Решение № 412 от 1.4.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2324/2022 г.

Производството по делото е образувано по иска на Т. К. Т. ЕГН •••••••••• с адрес гр. •••• против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: град ••••, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет А.К., ХР.ХР и Р.Л. с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не притежава сервитутно право по чл. 64 и сл. от ЗЕ върху имот с ид. 10135.2575.430 по КК, учредено с нотариален акт № 199 от 08.11.2017г., том IV, рег. № 8585, дело №732/2017г. на нотариус А.Г., № 194 в регистъра на НК, с район на действие ВРС. Обстоятелства, на които се основава иска: В исковата молба се твърди, че върху имот с ид. 10135.2575.430 по КК е учредено сервитутно право в полза на ответника с нотариален акт № 199 от 08.11.2017г., том IV, рег. № 8585, дело №732/2017г. на нотариус А.Г., № 194 в регистъра на НК, с район на действие ВРС. Твърди се още, че след учредяването на сервитутното право съоръженията, за които било учредено правото, били изместени, поради което към настоящия момент е отпаднала необходимостта от сервитута. Сочи още, че сервитутното право не е било упражнявано в продължение на 5 години, поради което счита, че същото е отпаднало, на основание чл. 59 ал. 3 от ЗС. Правният интерес от водене на производството извлича с оглед необходимостта вписаното обстоятелство - учредяване на сервитута, да бъде заличено от регистрите на СВ - В., на основание чл. 90 ал. 2 от ЗКИР. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 346, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Оспорва се наличието на основания за отпадане на сервитутното право на ответника. Посочва се, че същото е учредено валидно с нотариален акт № 199 от 08.11.2017г., том IV, рег. № 8585, дело №732 /2017г. на нотариус А.Г., № 194 в регистъра на НК, с район на действие ВРС, както и че не е погасено, тъй като не са изминали 5 години от учредяването му на 08.11.2017г. до подаване на исковата молба в съда на 01.11.2022 г. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли за уважаването му, а ответникът чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлен същия. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: По делото не се спори по отношение на фактите, а именно: че ищецът е собственик на имот с ид. 10135.2575.430 по КК, съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38 от 28.01.2019г., том I, рег. № 1141, дело №27/2019г. на нотариус Д.В., № 480 в регистъра на НК, с район на действие ВРС че ответникът е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 346, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, че е издаден нотариален акт № 199 от 08.11.2017г., том IV, рег. № 8585, дело №732/2017г. на нотариус А.Г., № 194 в регистъра на НК, с район на действие ВРС, съгласно който в полза на ответника е бил „учреден“ сервитут по чл. 64 от ЗЕ върху имот с ид. 10135.2575.430 по КК. В с.з. от 02.03.2023г. с доклада по делото е ОБЯВЕНО ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, че съгласно разрешение за ползване от 22.02.2019г. /и към същата дата/, кабелите над имота на ищеца са изместени и че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД няма съоръжения над ПИ 10135.2575.430 към настоящия момент. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен по делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, като отричаното в конкретния случай право е сервитут по смисъла на чл. 64 от ЗЕ. Съгласно т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК - правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Настоящият ищец извежда правния си интерес от първата хипотеза, а именно от твърдението за наличие на право на собственост върху конкретен имот, за който упражняването на всички правомощия от правото на собственост в пълен обем е смутено, с оглед създадената правна привидност за съществуване на ограничения на собствеността чрез наличие на сервитут по чл. 64 от ЗЕ в полза на ответното енергийно дружество. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. С оглед доказване на правния интерес на ищеца е представен нотариален акт № 38 от 28.01.2019г., том I, рег. № 1141, дело №27/2019г. на нотариус Д.В., № 480 в регистъра на НК, с район на действие ВРС, съгласно който ищецът Т. К. Т. ЕГН •••••••••• е придобил процесния имот с ид. 10135.2575.430 по КК, с площ от 1096 кв.м. при граници: ПИ №№ 10135.2575.429, 10135.2575.515, 10135.2575.1342, 10135.2575.431 и 10135.2575.405, чрез договор за дарение с прехвърлители К. Т. С. и Ж.И. С.а. Не се оспорва валидността на договора, нито принадлежността на правото на собственост върху имота на ищеца, като с представяне на посоченото доказателства съдът намира за доказана материално-правната легитимация на ищеца по иска. По правата на ответника и наличието на сервитутно право у същия към настоящия момент: За да бъде отговорено на въпроса при какви предпоставки и в какъв срок се погасява/прекратява сервитутното право на ответника по чл. 64 от ЗЕ /което е основата на спора/, следва да бъде изследвана същността на конкретния сервитут. При съществуващото законодателство в основния вещноправен закон – Закона за собствеността, липсва легална дефиниция за понятието сервитут, липсва и обща правна уредба. За разлика от ЗИСС (отм.), който дава подробна уредба на сервитутните права, в действащия ЗС сервитутът само се споменава в разпоредбата на чл. 75 ЗС /която не го регулира /. Поради това изводите относно неговото съдържание и същностни правни белези следва да бъдат изведени по тълкувателен път от правната доктрина. В теорията /С.СТ. и др./ и практиката /Определение № 53 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 589/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.ГР., Определение № 422 от 10.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 345/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Е; Б., Определение № 415 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1109/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., Решение № 22 от 23.09.2021 г. по т.д. № 2925/2019г. на I т.о., ТК на Върховния Касационен Съд/ се налага разбирането, че съгласно българското законодателство се различават т.нар. класически поземлени сервитути или поземлени (реални) сервитути, които са били познати още в древното римско право, и друг вид специални сервитутни права, т.нар. „квазилични“ сервитути /С.СТ./, които възникват въз основа на приемане на административни по своя характер благоустройствени закони. В Определение № 415 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1109/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н. и Решение № 22 от 23.09.2021 г. по т.д. № 2925/2019г. на I т.о., ТК на Върховния Касационен Съд, този институт на правото е наречен „законен сервитут“. „Kласическите” поземлени сервитути /у нас уредени в чл. 192 и чл. 193 от ЗУТ/ се характеризират е наличие на: 1. служещ имот – имотът, върху който е учредено сервитутното право и който трябва да търпи съответното въздействие (преминаване, прокарване на отклонението), и 2. господстващ имот – имотът, чието обслужване се осигурява чрез упражняването на учреденото сервитутно право (с оглед възможността за достъп, с цел благоустрояване). И при двете хипотези се изисква договорът за учредяване на описаните в чл. 192 и чл. 193 ЗУТ права да бъде вписан в имотния регистър, както по партидата на поземления имот, който се обслужва от учреденото право на преминаване/прокарване, така и по партидата на поземления имот, върху който е учредено правото на преминаване/прокарване. Следователно законодателят разглежда правото на преминаване по чл. 192 ЗУТ и правото на прокарване на отклонения по чл. 193 ЗУТ като права, „обслужващи” ползването на конкретен господстващ имот. По-различно е положението при сервитутите по ЗЕ. От разпоредбите на чл. 64, ал. 2, т. 1 ЗЕ и чл. 288, т. 1 ЗЕС може да се направи извод за съществуването и на специфични вещни права за осъществяване на определена дейност, чието възникване и упражняване не е свързано с притежаването от техния титуляр на господстващ недвижим имот, а предполага извършването от последния на правно уредена и обществено значима дейност. Именно с оглед осъществяването на тази дейност законодателят е предвидил възможността за учредяване на ограничено вещно право на специфично ползване на чужд недвижим имот, наречено от него сервитутно право. От някои автори и в някои решения на ВКС /Решение № 47 от 2.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 217/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б./, се прокарва разбирането, че тези норми на ЗЕ налагат специфични законови ограничения на собствеността, които не са сервитут. Въпреки това обаче по-голямата част от теорията и практиката разглежда посочения институт на правото като сервитутно право. Тъй като ЗЕ ги нарича „сервитути”, за обозначаването им, макар и условно, би могъл да се използва терминът „квазилични” сервитути /така С.СТ./. Сервитутите по чл. 64 от ЗЕ съществуват „в полза на енергийните предприятия”, а не „обслужват” ползването на господстващ имот. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ „При разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути”. Сервитутите по чл. 64 от ЗЕ „възникват” ex lege (по силата на закона), а не се учредяват с подписване на договор между собствениците на два имота. Сервитутите по ЗЕ възникват по отношение на всички засегнати имоти. Предпоставките, при които възникват, са посочени в четвъртата алинея на чл. 64 ЗЕ - Сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, /т.е. следва да са налице: влязъл в сила ПУП и изплатено обезщетение/. Поради това дори и да е налице съставяне на нотариален акт за сервитутното право, същият само го „констатира“, а не го „учредява“. Съгласно Определение № 415 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1109/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К.Н., „сервитутът по чл. 64, ал. 1 ЗЕ е законов, учредяването му не възниква въз основа на нотариален акт“. Тези особености дават основание сервитутите по ЗЕ да бъдат определени като „квазилични” сервитути – сервитути, учредени с оглед осъществяваната от техния титуляр обществено полезна дейност. Тъй като аналогията с личните сервитути е по-близка (става въпрос за право, свързано с особено „лично” качество на титуляра – енергийно предприятие) от тази с поземлените сервитути (където е необходимо съществуването на два имота - служещ и господстващ), използваният термин е „квазилични” сервитути. За прецизност следва да се посочи, че не става дума за „сервитути” в класическия смисъл на думата /каквито са реалните сервитути/, а за специфични нови ограничени вещни права, които са характеризират с редица особености. Съгласно ал. 2 от чл. 64 от ЗЕ, „сервитутите по този закон са: 1. право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал. 1; 2. право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал. 1; 3. ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти“. Видно от съставения нотариален акт № 199 от 08.11.2017г., том IV, рег. № 8585, дело №732/2017г. на нотариус А.Г., № 194 в регистъра на НК, с район на действие ВРС, е констатирано възникнало по силата на закона - чл. 64 от ЗЕ, сервитутно право върху ПИ с ид. 10135.2575.430 по КК - право на преминаване, прокарване и обслужване на Кабелна линия Средно напрежение /20кV/ от Трафопост ТП 527, захранен от извод „М.Р." по уличната регулация на ул. „Ч.М. до съществуващия стоманорешетъчен стълб (СРС), находяш се пред поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1345 и Кабелна линия Ниско напрежение от Трафопост ТП 527 до съществуващия стоманорешетъчен стълб (CРC) до поземлен имот с идентификатор 10135.2575.431 с дължина на трасето 14.96 м. и размер на сервитутната зона от 31.41 кв.м. Горепосоченият нотариален акт не е правопораждащия факт за възникване на сервитутното право, поради което същият не може да го „учреди“. Той само констатира съществуването на законов сервитут, възникнал за ответното дружество по силата на чл. 64 от ЗЕ, т.е. ex lege. Нотариалният акт се явява констативен, той само признава вече възникналото сервитутно право на ответното дружество по отношение на част от процесния имот ПИ с ид. 10135.2575.430 по КК с дължина на трасето 14.96 м. и размер на сервитутната зона от 31.41 кв.м., включващ всички изброени в чл. 64 ал. 2 от ЗЕ сервитутни права. Този факт има решаващо правно значение по отношение на начина на прекратяване на сервитутните права в настоящия казус. При липса на обща правна уредба на сервитутното право въобще, то въпросът за начина на прекратяване на сервитута, следва да се търси по пътя на аналогията и да се извлича от специалните разпоредби, касаещи конкретните видове сервитутни права. По принцип неупражняването на някое право през определен значителен период от време води до загубване на посоченото право. За различните права обаче законът изисква различен период от време, поради което не може да бъде изведено едно общо правило за всички права. Правото на ползване например /което право е било известно като вид личен сервитут, съгласно разграниченията в късното класическо римско право/ се погасява, ако не бъде упражнявано в продължение на 5 години (чл. 59, ал. 3 ЗС). Правото на строеж /което е вид поземлен сервитут, съгласно римското право/, също се погасява при неупражняването му в продължение на 5 години, съгласно чл. 67 от ЗС. Този период обаче не може механично да бъде приложен и по отношение на сервитутните права по действащото българско право, тъй като към настоящия момент те представляват отделен институт на правото със самостоятелна правна природа, различна както от правото на ползване, така и от правото на строеж. Макар да липсва обща разпоредба, която да посочва неупражняването на сервитутното право в продължение на определен период от време като основание за неговото прекратяване, това е направено в някои специални закони, уреждащи отделни видове сервитутни права. Така например, разпоредбата на чл. 106, т. 8, б. “г” ЗВ, изрично посочва, ч е поземлените сервитути, се погасяват при неупражняване в срок от 10 години. В конкретния случай в ЗВ става въпрос за реалните поземлени или класическите сервитути, учредени чрез правна сделка. Съгласно Тълкувателно решение № 18/74г. на ОСГК, ВС става въпрос именно за погасителен срок, спрямо който следва да се прилагат правилата за погасителната давност. Изтичането на срока, обаче, има прекратителен ефект за неупражняваното ограничено вещно право. Извън ТР, предвидените срокове се обозначават още като специфични „финални законови срокове”, предвидени в обществен интерес и отличаващи се, както от давностните, така и от преклузивните срокове. Посоченото правило, вкл. и във времево отношение, следва да намери приложение за всички поземлени сервитутни права, учредени чрез правна сделка, тъй като предвиждането при едни сервитутни права (по ЗВ) на неупражняването им в продължение на определен срок от време като основание за тяхното прекратяване и отричането на това прекратително основание при другите сервитутни права (по всички останали закони) би противоречало на принадлежността им към един общ вид ограничени вещни права (поземлените сервитути) и не би било оправдано от съществуването на някакви съществени разлики между тях. При сервитутните права е предвидено и друго специфично основание за тяхното прекратяване: отпадане на нуждата от съществуването им - чл. 38 ЗОСИ. Под необходимост от съществуването на сервитутното право следва да се разбира извличането на определена полза при неговото упражняване с оглед ползването на господстващия имот. Именно тази полза е основанието и оправданието за съществуването на сервитутното право. След като собственикът на господстващия имот не се нуждае от упражняването на сервитутното право, то следва да отпадне, тъй като остава лишено от основание за своето съществуване. В конкретния случай при ЗОСИ обаче, прекратяването не става автоматично, а по искане на собственика на служещия имот след провеждане на определена административна процедура (чл. 38 ЗОСИ). Посочената възможност да се иска прекратяването на сервитутното право, чието упражняване е лишено от правен интерес, следва да намери приложение при всички сервитути, учредени принудително с административен акт (принудителни сервитути). Тези сервитути са учредени въпреки волята на собственика на служещия имот с админитсративен акт поради наличие на обоснован обществен интерес и прекратяването на неоснователното ползване след отпадане на обществения интерес също следва да бъде извършено с админитсративен акт. Въз основа на тази логика, учредените сервитутни права по силата на самия закон, би следвало да прекратяват своето съществуване отново ex lege с отпадане на предпоставките за възникването си. Това е така, тъй като отпадането на нуждата от съществуването на сервитута е равнозначно на отпадане на основанието за неговото учредяване. Приложение следва да намери принципът, според който не следва да се предоставя възможност за съществуването на субективни права без обективно изискващ и оправдаващ ги интерес. И доколкото за възникване на посочения законов сервитут не е необходим административен орган /а възникването му е ех lege/, то не е налице възможност за прекратяване на сервитута по административен ред. С оглед на това единственият възможен и логически обоснован ред за отпадане на сервитутното право по чл. 64 от ЗЕ с отпадане на нуждата от съществуването му, е прекратяване на сервитута по силата на самия закон /отново ex lege/ с отпадане на предпоставките за възникването му. С оглед на горното съдът намира, че с изместването на съоръженията на ответника, а именно: 1. Кабелна линия Средно напрежение /20кV/ от Трафопост ТП 527, захранен от извод „М.Р." по уличната регулация на ул. „Ч.М. до съществуващия стоманорешетъчен стълб (СРС), находяш се пред поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1345 и 2. Кабелна линия Ниско напрежение от Трафопост ТП 527 до съществуващия стоманорешетъчен стълб (CРC) до поземлен имот с идентификатор 10135.2575.431, е отпаднала както необходимостта от обслужване на посочената кабелна линия, така и сервитутното право, учредено за нейното обслужване, възникнало върху част от имот с ид. 10135.2575.430 по КК, с дължина на трасето 14.96 м. и размер на сервитутната зона от 31.41 кв.м. По делото е прието за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, че съгласно разрешение за ползване от 22.02.2019г. /и към същата дата/, кабелите над имота на ищеца са изместени и че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД няма съоръжения над ПИ 10135.2575.430 към настоящия момент. За да е налице изместване на съоръженията на ответника от над имота на ищеца, е необходимо преди това да е било предвидено ново трасе за изграждане на нова кабелна линия. За да се изгради новата кабелна линия е необходимо съставянето и одобряването на нов ПУП, в който да бъдат предвидени новите сервитутни зони. След влизане в сила на този ПУП и след заплащане на необходимите обезщетения, в полза на ответника са възникнали нови сервитутни права над други имоти, които се намират в обхвата на новото трасе на кабелната линия. Възникналите сервитути по чл. 64 ал. 2, т. 2 са основание за издаване на разрешение за строеж по чл. 148 от ЗУТ, съгласно чл. 64 ал. 5 от ЗЕ. Въз основа на разрешението за строеж е осъществено изместването на кабелните линии, засягащи имота на ищеца, като същите са поставени над други имоти, съгласно новото трасе. С оглед на това съдът приема за доказано, че са били променени предвижданията на ПУП по отношение на трасето за преминаване на кабелните линии на ответника и към настоящия момент действащият ПУП не включва съществуването на: 1. Кабелна линия Средно напрежение /20кV/ от Трафопост ТП 527, захранен от извод „М.Р." по уличната регулация на ул. „Ч.М. до съществуващия стоманорешетъчен стълб (СРС), находяш се пред поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1345 и 2. Кабелна линия Ниско напрежение от Трафопост ТП 527 до съществуващия стоманорешетъчен стълб (CРC) до поземлен имот с идентификатор 10135.2575.431. Оттук е налице отпадане на предпоставката за възникване на сервитутното право на ответника над имота на ищеца по чл. 64 ал. 4 т. 1 от ЗЕ, а именно действащ подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутната зона в засегнатия имот с ид. 10135.2575.430 по КК. С отпадане на предпоставките за възникването на законовия сервитут по чл. 64 от ЗЕ, е налице прекратяване /погасяване/ на сервитутното право на ответника по отношение на имота на ищеца, поради отпадане на обществения интерес и нуждата от съществуването му. С оглед на горното съдът намира, че отрицателният установителен иск за отричане на сервитутното право на ответника е основателен и следва да бъде уважен. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се следват разноските за производството, които са в размер на 80 лв., съгласно искането на процесуалния представител на ищеца, направено в с.з. от 02.03.2022г. /адвокатско възнаграждение не се претендира/. Водим от горното, съдът