Решение № 18246 от 29.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3366/2025 г.
Административен съд - София-градII Отделение29.05.2025 г.докладчик Полина Величкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед № 2056/ 20. 02. 2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 126 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 68л от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Образувано е по жалба, депозирана от „МИКРО КРЕДИТ“ АД срещу Заповед № 2056/ 20. 02. 2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. С посочената заповед е забранено на „МИКРО КРЕДИТ“ АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. б8г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок". В жалбата се сочат подробни аргументи за незаконосъобразност на оспорваната заповед, като се иска нейната отмяна. В съдебното заседание оспорващото дружество се представлява от адв. Беслемешки, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът – Председателят на КЗП не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Административен съд – София град, след като се запозна със становищата на страните и приетите по делото доказателства, приема от фактическа страна следното: Във връзка с отправено искане от Председателя на КЗП с изх. № Ц-03- 9139/14.09.2024 г. и представени документи с peг. № Ц-03-9139/24.09.2024 г. /договор за Microcredit № 9052-00179971/30.04.2024 г. с титуляр А.Й., ведно с искане за заем от 17. 04. 2024 г. - тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД към Договори за заем в сила от 15.04.2024 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, на основание чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и чл. 41, ал. 3, т. 1 от Закона за потребителския кредит, с писмо изх. № Ц-03-9139/28. 11. 2024 г. от кредитора са изискани допълнително следните документи: На 06.12.2024 г, с писмо вх. № Ц-03-9139 са постъпили част от изисканите документи, като не са представени: С писмо изх. № Ц-03-9139/12.12.2024 г., на кредитора отново е разпоредено да представи горепосочената информация, което не е направено, като в отговор на отправените искания „Микро Кредит" АД в придружителни писма Ц-03-9139/06.12.2024 г. и Ц-03-9139/23. 12. 2024 г. заявява, че за да представи Договор за паричен заем Microcredit, отговарящ на зададените критерии /да е сключен с физическо лице за периода 01.04.2024 г. - 30.07.2024 г. за сума над 400 лв. и срок за погасяване над три месеца, във връзка с който потребителят е изразил желание за допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок", ведно с всички приложими документи - искане за Microcredit, СЕФ, погасителен план, искане за допълнителни услуги и договор за допълнителни услуги, документи удостоверяващи начина на усвояване на кредита, както и неговото погасяване към 30.11.2024 г. /контролният орган следва да конкретизира точен договор, с посочено физическо лице, дата и номер/. Относно исканите статистически справки, кредиторът отправя запитване към контролния орган, каква е необходимостта от представянето на такава информация, тъй като същата била чувствителна търговска информация и не била съотносима към настоящото контролно производство. Според административния орган и с двете писма „Микро Кредит" АД не дава ясен отговор относно договорите за паричен заем, за които е изразено желание от потребителите за закупуване на допълнителни услуги, цената на услугите включена ли е при изчисляване размера на ГПР, а отговаря, че размерът на ГПР е изчислен, съгласно глава Пета от Закона за потребителския кредит, като не посочва допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. От прегледа на представените документи от „Микро Кредит" АД с писма вх. № Ц-03-9139/24. 09. 2024 г., Ц-03-9139/12. 12. 2024 г. и Ц-03-9139/23. 12. 2024 г., на 3. 01. 2025 г. е установено, че „Микро Кредит" АД е небанкова финансова институция, предоставяща парични заеми на потребители чрез договор за потребителски заем Microcredit и Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02, 2024 г. Съгласно Раздел X., т. 39 Заключителни разпоредби от Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г., „Микро Кредит" АД предоставя допълнителни услуги към подписан договор за заем Microcredit, чиито вид и цени са подробно описани в „Тарифа за допълнителни услуги", представляваща неразделна част към договора Microcredit, по желания на Заемополучателя, може да ползва и пакет от допълнителни услуги „Комфорт “ или пакет „Комфорт" и самостоятелна допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок". Относно Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 на 30. 04. 2024 г., потребителят е обвързан с договор за заем, съгласно отправено искане за Заем № 9052-00179971/17.04.2024 г., Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 е със следните основни параметри: Във връзка с договора за заем Microcredit № 9052-00179971/30.04.2024 г., няма отправено искане от потребителя за закупуване на пакети допълнителни услуги. Преди подписване на договора за заем Microcredit № 9052-00179971/30.04.2024 г. на 17.04.2024 г. на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит /СЕФ/, който: съдържа изискуемата информация, съгласно Закон за потребителския кредит /ЗПК/, но не е във формата, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК. В част III Разходи по кредита, т.4.3. Всеки друг разход, свързан с договора за кредит, кредиторът попълва „неприложимо за този вид кредит“. Съгласно Раздел II, Договор при общи условия, т.2. от Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г., „Настоящите Общи условия се прилагат към Исканията за Microcredit и към Договорите Microcredit“. Съгласно Раздел: X., т. 39 Заключителни разпоредби от Общи условия към договор за заем Microcredit от 05.02.2024 г. Тарифата за допълнителни услуги е неразделна част към договора Microcredit. Съгласно Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит" АД към Договори за заем в сила от 15. 04. 2024 г., публикувана на официалния интернет сайт на [интернет адрес], потребителите дължат такси за допълнителните услуги, конкретно посочени в тарифата. Административният орган е приел, че за услугите: Изготвяне на удостоверение за наличие на задължение по образец на „Микро кредит“; Изготвяне на удостоверение за липса на задължение по образец на М. К.; Удостоверение за статус за активен/ни/ договор/и/ по образец о т М. К. /с разбивка на вноска по главница, лихва, задължения по договор за допълнителни услуги/ със заверка; Разнасяне на вноски, ръчно от служител на „Микро Кредит“ АД, при плащане по банков път или с пощенски запис, в случай че клиентът не е попълнил коректно своето ЕГН и номер на договор/и/ в основанието за плащане; Предоговаряне, разсрочване или друга промяна по условията на кредит; Издаване на заверено копие от документи; Сверяване и заверяване на погасителен план в офис на „Микро Кредит" АД и др., потребителите дължат такси, които разходи са свързани с договора за кредит, Т.е. информацията в СЕФ, попълнена от кредитора в част III „Разходи по кредита“, т.4.3. Всеки друг разход, свързан с договора за кредит - „неприложимо за този вид кредит“, е невярна, тъй като потребителят дължи разходи за услуги, свързани с договора за кредит и следователно е подвеждаща. Съгласно чл. 5, ал. 1 преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на: договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. В случая информацията в СЕФ, касаеща всеки друг разход, свързан е договора за кредит е невярна и следователно е подвеждаща, и е възможно да въведе в заблуждение средния член от групата потребители, да вземе решение да сключи договор за паричен заем точно с този кредитор, което решение не би взел, без използването на тази практика и ако е получил пълна предварителна информация относно свързаните разходи с договора за кредит, които ще дължи при обслужване на кредита. Поради това е прието, че „Микро Кредит" АД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл.68 г, ал. 4 от ЗЗП, като нарушението е извършено на 17. 04. 2024 г. в [населено място]. КЗП е направила извод, че дружеството е извършило и нарушение на Закона за потребителския кредит, тъй като с писма изх. № Ц-03-9139/28. 11. 2024 г. и Ц-03-9139/12.12.2024 г., от кредитора е изискано да представи; Направен е извод, че „Микро Кредит" АД не представя исканите документи и информация, с което възпрепятства длъжностно лице на КЗП да упражни правата си по чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗПК, с цел установяване спазване изискванията на Закона за потребителския кредит към договора за потребителски кредит, за който е изразено желание за закупуване на допълнителна услуга, включително когато е сключен чрез посредник; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договори за паричен заем, за които е изразено желание за закупуване на горепосочените допълнителни услуги; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни Процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит; брой засегнати потребители при установяване на нарушение. Поради това е направен извод, че на 27. 12. 2024 г. в [населено място] дружеството е нарушило чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит. КЗП е приела още, че „Микро Кредит” АД, ЕИК; 202073629 поддържа интернет сайт https: //microcredit.bg, на който е публикувана Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит" АД към Договори за заем в сила от 15.04.2024 г.. При прегледа на същата е установено, че под таблица, в която са изброени видовете услуги и техните цени, кредиторът текстово е изписал „Извършването на услуги на клиенти с последна падежна дата по последен кредит преди повече от 6 месеца или лица, които не са ползвали кредит /имат отказани молби/, се таксува двойно: Направен е извод, че по този начин дружество на обявява различни цени за едни и същи услуги, с което е нарушен чл. 27, ал. 3 от Закона за защита на потребителите, като нарушението е извършено в [населено място] на 03.01.2025 г. Предвид това е издадена обжалваната Заповед № 2056/ 20. 02. 2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на „МИКРО КРЕДИТ“ АД да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. б8г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок". Допуснато е и предварително изпълнение на заповедта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, мотивирано с цел да се защитят животът и здравето на гражданите, както и да се защитят особено важни обществени интереси. При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е допустима - насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 във връзка с чл. 152, ал. 1 от АПК и от активно легитимирано лице - адресат на акта. Разгледана по същество, същата е основателна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, съгласно чл. 68л от ЗЗП. Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона форма, като съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити – наименование на органа, наименование на акта, адресат, фактически и правни основания, разпоредителна част. От разпоредителната част на Заповедта се установява, че наложена забрана за използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика, представляваща предоставяне на потребителите на невяна информация за размера на ГПР и общите разходи чрез невключване в ГПР на цената на допълнителните услуги пакет „Комфорт“ и „Връщане в 30-дневен срок“. От представените по делото доказателства се установява, че пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ включва следните допълнителни услуги: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. Допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“ позволява на клиента да погаси задължението по договора в 30-дневен срок от неговото сключване, без да дължи лихва за периода от ползване на заетата сума до изтичане на този срок. Издаването на оспорваната заповед е аргументирано в мотивите на акта чрез установяване на три отделни нарушения, а именно: По т. II от Заповедта е установено нарушение на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит. Посочената разпоредба налага задължение за кредиторите да съдействат на длъжностните лица от КЗП с предоставяне на документи, информация и съдействие, което по никакъв начин не е относимо към осъществяване на заблуждаваща нелоялна търговска практика по ЗЗП, въз основа на които е наложена процесната ПАМ и е ирелевентно за наличието или липсата на заблуждаващи нелоялни търговски практики по 33П. Поради това по никакъв начин в т. 2 от заповедта не са изложени мотиви, от които да се установи по какъв начин твърдяното нарушение на чл. 42, т. 2 от ЗПК е довело до извода, че дружеството осъществява нелоялна търговска практика. По т. III от Заповедта е установено нарушение на чл. 27, ал. 3 от ЗЗП. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗП продажната цена на услугата се посочва в евро. А.. 2 предвижда, че продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗЗП означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена. Съгласно чл. 200 от ЗЗП за нарушение на разпоредбите на за нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба в размер от 300 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв. Поради това, за посоченото нарушение на чл. 27 от ЗЗП се носи административнанаказателна отговорност, като по никакъв начин не се установяват мотиви, от които да се установи защо според административния орган извършването на нарушение по чл. 27 от ЗЗП води до заблуждаваща нелоялна търговска практика. От мотивите по т. I oт Заповедта се установява, че КЗП е анализирала един единствен договор за заем - Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 от 30. 04. 2024 г., в който няма отправено искане от потребителя за закупуване ни пакети допълнителни услуги". Съгласно Общите условия на "Микро Кредит" АД По желание на Заемополучателя, може да ползва и пакет от допълнителни услуги „Комфорт" или пакет „Комфорт" и самостоятелни допълнителна услуга "Връщане в 30-дневен срок": С оспорвания акт КЗП е анализирала Тарифата за допълнителните услуги към Договори за заем, като установява, че са налице съответни цени за съответни услуги /Изготвяне на удостоверение за наличие на задължение по образец на „Микро кредит“; Изготвяне на удостоверение за липса на задължение по образец на М. К.; Удостоверение за статус за активен/ми/ договор/и/ по образец от М. К. /с разбивка на вноска по главница, лихва, задължения по договор за допълнителни услуги/ със заверка; Разнасяне на вноски, ръчно от служител на „Микро Кредит“ АД, при плащане по банков път или с пощенски запис, в случай че клиентът не е попълнил коректно своето ЕГН и номер на договор/и/ в основанието за плащане; Предоговаряне, разсрочване или друга промяна по условията на кредит; Издаване на заверено копие от документи; Сверяване и заверяване на погасителен план в офис на „Микро Кредит" АД/ и достига до извод, че цените на тези допълнителни услуги следва да бъдат включени в част III от СЕФ. Сред така установените допълнителни услуги, чиито цени според КЗП следва да бъдат включени в част III oт СЕФ, обаче не са налични цени за допълнителни услуги "Комфорт" или пакет "Комфорт” и самостоятелна допълнителна услуга "Връщане в 30-дневен срок”. В оспорваната заповед е установено, че пакет от допълнителни услуги „Комфорт" или пакет "Комфорт" и самостоятелна допълнителна услуга "Връщане в 30-дневен срок“ се ползват само при изрично желание от Заемополучателя, като по единствения анализиран Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 от 30.04.2024 г., КЗП е установила, че Заемополучателят не е заявил и ползвал такива услуги и съответно не е заплащал. Поради това в конкретния случай липсват каквито и да било мотиви и доказателства, от които да се установи защо според административния орган на дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. б8г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок". По делото не са представени такива доказателства от една страна. От друга страна в сключения Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 от 30.04.2024 г., не се установява такива услуги да са ползвани от заемателя. Съдът споделя становището на административния орган, че услугите Изготвяне на удостоверение за наличие на задължение по образец на „Микро Кредит“; Изготвяне на удостоверение за липса на задължение по образец на М. К.; Удостоверение за статус за активен/ми/ договор/и/ по образец от М. К. /с разбивка на вноска по главница, лихва, задължения по договор за допълнителни услуги/ със заверка; Разнасяне на вноски, ръчно от служител на „Микро Кредит“ АД, при плащане по банков път или с пощенски запис, в случай че клиентът не е попълнил коректно своето ЕГН и номер на договор/и/ в основанието за плащане; Предоговаряне, разсрочване или друга промяна по условията на кредит; Издаване на заверено копие от документи; Сверяване и заверяване на погасителен план в офис на „Микро Кредит" АД следва да бъдат включени в ГПР, но тези услуги и забраната за тяхното невключване в ГРП не е предмет на разпоредителната част на оспорваната заповед. Същевременно в обжалваната заповед се забранява използването на заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се именно в невключването в ГПР на цената допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30- дневен срок", като по делото не са представени доказателства, от които този извод на административния орган да бъде подкрепен. Поради това в обжалвания акт не става ясно поради какви причини административният орган е приел, че дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. б8г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите, а именно - дружеството да предоставя на потребителите невярна информация за размера на ГПР и общите разходи, като не включва в ГПР цената на допълнителни услуги пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок". Действително, установява се от материалите по делото, че по Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 от 30. 04. 2024 г. са възлагани и таксувани допълнителни услуги, които следва да бъдат част от ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от 3ПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки ши косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези. дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси." Наложената забрана в нейната разпоредителна част обаче не касае тези услуги, а допълнителните услуги по пакет „Комфорт" и „Връщане в 30-дневен срок", които се различават от тези, с които е бил таксуван заемополучателят по Договор за заем Microcredit № 9052-00179971 от 30. 04. 2024 г. Поради това съдът приема, че в конкретния случай лисват мотиви, от които да установи по безсъмнен начин извършеното нарушение, предмет на оспорваната заповед. Налице е противоречие между мотивната и разпоредителната част на заповедта, което е достатъчно основание за отмяната й на основание чл. 146, т. 2 от АПК. Липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на оспорения акт, тъй като целта на мотивите е да се обоснове издаването на акта до степен, позволяваща на заинтересованите лица да разберат какво е мотивирало органа да вземе съответното решение. Същевременно липсата на мотиви препятства и съдебния контрол, тъй като не позволява на съда да установи какви са съображенията на органа за постановяване на именно това решение. Не може да се приеме безкритично, че с неспазването на чл. 42, т. 2 от Закона за потребителския кредит и на чл. 27, ал. 3 от ЗЗП „Микро Кредит“ АД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение I-во /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във вр. с чл. б8г, ал. 4 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Административният орган не е изложил каквито и да било съображения в тази насока. Следва да се посочи, че неспазването на посочените разпоредби води до ангажиране на административнонаказателства отговорност на дружеството, но не следва безсъмненият извод, че е налице използване на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Административният орган е следвало да събере безспорни доказателства в тази насока, след което да ги анализира в мотивите на акта, което в настоящия случай не е сторено. Горните аргументи мотивират настоящия съдебен състав да приеме жалбата за основателна, поради което Заповед № 2056/ 20. 02. 2025 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите следва да бъде отменена. По изложените аргументи и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - София град, Второ отделение, 53 състав
Цитирани разпоредби
29- чл. 68
- чл. 146, т. 2 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 152, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 21, ал. 1 АПК
- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 200 ЗЗП
- чл. 27, ал. 1 ЗЗП
- чл. 27, ал. 3 ЗЗП
- чл. 27 ЗЗП
- чл. 68 ЗЗП
- чл. 41, ал. 3, т. 1 ЗПК
- чл. 42, т. 2 ЗПК
- чл. 5, ал. 2 ЗПК
- чл. 1
- чл. 126
- чл. 15
- чл. 19, ал. 1
- чл. 192, т. 2
- чл. 20, ал. 1
- чл. 21
- чл. 27, ал. 3
- чл. 31
- чл. 41, ал. 3, т. 1
- чл. 42, т. 2
- чл. 5, ал. 1
- чл. 68, ал. 1