документ, което в случая е безспорно, е достатъчно да обоснове правния интерес на жалбоподателя да инициира процесното административно производство и поражда задължението на ответника при условията на обвързана компетентност да извърши поисканата от него административна услуга. Като е отказал извършването й по съображения, които са неотносими в административното производство, ответникът е постановил материално незаконосъобразен акт-чл.146, т.4 АКТ, който следва да се отмени от съда. При така изложеното, изричен отказ обективиран в писмо с per. № РКС20-ГР94- 2592-/3/20.04.2021г. следва да се отмени и преписката да се върне на ответника за произнасяне в 14-мо дневния срок по чл. 57 ал.1 от АПК, като завери молбата-декларация с посочените от заявителя свидетели. При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно по чл. 143 ал.1 от АПК.На жалбоподателя следва да се присъдят 10лв дър.такса и 300лв договорен и внесен адв. хонорар за предходното разглеждане на делото пред АССГ и 700 лева адв. хонорар за пред ВАС. В настоящото производство жалбоподателя не претендира разноски. Съдът счита, че е неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с представянето по делото адвокатска защита и не надвишава предвиденото минимално възнаграждение в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2, чл.173 ал.2 и ал.3 и чл. 174 от АПК Съдът