Решение № 3911 от 17.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3230/2023 г.

Производството е по чл.58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба на „ АСАП -777 ООД срещу НП № К - 1252 / 17.11.2022 г., издадено от директора на регионална дирекция за област София към главна д и р е к ц и я „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 206 ал.1 вр. чл. 114 т. 1 от Закона за туризма на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева – за това, че при извършена от инспектори на Комисията проверка на 31.10.2022г. в стопанисвано от дружеството заведение за хранене и развлечения в гр. София, кв. Овча купел до бл. 29, било установено, че обектът функционира без надлежно издадено удостоверение за категоризиране по Закона за туризма и без временно удостоверение за открита процедура по категоризиране - нарушение на чл. 114 т. 1 от Закона за туризма /ЗТ/. С жалбата и в съдебно заседание не се оспорват фактическите констатации по акта и НП, че стопанисваният от дружеството обект функционирал на процесната дата к а т о заведение за хранене и развлечения без удостоверения по ЗТ. Претендира се отмяна на НП поради допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение, също поради неправилно приложение на материалния закон със съображения за маловажност на нарушението. Представител на административнонаказващия орган в съдебно заседание оспорва изцяло основателността на жалбата. И двете страни претендират присъждането на разноските по делото. По отношение на фактите по делото: Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното като факти по делото: На 31.10.2022г. инспектори на Комисията за защита на потребителите – гр. София извършили проверка в стопанисвано от жалбоподателя заведение в гр. С, кв. О к до бл.. Проверката била извършена в присъствие на управителя на жалбоподателя и при нея било констатирано, че заведението функционира и представлява заведение за хранене и развлечения по см. на чл. 3 ал. 2 т.2 ЗТ, в което се предоставяли туристически ресторантьорски услуги по см. на чл. 3 ал.1 т. 3 ЗТ и пар. 1 ДР ЗТ т. 57 – предлагала се консумация на храна и напитки. Заведението разполагало с 46 места за сядане, предлагало храна и напитки, имало обявен ценоразпис и обслужвало клиенти.. При проверката на място на контролните органи бил издаден от служител на жалбоподателя и фискален бон с дата на проверката от функциониращото в обекта фискално устройство. В хода на производството пред а дминистративнонаказващия орган било установено, че към процесната дата 31.10.2022г за проверения обект нямало валидно удостоверение за категоризиране по ЗТ, нито временно удостоверение по чл. 130 ЗТ за откритата процедура по категоризиране. Установено било удостоверение за категоризиране на обекта, валидно от 18.07. 2017г до 17.07. 2022г. В производството пред административнонаказващия орган била представена също квитанция от 02. 11. 2022г за внесена такса за разглеждане на заявление за категоризиране на туристически обект, също издадено временно удостоверение по чл. 130 ЗТ за откритата процедура по категоризиране от 07. 11. 2022г.. За така констатираното при проверката от актосъставителя са съставени констативни протоколи от 31.10. 2022г и от 09. 11. 2022г. и АУАН и въз основа на тях е издадено обжалваното наказателно постановление. По отношение на доказателствата: Изложеното се установява от непротиворечив доказателствен материал - показанията на свидетеля актосъставител А. Ш., описаните констативни протоколи за извършената в търговския обект проверка, издадения от жалбоподателя фискален бон с дата на проверката от функциониращото в обекта фискално устройство, доказателствата за компетентност на актосъставителя и на административнонаказващия орган, квитанция за внесена такса за разглеждане на заявление за категоризиране на туристически обект, също издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране от 07. 11. 2022г.. По отношение на правната страна: При така установеното по делото съдът прие жалбата за неоснователна. НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, налагащи отмяна или изменение на постановлението. Законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по ЗТ. Според чл. 114 т.1 ЗТ - лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране; Съгласно разпоредбата на чл. 206 ал.1 ЗТ - лице, което предоставя туристически услуги, включително ресторантьорство по см. на пар. 1 ДР на ЗТ, в некатегоризиран по ЗТ туристически обект по чл.3 ал.2 ЗТ, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция от 1 000 до 10 000 лв. С оглед на това и установеното по делото, че жалбоподателя т извършвал търговска дейност и предоставял туристически услуги в стопанисвани я от него туристически обект по чл.3 ал.2 т.2 ЗТ в нарушение на чл. 114 т.1 ЗТ - без удостоверение за категоризиране по ЗТ и без удостоверение за открита процедура по категоризиране по чл. 130 ЗТ към дата на нарушението 31.10. 22г - законосъобразно е прието от административнонаказващия орган, че е налице нарушение по чл. 206 ал.1 ЗТ. Без значение за възникване на отговорността на дружеството е подаването на заявление за категоризиране и регистрация на туристически обект след датата на нарушението, тъй като само по себе си посоченото обстоятелство не може да обоснове извод, че нарушението разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушение от този вид. Съдът прие за неоснователно искането за определяне на нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, за който жалбоподателят не следва да бъде санкциониран. Без значение в случая е това, че от нарушението не са установени настъпили вреди, тъй като то е от категорията на „формалните „, на „ просто извършване", за съставомерността на изпълнителното деяние на които не е предвидено настъпването на други общественоопасни последици извън самото извършване на деянието. Санкционирано с тях е застрашаването на обществените отношения в резултат на изпълнителното деяние. Преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН при тази категория нарушения не отчита наличието на настъпили вреди от нарушението, а степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението на законовата забрана е застрашило охраняваните с разпоредбата обществени отношения с типичната за него интензивност и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид. Няма основание в съответствие с чл. 93 т.9 НК и чл. 84 ЗАНН да се приеме, че поради липсата или незначителността на вредните последици или поради други смекчаващи обстоятелства, случаят разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на нарушения от този вид. От значение в този посока е и установеното, че жалбоподателят вече е бил запознат със законовата процедура за категоризиране по ЗТ, но въпреки това извършил нарушението- съобразно доказателствата поради небрежност. Също осъществяваната от жалбоподателя в нарушение на ЗТ значителна по обем търговска дейност, обусловена от значителния брой обслужвани места в процесния обект. За неоснователни съдът прие и възраженията за нарушено право на защита, тъй като във връчения на жалбоподателя акт за установяване на нарушението е изложено подробно описание на обстоятелствата от значение по делото, индивидуализиращи в пълна степен нарушението, за което се налага административна отговорност. Съдържанието на акта е възпроизведено и в обжалваното НП, поради което за опровергани съдът прие възраженията, че жалбоподателят не е могъл за разбере кое е нарушението и основанието за административното наказване. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в частта относно размера на наложената санкция, определена в минимален по закон размер. По отношение на разноските: На осн. чл. 63д ЗАНН, чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно- наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 80лв.. По изложените съображения на основание чл.63 ЗАНН съдът