Решение № 22 от 29.1.2008 г. на Административен съд - Силистра по дело № 2/2008 г.

Производството е образувано по касационна жалба на “Брезентови изделия”АД с.Цар Самуил, с искане да бъде отменено оспореното решение на СРС, както и потвърденото с него Наказателно постановление №42-22/08.05.2007г. на компетентния орган по приходите. Ответникът по касация – Териториална дирекция на НАП гр.Силистра, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че обжалваното решение на СРС е законосъобразно и дава заключение за отхвърляне на касационната жалба. Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоя-щата инстанция, са за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения /чл.63 ал.І ЗАНН, във връзка с чл.348 ал.І т.1 и т.2 НПК/. Развиват се доводи, че СРС грешно е тълкувал и приложил нормата на чл.55 ал.VІ ЗДДС/отм./, което е довело и до неправилно ангажиране отговорността на касатора за деяние несъставомерно по приложения текст.Предмет на касационен контрол са сочените пороци в съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 АПК/. Административно-наказателният спор пред първата съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на материалноправната норма на чл.55 ал.VІ ЗДДС /отм./, която несъмнено е от публичноправен порядък, а по същество съдържа единствено хипотеза, т.е. описва съдържанието на фактическия състав, състоящ се от прости юридически факти, след осъществяването на който, ДДС се счита начислен.Материалните норми, разписващи конкретно поведение на данъчнозадължените лица по ЗДДС, свързано с времето, начина, технологията, размера на данъка и други, са различни от коментираната по-горе и са систематично подредени в отделни глави и раздели на закона. Така например чл.55 ал.І ЗДДС /отм./ посочва коя страна по облагаемата доставка носи задължението за начисляване на ДДС и в какъв срок от възникване на данъчното събитие следва да го направи; чл.72 ЗДДС/отм./ съдържа легална дефиниция на понятието “данъчен период”; чл.25 ЗДДС/отм./ посочва кога възниква данъчното събитие и пред-писва момента на изискуемост на косвения данък; чл.53 ЗДДС/отм./ визира раз-мера на данъчната ставка и т.н. Ето защо, при ангажиране административно-наказателната отговорност на данъчния субект по реда на Глава ХХVІ от сега действащия ЗДДС /правилно преценен като по-благоприятен за ответника от СРС при хипотезата на чл.3 ал.ІІ ЗАНН/, посочването на нормата на чл.55 ал.VІ ЗДДС /отм./ е бланкетно, с цел изясняване на съставомерния факт на неначисляването на дължимия данък върху добавената стойност по облагаемата доставка, обективирана във фактура №5220/30.03.06г. Административно-наказателната разпоредба е съставна и самата тя съдържа както диспозицията, така и санкцията при не-изпълнение на предписаното поведение от страна на данъчнозадълженото лице. Приложимата към релевантния период правна норма е тази на чл.135 ЗДДС /отм./, от чиито буквален прочит следва: “(1)Регистрирано лице, което като е задължено, не начисли данък, се наказва... и (2)При нарушение по ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен...” Следователно, не може да е съществувала неяснота за жалбоподателя относно характера и индивидуализиращите белези на повдигнатото му административно обвинение в нито един момент от раз-вилото се производство. Като е стигнал до същия краен извод, СРС правилно е приложил материалния закон и няма основание за ревизия на съдебния акт в тази насока. За по-голяма яснота и изчерпателност на изложението, настоящият съдебен състав намира за необходимо да обсъди и новелата на чл.96 ал.І ППЗДДС /отм.ДВ бр.76/15.09.06г./, според която: ” Регистрираните лица отразяват документите по извършените доставки, начисления данък и извършения износ в счетоводството си и в дневника за продажбите на датата, на която са из-дадени.” Тази правна норма преценена ведно с разпоредбата на чл.55 ал.VІ ЗДДС /отм./ води до извод, че срокът от 5 дни се отнася единствено до съставянето на данъчния документ, в който следва да се посочи данъка. След като веднъж е издаден този документ, обаче, следва незабавното му отразяване в отчетните регистри по чл.104 ЗДДС/отм./, както и отразяването му в счетоводството като задължение към бюджета и в подадената справка-декларация. Този текст не дава възможност при издадена данъчна фактура /каквато несъмнено е процесната/, в следващите пет дни да се извършат другите действия по начисляването на ДДС, описани в чл.55 ал.VІ ЗДДС / отм /. Той прецизира само крайния момент на задължението за издаване на документ, в който да бъде посочен данъка, което пък се налага от по-широката законова дефиниция, дадена на понятието “дата на възникване на данъчното събитие” в нормата на чл.25 ЗДДС/отм./. В настоящия случай не е ставало въпрос за по-късно издаване на фактура №5220/30.03.06г., а за отразяването на начисления данък в следващия данъчен период: 01.04.06г.-30.04.06г. Ето защо, изобщо не е стоял на вниманието на СРС въпрос за изследване момента на възникване на данъчното събитие, който да е различен от датата на издаване на данъчния документ за неговото посочване, за да е релевантен към казуса 5-дневния срок по чл.55 ал.І ЗДДС/отм./, поради което и позоваването на чл.55 ал.V ЗДДС/отм./ е правилно. Важното за настоящия правен спор е разбира-нето на смисъла на разпоредбата на чл.55 ал.І ЗДДС/отм./, което пряко се отразява върху крайния резултат по делото.С оглед на изложеното до тук настоящият състав на Административен съд гр.Силистра намира оспореното решение на СРС за законосъобразно, а касационното основание, свързано с твърдение за неправилно приложение на материалния закон, визиращо разпоредбата на чл.55 ал.VІ ЗДДС/отм./ - за неоснователно. Касационният довод за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в необсъждане на наведени от страната в процеса отменителни основания, САС намира изцяло за несъстоятелен. Видно от подробните мотиви, изложени към обжалваното решение на СРС, на всички твърдения за допуснати процесуални нарушения от административно-наказващия орган, съдът е дал законосъобразен отговор. Всъщност, в касационната жалба се повтарят твърденията за нарушаване на административно-производствените правила в досъдебната фаза от АНО, което стои извън настоящия касационен контрол.Още повече, че на всички тях е отговорено с обжалваното решение. Налице е забранителната норма на чл.220 АПК за установяване на нови фактически обстоятелства от касационната инстанция, а установените от СРС, са правилно преценени в светлината на процесуалните норми на чл.40 ал.ІV; чл.53 ал.ІІ, както и на чл.34 ал.І б.”в” ЗАНН, уреждаща специалните давностни срокове за данъчните нарушения. Законосъобразни мотиви е изложил първоинстанционният съд и относно компетентността на органа, издал оспореното наказателно постановление. Пра-вилно е приел, че актът за установяване на административното нарушение е бил надлежно връчен на касатора, в лицето на упълномощената Незахат Феим Реджеб – главен счетоводител в дружеството. Пълномощното не е оттегляно, а доводът, че е издадено за пред ТДД гр.Силистра, какъвто субект вече не съществува, е неоснователен. Териториалната данъчна дирекция /съществувала към момента на упълномощаването–08.11.05г./ е закрита със Закона за Националната агенция за приходите, както и §3 ПЗР ДОПК/ДВ бр.105/29.12.05г./, отменящ изцяло ДПК. Ето защо, по силата на общото правило на чл.153 ал.ІІ АПК, приложеното по де-лото пълномощно е валидно и овластява упълномощеното лице с права пред правоприемника на закритата ТДД гр.Силистра. Правоприемството се извлича еднозначно от разпоредбата на §6 на ПЗР ДОПК. А щом всичко това е така, то следва, че законосъобразно е връчен Акта за установяване на административното нарушение на упълномощено лице и съобразно нормите на ЗАНН се е развило по-нататък административно-наказателното производство. Обобщавайки изложеното до тук, Административният съд гр.Силистра, действащ като касационна инстанция по спора, намира за неоснователна жалбата на “Брезентови изделия”АД с.Цар Самуил, а оспореното първоинстанционно решение за съответно на закона и фактите по делото, поради което подлежи на потвърждаване. Воден от тези съображения АС гр.Силистра