Решение № 26 от 29.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 224/2023 г.

С ПРИСЪДА № 260009, постановена на 02.09.2022 година по НОХД 144/2020 г. Софийският окръжен съд е ПРИЗНАЛ на основание чл. 303 от НПК подс. В. А. Л. с ЕГН ••••••••••, роден на •••••••• г. в град •••, живущ в с. •••, Софийска област, българин, с българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, управител на „Вал 7777“ ЕООД и на „Вал лес“ ЕООД, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в качеството си на управител на „Вал 7777“ ЕООД /купувач по Договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02- 70/27.9.2016 г, с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“/ и регистриран лесовъд /съгласно Удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните/, на чието име е издадено позволително за сеч № 0331509 за периода 23.10-30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - добив на дървесина чрез механизирано поваляне на дървета, като е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от 8: 30 до 11: 30 ч. в обект № 16110 - с, подотдел 125 - г, находящ се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“, в местността „Кукувица“, в землището на село •••, община Елин Пелин, Софийска област:

• С. Т. И. да извършва механизирано поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина - и С. М. Й. да работи на същия обект, без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, е нарушил разпоредбите на: - чл. 126, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01, 2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да: 4. следят за наличието на документи за правоспособност на лицата, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия“; - чл. 232 от Закон за горите „При извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на: 1. действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт; 2. Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и подзаконовите актове по неговото прилагане“, във връзка с: - чл. 16, ал. 1, т. 6, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: 6. да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; 7. да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лицата които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани; - чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. „Работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време; - чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР „Не се допускат до работа лица, които: „в производства, работещи с машини, съоръжения и инструменти и на работни места, създаващи риск за тяхното здраве и безопасност, непритежаващи документ за правоспособност“; - чл. 11, ал. 1 от Правилник по безопасност на труда в горите на М З ГА Р Р „Работниците, участващи в производствения процес, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съгл. Наредба № 3 на МТСП независимо от вида на договора, който са сключили с работодателя“; - чл. 11, ал. 3 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР„Задължително се инструктират и сезонните (временни) работници, независимо от времето, за което се наемат“, като с обективираното в посочените нарушения свое бездействие е причинил смъртта на С. М. Й. с ЕГН ••••••••••, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК ГО Е ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието лишаване от свобода ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Със същата присъда е ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНЕН И ОПРАВДАЛ подс. В. А. Л., деянието по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК да е извършено във връзка с допуснати нарушение по чл. 126, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии да е във връзка с разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1 от Закон за горите „С разрешение, издадено по този закон, се осигурява достъпът до: 1. горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела", на чл. 144, ал. 1 от Закон за горите „Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия, освен в случаите, предвидени в този закон.“, на чл. 108, ал. 2 от Закон за горите „Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3“, и на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията; лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч“, за това нарушението по т. 2 от чл. 232 на Закона за горите да е извършено във връзка с т. 8 на чл. 16, ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд - да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели“; както и за това нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. да е извършено по отношение на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието.

На основание чл. 160, вр. чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК и чл. 37, ал. 1, т.7 НК Е ЛИШИЛ подс. В. А. Л. от право да упражнява дейност по добив на дървесина ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ОСЪДИЛ е В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Н. А. А., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева като недоказан по размер.

ОСЪДИЛ е подс. В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Й., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016г.до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева като недоказан по размер.

ОСЪДИЛ е В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Ф. М. Й., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените м у неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като недоказан по размер.

ОСЪДИЛ е В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ НА И. М. Й., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016г.г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като недоказан по размер.

ОСЪДИЛ е В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ НА В. М. Й., сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като недоказан по размер.

ОСЪДИЛ е В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. М. сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016г до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като недоказан по размер.

ОСЪДИЛ е В. А. Л. да заплати на Ф. М. С. сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, като недоказан по размер.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подс. В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ осъществените разноски в хода на производството, както следва: по досъдебното производство в общ размер на 4 568.37 лева (четири хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 37 стотинки); и по сметка на Софийски окръжен съд в общ размер на 1211.00 лева (хиляда двеста и единадесет лева), ведно с 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ е подс. В. А. Л. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева; ведно с 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.

Срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от частните обвинители чрез повереника им адв. Г.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК. Иска се увеличение на наказанието по размер предвид тежкия резултат от деянието на подс. Л.. Поддържа се оплакване и по отношение на гражданските искове на пострадалите, за които се твърди, че са определени в разрез с принципа за справедливост и с нормата на чл.52 от ЗЗД. Иска се увеличение на обезщетенията за всеки един от пострадалите лица. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Л. чрез защитника му адв. Д. Б.. Правят се оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на съдебния акт и се иска неговата отмяна както в наказателно осъдителната, така и в гражданско-осъдителната част. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че лично подсъдимият Л. не е разпореждал сеч на мястото на станалата злополука. Твърди, че не е допуснал нарушение на подзаконовите нормативни актове свързани с безопасността на труда при дървосекачество. В тази връзка се релевират съображения, че договорите със дървосекачите не са подписани от него и не се явява работодател, поради което не може да се ангажира наказателната му отговорност по чл.123 от НК. Твърди се, че злополуката е станала изцяло по вина на пострадалите-както за починалия така и за получилите телесни повреди. Оспорва се мястото на станалата злополука и в този смисъл се твърди, че неправилно СОС е приел в съдебния си акт мястото на деянието по чл.123 от НК. Защитата в подкрепа на оплакването за необоснованост на съдебния акт твърди, че показанията на свидетелите са възприети противоречиво от съдебния състав на окръжния съд. Поддържат се оплаквания и за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната фаза на процеса пред първата инстанция и на ДП. Оплакванията касаят и протокола за оглед, като се твърди, че в него фактите не са отразени обективно, което е довело и до неправилно възприемане на фактическите положения относими към състава на престъплението, в което подсъдимият Л. е обвинен.

Депозирана е и жалба и от други упълномощен защитник на подс. Л. – адв. К., в която се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Счита се, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви относно мястото и механизма на инцидента. Навежда се, че подс. Л. не е работодател на пострадалия Й. и на другите дървосекачи. Отправя се претенция за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова, с която подс. Л. да бъде признат за невиновен, а гражданските искове да бъдат отхвърлени.

След насрочване на съдебното заседание, на 04.04.2023 г., е постъпило и допълнително изложение към въззивната жалба, изготвено от адв. К.. В допълнителното изложение са аргументирани допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъобразяване на разпоредбите по чл. 13, ал.2, чл. 14, чл. 105, ал.2, чл. 107, ал.1 и чл. 153 от НПК, които според защитника са довели до засягане на процесуалните права на подсъдимия. Отправят се упреци към доказателствения анализ на първоинстанциония съд. Навежда се, че решаващият съд е тълкувал превратно доказателствата по делото, като е подценил някои от тях за сметка на други. Счита се, че присъдата се основава на предположения и напълно погрешен анализ на доказателствата. Твърди се, че подс. Л. не е адресат разпоредбата по чл. 16, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 8 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и на чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07- 2/16.12.2009 г., тъй като съгласно пар.1 от ДР на КТ не притежавал качеството работодател. В тази връзка защитникът се позовава и на влязло в сила Решение № 11748/17.09.2020 г., постановено по адм.д № 8045/2019 г. на ВАС, съгласно което е отменено Постановление на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето С. Й. и предприятие „ВАЛ 7777“ ЕООД. Изтъква се, че не е допуснато и нарушение на чл. 11, ал.1 и ал.3 от Правилника за безопасни условия на труд в горите, доколкото не е ясно от обвинителната теза кога е издаден, от кого и дали е обнародван. Същевременно се изтъква, че Правилника за здравословни и безопасни условия на труд в горите, утвърден със заповед № 99 от 08.11.2007 г. на председателя на Държавна агенция по горите, обн. в ДВ, бр. 100/2007 г. е обявен за нищожен с Решение № 5922 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм.дело № 14879/2014 г. Поддържа се също, че протоколът за оглед на местопроизшествие не е съставен по реда и изискванията на НПК, както и че в него не е идентифицирано мястото на злополуката. Предвид това, според защитника неоснователно първоинстанционният съд е приел за доказано, че мястото на злополуката е подотдел 125-г. В обобщение се намира, че са допуснати съществени и отстраними съществени процесуални нарушения, които налагат отмяната на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Според защитника допуснатите процесуални нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата в нейната наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителна част, като подс. Л. бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение ангажира становище за неоснователност на жалбите, депозирани от защитниците на подс. Л.. Намира, че решаващият съд подробно е обсъдил доказателствата по делото, в резултат на което убедително е обосновал своите фактически и правни изводи. Счита, че мястото на злополуката е безспорно установена както от свидетелските показания, така и от изготвената съдебна лесовъдска експертиза. Аргументира, че наведеното твърдение, че между управляваното от подс. Л. дружество и „ВАЛ 7777“ ЕОООД и „Дан Консултинг“ ЕООД като фирма подизпълнител, е подписан договор на 01.11.2016 г., представлява защитна версия на подсъдимия и не издържа проверката за достоверност, доколкото не се подкрепя от останалия доказателствен материал. Прокурорът намира за неоснователна и жалбата на частните обвинители и граждански ищци. Изтъква, че при определянето на наказанието съдът е взел предвид множеството извършени нарушения на правилата за безопасност, довели до съставомерния резултат, като същевременно са отчетени и смекчаващите отговорността обстоятелства – съпричиняването на престъпния резултат от пострадалия Й. и от св. С. И., чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата трудова ангажираност и липсата на негативни характеристични данни за него. Не открива основания за корекция на присъдата и в нейната гражданска част, доколкото съдът е съобразил приноса на пострадалия и св. И. за настъпилия инцидент и отношенията между всеки един от гражданските ищци с пострадалия. В заключение се иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а депозираните жалби да бъдат оставени без уважение.

Частните обвинители и граждански ищци – Н. А., Г. Й., Ф. Й., И. Й., В. Й., Н. М., Ф. С. са редовно призовани, но не се явяват. Същите се представляват пред въззивния съд от поверника им адв. И. Г., който поддържа жалбата и допълнението към нея. Развива подробни съображения, идентични с посочените в жалбата му, защо намира присъденото обезщетение и отмереното наказание от първоинстанционния съд за прекомерно занижени. Иска се да бъдат увеличени наказанието на подс. Л., както присъденото обезщетение, съобразно предявения граждански иск, за всеки един от гражданските ищци.

Подс. Л. се представлява пред АС – София от упълномощените си защитници – адв. Б. и адв. К., които поддържат жалбите си, преповтаряйки изложените в тях съображения. Пледират осъдителната присъда на ОС-София да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подс. Л. да бъде оправдан, а гражданските искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно адв. Б. моли за намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ към предвидения в съответната разпоредба минимум, както и намаляване на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК – лишаване от право да упражнява дейност по добив за дървесина.

Подс. Л. при упражняване правото на лична защита заявява, че се присъединява към изложеното от защитниците му. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, ОС-София е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което са събрани:

• гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия; показания на свидетелите Е. Д., Н. А., Т. И., С. И., А. Г., С. К., М. К., М. К., Х. М., Г. М., Д. С., Ф. Й., И. Й., Г. И., В. Й., М. Д., Н. М., Ф. С., В. Д., А. Д.. - писмени доказателствени средства и доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие; протокол за оглед на труп; фотоалбум към протокол за оглед на труп; фишове за спешна медицинска помощ, лист за проведена консултация; свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези; ревизионен акт на НАП, ТД С.; протокол за извършена насрещна проверка и приложения (фактури и приемо-предавателни протоколи за извършена работа); протокол за доброволно предаване с документи приемателно-предавателен протокол от 11.11.2016 г. и копие на удостоверение от РУ МВР Е. П.; протоколи за изземване на сравнителен материал; писмо от Югозападно държавно предприятие ДГС гр. Е. П. с документи декларация по образец към документацията за участие, доказваща обезпечеността на „В.“ ЕООД с квалифицирани работници и служители за изпълнение на дейността, удостоверение за регистрация по чл. 235 от ЗГ, удостоверение за регистрация на търговеца, декларация за използване на подизпълнител от „В.“ ЕООД, справка за действащите трудови договори от НАП, свидетелства за правоспособност; договор за добив на дървесина от 01.11.2016 г.; приемателно-предавателен протокол от 11.11.2016 г.; трудов договор № 002/19.05.2014 г.; длъжностна характеристика на длъжността „шофьор“ на фирма „В.“ ЕООД; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ; уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ – за Е.Д.; писмо от МВР, Дирекция „национална система 112“, РЦ 112 – С.; писмо от Югозападно държавно предприятие ДГС гр. Е. П. с документи - договор 09-02-70 от 27.06.2016 г. с „В.“ ЕООД за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от допълнителен годишен план за ползването на дървесина за 2016 г. от държавните горски територии на ТП ДГС Е. П., приемателно-предавателен протокол за предаване на сечен фонд от 20.10.2016 г., протокол за теренна проверка от 12.08.2016 г., писмо от 27.10.2016 г. от МЗХ, ИАГ, регионална дирекция по горите С. за връщане на директора на ТП ДГС Е. П. на одобрения план извлечение за промяна вида на сечта през 2016 г. в горски територии държавна собственост; писмо от 19.10.2016 г. от МОСВ, Регионална инспекция по околната среда и водите С., план-извлечение за сечите в горите 2016 г. в гори, собственост на държавата ТП ДГС Е. П., одобрен на 19.10.2016 г. от директора на РДГ С., карнет – опис за извършено маркиране от 20.10.2016 г., скица на насаждението, технологичен план; позволително за сеч № 0331509 от 20.10.2016 г., договор за добив на дървесина от 01.11.2016 г.; писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда С. обл.“ с документи - протокол ПР1815245 за извършена проверка, списък лични предпазни средства и работно облекло, списък на работните места, видовете работа и професиите, на които се използват лични предпазни средства, съгласно Наредба № 3/2001 г. и безплатно работно облекло във „В.“ ЕООД, личен картон на работещия за получено безплатно работно облекло и ЛПС в предприятие „В.“ ЕООД образец, договор за добив на дървесина от 01.11.2016 г. – копие, удостоверение от МВР, ОДМВР С., РУ Е. П., позволителни за сеч от 06.06.2016 г. 2 бр., таблица на трудови договори, сведения на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, чл. 44, ал. 1, и чл. 45, ал. 1 от АПК, регистър на уведомления за трудови договори, ревизионен акт № Р-22002316001504091- 001/10.10.2016 г. на НАП, ТП С. с приложение, договор от 03.02.2018 г., оценка на риска от 08.01.2016 г.; писмо със справка от Министерство на земеделието, храните и горите, ИАГ; писмо от МЗХГ ЮДП ДП Б., ТП ДГС Е. П. с копие на заявление за издаване на разрешение за достъп до горски територии по чл. 148 от ЗГ и разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва дърводобив; незаверен препис от решение № 545 от 16.04.2019 г. по АД № 481/2018 г. по описа на АССО; писмо от Служба по трудова медицина „М. – 2001 – 1“ ООД с копия на 2 бр. удостоверения за успешно преминало обучение; справки от мобилни оператори; удостоверение за наследници и справки от АИС БДС; справка за съдимост; както и от приложените в хода на съдебното производство писмени доказателства договори за прехвърляне на дружествени дялове, съгласие за приемане на управление и образец от подпис, писмо от ТП ДГС Е. П., ревизионна преписка.

• веществени доказателствени средства - фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие;

• изпълнените по досъдебното производство комплексна техническа и медицинска експертиза /т.5, л. 11-35 от ДП/, повторна комплексна съдебно- техническа и медицинска експертиза /т. 5, л. 36-91 от ДП/, съдебно- графическа експертиза /т. 5, л. 93-100 от ДП/, съдебно-химическата експертиза /т.5, л. 4 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на труп /т.5, л. 3 от ДП/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /т. 5, л. 7 от ДП/, три броя графически експертизи /т.5, л. 93-100, т.5, л. 104-111 и т.5, л.113-122 от досъдебното производство/, както и изготвената в първоинстанционното съдебно следствие съдебна лесовъдска експертиза /л.372 – л.380 от СП/.

От формираната доказателствена съвкупност СОС е приел за установена следната фактическа обстановка относима към приложението на материалния закон, а именното:

Подс. В. Л. бил собственик и едноличен управител на дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД, ЕИК: 201554638, със седалище и адрес на управление: обл.

София, общ. Костенец, ул. „Люляк“ № 1.

Чрез горепосоченото дружество подс. Л. решил да извършва дейност по добив на дървесина, поради което следвало да спази съответните процедури по вписването на дружеството и снабдяване със съответните удостоверения за работа в тази област. Така, подс. Л., в качеството си на управител, регистрирал „ВАЛ 7777“ ЕООД в публичния регистър на търговци за извършване на следните дейности в горските територии: стопанисване на горски територии и добив на дървесина, за което било издадено Удостоверение № 6549/17.12.2014 г. от Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/.

Било издадено и Удостоверение № 11039/19.11.2014 г. от ИАГ, видно от съдържанието на което подс. Л., в лично качество, се регистрирал в публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика за следните дейности: планиране и организация по дейностите за залесяване; маркиране на насаждения, предвидени за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация на добива на недървесни горски продукти.

С оглед на упражняваната от подс. Л. дейност – регистриран лесовъд, същият е участвал в обучение, съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., което било насочено към условията и реда за провеждане на инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условията на труда. За успешно преминалото обучение на подсъдимия било издадено Удостоверение от 10.12.2014 г. от Служба по трудова медицина „М-2001-1“, гр. Дупница.

Подс. В., в качеството си на управител на „ВАЛ 7777“ ЕООД и предвид дейността на фирмата, взел участие в търг с явно наддаване за покупка на дървесина от държавните горски територии, провеждан от Югозападно държавно предприятие, ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“. С цел да докаже, че управляваното от него дружество отговаря на изискуемите за участието в търга условия, подс. Л. представил следните документи:

-декларация от 02.09.2016 г. по образец към документацията за участие, доказваща обезпечеността на фирмата „ВАЛ 777“ ЕООД с квалифицирани работници и служители за изпълнение на дейността. В нея е посочил, че на трудов договор са наети следните лица, притежаващи правоспособност за работа с моторен трион и храсторез: С. Д. на длъжносто „секач“ съгласно тр. Договор № 41 от 16.11.2015 г. /притежаващ свидетелство за правоспособност с рег. № 11421/26.03.2012 г/, С. В. на длъжност „секач“ съгласно трудов договор от 16.12.2014 г./притежаващ свидетелство за правоспобност № 11416/26.03.2012 г./. В декларацията подс. Л. е декларирал, че е управител на дружеството, регистриран е като лесовъд за упражняване на частна лесовъдска практика и самият той също притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторен трион и храсторез № 8143/11.05.2010г./.Отбелязал е още, че във фирмата са наети две технически лица, които са правоспособни да работят със специализирана горска техника и техника за подвоз: Б. М. на длъжност „шофьор“ съгласно трудов договор № 19/01.07.2013 г. и Х. Д. на длъжност „секач“ съгласно трудов договор № 40/16.11.2015 г., притежаващи съответните правоспособности. Към декларацията са приложени свидетелства за правоспособност, справка за действащите трудови договори, удостоверение за регистрация на търговеца по ЗГ и удостоверение за регистриран лесовъд.

• декларация от 02.03.2016 г., в която подс. Л. е декларирал, че при изпълнение на дейностите в обект 16110 С от търга, ще използва подизпълнители, както и че преди да започне изпълнението на дейността, в съответствие с разпоредбата на чл. 35, ал. 9 от Наредбата за възлагане на дейностите, ще представи доказателства, че подизпълнителят отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 1, 3-5 от Наредбата.

Подс. Л. спечелил така проведения търг, в резултат на което като представител на управляваното от него дружество „ВАЛ 7777“ ЕООД /купувач/ сключил договор № 09-02-70/27.09.2016 г. с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“ /продавач/, представлявано от инж. Н. Г. и Е. С., за покупко-продажба на стояща дървесина на корен от допълнителен годишен план за ползването на дървесина за 2016 г. от държавните горски територии на ТП „ДГС Елин Пелин“ към „ЮЗДП“ ДП-Благоевград, обект № 16110, с отдели 97-р, 97-с, 100-з, 101к, 101-п, 101-р, 102-ц, 125-б, 125-г, 149-р, 336-б, 351-ж, 437-ж, 437-и. Съгласно раздел I „Предмет на договора“, т. 1.2 и 1.3. от Договора /валиден до 31.12.2016г./, продавачът се задължавал да прехвърли собствеността върху прогнозни количества маркирана дървесина на корен от обект № 16110 с посочените по-горе отдели, а купувачът да добие и извози маркирана дървесина на корен от обекта, както и да се снабди с позволително за сеч в 14-дневен срок от датата на сключване на договора. Съгласно раздел V „Права и задължения на купувача“, т.5.4. купувачът се задължавал да осигури присъствието на свой представител при изпълнение на дейностите по сключения договор. В същия раздел, т. 5.14 било предвидено задължение за купувача при извършване на мероприятията по сечта, разкройването, извоза и транспортирането на добитата дървесина да спазва изискванията по охрана и безопасност на труда.

Съгласно този договор било издадено от Регионална инспекция по горите два броя позволителни за сеч № 0331509/20.10.2016 г. и № 0331508/20.10.2016 г., с които било разрешено на подс. В., като представител на дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД и лицензиран лесовъд, да извърши сечта в отдел 125, подотдели „г“ и „б“, общ. Елин Пелин, землище •••. Тези позволителни имали срок на провеждане на сечта от 23.10.2016 г. до 30.12.2016 г. На 20.10.2016 г. бил подписан Протокол за приемане и предаване на отдели 125-б и 125-г между инж. Б. К. – представител на ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“ и подс. В. Л. -представител на „ВАЛ 7777“ ЕООД. При предаването на маркирания лесосечен фонд, присъствал и св. Е. Д., поради което той също се запознал с границите на отделите, в които следвало да се извършва сеч.

Подс. Л. бил едноличен собственик и управител на още една фирма – „ВАЛ ЛЕС“ ЕООД, ЕИК 202985602, в която на трудов договор № 002/19.05.2014 г. на длъжност „водач, машини за горско стопанство“ бил назначен св. Д.. Съгласно длъжностната характеристика му били вменени задължения, които са пряко свързани с заеманата от него длъжност като шофьор. Св. Д. бил пряко подчинен на подс. Л., като двамата били изградили работни отношения, основаващи се на взаимно доверие. Предвид това, често се случвало на св. Д. да му се възлагат задачи, които са извън определените за позицията му отговорности, включително такива свързани с дейността на другата управлявана от подс. Л. фирма - „ВАЛ 7777“ ЕООД.

Въпреки че подс. Л. бил отразил в декларация от 02.09.2016 г. /вж по- горе/, подадена по повод участието в явния търг за покупка на дървесина от държавните горски територии, че в дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД са наети на трудов договор квалифицирани работници, за изпълнение на дейността по дърводобив, същият не е им е възложил работа в отделите на извършваната сеч, за които бил сключен договорът. За осъществяването на тази дейност подс. Л. не използвал и фирма подизпълнител, противно на обективираното му волеизявление в декларация от 02.03.2016 г. /вж по-горе/. Вместо това подс. Л. решил, че тази работа би могла да бъде осъществена от св. А. Г. и работещите с него лица, без да бъде сключван трудов договор или граждански договор. Предвид това, подс. Л. наредил на св. Д. да се свърже със св. Г. и да му предложи да извършва сеч и разкройване на дървесина, като за целта предоставил телефонния му номер. Също така подс. Л. ангажирал св. Д., който присъствал лично при предаването на обекта, да покаже на св. Г. и хората му границите на отделите, в които следвало да се извършва сеч. Това подс. Л. сторил, въпреки че знаел, че работата на сечището е строго регламентирана и следва да бъде организирана съобразно изискванията посочени в законовите и подзаконовите нормативни актове в тази област, както и съгласно клаузите в договора от 27.09.2016 г. между „ВАЛ 7777“ ЕООД и ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“.

Свидетелят Д. изпълнил нарежданията на подс. Л., макар да не работил в дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД, а да бил „шофьор“ в другата му фирма – „ВАЛ лес“ ЕООД. Така, на неустановена дата в края на м. октомври/началото на м.ноември св. Д. се обадил на св. Г., при което се разбрали да се видят в стопанството на с. •••. На уговорената среща дошъл св. Г. и св. С. К., а св. Д. посочил и на двамата обектите за работа – подотдели 125 –б и 125 – г от обект 16110, отграничени чрез маркирането им със спрей. Казал им, че следва да извършват сеч на дървета чрез използването на собствени моторни триони, да ги разкройват на метровици и да ги подреждат на фигури. Договорили се, че ще им се плаща „на ръка“, без да бъдат сключвани трудови договори, като посочил предварително определеното от подс. Л. възнаграждение - цена от 10 лева на куб.м. дървесина. Свидетелят Д. не провел инструктаж на св. Г. и св. К. за това какви условия за безопасна работа следва да съблюдават при осъществяването на дейността по сеч на дървета, нито им предоставил необходимото технологично оборудване с каски, обувки и др. предпазни средства, съобразно изискванията за безопасни условия на труд. Тъй като св. Г. и св. К. били съгласни с така предложените им условия, сформирали две работни групи с членове от семействата им и започнали работата по сеч в посочените им подотдели.

Започнало изпълнението на сключения договор от 27.09.2016 г., като двете групи работели на известно разстояние една от друга, първоначално в подотдел 125-б. На сечището нямало ръководител, така че работещите сами си организирали и определяли работата.

След започването на дърводобива, една вечер на неустановена дата в с.

•••, св. С. И. срещнал пострадалия С. Й., като в хода на разговора последният научил за осъществяваната сеч в гората от семейството на св. А. Г.. Доколкото пострадалият тогава изпитвал сериозни финансови затруднения и бил в безизходица, отишъл и разговарял лично със св. А. Г., като го помолил да включи него и приятелката му св. Н. А. /с която живеел съвместно от около пет-шест месеца/ в работата. Св. Г. му обяснил, че ако са съгласни, има възможност да помагат в подреждането на разкроената дървесина на фигури срещу заплащане на сумата от 20 лева на всеки от тях. Пострадалият Й. приел условията, при което още на следващата сутрин той и св. А. отишли на сечището, като до него били отведени от св. Г.. От всички работещи лица, никой не бил обучен, инструктиран и съответно запознат с правилата регламентиращи безопасните условия на труд в горите, никой от тях нямал разрешение за достъп до горски територии, като единствено св. А. Г. притежавал правоспособност за рязане с моторен трион и храсторез. Същите били без предпазни средства – облекла и каски, като не разполагали с необходимите инструменти за безопасно поваляне на дървета, в случай на възникнал проблем. Въпреки че подс. Л., в качеството си на управител на дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД, при сключения 27.09.2016 г. се задължил да изпрати свой представител на сечището, такъв не присъствал. Вместо това, св. Д. се информирал от извършващите сечта относно количеството изсечена дървесина в кубици и докладвал за това на подс. Л.. Последният, от своя страна, предоставял парични суми на св. Д., с които да заплаща дължимото възнаграждение на работещите на обекта.

В един от дните, докато се извършвала сечта в подотдел 125-б, св. Д. посетил сечището и дал на св. Г. сумата от 1000 лева. Въпросната сума представлявала възнаграждение за работещите на обекта и била предоставена от подс. Л.. След като получил парите, св. Г. ги разпределил между дървосекачите, съобразно свършената от тях работа до момента. При идването на сечището се цел плащане на работещите, св. Д. забелязал и новите попълнения на обекта – пострадалия Й. и св. А., като попитал за тях св. Г.. Последният му отговорил, че отскоро и те помагат с работата, след което обаче св. Д. си тръгнал и не проявил повече интерес към това с какво по-конкретно са ангажирани, както и дали притежават необходимите знания и умения за извършване на дейността по дърводобив.

На 08.11.2016 г. на сечището в подотдел 125-г работели две групи. В едната били включени св. Г., жена му св. Т. И., сина му св. С. И. и пострадалия С. Й., а в другата - св. С. К., дъщеря му св. М. К. и сина му св. М. К.. Според създадената от тях организация, двете групи работели на известно разстояние една от друга, като на инкриминираната дата се преместили от подотдел 125-б в подотдел 125-г, където започнали да извършват сеч. В този ден от работещите единствено св. А. не се трудела на обекта, тъй като била останала при сестра си в с. •••, за да й помага в приготовлението на курбан по повод празника Архангеловден. Двете групи започнали работа сутринта около 08: 30 ч., когато времето било облачно и сухо, като извършвали дейността по сечене, разкройване и подреждане на фигури на значително разстояние една от друга. В групата на св. Г., дейността по сечта на дървета, кастрене и разкройването се извършвала от самия него, а св. С. И., св. Т. И. и С. Й. пренасяли дървесината и я редели на фигури. Св. Г. работел със собствен моторен трион, марка „ЩИЛ-261“, като с напредването на работния ден, същият не се почувствал добре, поради което синът му св. И. го заменил в рязането с триона. Малко преди обяд започнало да вали дъжд, а след това се появил и вятър, който се усилвал. Около 11.00-11.15 ч., въпреки неблагоприятните атмосферни условия, св. И. предприел рязане с моторния трион на един бор с дебелина около 30 см и височина около 14-15 м. Св. И. направил засек от едната страна на бора, отрязвайки от долната страна на дънера триъгълно парче с дебелина около 2-3 см и дълбочина 10-15 см. След това св. И. преминал от другата страна на бора, продължавайки да реже с моторния трион. С оглед на това, че теренът бил стръмен, св. И. очаквал посоката на повалянето му да е надолу, но поради появилия се силен вятър, същото се обърнало в обратната посока /нагоре/, оставайки подпряно на клоните на неотсечени дървета. Тогава тримата работници – св. И., св. Г. и пострадалият Й., се опитали да го бутат с цел да го повалят надолу по склона, но тъй като не разполагали с необходимите инструменти, като клинове, вилки и лостове, не успели да се справят и го оставили в това положение – подпряно на клоните на дърветата.

В това неустойчиво и опасно положение на дървото, тримата не преустановили дейността си, ами продължили да работят в опасния му периметър. Тогава св. И. започнал да кастри и разкроява повалените по-рано дървета на еднометрови секции, а св. И. и С. Й. – носели и редели вече нарязаните еднометрови дървета на купчини. Свидетелят Г., който междувременно бил тръгнал нагоре към склона, се обърнал и забелязал, че отрязаното закачено дърво започнало да пада върху тримата работещи. Свидетелят Г. се опитал, викайки силно, да предупреди свидетелите Т. И., С. И. и С. Й. за връхлитащото дърво, но същите не го чули и то се стоварило върху тях. Дървото ударило първо св. Ст. И., като предвид косото разположение на стъблото му, ударът го отхвърлил встрани и надолу по склона, където за негов късмет имало малко понижение в терена /яма/, което го предпазило от по-тежко нараняване. Свидетелката Т. И. започнала да вика за помощ, като тя също получила по-леки контузии - зашеметяване и контузни рани, понеже била засегната от горната част на короната на дървото, където клоните са по-тънки и с по-малка маса. Най-тежко пострадал бил С. Й., който бил ударен с голяма сила фронтално по главата от горната половина на прясно отсеченото дърво, в резултат на което той паднал на земята и от устата му потекла кръв.

Чувайки виковете на св. Г. и св. Т. И., на мястото на произшествието пристигнали и работещите от групата на св. Ст. К.. Тъй като С. Й. не бил контактен и бил заклещен между клоните, мъжете го извадили и преместили на около 30 метра нагоре по терена – поляна без дървета, където го сложили на земята и се опитали да му помогнат, давайки му вода. Пострадалият обаче не реагирал и лежал с отворени очи, дишайки тежко.

Доколкото на обекта нямало ръководител на обекта, св. Г. се обадил и уведомил за случилото се св. Д., който им бил възложил работата по сечта. Последният веднага пристигнал на мястото на инцидента и около 11: 30 ч. се обадил на спешен номер 112. Възприемайки изключително тежкото състояние на пострадалия Й., дървосекачите преценили за неудачно изчакването на линейка, поради което сложили пострадалия в легнало положение на задната седалка на автомобила на св. М. К. и го закарали до Център за медицинска помощ София – филиал Елин Пелин. Пострадалият постъпил в 12: 05 ч. в общо тежко състояние – черепномозъчна травма и травматичен шок, като въпреки оказаната медицинска помощ в 12: 20 ч. издъхнал в болничното заведение.

За времето от 17: 10 ч. до 17: 30 ч. на 08.11.2016 г., при условията на силен дъжд и на свечеряване, в присъствието на две поемни лица, бил извършен оглед на местопроизшествието /т.1, л. 7-9 от ДП/.При съблюдаване на правилата на НПК, бил съставен протокол, в който било обективирано, че местопроизшествието се намира над с. „•••“, в местността „Кукувица“ в борова гора. Установено е сечище, в долната му част са намерени нарязани дърва – немаркирани, а на север от тях – няколко отсечени дървета – борове. Намерено е полегнало върху земята дърво с дължина 14, 80м., ориентирано в основа – изток и корона – запад. Не са открити биологични следи – кръв, косми или други. Отразено е, че сечището е с размери 30х30 м., а падналото дърво е цяло с клони и корона. В близост до сечището – на разстояние от около 2 м. от него, на земята са намерени няколко отрязани и почистени от клоните дърва с дебелина между 1, 20 м- 1, 50 м. Теренът е под наклон, като по-високата му част сочи на север, а по-ниската му част – на юг. Огледът бил онагледен с фотоалбум за посетено местопроизшествие /т.1, л. 10-15 от ДП/.

На същата дата, в присъствието на две поемни лица, бил извършен и оглед на труп /т.1, л. 16-18 от ДП/, за което действие бил съставен протокол, както и фотоалбум /т.1, л. 19-21 от ДП/. При огледа не са установени видими наранявания по главата, както и външни и видими следи от наранявания по торса, ръцете и краката.

От заключението на съдебномедицинската експертиза на труп № 735/2016 г. /т.5, л. 3 от ДП/ е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на С. Й., е била установена тежка закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в импресионно счупване на костите на черепния покрив вляво теменно и на черепната основа с подлежаща контузия на мозъка, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки вляво теменно, двустранна аспирация на кръв, кръвонасядане на меките черепни обвивки. Не се открива наличие на етилов алкохол в кръвта. В експертното заключение е отразено, че описаните травматични увреждания отговарят да са получени от действието на силен удар с твърд предмет с ограничена контактна повърхност в лявата теменна област на главата и направление отгоре надолу предвид тежестта на увреждането и начина на разпространение на фрактурните линии. Като непосредствена причина за смъртта е приета тежката и несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Смъртта е настъпила бързо и предвид на тежестта на увреждането е била неизбежна. В същия смисъл са и разясненията на вещото лице в с.з., проведено на 20.04.2021 г. пред ОС-София. Д-р Т. отново заявява, че водеща в генезата на смъртта е черепно-мозъчната травма, която е причинена от много силен удар, довел до счупване на костите на черепния покрив с глътването му към черепната кухина и съответните поражения върху мозъка. Поддържа, че травмата отговаря да е получена от дърво-ствол или клон с диаметър около 8 см, което аргументира с характерното счупване на черепния покрив на плоските кости. Обръща внимание, че за леталния изход не е допринесло неправилно пренасяне и транспортиране на пострадалия до мястото на лечение, доколкото в случая не се касае до шийна травма, при което това би било възможно да се случи.

Видно от заключението на изпълнената съдебно-химическа експертиза № А-652/2016 г./т.5, л.4 от ДП/ е, че в пробата на кръв, взета от пострадалия Й., не се открива наличието на етилов алкохол или други летливи редуциращи вещества.

За изясняване на обстоятелствата по делото в досъдебното производство е изготвена комплексна техническа и медицинска експертиза /т.5, л.11-35 от ДП/. Вещите лица, изготвили експертизата – доц. д-р. инж. Г. М., инж. А. Т., д-р Ц. В., са се позовали на протоколите за оглед на местопроизшествие и за оглед на труп, съдебномедцинска експертиза № 735/2016 г. и на свидетелски показания. В медицинската му част.Това заключение е препотвърдило експертните изводи за травматичните увреждания на пострадалия С. Й., довели до смъртта му и механизма на получаването им, отразени в заключението на СМЕ на труп /изложено по-горе/. Смъртта на пострадалия се дължи на тежката, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма. Според морфологията на уврежданията, същите отговарят да са получени при удар с твърд тъп предмет, какъвто съответства да е стволът на въпросното отрязано дърво. Направен е извод, че смъртта е била неизбежна и предотвратяването й чрез провеждане на съживяващи мероприятия в специализирано здравно заведение е било невъзможно. В техническата част на същото това заключение е посочено, че механизмът на произшествието е свързан с неправилната преценка от страна на работещите в посоката на падане на дървото след неговото отрязване, в условията на силен вятър, неизползването на клинове или вилки за предотвратяване наклоняването на дървото в обратна посока, опитът им да повалят дървото чрез ръчно избутване и неспазване на опасната зона около дървото. Вещите лица са посочили, че вместо работещите да спрат работа и да се отдалечат на безопасно разстояние, те са продължили да работят при положение, че неповаленото дърво е представлявало сериозна опасност за безопасността им, особено при наличието на силен вятър, какъвто е имало в момента на злополуката. В обстоятелствената част вещите лица са разяснили, че от техническа гледна точка, използването на клинове или вилки се обосновава с необходимостта от запазване на устойчивостта на дървото против наклоняване в обратна посока и затискане на режещата част на моторния трион. При набИ.е на клина или при повдигане на вилката, дървото се наклонява към направения засек, т.е. в желаната посока. При наличие на вятър в посока, обратна на направения триъгълен засек, тази необходимост е още по-голяма, тъй като силите въздействащи върху короната /с най-голяма площ/ са по-големи в сравнение със силите при липсата на въздушен поток. В този случай възниква по-голяма опасност от наклоняване на дървото в обратна посока. Експертите са приели, че вредоносният резултат – смъртта на пострадалия би могъл да бъде избегнат, ако работещите са преценили правилно посоката на падане на дървото след неговото отрязване и ако са използвали необходимите средства за предотвратяване наклоняването на дървото в обратна посока, както и ако не са направили опит да повалят дървото чрез ръчно избутване, ами са продължили работа в опасната зона около дървото.

В с. з. от 16.03.2021 г. пред ОС-София са изслушани вещите лица Г. М., А. Т. и Д. Н. /заменил вещото лице Ц. В./, които поддържат заключението. Д-р Н. отново посочва, че причината за смъртта е черепно-мозъчна травма, като предвид тежестта й, същата може да бъде получена от предмет с голяма маса. Твърди, че превозването с немедицински автомобил няма значение, доколкото не се касае за травма, изискваща специализирана имобилизация. Уточнява, че при всички положения откритите счупвания водят до изтичане на кръв. Вещите лица Н. и М. твърдят, че принципно каската има предпазно действие, тъй като същата поема част от енергията на удара, но в случая, предвид силата на удара и тежестта на травматичното увреждане, не би могло да се каже с категоричност дали носеното това предпазно средство би предотвратило леталния изход при инцидента. Вещото лице Т. разяснява техническата част на експертизата, като излага, че злополуката е настъпила поради неправилна преценка на секачите на обстановката за сеч и по- конкретно несъобразяване на посоката на вятъра.

В досъдебното производство била изпълнена повторна комплексна техническа и медицинска експертиза с поставени идентични задачи като при първоначалната експертиза, а изпълнението й е възложено на други вещи лица – инж. В. М., доц. инж. К. М. и д-р Д. Н.. В медицинската част, конкретното заключение е стигнало до същите изводи като заключенията по предходните експертизи, относно механизма на причинените увреждания и причината за смъртта на пострадалия. Отделно от това комплексната експертиза убедително е аргументирала извода, че в конкретния случай дори пострадалият Й. да е носел предпазна каска, това не би му помогнало да оцелее. В тази връзка е посочено, че средната маса на едно прясно отсечено дърво от бял бор, с диаметър при отреза около 30 см и дължина около 10-15 метра, теоретично е в рамките на 420-460 кг. При падане от височина 10-12 м., стъблото на високо 15 м. дърво, с горната си половина би ударило фронтално отгоре неподвижно стоящ човек, който е като статична опора, със сила не по-малко от 20 кN /2 тона/, т.е при невъзможност човек да бъде изтласкан нагоре или встрани, то леталният изход е неизбежен. В неговата техническа част са потвърдени експертните изводи на вещите лица по комплексната техническа и медицинска експертиза. Наред с това обаче, експертите са били значително по-обстоятелствени, като подробно са обосновали механизма на произшествието. Позовавайки се на протокола на оглед и свидетелски показания, вещите лица са посочили, че св. С. И. е направил засек на дърво за поваляне с височина около 15 метра и диаметър 30 см. В този момент е излязъл силен вятър, който е върнал дървото обратно – срещу желаната посока на поваляне. Тогава, тримата работници – св. Г., св. И. и пострадалият Й., са предприели мерки, като се опитали да избутат дървото надолу. Същите обаче не са притежавали необходимите инструменти за това, поради което не са успели да съборят дървото в правилната посока. При това, то отново се върнало от насрещния вятър, подпряло се в съседните три стоящи дървета, оставайки в изправено положение. Въпреки възникналата сериозна опасност, св. И., св. Т. И. и пострадалият продължили да работят в зоната на закаченото дърво, като в един момент последното връхлетяло върху тях. Посочено е, че в резултат на това падане леки наранявания получили св. И. /предвид косото разположение на стъблото на дървото, ударът го е отхвърлил встрани по склона в яма/ и св. Т. И. /ударена е от горната част на короната на дървото, където клоните са по-тънки/. Според вещите лица, пострадалият Й. е получил най-тежки наранявания, тъй като е ударен именно от най-дебелата част на стъблото. В тази връзка експертите са се позовали на данни от работниците, според които С. Й. е бил на около десетина метра от основата на отсеченото дърво. При това положение са стигнали до извода, че вероятно е бил ударен именно от горната част на стъблото, с диаметър 9-12 см.

В с.з. от 16.03.2021 г. пред ОС-София вещите лица са поддържали изцяло заключението по изготвената повторна съдебно-техническа и медицинска експертиза. Експертите М. и М. заявяват, че според направените от тях изчисления въз основа на протокола за оглед и свидетелски показания, предвид близостта на С. Й. до мястото на отсичането на дървото от 14, 50 метра, дори да е носел каска, не би могъл да избегне леталния изход. Аргументират, че в такъв случай, черепът би могъл да издържи на това натоварване, но не и гръбначният стълб. Категорични са, че силата и енергията на удара са толкова големи, че са несъвместими с човешкия живот. Твърди се, че посоката на падане на дърветата зависи от короната им. В тази връзка се разяснява, че при симетрична корона падат в посока на вятъра, а при едностранна – в посока на естествения наклон.

Съгласно заключението на изготвената в първоинстанционното съдебно следствие лесовъдска експертиза /л.372 – л.380/, чието писмено заключение е изслушано в съдебно заседание и вещото лице поддържа, мястото на инцидента е отдел 125, подотдел „г“, намиращ се в землището на с. •••, в района на дейност на ТП „ДГС Елин Пелин“. В обстоятелствената част на експертизата вещото лице инж. А. Т. обосновава изводите си, позовавайки се на протокола за оглед за местопроизшествие от 08.11.2016 г., показанията на свидетели очевидци и на карта, показваща местоположението на подотдела, която е синхронизирана карта с горско-стопанската карта. В протокола за оглед от 08.11.2016 г. е отразено, че местопроизшествието се намира над с. •••, местността „Кукувица“, в борова гора, в сечище, където е намерено поваленото дърво. Според инж. Т., в протокола за оглед не е идентифицирано мястото според горскостопанското разделение, т.е не е посочен отдел и подотдел, понеже на мястото на огледа не са присъствали представители на ТП „ДГС Елин Пелин“. Вещото лице е категорично, че въпреки този пропуск, мястото може да се идентифицира по безспорен начин по описаното местоположение – над с. •••, тъй като отдел 125, подотдел „г“ се намира точно там. За този си извод вещото лице се е позовало и на свидетелските показания на дървосекачите очевидци, както и на технологичния план за сеч в подотдел 125-г, на който има извадката от горскостопанската карта, представляваща съвместяване и наслагване на горскостопанската карта върху аерефото изображение на Google Earth Pro.

Така посочената фактическата обстановка съдът от първата инстанция е приел за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения. Пред въззивната инстанция не са представяни и не са събирани нови доказателства, водещи до промяна в установената от окръжния съд фактическа обстановка.

Противно на защитните възражения, АС-София не намира допуснати нарушения в докателствената дейност на първия съд. Напротив, решаващият съдебен състав е извършил пространен анализ и оценка на наличните източници, съпоставка между тях и задълбочено обсъждане относно доказателствената им стойност. Не се открива превратна интерпретация, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, като последните са оценени според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от първата инстанция. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така че волята на ОС-София и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени както от страните в процеса, така и от въззивния съд. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Първоинстанционният съд детайлно е обсъдил доказателствения материал по делото и е направил логични и обосновани изводи относно приетата фактическа обстановка. Извършеният в мотивите към първоинстанционната присъда доказателствен анализ е подробен и задълбочен, като се споделя изцяло от настоящия въззивен състав.

В случая по делото не се оспорва, че подс. Л. е бил регистриран лесовъд и управител на дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД; че управляваното от него дружество е било купувач по Договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02- 70/27.09.2016 г, сключен с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“, както и че по силата на него в отдели 125-б и 125 – г е извършвана сеч. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото писмени доказателства-договори, удостоверения, приемно-предавателен протокол.

Анализирайки обясненията на подс. В., въззивният съд съобразява тяхната двояка природа на устно доказателствено средство и средство за защита. Поради това, тяхната оценка трябва да бъде извършвана внимателно, като те бъдат съпоставени с други валидно събрани доказателства. Настоящият състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че обясненията на подс. Л. представляват изцяло негова защитна версия и не следва да бъдат кредитирани. Така, подс. Л. излага твърдения за това, че за осъществяваната дейност по дърводобив спазил всички свързани с тази дейност правила, като е използвал подизпълнител – фирмата „Дан консултинг“ ЕООД. В тази връзка посочва, че е сключил договор с това дружество от 01.11.2016 г., който му бил донесен от лице, представило му се като Х. М., което обаче не съвпадало с явилия се за разпит свидетел с тези имена пред ОС-София. Подс. Л. твърди още, че условията по договора били уговорени от лице на име Г., което също не съответства на явилата се за разпит свидетелка пред ОС-София Г. М.. Поддържа, че въпросното лице Г. му е предоставила номера на св. А. Г., като работещите на обекта – „мирковска бригада“, били наети от фирмата подизпълнител. Заявява също така, че е инструктирал управителя на фирмата подизпълнител – св. М., но нямал възможност да представи документи, удостоверяващи това, тъй като същите били изгорели в през 2017-2018 г. в офис на фирмата му.

След внимателен анализ на изложеното в обясненията на от подс. Л. за горепосочените обстоятелства, настоящият състав го намира за недостоверно, тъй като не намира опора в останалия доказателствен материал. На първо място, тезата на подс. Л. за сключен договор с фирма подизпълнител не се подкрепя от показанията на св. Е. Д.. Последният е бил наясно с организацията по осъществяваната дейност по дърводобив, като не само че не споменава за твърдяната от подс. Л. фирма подизпълнител, но и заявява, че именно подсъдимият му е предоставил номера на св. А. Г., нареждайки му да ангажира него и хората му да работят на сечището. Работещите на обекта свидетели А. Г., Т. И. и С. И., С. К., М. К. и М. К. са категорични, че при осъществяването на дейността по дърводобив и извоз на дървесина не са имали договорни отношения с който и да е, както в т.ч. не са им известни подс. Л. и св. Х. М.. Тезата на подс. Л. се опровергава и от показанията на св. Х. М., разпитан в с.з. от 10.11.2020 г. пред ОС-София който твърди, че е придобил само формално фирмата „Дан консултинг“ ЕООД от лице на име Р., без обаче да е осъществявал дейност чрез нея. Същият отрича да се е занимавал с дърводобив, да познава подс. Л., камо ли да е бил инструктиран от последния, както и в качеството на управител на „Дан консултинг“ ЕООД да е подписвал договор от 01.11.2016 г., сключен с „ВАЛ 7777“ ЕООД за добив на дървесина. Версията на подс. Л. за това, че в качеството си на управител на „ВАЛ 7777“ ЕООД е сключил договор за добив на дървесина от 01.11.2016 г. с фирмата подизпълнител „Дан консултинг“ се оборва и от експертните заключения по изпълнените два броя графически експертизи /т.5, л. 93-100, т.5, л. 104-111 от досъдебното производство/, които са имали за предмет изследване авторството на положените в документа подписи – „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ: УПРАВИТЕЛ: /Х. М./“. Видно от тях е, че подписите в представения по делото договор не изхождат от лицата Х. М., подс. В. Л. и св. Е. Д..Анализът на доказаелствата сочи още, че досъдебното производство е допусната и изготвена и още една съдебна графическа експертиза /т.5, л.113- 122 от ДП/, според заключението на която подписите „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ: УПРАВИТЕЛ: /Х. М./“ в договор за добив и дървесина от 01.11.2016 г. между „ВАЛ 7777“ЕООД и „Дан консултинг“ ЕООД, положени върху отпечатък от печат с надпис „Дан консултинг“ ЕООД, на втора страница от договора и върху същия печат, вероятно са изпълнени от св. Г. М.. Последната обаче е разпитана като свидетелка и отрича да е подписвала фирмени документи на „Дан консултинг“ ЕООД.Тя е обслужвала счетоводно през 2015-2016 г., както и при осъществяване на счетоводната й дейност да са й попадали документи на дружеството „ ВАЛ 7777“ ЕООД.

По-нататък, правилно решаващият съд е преценил за недостоверна и изложената версия от подс. Л. за това, че няколко години при осъществяване на търговски отношения с фирмата „Дан консултинг“ ЕООД, е контактувал с неустановени лица, различни от явилите се свидетели Х. М. и Г. М., които обаче му се представяли според подсъдимия с тези имена. Настоящият състав счита, че това негово твърдение, от една страна, е лишено от житейска логика и разум, а от друга страна, не се потвърждава от никой от останалите доказателствени източници. Още повече, че и без друго не се доказват твърденията на подс. Л. за съществуващите и преди конкретния случай неколкодишни търговски отношения между „ВАЛ 7777“ЕООД и „Дан консултинг“ ЕООД. Видно от приложените писмени доказателства във връзка с извършена ревизия на дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД е, че на същото не е признат данъчен кредит във връзка с фигуриращи договори с „Дан консултинг“ ЕООД. Установено е, че последното е издирван и липсващ търговец, както и че за него не може да се установи ресурсна възможност за изпълнение на предходни договори с „ВАЛ 7777“ ЕООД за сеч и извоз на дървесина. С оглед на горното и при това положение казаното от подс. Л. за това, че е ползвал въпросната фирма като подизпълнител при осъществяваната сеч на 08.11.2016 г. и в дните преди това, и в тази връзка е контактувал с неустановени лица, следва да се приеме за напълно несъстоятелно и по-конкретно за опит за прехвърляне на отговорността за трагичния инцидент на сечището на неустановени по делото лица, свързани според подсъдимия с дружеството „Дан консултинг“ ЕООД. Тъй като липсват каквито и да е доказателства за сключен договор с фирма подизпълнител, следва да се счете и за защитна версията, заложена в обясненията на подс. Л., че е провел инструктаж на управителя на дружеството „Дан консултинг“, но удостоверяващите това документи били изгорели в резултат на възникнал пожар в офис на фирмата „ВАЛ 7777“ ЕООД. Най-накрая, с оглед на горните констатации, правилно ОС-София е намерил за неправдоподобно и твърдението на подс. Л., че по изключение е предал сумата от 1000 лева на св. Д., с която да заплати на св. Г. за свършената работа на сечището, очаквайки след това въпросната сума след това да му бъде възстановена от дружеството „Дан консултинг“ ЕООД.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие като свидетел е разпитан два пъти Е. Д. /л. 271-275 и л. 449-451от съдебното производство/. Така, св. Д. потвърждава, че е работил като шофьор във фирмата „ВАЛ ЛЕС“ ЕООД, а негов работодател бил подс. Л.. Казва, че именно подс. Л. му е дал телефонния номер на св. Г., казвайки му да се свърже с него за осъществяването на работата по сеч. Признава, че се е обадил на св. Г., след което се срещнали и му показал „бора“ в гората. Уточнява, че под „бор“ следва да се разбира това пространство, което е очертано и само в него е позволено да се реже. Разказва за това, как след като се случил инцидента, св. Г. му се обадил по телефона и го помолил за помощ. Твърди, че веднага след това е отишъл на обекта, където възприел пострадалият да лежи в безпомощно състояние на поляна, в близост от „бора“, поради което се обадил на спешен тел. номер 112. Излага, че мястото на което е отишъл след обаждането на св. Г., е поляна, находяща се над подотдел 125-г. Казва, че този подотдел се намира над с. •••, като боровете са на скат, а равното е поляна. В описаната част, показанията на св. Д. следва да се ценят с доверие, защото са еднопосочни, последователни и кореспондират с показанията на св. А. Г. и св. С. К. /двамата потвърждават, че именно св. Д. се е свързал с тях и им е показал сечището/, така и с обясненията на подс. Л., който принципно не отрича, че е наредил на св. Д. да се свърже със св. Г.. В корелация с изложеното от св. Д. относно мястото на инцидента и развоя на събитията непосредствено след възникването му, са също показанията на свидетелите очевидци дървосекачи, както и заключението по изготвената съдебна лесовъдска експертиза.

Правилно ОС-София е констатирал противоречия между заявеното от св. Д. в хода на първоинстанционното съдебно следствие и при двата му разпита в досъдебното производство. Така, св. Д. при разпита си в с.з. от 09.02.2021 г. пред ОС-София, отрича да е ходил на сечището в гората докато се извършвала сечта, освен първия път при показване на границите му на св. Г., както и на самия обект да е предавал сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение на работещите. Казва, че само веднъж е извършвал плащане, но не на сечището, а предоставяйки сумата на св. Г. в стопанството на с. •••, за което е съставен приемно-предавателен протокол от 11.11.2016 г. След предявяването на протокола в с.з. поддържа, че отразената в него дата отговаря на тази, на която е предал парите. В приобщените чрез правната техника по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство, депозирани пред разследващ орган /т.2, л. 65-67 от ДП/, се твърди, че сред задълженията му било вменено да проверява количеството и качеството на изсечената от работещите дървесина, след което да уведомява за това подс. Л.. В тази връзка посочва, че след като изпълнил задължението си по информиране на подс. Л., последният му дал сумата от 1000 лева, с която да плати на бригадата на св. Г.. Приобщени по реда на чл. чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК са частично и показанията на св. Д., депозирани пред съдия в досъдебното производство /т.2, л. 56-59 от ДП/. В тях, свидетелят казва, че познава дървосекачите по физиономия, в т.ч. познава и знае името и на св. А. Г., работил на обекта заедно с жена си и сина си. След внимателен анализ на изнесеното от свидетеля в коментираната част, отчитайки предполагаемата му заинтересованост с оглед на служебното му качество, настоящият състав намира за правдиви и искрени показанията му в прочетената част от досъдебното производство. Това е така, тъй като тези показания кореспондират с казаното от свидетелите, работели на сечището – св. Н. А., св. Т. И., св. А. Г. и св. С. К., които еднопосочно твърдят, че св. Д. преди инцидента всъщност е идвал на обекта, видял ги е, при което е дал пари на св. Г., а след това последният им ги раздал. С оглед на събраните гласни доказателствени средства, безспорно се установява, че св. Д. е посетил сечището на неустановена дата няколко дни преди злополуката, когато е предал сумата от 1000 лева на св. Г. и е видял работещите, поради което и правилно ОС-София не е възприел за достоверна отразената дата на предаване на същата тази сума– 11.11.2016 г. в приобщения като писмено доказателство приемно-предавателен протокол.

Правилно първоинстанционният съд е ценил като последователни, еднопосочни и искрени показанията на свидетелите работели на сечището - Н. А., св. Т. И., С. И., А. Г., С. К., М. К. и М. К.. Свидетелката Н. А. е разпитана пред ОС-София /л. 220-223 от съдебното производство/, като на основание чл. 281, ал.4, ал.1, т.1 и т.2, пр. 2 от НПК са приобщени показанията на свидетелката и от досъдебното производство /т.2, л. 77-80 от ДП/. Пред първоинстанционния съд същата твърди, че от около 5-6 месеца преди злополуката е живяла на семейни начала с пострадалия С. Й., макар в този период да е била все още да е била в граждански брак с друг мъж. Разказва за това, как предвид финансовите им затруднения, пострадалият помолил св. Г. да работят на сечището във връзка с осъществяван дърводобив. Твърди, че тя и Й. работили няколко дни на обекта в групата на св. Г., в която били включени сина му и дъщеря му, като на инкриминираната дата тя не се е присъединила към тях, тъй като останала при сестра си да й помогне в приготовлението на курбан. Посочва още, че не са работили на трудов договор, като веднъж е виждала на обекта да идва непознат мъж с джип. Излага, че въпросният мъж /св. Д./ разговарял със св. Г., написал нещо и си тръгнал. След това св. Г. от своя страна раздал на работещите на терена по 20 лева. Излага още, че е изживяла тежко загубата на пострадалия, но тъй като имала финансови затруднения, не е успяла да отиде на погребението му. От съда е констатирано едно единствено противоречие в показанията на свидетелката в с.з., а именно досежно причината, поради която не е отишла на погребението на пострадалия, поради което са приобщени показанията на св. А. от досъдебното производство, депозирани пред разследващ орган. Там тя изтъква съвсем различна причина за това, че отсъствието й се дължало на изпитвания страх от първия си мъж, който упражнявал върху нея физически тормоз. В тази част настоящият състав намира за правдоподобно казаното от свидетелката в досъдебното производство, когато е имала по-ясен спомен и което впрочем тя потвърждава и след приобщаване на показанията й.

В унисон с показанията на св. А. са и тези на св. С. И. /л. 224-л.228 от съдебното производство и от досъдебното производство, приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – частично прочетени т.2, л.15, л.16 и л.17, от досъдебното производство/, който работил на сечището заедно със своите роднини в групата на св. А. Г.. Пред ОС-София свидетелят разказва как С. Й. го срещнал случайно, при което го попитал за работа. Твърди, че тогава предложил на пострадалия да работи с тях в горското, като след това говорил с баща си А. Г., който бил съгласен. Твърди, че пострадалият се включил в работата на сечището, като там работели общо две групи, намиращи се на разстояние около 50-100 метра една от друга. Както и св. Н. А., св. И. също твърди, че св. Д. е идвал на сечището, като добавя още, че именно последният е възложил работата на св. Г.. Потвърждава, че работещите на обекта не са имали сключени трудови договори и са получавали заплащане от св. Д.. Посочва, че последният не се е интересувал и дали работещите разполагат с нужната правоспособност за извършваната дейност по дърводобив. Твърди още, че никой не им е обяснил как правилно да се режат дървета. Разказва с подробности за случилото се на инкриминираната дата – как при условията на дъжд и вятър отрязал с бензинова резачка голямо дърво – бор, въпреки че нямал свидетелство за правоспособност за работа с такава; как същото се закачило и не паднало; как продължил да реже други дървета; как наклоненото дърво паднало върху него, майка му и пострадалия С., въпреки опита на св. Г. да ги предупреди за това; как след удара той и майка му нямали сериозни наранявания, но пострадалият се намирал „под вършините на дървото“ бил в безсъзнание; как измъкнали Й. и го преместили на известно разстояние от мястото на удара; как след това на мястото пристигнал св. Д.; как се опитали да дадат вода на пострадалия и след това го натоварили в л.а. „Опел Корса“ на братовчед му М. К., с който го транспортирали до болнично заведение. В показанията си от досъдебното производство св. И. в общи линии потвърждава казаното от него за това, че св. Д. им е възложил работата в сечището, както че работещите сами си осигурявали средствата за изпълнение на задълженията по сеч. Настоящият състав открива единствено две противоречия в изложеното от свидетеля относно следните обстоятелства: дали след като отрязаното дърво не паднало в желаната посока са се опитали да променят посоката му, както и относно обстоятелството дали св. Д. е бил запознат с това, че пострадалият и жена му също са работели на обекта. Така, пред съда св. С. И. казва, св. Д. е идвал на сечището, но не си спомня дали тогава е видял С. Й. и св. Н. А., доколкото същите са били нови и са се включили впоследствие. Казва също, че не са пробвали да променят посоката на отрязаното дърво. В досъдебното производство свидетелят пък твърди друго, а именно, че той и баща му св. Г. се опитали да бутнат дървото надолу по склона, но същото се заклещило в клоните на другите дървета, поради което го оставили. Категоричен е, че св. Д. със сигурност не е виждал пострадалия и жена му на обекта. След извършена съпоставка с останалия доказателствен материал, настоящият състав кредитира показанията на св. И. от досъдебното производство, относно това какви действия са предприели след като отрязал въпросното дърво, доколкото същите се потвърждават от показанията на св. А. Г. и св. Т. И.. По отношение на другото обстоятелство – дали св. Д. е виждал Й. и св. А. на обекта, не се възприемат показанията и при двата проведени разпита на св. С. И., тъй като същите се опровергават от еднопосочните и последователни показания на останалите свидетели дървосекачи. От тях безспорно се установява, че св. Д. е идвал на сечището и при предаването на сумата от 1000 лева, е възприел работещите нови попълнения, т.е ги е познавал визуално, макар да не се е запознал лично с тях.

В този смисъл са и показанията на св. Т. И., която в с.з. от 30.03.2021 г. пред ОС-София казва, че е работила на сечището заедно със сина си св. И. и пострадалия Й. в групата на мъжа си св. А. Г.. Твърди, че във връзка с работата й не е подписвала каквито и да е документи, не са й предоставяни облекла и каски. Излага, че св. Д. идвал петъците, проверявал каква работа е свършена, замервал и плащал за нея. Знае, че въпросната работа на сечището била възложена от св. Д. на св. Г. и св. К.. Уточнява, че пострадалият се бил присъединил към групата на св. Г. около два-три дни преди инцидента. Посочва, че на инкриминираната дата св. Г. не се чувствал добре, поради което св. И. го заменил. Твърди, че докато тя и пострадалият Й. редели фигури, а св. И. рязал дърво, ги връхлетяло едно друго дърво, от което пострадал С. Й.. Отрича обаче това дърво да е било прясно отрязано от сина й св. И. на инкриминираната дата малко преди инцидента. Предвид твърдяното обстоятелство, правилно ОС-София е констатирал наличието на противоречие с показанията на свидетелката от досъдебното производство, поради което в цялост на осн. чл. 281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК са прочетени показанията й пред разследващ орган /т.2., л.21-23 от ДП/. В тях св. И. е изложила съвсем различно твърдение, а именно, че синът й св. И. е отрязал процесното дърво. Настоящият състав счита, че за това обстоятелство следва да се цени с доверие казаното в тази насока от свидетелката именно в досъдебното производство, доколкото намира потвърждение както в показанията на самия св. Ст. И., така и на другите дървосекачи – очевидци на случилото си. Разграничаването на свидетелката от заявеното в досъдебното производство, настоящият състав отдава на стремежа й да оправдае действията на сина си, доколкото същият чрез тях също е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.

Свидетелят А. Г. – дървосекач и свидетел очевидец е разпитан в хода на първоинстанционното съдебно следствие /л. 344- 348/, като на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са прочетени частично показанията му от досъдебното производство /т.2, л.5/, а на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК са приобщени и показанията му, депозирани в досъдебното производство пред съдия /т. 2, л. 2-4/. Пред съда св. Г. разказва за това как св. Д. се свързал с него по телефона и предложил на него и семейството му, както и на това на брат му С. /св. С. К./ работа на сечището. Разказва как впоследствие към работната им група се присъединили пострадалият Й. и жена му Н.. Твърди, че св. Д. е идвал често на обекта и е виждал работещите там, вкл. пострадалия и жена му. Излага, че св. Д. плащал на него и брат му за положения им труд, а последните двама ги разпределили между всички работещи. Категоричен е, че не познава подс. Л.. Излага подробности за случилото се на инкриминираната дата – как св. С. И. отрязал процесното дърво, използвайки собствената им резачка „Щил № 261“; как дървото не паднало в желаната посока заради появилия се вятър; как се опитали да го избутат в правилната посока, но безуспешно; как е бил встрани от обекта на около 20-30, когато видял връхлитащото върху св. И., св. И. и пострадалия дърво и се опитал да ги предупреди; как след това дошли и лицата от групата на св. К., работеща на същия обект, но на известно разстояние; как опитали да помогнат на пострадалия, давайки му вода, а след това го натоварили в един от автомобилите и го закарали до Елин Пелин. В приобщените чрез прочитане показания от досъдебното производство, св. Г. в общи линии е казал същото, като е бил по-конкретен относно датата и годината на случилото се, както и относно мястото на случилия се инцидент – в борова гора, на склон. Настоящият състав съзира противоречие относно това дали св. Г. е възприел да тече кръв от устата на пострадалия, доколкото е изложил диаметрално противоположни версии за това при двата си разпита. В тази част настоящият състав кредитира казаното от свидетеля в досъдебното производство, съобразявайки датата на проведения разпит тогава – два дни след инцидента, предвид което е имал по-ясен спомен за случилото се. Също така, изложеното в тази насока се подкрепя и от заключението по изпълнената техническа и медицинска експертиза /т.5, л.11-35 от ДП/, където е посочено, че при всички положения откритите счупвания водят до изтичането на кръв.

Свидетелят С. К., който също е работил на сечището около 3-4 дни преди инцидента, е разпитан като свидетел в хода на първоинстанционното съдебно следствие /л.42-44 от съдебното производство/. Същият посочва, че именно св. Д. е показал на него и на св. Г. обекта, в който следвало да се извършва сечта. Потвърждава, че са работели две групи на сечището, намиращи се на известно разстояние една от друга /около 100-150 метра/. Твърди, че в неговата група той се занимавал с рязането на дърветата, а сина му и дъщеря му помагали след това. Категоричен е в твърдението си, че не е подписвал никакви документи и никой не им е указал какви действия следва да се предприемат при разваляне на времето. При този свидетел отсъстват лични възприятия за това как се е стигнало до инцидента. Потвърждава обаче, че на инкриминираната дата, времето се развалило и се бил появил вятър. Посочва още, че когато отишъл на мястото на злополуката, видял пострадалия Й., св. Т. И. и С. И. да лежат под дървото. Тъй като състоянието на пострадалия било тежко, го закарали с един от автомобилите до болнично заведение. В пълна корелация с изложеното от св. С. К. са и показанията на другите лица от групата му - на сина му - М. К. и дъщеря му - М. К.. Двамата еднопосочно заявяват, че на инкриминираната дата за първи ден са работили на това сечище. Казват, че не са видели самото падане на дървото, но са дочули викове, поради което са отишли на мястото на инцидента. Св. К. твърди още, че е докарал колата си, която била спряна на около 100 м., след което натоварили в нея пострадалия и го закарали в Елин Пелин.

Настоящият състав се съгласява с извода на първоинстанционния съд, че следва да бъдат изцяло кредитирани показанията на св. Х. М., Г. М. и св. Д. С.. Същите са еднопосочни, последователни и взаимно допълващи се, както и кореспондиращи с писмените доказателства по делото /документи от 2014 г. за прехвърляне на дружествени дялове на фирма „Дан консултинг“ ЕООД между продавачи Д. и Р. С. и купувач Х. М./. От тях безспорно се установява, че фирмата „Дан консултинг“ ЕООД през 2014 г. е била формално прехвърлена на св. Х. М., който обаче не упражнявал дейност по дърводобив, съответно не е встъпвал в търговски отношения с фирмата „ВАЛ 7777“ ООД и Свидетелят Х. М. е разпитан пред ОС-София /л. 212-214 от съдебното производство/, като поради констатирани противоречия съдът на осн. чл. 281, ал.4, вр. чл. 281, ал.1, т.1 от НПК е приобщил чрез прочитане показанията му, депозирани пред орган на досъдебното производство /т. 2, л. 68-70 от ДП/. При анализа на показанията на свидетеля при двата разпита, настоящият състав намира същите за еднопосочни и не съзира несъответсвия. Така, св. М. в досъдебното производство е бил по-конкретен, посочвайки, че още през 2014 г. или 2015 г. негов познат от гр. Дупница – Р. с прякор „Б.“ му предложил да му прехвърли фирмата „Дан консултинг“ ЕООД. Според договорката им, св. М. за тази услуга следвало да получи символично заплащане и след известно време да я върне пак на Р.. Твърди, че във връзка с прехвърлянето на дружеството са посетили нотариус в гр. Дупница, където разписал документи, които обаче не е прочел преди това. Отрича да е развивал дейност чрез фирмата „Дан консултинг“ ЕООД. След предявяването на договор за дървесина /т.6, л. 15 от ДП/, сключен между „ВАЛ 7777“ ЕООД и „Дан консултинг“ ЕООД, заявява, че подписът положен под името му за „изпълнител по договора“, не съвпада с неговия и никога не е виждал въпросния договор /това негово твърдение се потвърждава и от изпълнената в досъдебното производство графическа експертиза/. Категоричен е, че по повод въпросното дружество никога не е общувал с лице с име Г.. В този смисъл са и показанията на св. Д. С., която е депозирала показания пред ОС- София /л. 275-276 от съдебното производство/. Същата казва, че през 2013 г. или 2014 г. е била собственик и управител на дружеството „Дан консултинг“ ЕООД, чрез което тя и съпруга си Р. С. стопанисвали барче в ЮЗУ в Благоевград. Потвърждава, че след прекратяване на осъществяваната търговска дейност, фирмата била продадена. Твърди, че съпругът й се занимавал с продажбата й, като не си спомня да познава лице на име Х. М.. Свидетелката Г. М. /л. 269-271 от съдебното производство/, обслужвала счетоводно фирмата „Дан консултинг“ ЕООД, твърди, че познава подс. Л.. Има бегъл спомен, че дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД е било клиент на фирмата „Дан консултинг“ ЕООД, но не помни в тази връзка да се е натъквала някакви документи. Същата тази свидетелка дори се колебае относно това какво е името на управителя на фирмата „Дан консултинг“ ЕООД, като първоначално назовава В., след което променя позицията си и казва, че това бил Х. М.. Отрича и да е подписвала фирмени документи на „Дан консултинг“, като заявява, че е спряла да ги обслужва счетоводно понеже са били некоректни в заплащането за оказваните от нея услуги. Във връзка с това дали св. М. е подписвала документи от името на дружеството „Дан консултинг“ ЕООД в досъдебното производство е допусната трета графическа експертиза /т.5, л.113-122 от ДП/, видно от която вещото лице допуска подписът за „ЗА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ: УПРАВИТЕЛ: /Х. М./“ в договор за добив и дървесина от 01.11.2016 г. между „ВАЛ 7777“ ЕООД и „Дан консултин“ ЕООД, да е положен от св. М.. Доколкото обаче липсват други доказателства в тази насока, настоящият състав намира, че това обстоятелство не може да бъде счетено за безспорно установено. Още повече, че в обясненията си, самият подс. Л. твърди, че изследваният договор му е бил донесен от лице, представило му се като Х. М., поради което лишено от логика би било същото това лице да не е положило подписа си, а това да е сторила св. М.. Правилно ОС-София се намерил показанията на св. В. Х. за такива, които не допринасят за разкрИ.е на обективната истина, поради което и не ги е коментирал.

От значение за доказване на размера на предявените граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди са показанията на свидетелите Г. Й., Ф. Й., И. Й., В. Й., Н. М., Ф. С. и Н. А., разпитани в с.з. от 10.11.2020 г., които са близки на пострадалия..

Видно от показанията на свидетелите Г. Й. /брат на починалия/, Ф. Й.

/брат на починалия/, И. Й. /брат на починалия/, В. Й. /брат на починалия/, Н. М. /сестра на починалия/ е, че същите са поддържали нормални роднински взаимоотношения, като обаче живеели в различни населени места и не се виждали често. От тях става ясно още, че пострадалият е контактувал основно със сестра си – св. Ф. С., с която вкл. е живял известно време в общо домакинство в гр. •••. Еднопосочно заявяват, че пострадалият С. Й. е пребивавал няколко години в затвора, където търпял наказание „лишаване от свобода“ няколко години, като след излизането си започнал връзка със св. А., като двамата заживели на семейни начала. В корелация с изложеното от тези свидетели е и заявеното от св. Ф. С. /сестра на пострадалия/. Същата твърди, че двамата с Й. са били близки, помагали си взаимно, като включително му е ходила на свиждане в затвора. Твърди още, че познава св. Н. А., с която брат й живеел няколко месеца преди инцидента, като същата обаче си имала „друг мъж“. Изложеното относно последното се потвърждава и от самата св. А., която твърди, че е живяла с пострадалия около пет месеца, като връзката им започнала след излизането му от затвора. Разказва как двамата първо заминали за Гърция, но поради финансови затруднения се върнали в България, установявайки се при сестрата на свидетелката в с. •••. Св. А. не отрича, че в периода на съвместното им съжителство е била женена за друг мъж, като както по-горе в изложението е изяснено, същата не е отишла на погребението на пострадалия, именно защото се страхувала от реакцията на съпруга й.

Настоящият състав счита, че показанията на горепосочените свидетели са обективни, последователни и правдиви, поради което ги кредитира изцяло след направения анализ на показанията на всеки един от тях. Макар същите да са конституирани като страни в съдебното производство, въззивният съд не съзира преднамереност при излагането на показанията им, доколкото същите са логични и намират потвърждение в останалата доказателствена съвкупност.

Настоящият състав се съгласява с извода на първоинстанционния, че не могат да бъдат възприети за основателни защитните възражения за неустановеност от доказателствата по делото на точното място на инцидента. Показанията на св. Г., св. С. И. – очевидци и на св. Д. /показанията му са производен доказателствен източник, доколкото същият е узнал за мястото на случилото се от обаждането на св. Г./ не се отличават с твърдяната противоречивост, като при анализирането им първоинстанционният съд не е ги е тълкувал превратно, нито пък им е придал значение, каквото те нямат. Същите са еднопосочни и последователни, като от тях безспорно се установява, че самият инцидент е настъпил в сечището по време на работа, като с цел да бъде своевременно помогнато на пострадалия, който е бил затиснат под вършините на падналото дърво, същият е бил преместен от дървосекачите на поляна, направен е опит да му се даде вода, а след това е натоварен в автомобил и транспортиран до Елин Пелин за оказване на специализирана медицинска помощ. Изготвената в съдебното следствие лесовъдска експертиза е категорична, че мястото на злополуката е отдел 125, подотдел „г“, намиращ се в землището на с. •••, в района на дейност на ТП „ДГС Елин Пелин“. Противно на защитните упреци, вещото лице е аргументирало изводите си, не само въз основа на протокола за оглед на местопроизшествие от 08.11.2016 г., но на свидетелски показания и на карта, показваща местоположението на подотдела. В същия смисъл са и разясненията на вещото лице проведеното с.з. от 07.09.2021 г. пред ОС- София. Отново се посочват какви са източниците, ползвани при направата си на извода за точното място на ицидента. Обяснява, че към експертизата е приложила карта, показваща местоположението на подотдела, която е синхронизирана с горско-стопанската карта, наложена чрез специална програма, върху Google maps – актуална снимка към датата на злополуката. Вещото лице твърди, че тази карта е достоверна, доколкото е съставена на база интерактивни данни от Изпълнителната агенция по горите, както и специална програма, чрез която се разчита горско-стопанската карта и се съвместява с актуални данни от терена. В тази връзка, аргументира извода си и въз основа на свидетелските показания, като показва на картата къде точно се намират обектите 125-б и 125-г, които са с различни географски местоположения. Пояснява, че в землището на с. ••• е налице разпределение на отдели и подотдели, като всеки отдел и подотдел си има номер, като не е възможно да има обекти с дублираща се номерация.

При това настоящият състав намира, че заключението по съдебната лесовъдска експертиза е изпълнена от компетентно вещо лице. Същото е обосновано, поради което въззивният съд го възприема.

Протоколът за оглед е съставен при пълното съблюдаване на изискванията на НПК, поради което несъстоятелни са защитните възражения за неговата опороченост. В с.з. от 15.03.2022 г. пред ОС-София са разпитани и св. В. Д. и св. А. Д. – участвали като поемни лица при въпросното процесуално действие, като същите са завили, че при извършването на огледа пострадалият не е бил там, валяло е дъжд и е духало вятър. Св. Д. твърди, че е видял как полицейските служители замерват с рулетка процесното дърво – бор около 16-18 м., което било прясно отсечено, като на мястото имало и други паднали дървета. За това, че полицейските служители са замервали дължината на падналите дървета свидетелства и поемното лице Д.. Двамката свидетели потвърждават, че положените подписи, фигуриращи в предявения им в с.з. протокол за оглед на местопроизшествие, съвпадат с техните.

Действително в протокола за оглед не е обективирано точно място на злополуката според горското разпределение– отдел и подотдел. Следва да се отбележи обаче, че този пропуск не опорочава извършеното следствено действие и има своето логично обяснение, доколкото на мястото на огледа не са присъствали представители на ТП „ДГС Елин Пелин“, както и св. Д., подс. Л., които са били наясно с номерацията на отделите в гората. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, невъзможно би било към настоящия момент това следствено действие да бъде повторено, тъй като гората при извършваната горска сеч значително е променила облика си. Същевременно, въззивният съд намира, че съставеният протокол за оглед съдържа достатъчно факти, в резултат на което в съчетание с устните доказателствени средства, може да се направи категоричен извод за точното мястото на инцидента, а и за това какви са характеристиките на процесното дърво.

Правилно ОС-София е кредитирал и се е позовал на експертните заключения по изготвените в досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, съдебно-химическата експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп, три броя графически експертизи, както и на изготвената в първоинстанционното съдебно следствие съдебна лесовъдска експертиза. Същите са компетентно изготвени, обективни, ясни и са отговорили в пълнота на поставените им задачи, а експертните им изводи не са се оборвали от останалия доказателствен материал.

Въззивният съд, еднакво на първоинстанционния, счита, заключенията по изпълнените комплексна техническа и медицинска експертиза, повторна комплексна съдебно-техническа и медицинска експертиза следва да се кредитират, с изключението на частта им, в която вещите лица са дали отговор за това какви в случая са били допуснатите нарушения, тъй като това е извън тяхната компетентност и е от категорията правни въпроси. В тази насока е и решението Р. 614-77-III Н.О. на Върховния съд, в което се посочва, че „задачата на вещото лице е да изясни обстоятелства, за които са необходими специални знания..., а не да дава преценка на правни въпроси, която деятелност се извършва единствено от съда, след преценка на всички доказателства и доказателствени средства, включително и заключението на вещото лице“.

Правилно решаващият съд не е допуснал повторна съдебно-техническа и медицинска експертиза, доколкото горните две такива експертизи се базират на наличните данни, които не биха могли да бъдат допълнени с други такива, предвид изтеклия период от време и съответно променения облик на гората.

За разлика от ОС-София, настоящият състав не възприема заключението на изпълнената СМЕ по писмени данни /материалите по ДП № 105/2016 г. по описа на ОСлО при СОП/ със задача да се даде отговор на въпроса дали бил настъпила смъртта на С. Й., ако е носил лични предпазни средства – каска. Според вещото лице, ако пострадалият е носил каска, то същата би омекотила удара, поради което е имало възможност да бъде избегнат леталният изход. Този извод обаче не е убедително аргументиран, а и се оборва от последващите две изготвени експертизи с такава насоченост, които са категорични, че предвид голяма силата на удара, смъртта на пострадалия е била неизбежна, включително ако е носил и защитна каска на главата си.

Писмените доказателства по делото са законосъобразно приложени, като настоящият състав ги кредитира за съдържащите с е тях факти и обстоятелства.

При така възприетите за установени фактически положения, въззивният съд намира от правна страна, че с деянието си подс. В. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК.

Разпоредбата на чл. 123, ал.1 от НК е бланкетна и е необходимо запълването й с конкретни нормативни разпоредби, нарушаването, на които да е довело до смъртта на пострадалото лице.

От обективна страна подсъдимият Л., в качеството си на управител на „Вал 7777“ ЕООД /купувач по Договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02- 70/27.9.2016 г, с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“/ и регистриран лесовъд /съгласно Удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните/, на чието име е издадено позволително за сеч № 0331509 за периода 23.10-30.12.2016 г., поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - добив на дървесина чрез механизирано поваляне на дървета, като е допуснал на 08.11.2016 г. в периода от 8: 30 до 11: 30 ч. в обект № 16110 - с, подотдел 125 - г, находящ се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“, в местността „Кукувица“, в землището на село •••, община Елин Пелин, Софийска област:

• С. Т. И. да извършва механизирано поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина - и С. М. Й. да работи на същия обект, без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, с което е нарушил разпоредбите на: чл. 126, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.012012 г. за контрола и опазването на горските територии, чл. 232 от Закон за горите, чл. 16, ал. 1, т. 6, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г., чл. 10, ал. 1, т. 2 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР, чл. 11, ал. 1 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАРР, чл. 11, ал. 3 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР.

Съгласно ППВС № 6/07.10.1969 г. (отм.) под "правно регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, съответно разрешение. "Източник на повишена опасност" представляват такива занятия и дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за здравето и живота на други лица. Механизираното поваляне на дървета е типичен пример за правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, независимо къде се извършва – в горски фонд или в личния двор на стопаните /Решение № 782 от 23.12.1991 г. по н.д. № 611/1991 г., III н.о. на ВС/.

С основание първостепенният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 123 от НК предвижда наказателна отговорност за причиняване на смърт другиму, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Дейността или занятието трябва да представляват източник на повишена опасност. Те са общественополезни и поради това позволени от закона. От тази категория са занятията или дейностите, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение, създава опасност за живота и здравето на други лица. Безспорно е, че те могат да обхващат, както действия на пряко изпълнение, така и дейност от организационен, ръководен или контролен характер, когато правилното й извършване е свързано с правилното ръководство, организацията и контрола на същата. Правилата, които ги регламентират осигуряват тяхното безопасно упражняване или поне свеждат риска от увреждане на хората до минимум.

Съгласно ППВС № 2 от 27.09.1979 г. по н. д. № 4/1979 г., "Субекти на престъпленията по чл. 123 и 134 НК, свързани с нарушаване правила и норми за охрана на безопасността на труда, могат да бъдат не само преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, но и лицата, които имат нормативни задължения във връзка е организацията, ръководството или контрола на тази дейност." Както бе посочено по-горе, подс. В. Л. е регистриран лесовъд /съгласно Удостоверение № 11039/19.11.2014 г. на Изпълнителна агенция по горите към Министерство на земеделието и храните/. Същият е едноличен собственик и управител на Вал 7777“ ЕООД. Фирмата на подс. Л. е сключила Договор за покупко-продажба на стояща дървесина на корен № 09-02- 70/27.9.2016 г, с ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“/, като на името на подс. Л. е издадено позволително за сеч. В изпълнение на този договор е започнало извършването на дърводобив в подотдел 125-б, а след това в подотдел 125-г, като за целта подс. Л. наредил на св. Д. да се свърже със св. А. Г. и да му покаже обекта.

Настоящият състав намира за установено от доказателства по делото, че действително подс. Л. не е бил работодател на работещите на сечището, включително и на пострадалия Й., доколкото еднопосочно от свидетелските им показания се установява, че никой от тях не е знаел да работи за него. От всички тях, единствено св. Г. е бил посочен от подсъдимия, чрез св. Д.. В случая е установено, че и плащането дървосекачите не е извършвано лично от Л., а чрез св. Д.. В тази насока настоящият състав съобразява и приложеното по делото писмено доказателство - влязло в сила Решение № 11748/17.09.2020 г., постановено по адм.д № 8045/2019 г. на ВАС, съгласно което е отменено Постановление на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето С. Й. и предприятие „ВАЛ 7777“ ЕООД.

В коментирания аспект, с оглед отпадането на качеството работодател за подс. Л. за пострадалия С. Й., прокурорът в с.з. от 09.02.2021 г. пред ОС- София, на осн. чл. 287, ал.1, пр.1 от НПК е изменил обвинението.

Въпреки че е безспорно установено, че подс. Л. не е бил работодател на дървосекачите, от същият като управител на фирмата „ВАЛ 7777“ ЕООД е годен субект на престъплението по чл. 123 от НК, предвид на това, че същият има нормативни задължения по организацията, ръководството и контрола на дейността по дърводобив, като е пренебрегнал дори и най-минималните изисквания за нейната реализация. Обстоятелството дали работата е възложена и се извършва по силата на трудов договор, граждански договор или по силата на устна договорка е без значение, щом подсъдимият е имал нормативни задължения във връзка с извършваната дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Видно от доказателствата по делото, подс. Л. е знаел от св. Д., че в подотделите на сечището работи не само св. А. Г., но и други лица, които му помагат. Впрочем това е житейски логично, доколкото не би могло да се очаква такава работа да бъде изпълнявана от един работник, макар и притежаващ правоспобност, какъвто е бил св. Г.. В този смисъл подс. Л., в качеството си на управител на „ВАЛ 7777“ ЕООД, страна по договор за покупко-продажна на стояща дървесина на корен № 09-02- 70/27.09.2016 г, е бил наясно, че са му вменени задължения да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работещите на това сечище. Така, вместо съобразно подадената декларация от 02.09.2016 г. във връзка с провеждането на явни търг, подс. Л. да ползва за сечта служителите си С. Д. на длъжност „секач“, С. В. на длъжност „секач“, Х. Д. на длъжност „секач“, притежаващи правоспособност за работа с моторен трион и храсторез и работещи на трудови договори във фирмата „ВАЛ 7777“ ЕООД, подсъдимият е наредил на св. Д. да възложи тази работа на свидетеля Г. и семейството му, на които заплащал символичното възнаграждение от 10 лева за кубичен метър дървесина.

В обобщение следва да се повтори отново, че това дали подс. Л. е бил работодател на св. С. И. и пострадалия Й. е без правно значение, доколкото същият като управител на „ВАЛ 7777“ ЕООД, сключил договор за добив на дървесина, е бил длъжен да наема за работа само лица, които отговарят на изискванията, съобразявайки тяхната компетентност, опит и възможности. Бил е длъжен още, с оглед на спазване на правилата за безопасността и здравето при работа, да инструктира работещите и по този начин да им осигури безопасни условия на труд. При това, възраженията на защитата, че подс. Л. не следва да понесе отговорност в случая поради липсата на качеството му „работодател“, са несъстоятелни.

В случая престъплението по чл. 123, ал.1 от НК е осъществено чрез бездействие – подсъдимият Л. на 08.11.2016 г. в периода от 8: 30 до 11: 30 ч. в обект № 16110 - с, подотдел 125 - г, находящ се на територията на ТП „Държавно горско стопанство Елин Пелин“, в местността „Кукувица“, в землището на село •••, община Елин Пелин, Софийска област, е допуснал св. С. Т. И. да извършва механизирано поваляне на дървета без да притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина и С. М. Й. да работи на същия обект, без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина.

Като единствен собственик и управител на дружеството „ВАЛ 7777“ ЕООД, подс. Л. носи цялата отговорност за дейността му и той е следвало да осигури контрол за извършването на работа без риск за работещите на сечището в землището на с. •••, нещо което той не е сторил. Дезинтересирайки се напълно от случващото се на обекта в горското сечище и неизпълнявайки вменените му задължения, подс. Л. е нарушил разпоредбата н а чл. 126, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.0. 2012 г. за контрола и опазването на горските територии, според която след получаването на позволително на сеч е бил длъжен да следи за наличието на документи за правоспобност на лица, извършващи сечта, и за наличието на документи за достъп до съответната горска територия.

Допуснал е нарушение и по чл. 232 от Закон за горите, според която разпоредба при извършване на дейностите в горските територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на: действащото трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с нормативен или общ административен акт; Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника и подзаконовите актове по неговото прилагане“.

Подс. Л. при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е бил длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин, както и да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лицата които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Като не е съобразил тези изисквания, подсъдимият Л. е нарушил и разпоредбата на чл. 16, ал.1 т.6, т.7 и т. 8 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Подс. Л. не е осигурил провеждането на инструктаж по безопасност и здраве на тези, които следвало да осъществяват работа на обекта, с което не е спазил и разпоредбата по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. Подс. Л. не е изпълнил и задължението си да не допуска до работни места лица, създаващи риск за тяхното здраве и безопасност, непритежаващи документ за правоспобност, както и задължението си да проведе инструктаж на работещите на сечището, с цел да им осигури здравословни и безопасни условия на труд. По този начин подс. Л. е нарушил разпоредбите на чл. 10, ал. 1, т. 2, чл. 11, ал. 1 и чл. 11, ал. 3 от Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР.

Настоящият състав не споделя виждането на защитата, че в случая подс. Л. не следва да носи отговорност за нарушенията си съгласно Правилник по безопасност на труда в горите на МЗГАР. Това е така, тъй като към момента на извършване на деянието, е бил в сила само един такъв, а именно този, утвърден със заповед № РД-09-1153 от 16.09.1999 г., издадена от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, обн. ДВ, бр. 86 от 01.10.1999г. Що се отнася до другите разпоредби, за които защитата претендира, че не са нарушени, както по-горе бе изяснено, без значение в конкретния казус е дали подс. Л. е бил работодател, тъй като за същия в качеството си на управител на „ВАЛ 7777“ ЕООД, страна по договор за добив на дървесина, е имал нормативно вменени задължения, които безспорно не е изпълнил.

Експертите по изпълнените съдебни технически и медицински експертизи еднозначно са приели, че вредоносният резултат – смъртта на пострадалия би могъл да бъде избегнат, ако работещите са преценили правилно посоката на падане на дървото след неговото отрязване и ако са използвали необходимите средства за предотвратяване наклоняването на дървото в обратна посока, както и ако не са направили опит да повалят дървото чрез ръчно избутване, ами са продължили работа в опасната зона около дървото.

Съгласно същите експертни заключения в тяхната медицинска част е посочено, че смъртта на пострадалия Й. се дължи на тежката несъвместима с живота черепно-мозъчна травма, отговаряща да е получена от силен удар с дърво.

От това следва, че именно неспазването от подс. Л. на горепосочените правила при извършване на дърводобив от управляваното от него дружество е „ВАЛ 7777“ ЕООД е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалия Й.. Същите са работели без необходимата правоспобност и не са имали достъп до горски територии. Както и по-горе е посочено, като не са преценили посоката на падане на дървото след неговото отрязване и не са използвали необходимите средства за предотвратяване наклоняването на дървото в обратна посока, не са направили опит да повалят дървото чрез ръчно избутване, продължавайки работа в опасната зона около дървото, същите двама са допринесли с поведението си за настъпването на съставомерния резултат. В този смисъл неоснователно е оплакването на повереника на частните обвинители за това, че в случая поведението на пострадалия Й. не е допринесло за настъпването на съставомерния резултат.

Възраженията на защитата, че подс. Л. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на престъплението, за което е признат за виновен с обжалваната присъда, са неоснователни. Същият е собственик и управител на фирмата и като такъв негова е отговорността за обезпечаване безопасността на труда чрез инструктаж и други мероприятия, т.е те са в негова тежест. Съгласно горепосочените нормативни документи, като управител на фирмата е негово задължението да осигурява безопасността на труда т.е. като управител той е субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК. Извършването на сеч в дърводобива с моторен трион е правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност. Същият не е провявал интерес кои лица работят на обекта и дали те разполагат със съответната правоспобност. Като не е назначил ръководител на обекта и ръководител на работната група, който да осигури ефективен контрол за извършването на работата без риск за здравето на работещите на обекта, той е допуснал работата да се изпълнява без да се използват предпазни средства, без защитно облекло, без да им е извършен инструктаж за извършването на тази сеч този ден и пр.посочени по-горе. Причинната връзка между визираните нарушения и получения вредоносен резултат – смъртта на С. Й., е безспорно установена, тък като на обекта се е работило с негово знание /видно от обясненията му и от показанията на св. Д./. С нарушаване на горепосочените нормативни изисквания и правила се е създала реална опасност за живота и здравето не само на пострадалото лице, а на всички работещи на обекта, тъй като отговорността за обезпечаване на безопасността на труда чрез инструктаж и други мероприятия тежи на ръководството на извършващата работа фирма в този случай на собственика и управител на дружеството т.е. подсъдимия Л.. Деянието е осъществено от подс. Л. именно поради „немарливо изпълнение“. Като управител на фирма, осъществяваща дърводобив, подс. Л. е бил длъжен да знае и спазва нормативните разпоредби по осъществяването на тази дейност. Нешо повече, от събраните по делото доказателства е установено, че подс. Л. е участвал в обучение, съгласно Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., което било насочено към условията и реда за провеждане на инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условията на труда.С цялостноо си поведение и включително с дадените обяснения на ДП и в хода на съдебното следствие АС възприема като опит на подс. Л. да прехвърля отговорността на фирмата „Дан консултинг“ ЕООД. От доказателствата по делото не се установява, че подс. Л. е ползвал въпросното дружество за подизпълнител.

В случая е налице съпричиняване от страна както на св. С. И., така и на пострадалия, доколкото тяхното поведение е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Така, св. Ст. И. е извършвал дейност по дърводобив в сечище, без да притежава свидетелство за правоспособност за работа с моторни триони и храсторези и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, а С. М. Й. работил в същия обект, без да е обучен и/или инструктиран и екипиран, без лични предпазни средства и без разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина.

САС споделеля са и съжденията на ОС-София изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда изложени в мотивите на обжалваната присъда, с които е приета субективна съставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК за подсъдимия Л.. Същият е действал непредпазливо при формата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасния резултат, но при несъмнената си професионална подготвеност /изводима от притежаваните от него удостоверения във връзка с осъществяваната от него дейност по дърводобив/ е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Присъдата е обоснована и правилна в частта, в която е постановено оправдаване на подс. Л. за това нарушението по чл. 12б, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии да е във връзка с разпоредбата на чл. 144, ал. 4, т. 1 от Закон за горите „С разрешение, издадено по този закон, се осигурява достъпът до: 1. горски територии, в които се провежда добив на дървесина и за това обстоятелство е поставена обозначителна табела“, на чл. 144, ал. 1 от Закон за горите „Достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика на горската територия, освен в случаите, предвидени в този закон.“, на чл. 108, ал. 2 от Закон за горите „Позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър заупражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3“, и на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола иопазването на горските територии „Разрешителното за достъп до насаждения, в които се извършва добив на дървесина, или до горски разсадници се дава в писмена форма от лицето, стопанисващо съответната територия, в т. ч. собственика на територията, лицето, издало позволителното за сеч, или регистрирания лесовъд, на чието име е издадено позволителното за сеч“; за това нарушението по т. 2 от чл. 232 на Закона за горите да е извършено във връзка с т. 8 на чл. 16, ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд - да предприеме необходимите мерки за координация на действията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, когато на един обект или работна площадка се извършват работи или дейности от работещи и на други работодатели“; както и за това нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2/16.12.2009 г. да е извършено по отношение на работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието.

Настоящият състав изразява съгласие с оправдателните изводи на първия съд за това, тъй като конкретиката на случая не разкрива на подс. Л. да са били вменени задължения съгласно цитираните по-горе разпоредби.

Присъдата е обоснована и законосъобразна и в санкционната й част. Индивидуализацията на наказанието на подс. Л. позволява да се изведе положителен извод, че първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни към този въпрос обстоятелства без да подценява или надценява същите.

За извършеното от подс. Л. престъпление по чл. 123, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години.

Окръжният съд правилно е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност и липсата на негативни характеристични данни за него. Правилно е ценил като смекчаващи обстоятелства и наличното съпричиняване на резултата от св. С. И. и пострадалия Й.. Като отегчаващи обстоятелства правилно ОС-София е съобразил множеството нарушения на правилата за безопасност. В допълнение като отегчаващо обстоятелство настоящият състав констатира това, че предвид поведението на подс. Л. са били застрашени живота и здравето и на работещите на обекта св. С. И. и св. Т. И., които също са били ударени от връхлетялото дърво, но са извадили късмет да не получат тежки травматични увреждания.

Настоящият състав се солидаризира с виждането на първоинстанционния съд, че срокът на воденото наказателно производство не може да бъде възприет за неразумен и да повлияе при определянето на наказанието, предвид констатираната необходимост за разкрИ.ето на обективната истина да бъдат извършени множество процесуални действия. Изброените по-горе смекчаващи обстоятелства не са многобройни и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, никое от тях не е от изключителен характер, поради което не обуславят определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

Не може да бъде споделено разбирането на повереника на частните обвинители, че в случая като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете смъртният резултат, доколкото същият вече е взет предвид от законодателя, който е предвидил и съответната санкция за това.

Имайки предвид изложеното, като отчете привес на смекчаващите обстоятелства, наказанието правилно е отмерено при условията на чл. 54 от НК в рамките на предвиденото в чл. 123, ал.1 от НК – около неговия минимум, в размер една година и шест месеца „лишаване от свобода“. Предвид изложеното искането на частното обвинение за увеличаване на наказанието се явява неоснователно.

Както правилно ОС-София е посочил, наказанието лишаване от право да се упражнява дейност по добив на дървесина, съгласно чл.49 от НК, не може да бъде по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода. При това, АС-София намира за справедливо и законосъобразно, на осн. чл. 37, ал.1, т.7 от НК и чл. 160 от НК, спрямо подс. Л. да бъде отмерен срок, през който да бъде лишен да извършва дейност по добив на дървесина, равен на наказанието му „лишаване от свобода“, а именно – година и шест месеца. Този срок се явява във възможния минимум по закон, като основният акцент на допълнителната санкция е насочена към възпиращия ефект спрямо подсъдимия да върши престъпления от подобен род.

Споделено е виждането на първостепенния съд, че за постигането на поправителен ефект на наказанието, не се налага ефективно изтърпяване на същото от подс. Л., поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК за допустимия минимум от три години.

Законосъобразно съдът е приел, че предявените граждански искове от гражданските ищци - Г. Й., Ф. Й., И. Й., В. Й., Н. М., Ф. С. и Н. А. /братя и сестри на пострадалия/ и св. Н. А. /живяла на семейни начала с пострадалия/ са доказани по своето правно основание – чл. 45 от ЗЗД. Установено е по несъмнен начин, че в резултат на извършеното престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК е причинен вредоносен резултат, както и между него и виновното поведение на подс. Л., предмет на настоящата осъдителна присъда, съществува пряка и непосредствена причинна връзка.

В качеството на наследници на починалия Й., гражданските ищци за безспорно активно легитимирани да претендират обезвреда на причинените вследствие на смъртта на пострадалия неимуществени вреди, резултат от непозволено увреждане. Същите попадат сред кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия - Постановление № 4/25.05.61 г., Пленума на ВС, Постановление № 5 от 24. ХІ.69 г., Пленума на ВС и като такива разполагат с активна легитимация.

При определяне на конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди, правилно е съобразил наличието на съпричиняване както от св. С. И., така и от пострадалия С. Й.. Противно на упреците от повереника на гражданските ищци, решаващият съд е анализирал обстойно взаимоотношенията на гражданските ищци с пострадалия, като определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди за всеки един от тях, е съобразил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Така, съдът законосъобразно е приел, че свидетелите Г. Й., Ф. Й., И. Й., В. Й. и Н. М. са загубили своя брат, с когото обаче липсват доказателства да са контактували често, вкл. да са му ходили на свиждане в затвора, където пострадалият е прекарал някого години, изтърпявайки наказание лишаване от свобода. С оглед на тези констатации и предвид изискването обезщетението да е справедливо, правилно съдът е присъдил за всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, в размер на сумата от 5 000 лева, като до пълния размер от 80 000 лева, е счел, че следва да се отхвърли.

Законосъобразно решаващият съд е отчел, че най-силни душевни страдания от загубата на своя брат е почувствала св. Ф. С., която го е отгледала, а впоследствие двамата взаимно си помагали. При това правилно съдът й е присъдил сумата в размер на 10 000 лева, като до пълния размер до 80 000 лева, съдът е счел, че следва да се отхвърли.

В съответствие с изискването обезщетението да е справедливо, правилно ОС-София е приел, че св. Н. А. е живяла съвместно с пострадалия за кратък период от време /около пет месеца/, като междувременно е била все още омъжена за друг мъж, включително поради това не е присъствала на погребението на пострадалия, поради което първоинстанционният съд й е присъдил обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпените болки и страдания, а разликата до пълно предявения размер от 80 000 лева е отхвърлена като недоказана.

Присъдата е правилна и в частта, с която на подс. Л. са били възложени държавните такси върху уважените размери на гражданските искове и разноските в наказателното производство. Правилно е приложен материалния закон и в двете фази на наказателния процес.

Въззивният съд при извършената служебна проверка не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили процесуалните права на страните.

С оглед изложеното оплакванията във въззивните жалби частните обвинители, гражданските ищци и подсъдимия са неоснователни.

САС не констатира основания за отмяна или изменение на постановената от СОС присъда.

Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК съдът